Историята на нациите в епоха на глобализация

[Пандора]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.

В случая със САЩ и Мексико  - да , по-скоро икономически съюз. А също и имах предвид настроенията на самите хора помежду им - американци и мексиканци .

[Б. Киров]

Just now, Пандора said:

А също и имах предвид настроенията на самите хора помежду им - американци и мексиканци .

Доколкото ми е известно, сега нямам статистика под ръка, мнозинството от т.н. латиноси са мексиканци, границата е голяма, трудно охраняема, има и корупция сред имиграционните власти, мексиканците имат много по-нисък стандарт на живот и масово преминават границата, после легализираните имигранти си изтеглят семействата и роднините в САЩ. Голяма част от тези хора впоследствие се интегрират, но за част от тях, особено по-възрастните, процесът не е лек и се обособяват в испано-говорящи общности. Знам, че в някои университети /Южнокалифорнийския например/ има запазени квоти за "латинос", което изглежда дискриминационно за белите.

[Skubi]

Преди 58 минути, Пандора said:

За в Украйна мисля, че се активизираха някакви дипломатически ходове. Като цяло българската политика винаги е малко тромава, особено, когато трябва да защитава българската култура. Но казуса е интересен. Ако изграждаме единна нация /европейска или друга/ трябва ли да унищожим множеството езици. И обратно, ако решим да запазим езиците на етносите, доколко това ще пречи на изграждането на единно самосъзнание. 

Аха....тромава, около 500 години....

Това е то. Когато баща ми беше кавалерист конят трябваше да се бие с камшик докато му се припени гърбат и буквално от изтощение се предаде на седлото, дотогава сега пък им шепнат, кандардисват ги първо черга, като свикне, седло, после го стегнат, после само легнат отгоре и тнт, докато свикнат и сами се подчиняват на човешката воля... Ееее повече време взима от боят и е по работоемко.

Така и с народите....

На едните нагайка, канчук им трябва в ръката на строгият но добър атюшка а на другите форум и обсъждане на нещата и после доброволно изпълнение....

За самосъзнанието има пример. САЩ, за езиците СССР. 

Редактирано Септември 22, 2017 от Skubi

[Пандора]

Преди 3 минути, Skubi said:

Това е то. Когато баща ми беше кавалерист конят трябваше да се бие с камшик докато му се припени гърбат и буквално от изтощение се предаде на седлото, дотогава сега пък им шепнат, кандардисват ги първо черга, като свикне, яздо, после го стегнат, после само легнат отгоре и тнт, докато свикнат и сами се подчиняват на човешката воля... Ееее повече време взима от боят и е по работоемко.

Чувала съм, че има по-упорити, направо непримирими коне....Имаше американски филм, забравих му името - не с бой, а с търпение и разбиране. Така е най-сигурно и вероятно - завинаги.

[nik1]

Ама чакайте сега, всеки ли крупен акционер в небългарска публична компания го приемаме за български олигарх? Не е коректно господа, според мен

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лукойл

ПС

Спорно е за мен, дори дали можем да наречен "олигарси" български собственици като собствениците на ТИМ, Защо? Те останали  маргинални по една или друга причина и "сложености", в отношенията си управляващите. Около управляващите е ситуиран един кръг в момента - ТИМ са извън този кръг, .ТИМ  бяха години обект на интерес  от службите (част от настоящия кръг, заедно с ГП и ББ) и властимащите .Иначе аз не отричам нито богатото им криминалното минало (те са единствените оцелели криминали, създали жизнена бизнес империя), нито произходът на ТИМ- те продукт на бившите служби, и по-точно бившото военно разузнаване, а не на ДС.

ППС

Няма да пиша повече в темата, нищо лично, просто не ме кефи това че разминаванията са огромни..

Редактирано Септември 22, 2017 от nik1

[Skubi]

Преди 5 минути, Пандора said:

Чувала съм, че има по-упорити, направо непримирими коне....Имаше американски филм, забравих му името - не с бой, а с търпение и разбиране. Така е най-сигурно и вероятно - завинаги.

