Историята на нациите в епоха на глобализация

[nik1]

Разбирам.
Всъщност предполагам, че в този случай бедните хора са се напикали от страх, както се казва...Театралнечето и перченето е за пред фотоапаратите, в случая става дума за  въоръжени, обръгнали и решени на всичко мъже, които са в центъра на въоръжено въстание, и са преследвани от властите..

[Atom]

Преди 19 часа, КГ125 said:

Но как така символиката да няма значение?! Има, и то огромно. Илюстрира, и то много внушително, обединителните моменти в съответната общност, т.е. в националната такава. Как ще да нямат значение? 

Не съм казал, че нямат значение. Точните ми думи са:  "Самите ритуали нямат никакъв реален смисъл освен въздействие върху масите. Те не са идеи, а само външно проявление на конкретната идея" 

При въздействието върху масите наистина имат огромно значение. Именно в в тази връзка се проявява приликите с религията. Не съм съгласен обаче, че те просто  "илюстрират обединителните моменти в съответната общност". Националните празници и символи се определят от управляващите  и в повечето случаи са проявление на представата на елита и управляващите, за обединителните моменти.  Пример в това отношение са празниците от близкото минало - 9 септември и 7 ноември и ритуалите по тяхното честване.

Да речем, че управляващите искат да се обединим по т.н. европейски ценности - демократизъм, общност на активни граждани, отговорност на управляващите пред обществото и т.н. Един от символите на подобна идея може да стане учредяването на българската Екзархия. Тя е първата национална институция и е плод на 40 години гражданска активност. Това не е религиозна борба, а национално движение, което обединява и обхваща в най-пълен смисъл българския народ. Учредителният събор е първообраз на българският парламентаризъм, а институциите на Екзархията показват българския народ в демократична, либерална и републиканска светлина.

Ние обаче нямаме празник, честване, събитие или ритуали по този момент от българската история. В страницата на Укипедия, а и в учебниците моментът е отбелязан най-вече по оста българи vs гърци. За самата организация на екзархията и структурата и няма почти нищо:

Цитирай

 

В устава и са утвърдени две начала:

съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и
изборност.

Българска екзархия

 

 

 

Две думи - изборност и съборност. Това, че управлението на Екзарха е ограничено до 4 годишен мандат и събора (събранието) се свиква периодично, че е предвидена отчетност на всички нива, че "изборното начало" е издигнато  до маниакалност при която през избори минават дори и най-обикновените чиновници и т.н. е без значение за обществото, защото няма кой да му го съобщи. Практически Екзархията е учредена като Република вътре, едновременно в ОИ и в Църквата. Да учредиш република, вътре  в една изключително консервативна институция каквато е църквата е нещо изумително. При това българите със силни религиозни  чувства плащат много висока цена - 73 години схизма и практическо отлъчване от православието.

С други думи ако управляващите искат да се обединим под т.н. европейски ценности биха могли да обявят датата на учредяването на Екзархията за символ, който олицетворява тържеството на гражданската активност, демократизма и либерализма на българите, съборът по учредяването като първообраз на българският парламентаризъм, а първия устав като първообраз на конституцията и на тържество на републиканската идея при българите.

Това обаче няма как да стане. В другата тема за митовете се опитах да покажа как се продуцират митове. Митологизирането на събитията покрай екзархията е в пряка контра с други вече наложени митове. При тях нещата са преекспонирани, докато тук важните моменти са заметени под килима.

 

Редактирано Септември 18, 2017 от Atom

[dora]

Преди 6 часа, nik1 said:

Разбирам.
Всъщност предполагам, че в този случай бедните хора са се напикали от страх, както се казва...Театралнечето и перченето е за пред фотоапаратите, в случая става дума за  въоръжени, обръгнали и решени на всичко мъже, които са в центъра на въоръжено въстание, и са преследвани от властите..

И това, разбира се.

[Б. Киров]

Европейският съюз е замислен като най-амбициозният и мащабен засега западен наднационален проект. Сградата на Европейския парламент откровено копира тази на Вавилонската кула, според библейската легенда.

