Историята на нациите в епоха на глобализация

[Пандора]

Преди 23 часа, dora said:

Иначе.... иначе още известно време ще се случва това, което и сега - западни фирми ще изнасят част от не особено квалифицираните си (изискващи способност за вземане на управленски решения) дейности тук, докато все още цената на труда е сравнително ниска и рискът - умерен в сравнение с това същите да се изнасят в азиатска или африканска държава. Но и това е до време, защото с подобравяането на жизнения стандарт, тоест с повишаването на заплащането, на западните фирми ще им стане по-изгодно да прескачат България и примерно да изнасят процеси примерно в Албания. Където  може и в момента да нямат достатъчно ноу-хау, но все още имат младо и сравнително добре образовано население, което не напуска масово държаата, създавайки кадрови проблеми....

Съгласна съм - изравняване на стандарта ще има. Френският случай показва, че от някои придобивки социалната система вероятно ще се откаже. Това имах предвид. При всяка страна е различно, оказва се, а и ние си знаем, че някои страни като Франция следват някои социалистически принципи. Другото е, че смятам прекалено високия стандарт за надценен. Освен това съвремената икономика, по мое мнение може и да не се развива толково скоростно както до сега в бъдеще. Въпросът е дали ще може да поддържа високият стандарт или не. Борбата за външните пазари е жестока и агресивна, но дори и тя има предел, понеже Земята не е безкрайна. Все някога краят и ще бъде достигнат.

Редактирано Септември 24, 2017 от Пандора

[Пандора]

On 9/23/2017 at 6:17, nik1 said:

Макар и гръбнакът на нашата икономика да са малките компании, те не могат да бъдат локомотива, и не трябва да ги превръщаме в самоцел. Локомотивът и съответно това нещо, може да ще издърпа средните работни заплати нагоре (и съответно да повдигне нивата на доходи и заплащане в малките компанни) са корпорациите с техните иновации, с тяхната организация, с техните пазари, с техните мащаби и ако щеще с тяхната агресивност на пазара..

Моето мнение е, че всеки отрасъл има своите особености и организацията му като цяло трябва да бъде подчинено на тези особености. Съгласна съм, и то е очевидно, че определени отрасли изискват голяма компания и много добра организация и точност на изпълнението. Но ето например при производството на храни, според мен практиката показва, че този подход не е най-удачен, а понякога дори и вреден. Строителството като отрасъл също има своите особености. На запад със строителство се занимават милиардери, отрасълът изисква големи капиталовложения. У нас големите проекти могат да се финансират само от държавата и дори и тя не успява съвсем в това. В този смисъл всички подходи са важни, въпрос на преценка е къде кой подход ще е по-ефективен.

[dora]

Преди 54 минути, Пандора said:

Но ето например при производството на храни, според мен практиката показва, че този подход не е най-удачен, а понякога дори и вреден.

И в земеделието - производството на храни, малкият производител (освен ако не е въвел високотехнологични методи) бива изхвърлян от пазара, защото не може да поддържа ниските цени на големия (това примерно го виждаме, когато холандските домати - ДОМАТИ!!! на българския пазар са по-евтини от българските, а не са по-лоши....Или когато на българския пазар се изсипаха тонове евтини холандски ябълки поради санкциите към Русия). Както и защото без съвременни процеси не може да поддържа постоянно високо качество независимо от метеорологичните колебания. Там също няма да се върнат към нашия модел - дори големите производители и вериги вече предлагат биологични продукти.

Големият производител принципно е много по-адаптивен, защото може да си позволи да инвестира във въвеждане на новости според търсенето на пазара. Потребителят търси чисти храни - готово, ето му чисти храни с ниска себестойност (по-ниска от тези на малкия търговец, който на ръка копа в една градинка собственопроизведени домати с различен размер и качество - това илюстративно казано).

Затова и няма как да се "срещнем" посредата

Бидейки адаптивни, те могат лесно да стъпят на нашия пазар със стоките си. На нас да излезем на техния пазар, където да се конкурираме с тях, ни е далеч по-трудно. Не заради протекционизъм, а защото (още) не сме достатъчно конкурентноспособни....

