Историята на нациите в епоха на глобализация

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Светът не е само Европа, какво да кажем за конфуцианството в Китай, което сега лежи в основата на националната им идеология, въпреки покривалото на комунизма? Африканските нации или Южна Америка, те нямат Просвещение и Ренесанс, но имат право на самоопределение и бъдеще, не само право, но и реална възможност и много добри перспективи. Въпросът е в какви рамки разсъждаваме в тази тема.

И още по-важното какво искаме да възпитаме в утрешните европейци.

[Б. Киров]

Just now, Пандора said:

И още по-важното какво искаме да възпитаме в утрешните европейци.

Не се виждам в ролята на възпитател, но най-краткият отговор е - толерантност.

[dora]

Преди 56 минути, Пандора said:

Може би това е просто един пример, че всяка епоха има своя логика. По време на Просвещението Европа може да се приеме в някаква степен като изпреварваща в културно отношение останалия свят. Въпросът и сега дали е така. Действително Просвещението започва в определени страни, там се развива най-силно. Но то не е чак толкова изолирано и до 19 може би в различна степен достига до всички европейски народи. Може би , самият 19 век , като процеси е резултат от Просвещението. Това обаче, дава ли ни право да пренебрегнем евентуални бъдещи постижения на всички европейски народи, или ще трябва да разчитаме само на два-три народа, само защото Просвещението е започнало там?

Абсолютно не - миналото е основание/причина за настоящето, но не е предестинация.

Въпросът за България конкретно е какъв е нейният избор. Ако иска да бъде част от Европа и все някога да успее да изгради обществени институции и взаимоотношения от европейски тип (програма максимум), трябва поне да разбира генезиса и логиката на тези институции и взаимоотношения (програма минимум) и да има желание (политическа и обществена воля да ги изгражда (по-трудното за постигане) + ноу-хау как да го направи (за което винаги може да намери съветници).

По програма минимум, ролята за това е на образователната институция - да заложи в програмата си европейска история, не само като набор от дати, ами и като мисловна рамка и логика на процесите.

Ако не иска някога да изгради обществени институции и взаимоотношения от европейски тип (което не е обезателно лошо), а да следва някакъв си собствен път, то може да продължи да залага силно на националната история с мисловна рамка, застинала в 19 век (изолационистки, защото тя често е формулирана в конфронтационен дух дори със съседите), както и на връзките с държави извън Европа. Но тогава няма смисъл да е член на ЕС.

Този избор според мен и до ден днешен не е направен. Но без институции и обществени взаимоотношения от европейски тип България рискува да продължава да бъде считана за второразрядна - или недотам европейска -  държава. Първото - заради сравнението (когато човек бяга с професионални спринтьори, той се сравнява с тях, както и те го сравняват със себе си, неминуемо. Ако не иска да бъде сравняван, не участва в състезанието). Второто - заради наличността или отсъствието на вече споменатите институции.

Въпросът е какво искаме.

Редактирано Септември 15, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 38 минути, dora said:

Ако не иска някога да изгради обществени институции и взаимоотношения от европейски тип (което не е обезателно лошо), а да следва някакъв си собствен път, то може да продължи да залага силно на националната история с мисловна рамка, застинала в 19 век (изолационистки, защото тя често е формулирана в конфронтационен дух дори със съседите), както и на връзките с държави извън Европа. Но тогава няма смисъл да е член на ЕС.

Това, според мен, даже и да го искаме, е на практика невъзможно - погледнете само търговския баланс на България между внос и износ и ще разберете защо. България няма реални шансове да оцелее като икономика извън ЕС, дори такъв какъвто е сега, но той ще продължи по пътя на интегрирането и федерализацията до изграждане на единно държавно устройство. България е "разломна държава" по терминологията на Хънтингтън, тя е граничеща между света на Исляма, Православието и Европа - откъсването от Европа ще я постави във възможно най-нестабилната й позиция, не само културно и инстутиционално, но и икономически, най-вече икономически.