Припомням същността на легендата – след Потопа, хората, които дотогава говорели на един език /били един народ/ започнали да строят кула към Небето, но Бог объркал езиците им, така че хората от този единен народ да не могат да се разбират, и затова се разпръснали по Земята. Сградата на Европейският парламент символизира нов опит на европейските нации да образуват „една европейска нация”, поне според мен това са имали предвид архитектите на Европейския съюз. Дали Бог и този път няма да провали начинанието, предстои да видим.

На Изток, в Китай, конфуцианството също предлага не по-малко амбициозна обединителна алтернатива – основният принцип в учението на Конфуций е че Поднебесната /земното Царство/ трябва да се управлява по образ и подобие на Небето. Оттам всички принципи на управление и поведение.

За разлика от Съединените щати, основани като обединение на различни щати на федерален принцип, по мое мнение като идеология Европейския съюз и Китай вдигат по-високо летвата в наднационално отношение – и двете доктрини имат глобален характер.

П.с. И като допълнение - поне засега, икономическите им основи показват по-голяма устойчивост и здравина от тази на американския проект, достатъчно е да се сравнят основните ключови показатели на ЕС, Китай и САЩ - трите най-големи икономики в света - през последните 20 години, за да се види това.

[Пандора]

On 9/17/2017 at 9:28, dora said:

Това, което е против законността, е криминално или друго престъпление. Обичаите не са такова.

В хода на човешката история, много обичаи са биле забранявани, особено при промяна на религията - например свързани с наследство, забрана за сключване на брак между роднини, забрана на повече от една брачни връзки.

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Припомням същността на легендата – след Потопа, хората, които дотогава говорели на един език /били един народ/ започнали да строят кула към Небето, но Бог объркал езиците им, така че хората от този единен народ да не могат да се разбират, и затова се разпръснали по Земята. Сградата на Европейският парламент символизира нов опит на европейските нации да образуват „една европейска нация”, поне според мен това са имали предвид архитектите на Европейския съюз. Дали Бог и този път няма да провали начинанието, предстои да видим.

Можем да разсъждаваме по тази легенда. Може би и двете тези са верни - хората са едно и са близки, но също и различни и трудно се разбират помежду си и примерът с шопите показва, че дори и когато генетически вече си еднакъв с тези които те заобикалят, може по дух и манталитет да се отличаваш от тях. Според мен при софианци има една допълнителна причина, която силно активира някои техни черти и това е, че при социализма столицата и те като столичани бяха привилегировани. Но , това разбира се от близкото съвремие. 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, dora said:

Опитвам се да ви намеря на Иво Беров един текст, там той също пише за това, как като ходел вече забравих къде по шоплука/северозападната част/ и питал: вие защо не подкрепихте възстаниците/Ботев, хората му отговаряли: е, па, щото беше луд!

Това е забавно и донякъде вярно, сигурно Ботев е изглеждал луд на Нане и Вуте, но и баба Илийца е от с. Челопек, Врачанско, чиста шопкиня, която рискува живота си, за да спаси ботев четник и това е не само в разказа на Вазов, но и е било реален факт.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Баба_Илийца

Като се каже "шоп" веднага се сещам за "Нане Стоичковата върба" на Елин Пелин, според мен няма по-добра и точна характеристика на шопския характер.

https://chitanka.info/text/5298-nane-stoichkovata-vyrba

п.с. Коренът ми не води от шоплука, ако не се разглежда Северозападна България до Монтанско като шоплук, ако Лопушна и Дълги дел влизат в шоплука съм 1/2 шоп.

[Б. Киров]

Преди 11 минути, Пандора said:

Според мен при софианци има една допълнителна причина, която силно активира някои техни черти и това е, че при социализма столицата и те като столичани бяха привилегировани. Но , това разбира се от близкото съвремие. 

Много ни юркаха в казармата софиянците само защото бяхме софиянци, където служех бяхме малцинство и перничани и македонците ни разказваха играта.

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Много ни юркаха в казармата софиянците само защото бяхме софиянци, където служех бяхме малцинство и перничани и македонците ни разказваха играта.

