Историята на нациите в епоха на глобализация

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Пандора said:

Имам предвид не нас конкретно българите, а въобще. Навсякъде има производители, които разчитат само на националния си пазар.

Съгласен съм, че навсякъде има производители, които разчитат само на националния пазар, нещо повече, има и такива, които разчитат само на локалния – един малък производител на кашкавал, например, може да разчита на селския си пазар. Въпросът в този казус е националната държава не да му помага, а да не му пречи – да не го стресира и отказва с чиновнически рекет или шуробаджанашки тормоз в полза на близък до властта производител, а точно това става на практика в България и тук ЕС няма никакъв принос, нито глобализацията.

Преди 20 часа, Пандора said:

Заработени са, но страната се обезлюдява и там не се произвежда нищо. Ние не създаваме нов модерен продукт, който да носи българска марка ,ние работим за други. Има голяма разлика.

Ние работим за други, но не е тяхна вината за това, а си е чисто на българското управление – то не съумява да организира вътрешния пазар на здрава пазарна основа, политиците се месят в пазара, правят „обръчи от фирми” на властови принцип, „разпределят порциите” не само в държавата, а дори на ниво селско кметство и това пак не идва като проблем от ЕС, а от българската власт, от грешната по принцип основа, от която се упражнява властта – тя се меси в пазара и иска да го управлява с политически лостове.

Преди 20 часа, Пандора said:

Общо взето, да, това са основните решения, които трябва да се вземат. И точно тук виждам сблъсъка между  голям производител и малък /регионален, национален/. Защото големият международен капитал има нужда да превзема нави и нови пазари, има възможност да си спести плащания към държавата. От друга страна социалната политика на държавата е по-добре да се промени от плащане на готови пари на ръка в стимулиране на дребен бизнес. Поне според мен е така.

Големият капитал /корпорациите/ си търси световни пазари, това е неизбежно, работата на националната власт е да осигури рамка за прозрачен и честен по правилата на пазара бизнес в рамките на националната държава. Ще ви дам пример – във Франция занаятчиите, дребните занаятчии, имат по-голям пазарен дял от автомобилната индустрия, същото е и в Италия. Един дребен производител на колбаси или вино може да продава стоката си, без да се страхува от рекет на чиновници или мутри. Не е необходимо властта да му „помага” с каквото и да е – единственото, което трябва да прави е да не му пречи и да го защитава от нелоялна конкуренция във вид на рекет, който е кадърен и работлив ще си намери пазар, тоест купувачи.

Преди 20 часа, Пандора said:

Има ли? В кои отрасли да се развиваме и да следваме точно тях. И в които да създадем уникална марка и качество. И парите да се дадат или на най-добрите и спазващи законите, или всички да бъдат поставени да спазват законите.

Според мен въобще не е работа на държавата да „създава” уникални марки, това правят предприемачите, тоест частния бизнес, държавата само може да изработи и прилага закони, стимулиращи определени отрасли с данъчни облекчения и т.н., толкова, държавата няма работа в частното предприемачество, то не е нейната сфера. Нейната сфера са законите и тяхното спазване, както точно отбелязвате.

[nik1]

В голяма степен ние сме култура с избягване на несигурността, "тревожна" култура, и поради това не сме способно да създадем и наложим своя марка или иновация, всеки иновативен процес е рисков; .. Как може да се промени тази народопсихологична нагласа? Има начини, постигнато е в англосаксонските страни и в скандинавските, включително Холандия, Дания и Исландия. Това са най-иновативните "култури", и там живеят най-щастливите хора,

Начините са: 

1) Да направим държвата си и управлението по предвидимо, по ефективно, с по-висока степен на върховенство на закона, като премахнем ненужните ограничения и тежести върху бизнеса и гражданите, административния рекет и вмешателство на държавата (политиците и чиновниците) в бизнеса

Забележка: това е обратното на всичко което си представят хора като Пандора с тяхните парадигми.

2) да започнем най-накрая (м...а ви стара българска) да учим децата си да бъдат по-толерантни към другите, по-добри и отзивчиви, по- усмихнати, така че когато порастнат да не си тровят живота, и да не тровят този на другите, поне това.

Ние сме нещастна и тревожна нация, най-вече заради това че не се вълнуваме от другите, не отделяме от времето си да правим добро,, да възпитаваме в добро и да се занимаваме с благотворителни каузи. Нещата са огледални - както ние се отансяме с другите, така и те са нас.

---------------

Ето ви една скромна шведска марка,наложена като международна: http://inor.com/about-us/

Какво мислоите че липсва или му пречи на българина да направи нещо подобно:

Държавата? Не, в случая ниските данъци облагодетелстват БГ-предприемача

Образованите хора? Не в Пловдив има 40 000 студента

Кое тогава?

ние самите:

А) В директорските ни бордове хората почти не работят един с друг,

Например в компанията в която работих доскоро (тя е същия бранш на Inor, като шведите произвеждат само 1/30 от продуктите на бг-компанията без световна марка, т.е трансмитерите са 1/30  от гамата на бг- компанията) двете крила  на директорския борд не само не си говорят, а се мразят и дебнат и постоянно говорят един срещу друг (бих предположил че при други условия биха си поръчали "мокри" поръчки)

Б) Отделят се много малко ресурси за квалификация и обучение на персонала, или въобще не отделят такива; и заради стиснатост, но най-вече и недоверие и неочакване *(противно на вскяква логика) че инвестициите в тази област ще се изплатят. По добре е нещо да капе и да има стестено за старини, (а това е така защорто сме си направили държавата, живота, и отношенията, такива че хората можем да разчитаме само на парите си. Не инвестираме и не желаем да  инвестираме време и усилия  в отношенията ни, и в уреждане на държавата си по "северен", или европейски образец; но ако трябва да инвестираме в омраза- готови сме, нали Фружине и Стинка)

В) Поради  същите нагласи на неочакване,и на  страх, тревожност, не се инвестира достатъчно в иновации. Под иновации общоприето се имат предвид следните неща: нови продукти (продуктови иновация); нови  процеси (процесни иновации), нови технологии (технологични); нови пазари (маркетингови иновации), и на сертификации на системи и продукти (това са също иновации, от един по-смесен вид) 

Видяхте ли сертификатите на въпросната скромна шведска марка (компания)? Не си досещате че именно заради сертификатите , (и стандартите и добрите практики, които тя е приела да  спазва съгласно тях), компанията успява да наложи своята качество (марка) като международна? Какво очкавате да прави държавата за вас (коя държава - крадливите, меркантилни и демоагостващи политици и чиновници ли, Поне един от тях да има със западно образование от тях, вие и на това не сте способни  -да си изберете един читав политик!)