[Atom]

 

Преди 2 часа, dora said:

Ако не иска някога да изгради обществени институции и взаимоотношения от европейски тип (което не е обезателно лошо), а да следва някакъв си собствен път, то може да продължи да залага силно на националната история с мисловна рамка, застинала в 19 век (изолационистки, защото тя често е формулирана в конфронтационен дух дори със съседите), както и на връзките с държави извън Европа. Но тогава няма смисъл да е член на ЕС.

 

България е направила своя избор. Алтернатива, като собствен път за  развитие никога не е предлагана и не е обсъждана в обществото или поне аз не знам да има такава, която да заслужава обсъждане.  За изолационистки политики от 19 век пък изобщо не може  да става и на въпрос.  От друга страна има едно въже, което вечно ни дърпа в друга посока. Ще си позволя да цитирам мнение от друг форум:

 

Цитирай

 

Защо се натискаме закъдето не ни е мястото и където изобщо не ни искат?

И в ЕС, и в НАТО сме "бедните роднини", приети единствено по милост, и то не заради самите нас, а само заради мерака на западняците да стъпят на тая територия, по техните си геополитически интереси. Търпят ни единствено от интерес.

Нито доходите ни станаха евроатлантически, нито пенсиите ни станаха средноевропейски, нито нищо. Българинът си обича Россия открай време, повече от 100 години дружба и приятелство с нашите православни братя славяни, и т. н. Бог високо, ФАЩ далеко, а Кремъл на един @ур разстояние. Факт.

 

Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Православие, братя славяни, Русия - аз поне нямам никаква представа какви ценности и визия за обществото се съдържат зад тези думи.  Какви са например институциите и взаимоотношенията от провославо-славяно-руски тип? 

Редактирано Септември 15, 2017 от Atom

[dora]

Преди 58 минути, Atom said:

 

Преди 3 часа, dora said:

Ако не иска някога да изгради обществени институции и взаимоотношения от европейски тип (което не е обезателно лошо), а да следва някакъв си собствен път, то може да продължи да залага силно на националната история с мисловна рамка, застинала в 19 век (изолационистки, защото тя често е формулирана в конфронтационен дух дори със съседите), както и на връзките с държави извън Европа. Но тогава няма смисъл да е член на ЕС.

 

България е направила своя избор. Алтернатива, като собствен път за  развитие никога не е предлагана и не е обсъждана в обществото или поне аз не знам да има такава, която да заслужава обсъждане.  За изолационистки политики от 19 век пък изобщо не може  да става и на въпрос.  От друга страна има едно въже, което вечно ни дърпа в друга посока. Ще си позволя да цитирам мнение от друг форум:

 

Цитирай

 

Защо се натискаме закъдето не ни е мястото и където изобщо не ни искат?

И в ЕС, и в НАТО сме "бедните роднини", приети единствено по милост, и то не заради самите нас, а само заради мерака на западняците да стъпят на тая територия, по техните си геополитически интереси. Търпят ни единствено от интерес.

Нито доходите ни станаха евроатлантически, нито пенсиите ни станаха средноевропейски, нито нищо. Българинът си обича Россия открай време, повече от 100 години дружба и приятелство с нашите православни братя славяни, и т. н. Бог високо, ФАЩ далеко, а Кремъл на един @ур разстояние. Факт.

 

Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Православие, братя славяни, Русия - аз поне нямам никаква представа какви ценности и визия за обществото се съдържат зад тези думи.  Какви са например институциите и взаимоотношенията от провославо-славяно-руски тип? 

Eх, извинявайте - старах се ли, старах, да се опитвам да не нагазвам в политиката, обаче в развоя на разговора няма как да не бъдат формулирани и неща, които имат политически оттенък.

Това по-горе според мен е точно поради непознаване на това, към което къде успешно, къде безуспешно, се опитваме да се присъединим, и най-вече нежелание да положим усилия, за да може това присъединяване да се случи.

Искаме някак си да не правим нищо, но заплатите ни да скочат главоломно, без дори да сме започнали да си пишем домашното. И понеже тоеа не се случва, другите били виновни, че ние сме били бедните роднини. Понеже ние в мързела си - целите в бяло, значи някой друг трябва да е лошият. Ерго и веднага крачка назад - тези са лоши, не ни искат, я обратно при Руския цар, православието, славянската нишка.