The Horse Whisperer

Редактирано Септември 22, 2017 от Skubi

[Пандора]

Скуби - да, това беше

[dora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

 

Преди 3 часа, Пандора said:

Такива междунационални проблеми при съседи например ме карат да си задавам въпроса за колко време исторически конфликт между две и повече нации за овладяване на територия или други конкурентни действия може след това във времето да бъде изгладен, забравен и отношенията им да преминат на взаимоизгодно партньорско ниво. Този въпрос е важен за всички, които желаят изграждане на междунационални съюзи като Европейския, към което вероятно и САЩ се стреми.

Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.

 

Подобно на Съветския съюз, и САЩ има предистория на контрол над "сферата си на влияние", която се оказват непосредствените им и по-далечни съседи в Централна и Южна Америка.  Така че няма как държавите от региона да искат да правят съюзи със САЩ - "независимостта" им от свръхсилата е на има-няма двадесетина години.

[nik1]

 

В България гледаме  на глобалните икономически процеси, но без да разбиране нашето място и роля в тях.. Ние сме точно като самовглъбените югославяни   които светът уж ги дебне и им е крив..

Силна средна класа не може да има (където и да е) без фундамента - корпорацииите, локомотивите на иконимиките (няма да споря с никого),Тези които внедяват и генерират постояни иновации (от 5те типа), за да могат да са конкуретноспособни (да копропациите купуват и умните хора и инвенторите, таква стоят нещата в съвереммния свят)

Можем да говорим за Германия, но точно там хората преобалдаващо предпочитат да работят, и работят в голямата компания, в корпорацията

Къде се къса нишката при българите , та ние смятаме корпорациите за нещо лошо:

Самите ние сме слабото звено: не можем да работим в екипи (вижда се ясно и тук що за чудо народец сме тук -  дори не вникваме в това какво пише отрещния, нямаме почти никави познания по темите, но се изживяваме като последната дума да затапим другите);

Е мога да ви кажа че няма корпорация която да иска да създаде някаква по-сложно от организационна и RD гледна точка производтство  в страна с този тип култура на служителите и работниците. Ествественоено е че за заводите за кабели или темературни защити на двигателите, ще се търсят по-малко квалифицирани хора, отколкото сер търсят в заводите за сглобяване на автомобили, по-ниско квалифицираните работници са и по ниско платени

В случая корелациите и причинноследствените връзки не са "образование- високи заплати" /в България има почти толкова образовани хора колкото и в Германия/, а "култура - високи заплати"

Забелязвате ли че всяко автомобилно призводство у нас не се случва ,  създават по-прости производства (за резервни части), но и такива за сглобяване на автомобили лиспват (Great Wall беше един балон или просто китайски експеримент)

Апропо, преди няколко месеца влезнах в Кауфлад, и отвътре че чуваха викове: не ми викай ма, една от рабоничките викаше на своята екипна отговорничка, която също е викала (пред клиентите)

Мислитете ли че западния инвеститор въобще не разбира какво е значението на културата, или не разбира нищо? Жалко ако мислите така, но това си е за ваш гръб и ваш проблем, вас ви чакат по лоши дни

----------------

Да има и много голямо значение,  че законите са непридвидими, зле написани, че корупцията е обхванала съдебната власт (прокуратурата и следователите са част от съдебната власт), че стопанските и имущесвени дела се точат с години, че политическата намеса (намесата на политиците с оглед на техните собсвени интереси, иконоически, партийни, или електорални ) в бизнеса осигурява непочтени предимства, но кой ни е крив за това за бога?

Корпорациите или самите ние, че поради инат или глупост или за да накажем/надцакаме опонетите си, и избирайки своите хора, не се интересуваме от последствията на тези избори?

[Frujin Assen]

Ники по въпроса за иновациите. Сещам се за нещо което съм чел. През 19 век северът на САЩ е икономическия гигант, този с иновациите, свободата и прочее. Напълно изненадващо обаче робовладелския юг с неговата примитивна икономика изградена на отглеждането и износа на памук (суровина) е по богат от севера.