Редактирано Септември 24, 2017 от dora

[Пандора]

Преди 10 часа, dora said:

чисти храни - готово, ето му чисти храни с ниска себестойност

Съмнявам се. На пазара биопродуктите са с двойни цени. Няма по-добро качество на ниска цена. Освен това съвсем наскоро стана въпрос за "свежите" храни - какви храни трябва да се наричат "свежи" и т.н. Не знам какви храни консумирате, но аз определено мога да различа качество "на ръка" и такова докарано с камиони. Има огромна разлика. Полезността на подобни храни е отделен въпрос. Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество.

https://www.expert.bg/Sled-proverkite:-Ima-razlika-v-kachestvoto-na-hranite-v-Zapadna-Evropa-i-v-Bylgariq-619395.html

Редактирано Септември 24, 2017 от Пандора

[caress…]

Преди 26 минути, Пандора said:

Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество.

Изискванията за качество се регулират чрез законодателството в отделната страна. Да, има общи европейски стандарти за страните-членки, но не всяка страна ги приема и прилага в степента, в която например се прави в силните икономически страни, където гласът на потребителя не само се чува, но има силни организации, грижещи се потреблението да не бъде ощетявано и лъгано.

Проблемът в държави, като България, не са само законите, а и качествения контрол. Първо е необходим закон, описващ стандартите, глобите и наказанията за неспазването им, а след това неподкупна, отговорна структура, която да следи изпълнението и санкционира при нужда.

Колкото и странно да звучи, мултинешъналите генерират най-големите си печалби от производство и продажба на ниско качествени стоки на сравнително високи цени именно на пазарите, където липсва добре организиран качествен контрол.

[nik1]

Преди 55 минути, Пандора said:

Съмнявам се. На пазара биопродуктите са с двойни цени. Няма по-добро качество на ниска цена. Освен това съвсем наскоро стана въпрос за "свежите" храни - какви храни трябва да се наричат "свежи" и т.н. Не знам какви храни консумирате, но аз определено мога да различа качество "на ръка" и такова докарано с камиони. Има огромна разлика. Полезността на подобни храни е отделен въпрос. Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество.

https://www.expert.bg/Sled-proverkite:-Ima-razlika-v-kachestvoto-na-hranite-v-Zapadna-Evropa-i-v-Bylgariq-619395.html

Малките играчи имат ограничено място на пазара. Малките ферми са не само по-слабо ефективни (в крайна сметка произвеждат продукти в по-висока себестойност), но и стропнанставата им са неустойчи/слабоустойчви , Последното е поняние от агроикономиката, а тя е наука..
Това само по себе си важи и за билогичните, качествените и свежи храни, Големите ферми имат същите предимства пред малките, както и при традиционните храни: (една проста илюстрация: Ако имаше големи ферми за картофи в Родопите, призвежадащи местни сортове, техните картофи, щяха да са със същите качества,но с по-ниска себестойност)

ПС

Доматите от "градината на баба" са по вкусни от тези на пазара но в случая става дума за разлики в сортовете, Тези от градините на баба са вкусни, но не са трайни (и като такива трудно могат да се наложат на пазарите), доматите от големите ферми трябва да са трайни, и затова там не присъства сорта, който гледа "Баба" за себе си семейството.
Това не е така при чушките.. Най-вкусните, зрели, големи и червени чушки от големите ферми (имам познат крупен фермер), които могат да приложат всички познания и постижения на агронауката.

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[dora]

Преди 29 минути, nik1 said:

Съмнявам се. На пазара биопродуктите са с двойни цени. Няма по-добро качество на ниска цена.

Има отлично качество от голям производител, вече - а себестойността на неговите продукти е много по-ниска от тази на малкия производител.

Ето вижте този доклад за размера на биологичното земеделие в Европа.

http://www.ifoam-eu.org/sites/default/files/ifoameu_organic_in_europe_2016.pdf.

В един нормален западноевропейски супермаркет, с марката на самия супермаркет (не при едноличния търговец), вече има множество биологични - съвсем пресни храни, с разлика в цената с небиологичните от 45-50 процента, do 60-80% в зависимост от продукта. В някои случаи цената е еднаква. Напр. 250 грама пресни гъби - 1.49 евро за небиологичните, 1.89 евро за биологичните (а и двата продукта траят не повече от седмица, тоест няма как да са стари, развалят се много бързо). Пакечетче сирене за мазане - небиологичното 0.79 евро, биологичното - 0.79 евро. Като това включва опаковката, логистиката, транспорта, съхранението, продажбата (заплатите на тези в магазина) и данъците, всичко.

