Историята на нациите в епоха на глобализация

[nik1]

Преди 17 минути, КГ125 said:

E ся, чак пък в шок. Смехории и имитирания на места като пионерски лагери и казарми - ок. Но пък шок. То тогаз какво да кажат баварците и померанците пък .. )) 

 

 

 

 

В кръга на закачката: Шопите бихте шокирали и ескимосите, според мен..Вижте си само фолклора, вие сте някакво природно чудо и творение :)..

Имам познанства със всички балканци (без сърби, сърбофоб съм), и със всеки намирам приказка и разбиране, та няма други като вас

 

Цитирай

А тая Тракия е древна територия - днес няма никой тракиец там и меките и твърди български говори не са свързани с траки или не-траки. 

Ето пак .. Кои говори за траки, бе майна?

[nik1]

Преди 12 минути, КГ125 said:

Сиреч - на етническите територии на съответните народи

Виж етническата карта на Тракия от 1911 годинаили през 1878 година ...

И в Македония не много по-различно. Макар там да има по-обособени енически територии, тя е населявана от шест етноса (с циганите - седем)

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[КГ125]

Преди 13 минути, nik1 said:

В кръга на закачката: Шопите бихте шокирали и ескимосите, според мен..Вижте си само фолклора, вие сте някакво природно чудо и творение :)..

Имам познанства със всички балканци (без сърби, сърбофоб съм), и със всеки намирам приказка и разбиране, та няма други като вас

 

Ето пак .. Кои говори за траки, бе майна?

Айде ся, молим, я съм 1/2 шоп ))))) . Впрочем що па сърбоман, с тях също се разбира човек идеално. Културни близости, ко да праиш. 

Редактирано Септември 17, 2017 от КГ125

[Atom]

Преди 2 часа, nik1 said:

За ролята на религията или тази на някои етнонационални "фетиши", обаче може да се спори. Българските турци живеещи в на Запад, обичат и милеят за своята България, (пиша и в кържалийския форум, та знам) въпреки, че не споделят официалната религия. Учудвам се, че някои от тях обичат повече България от нас самите етнически българи.

Нямах предвид ролята на конкретна религия, а елементите копирани от религията  и ритуализиране на определени моменти  в "идейния код" на нацията. Например ритуалите при честванията на смъртта на Левски или други загинали герои са отзвук от религиозните помени. Появата на национални празници и ритуалите при много от тях също са повлияни от църковните, а 24 май е религиозен празник директно трасфериран като национален. Сакрализацията на разни национални символи също е факт. Националният флаг е "свещен", американската конституция отдавна не е само правен акт, а получава статут на свещена крава  и т.н. 

Самите ритуали нямат никакъв реален смисъл освен въздействие върху масите. Те не са идеи, а само външно проявление на конкретната идея. Фактът, че изобщо съществуват национални празници, национални символи и т.н. доближава националната идея до религиите и я прави нещо като полу-религия.

Не е случайно, че там където обществото е доминирано от нормите на традиционните религии, нациите са чисто условни. Просто идеите им пряко се конкурират с религиозните.

 

[КГ125]

Преди 7 минути, nik1 said:

Виж етническата карта на Тракия от 1911 година...И в Македония не по-различно..

Дето е омешана ли? И все пак има определен доминиращ елемент на повечето места, а и малко смесване не е проблем. Ся няма как да се остави Одрин на Турция, ако да е бил пълен с турци, нали ... 

[КГ125]

Преди 6 минути, Atom said:

Нямах предвид ролята на конкретна религия, а елементите копирани от религията  и ритуализиране на определени моменти  в "идейния код" на нацията. Например ритуалите при честванията на смъртта на Левски или други загинали герои са отзвук от религиозните помени. Появата на национални празници и ритуалите при много от тях също са повлияни от църковните, а 24 май е религиозен празник директно трасфериран като национален. Сакрализацията на разни национални символи също е факт. Националният флаг е "свещен", американската конституция отдавна не е само правен акт, а получава статут на свещена крава  и т.н. 