-------------------------------------------------------------

Та това е, ако сте разбрали нещо -ОК, ако не пак ОК!

/аз съм на такава възраст че имам да кажем 10-години до края на живота си, тСлед 10 години ще бъда свободен от бългаската би простия и дивотия,  мислете му вие с циганите, Жалко, жал ми е за добрите хора в България, такива като Киров, Дора и много други добри хора, но за диваците въобще не ме еня, ама въобще, уморих се с тях/

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Ето ви една скромна шведска марка,наложена като международна: http://inor.com/about-us/

Какво мислоите че липсва или му пречи на българина да направи нещо подобно:

Държавата? Не, в случая ниските данъци облагодетелстват БГ-предприемача

Образованите хора? Не в Пловдив има 40 000 студента

Кое тогава?

ние самите:

А) В директорските ни бордове хората почти не работят един с друг,

Например в компанията в която работих доскоро (тя е същия бранш на Inor, като шведите произвеждат само 1/30 от продуктите на бг-компанията без световна марка, т.е трансмитерите са 1/30  от гамата на бг- компанията) двете крила  на директорския борд не само не си говорят, а се мразят и дебнат и постоянно говорят един срещу друг (бих предположил че при други условия биха си поръчали "мокри" поръчки)

Б) Отделят се много малко ресурси за квалификация и обучение на персонала, или въобще не отделят такива; и заради стиснатост, но най-вече и недоверие и неочакване *(противно на вскяква логика) че инвестициите в тази област ще се изплатят. По добре е нещо да капе и да има стестено за старини, (а това е така защорто сме си направили държавата, живота, и отношенията, такива че хората можем да разчитаме само на парите си. Не инвестираме и не желаем да  инвестираме време и усилия  в отношенията ни, и в уреждане на държавата си по "северен", или европейски образец; но ако трябва да инвестираме в омраза- готови сме, нали Фружине и Стинка)

В) Поради  същите нагласи на неочакване,и на  страх, тревожност, не се инвестира достатъчно в иновации. Под иновации общоприето се имат предвид следните неща: нови продукти (продуктови иновация); нови  процеси (процесни иновации), нови технологии (технологични); нови пазари (маркетингови иновации), и на сертификации на системи и продукти (това са също иновации, от един по-смесен вид) 

Видяхте ли сертификатите на въпросната скромна шведска марка (компания)? Не си досещате че именно заради сертификатите , (и стандартите и добрите практики, които тя е приела да  спазва съгласно тях), компанията успява да наложи своята качество (марка) като международна? Какво очкавате да прави държавата за вас (коя държава - крадливите, меркантилни и демоагостващи политици и чиновници ли, Поне един от тях да има със западно образование от тях, вие и на това не сте способни  -да си изберете един читав политик!)

+ Много емоционално, Ник, но като цяло споделям мнението ти.

Заинтригува ме тази шведска фирма, намерих това

Долу вляво е Alfred Brakl (1905 - 1984), основателят на фирмата, той е емигрант от Австрия в Швеция през 30-те не установих кога точно, но фирмата му е основана 1939, следователно след аншлуса на Австрия от нацистите през 1938, та е вероятно да се е спасил с бягство точно от тях.

Както и да е, интересното в тази семейно-фирмена снимка, правена преди 1984, защото тогава почива основателя, е точно семейната атмосфера - до него е жена му, възрастната усмихната дама, а до тях двамата им синове; горе са служители на фирмата, преди тя да бъде изкупена от шведската фирма KROHNE и да се слее с нея. Всички тези хора на фотографията ми изглеждат непресторено щастливи и радостни, това не са усмивки нагласени за фотосесия, явно между тях има добри взаимоотношения, разбирателство и са доволни от работата и живота си, както и един от друг.

Снимката е правена преди фирмата да се слее с KROHNE /2006, която вече работи корпоративно, съдейки по обхвата на продажбите/, ще рече основния сертифициран продукт е бил направен от австрийския емигрант и неговия екип. Прав си, нещата се правят от индивидуални усилия, на позитивни хора с вяра в собствените сили и способности, и се правят като световни марки точно на тази база, после идват корпорациите и ги налагат с разгърната си организация по цял свят.

Има нещо друго обаче при този човек Alfred Brakl /според мен е от еврейски произход и е избягал от нацистите/ - все пак той бяга в неутрална и развита Швеция, която му дава възможност да се развие и прояви като свободен предприемач. Нямаше да има възможност да направи това в окупирана Австрия, но според мен, както описваш ситуацията в пловдивската фирма, този човек, колкото и да е способен, нямаше да просперира и там.

Допусни хипотетично такава възможност - някакъв подобен като способности човек, българин, се появява като свободен предприемач в Пловдив, прави си фирма, изобретява продукт с качество по-добро от тези, продавани от описаната от теб корпорация, и се опитва да го наложи на българския пазар. Би ли успял, според теб, колкото и да е позитивен и иновативен, или "невидимата ръка" на конкуренцията би му посочила пътя към изхода? Хипотетично.