И то говорим за местни производители, а цената на труда, в сравнение с българската, е 5-6 пъти по-висока, и пак успяват да я компенсират - с технологии и организация.

Вече не можем да се конкурираме с тях, трябва да ги догонваме.

Редактирано Септември 24, 2017 от dora

[nik1]

Това не е мой цитат

[Пандора]

Преди 10 часа, nik1 said:

Доматите от градината на баба са по вкусни от тези на пазара но в случая става дума за разлики  сортовете, Тези от градините на баба са вкусни, но не са трайни (и като такива трудно могат да се наложат на пазарите), доматите от големите ферми трябва да са трайни, и затова там не присъства сорта, който гледа "Баба" за себе си семейството

Да, но не става въпрос само за сортове, поне според мен. Има си чисто биологични закони. За трайността - въпросът за трайност произлиза от желанието да изнесем дадена стока на голямо разстояние и за други потребители. Това при всички случаи, независимо от сорта, влошава качеството. Въпросните производители гледат процеса единствено от своя интерес да увеличат продажбите си още и още, но не и от гледна точка на потребителя, който не просто желае да се храни, а да се храни здравословно. Големината на фермите  може да се прецени във връзка с по-добра и ефективна организация. За някои продукти, мисля и за картофите освен вкуса и качеството играе голяма роля и тяхното съхранение за по-дълго време при запазване на  вкус и качество.

 

Преди 10 часа, dora said:

В един нормален супермаркет, с марката на самия супермаркет (не при едноличния търговец), вече има множество биологични - съвсем пресни храни, с разлика в цената с небиологичните от 45-50 процента.

Да има и разлика в цената все пак има. Един мой личен опит. В моя роден град един и същ продукт от един и същ български производител с добро качество и в опаковка предписана от комисии по качество в различни търговски обекти има различна цена, като цената в кварталния магазин е около с 5 % по-ниска от тази в супермаркет от голяма верига. Съответния вносен гръцки продукт навсякъде е по-скъп от българския, но не съм го пробвала като качество. Според мен поне при храните там където се произвеждат едни и същи продукти и има традиция и опит в това производство преимущество винаги има регионалното производство. Което показва, че българските производители трябва да насочат усилията си на конкретни пазари, където продуктите не се дублират с местни такива.

Редактирано Септември 24, 2017 от Пандора

[dora]

Преди 36 минути, Пандора said:

Има си чисто биологични закони

Така е, но големите производители имат възможност да инвестират и в биотехнологии, развойна дейност, развитие на нови сортове.

В последните двадесет години наблюдавам значително подобраване примерно във вкуса на зеленчуците, отглеждани в северозападноевропейските държави. Има нови сортове домати - за които цената на развойната дейнот отдавна се е изплатила - с чудесен, ароматен, сладникав вкус. По-добър от тези на баба, трябва да си призная. Като и това е "масово", целогодишно, производство. тоест, реално независимо от биологичните закони. С размер на производството в такива обеми, че да може да се доставя на всички големи супермаркети.

Eто това имам предвид:

http://english.tastytom.nl/

Холандците са всеизвестни в тази област.

С други думи, ние няма как да ги научим и на органично земеделие, те вече са го превърнали в индустрия... Вижте германския пазар.

Редактирано Септември 24, 2017 от dora

[nik1]

Преди 26 минути, Пандора said:

Има си чисто биологични закони. За трайността - въпросът за трайност произлиза от желанието да изнесем дадена стока на голямо разстояние и за други потребители. Това при всички случаи, независимо от сорта, влошава качеството.

От кой по-точно закон следва този извод? Една зряла, голяма и физически здрава чушка е по-трайна от по-маломерната и неузрялата от същия сорт (защото е по-здрава физически),
Погледни в кошчето, касетаката за брак/преоценени плодове и зеленчуци, в близката ти заразаватчийница , и ще водиш че 80-90 процента от плодовете и зеленчуците в нея са маломерни, и неузряли....

 

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[Пандора]

Преди 10 часа, dora said:

В последните двадесет години наблюдавам значително подобраване примерно във вкуса на зеленчуците, отглеждани в северозападноевропейските държави. Има нови сортове домати - за които цената на развойната дейнот отдавна се е изплатила - с чудесен, ароматен, сладникав вкус. По-добър от тези на баба, трябва да си призная. Като и това е "масово", целогодишно, производство. тоест, реално независимо от биологичните закони. С размер на производството в такива обеми, че да може да се доставя на всички големи супермаркети.