Самите ритуали нямат никакъв реален смисъл освен въздействие върху масите. Те не са идеи, а само външно проявление на конкретната идея. Фактът, че изобщо съществуват национални празници, национални символи и т.н. доближава националната идея до религиите и я прави нещо като полу-религия.

Не е случайно, че там където обществото е доминирано от нормите на традиционните религии, нациите са чисто условни. Просто идеите им пряко се конкурират с религиозните.

 

Но как така символиката да няма значение?! Има, и то огромно. Илюстрира, и то много внушително, обединителните моменти в съответната общност, т.е. в националната такава. Как ще да нямат значение? 

[dora]

Преди 17 минути, Atom said:

Фактът, че изобщо съществуват национални празници, национални символи и т.н. доближава националната идея до религиите и я прави нещо като полу-религия.

Абсолютно да.

Нациите са невъзможни без индоктринация в "национална идея" чрез формално набелязване на национален език, създаване на национална митология чрез избирателен поглед върху историческите събития, създаване и почитане на национални герои, празници и "обичай", тоест селекция от трациционния бит точно на тези обичаи и традиции, които не противоречат на '"националната идея" и "самосъзнание", формулиране на критерии за принадлежност и непринадлежност (на езикова, религозна и всякаква друга основа) и т.н.

С течение на времето националната държава просто се оказва най-успешния модел за управление на населението на дадена територия чрез (фиктивна) легитимност/представителност на управлението посредством внушаване на чувство за принадлежност към политическата структура. Независимо колко потисническо или неегалитарно може да бъде това управление в действителност. Това внушаване на чувство за принадлежност задължително минава през потискане на обичайте, особеностите, диалектите, считани за "невписващи се", и при формулиране на националната идея на етнически принцип - с потискане или дискриминиране на етническите малцинства.

В изграждането и поддържането на национална държава има немалка степен на принуда/насилие маскирана като полза.

Редактирано Септември 17, 2017 от dora

[КГ125]

Ритуалите са като старите обичаи - дават ни повод да се замислим какви сме какво сме отде идваме и че имаме ценности. Проста работа. Конфуций още се занимава с тях и неслучайно.

[nik1]

Преди 21 минути, КГ125 said:

Впрочем що па сърбоман, с тях също се разбира човек идеално. Културни близости, ко да праиш. 

Еее, на база културна близост и славянски език сръбските ти приятели в крайна сметка унищощиха българищата в Македония и Западните покрайнини.(процесът е дълъг и сложен но в основата и началото му са иредентистите нагласи на сърбите и Сърбия)...Доста подло..  Поне турците и гърците никога не са отричали българщината в Македония; апропо мнозинството гърци и досега смятат македонците за българи (brainwashing bulgarians)..

ПС

Само в сръбската и македонската уикипедия и учебници Самуил е описан като македонски цар.. Това не ти говори нищо май, за твоите приятели сърбите? Половин  "дървена  глава", к'во да правиш

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[Пандора]

Преди 15 часа, caress… said:

За това смятам, че глобализацията е възможна единствено по отношение на нещо още по-голямо - например, интерпланетарни взаимоотношения. Докато обитаваме една и съща планета, ще продължаваме да се делим на "дребно" и мислене от по-глобален тип ще ни се отдава доста трудно.

Опит за глобализация на принцип "нещо по-голямо" правят религиите - основно християнство и мюсюлманство. При религиите има точно определена конструкция, която свързва хората в общността - културен модел, етични и морални принципи.