При все, че сме едни славяни и ние... и както и понеже всеки ден бичим молитви и поне три пъти седмично сме в православната църква.... Дори само насмешливото, досадено и пренебрежително отношения на средния българин конкретно към БПЦ (примерно когато тя излезе с някакво официално изявление по даден въпрос) е достатъчно, каква вярност към църквата има у него, бидейки не само атеист като цяло, ами дори при положение, че в случаите, в които е вярващ, нерядко предпочита да го прави извън лоното точно на православието?! (т.нар. "безбожно християнство" - вяра в "някаква сила, но не точно бог", както и други християнски деноминации).

От мързел е това, не от сила на славянските институции.... нито от вярна служба на православието...

Както и да е, де. Моля, доколкото е възможно, да стоим далеч от политиката - макар аз самата да навлязох в нея...

---

(Търсейки статистика относно преброяването от 2011, попаднах на нещо прелюбопитно: православната църква призовава всички, които са кръстени (дали по своя воля, ако са били бебета? -  да се отбележат като религиозни православни християни).

Редактирано Септември 15, 2017 от dora

[dora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това, според мен, даже и да го искаме, е на практика невъзможно - погледнете само търговския баланс на България между внос и износ и ще разберете защо. България няма реални шансове да оцелее като икономика извън ЕС, дори такъв какъвто е сега, но той ще продължи по пътя на интегрирането и федерализацията до изграждане на единно държавно устройство. България е "разломна държава" по терминологията на Хънтингтън, тя е граничеща между света на Исляма, Православието и Европа - откъсването от Европа ще я постави във възможно най-нестабилната й позиция, не само културно и инстутиционално, но и икономически, най-вече икономически.

В световната история не липсват и иррационални и саморазрушителни решения, при все цялата икономическа и историческа логика да сочи към каква катастрофа биха довели те. (И тук стигнахме до рационалния избор)

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Atom said:

Цитирай

Бог високо, ФАЩ далеко, а Кремъл на един @ур разстояние. Факт.

 

Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма.

Няма стигане народният гений,; особено с тази "грешка" ФАЩ, съзнателна или не, все едно - човекът навярно е искал да каже Фашистките Съединени Щати, съдейки по поста му, един вид ирония, сарказъм; втори вариант - просто е сгрешил; и трети, който аз си прочитам "фащане" няма, кради спокойно

Преди 1 час, dora said:

В световната история не липсват и иррационални и саморазрушителни решения, при все цялата икономическа и историческа логика да сочи към каква катастрофа биха довели те. (И тук стигнахме до рационалния избор)

Права сте, обикновено такива решения се определят като "хазартни" и за съжаление не липсват и в нашата история /обявената "символична" война на САЩ, например по време на ВСВ, която ни коства купища бомби върху София/. Но вие посочихте нещо, което по принцип не забелязвам сред българските управници /чудя се дали не са само властници/ - те не блестят с големи способности да мислят трезво и безпристрастно, както го правят например западните бизнес-анализатори, преди да инвестират, а това според мен е голям проблем за страната ни. Защото власт и управление по мое мнение са две различни неща - в бизнеса не можеш да имаш власт без добро управление и анализ, законите на пазара са такива, в политиката е възможно, особено, когато е безконтролно.

С една дума, наистина трябва да си научим уроците.

[dora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Светът не е само Европа, какво да кажем за конфуцианството в Китай, което сега лежи в основата на националната им идеология, въпреки покривалото на комунизма? Африканските нации или Южна Америка, те нямат Просвещение и Ренесанс, но имат право на самоопределение и бъдеще, не само право, но и реална възможност и много добри перспективи. Въпросът е в какви рамки разсъждаваме в тази тема.

Това е така, но ние самите няма как да си сменим континента . Щем, не щем, европейският е най-вероятният модел, който ще ни се наложи да следваме.