п.с. Без да искам съм познал за родословното дърво, ето го, на основателя на фирмата:

https://www.geni.com/people/Alfred-Brakl/6000000014152540120

[nik1]

++

Компанията, в която работих започна точно така, един природно супер интелигентен и позитивен човек, роден лидер, много ерудиран, (такива хора е в Бългаария обаче се :"раждат" един на на 100 000, природни чудеса, )  я изведе от гаражна компания, до компания със някакъв престиж ,вкл сред чуждестранните клиенти, и голяма пазарен дял в България (45 процента от Бг-пазара на този вид продукти е на тази компания, или поне беше 4 години).
Това стана по западните правила - много иновациии, сертификации, непрестанно търсене на нови пазари, дори и в инвестиции обучение на персонала, и прилична кадрова политика, така че в компанията в крайна сметка работеха доста мотивирани хора (мотивацията не е свързана със заплащане, казвам го за незапознатите форумци)

Ако ме питаш дали е имало рекет от държавата или конкуренцията, или той е рекетирал някаго - всъщност, не никакъв, Предполагам защото не е пречил на големите "играчи", Пазарът в България за промишлена / индустриална електроника, и контролно измервателна техника и апаратура, е много фрагментиран, а и кой ще тръгне да рекетира Сименс или Филипс, да кажем, които си имат свои представители тук

Апропо ,годините на кризата не ги усетихме (бяха намалени само най-големите заплати,в търг. отдел и на ръководители на отдели)- всъщност за 2012 година компанията имаше 10 процентен ръст на продажбите.

Човекът беше толкова интелигентен (балканец), че още в 2008 година на един купон, който той организираше и ни каза между другото с биричка и в ръка и хапвайки нещо : "догодина ще имаме криза, това и това стана в САЩ, трябва я да мислим" В началото на 2009 ни събра и каза "имаме криза, вече започва, ще направим това и това, и няма да съкращавам персонал"

Проблемите на компанията започнаха веднага, когато човекът почина (почина на 56 години, "ненадейно", най-често " ненадейното" в България е сърдечен удар)

Започна борба за наследството му - между акционерите вкл. и бившите му партньори, посредствени хора (които той ги носеше на "гърба" или "крилете си")  във всяко отношение - управленски способности знания, интелект, (може да се каже че едната от дъщерите му е доста интелигентна, но за сметка това няма нищо друго в характера и дадености останало от баща си), ерудиция, етика, природна интелигентност, и лидерски качества.

Всичко си дойде на място - посредствеността завладя компанията, и тя уверено върви надолу: За 5 години се изпразни от най-добрите си инженери ( и ръководители на отдели), не се наемат проектанти и тн., заплатите като че ли вървят надолу, брутална трагедия..

Както казах, бордът не го интересува компанията (вътре работят и хора, това са човешки съдби, има хора ,които работят от основането на компанията) и дори е склонен да даде сградите под наем, вместо да кажем да я развие и след като се пенсионират (остават им по няколко години до пенсии)- да им капе повече..

/Проблемът е и малко "шопски", няма да дадем на друг директор или борд да я управлява, по-добре да дадем под наем сградите- пълна българска дивотия, нали разбираш/ , 

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[Frujin Assen]

Ники, ти отново говориш за борбата за всичко добро против всичко лошо. Много красив идеал достоен за уважение. Говоря сериозно, не се бъзикам.

 

[ramus]

On 19.09.2017 г. at 22:39, Б. Киров said:

/срам без вина/, но сега ще наваксам.

това е лека закачка към "градината на рамус"...

Шегувам се, но чета темата с удоволствие и интерес, породени от смислеността в написаното сред повечето от дискутиращите я. Имам и някои вметки по някои от написаните положения, но те нямат особено значение, съотнесени към тематиката.

Ще ползвам това вмъкване да вметна към АТОМ и тезата му че религиозните християнски ритуали са основата (това беше няколко страници преди) и са само надградени в последващата национална ( или пък комунистическо-социалистическа) идеология и митология.

Всъщност ритуалите (като проява , същност и роля), са налични още далеч преди християнството - още в етапите на племенните групирания. Те са още от тотемизма и шаманизма и са сред колективното несъзнавано още от еволюцията от ХОМО към сапиенс. Това, че същото е валидно и до днес и съвременните общностни и социални процеси на всички нива, дава показателност че е още твърде рано да се говори за "сапиенс" в "осредненото общо кратно" на човечеството...

Разбира се, че по принцип всяка надграждаща идеология и задължителни митологични символики в нея, ползва тия от "предишната", като ги маскира като "свои". Просто се следва "най-малкото съпротивление", само и само да се съхрани основния и базов механизъм на колективната съобщност... Именно същото е направило и самото християнство... Както и "тия" - 'преди него', така и "след него"

Редактирано Септември 21, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 15 минути, nik1 said:

Ако ме питаш дали е имало рекет от държавата или конкуренцията, или той е рекетирал някаго - всъщност, не никакъв, Предполагам защото не е пречил на големите "играчи", Пазарът в България за промишлена / индустриална електроника, и контролно измервателна техника и апаратура, е много фрагментиран, а и кой ще тръгне да рекетира Сименс или Филипс, да кажем, които си имат свои представители тук