[Atom]

1 hour ago, nik1 said:

В България гледаме  на глобалните икономически процеси, но без да разбиране нашето място и роля в тях.. Ние сме точно като самовглъбените югославяни   които светът уж ги дебне и им е крив..

Силна средна класа не може да има (където и да е) без фундамента - корпорацииите, локомотивите на иконимиките (няма да споря с никого),

Винаги съм смятал, че това което отличава запада от всички останали е корпорацията и корпоративния дух. През средновековието например арабите са имали блестящи индивиди - лекари, учени, философи, математици. Един куп концепции са дошли до запада благодарение на тях. Още тогава исляма е извършил експанзия от Антлантика до Индонезия. Единственото което са нямали е корпорацията и корпоративен дух. Само това им е попречило не западната, а ислямската цивилизация да завладее света. Синбад  срещу Източно Индийската Компания. Самотник срещу корпорация - никакъв шанс.

Не знам обаче как се възпитава корпоративен дух. Нямам си представа и кои културни особености го описват. Според мен нито една от досегашните теории на може да хване тази особеност.  Исторически, западната корпорация тръгва от малката църковна енория. Японците копират структурата и, но основата над която надграждат е коренно различна - японската феодална фамилия. Западната и японската корпорация са твърде различни отвътре, но и двете ефективни навън.  Може би институционалния колективизъм се доближава до феномена корпоративен дух, но само доближава. Знае ли човек?

[Skubi]

Преди 28 минути, Atom said:

Винаги съм смятал, че това което отличава запада от всички останали е корпорацията и корпоративния дух. През средновековието например арабите са имали блестящи индивиди - лекари, учени, философи, математици. Един куп концепции са дошли до запада благодарение на тях. Още тогава исляма е извършил експанзия от Антлантика до Индонезия. Единственото което са нямали е корпорацията и корпоративен дух. Само това им е попречило не западната, а ислямската цивилизация да завладее света. Синбад  срещу Източно Индийската Компания. Самотник срещу корпорация - никакъв шанс.

Не знам обаче как се възпитава корпоративен дух. Нямам си представа и кои културни особености го описват. Според мен нито една от досегашните теории на може да хване тази особеност.  Исторически, западната корпорация тръгва от малката църковна енория. Японците копират структурата и, но основата над която надграждат е коренно различна - японската феодална фамилия. Западната и японската корпорация са твърде различни отвътре, но и двете ефективни навън.  Може би институционалния колективизъм се доближава до феномена корпоративен дух, но само доближава. Знае ли човек?

С труд, труд и още труд+ късмет и религия.

В Англия пуританизмът, германия, холандия протестанизмът, швейцария калвинизъм, япония кофуцианизъм....Във всички тези страни почва по различни причини и начини но важното е, че са имали късметът поне 1-2 столетия да се сплотят против някой голям и за тази цел да работят. 

[nik1]

Много добро включване, Атом, приятна изненада както винаги

Да, наистина това измерение, институционалния колективизъм, ако видим дефиницията му и това как е построено, е най-близо до съвкупноста от  шестте принципа на "корпоративния дух".

Колкото и странни да изглежда корпоративата култура по скоро "корпоративния дух" има едни и същи златни принципи както в условно казано корпорациите,   в Източна Азия (засега ще изключа за простота днешния континентален Китай) , така и в корпорациите Западна Европа:

Тези принципи всъщност не са много сложни, в учебниците се дават като принципи/правила които трябва да се стреми да установи лидера, или по скоро това са принципите, (принципи и правила в математиката са едно и също), които трябва да бъдат установени на всяко едно по-ниско ниво.. "Корпоративния спирит". Тук вече идва ролята на хората и тяхната психология.