Редактирано Септември 15, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 19 минути, dora said:

Това е така, но ние самите няма как да си сменим континента . Щем, не щем, европейският е най-вероятният модел, който ще ни се наложи да следваме.

Моделът на социалната пазарна държава в Европа е стабилен и работи добре, може да изглежда тромав и бюрократичен, но е по-стабилен от американския и азиатския, поне според мен.

Визионерските привиждания на Михаил Хазин за икономическа зона по дъгата на Пътя на коприната от Русия през Турция и през Близкия Изток към Китай, според мен, са пълна утопия, защото не отчитат цивилизационните особености на хората и нациите по тази дъга - нациите в Азия са едно, ислямските държави в Близкия Изток, към които повече принадлежи Турция по култура и история, друго, а Европа и Русия съвсем трето и четвърто; траен съюз между Русия, Турция и другите държави по тази дъга, по мое мнение е пълна утопия, каквито и общи икономически интереси да имат, те ще бъдат конюнктурни. Въпрос на анализ е, както се прави в бизнеса, като се вземат широк кръг ключови показатели и внимателно се проверят, затова пиша най-общо мнение без никаква претенция за експертност.

Мястото ни плътно е в ЕС на това ветровито място на границата на континта, за да не ни разпилее вятъра. Икономиката днес е глобална, но се групира в три големи цивилизационни центрове и валути - Азия, Америка и Европа, вероятно ще има огромна пазарна конкуренция за пазарите на Африка, тя вече тече между САЩ, Европа и Китай, но като нация мястото ни според мен е твърдо на Стария Континент, другото е хазарт.

[sirius]

Преди 37 минути, Б. Киров said:

Но вие посочихте нещо, което по принцип не забелязвам сред българските управници /чудя се дали не са само властници/ - те не блестят с големи способности да мислят трезво и безпристрастно, както го правят например западните бизнес-анализатори, преди да инвестират, а това според мен е голям проблем за страната ни.

Категоричен привет на компанията.

Нека да се разберем:
 - кое е властник, от къде идва неговата власт и докъде може да мисли
 - кое е държавник и от къде идва неговата власт и докъде може да мисли

И кое всъщност е страната ни.

Просто за да не сравняваме круши и кукуруз.

[Б. Киров]

Преди 3 минути, sirius said:

Категоричен привет на компанията.

Нека да се разберем:
 - кое е властник, от къде идва неговата власт и докъде може да мисли
 - кое е държавник и от къде идва неговата власт и докъде може да мисли

И кое всъщност е страната ни.

Просто за да не сравняваме круши и кукуруз.

Привет Сириус. Властник е човек с власт. Неговата власт може да идва от много места на пръв поглед, но реално идва от неговата властова група, от йерархията в нея. Кой е държавник ще ми изясниш ти. Кой управлява е нещо съвсем различно.

[sirius]

Преди 7 минути, Б. Киров said:

...траен съюз между Русия, Турция и другите държави по тази дъга, по мое мнение е пълна утопия, каквито и общи икономически интереси да имат, те ще бъдат конюнктурни. Въпрос на анализ е, както се прави в бизнеса, като се вземат широк кръг ключови показатели и внимателно се проверят, затова пиша най-общо мнение без никаква претенция за експертност.

В първото изречение се говори за държави, а във второто за бизнес. И веднага идва въпроса "държавите бизнес ли са".
А интересите само икономически ли са(могат да бъдат)? (Ако са само икономически, то ние какъв интерес имаме (вече 27г) от големия завой към "евроатлантическите ценности" и европа?)

[Б. Киров]

Преди 3 минути, sirius said:

И веднага идва въпроса "държавите бизнес ли са".

Държавите не са бизнес, но държавите се издържат от данъците, които събира властта от бизнеса в тях, техният бюджет се формира от тези данъци, после държавата го преразпределя по различни пера, чрез власта, която е делегирала на държавниците, ерго държавите черпят енергията и силата си от икономическата дейност на нацията, тя днес се нарича "бизнес", по време на феодите и робовладението се е наричала по друг начин. Нациите са продукт на "третото съсловие" - свободни стопански субекти, упражняващи бизнес, цялата надстройка на държавата е построена върху тази дейност на хората, произвеждащи принадена стойност.