Е това е свързано и с "провинциалния" патриотизъм. Всичко , което слушам за младите хора / от млади такива/ говори за "високо" самочуствие и едва ли не превъзходство от рода на " къде ме зачукаха, аз къде съм бил...."

Редактирано Септември 18, 2017 от Пандора

[Б. Киров]

Just now, Пандора said:

Е това е свързано и с "провинциалния" патриотизъм. Всичко , което слушам за младите хора / от млади такива/ говори за "високо" самочуствие и едва ли нее превъзходство от рода на " къде ме зачукаха, аз къде съм бил....

Не беше от провинциален патриотизъм, който без спор съществува, те помежду си не се юркаха - перничани и макета - съсредоточаваха се само върху нас, софиянците, мислеха ни за "тарикати" и "мамини синчета", подхождаха по презумция така.

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Не беше от провинциален патриотизъм, който без спор съществува, те помежду си не се юркаха - перничани и макета - съсредоточаваха се само върху нас, софиянците, мислеха ни за "тарикати" и "мамини синчета", подхождаха по презумция така.

Трудно ми е да бъда арбитър  Вероятно има и такива, но не всички трябва да бъдат включени в някаква категория. Днешното понятие "софианец" далеч не обхваща само шопи, а пък и след Освобождението, когато градът става столица, там се заселва елит, който обаче няма "шопски" произход.

Редактирано Септември 18, 2017 от Пандора

[Б. Киров]

Just now, Пандора said:

Вероятно има и такива, но не всички трябва да бъдат включени в някаква категория. Днежното понятие "софианец" далеч не обхваща само шопи, а пък и след Освобождението, когато градът става столица, там се заселва елит, който обаче няма "шопски" произход.

Мноого се промениха нещата за някакви 20-30 години - Дора и Ник са описали добре процесите, в София дойде куцо и сакато за работа и пари, нищо лошо, обаче се напълни с турбо-фолк и обелки от семки в парковете и градинките. Ще се претопят в котела, оптимист съм, жителството спираше този пълноводен поток, слава богу отмениха крепостното право и градът расте, вече околните села са квартали

[Пандора]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Мноого се промениха нещата за някакви 20-30 години - Дора и Ник са описали добре процесите, в София дойде куцо и сакато за работа и пари, нищо лошо, обаче се напълни с турбо-фолк и обелки от семки в парковете и градинките. Ще се претопят в котела, оптимист съм, жителството спираше този пълноводен поток, слава богу отмениха крепостното право и градът расте, вече околните села са квартали

Да, така е. Що се отнася до жителството, отмяната е добра - все пак не сме още във феодалния строй. Според мен въпросът в България, която има компактна територия,  лесно може да се реши, ако транспортните връзки се модернизират на европейско ниво, може да работиш почти навсякъде, а да живееш на сравнително отдалечено място. Отделно от това, аз се надявам да има връщане назад към провинцията.

[Пандора]

Едно видео - Руската култура принадлежи на изтока

 

[Б. Киров]

Преди 6 минути, Пандора said:

Да, така е. Що се отнася до жителството, отмяната е добра - все пак не сме още във феодалния строй. Според мен въпросът в България, която има компактна територия,  лесно може да се реши, ако транспортните връзки се модернизират на европейско ниво, може да работиш почти навсякъде, а да живееш на сравнително отдалечено място. Отделно от това, аз се надявам да има връщане назад към провинцията.

И според мен отмяната на жителството е нещо много добро и го направиха навреме. Създаде и проблеми, главно с гетата на роми в градовете, но иначе тези хора трябва да мрат от глад по селата без работа или да се занимават само с кражби. В градовете поне събират вторични суровини и работят нещо, някои от тях.

Иначе за мобилността на българите съм малко скептик, някак не ни е в манталитета - американци и други с огромна лекота сменят местожителство при нова работа или пътуват стотици километри до работа, българинът си е малко домосед, дори да му направят магистрали. Бяхме писали за това в друга тема, където ставаше въпрос, че се предлага работа в Ботевград, обаче щом стигне до пътуване или квартира, кандидатите се изпаряват. Е, и въпрос на аритметика и цифромания е, всеки манталитет не издържа пред тези два аргумента.