Най-общо взето ето за какво става дума:

етичен подход - култура, общество; организационна парадигма

балансирани цели - съгласуване на целите на всички заинтересовани страни

всяка страна играе своята роля - роли на ключови играчи: собственици / директори / персонал

процес на вземане на решения - отразявайки първите три принципа и придавайки необходимата тежест на всички заинтересовани страни

еднакво безпокойство за всички заинтересовани страни - макар че някои от тях имат по-голяма тежест от останалите

отчетност и прозрачност - на всички заинтересовани страни

/Напълно си прав, Синбдад или Караджата (тяхната култура или психология) нямат никакви шансове срещу западния и източноазиатския корпоративизъм/

http://www.applied-corporate-governance.com/best-corporate-governance-practice.html

[nik1]

Преди 29 минути, Skubi said:

С труд, труд и още труд+ късмет и религия.

В Англия пуританизмът, германия, холандия протестанизмът, швейцария калвинизъм, япония кофуцианизъм....Във всички тези страни почва по различни причини и начини но важното е, че са имали късметът поне 1-2 столетия да се сплотят против някой голям и за тази цел да работят. 

Балканците винаги разгледаме нещата от жовота "някои срещу някои", затова и сме най-тъжното място на света../Вие маджарите сте по близо до нас, отколкото до Запада/

Апропои ти да не мислиш че арабите, турците или иранците работят малко ? Напротив Скуби, те работят повече от западняците и източноазиатите , само дето чипа им е по-друг.

Много по просто е- всички заедно да търсим баланса на интересите си, при спазване на етичния подход

Цитирай

етичен подход - култура, общество; организационна парадигма
балансирани цели - съгласуване на целите на всички заинтересовани страни
всяка страна играе своята роля - роли на ключови играчи: собственици / директори / персонал
процес на вземане на решения - отразявайки първите три принципа и придавайки необходимата тежест на всички заинтересовани страни
еднакво безпокойство за всички заинтересовани страни - макар че някои от тях имат по-голяма тежест от останалите
отчетност и прозрачност - на всички заинтересовани страни

 

Редактирано Септември 22, 2017 от nik1

[Capitainofmarine]

Преди 2 часа, nik1 said:

в България има почти толкова образовани хора колкото и в Германия 

Ники, завръщаш темата в сериозни води!!! За което плюс. Има , ама нашите са все хуманитарници.

 

Преди 4 минути, nik1 said:

етичен подход - култура, общество; организационна парадигма

И стигаме до прословутото българско " учи дете да не работиш".

Ако се вгледаш от позиция история и география ще забележиш че корпорацията е продукт на морските държави. Първите корпорации са викингите на дракара военно-търговска корпорация. 

Първата голяма корпорация е ханзейския съюз - занаятчийско-търговска корпорация. После Ост индийската холандска компания и английската такава / манифактура и търговия/ и така през вековете се създава това корпоративно съзнание. 

Също мое наблюдение е , протестанизма в различните му форми създава индивидуализма в предприемачеството и го съчетава с артела /задругата/ и така израства до корпорацията.

За съжаление ние от задругата по ред историко обществени причини растем в направление кооперация.

Единствената ни корпорация е описана от Вазов " ... Богатий с парите, бедний с труда, учений с ума..."  

 

[Skubi]

Преди 3 часа, nik1 said:

Балканците винаги разгледаме нещата от жовота "някои срещу някои", затова и сме най-тъжното място на света../Вие маджарите сте по близо до нас, отколкото до Запада/

Апропои ти да не мислиш че арабите, турците или иранците работят малко ? Напротив Скуби, те работят повече от западняците и източноазиатите , само дето чипа им е по-друг.

Много по просто е- всички заедно да търсим баланса на интересите си, при спазване на етичния подход

 

Прав си. Толкова, че и виц си имат за това. В пъкъла за да няма излишна кавга грешниците на всяка нация се варят в отделен котел. При всички котли задължително има дяволи които трябва да блъскат назад тези които изкат да излязът от котела. Само при един /но може и да са два котела/ нямат си работа дяволите. Защото в Унгарския котел ако успее някой да се хване за ръбът му и ооо да вземе да се изтегла от горещиат катран другите колективно го хващат и дърпат назад на долу. Да не би да прокопца....

