Интересно

[Skubi]

 

[nik1]

Хммм.. Стоманолеене в древността? Да си помислим пак (например с какво се търгува да кажем - с железни кюлчета  или стоманени,...  и други)

Някой чувал ли е за "дифузия в металите"?. Не "разтваряне "- разтворите са течни.. Питам само..

Или пък, че най-разпространеният метод днес за призводство на стомана е чрез окисление на чугуна (продухване на течния чугуна, за да изгори излишъка от въглерод).  

Апоро, китайците   произвеждат cast iron и желязо промишлено в древноста ("cast iron" e чугун), но защо не произвеждат  стомана?

Редактирано Септември 26, 2019 от nik1

[Малоум 2]

Преди 9 часа, nik1 said:

Хммм.. Стоманолеене в древността? Да си помислим пак (например с какво се търгува да кажем - с железни кюлчета  или стоманени,...  и други)

Някой чувал ли е за "дифузия в металите"?. Не "разтваряне "- разтворите са течни.. Питам само..

Или пък, че най-разпространеният метод днес за призводство на стомана е чрез окисление на чугуна (продухване на течния чугуна, за да изгори излишъка от въглерод).  

Апоро, китайците   произвеждат cast iron и желязо промишлено в древноста ("cast iron" e чугун), но защо не произвеждат  стомана?

Ако знаеш колко народ е изпокъсан на желязо-въглеродната диаграма!.. (учащи - за маш. инженери) https://bg.wikipedia.org/wiki/Диаграма_на_състоянието_Fe-C

"...

Твърди разтвори на желязото

Желязото може да образува с другите химични елементи твърди разтвори, като твърдите разтвори, образувани заедно с други метали обикновено са разтвори на заместване, докато с въглерода, азота и водорода желязото образува твърди разтвори на внедряване.

Особен интерес представлява твърдия разтвор, който желязото образува с въглерода. Разтворимостта на въглерода в желязото зависи от това в каква кристална форма е желязото. Разтворимостта на въглерода в α-Fe е нищожна (под 0,02 %) и близо 100 пъти по-голяма (до 2,14 %) в γ-Fe.

В металознанието е прието твърдият разтвор на въглерод и други химични елементи в α-желязо да се нарича ферит, а в γ-желязо – аустенит.

..."

Алфа- желязото, при стайна Т, се "води" за Чисто желязо.(оная колона в Индия е алфа-желязо. Структурата му е плътна и почти-практически не се свързва с кислород, демек - не ръждясва)

[nik1]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Ако знаеш колко народ е изпокъсан на желязо-въглеродната диаграма!.. (учащи - за маш. инженери) https://bg.wikipedia.org/wiki/Диаграма_на_състоянието_Fe-C

"...

Твърди разтвори на желязото

Желязото може да образува с другите химични елементи твърди разтвори, като твърдите разтвори, образувани заедно с други метали обикновено са разтвори на заместване, докато с въглерода, азота и водорода желязото образува твърди разтвори на внедряване.

Особен интерес представлява твърдия разтвор, който желязото образува с въглерода. Разтворимостта на въглерода в желязото зависи от това в каква кристална форма е желязото. Разтворимостта на въглерода в α-Fe е нищожна (под 0,02 %) и близо 100 пъти по-голяма (до 2,14 %) в γ-Fe.

В металознанието е прието твърдият разтвор на въглерод и други химични елементи в α-желязо да се нарича ферит, а в γ-желязо – аустенит.

..."

Алфа- желязото, при стайна Т, се "води" за Чисто желязо.(оная колона в Индия е алфа-желязо. Структурата му е плътна и почти-практически не се свързва с кислород, демек - не ръждясва)

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Direct_reduced_iron

По просто казано - при редукцията на рудата се получaва желязо (нарича се "гъбесто желязо")

---------

Това желязо може да стане ,условно казано стомана , ако му се добави въглерод

 - в твърдо състояние - чрез дифузия

- ако желязото се втечни (в течна фаза) и му се добави въглерод ("разтвори" - използвам тази дума защото в момента не намирам, и не зная по-подходяща)

(съобразявам се с диаграмата)

 

Само че .. в древността няма пещи за втечняване на желязото което се топи при 1600 Целзии (нито технологии,) , ...но това  не е проблем за тези които са уверени, че всичко което са написали е "последна дума" и е вярно (не визирам ВАС)

 

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[Малоум 2]

Преди 1 час, nik1 said:

Само че .. в древността няма пещи за втечняване на желязото което се топи при 1600 Целзии (нито технологии,) , ...но това  не е проблем за тези които са уверени, че всичко което са написали е "последна дума" и е вярно (не визирам ВАС)

Точно така!