За сортовете съм съгласна, но за качеството на целогодишното производство - такова си има и унас 

Преди 10 часа, nik1 said:

Една зряла, голяма и физически здрава чушка е по-трайна от по-маломерната и неузрялата от същия сорт (защото е по-здрава физически),

Не сравнявам един очевидно с по-добро качество продукт с друг с по-лошо, а свежия от престоялия от едно и също първоначално качество.  

Редактирано Септември 24, 2017 от Пандора

[nik1]

Преди 12 минути, Пандора said:

Не сравнявам един очевидно с по-добро качество продукт, а свежия от престоялия от едно и също първоначално качество.  

Всичко би било добре, ако дребния производител би могъл да продава стоките си без да престояват, но това не се случва в идеалния случай.

Нещата са комлексни, дребният производител търси по висока пазарна цена (на сергия), защото неговата себестойност е по-висока, В действителност може да се окаже че неговата стока на сергията е по-залежала от тази на едрия фермер от Чешнигириво, които има договор с търговските вериги, и които всяка сутрин изпраша със специлизиран транспортен камион своите зеленчуци за пазара..

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[dora]

Преди 56 минути, nik1 said:

Това не е мой цитат

 Да, изеинявам се   Не включих, че така ще излезе

[Пандора]

Преди 10 часа, nik1 said:

Всичко би било добре, ако дребния производител би могъл да продава стоките си без да престояват, но това не се случва в идеалния случай.

Нещата са комлексни, дребният производител търси по висока пазарна цена (на сергия), защото неговата себестойност е по-висока, В действителност може да се окаже че неговата стока на сергията е по-залежала от тази на едрия фермер от Чешнигириво, които има договор с търговските вериги, и които всяка сутрин изпраша със специлизиран транспортен камион своите зеленчуци за пазара..

Не казвам, че дребният потребител няма проблеми или положението трябва да стои такова. Просто анализирам положителни и отрицателни моменти при едните и при другите. Всички тези въпроси имат значение за рационализиране на процесите и правилно стратегическо развитие. Моите впечатления и опит са ми показали, че и дребният производител има място при това неотстъпва по качество, а също и достъпът на повече производители до пазара да възможност за по-голям избор, а също влияе и върху цената. Големите вериги супермаркети също имат разходи. 

[Пандора]

"В световен мащаб оранжерийните площи бележат темп на непрекъснато увеличение по всички континенти. Според данни на ФАО през 2012 г. на площ от 450 000 ха се отглеждат зеленчуци, плодове, декоративни видове и др. в различни култивационни съоръжения. В териториален аспект, най-много оранжерийни площи в ЕС-27 има в държавите между 38 и 42 паралел - Испания с 40 980 ха, следвана от Италия с 32 940 ха и Франция - 7 530 ха. Основната причина за широко застъпените оранжерийни площи в тези страни са благоприятните климатични условия, особено през есенно-зимния период - мека зима /по малко средномесечни амплитуди/, интензивно слънчево греене осигуряващо достатъчно фотосинтетично активна радиация /ФАР/ за отглежданите култури."

Въпросът има и друга страна - ако всички прекомерно произвеждат храни, къде ще бъде реализирана тази продукция и какъв е обемът на европейския пазар въобще.

[nik1]

Панодора, има поредица от изследвания и публикации на аграрния университет какво всъ]ност представлява дребния производител у нас. Дори е трудно да се нарекат ферми, натуралните стопанства на дребните производители.

Забелязвам че обичаш да поравиш обобщения и да ги налагаш като научни и последни истини (аз мисля е че така,и точка) ,но моля те образовай се малко повече по въпросите, и вникни в дълбочина..

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[Skubi]

1 hour ago, nik1 said:

От кой по-точно закон следва този извод? Една зряла, голяма и физически здрава чушка е по-трайна от по-маломерната и неузрялата от същия сорт (защото е по-здрава физически),
Погледни в кошчето, касетаката за брак/преоценени плодове и зеленчуци, в близката ти заразаватчийница , и ще водиш че 80-90 процента от плодовете и зеленчуците в нея са маломерни, и неузряли....

 

Това за зрял или неузрял го забрави....