Според Better Life Index най- малко холандците най-много мексиканците или турците работят на света...

Но тук не се мери колоко е ефикасна тази работа, дсамо часовете....

[dora]

Преди 5 часа, Capitainofmarine said:

Също мое наблюдение е , протестанизма в различните му форми създава индивидуализма в предприемачеството и го съчетава с артела /задругата/ и така израства до корпорацията.

Наблюдението ви е напълно вярно. Ето и друг, който е стигнал до същата идея:

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Protestant_Ethic_and_the_Spirit_of_Capitalism#/media/File:Die_protestantische_Ethik_und_der_'Geist'_des_Kapitalismus_original_cover.jpg

[Пандора]

On 9/22/2017 at 10:23, Capitainofmarine said:

Първата голяма корпорация е ханзейския съюз - занаятчийско-търговска корпорация. После Ост индийската холандска компания и английската такава / манифактура и търговия/ и така през вековете се създава това корпоративно съзнание. 

Също мое наблюдение е , протестанизма в различните му форми създава индивидуализма в предприемачеството и го съчетава с артела /задругата/ и така израства до корпорацията.

За съжаление ние от задругата по ред историко обществени причини растем в направление кооперация.

Както тези посочени в цитата, така и в коментарите на останалите като цяло това са приичините за подобно съзнание и дух. Вероятно могат да се посочат и други. Според мен една от тях е осъзнаване на принципите на пазарните закони и последователното им прилагане. По горе става въпрос за енциклопедична култура и познание. В  англосаксонската култура обаче има много действие, което понякога достига до агресивност. Тяхното най-главно умение е да усетят иновацията, ползата от нея и да организират бързо действие по прилагането и. Смятам също, че географските и климатични реалии са допринесли за изграждането на такъв дух. Просто живеят в условия при които се оцелява заедно. Това е положителната страна на корпорацията. Обаче колелото на развитието се върти и това, което вчера е било горе, утре е долу . Нищо не трябва да се абсолютизира завинаги. В икономиката много често могат и трябва да се сменят практиките или да се комбинират. Смятам, че българското коопериране има още какво да покаже, просто реалностите трябва да се анализират и собственият ни модел да се усъвършенства за да бъде успешно приложим в съвремието. Не мисля, че е задължително, ако огромните корпорации не са в духа на българина, насила да бъдат прилагани или да се очаква, че това е единствения правилен модел. Моето неласкаво отношение към корпорациите се дължи на прекомерната агресивност на пазара, при това със всякакви средства и не мисля, че винаги води до ползи за потребителя.

[nik1]

 

Преди 5 часа, Пандора said:

ако огромните корпорации не са в духа на българина, насила да бъдат прилагани или да се очаква, че това е единствения правилен модел.

В икономиката насила нищо не се случва и не става

С оглед на вметката, в българската икономика се е наложил моделът на малките семейни (или не) патерналистични компании, или компаниите на самонаети (които всъщност са вид семейни). България може би е на едно от първите места в света по брой регистрирани компании на 1 000 човека.

Причините за това явление, мисля че са ясни: българите (балканците) предпочитат да работя сами, защото не се разбират с другите..

Апропо, кооперациите у нас са по-проблемни в управленско отношение, от малките компании с едноличен собственик (едноличните търговци) , или от семейните събирателни дружества , и дружества с ограничена отговоност. Отново корените следва да се търсят са в културата - ние сме много недоверчи към паартнойорите си извън най-тесния кръг, а дори и към тях

Какво не трябва да се забравя:

Макар и гръбнакът на нашата икономика да са малките компании, те не могат да бъдат локомотива, и не трябва да ги превръщаме в самоцел. Локомотивът и съответно това нещо, може да ще издърпа средните работни заплати нагоре (и съответно да повдигне нивата на доходи и заплащане в малките компанни) са корпорациите с техните иновации, с тяхната организация, с техните пазари, с техните мащаби и ако щеще с тяхната агресивност на пазара..