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това е забавно и донякъде вярно, сигурно Ботев е изглеждал луд на Нане и Вуте, но и баба Илийца е от с. Челопек, Врачанско, чиста шопкиня, която рискува живота си, за да спаси ботев четник и това е не само в разказа на Вазов, но и е било реален факт.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Баба_Илийца

Като се каже "шоп" веднага се сещам за "Нане Стоичковата върба" на Елин Пелин, според мен няма по-добра и точна характеристика на шопския характер.

https://chitanka.info/text/5298-nane-stoichkovata-vyrba

п.с. Коренът ми не води от шоплука, ако не се разглежда Северозападна България до Монтанско като шоплук, ако Лопушна и Дълги дел влизат в шоплука съм 1/2 шоп.

Нямам впечатлелия за хората от североизточна България, освен за теб, които си джентълмен :).

Македонците ми правят впечатление на будни, умни хора, но може и да са диваци, не знам,

Иначе, инстински джентълмени са плевенчаните (с тях съм служил в Карнобат) - хора които не биха обидили и наранили някого, и биха направили и на мравката път..В Карнобат пристигнах със шест месеца служба и никой не ме е "яркал" - психически или по друг начин. Аз като майна си имах самочувствие, но въпреки това, те не юркаха никого от по-младите.

Вече като стар войник и началник на дневалните , аз, един път изюрках едно мамимо синче, което се скатаваше от дневалството (направих му сапунка), На другия ден той се оплака на командира си (лейтенанта си), и няколко дни ме гледаха като извъземен.. (разбира се, с моите верни и добри приятели - двама плевенчани и двама карнобатлии, нямахме проблеми)

Редактирано Септември 18, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 25 минути, nik1 said:

Нямам впечатлелия за хората от североизточна България, освен за теб, които си джентълмен :).

Македонците ми правят впечатление на будни, умни хора, но може и да са диваци, не знам,

Иначе, инстински джентълмени са плевенчаните (с тях съм служил в Карнобат) - хора които не биха обидили и наранили някого, и биха направили и на мравката път..В Карнобат пристигнах със шест месеца служба и никой не ме е "яркал" - психически или по друг начин. Аз като майна си имах самочувствие, но въпреки това, те не юркаха никого от по-младите.

Вече като стар войник и началник на дневалните , аз, един път изюрках едно мамимо синче, което се скатаваше от дневалството (направих му сапунка), На другия ден той се оплака на командира си (лейтенанта си), и няколко дни ме гледаха като извъземен.. (разбира се, с моите верни и добри приятели - двама плевенчани и двама карнобатлии, нямахме проблеми)

Северозападна, тези са от хората на Радичков и Краси Радков, големи зевзеци и много обичат да разказват разни чудати истории, при това ако двама ти я разказват, единият непрекъснато се обръща към теб щом усети че се съмняваш и казва "ако не верваш, питай Ристе", Ристе е другия.

То аз съм си роден в София, а баща ми и майка ми от много млади са живели в София, но от дядовци и пра-пра съм по майчина линия оттам, по бащина от Странджанско, доста катърска порода.

Младият ми в казармата беше майна, много интелигентно момче, леко скатавка, но се разбирахме и никога не съм го гонел. Иначе на "мамините синчета" още в единичното им свиваха всички сарми и после вече бяхме ошлайфани като дялани камъни за работа и служба, най-вече наряди, където се постигаше почти пълна демокрация между стари и млади от всички региони на България. Казармата си беше добро място за изучаване на регионални особености, и досега черпя конкретни спомени за ориентация оттам.

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

И според мен отмяната на жителството е нещо много добро и го направиха навреме. Създаде и проблеми, главно с гетата на роми в градовете, но иначе тези хора трябва да мрат от глад по селата без работа или да се занимават само с кражби. В градовете поне събират вторични суровини и работят нещо, някои от тях.