 

Преди 7 минути, sirius said:

(Ако са само икономически, то ние какъв интерес имаме (вече 27г) от големия завой към "евроатлантическите ценности" и европа?)

От големия завой интерес имаме, ежегодно в България влизат между 2-3 млрд. евро по кохезионни фондове, което прави над 10 процента от държавния бюджет, отиващ за образование, здравеопазване и т.н. Не само това, почти половината ни БВП се формира от внос и износ на стоки, произвеждани и консумирани от български граждани, за и от ЕС, това е пазар. Без този пазар няма работа, няма заплати, няма живот.

[Atom]

Преди 24 минути, Б. Киров said:

Нациите са продукт на "третото съсловие" - свободни стопански субекти, упражняващи бизнес, цялата надстройка на държавата е построена върху тази дейност на хората, произвеждащи принадена стойност.

 

Това ме подсети, че може би е добре да се изследва феномена на изграждането на нациите в източната част на Европа и връзката със сегашните спорове по оста изток-запад в ЕС.

За разлика от запада, където буржоазията играе основна роля при формирането на нациите, тук двигателите са различни. В голяма част от страните това е долната част от средната класа, а това не е същинската буржоазия. При други - Унгария и Полша поради стечение на обстоятелствата по парадоксален начин това се явява аристокрацията.  При чехите е страна комбинация между добре платени работници и буржоазия и т.н. Т.е. при всички страни ситуацията е различна. Общото е обаче, че всички тези нации са зародени в империи, голяма роля играят образованите хора и етапите в строителството на нациите при всички са едни и същи. Като цяло буржоазията или горната част от средната класа не участва в тези процеси и е по-скоро лоялна на имперските власти.

Редактирано Септември 15, 2017 от Atom

[dora]

Преди 26 минути, Atom said:

Като цяло буржоазията или горната част от средната класа не участва в тези процеси и е по-скоро лоялна на имперските власти.

Това не е учудващо.  Създаването на националните държави/нациите навсякъде е съпроводено с трансфер на власт от традиционните елити към народните маси. Всяка власт обаче се опитва да запази привилегиите си, като удължи статуквото възможно най-много, а при липса на възможност то да остане непроменено - докато успее да намери начините да минимизира щетите за себе си (загуба на влияние върху процеса на вземане на решения и контрол върху финансовите/икономически сфери).

Напр. като намери начин да трансформира бъдещата загуба на политическа власт в икономическо превъзходство (като прехвърли значителни части от държавните средства към собствените си активи, да речем - тоест с кражба на държавни средства). Този сценарий у нас е игран съвсем наскоро, но той не е само български. Разликите донякъде са в степента на безскрупулност (но това пак е малко по-друга тема).

Редактирано Септември 15, 2017 от dora

[dora]

On 14.09.2017 г. at 19:23, bulgaroid said:

Е, на теб ако трябва да давам примери ?Хайде сети се какъв ни е приноса в световната култура, а оттам и в историята. 

Въпросът ми е съвсем чистосърдечен, защото изключая  славянската азбука (тук ще сложа една въпросителна, защото авторите й не са обезателно точно интелектуални продукти на България, те са продукти на Византия) не се сещам за друго. (И още една въпросителна, Централна и източна Европа са Полша, Унгария, Чехословакия, Румъния, Албания, балтийските републики - никоя от тях не ползва кирилица).

А и ето защо питам, малко по-нашироко обяснено:

През значителна част - ако не и през цялата си история България страда от нещо, което днес бихме нарекли "тежък проблем с националната сигурност", или вероятност държавата ни да бъде заличена, предимно поради близостта ни с Византия. (Такъв проблем имат повечето, ако не и всички средновековни държавици в Европа, но при нас той някак си е изведен в основна поанта през цялото време.)