Всички плодове и зеленчуци които копуваш в супера са промишлени. Тоест строго е планирано кога да добият този външен вид който ние смятаме, че е зрял. На гледка да изпълнямват преписанията на HACCP стандарт, па на вкус или което бибило по-важно на полезненост какво е вътрешното съдържание и дяволът не го интересува....

Най-добър пример за това банана http://filantropikum.com/igy-szedik-le-es-csomagoljak-a-banant-video/ .

И когато дойде го слагат в камери където почват да го топлят и като му дадът етиленов гас почва да "зрее"....След дадено време спират гаста и почват да го охлаждат. И по поръчка на дадена дадена дата толкова жълти "зрели" банана получава мултито колкото си иска. Така може и киви, лимон, домате да озрее....

[nik1]

 

Преди 31 минути, Skubi said:

Тоест строго е планирано кога да добият този външен вид който ние смятаме, че е зрял.

Знам че обичаш бомбичките и теориите на коспирациятата (или неща на ръба) , но в случая под вола теле няма: българските (тракийските чушки) чушки, които изглеждат като зряли (червени, сладки , големи и вкусни) са наистина узряли

Тук "конспирацията" е другаде, но всъщност в темата и дискусията не стана дума за нея..Ако човек види поле с "промишлени чушки" в България, веднага може да се досети къде е "телето": торове, поливането и растителна защита правят храстите на чушките колкото дървета (виждал съм ги тези дървета). Иначе вкусовите им качества са превъзходни.

Няма логика след като пазарът ти е един час път да береш неузряли чушки и да ги слагаш в хладилници за да узряват;

Ако пазарът ти е десет дни път, е ясно че зеленчуците и плодовете трябва да са неузрели и да могат да зреят в камерите на камионите, (зрелите ще се спаружат) .За киви, лимон и гръцки (вносни) домати може да е така; При най-масовите сортове  банани пък узрелите плодове не са сладки, те трябва да престоят сслед като са откъснати, за да се захаросат; Бананите от тези сортове се захаросват в продължение на три месеца в хладилните камери..

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[nik1]

 

За стопанствата в България:

1) Средният размер на стопанствата в България е 6 640 евро

2) Стопанствата с размер до 2 хил. евро са около 255.1 хил. (69% от всички с топанства). Средната им ИЗП (използвана земеделска площ) е 0.65 ха

 

[Skubi]

1 hour ago, nik1 said:

 

Знам че обичаш бомбичките и теориите на коспирациятата (или неща на ръба) , но в случая под вола теле няма: българските (тракийските чушки) чушки, които изглеждат като зряли (червени, сладки , големи и вкусни) са наистина узряли

Тук "конспирацията" е другаде, но всъщност в темата и дискусията не стана дума за нея..Ако човек види поле с "промишлени чушки" в България, веднага може да се досети къде е "телето": торове, поливането и растителна защита правят храстите на чушките колкото дървета (виждал съм ги тези дървета). Иначе вкусовите им качества са превъзходни.

Няма логика след като пазарът ти е един час път да береш неузряли чушки и да ги слагаш в хладилници за да узряват;

Ако пазарът ти е десет дни път, е ясно че зеленчуците и плодовете трябва да са неузрели и да могат да зреят в камерите на камионите, (зрелите ще се спаружат) .За киви, лимон и гръцки (вносни) домати може да е така; При най-масовите сортове  банани пък узрелите плодове не са сладки, те трябва да престоят сслед като са откъснати, за да се захаросат; Бананите от тези сортове се захаросват в продължение на три месеца в хладилните камери..

Какви волове говориш? Инсеминаторите получават замразената 1-во качествена сперма от холандия, и оплодяват подготвените с лекарства крави. Новородените телета ги слагат в решетки с по една кофа гумен биберон от където получават първо мляко а после SALVANA Kristall, храна за да растат колкото се може по бърже. Мъжките ги колят на дадена възраст и ги изнасят на германците, австийците и другите богати да ядът телешко печено. Кравите ги доят докато давът нужното количество мляко и ако не или получат възпаление masztitisz макар и да биват тъпкани с антибиотици, ги бракуват и колят. И това ни го продават и си го копуваме и печем и после дъвчем, дъвчем, дъвчем/ако имаме здрави свои зъби/ щастливи, че ядем ТЕЛЕШКО печено......

Що за капиите. Купи си от супера и от махалският пазар/ аз през войната ги копувах без пали с човали по магистралата Белград-Ниш/ и ги опечи в чушкарник. Едната пуша почти толкова вода колкото е теглото и. И месо почти няма. Другата след като я задушиш, малко олио пуща и месото и.....Хммммм.