+ за целия постинг, но отделям това, за да го свържа с темата най-пряко. Човекът е имал донякъде шанс, че не е попаднал под валяка на, чудя се как да я дефинирам, организираната олигархична конкуренция. В бранша където аз работех, книгоиздаването, през първите години на прехода, доста до късно, олигархичния капитализъм не се месеше активно, главно поради бавната възвращаемост на средствата - нямаше сериозни опити за рекет нито за монопол, даже за пране, защото става бавно. В един момент обаче "нишите" при олигарсите се позапълниха и те проявиха интерес и към книгоиздаването - това стана видимо по времето на царя, поне тогава го видях. Разработиха врътки да вкарват финансови потоци и да ги движат сравнително бързо, както и други техники, но важното е, че им светна идеята да уедрят и монополизират. Не съм гледал механиката отвътре /кой ще те пусне/, но наблюдавах отвън - не са рекетирали или правели нещо насилствено, просто си набелязаха способните по техни критерии колеги в бранша и ги изкупиха на ангро, така че сега имат контролния пакет от пазара. Сред тези колеги има много способни и кадърни хора, невероятни професионалисти с усет и поглед върху професията, дума на отрицание в професионален план не мога да кажа, но отдавна не са независими и свободни предприемачи, които могат да решават самостоятелно - интегрирани са в по-големи структури. това е което мога да споделя с езоповски език без конкретика, не бих желал, но процесите протекоха приблизително в такова русло. Онези останали отвън, според мен, просто нямат шанс на пазара, защото не могат да продават на него, веригата на търговците е в същите ръце, в които са и групата издатели, ипон за монопола.

При това всичко се случва в рамките на законноста, без насилие.

Мисълта ми е за порочната връзка между бизнес и политика - вертикалата на властта преминава през сферата на пазара, а това води до системни проблеми в него - като почнеш с качество на мениджмънт и свършиш с качество на продукция, все едно е да смесваш вино със зехтин, не са съвместими.

[Б. Киров]

Преди 50 минути, ramus said:

това е лека закачка към "градината на рамус"...

Аха, така е.

И аз се шегувам, разбира се.

Вметката ти за ритуалите е напълно резонна. Лично много се дразня от такива ритуали като "тържествена заря проверка" /която си е една и съща от татово време до днес/, полагане на венци от политици и вой на сирени със ставане на крака и изпънати мирно хора, но... те си продължават.

Няма да ги стигнем швейцарците така.

[nik1]

+

Абсолютно, връзката между бизнес и политика може да е много порочна,

В случая идеята ми беше че в нашата култура позитивните хора и позитивно мислещите хора не са облагпдетелствани дори и при липса на други външни фактори (този човек беше накякво природно чудо, въпреки културтата, а не благодрение на нея) .

В скандинавските страни и в англосаксонските, културата (най-общо казано)  облагодетелства позитивското мислене, хора там са щастливи и спокойни със своите уредена държави, и с върховеството на закона; и неговата предвидимост,  с добрите си отнпошения един към друг.
Тук сме толкова нещастни че не го забелязваме понякога, и не забелязваме това при другите , Не сме емапично мислещи, не сме човечни, не се замисля когато вгорчаваме живота на другите (общо взето емпатични сме само клъм най-близките)

Жената на един от шефовете, доста тъпичка е,  беше отишла в Англия, и когато се върна разправяше седмици наред за това как хората там са спокойни, усмихнати и възпитани, и се възмушаваше на българите, все едно тя е английската кралица..

 

ПС

Апропо, миналия петък пътувах от Бургас към Пловдив с нощнитя автобус,. В автобусът ми падна кръвното  - климатикът работеше, но не достатъчно силно за случай, когато съм "прикован" на едно място (по принцип избягвам да пътивам с автобиус, но си загубих мобилния телефон в Бургас и изпусках влака, връщайки се да го търся, Не го намерих и си деактивирах двете карти в бургаския клон на Мтел)
.Стана ми много лошо и бях пред припадане (и друг съм припадал в автобус)

Познайте какво стана?

-жената, българка, дама на около 60 години, седяща до мен се изплаши, и избяга, (дотук нищо ново)

-този път водачът беше "европеец" - спря автобуса, дойде до мен наистина разтревожен за мен, и ме попита дали има нужда да извика бърза помощ, Стоеше до мен, докато се оправя и отговоря

- в предната част на автобуса пътуваха трима германски младежа, двама от  дотичаха (дотичаха) разтрежовени с бутилка вода и ми я подоха (едвам успях да кажа на английски, че кръвното ми е паднало). Аз веднага се полях с бутилката обилно и се осеферих (студеното свива кръвоносните съдове на момента , и вдига малко или много кръвното)

Хората (водачът и двамата младежи), видяха че съм добре, и аз им го показах, казах им че наистина нямам проблем  - и всичко си продължи

- на почивката до Нова Загора, (на магистралата) младежите се заинтересуваха как съм, водачът също..

Никой от пътуващите българи в автобуса обаче не ми подаде вода, а госпожата до мен дори избяга (каза че се притеснявала, и си смени мястото)

-----------------------------------

 

Предишният път,  когато ми падна кръвното в автобус, обаче припаднах - самосвестих се, без никой  да ми помогне с вода или кафе, шоколад, или лекарство,  а водачът не спря и не се заинтересува как съм и с какво може да ми помогне, (да умра на момента, ако си измислям!  :)).
Апропо, вижда се от съседните места, винаги когато "някой взима дава", беше и през деня!Беше на път от Гърция за България и водачът бързаше заради прозорецът от 4 часа шофиране, които законът му позовлява, аз това го разбирам, но все пак?  :),

Гадно, но това сме българите ,на това учим децата си (като не ги въпитаваме и учим на обратното), да са нечувствителни към другите..

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[dora]

Преди 43 минути, nik1 said:

В скандинавските страни и в англосаксонските, културата (най-общо казано)  облагодетелства позитивското мислене, хора там са щастливи и спокойни със своите уредена държави, и с върховеството на закона; и неговата предвидимост,  с добрите си отнпошения един към друг.
Тук сме толкова нещастни че не го забелязваме понякога, и не забелязваме това при другите , Не сме емапично мислещи, не сме човечни, не се замисля когато вгорчаваме живота на другите (общо взето емпатични сме само клъм най-близките)

Малко пояснение, хората са приветливи не само защото живеят в уредени държави. Така са възпитани - да се държат учтиво, доверчиво и ведро с непознатите, да бъдат социални и социално отговорни (тоест, от най-ранно детство ги учат, че живеят в общество, в което останалите имат точно толкова значение, колкото и те самите), да помагат на другите и никого да не товарят със собствените си проблеми. Дори когато човекът е много разтревожен, той не го показва, защото не счита, че това е проблем на хората в обкръжението му и не би и си помислил, че е приемливо  да ги товари със собствените си притеснения.