Принципът на европейската глобализация е може би донякъде териториален, но очевидно за сега не му се удава много да сплоти хората. Ако става въпрос за общ интерес, според мен досега се следва интереса на крупния капитал, но той е представен от малка група, а основната група европейци, ако я наречем средна класа, вероятно смята , че нейните интереси са нарушени. Оттам и отдръпването от идеята за единна общност. Другият въпрос е културният и моралният модел. Това което се поднася на хората чрез идеята за толерантност в някои случаи противоречи на религиозните догми и влиза в противоречие с други, вече състояли се глобални общности - тези на двете религии. Отделно, те също помежду си си противоречат по някои етични въпроси. Така, че на европейските глобализатори на териториален принцип ще им се наложи да решават тези въпроси. И така европеецът от средната класа веднъж защитава своя икономически интерес, и още веднъж морални ценности, които вече е приел.

Редактирано Септември 17, 2017 от Пандора

[Пандора]

Преди 14 часа, КГ125 said:

Айде ся, молим, я съм 1/2 шоп ))))) . Впрочем що па сърбоман, с тях също се разбира човек идеално. Културни близости, ко да праиш. 

Както я подкарахте, да разваляме нацията и да създадем нови - шопска, тракийска, македонска....Във всички европейски държави съществува подобно "културно" разнообразие. Например саксонци и прусаци, и дори не се долюбват много.

Редактирано Септември 17, 2017 от Пандора

[Пандора]

Преди 14 часа, dora said:

Това внушаване на чувство за принадлежност задължително минава през потискане на обичайте, особеностите, диалектите, считани за "невписващи се", и при формулиране на националната идея на етнически принцип - с потискане или дискриминиране на етническите малцинства.

Няма как да няма "потискане" на някои обичаи и особености, особено ако са в противоречие на законността, която се формулира с конституцията и законите. Но унищожението на  диалектите действително и мен ме ужасява. За съжаление институциите не допускат прилагане в дейността си 4-5 езика и повече.

Редактирано Септември 17, 2017 от Пандора

[nik1]

Преди 1 минута, Пандора said:

Както я подкарахте, да разваляме нацията и да създадем нови - шопска, тракийска, македонска....Във всички европейски държави съществува подобно "културно" разнообразие. Например саксонци и прусаци, и дори не долюбват много.

Пропускаш основни неща , които пропагандата спестява на "раята" (както каза Стинка, "раята е проста") ..Ти си интелигентен съфорумник, та ще ти го кажа така : Има немци които по нациналност са автрийци или швейцарци и въобще не искат да са в една държава и нация с германците, Има черногорци, които макар и да се декларират етнически като сърби (над 50 процента от черногорците се декларират като сърби), но не искат да са една нация с сърбите..

Чувала си и си чела за Иван (Ванче) Михайлов вероятно?
Наясни ли си с израза "Македиония за Македонците" (казан е от етнически българин)?

 

 

[dora]

Преди 24 минути, Пандора said:

Няма как да няма "потискане" на някои обичаи и особености, особено ако са в противоречие на законността, която се формулира с конституцията и законите. Но унищожението на  диалектите действително и мен ме ужасява. За съжаление институциите не допускат прилагане в дейността си 4-5 езика и повече.

Това, което е против законността, е криминално или друго престъпление. Обичаите не са такова.

Представете си примерно някой да беше започнал да преследва нестинарите, защото обичаят им е "езически" и не се вписва в доктрината за християнска нация. Такива неща имам предвид.

Затова и формулировката е такава:

"тоест селекция от трациционния бит точно на тези обичаи и традиции, които не противоречат на '"националната идея" и "самосъзнание", каквото и да означават тези нормативно създадени "идея" и "съзнание"

Редактирано Септември 17, 2017 от dora

[nik1]

PS

Ако трябва да бъдем честни, шопите са най-малко българи, и не са допринесли с нищо за нациоалната ни (нова) история.Няма ги във Възражданео и църковните борби, (които са основно македонско дело), няма ги в  Априлското въстание или в кое да е друго (Бай Захари си ги описва такива, каквито са:  долно, неуко и продажно племе,  колабориращо с властта "шопите са най-добрите приятели на турците"),, Съединението е румелийско дело; а  официалният ни е език базиран на балканските говори от търновскта и отчасти пловдивскиата школа (балканските говори на места се говорят север от родопската яка, в Пловдив например)