Аз предпочитам да съм тигър, или да имам домашен тигър, но всъщност дори тук не става дума за желания и препочитания, а за реалности (не знам дали го разбираш това Пандора, по скоро мисля не и в дълбочината му) . Ако не впишем западната култура (най-общо казано) ,тук при нас, рискуваме да останем без млади и кадърни хора, които ще продължават да емигрират масово на запад.

Изследванията от февруари 2017 година продължават да са красноречиви:

http://e-burgas.com/post/vseki-vtori-mladej-iska-da-byaga-ot-balgariya-9598

http://haskovo.marica.bg/article/read/43534

В случая не става дума за случайна среща между Запада и Синбад, а за нещо друго, Корабът на Синбад е на път да акостира в пристанище в Северно или Балтийско море, и Синбад няма намерение да се връща с кораба си в Басра.

Редактирано Септември 23, 2017 от nik1

[Atom]

Преди 3 часа, nik1 said:

Ако не впишем западната култура (най-общо казано) ,тук при нас, рискуваме да останем без млади и кадърни хора, които ще продължават да емигрират масово на запад.

От вчера мисля върху този въпрос, но стигнах до крива круша.

Работих в тясна връзка с БГ компания. Наблюдавах я в етап "развит старт-ъп" и след изхода на първоначалните инвеститори. Т.е. в корпоративния и етап. Основните акционери бяха българи (били много дълго на запад и със западна култура), рисковият фонд който първоначално ги подпира беше английски, а  крайните купувачи някъде от Скандинавия.

Всичко което описа  - етика, цели, роли, процес на вземане на решения и т.н. го имаше и в двата етапа, но беше коренно различно - направо нищо общо. Много от ключовите играчи от първия етап не можаха да се пригодят и напуснаха, съответно дойдоха нови хора със съвсем различни качества.

По-късно се зачетох защо е така и се оказа, че така е навсякъде. Просто при възникването на идеята и в първоначалния етап се изискват една култура, условно да я наречем предприемаческа, а в зрелия етап съвсем друга - корпоративна. Прехода от едната към другата е най-болезнения период на всяка една фирма. Биографията на Стив Джобс например е ярък пример. Същото е при преход от частна компания със семейно управление, към публична. Там сътресенията са не по малки.

Т.е. няма един модел, една западна култура, а няколко в зависимост от етапа на който се намира компанията и начина на възникването и. Освен това преформулирането на  една култура в друга е болезнено дори на запад. На запад решението е да се наемат от скъпи по-скъпи мениджъри които извършват прехода. В горния пример направиха същото - изнамериха от някъде българин който направи точно това. Навлезе във фирма със старт-ъп кулутура, за 2 или 3 години я направи фирма с корпоративна и замина някъде другаде да прави същото. Всичко това стана пред очите ми.

С други думи културата на фирмата зависи само и единствено от мениджмънта и. И в двата етапа работиха само българи и в двата бяха точно такива каквито трябва.  Как обаче да променим културата на тези които вземат решения и кой ще им я промени?

 

 

Редактирано Септември 23, 2017 от Atom

[dora]

Преди 10 часа, Пандора said:

Не мисля, че е задължително, ако огромните корпорации не са в духа на българина, насила да бъдат прилагани или да се очаква, че това е единствения правилен модел.

Проблемът е пазарен. Малките производители/фирми имат продукти с висока себестойност, което неизбежно ги изхвърля от пазара при конкуренция от големите. Тоест и да не са в духа на българина, ще са наложи той да се научи да работи с други хора като в добре смазан механизъм. Както и да управлява по-големи формации конструктивно и ефикасно, иначе просто ще отпадне от пазара. Място за инат просто няма.