Чрез коване се достига слитък стомана. По-нататък - се кове и термообработва - по предназначение. (принципно - технологиите са "тайна на занаята" за онова време.)

...

[nik1]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доменный_процесс

Цитирай

 

Плавку железа в древности производили в ямах — горнах, обмазанных глиной или выложенных камнем. В горн загружали дрова и древесный уголь. Через отверстие в нижней части горна нагнетали с помощью кожаных мехов воздух. На смесь древесного угля и дров засыпали измельченную железную руду. Сгорание дров и угля проходило интенсивно, внутри горна достигалась относительно высокая температура. Благодаря взаимодействию угля и оксида углерода CO с оксидами железа руды железо восстанавливалось и в виде тестообразных кусков, загрязнённых золой и шлаком, накапливалось на дне горна. Такое железо называли сыродутным. Из него необходимо было удалить примеси прежде, чем приступить к изготовлению изделий. Разогретый металл ковали и на наковальне выжимали остатки шлака, примесей и др. Отдельные куски железа сваривали в единое целое. Такой способ существовал вплоть до XII—XIII веков. Когда стали использовать энергию падающей воды и приводить в движение меха механическим способом, удалось увеличить объём воздуха, подаваемого в горн. Горн сделали больше, стенки его выросли из земли, он стал прообразом доменной печи — доминцей. Домницы имели высоту в несколько метров и сужались кверху. Сначала они были квадратными, потом стали круглыми. Подачу воздуха производили через несколько фурм. В нижней части домницы имелось отверстие, замазываемое глиной, через которое после окончания плавки вынимали готовое железо. Улучшение технологии плавки, обкладка стенок домиицы природным огнеупорным камнем позволили значительно повысить температуру в горне. На дне печи образовывался жидкий сплав железа с углеродом — чугун. Сначала чугун считали отходом производства, так как он был хрупким. Позже заметили, что чугун обладает хорошими литейными свойствами и из него стали отливать пушки, ядра, архитектурные украшения^[3].

В начале XIV в. из чугуна научились получать ковкое железо, появился двухступенчатый способ производства металла. Куски чугуна переплавляли в небольших тиглях — горнах, в которых удавалось получать высокую температуру и создавать окислительные условия в области фурм. Благодаря окислению из чугуна выжигали большую часть углерода, марганца, кремния. На дне тигля собирался слой железной массы — крица. Масса была загрязнена остатками шлака. Ее извлекали из тигля клещами или ломом и в разогретом состоянии подвергали ковке для выдавливания загрязнений и сваривания в одни прочный кусок. Такие горны назывались кричными. Они обладали большей производительностью, чем сыродутные, и давали металл более высокого качества. Поэтому со временем получение сыродутного железа было прекращено. Выгоднее было получать железо из чугуна, чем непосредственно из руды. По мере улучшения качества железа возрастали и потребности в нём в сельском хозяйстве, военном деле, строительстве, промышленности. Возрастало производство чугуна, домницы увеличивались в размерах, постепенно превращаясь в доменные печи. В XIV веке высота доменных печей достигала 8 м^[4]

 

Аналогичните (приблизително същите) процеси се изполват и днес

Желязото се добива чрез директна редукция 
https://en.wikipedia.org/wiki/Direct_reduced_iron

Стоманата (ковкото желязо е вид стомана) се произвежда чрез окисление (обдухване) на разтопен чугун, а изгаряне на излишъка на въглерод https://ru.wikipedia.org/wiki/Бессемеровский_процесс

 

Цитирай

 

Стоманата е сплав на желязо и въглерод, в която съдържанието на въглерод варира в границите от 0,025% до 2,14%.^[1]

 

 

[nik1]

Преди 10 минути, Малоум 2 said:

Точно така!

Чрез коване се достига слитък стомана. По-нататък - се кове и термообработва - по предназначение. (принципно - технологиите са "тайна на занаята" за онова време.)

...

 

  Нали  за това пиша..