Иначе за мобилността на българите съм малко скептик, някак не ни е в манталитета - американци и други с огромна лекота сменят местожителство при нова работа или пътуват стотици километри до работа, българинът си е малко домосед, дори да му направят магистрали. Бяхме писали за това в друга тема, където ставаше въпрос, че се предлага работа в Ботевград, обаче щом стигне до пътуване или квартира, кандидатите се изпаряват. Е, и въпрос на аритметика и цифромания е, всеки манталитет не издържа пред тези два аргумента.

В родовите и колективистичните култури откъсването от "кръга" (семейство, приятели) е трудно или невъзможно. В безродовите това не е проблем. Отделно от това в Щатите имаме ниски истойности на културното измерение :избягване на несигурността (или "тревожност" ) 

Апропо, мисля че българите много пътуваме - визирам каква е имиграцията ни (ние сме номер 1 в света) и нагласите на младите да емигрират и да се откъснат от всичко родно. /Забележка: в общия случай ние сме преобладващо индивидуалистична култура , колективистичните ценности и култура ги проявяваме в бизнеса и на работното място/

По скоро мисля че в "Ботевградския случай" (Sensata) се намесват други фактори, и по-високата степен на "тревожност" (избягване на несигурността) в културата ни:

- на човекът се предлага да смени столицата  за Ботевград, при условие Ботевград му дават същатата заплата, която той може да изкара в столицата, 

(тук може би няма място за избор, освен ако човекът не е "влюбен" и устремен и жадуваш точно за тази работа и позиция която му предлагат в Ботевград)

-отзивите и коментарите за Sensata сред запознатите са преобладаващо негативни (образно казано, ако компанията беше  Hewlett-Packard то предполагам, сигурен съм, щеще да има хора със изкълчени глезени от бягане към Ботевград)

- не напоследно място и/или във връзка с по-горното (с отрицателните отзиви за Senasata) - "несигурностите" на новото място в Sensata (аз също не бих се затичал към Ботевград, в момента съм без работа, и дори не си правя планове да кандидатствам в пловдивската Sensata в която също търсят служители):

+необучен персонал заради недобри практики (за мен това значи че колегите, или екипът, ако съм шеф на екип,  може да са един вид доста "проблемни", това е вид несигурност за мен),

+преобладаващо слабокомпетентни  менаджери (некомпетността се вижда и бие на очи още в HR отдела, вижда се и в производствения отдел, вижда се при търговския и маркетиновия менаджмент; това всичко е вид несигурност, за мен)

и т.н. и т.н.

 

Редактирано Септември 18, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Северозападна, тези са от хората на Радичков и Краси Радков, големи зевзеци и много обичат да разказват разни чудати истории, при това ако двама ти я разказват, единият непрекъснато се обръща към теб щом усети че се съмняваш и казва "ако не верваш, питай Ристе", Ристе е другия.

То аз съм си роден в София, а баща ми и майка ми от много млади са живели в София, но от дядовци и пра-пра съм по майчина линия оттам, по бащина от Странджанско, доста катърска порода.

Младият ми в казармата беше майна, много интелигентно момче, леко скатавка, но се разбирахме и никога не съм го гонел. Иначе на "мамините синчета" още в единичното им свиваха всички сарми и после вече бяхме ошлайфани като дялани камъни за работа и служба, най-вече наряди, където се постигаше почти пълна демокрация между стари и млади от всички региони на България. Казармата си беше добро място за изучаване на регионални особености, и досега черпя конкретни спомени за ориентация оттам.

Да, исках да кажа северозападна
Правя лапсуси с посоките "изток-запад", и не знам на какво се дължи.С географията, картите и посоките съм добре, просто гледам или си представям "западът" но казвам или пиша "изток". Случва ми се може би за десети път във форума да направя същия лапсус..Както и да е,

Цитирай

То аз съм си роден в София, а баща ми и майка ми от много млади са живели в София, но от дядовци и пра-пра съм по майчина линия оттам, по бащина от Странджанско, доста катърска порода.

  ОК

Забалежката ми че не познавам хора от северозапада, освен теб, не отразяваше буквално виждането ми за това къде си роден, но благодаря че казваш това..