Иначе.... иначе още известно време ще се случва това, което и сега - западни фирми ще изнасят част от не особено квалифицираните си (изискващи способност за вземане на управленски решения) дейности тук, докато все още цената на труда е сравнително ниска и рискът - умерен в сравнение с това същите да се изнасят в азиатска или африканска държава. Но и това е до време, защото с подобравяането на жизнения стандарт, тоест с повишаването на заплащането, на западните фирми ще им стане по-изгодно да прескачат България и примерно да изнасят процеси примерно в Албания. Където  може и в момента да нямат достатъчно ноу-хау, но все още имат младо и сравнително добре образовано население, което не напуска масово държаата, създавайки кадрови проблеми....

Редактирано Септември 23, 2017 от dora

[dora]

Преди 11 часа, Пандора said:

Обаче колелото на развитието се върти и това, което вчера е било горе, утре е долу . Нищо не трябва да се абсолютизира завинаги. В икономиката много често могат и трябва да се сменят практиките или да се комбинират.

Вашата теза, доколкото я улавям добре от началото на темата, е дали може да се открие някакъв среден път, между развитите западноевропейски държави и наваксващите, като нашата.

Такъв среден път няма, защото няма как развитите западноевропейски да започнат да изостават, за да се "срещнем" посредата.

Ако установяват, че дадени процеси не работят добре, те няма да дадат на заден ход, за да се върнат с едно половин век, че и повече. Те просто ще продължават да въвеждат все повече иновативни решения, за да решават не само текущите си проблеми, а и да изграждат бъдещето. Те и това правят. Когато нещо не работи, го сменят с нещо по-добро. И общо взето тази изобретателност през цялото време да се намират решения не спира да ме смайва. Това е бонусът от доброто управление, което няма как у тях да стане по-лошо, само защото у нас няма такова, че да се срещнем посредата...

Нито пък пазарът, който ги кара през цялото време да се държат на върха на конкурентноспособността си, ще умре изневиделица, за да ги изравни с нас, недотам конкурентноспособните. Дори и една-две-три-петдесет фирми/корпорации да си сменят собствеността, да се слеят, да се разбият на части, да загубят пазарен дял или дори да изчезнат, това няма да изличи еволюцията - идейна и институционална, която е довела развитите общества до там, където са.

Затова да го напишем най-накрая: те няма - и няма как - да направят крачка назад, освен ако не ги застигне някакъв катаклизъм, който да ги върне в институционалното им и корпоративно развитие до ниво колебливо изграждане, а такъв развой не изглежда особено вероятен в средносрочен план. Тези, които трябва да положат усилия, сме ние.

Ако не искаме, това ще ни отдалечи още повече от тях.

 

Редактирано Септември 23, 2017 от dora

[nik1]

 

В отговор на последния постинг на Атом:

На запад има специална длъжност (позиция), която се казва Interim (някъде го срещам intern) CEO. Тук тя е слабо позната, виждането ми е повечето предприемачи у нас не се доверяват на външни хора за управлението, а при преобразуване на компаниите в публични в предпочитат да запазят контрола си като CEO или членове на бордовете, да не говорим че повечето от тях нямат умения и познания върху управлението на публични компании, какъввито има процесионалния CEO

Нещата с управленската култура на публичните компании щяха да бъдат малко по добри, ако CEO-та и членовете на бордовете в мнозинството си бяха професионалисти (ако не теоретично, то имащи някаква управленска практика)
Проблемите на компаниите (у нас) започват да се уголемяват и есклалират, когато на висшите позиции се назначават(се назначат) хора не заради качествата, уменията и знанията им в управленските дейности, а поради принадлежността им към акционерите или към техните семейства..

Българите по принцип разбираме от всичко (от футбол до ядрена енергетика), и не допускаме че друг може да разбира повече от нас, тоест не го и принзваме. Т.е нищо не разбираме както трябва, в дълбочина или изобщо, и проблемите винаги са налице..