Това и в голяма степен определя "кръвнишкия" ни поглед върху историята - ние все с някого си режем главите, вадим очите и пием едни на други от черепите си.  Ако бием, сме много велики. Ако паднем - другите са много лоши. В резултат или до ден днешен или нищо не знаем за съседите си (какво знае средният българин за Румъния, примерно? Нищо, освен че по време на "българската империя" ни е била част от територията), или гледаме на тях с пределна враждебност, антагонизъм и недоверие. Тунелно, черно-бяло мислене.

Това тунелно, черно-бяло мислене е дотолкова преобладаващо, че някак извън мисловните ни приоритети остава "меката" власт, културната. Културните постижения, мисловността, социалността.

Затова ако се сещате за зародени в България новаторски идеи, културни традиции, етц., които да са направили от "централна и източна Европа" това, което тя е днес, напишете ги. За да върнем и културата на масата, така да се каже

Аз не се сещам за идея с размаха на "свобода, равенство, братство", "човешки права", "право на справедлив процес", '"разумът преди всичко", "и все пак тя се върти" и множество, множество други (дошли от Европа), която да е произлязла от България. Ако се сещате, напишете я (сещам се за богомилството, но и то не е такава идея. "Ереси" от гледна точка на официалната църква има много и в почти всички държави, като някой от тях дават начало на влиятелни мисловни течения, изградили капиталистическата етика - Калвинизмът е отличен пример за оставяща вековен отпечатък идея, започнала като ерес).

Хубаво ще е някак да научим от историята си, че не всичко на този свят - и конкретно на нашата част от него - е касапница.

Редактирано Септември 15, 2017 от dora

[Atom]

Преди 40 минути, dora said:

Това не е учудващо.  Създаването на националните държави/нациите навсякъде е съпроводено с трансфер на власт от традиционните елити към народните маси. Всяка власт обаче се опитва да запази привилегиите си, като удължи статуквото възможно най-много, а при липса на възможност то да остане непроменено - докато успее да намери начините да минимизира щетите за себе си (загуба на влияние върху процеса на вземане на решения и контрол върху финансовите/икономически сфери).

По принцип е така. В тази част на света обаче националните държави се образуват в резултат на разпад на трите империи - Османската, Австрийската и Руската. Войните, революциите и хаоса по-скоро нулират богатството и властта, отколкото да ги трасферират. Изключения са може би Финландия и Австрия.

Освен това балканската буржоазия през 19-ти век е по-скоро космополитна и глобалистка, отколкото да е свързана с конкретна нация. Православните например се чувстват като част от рум миллета, а не гърци, българи и т.н. в националния смисъл. Преди разпада на рум милета те имат много добри позиции и в трите империи, но след това се разтварят някъде по света. Участието им в икономите на националните държави на балканите се свежда до някое друго дарение за обществени нужди. Ситуацията с буржоазията от другите вероизповедания - арменци и евреи е същата.  

[Б. Киров]

Преди 30 минути, Atom said:

Освен това балканската буржоазия през 19-ти век е по-скоро космополитна и глобалистка, отколкото да е свързана с конкретна нация. Православните например се чувстват като част от рум миллета, а не гърци, българи и т.н. в националния смисъл. Преди разпада на рум милета те имат много добри позиции и в трите империи, но след това се разтварят някъде по света. Участието им в икономите на националните държави на балканите се свежда до някое друго дарение за обществени нужди. Ситуацията с буржоазията от другите вероизповедания - арменци и евреи е същата.  

Не съм чел много за гръцката, сръбската и т.н. балканска буржоазия, доколкото констатираш за българската, точно така е - хора като Евлоги и Христо Георгиеви изчезват от политическия и стопански живот след Освобождението, на тяхно място идват обаче други като Атанас Буров и Аврам Чальовски. Вторият е типичен пример за български капиталист от онази епоха, еталон така да се каже. Бях публикувал цяла тема за него във форума, защото ме впечатлиха много дърворезбите в музея Трявна, които са направени по негова поръчка.

http://www.chitatel.net/forum/topic/18885-%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%E2%80%9E%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0%E2%80%9D/?tab=comments#comment-362851