Редактирано Септември 18, 2017 от nik1

[dora]

Преди 6 минути, nik1 said:

Северозападна, тези са от хората на Радичков и Краси Радков, големи зевзеци и много обичат да разказват разни чудати истории, при това ако двама ти я разказват, единият непрекъснато се обръща към теб щом усети че се съмняваш и казва "ако не верваш, питай Ристе", Ристе е другия

Западът (освен може би югозапада) си е такъв, хумористичен.

Шопската ми по произход баба (на която имаме разкошни снимки, отразяващи развитието на София: тя, току-що изучена, с разкроено, а ла франка палто, къдрава коса  точно до ушите, заметната на една страна като по снимките от двадесетте, а на другата страна - наклонена шапка с воалетка, на ръката й - изящна малка чантичка, а на краката - обувки с малки токчета, до нея баща й - с костюм и бомбе, а от другата страна братовчед й, от частта на семейството, останала на село - с ямурлук, мустак от ухо до ухо и опинци....) цял живот имаше собствено хоби: да ходи по селата в цяла западна България и да записва песни и хуморески, които след това да разказва и пее така, както ги е научила - на конкретния западен диалект. Имаше стотици ръчно изписани тетрадки с некуртоазния тип шеги на запада/северозапада, някои от които са известни и днес:

- Като бехме млади, какви бехме убави, хеле па я.

- А сега сме остарели, погрознели, хеле па ти.

И други такива.

От нея, една любима ми "любовна песен" от Граовския край. Не можех да я намеря и аха да се запиша как я пея и да я пусна тук, и я открих. Ето я:

 

Пандора, извинявам се, съвсем отидохме другаде :))

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

В родовите и колективистичните култури откъсването от "кръга" (семейство, приятели) е трудно или невъзможно. В безродовите това не е проблем. Отделно от това в Щатите имаме ниски истойности на културното измерение :избягване на несигурността (или "тревожност" ) 

Апропо, мисля че българите много пътуваме - визирам каква е имиграцията ни (ние сме номер 1 в света) и нагласите на младите да емигрират и да се откъснат от всичко родно. /Забележка: в общия случай ние сме преобладващо индивидуалистична култура , колективистичните ценности и култура ги проявяваме в бизнеса и на работното място/

По скоро мисля че в "Ботевградския случай" (Sensata) се намесват други фактори, и по-високата степен на "тревожност" (избягване на несигурността) в културата ни:

- на човекът се предлага да смени столицата  за Ботевград, при условие Ботевград му дават същатата заплата, която той може да изкара в столицата, 

(тук може би няма място за избор, освен ако човекът не е "влюбен" и устремен и жадуваш точно за тази работа и позиция която му предлагат в Ботевград)

-отзивите и коментарите за Sensata сред запознатите са преобладаващо негативни (образно казано, ако компанията беше  Hewlett-Packard то предполагам, сигурен съм, щеще да има хора със изкълчени глезени от бягане към Ботевград)

- не напоследно място и/или във връзка с по-горното (с отрицателните отзиви за Senasata) - "несигурностите" на новото място в Sensata (аз също не бих се затичал към Ботевград, в момента съм без работа, и дори не си правя планове да кандидатствам в пловдивската Sensata в която също търсят служители):

+необучен персонал заради недобри практики (за мен това значи че колегите, или екипът, ако съм шеф на екип,  може да са един вид доста "проблемни", това е вид несигурност за мен),

+преобладаващо слабокомпетентни  менаджери (некомпетността се вижда и бие на очи още в HR отдела, вижда се и в производствения отдел, вижда се при търговския и маркетиновия менаджмент; това всичко е вид несигурност, за мен)

и т.н. и т.н.