Това е заради възпитанието от съвсем малки да разрешават сами всеки възникнал проблем, който е в техните компетенции и способности, без да ангажират никого с него, но да предлагат помощ винаги, когато друг не може да се справи.

Няма по-лоша проява на незрялост и лошо възпитание от това да мрънка човек, да досажда и да товари другите с неща, които са извън техен контрол. Както и да нервничи, да досажда и изобщо да смушава социалната среда със себе си.

Към правещите го се отнасят с пренебрежително снизхождение като към някого, който не е надживял мрънкотещата си бебешко-младенческа възраст. Или, ако са по-малко учтиви, му казват да престане да се взема толкова насериозно и че светът не се върти около него.

Това да сме през цялото време мрънкотещи, оплакващи се и нещастни, е балканска (българо-югославка) черта. Има едно разкошно есе на Дубравка Угрешич, сега не мога да го търся онлайн,  но ето цитат от копие, което съм си запазила:

------------

"Най-зле са моите земляци, бившите югославяни. Никак няма да ви е трудно да ги познаете из чуждите градове. Зверят се гневно наоколо, придвижват се предпазливо и в бойна готовност, сякаш са в джунглата, очакват всеки момент от който и да е храст да ги връхлети някое ужасно чудовище. Земляците ми са хора, които в зъболекарските чакални зейват един срещу друг ченетата си и като ловни трофеи показват гордо кариеси и гангрени. За тях няма нищо по-сладко и от това, докато киснат пред лекарските кабинети, да се поразгърдят, да свалят блузите и панталоните си, за да покажат следите от операциите си и най-важното ­ да уверят поне себе си, ако не могат другите, че техните, тъкмо техните, са най-големи. А когато ги попитате “Как сте?”, те ще ви отвърнат измъчено: “Не е за разправяне!” 

Често си мисля, че тези мои земляци не са хора, а сепии в човешки лик: достатъчно е само леко да ги пипнете и те веднага ще пуснат огромна чернилка. Това са хора, които от далечни времена пазят един стар занаят: на оплаквачките, на професионалистките с увеличени слъзни жлези, които при погребения оплакват покойниците така, че да ги чуят ако не на небето, то поне в цялата близка околност. Това са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече ­ нещастието се е промъкнало до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото є бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази ­ като заклани. 
 

Редактирано Септември 21, 2017 от dora

[nik1]

Преди 16 минути, dora said:

Малко пояснение, хората са приветливи не само защото живеят в уредени държави. Така са възпитани - да се държат учтиво, доверчиво и ведро с непознатите, да бъдат социални и социално отговорни (тоест, от най-ранно детство ги учат, че живеят в общество, в което останалите имат точно толкова значение, колкото и те самите), да помагат на другите и никого да не товарят със собствените си проблеми. Дори когато човекът е много разтревожен, той не го показва, защото не счита, че това е проблем на хората в обкръжението им и не би и си помислил, че е приемливо  да ги товари със собствените си притеснения.

Това е заради възпитанието от съвсем малки да разрешават сами всеки възникнал проблем, който е в техните компетенции и способности, без да ангажират никого с него, но да предлагат помощ винаги, когато друг не може да се справи.

Няма по-лоша проява на незрялост и лошо възпитание от това да мрънка човек, да досажда и да товари другите с неща, които са извън техен контрол. Както и да нервничи, да досажда и изобщо да смушава социалната среда със себе си.

Към правещите го се отнасят с пренебрежително снизхождение като към някого, който не е надживял мрънкотещата си бебешко-младенческа възраст. Или, ако са по-малко учтиви, му казват да престане да се взема толкова насериозно и че светът не се върти около него.

Абсолютно така е, и се радвам че го подчетаваш и ти Dora!

Беше споменала, че ползваш  северогерманските езици, аз съм си малко или повече буден балканджия/тракиец, и ми е ясно за какво говориш

(Минах на "ти", защото съм под въздействието на емоции, извини ме, ако можеш за днес)

ПС

Цитирай

Дори когато човекът е много разтревожен, той не го показва, защото не счита, че това е проблем на хората в обкръжението им и не би и си помислил, че е приемливо  да ги товари със собствените си притеснения.

Хофстеде беше описал тази особеност на скандинавците (вклюва се и Холандия, но така е и при англосаксонците), в опозиция на "южняшката" емоционалност и ръкомахания.

 

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[dora]

Преди 1 минута, nik1 said:

Абсолютно така е, и се радвам че го подчетаваш и ти Dora!

Беше споменала, че ползваш  северогерманските езици, аз съм си малко или повече буден балканджия/тракиец, и ми е ясно за какво говориш

(Минах на "ти", защото съм под въздействието на емоции, извини ме, ако можеш за днес)

 

Изобщо не се тревожете

Вашата случка ми напомни за нещо, от което никога няма да ми мине. Същата тази моя баба, за която писах по-горе в темата, почина от инсулт преди вече доста години, инсулт, който е можел да бъде овладян, ако е била откарана в болница по-рано. Беше излязла през деня, паднала на улицата в мартенската кал от неразнеслите се снегове и лежала така четири часа. На място в ценъра на София, основен булевард, където цял ден е пълно с хора. Никой не се и сетил да я погледне.

Това сме.