 

 

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 1 час, nik1 said:

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Direct_reduced_iron

По просто казано - при редукцията на рудата се получaва желязо (нарича се "гъбесто желязо")

---------

Това желязо може да стане ,условно казано стомана , ако му се добави въглерод

 - в твърдо състояние - чрез дифузия

- ако желязото се втечни (в течна фаза) и му се добави въглерод ("разтвори" - използвам тази дума защото в момента не намирам, и не зная по-подходяща)

(съобразявам се с диаграмата)

 

Само че .. в древността няма пещи за втечняване на желязото което се топи при 1600 Целзии (нито технологии,) , ...но това  не е проблем за тези които са уверени, че всичко което са написали е "последна дума" и е вярно (не визирам ВАС)

 

Туй то. От къде знаеш, че"в древността няма пещи за втечняване на желязото което се топи при 1600 Целзии (нито технологии,)"

От тук е ясно, че спориш така, че и до ден днешен не си изгледал клипчето.....Или не понемаеш инглезки? Само спориш и хич не те бъркат фактите....

[nik1]

Преди 15 минути, Skubi said:

Туй то. От къде знаеш, че"в древността няма пещи за втечняване на желязото което се топи при 1600 Целзии (нито технологии,)"

От тук е ясно, че спориш така, че и до ден днешен не си изгледал клипчето.....Или не понемаеш инглезки? Само спориш и хич не те бъркат фактите....

Много клипчета има, не съм ги гледал. Кое клипче?

Дай ги тези "факти", както ти ги разбираш, за да ги коментираме..

-----------------------------------

1600 градуда целзий - Електропещи, електроиндукционни пещи, дъгови пещи, плазмени пещи, водород, , ацетилен и вероятно метан, и пак вероятно кокс, . С дървени въглища може да си пробваш  и да опитваш колкото искаш..

Това знам,

Ти какво знаеш? 

Нищо контретно - само да се намираш на приказкии,  и да се правиш на много интересен и велик.

Не, не си интерсен!

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 3 минути, nik1 said:

Много клипчета има, не съм ги гледал. Кое клипче?

Дай ги тези "факти", както ти ги разбираш, за да ги коментираме..

-----------------------------------

1600 градуда целзии - Електропещи, електроиндуксинни, пещи, дъгови пещи, плазмени пещи, водород, ацетилен и вероятно кокс, . с дървени въглища може да си пробваш  и да опитваш колкото искаш, 

Това знам,

Ти какво знаеш? 

Нищо контретно - само да се намираш на приказкии  и да се правиш на много инресен и велик.

Не, не си интерсен

Намерих Ти го на руски. Защото както виждам руският го разбираш.....Ну пока.

[nik1]

Киоя муниттая

Преди 13 минути, Skubi said:

Намерих Ти го на руски. Защото както виждам руският го разбираш.....Ну пока.

В коя минута са "1600-те градуса Целзии", и в коя е "топенето на желязото"?

 

 

 

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 4 минути, nik1 said:

Киоя муниттая

В коя минута са "1600-те градуса"

 

 

 

Божичко......Дупито си сам ли си го триеш? Или не разбираш по-руски.....

От 20:15 гледай. Ковачът казва, че температурата должда битъ ь трех тисяч градуса....3000... Сапиши?

[nik1]

Преди 18 минути, Skubi said:

Божичко......Дупито си сам ли си го триеш? Или не разбираш по-руски.....

От 20:15 гледай. Ковачът казва, че температурата должда битъ ь трех тисяч градуса....3000... Сапиши?

Не бе, трие ми го дъщеря ти..

Ти май наистина си шибаняк мегаломан и нарцис? . Да се сещащ, че може да нямам време да изгледам целия клип? 

 

"Три хиляди градуса", ха-ха-ха-ха.. По Целзий или Фаренхайт? Я  се освести малко

Е хубаво, ама не го вярвамтова за 1600-те градуса по целзий, достигнати с дървени въглища.. 

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[nik1]

Цитирай

Температурата на горене на дървени въглища варира в зависимост от вида на дървото и условията на горене. Например, въглищата от бреза могат да се използват за нагряване на ковачница и коване на метал - при интензивно подаване на въздух те ще изгорят при 1200-1300 ° С (къде са 1650 ° С, което е 3000 по фаренхайт от клипа). В печката или отоплителния котел температурата по време на горенето ще достигне 800–900 ° C, а при използване на въглища на барбекю на открито - 700 ° C.

https://ekarpov.ru/bg/the-combustion-temperature-of-various-types-of-coal-solid-fuel-types-features-characteristics/

[nik1]

https://en.wikipedia.org/wiki/Charcoal

 

Цитирай

 

Metallurgical fuel[edit]

Charcoal burns at temperatures exceeding 1,100 degrees Celsius (2,010 degrees Fahrenheit)^[7]. By comparison the melting point of iron is approximately 1,200 to 1,550 °C (2,190 to 2,820 °F). Due to its porosity, it is sensitive to the flow of air and the heat generated can be moderated by controlling the air flow to the fire. For this reason charcoal is still widely used by blacksmiths. Charcoal has been used for the production of iron since Roman times and steel in modern times where it also provided the necessary carbon. Charcoal briquettes can burn up to approximately 1,260 °C (2,300 °F) with a forced air blower forge.^[8]

 

 

[Amazonski]

Сигурни ли сме, че не са се използвали и каменни въглища? Онази прочута индийска желязна колона е лята. Според уикито има сведения за използване на черни въглища от 3490 BC. А за използването им в металургията в текст от Теофраст от около 300 преди христа.