Прав си, точно така е в случая с ботевградската Senasata, затова добавих аритметиката, там излизаше, че човек трябва да живее или пътува на 100 км от София, след като ще получава заплата, която в София може да изкара като продавач в магазин или сервитьор. И наистина много българи работят и живеят в чужбина, а и пътуват много като туристи. Изобщо обобщаването е коварна работа, допреди месец си въобразявах, че туризма в Гърция е класи по-високо от българския като култура и обслужване, но се натъкнах след това на такъв случай, че сега вече поне няма да обобщавам нищо и за никъде - хотелът, в който изкарах 7 дни приличаше на общежитие за работници от Кремиковци от 60-те години, без майтап - на снимките изглеждаше великолепно, с басейн, три звезди и хубава градина /то това така си и беше/, обаче персоналът и собственичката, леле майко - тези хора ни третираха като концлагеристи, салатите в ресторанта се сервираха престояли от 3 дни, шведската маса бе доизобретена да стои едно мършаво девойче от кухнята зад щанда с основни храни и да сипва с малко черпаче малки порцийки като за джуджета, а един едър като Агамемнон юнак зорко наблюдаваше някой да не повтори и т.н. - с една дума страшен цицилък, невиждан от мен досега. И цялата работа е, че повечето заблудени като нас почиващи, които нямат личен автомобил, са напълно изолирани, защото най-близкото градче и магазин, ресторант, са на 5 км по магистралата, друг път няма. Уникално. никога не ходете там - "Касандра-маре" - касандра-кошмар-е.

[Aspandiat]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

по мое мнение като идеология Европейския съюз и Китай вдигат по-високо летвата в наднационално отношение – и двете доктрини имат глобален характер

Това за ЕС сериозно ли го твърдиш?

"Идеологията" на ЕС лъсна като маймунски задник покрай случката с изтрития кръст от една долнокласна немска търговска верига. Идеология на най-груб мамонизъм, който в името на печалбата и майка си би продал. Нищо обединяващо, камо ли глобално, няма в ЕС, има само груб меркантилен интерес, прикрит зад големи и хубави думи а ла Макрон например.

Идеология могат да имат само държавни образувания, които са хомогенни или сравнително хомогенни етнически и които имат някакъв проект за своето бъдеще извън грубото мамоническо печалбарство. Някои биха го нарекли "воля за величие". Такива държави днес са САЩ, Китай, Русия и Турция. За Индия и Бразилия се съмнявам, защото са твърде нехомогенни етнически, че и културно и имат още куп други дефекти. Бразилия няма и историческа основа за такава "воля за величие".

Та много правилно рече преди 4 години Виктория Нюланд "f*** the EU".

[nik1]

ПС

Обвиниха ме в провинциализъм.

От скромност не го посочих: Пловдив през 1879 година е най-големия български град (за което има причини); Какъв провинцилизъм намирате в това че предлагам нещо естествено? Пловдив, Търново, или пък Русе (най-европейския град на България по това време) са естествените избори за столици, един от които при други обстоятества би били  избрани, а София изобщо не би присъствала в листата..
Давам някой даннив тази връзка: Родния град на Щастливеца, Свищов, търговски град,  по това време е 2 пъти по голям по население от София; Стара загора има население от около 15 000 човека през 70-те години на 19 век, Нова Загора 10 000. София има 10-11 000 човека население (11 600 през 1879 година) ..

А това че изборът на София не е добър от историческа (сегашна) гледна точка за мен, е видно: вместо да се разширявяме и развиваме, там където България би имала и използвала стопански си предимства (юг/югоизток/изток, ние се забутваме и затъваме в това да се разширяваме на запад, които е стопански маргинален, И в това си забутване и затъване си правим нациало харакири

Да видим фактите: от територия с 179 000 километра, с излаз на Голямото море,  през 1913 година,  стигаме до под 100 000 кв. километра през 1919 година, Няма я Добруджа, няма го и излазът на Голямото море, (Моретата са кръвоносната система за просперитета на нациите, и това според мен само провинционалист не би го приел и разбрал). Оставаме победени, ставаме "черна овца" и почти нямаме съюзници и приятели,(и каква ирония на съдбата: оставаме само с един съюзник и приятел, и това е нашия най-стар "враг" - Турция)