[nik1]

Преди 34 минути, dora said:

"Най-зле са моите земляци, бившите югославяни. Никак няма да ви е трудно да ги познаете из чуждите градове. Зверят се гневно наоколо, придвижват се предпазливо и в бойна готовност, сякаш са в джунглата, очакват всеки момент от който и да е храст да ги връхлети някое ужасно чудовище. Земляците ми са хора, които в зъболекарските чакални зейват един срещу друг ченетата си и като ловни трофеи показват гордо кариеси и гангрени. За тях няма нищо по-сладко и от това, докато киснат пред лекарските кабинети, да се поразгърдят, да свалят блузите и панталоните си, за да покажат следите от операциите си и най-важното ­ да уверят поне себе си, ако не могат другите, че техните, тъкмо техните, са най-големи. А когато ги попитате “Как сте?”, те ще ви отвърнат измъчено: “Не е за разправяне!” 

Често си мисля, че тези мои земляци не са хора, а сепии в човешки лик: достатъчно е само леко да ги пипнете и те веднага ще пуснат огромна чернилка. Това са хора, които от далечни времена пазят един стар занаят: на оплаквачките, на професионалистките с увеличени слъзни жлези, които при погребения оплакват покойниците така, че да ги чуят ако не на небето, то поне в цялата близка околност. Това са хора, които векове наред са усъвършенствали чувствителността си към нещастието, в гена им е това, нещо повече ­ нещастието се е промъкнало до такава степен, че в разговорния език ще го срещнете често като израз на върховно щастие. Когато попитате някоя млада майка как е новороденото є бебче, тя нежно ще ви отговори: Погледни го, миличкото, спи като заклано! В другите култури децата спят като ангели, в тази ­ като заклани. 
 

+++

[nik1]

Нивата на "доверие в другите" в Европа (EU и Сърбия) са най-ниски в България и Сърбия, а най-високи - в  Скандинавските страни (Дания)

https://ourworldindata.org/grapher/average-rating-of-trust-in-others-selected-countries

[dora]

Преди 32 минути, nik1 said:

Нивата на "доверие в другите" в Европа (EU и Сърбия) са най-ниски в България и Сърбия, а най-високи - в  Скандинавските страни (Дания)

https://ourworldindata.org/grapher/average-rating-of-trust-in-others-selected-countries

Знаете ли какво ми прави впечатление, в северозападна Европа когато да речем човек се подхлъзне, стъпи накриво, залитне за момент, слизайки по стълбите, към него автоматично - със скоростта на безусловен рефлекс - се насочват близките ръце на хората в непосредствена близост, за да се опре или да го хванат. Gut reaction, както се казва на английски, нещо, което човек не прави с мозъка си, прави интуитивно и преди да е помислил, с "вътрешностите" си. За непознат човек става дума, не за познат.

Когато го забелязах, почнах да наблюдавам какво правят хората в другите държави. В нашата, ако са познати, примерно вървят заедно и познатият се подхлъзне, подават ръка. Ако са непознати, нерядко съм ги виждала инстинктивно да се отдръпват (за да си падне човекът на спокойствие?!). Да не би да събори и тях. Това ми говори повече от всичко....

Съвсем се отплеснахме, моля за прошка и спирам.

Но пък по мое мнение има огромна връзка с "европейските ценности" - и най-важното, което следва да се извлече от тях: че живеем в общество и следва да се държим подобаващо.

Редактирано Септември 21, 2017 от dora

[Capitainofmarine]

1 hour ago, dora said:

Знаете ли какво ми прави впечатление, в северозападна Европа когато да речем човек се подхлъзне, стъпи накриво, залитне за момент, слизайки по стълбите, към него автоматично - със скоростта на безусловен рефлекс - се насочват близките ръце на хората в непосредствена близост, за да се опре или да го хванат. Gut reaction, както се казва на английски, нещо, което човек не прави с мозъка си, прави интуитивно и преди да е помислил, с "вътрешностите" си. За непознат човек става дума, не за познат.

Доре,това само по филмите ще го наблюдаваш... Вярно че постоянно живея по на югоизток от България - Кипър но тука гмеж постоянна от британци, немци, датчани, белгийци, руснаци, шриланки, хилипинци и etc освен това често се налага да пътувам доГермания , Дания и Англия, поне по веднъж в годината до всяка една от тях, най-често до Италия.

Когато да речем човек се подхлъзне, стъпи накриво, залитне за момент, слизайки по стълбите, към него автоматично - със скоростта на безусловен рефлекс - се насочват близките ръце на хората в непосредствена близост - при такива спонтанни , хаотични движения, хората панически се втурват на безопасно според инстинкта им разстояние - това го правят заради страха от терористи и терористични актове и е факт. Едва отпосле като разберат,че няма терористичен,акт ще наближат и ще попитат " Добре ли сте" Имате ли нужда от помощ" - но да протегнат ръка да подадат ръка за помощ - неее, не че няма изключения. Всеки ден минимум по 8 часа /бизнеса ми е такъв/ общувам с западно европейци, много са вежливи много са учтиви, много са възпитани, но при температура тука при нас над 42 градуса на сянка, чаша студена вода не им идва отвътре да предложат, има и изключения в другата крайност една клиентка постави хладилник в градината и поддържа вътреда има моето любимо безалкохолно Швепс битер лимон , и бутилки със студена вода - искаше бира но аз я помолих да не прави това - за моите работници. Та това е изключение. И за да поддържам легендата че съм русоман, най-човечни са рашките, не всички но като цяло е така. Може би защото освен руснацисаиросияни.

Доре, ако позволиш и великодушно простиш,че ти противореча, ще споделя някои мои впечатления и мисли. Основата на капитализма се поставя с появата на протестанството и идеята за икономии и тяхното превръщани в капитали. Те оттука тръгват европейските ценности. Всички като папагали повтарят"европейските ценности , евро ценности бла - бла" а кои са евроценностите ако запиташ не могат да кажат нищо неформално нищо осмислено.