Няма да споменавам в подробности в какви шокове съм изпадал неколкократно в разговори с последния ми CEO и председателя на БД, шокове заради  техни неразбирания и незнания по важни въпроси.
Ще спомена някои фрапиращи - председателят на БД не беше чувал за важни нормативни изисквания, т.е не беше чувал за нормативите;
СЕО имаше проблеми с разбирането на значението на стандартите - предубедено смяташе че на  IEC  не трябва много да се вярва, всъщност беше "чел" с ужасния си английски само един стандарт. Смяташе че е специалист и разбира повече от специалистите от IEC, които според него само взимат пари за да пишат стандарти (последното звучи много български)

 

Редактирано Септември 23, 2017 от nik1

[dora]

1 hour ago, nik1 said:

На запад има специална длъжност (позиция), която се казва Interim (някъде го срещам intern) CEO. Тук тя е слабо позната, виждането ми е повечето предприемачи у нас не се доверяват на външни хора за управлението, а при преобразуване на компаниите в публични в предпочитат да запазят контрола си като CEO или членове на бордовете, да не говорим че повечето от тях нямат умения и познания върху управлението на публични компании, какъввито има процесионалния CEO

Има компании, които предлагат услуги за подобряване на управлението на фирмата/компанията на консултантски принцип. Ето петте най-големи (взето от уикипедия):

Firm	Revenues	Fiscal year
Deloitte	$14.7bn	2015
PricewaterhouseCoopers (PwC)	$12.7bn	2015
Ernst & Young (EY)	$12.1bn	2015
KPMG	$10.7bn	2015

Те могат да предлагат и "Change Management" услуги - какво да се прави, когато една компания се разрастне и управленската й култура вече не отговаря на размера й.

Но има и случаи, в които консултантът получава примерно "Management contract" за определен период от време, примерно една-две-пет години, за което време да изведе компанията там, накъдето тя иска да тръгне и да обучи останалия мениджмънт как да продължи нататък.

Сега, доколко мениджмънтът е обучаем, това е друг въпрос. Но като се има предвид цената на консултациите, би било нелепо да се платят такива суми, ако мениджмънтът няма намерение да се учи.

---

Eто и статия за шестте начина, по който се използват Interim CEO-тата:

https://www.researchgate.net/publication/256761227_Six_ways_companies_use_interim_CEOs

Редактирано Септември 23, 2017 от dora

[Пандора]

"

That is not the case today. For now, a company with 48 workers hesitates to go to 50, even if orders are expanding. Two more workers bring with them a host of new obligations under current law.

Those include structured negotiations with unions and workers and onerous new taxes. These barriers have become known as France’s infamous “social ceilings.”

“There is a discouragement, for sure, on the hiring of new people,” said Catherine Guerniou, who owns a small window-making company in the Paris suburbs.

“The ceilings are a barrier,” she said. “Sure, we’d like to grow,” expanding from the eight she now employs. “But I’m scared. There are so many constraints.”

With the philosophical shift proposed by Mr. Macron, those constraints could disappear. “The actors themselves would work out the agreements,” Mr. Cette said. “They become the authors.”"

https://www.nytimes.com/2017/08/04/world/europe/emmanuel-macron-france-economy-labor-law.html?mcubz=0

Преди 21 часа, dora said:

Ако установяват, че дадени процеси не работят добре, те няма да дадат на заден ход, за да се върнат с едно половин век, че и повече. Те просто ще продължават да въвеждат все повече иновативни решения, за да решават не само текущите си проблеми, а и да изграждат бъдещето. Те и това правят. Когато нещо не работи, го сменят с нещо по-добро. И общо взето тази изобретателност през цялото време да се намират решения не спира да ме смайва. Това е бонусът от доброто управление, което няма как у тях да стане по-лошо, само защото у нас няма такова, че да се срещнем посредата...

Не става въпрос да се върнат на зад в 19 век естествено  А освен това не смятам, че човек изцяло може да контролира всичко, самите обстоятелства просто налагат определени решения. В икономиката знама, че често се вземат и експериментират определени решения и само практиката показва дали те са биле правилни или не.