Така че аз лично нямам сантименти към шопите, Бих предпочел София да сръбски град, а столицата на България да е Търново, Пловдив или Битоля. България досега щеще да е европейска страна.  /Най-европейския град в България е Пловдив, и това всеки който е обикалял из България може да го види, и почувства от отношението на хората един към друг, държанието им в градския транспорт, до шофирането по улиците и отношението на водачите към пешеходците; апропо живял съм и съм работил в София, това за мен е е градът на селянията и простотията, турбоселянията, голямото село на България/

[nik1]

С изборът на столица в най-маргиналната стопанска част на България - западната (за която освен това имат претенции и съседите) и регионът с най-незавидния български маналитет, си правим национално харакири.. (Ако столицата не беше София, България щеще да е разделена на Изток и Запад, както Италия е разделена на Север и Юг)
Вместо държавата да се разширява и развива към стопанско значимите Юг/Югоизток/Изток (Добруджа), тя се стреми да се измести още повече към маргиналния запад (Македония е също маргинална в стопанско отношение) и в крайна сметка това не води доникъде, а до затъване. ..И не е маловажно: вместо да ни управляват хора като Иваница Граматиков и Никола Търновалията, ни управляват хора като Тато,Бате,Уте, Чочоулу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина..

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[Евристей]

Преди 21 минути, nik1 said:

С изборът на столица в най-маргиналната стопанска част на България - западната (за която освен това имат претенции и съседите) и регионът с най-незавидния български маналитет, си правим национално харакири.. (Ако столицата не беше София, България щеще да е разделена на Изток и Запад, както Италия е разделена на Север и Юг)
Вместо държавата да се разширява и развива към стопанско значимите Юг/Югоизток/Изток (Добруджа), тя се стреми да се измести още повече към маргиналния запад (Македония е също маргинална в стопанско отношение) и в крайна сметка това не води доникъде, а до затъване. ..И не е маловажно: вместо да ни управялват хора като Иваница Граматиков ни управляват хора като Тато,Бате,Уте, Чочоулу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина..

Ник ти сериозен ли си ? Направо ме учуди негативно, по точно гръмна ме. Твоите "маргинални шопи" едва ли съставляват и 5% от населението на днешния град , който  в момента е гмеж от цялата страна. Точно от тук идва и така наречената от теб "селяния" . В исторически план София/Средец/Триадица/Сердика винаги е била стратегически фактор. А за това 

Цитирай

Бих предпочел София да сръбски град

не мога да повярвам, че изпадаш на ниво комплексиран провинциалист. Никога не го очаквах точно от теб ! 

Редактирано Септември 17, 2017 от Евристей

[nik1]

Преди 47 минути, Евристей said:

Твоите "маргинални шопи" едва ли съставляват и 5% от населението на днешния град , който  в момента е гмеж от цялата страна. Точно от тук идва и така наречената от теб "селяния" .

Не схвающаш голямата картина приятелю.. В Пловдив също има селска миграция (няма как, във трите или четирите големи града процесите са подобни) , но градът не е център на турбоселянията.. Освен това Тато и Бате са шопи (те са лидерите, главата, от която се вмирисва рибата), Управляват ни над 40 години.. Ти доволен ли си от тяхното управление или манталитет на управление (май ще си втория в този форум,,, който е доволен)

Апропо, това което го мислиш, за мен няма логика: все едно да твърдим че няма знание дали столицата е Рим (в нея също има миграция от цяла Италия!), или е в Палермо

Цитирай

В исторически план София/Средец/Триадица/Сердика винаги е била стратегически фактор.