Разбира се за коксуване и вагрянки не можем да говорим, но не виждам защо да не са можели поне в някой центрове, да правят слитъци и да продават. 

 

[makebulgar]

Високи температури всъщност съвсем не е трудно са се получат дори и само със дървени въглища. Достатъчно е само да си направиш добра духалка че да вкарваш повече кислород.
 

 

Редактирано Септември 27, 2019 от makebulgar

[nik1]

Към Амазонски

В тази посока (според мен) следва да се мисли за кокс (въглерод), добавен към дървените въглища,  защото дори и антрацитните въглища (и природния графит) са много много нечисти

чисто хипотетично, де

 

Редактирано Септември 27, 2019 от nik1

[Малоум 2]

Преди 11 часа, Amazonski said:

Сигурни ли сме, че не са се използвали и каменни въглища? Онази прочута индийска желязна колона е лята. Според уикито има сведения за използване на черни въглища от 3490 BC. А за използването им в металургията в текст от Теофраст от около 300 преди христа.

Разбира се за коксуване и вагрянки не можем да говорим, но не виждам защо да не са можели поне в някой центрове, да правят слитъци и да продават. 

 

http://drevnite.com/tajnata-na-drevnata-nerazhdaema-metalna-kolona/

...

[Skubi]

Преди 14 часа, makebulgar said:

Високи температури всъщност съвсем не е трудно са се получат дори и само със дървени въглища. Достатъчно е само да си направиш добра духалка че да вкарваш повече кислород.
 

 

Малеее, ама то можело да се топи желязо и между първобитни обстоятелства????

https://hu.performancegunworks.com/2122-making-a-sword-the-secrets-of-the-ancient-blacksmith.html

 

[Малоум 2]

Преди 2 минути, Skubi said:

Малеее, ама то можело да се топи желязо и между първобитни обстоятелства????

Затова се усъмних в "истинността" на филма за коване на мечовете: Не е споменато - от какъв материал са направени чуковете и наковалнята?!! А надлъжното вдлъбване, като канал се прави ... ако мечът "влиза в кания", в бързината на сражението, ако трябват и двете ръце (канията, принципно, е за ножове - обикновено кожен калъф), да не залепва от омацването с кръв - няма да може да го извади лесно от калъфа. А по канала - кръвта се стича към дъното и "залепването" е малко, тук-там. (освен това - при евентуално намушкване на противник, да изтича кръв - Ужас!!!)

...

[nik1]

Преди 49 минути, Skubi said:

Малеее, ама то можело да се топи желязо и между първобитни обстоятелства????

https://hu.performancegunworks.com/2122-making-a-sword-the-secrets-of-the-ancient-blacksmith.html

 

1200 градуса по Целзий е температура  под точката на топене на желязото. Това "уплътняване" се извършва  в състояние, преди фазовия преход, 

Редактирано Септември 28, 2019 от nik1

[nik1]

https://www.google.com/search?q=Температура+на+топене+на+желязото&oq=Температура+на+топене+на+желязото&aqs=chrome..69i57.26876j1j8&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Гъбестото желязо (то излиза във вид на парчета от пещта) се прави на кюлчета желязо по този начин (и така се търгувало през средновековието  желязото - на кюлчета) но това не е топене, какво неясно има тук?

/Или пък просто заготовката е вид чугун, защото чугуните се топят при температури над 1150 градуса - вижте и диаграмата/

Приемате желанията си за факти, без да мислете и като игнорирате това което противоречи на желанията ви

Редактирано Септември 28, 2019 от nik1

[Skubi]

Testicuzzi

A jacuzzi for men's testicles. Helps to keep them cozy, clean and happy.

 Гениално! Джакузци на.......на мъдете. Дойде и това време когато мъжете достойно могат да си ухажват на царските скъпоценности....

https://testicuzzi.com

 

[Skubi]

Quantum supremacy using a programmable superconducting processor

Началото на новото летоброене?