Само малък цитат от темата за този човек:

"Вестниците през 20-те години на миналия век наричали Аврам Минов Чальовски "Българският Форд", заради неговото невероятно издигане от аргатин и овчарче до крупен индустриалец и банкер. Роден е през 1854 г. в македонското днес село Галичник. Самият той описва накратко израстването си така в едно автобиографично табло на Марангозов, където картините са подредени хронологично отразяващи етапите от живота на Идеатора (Чальовски): "От 10 - 15 год. възраст дървар; От 15 - 25 год. възраст кираджия;От 25 - 30 годишна възраст – овчар; От 30 - 40 год. възраст бакалин; От 40 год. възраст фабрикар на захарни изделия." Отбелязана е годината на основаването на фабриката му, 1898 г., какво произвежда тази фабрика (сладкарски изделия), записани са участията на фабриката в Лондонското и Миланското изложение и са изобразени спечелените от нейни изделия медали, 6 на брой. Автобиографичното пано на Аврам Чальовски е израз на неговия морал, според който трудът е най-важната добродетел и единствено правилен път към издигането на човека."

Чальовски е бил крупен фабрикант, фабриките му в София и Бургас са произвеждали шоколадови и захарни изделия на европейско ниво с модерни машини и методи, освен това е бил щедър дарител, а един от синовете му участва в четите на ВМРО.

Та мисълта ми е, че във вакуума от разпръскването на тази космополитна и общо взето паразитна класа на крупни търговци и прекупвачи в Империята, се появява една енергична и много предприемчива класа от хора като Чальовски, Буров, Калпазанови в Габрово и т.н - такива типажи не спират да излизат от низините до средата на 40-те, когато се сменя системата, образът на вълчето Борис Морев от "Тютюн" на Д.Димов е добра илюстрация, от социалното стъпало на градски бедняк, този напорист кариерист за няколко години става тютюнев магнат, но качвайки първите стъпала по пътя на меритокрацията, старият фабрикант му дава фирмата и дъщеря си за жена, след като се убеждава, че купува по този начин чисто злато като ум и талант. Когато има стопанска активност и поле за икономическа предприемчивост пазарът, ако не се ограничава силово от държавата, сам отсява най-способните.

[Atom]

Преди 12 минути, Б. Киров said:

Та мисълта ми е, че във вакуума от разпръскването на тази космополитна и общо взето паразитна класа на крупни търговци и прекупвачи в Империята, се появява една енергична и много предприемчива класа от хора като Чальовски, Буров, Калпазанови в Габрово и т.н

Така е. Имперската власт и имперската буржоазия по принцип са в опозиция с националните движения и съответно нямат място в новите национални държави. Те националните революции затова и се правят - да се започне начисто. За мен представлява по-скоро интерес особеностите на националното строителство, които са предопределили някои от сегашните неразбории в институциите и взаимоотношенията ни. Например, на запад демокрацията е тръгнала с парламент съставен от две камари. Двете камари взаимно се контролират и балансират. Трансферът на власт става постепенно от горната към долната. Това позволява създаването на демократични управленски традиции със системи за контрол и противотежести. При нас благодарение на имперското минало и и страха да не се повторят някои негови недъзи, горната камара се отхвърля. Това не е проблем, но проблемът е, че няма някакъв заместител на балансираща институция. 

 

[Б. Киров]

Преди 9 минути, Atom said:

Това не е проблем, но проблемът е, че няма някакъв заместител на балансираща институция. 

Ставаше дума за това и в друга тема, мисля за Стамболийски, който предлага нова конституция, предвиждаща две камари - на съсловните представители и горна. Това както е известно, а и изземването на властта от царската институция, му коства главата. Та там някой, не помня кой, спомена, че по същество съсловна корпоративна държава има и сега у нас, това е т.н. "тристранка" - работодатели, профсъюзи, държава. Обаче, мое мнение, тази система не работи добре, скоро имаше пример за това - работодателите казват "не", синдикатите "да", правителството си измива ръцете с "разберете се сами" - въпросът виси. И най-важното, всички тези пазарлъци се водят почти натъмно за обществото, извън парламента, а практически за тяхното изпълнение отговорност не носи никой персонално.