Ох боже, ти май имаш повече провинциални комплески от мен? Естесвено че Сердика/Средец/София е  стратегически фактор, изборът и на столица на България е стратегически избор, но я ме светни в какво областа е важна икономически, че аз съм провинциалист

Опс, оказа се че рудата и кокса за Кремиковци идват/минават от стопанско значимия изток (Черно море, Пристанищата на Черно море)..Не ти ли струва идиотско рудата и кокса да се лангъркат хиляди километри по море и железници, и накрая предприятието да се окаже неконкуретно и фалирало заради оскъпените суровини? За мен е идиотия, ама не знам нали съм провинциналист Да бяхме направили и Нефтохим в София, тогава..
 

Цитирай

 

nik1: Бих предпочел София да сръбски град

Евристей: не мога да повярвам, че изпадаш на ниво комплексиран провинциалист. Никога не го очаквах точно от теб ! 

 

Офф, ти наистина имаш провинциални комплекси, ти си този с комлексите.. Приятелю, София исторически, географски и икономически е провинция (на Византия, на България, на Сърбия, на Османската империя), просто има ключово стратегическо значение.
Апропо, чел ли си монографията "София през вековете"?.Знаеш ли София винаги запада до окаяно селище, когато империите изместят стратегическите си интереси извън нея?

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[Atom]

Преди 42 минути, nik1 said:

Офф, ти наистина имаш провинциални комплекси, ти си този с комлексите.. Приятелю, София исторически, географски и икономически е провинция (на Византия, на България, на Сърбия, на Османската империя), просто има ключово стратегическо значение.

Апропо, чел ли си монографията "София през вековете"?.Знаеш ли София винаги запада до окаяно селище, когато империите изместят стратегическите си интереси извън нея?

То и Атина по времето на Византия и ОИ не е кой знае какво. Виж Белград е друга работа. В района винаги е имало ключов град. Първо Сирмиум, после Белград. През цялото време е имало конкуренция за това кой да контролира първо единия, а после другия.

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

То и Атина по времето на Византия и ОИ не е кой знае какво. Виж Белград е друга работа. В района винаги е имало ключов град. Първо Сирмиум, после Белград. През цялото време е имало конкуренция за това кой да контролира първо единия, а после другия.

Свищов през 1878 година е два пъти по-голям от София.. Просто София и областта е маргинална в стопанско отношение по това време-София не е център на берлербейство (бейлик) по това време, няма и голяма колониална администрация  и турско население, които да я оживяват стопански.

Иначе, вярно е Софийското поле е плодородно, но това работи само на регионална почва: Софийското поле не може да бъде конкуренция на Тракия, с нейните смолници, които раждат най-качественото жито в Югоизточна Европа, с ценните ориз и коприна, и най- вече с разработените в Тракия търговски пътища за снабдяване (по суша, море и река  - забележка със салове) на  Империята и столицата и със селскостопански стоки и животни....

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[dora]

Преди 2 часа, Atom said:

Апропо, чел ли си монографията "София през вековете"?.Знаеш ли София винаги запада до окаяно селище, когато империите изместят стратегическите си интереси извън нея?

Проблемът с шопския край - или по-скоро софийския (защото общността е много по-голяма) е в бедността, там почти няма възможност за поддържане на какъвто и да било поминък в традиционния за България смисъл - земеделския. Полето - да,  но то е нищо в сравнение с плодородните части на България. Извън полето - чукар. В сравнения с други краища на България нищо не расте. Ерго няма как там да са се появили нито големи земеделски стопани, нито важни имперски търговци. С какво да търгуват, като те не могат да произведат и за себе си. Основният поминък на мъжете е ангария. Затова е и ясно, че каквато и имане да се е натрупвало в българското население, довело до възможност не само да се издържа непосредственото семейство, ами средства да се влагат и в други, по-висши (вкл. възрожденски) цели, е нямало как да се натрупа в софийско. Но това не е от загубенящина или простотия, а по силата на конкретните обстоятелства.