Случайно ако са запечени над огън и така обелени, и ги изям от суперските ми става тежко, чак до взимане на сода бикарбонат стигам...

От тези на баба Йоца нищо ми няма.....Имам вграден сенсор против пласмасата. Така съм и с пушеното или киснатото в течен пушек било то месо, колбаси или кашкавал.

Само за пример. Внасяме

киви от чили, израел,

грапефруит от турция, южна африка, аргентина,

лимони от южна африка, турция, аргентина

портукали гърция, турция, испания, аргентина, южна африка

домати от испания

грозде от чили, южна африка.....

Това за озахаряването го забрави. От супера ядеш 80% пласмаса и вода.....

ПС. От близо 120 кила испаснски нектарин /бракувахме го защото го беше бил градушка и скрит между кашоните/ едва можах да получа 7-8 литра 8-10% спирт. Макар помията да я засилих с мая за ракия и препарат за разслояване на пектина. Е да, захар не сложих защото казвам каквото е дал Господ. В случаят заводът за нектарин.

Редактирано Септември 24, 2017 от Skubi

[nik1]

Преди 38 минути, Skubi said:

Какви волове говориш? Инсеминаторите получават замразената 1-во качествена сперма от холандия, и оплодяват подготвените с лекарства крави. Новородените телета ги слагат в решетки с по една кофа гумен биберон от където получават първо мляко а после SALVANA Kristall, храна за да растат колкото се може по бърже. Мъжките ги колят на дадена възраст и ги изнасят на германците, австийците и другите богати да ядът телешко печено. Кравите ги доят докато давът нужното количество мляко и ако не или получат възпаление masztitisz макар и да биват тъпкани с антибиотици, ги бракуват и колят. И това ни го продават и си го копуваме и печем и после дъвчем, дъвчем, дъвчем/ако имаме здрави свои зъби/ щастливи, че ядем ТЕЛЕШКО печено......

Що за капиите. Купи си от супера и от махалският пазар/ аз през войната ги копувах без пали с човали по магистралата Белград-Ниш/ и ги опечи в чушкарник. Едната пуша почти толкова вода колкото е теглото и. И месо почти няма. Другата след като я задушиш, малко олио пуща и месото и.....Хммммм.

Случайно ако са запечени над огън и така обелени, и ги изям от суперските ми става тежко, чак до взимане на сода бикарбонат стигам...

От тези на баба Йоца нищо ми няма.....Имам вграден сенсор против пласмасата. Така съм и с пушеното или киснатото в течен пушек било то месо, колбаси или кашкавал.

Само за пример. Внасяме

киви от чили, израел,

грапефруит от турция, южна африка, аргентина,

лимони от южна африка, турция, аргентина

портукали гърция, турция, испания, аргентина, южна африка

домати от испания

грозде от чили, южна африка.....

Това за озахаряването го забрави. От супера ядеш 80% пласмаса и вода.....

ПС. От близо 120 кила испаснски нектарин /бракувахме го защото го беше бил градушка и скрит между кашоните/ едва можах да получа 7-8 литра 8-10% спирт. Макар помията да я засилих с мая за ракия и препарат за разслояване на пектина. Е да, захар не сложих защото казвам каквото е дал Господ. В случаят заводът за нектарин.

Това което го говориш е така, за глобалния пазар...

Говорихме за България, и сравнявахме родното производство, на за база дребен (той си натурален) и едър стопанин.

Е казвам пак (явно нещо не разбираш) :  в България растат домати и чушки, и краствици, боб, картофи, праскови, кайсии и се продават във веригите (пише български,еди какво си), Част от сортовете са български, но голяма част от тях вече отстъпват на западните: себестойността и рентабилността са важни за всички, говорим за икономика все пак, Малкият производител се насочва към западни сортове съвем целенасочено:

https://nova.bg/news/view/2014/10/25/90487/защо-в-родопите-отглеждат-холандски-а-не-български-картофи/

 

Редактирано Септември 24, 2017 от nik1

[Skubi]

Преди 2 часа, nik1 said:

Това което го говориш е така, за глобалния пазар...

Говорихме за България, и сравнявахме родното производство, на за база дребен (той си натурален) и едър стопанин.