[sirius]

Ако държавите не са бизнес, то какво са?

И относно интереса.... колко училища са затворени от големия завой към интереса насам? А колко села са запустели?
А дали има връзка това с нас....  всъщност ние нация ли сме или държава?

Редактирано Септември 15, 2017 от sirius

[Б. Киров]

Тук е квинтестенцията, добрият стар Енгелс:

https://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/303636/mod_resource/content/0/Engels-state.pdf

В идеалния случай, наричан демокрация, посредник между икономическите интереси на класите в обществото - от най-бедните до най-богатите.

[Atom]

Няма идеална система. Противотежестите и балансиращите елементи забавят процеса за вземане на решения и го правят муден. Еднокамарният парламент има много по-добра оперативност. От друга страна обаче двете камари дисциплинират управляващите и намаляват вероятността да се вършат глупости. Сегашните демократични управленски традиции на запада са утвърдени от тази и други подобни системи. Висока оперативност е имал и краля. Смисълът на демокрацията е за ограничаване възможността да се вземат еднолични решения или решения на ограничена група от хора без съгласието на широката общност.

Другият момент при нас е, че се извършва нещо като "одържавяване на църквата". Църковната община е нещото около което се върти целият културен и религиозен и дори част от стопанския живот на българите. В двора на църквата или в непосредствена близост се строят училища, сгради на църковни настоятелства, "канцеларии" на разни еснафски сдружения и т.н.  След освобождението образованието е иззето от местната общност и е централизирано. Изземат се и други граждански функции, които преди това са били отговорност на църковната община. На запад - в Англия, Холандия и Германия училищата на религиозните институции продължават да функционират като успоредна система, а държавата създава своя централизирана образователна система.

Под натиска на руснаците за "истинско православие", самата Екзархия също търпи промяна като същност и управление

 

Цитирай

 

След Освобождението и създаването на Третата българска държава били създадени съвършено нови условия за развитието на Църквата. Ето защо след дълги перипетии се стигнало до друг "Екзархийски устав, приспособен в Княжеството, одобрен от Светия Синод, приет от Държавния съвет и Народното събрание и потвърден с Указ на Негово Височество Князът от 4 февруари 1883 година, под № 82". Този устав претърпял частични изменения през 1890 и 1891 г., като се стигнало през 1895 г. да се приеме нов устав, който от своя страна бил допълван през 1897 и 1900 г.

Първообразът на Екзархийския устав останал само като далечен спомен. Например периодичната сменяемост на екзарха била заменена с пожизненост; Екзархийският смесен съвет бил премахнат; епархийските съвети от смесени постепенно се превърнали в духовни; църковно-народен събор не бил свикван в продължение на половин век, т. е. до 1922 г., когато бил изработен нов Екзархийски устав. Така времето, събитията и променените условия довели до избледняване на по-либералните тенденции в църковно-общественото развитие и характеристиките на Българската екзархия закономерно се доближили до тези на поместните православни църкви в Русия, Гърция, Румъния и Сърбия.

 

В резултат дори и в Македония и Одринско учителите вече не се избират от местната общност, а се назначават от Цариград.

Всички тези промени за 1-2 поколения лишават местните общности от ангажимент и грижи за тези институции. Така обаче демократичните традиции на българите, които до този момент са много силни, постепенно заглъхват.

 

Редактирано Септември 15, 2017 от Atom

[Б. Киров]

Преди 22 минути, sirius said:

А дали има връзка това с нас....  всъщност ние нация ли сме или държава?

Сириус, в темата за суверенитета на Русия бяхме в един отбор, там мен много ме плюха Върбанов и къмпани. Тук обаче се разминаваме. Бъркаш суверенитет с икономически интереси и интеграция в икономиката - едното не изключва другото, трябва да го знаеш, щом живееш в Канада, там също се борят за локален суверенитет, но никой не отрича демокрацията и пазарната икономика.