Шоплукът обаче е на весели, разкършени, устати по насмешлив и категоричен начин хора. Най-жизнерадостният български фолклор е оттам - и почти целият хумористичен.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Christov_Shopluk.pdf

В момента, в който София става столица, към нея започва да се стича миграция от останалите части на България. Голяма част от тази миграция е културна - покрай университета, покрай разполагането на държавните институции там. Това придава на града съвсем различен облик.

Аз съм четвърто поколение софиянка от едната си страна (майчината) и трето - от бащината. Наред с това съм четвърто и съответно трето поколение човек с висше образование. Дядовците ми са образовани в чужбина и са сред създателите на университетското образование в определени специалности. Едната страна рода е от шоплука, другата е от Ловеч/Плевен. Това, което помнят бабите и дядовците ми като София от преди втората световна война  няма нищо общо с това, в което се превърща тя до към петдесетте - с размаха на неграмотната, работническо-селска интелигенция, превзела града поради новите исторически обстоятелства...

И след това,  не знам дали и помните, но по време на комунизЪма имаше нещо, наречено "софийско жителство". И невъзможност човек да живее в София, ако не е роден там или не го е получил поради някаква държавна необходимост. Затова и "да дойдат в София" бе заветна мечта на много, които виждаха у нея начин да излязат от конкретните си, нерядко силно провинциални обстоятелства (не говоря за хората от градовете с традиционна култура). В момента, в който "софийското гражданство" падна, а и в последствие, поради оставането без поминък на немалка част от хората в малките населени места, София се оказа с огромна притегателна сила. Но идвайки в града, тези хора никога не придобиха чувството, че той е и техен - и освен да черпят от ползите му, трябва да до ценят и да милеят за него - в смисъл, най-малкото да не се държат като изпаднали в един от многото молове директно от някоя предишна фаза на еволюцията, но къде ти...

Това, което виждате днес, не е София. Това е един ужасяващ конгломерат от отвратителни панелки, разбита инфраструктура и нерядко лумпенизирани, макар прилично благосъстоятелни в сравнение с мизерията другаде, хора.

Е, има и друго. Ако ме питате мен лично в какво най-много се разпознавам, има един писател, Валентин Пламенов. Неговите книги са най-добрата илюстрация на това какво е софиянецът. Деликатността под обръгналия цинизъм. Емоционалността под непукизма, идващ от навика да се живее в голям град, в който хем сме си свои (в смисъл, йерархиите ги нямаме за нищо), хем всички сме си чужди. Куртоазията, когато е необходимо. Небрежността в маниера и некомформизма, идващ от липсата на нужда да се плаща данък обшествено мнение (нещо, което в малките градчета е много по-наложително). Високата скорост на живота, високите изисквания да си винаги в час - непрекъснато нещо се случва, непрекъснато бързаш за нещо, десетте кафета на ден, без които не си състояние и пръст да помръднеш, са ти стил на живота, който обаче ти харесва (Навсякъде другаде в България ми е изнервящо бааааааавнооооо.. хубаво ми е седмица, но след това ме хващат дяволите....). Обиграността с ежедневното понасяне на ектремността на града - от лъскавост и култура, която някак си считаш налична по подразбиране (четири-пет театъра на един разкрач разстояние на родната от улица) до запуснатост и жестока бедност. Екзистенциалната дълбочина на човека, който всъщност е сам. Но и онази идиотска шопска, некуртоазна веселост и невзимане себе си насериозно - невзимане на никого насериозно, закодирана ни точно от мизерното минало, когато единственото, което сме имали, е желанието да бъдем весели.

Между другото, какво нещо е животът, мизерното минало се повтори при фалита на банките и хиперинфлацията през 1996-7. В останалата част от държавата там, където хората имаха стопанства и все още някаква връзка със земята, зимата не им се отрази толкова зле. Кореняците софиянци, с отдавна скъсана със земята връзка, нея зима, а и през лукановата такава, щяхме да пукнем от глад. При все престижните си професии.