Та кои са евроценностите? Повярвай не са " човек за човека е брат"според както ти си наблюдавала - защото това са комунистически ценности и лозунги най-вече. И европейците го знаят и се отграничават  .

Аз ще завърша сега дотук и провокирам за да стане дискусия а то иначе темата стана"пенкеее пеем що знаем,а каква е песента либе"...

Редактирано Септември 21, 2017 от Capitainofmarine

[nik1]

Въпросите са свързани донякъде с нациите, Нациите не са абстрактно понятие, или прости дефринирани и "уравнени" константи,  а сбор от култура (култури), народопсихология, религия , история и други.

О да така е, ние изпитваме емпатия и доверие към познатите, към непознатите (забележете българи) сме  мнителни.

Апропо, аз също съм мнителен, не мога да вървя против тази "култура", Въпреки това, винаги досега съм реагирал при човек или хора в нужда -  в това някак вървя "против" общата култура. (нали после съвестта няма да ме остави да спя)..Обаждам се на 112, или моля някого да ми помогне да вдигнем човека на пейка,(обаждайки се на 112), разкопавам го да диша, и след това си тръгвам

В тази връзка: Преди един месец, при червен флаг на ММЦ Приморко, мъж и 13-14 годишната му дъщеря се пуснаха да плуват пред мен  при червен флаг (аз влизам до колената при червен флаг, допустимо е) и попаднаха в обратното течение.. Започнаха да плуват уж навън, но всъщност "потеглиха" навътре, Веднага сигнализирах на спасителите - махайки усилено с ръце и ги посочих, Спасителите веднага разбраха какво се случва  - трима (трима!) човека с въже се пуснаха да ги вадят , още трима бяха на брега за да дърпат. Спасиха семейството, но самите спасители останаха в голяма нужда, държейки се за шамандурата. С усилия техните колеги ги издърпаха навън.
Така беше, както предположих, семейството бяха руснаци, очевидно хора несвикнали на правила, и мислещи че "морето е до колене"  - има причина морето да се нарича "Черно"..

/Роман да черпи, или да каже наум "благодарско", че съм помогнал за спасяването на негови сънародници :), живи и здрави да са тези хора,иначе доста симпатрични/

 

[nik1]

Преди 1 минута, Capitainofmarine said:

Доре,това само по филмите ще го наблюдаваш... Вярно че постоянно живея по на югоизток от България - Кипър но тука гмеж постоянна от британци, немци, датчани, белгийци, руснаци, шриланки, хилипинци и etc освен това често се налага да пътувам доГермания , Дания и Англия, поне по веднъж в годината до всяка една от тях, най-често до Италия.

Когато да речем човек се подхлъзне, стъпи накриво, залитне за момент, слизайки по стълбите, към него автоматично - със скоростта на безусловен рефлекс - се насочват близките ръце на хората в непосредствена близост - при такива спонтанни , хаотични движения, хората панически се втурват на безопасно според инстинкта им разстояние - това го правят заради страха от терористи и терористични актове и е факт. Едва отпосле като разберат,че няма терористичен,акт ще наближат и ще попитат " Добре ли сте" Имате ли нужда от помощ" - но да протегнат ръка да подадат ръка за помощ - неее, не че няма изключения. Всеки ден минимум по 8 часа /бизнеса ми е такъв/ общувам с западно европейци, много са вежливи много са учтиви, много са възпитани, но при температура тука при нас над 42 градуса на сянка, чаша студена вода не им идва отвътре да предложат, има и изключения в другата крайност една клиентка постави хладилник в градината и поддържа вътреда има моето любимо безалкохолно Швепс битер лимон , и бутилки със студена вода - искаше бира но аз я помолих да не прави това - за моите работници. Та това е изключение. И за да поддържам легендата че съм русоман, най-човечни са рашките, не всички но като цяло е така. Може би защото освен руснацисаиросияни.

Доре, ако позволиш и великодушно простиш,че ти противореча, ще споделя някои мои впечатления и мисли. Основата на капитализма се поставя с появата на протестанството и идеята за икономии и тяхното превръщани в капитали. Те оттука тръгват европейските ценности. Всички като папагали повтарят"европейските ценности , евро ценности бла - бла" а кои са евроценностите ако запиташ не могат да кажат нищо формално.

Та кои са евроценностите? Повярвай не са " човек за човека е брат"според както ти си наблюдавала - защото това са комунистически ценности и лозунги най-вече. И европейците го знаят и се отграничават  .

Аз ще завърша сега дотук и провокирам за да стане дискусия а то иначе темата стана"пенкеее пеем що знаем,а каква е песента либе"...

Е все пак не забравяй че англичаните и англичанките идват с нагласата да си правят кефа тук и да се "на...т" от пиене и секс (в България и Гърция), а не да ни спасяват.
Това което го казва Дора, обаче е точно така в техните страни. Тя живее из скандинавието и го вижда всеки божи ден..

Можем да гледаме и клипове в тази връзка..

[Capitainofmarine]

Преди 2 минути, nik1 said:

Въпросите са свързани донякъде с нациите, Нациите не са абстрактно понятие, или прости дефринирани и "уравнени" константи,  а сбор от култура (култури), народопсихология, религия , история и други.

Ники това е абсолютно попадение в десятката приятелю! И си мисля,че фактора,който много силно влияе си е историята - тоест историческото минало на нацията , защото иначе като погледнеш общочовешки са моралните ценности и са еднакви за почти всички религиисзни концесии" Не лъжи! Не кради! Не убивай! и etc."

Тоест това което с вековете се е превърнало от морална норма в инстинкт.

[Capitainofmarine]

Преди 2 минути, nik1 said:

Това което го казва Дора, обаче е точно така в техните страни. Тя живее из скандинавието и го вижда всеки божи ден..

Можем да гледаме и клипове в тази връзка..