Както казах, за мен е по-важно сега страната в която живея да е богата, развита и европейска, отколкото да робувам на грешни стереотипи: Националният девиз "всички етнически българи в една държава" е обречен на провал още при формулирането си, и мисля че това почти всеки разумен човек го разбира,
Защо е обречен на провал?
Освен ако не пишем сценарии за фантастична новела, не можем да завладем и да задържим едновременно:

Тракия, до Цариград и Галиполи,
Македония, до Солун,
Румъния, до Молдова,

[nik1]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

Прав си, точно така е в случая с ботевградската Senasata, затова добавих аритметиката, там излизаше, че човек трябва да живее или пътува на 100 км от София, след като ще получава заплата, която в София може да изкара като продавач в магазин или сервитьор. И наистина много българи работят и живеят в чужбина, а и пътуват много като туристи. Изобщо обобщаването е коварна работа, допреди месец си въобразявах, че туризма в Гърция е класи по-високо от българския като култура и обслужване, но се натъкнах след това на такъв случай, че сега вече поне няма да обобщавам нищо и за никъде - хотелът, в който изкарах 7 дни приличаше на общежитие за работници от Кремиковци от 60-те години, без майтап - на снимките изглеждаше великолепно, с басейн, три звезди и хубава градина /то това така си и беше/, обаче персоналът и собственичката, леле майко - тези хора ни третираха като концлагеристи, салатите в ресторанта се сервираха престояли от 3 дни, шведската маса бе доизобретена да стои едно мършаво девойче от кухнята зад щанда с основни храни и да сипва с малко черпаче малки порцийки като за джуджета, а един едър като Агамемнон юнак зорко наблюдаваше някой да не повтори и т.н. - с една дума страшен цицилък, невиждан от мен досега. И цялата работа е, че повечето заблудени като нас почиващи, които нямат личен автомобил, са напълно изолирани, защото най-близкото градче и магазин, ресторант, са на 5 км по магистралата, друг път няма. Уникално. никога не ходете там - "Касандра-маре" - касандра-кошмар-е.

Чувал съм ужасии от от абсолютно същия характер за он-инклузива (пакетите) в Гърция и това не ме изненадва или по-скоро дори го очаквам  в известен смисъл. В Гърция ходя самостоятелно, и нямам проблем да си направя проучването и изборите (като не ми харесва- чао)

Он-инклузива според мен е добър в Турция, или в БГ (в БГ е сравнително добър, срямо ужасите в Гърция, или дори е приличен на места) , Е в Турция могат да скрият бирите от българите (при ултра он-инклузива) и да им кажат "днес стига толкова" , ама това е така защото :нашият брат се налива яко :), а алкохолът в Турция е скъп :);
Но в Турция няма да оставят човек ненахранен или да му броят залъчетата (това им е в културата!!), а ястията дори и да са скромни от към асортимент (местните ястия , докато неместните и зеленчуците са достатъчно на брой и асортимент), са  пресни,вкл. плодовете и зеленчуците.

[Frujin Assen]

Специално за Ник и Киров- вие пак нищо не сте разбрали!

Случая с Ботевград го обясни още тогава Галахад. Заплатата която се предлага е толкова "хубава", че като отчисли пътните по скоро той ще плаща за да работи там.

Колкото до това, че българите "не искат" да работят далеч. В Карлово има доста хора, които работят в Пловдив и пътуват с автобус. Какво съм чувал от тях? Първо, пътните са 5,20 лв в едната посока, тоест работещия в Пловдив е на секундата 250 лв назад с парите още преди да е почнал работа. Второто което е той незабавно е два часа назад във времето (пътя Карлово-Пловдив е около час). Тоест, за да започнеш работа в Пловдив това трябва да си струва и като финанси, и като положени усилия. Тоест, ако човек си намери работа за 300 лв в Карлово това ще са смешни пари, но ще е за предпочитане пред 600 в Пловдив. А разликата между заплатите в Пловдив и Карлово сравнително рядко са такива, че да покриват с много загубените време и пътни разходи. Иначе никой не бяга от хубавото и всеки би работил надалеч, стига заплатата която взема да възмездява пътя който той всеки ден ще изминава.