А темата беше съвсем за друго

Редактирано Септември 17, 2017 от dora

[nik1]

Разбирам ви Дора, по своему сте права за шопите, вярвам и на Вас, но и на това че Захари Стоянов, дори да влага определени емоции, не фантазира.
Може би шопът е бедняк, и веселяк и циник едновременно (това не е "грях", напротив изглежда като огромно постижение) но всъщност Захари Стоянов описва едни други "черти" на шопите (ще удебеля шрифта)

Цитирай

 

Късно вечерта, когато бяхме слезли вече в друга една река, случайно излязоха напредя ни трима души българи, с бели полушопски дрехи, каквито не носят в Тракия. Техните плетени коси, големите им калпаци, които имаха форма на маматарки гъби, не ни обещаваха никакво добро и не вдъхваха доверие, понеже ни напомняха софийските и орханийски шопи, верни приятели на турците. Последното предавание на врачанския апостол, Славков, бе още в памятта ни. Както и да е, но тия бяха за нас небесни ангели, тия бяха първите, човешки лица, които ние видяхме в Стара планина след 4-5 деня. „Първото питание, което ние им отправихме, беше: „Имате ли хляб? От кое село сте и где се намираме ние?“ Първото питание тия не удовлетвориха, защото, като вечерно време, хлябът им се беше довършил. При всичко това момчетата не можаха да се стърпят да не им претърсят торбичките, но - нищо. На втория въпрос тия отговориха, че са от българското село Липян, което се намирало на половин час разстояние от мястото, гдето се намирахме. По-нататък имало друго едно село, което се казвало Бросен. Тия българи се връщаха откъде Златица, гдето бяха ходили да водят с конете си башибозуци. За много неща ние ги запитвахме, но тия не бяха в състояние да ни отговорят, едно, по своята дебела простота, а друго, от шопски инат може би. На въпрос, колко часа има до Тетевен, тия подигнаха рамене и отговориха, че не знаят какво ще да каже час.

- Ние сме хора кърджии, кой ти знае от такива работи - говореха тия.

- С такива говеда  ще  имаме  работа  оттук нататък - забележи Бенковски.  - Няма  вече тракийците.

Докато тяхна милост ни се оплакваха, че много лошави времена настанали както за тях самите, така и за добитъко, че масълцето, от което друга година вземали по някоя пара и друга, сега се пържело в тигана за гостите башибозуци, ние им предложихме да ни донесат по малко хляб през нощта на някое определено място и да ни покажат пътя към Тетевен, за което ще да им заплатим твърде богато. Те отказаха на това наше предложение с разни причини и извинения, при всичко че един изпомежду им попита с половин уста: „А че до колко мислите да ни заплатите?“ - но като видя намръщените лица на останалите си другари, не повтори вече патриотическото си питание.

За всеки случай ние не оставихме свободни тия божи създания да си отидат в селото, гдето щяха да ни предадат още на минутата на изходящия се там башибозушки забитин. Ние ги подкарахме с четата като говеда, да ги имаме под надзор поне през нощта. Докато не бяхме подминали още селото им, тия следваха да мируват, вървяха, накъдето ги бутнеме; но щом се подехме към планината, тия намериха сгоден случай и хукнаха през гората да бягат към селото си с такаиа бързина, щото белите им аби приличаха на байряци, каквито поставят инженерите, когато планират някое шосе. Един от другарите ни изгърмя подиря им, който макар и да не сполучи да удари някого, но малодушните шопи дотолкова се уплашиха да не би да станат зян душиците им, щото всичките в един глас ревнаха да плачат, като че да бяха полени с гореща вода. Двамина от тях можахме да хванем, които и вързахме с поясите им като волове и ги подбрахме с четата. Разбира се, че никак си нямаше мястото да гърмиме на това място близо до селото, но от нужда да спреме тия няколко души наши братя, които отиваха да ни издават. Ние трябваше да бягаме колкото е възможно по-бързо, докато не ни е пристигнала още потерята, с която да се борим бе невъзможно по причини, които изложих по-горе.