Като изключим датчаните , нямам преки наблюдения за норманите. Признавам! Но с наплива на бежанци и със многократно увеличената престъпност - ми Ники и аз съм мнителен. При това учтивоста, любезноста не са състрадание. да ще попитат как си , но няма да се сетят да ти подадат чаша студена вода  и ако протегнеш ръка да се хванеш за тях ще се отдръпнат и ще кажат възмутено Do not touch me!

[nik1]

Ето това е нашето Черноморие за гордите потомци и потомки на Кромуел 

 

https://www.vbox7.com/play:4b72859578

https://www.vbox7.com/play:7e0478dbbd

https://www.vbox7.com/play:093af9e0e6

 

Много ми хареса частта "Таксито ги закара до хотела, но имаше проблем, До хотела оставахa още 8 метра"

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Извинявам се на дискутиращата националните особености компания, четох с интерес, но ще се върна пак на предишната си идея - системата на управление на една национална държава, при която властта се намесва директно /или индиректно чрез олигарси/ в икономиката е огромен национален проблем. Това го открих в книгата на Михаил Хазин "Стълба към небето", която Фружин ми препоръча с линк. Там Хазин, човек врял и кипял, с пределна откровеност описва тази система в Русия. Това е прословутата "вертикала на властта" с олигархичния бизнес. В Европа, освен в България, този модел никъде не действа така силно наподобяващ руския. Има го очевидно в някои източноевропейски държави, четейки Скуби, в Унгария, но в България е изведен като система. А това, според мен, без да се правя на интересен, е основната причина за посредственото и слабо икономическо развитие на България, въпреки приемането й в ЕС.

Хазин го обяснява по най-ясния начин - когато властта не може да генерира достатъчно ресурс за себе си, тя бива принудена да мине на "ръчно управление" на икономиката. Всъщност предишната система прези 89-та беше такова "ръчно управление", но - пак според Хазин, - това управление носи огромни рискове и обикновено завършва с катастрофа, защото бизнес и политика са две съвършено различни сфери. В икономиката не са в сила феодалните закони на йерархията васал-суверен, валидни за политическата власт, там има съвсем други правила и действа принципа на меритокрацията, по-скоро правилата са на естествения отбор. Заниманията на властимащи с икономика са контрапродуктивни, както и влизането на предприемачи в политиката могат да доведат до конфузни положения /Тръмп като слон в стъкларски магазин в партийните игри/; на Запад, и в Европа, икономическата класа от предприемачи се е формирала векове и е с традиции, обикновено хора от тези среди, без особено желание и полза за себе си, понякога влизат временно в политиката /властта/, за да защитят интересите на своята класа, след което отново се връщат към бизнеса си /англичаните наричат това "въртяща се врата"/; България няма такава традиция, по-точно тя е прекъсната - затова и в политиката и в бизнеса влизат едни и същи типажи, които нямат опит и капацитет нито за едното, нито за другото, нито могат да разграничават едното от другото. По мое мнение много калпава система, подлежаща на основна ревизия.

[nik1]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

Извинявам се на дискутиращата националните особености компания, четох с интерес, но ще се върна пак на предишната си идея - системата на управление на една национална държава, при която властта се намесва директно /или индиректно чрез олигарси/ в икономиката е огромен национален проблем. Това го открих в книгата на Михаил Хазин "Стълба към небето", която Фружин ми препоръча с линк. Там Хазин, човек врял и кипял, с пределна откровеност описва тази система в Русия. Това е прословутата "вертикала на властта" с олигархичния бизнес. В Европа, освен в България, този модел никъде не действа така силно наподобяващ руския. Има го очевидно в някои източноевропейски държави, четейки Скуби, в Унгария, но в България е изведен като система. А това, според мен, без да се правя на интересен, е основната причина за посредственото и слабо икономическо развитие на България, въпреки приемането й в ЕС.

Хазин го обяснява по най-ясния начин - когато властта не може да генерира достатъчно ресурс за себе си, тя бива принудена да мине на "ръчно управление" на икономиката. Всъщност предишната система прези 89-та беше такова "ръчно управление", но - пак според Хазин, - това управление носи огромни рискове и обикновено завършва с катастрофа, защото бизнес и политика са две съвършено различни сфери. В икономиката не са в сила феодалните закони на йерархията васал-суверен, валидни за политическата власт, там има съвсем други правила и действа принципа на меритокрацията, по-скоро правилата са на естествения отбор. Заниманията на властимащи с икономика са контрапродуктивни, както и влизането на предприемачи в политиката могат да доведат до конфузни положения /Тръмп като слон в стъкларски магазин в партийните игри/; на Запад, и в Европа, икономическата класа от предприемачи се е формирала векове и е с традиции, обикновено хора от тези среди, без особено желание и полза за себе си, понякога влизат временно в политиката /властта/, за да защитят интересите на своята класа, след което отново се връщат към бизнеса си /англичаните наричат това "въртяща се врата"/; България няма такава традиция, по-точно тя е прекъсната - затова и в политиката и в бизнеса влизат едни и същи типажи, които нямат опит и капацитет нито за едното, нито за другото, нито могат да разграничават едното от другото. По мое мнение много калпава система, подлежаща на основна ревизия.

В България знаем повече за Русия (има много хора които знаят руски, аз също го знам), но и в  Гърция моделът е олигархичен (олигархията не е измислена в Русия или Казахстан, както се казва) ; За това малко се знае в България и малко се говори:

http://www.nytimes.com/2012/12/06/world/europe/oligarchs-play-a-role-in-greeces-economic-troubles.html?mcubz=0

 

Редактирано Септември 21, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 3 минути, nik1 said:

В България знаем повече за Русия (има много хора които знаят руски, аз също го знам), но и в  Гърция моделът е подобен ; За това малко се знае в България и малко се говори

Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.

[nik1]

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.

++

Ти си гений!