Е казвам пак (явно нещо не разбираш) :  в България растат домати и чушки, и краствици, боб, картофи, праскови, кайсии и се продават във веригите (пише български,еди какво си), Част от сортовете са български, но голяма част от тях вече отстъпват на западните: себестойността и рентабилността са важни за всички, говорим за икономика все пак, Малкият производител се насочва към западни сортове съвем целенасочено:

https://nova.bg/news/view/2014/10/25/90487/защо-в-родопите-отглеждат-холандски-а-не-български-картофи/

 

Кое е едър стопанин? Например имаме производител на картофи/макар, че знаем не е негова цялата стоко защото толкова земя няма/, понеже новите картофи не понасят дълъг транспорт и хладилник. Но може само по 10-15 еуроралети с по 600 кила да носи веднъж в седмицата...Повече не. Същото е  и с други. На нас ежедневно ни трябва по 33 палети картофи. внася ме от Полша защото там има такива големи които могат това да го осигорят.....

Незнам след разбиването на ТКЗС тата има ли сега такива едри фермери които могат такива нужди да задоволят?

Що за семената.....Не ми разказвай защото знам, че от едно време си имахме за стандарт холандските семена. Предимно за доматите....Но сегашните до такава степен са специализирани, че ако не ги ториш с торта на Х фирма, не ги пръскаш с химикалите на Д фирма няма да получеш нищо. Затова си имахме институти които разработваха сортове пригодени за местните обстоятелства....Незнам сега има ли още? 

Например за ГМО царевица. Пригодена е срещу такива паразити които в источният европейски регион ги няма. И какво става. Не ги интересува. Натискат само и само да ти замърсят почвата защото от там на татък си закрепостен на монтана...Там където вирее ГМО царевицата няма вече песнопой....

Прочети само какво стана с производителите на падлажан в Румъния.....

Може в Родопите да растат холандски картофи но......

Редактирано Септември 24, 2017 от Skubi

[nik1]

Преди 20 минути, Skubi said:

Кое е едър стопанин?

Незнам след разбиването на ТКЗС тата има ли сега такива едри фермери които могат такива нужди да задоволят?

 

Има едри фермери, Познавам такъв (млад човек, приятел на мой бивш колега) с 500 декара зеленчуци.. 200 декара ги дават под аренда, но си взимат субсидиите, от  300те декара фермата произвежда и продава зеленчуци за пазара, и разсади, за семена не знам, 

/Май баща му е бивша мутра, така се говори/

Познавам и едно едно семейство с хиляди декари жито; приятели сме откакто жената, преди толкова години момиче, учеше в в Аграрния Университет, Всъност тя върти игрите иу фирмата....

 

Преди 25 минути, Skubi said:

Затова си имахме институти които разработваха сортове пригодени за местните обстоятелства....Незнам сега има ли още

Има един институт за зеленчуци, и сортове, които са пригодени за нашите условия  Патли(а)джан и тиквички няма: има пипер, домати, краствици боб и картофи 

http://izk-maritsa.org/sortove/

Не знам дали са достатъчни като количества разбира се, нямам представа как е

[caress…]

Вие очертахте невероятна пазарна ниша на българския пазар - качествени плодове и зеленчуци от сравнително малки производители, на малко по-високо цени, но биологични.

Южната част на България разполага с доста мек климат и е прекрасно място за създаване на бизнес от този род. Могат да се построят нужните съоръжения и да се произвежда целогодишно. Питам се как така западните фирми не са подушили тази възможност и не са заляли южна България с парникови съоръжения, вместо да инвестират в Африка, например?

А и нужно ли е да чакаме Запада да направи това, от което могат да извлекат полза самите българи? Помня, че когато ходехме на бригади в 9 и 10 клас, черешите за износ, които беряхме, бяха повече от превъзходни - големи, сочни, вкусни! Огромни, безкрайни полета от череши бяха това. Съответно ние повече наблягахме на хапването, отколкото на брането, но това бе първият и последен път в живота ми, когато съм имала щастието да вкуся подобни череши…Защо земеделието се разсипа в България и каква е причината да не се съживи? Подобен бизнес не само ще върне хората от града в селото, създавайки нови работни места, но и ще развие други отрасли в съответните места, които са свързани с обслужването на това производство.

Какво му липсва на българина, за да догони западняка - капитал, предприемчивост, гъвкавост, ноухау и желание за преквалификация.