 

 

[dora]

п.с.

Между другото, какво нещо е животът :))  мизерното минало се повтори при фалита на банките и хиперинфлацията през 1996-7. В останалата част от държавата там, където хората имаха стопанства и все още някаква връзка със земята, зимата не им се отрази толкова зле. Кореняците софиянци, с отдавна скъсана със земята връзка, нея зима, а и през лукановата такава, щяхме да пукнем от глад. При все престижните си професии

 

[nik1]

Преди 54 минути, dora said:

п.с.

Между другото, какво нещо е животът :))  мизерното минало се повтори при фалита на банките и хиперинфлацията през 1996-7. В останалата част от държавата там, където хората имаха стопанства и все още някаква връзка със земята, зимата не им се отрази толкова зле. Кореняците софиянци, с отдавна скъсана със земята връзка, нея зима, а и през лукановата такава, щяхме да пукнем от глад. При все престижните си професии

 

....И кореняците пловдивчани, без връзки със земята и селото, за малко да измрем от глад през "Виденовата" зима..Апропо, аз по това време работих в София..

Може да се каже, че нямам никаква връзка със земята и селото.
-от страна на баба ми, която ме е отгледала (заедно с дядо ми), предците и са работници: нейния дядо, т.е моят пра-прадядо е бил салджия и покрай това е вършил лоши, "нехристиянски" неща на богатите турци, превозвайки ги по Марица, (по точно: ограбвал ги и ги е убивал, а телата е хвърлял в реката)

-дядо ми, братята и сестра му са преселници от Панагюрище, който е град по онова време,
Баща му, или прадядо ми успява да се запише в Опълчението, бидейки на 15 години защото е висок и едър физически (името на фамилията отразява физически качества, т.е родоналникът е бил физически едър човек, великан)

Цитирай

 

(нперс.), паҳлавон (тадж.) "първенец, юнак, як човек"

> палуан, балуан (каз., кирг.) и под. със значение "як човек, борец, пехливан"

тур. pehlivan "пехливан" и тур. balaban "едър човек" са сигурно етимологични дублети като koca "коджа" и hoca "ходжа" (от перс.) - едната заета по книжовен път, а другата от съответния персийски диалект и адаптирана към турската фонотактика

 

 

 

Редактирано Септември 17, 2017 от nik1

[dora]

Преди 1 час, nik1 said:

Разбирам ви Дора, по своему сте права за шопите, вярвам и на Вас, но и на това че Захари Стоянов, дори да влага определени емоции, не фантазира.
Може би шопът е бедняк, и веселяк и циник едновременно (това не е "грях", напротив изглежда като огромно постижение) но всъщност Захари Стоянов описва едни други "черти" на шопите (ще удебеля шрифта)

Опитвам се да ви намеря на Иво Беров един текст, там той също пише за това, как като ходел вече забравих къде по шоплука/северозападната част/ и питал: вие защо не подкрепихте възстаниците/Ботев, хората му отговаряли: е, па, щото беше луд!

Захари Стоянов според мен малко драматизира (с това "приятели на турците),  макар това, което пише, най-вероятно да отговаря на историческата истина. Шопите са хора прагматични и недоверчиви. Те не хващат вяра току-така и винаги имат едно наум, когато приказките на някого изглеждат по-големи от възможностите му. В революционното движение е имало немалка степен театралност. Достатъчна причина аскетично живеещият и скромен шоп да прояви подозрителност - не от вярност към империята (вече писах за неособената уважителност към йерархиите - у шопа реакцията към всяка претенция за благосъстояние или по-висок статут е насмешка), а от недоверие към революционерите. Ех, как не мога да намеря текста на Иво Беров и това си е.... А може би и така трябва, че съвсем се отплеснахме вече

Редактирано Септември 18, 2017 от dora