Мисия Озирис-Рекс до астероида Бену

[SAlexandrov]

Американската астероидна мисия Озирис-Рекс облетя резервното място за спускане Оспрей

Снимка на региона Оспрей, заснета на 11-ти февруари от камерата "MapCam" на мисията "Озирис-Рекс". Към момента на фотографиране разстоянието между автоматичната станция и повърхността на Бену бе 600 метра. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

22 февруари 2020 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти февруари космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" извърши успешно облитане на дублиращото място за спускане Оспрей на астероида Бену. Всичко завърши безпроблемно, с едно-единствено изключение: отклонение в работата на лазерния висотомер, поради което някои от получените снимки са леко извън фокус.

Големи скали, намиращи се източно от Оспрей. Снимката е заснета на 11-ти февруари, когато "Озирис-Рекс" бе на разстояние 600 метра от повърхността на астероида. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

НАСА напомня, че лазерният висотомер вече е изпълнил всички необходими задачи за мисията "Озирис-Рекс", така че ръководството на мисията не се притеснява от евентуални по-нататъшни смущения в неговата работа. Благодарение на него бяха изготвени подробни триизмерни топографски карти.

Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември същата година влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби.

Не мога да не напомня също така и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019-та Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

За повече информация: Официален уебсайт на Озирис-Рекс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3203-2020-osiris-rex-conducts-osprey-flyby

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА Озирис-Рекс засне най-детайлните си снимки на астероида Бену

На тази снимка са показани няколко големи скали, намиращи се в близост край основното място за пробовземане Найтингейл. Фотографията бе заснета на 3-ти март от височина 300 метра. Photo credits : NASA/Goddard/University of Arizona

13 март 2020 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. По всичко изглежда, че 2020-та се очертава да е важна година за астероидните проучвания, също както беше и 2018-та. Но ако преди две години фокусът беше насочен към японската мисия "Хаябуса 2", днес вниманието е изострено към американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс". 

Този каменист регион се намира извън очертаното място за вземане Найтингейл. И тази фотография бе заснета от височина 300 метра на 3-ти март. Photo credits : NASA/Goddard/University of Arizona

На 3-ти март "Озирис Рекс" прелетя над основния район на пробовземане Найтингейл на много ниско разстояние - 250-300 метра. Това е най-голямото сближение между астероида Бену и автоматичната междупланетна станция. Процедурата отне пет часа, а като резултат получихме най-детайлните снимки на този астероид! 

Събирането на проби е планирано за края на месец август, но преди това са планирани две репетиции. Първата ще е факт на 14-ти април, когато "Озирис-Рекс" трябва да доближи Бену на 125 метра, а втората - през юни, когато роботизираната мисия ще се доближи още повече - до 50 метра. В рамките на двете репетиции могат да бъдат изпълнени специални тестови спускания от тези височини надолу към повърхността, като през април "Озирис-Рекс" може да се снижи допълнително до 50 метра, а през юни - до 25 метра. 

Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема мисия, която НАСА провежда след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо". Очаква се мисията да събере до 2 килограма скални и почвени проби от повърхността на астероида. 

Не мога да не пропусна да отбележа, че има и български принос към мисията "Озирис-Рекс" - линк тук. 

За повече информация: уебсайта на мисията.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3232-2020-osiris-rex-nightingale-closest-approach

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна едва на 75 метра над Бену като репетиция за предстоящото взимане на проби!

Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия "Озирис-Рекс" от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

15 април 2020 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Преди половин век астронавтите на НАСА летяха до Луната и взимаха проби от лунния грунд в рамките на програмата "Аполо". Днес американската космическа агенция провежда своята най-сложна и най-амбициозна възвръщаема експедиция след епохата на "Аполо", която трябва да приключи със събирането на между 500 грама и 2 килограма проби от повърхността на астероида Бену.

Като подготовка преди това събитие, тази нощ автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се спусна едва на 75 метра от повърхността на Бену, провеждайки важна репетиция.

Според предварителна информация от екипа всичко е завършило с успех. През следващите няколко дни "Озирис-Рекс" ще започне да изпраща събраните на борда снимки. 

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, автоматичната междупланетна станция провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 50 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

Това, което бе изпълнено тази нощ, беше генералната репетиция за маневрата "Чекпойнт". Ето какво се случи: "Озирис-Рекс" напусна своята орбита, намираща се на 1 километър от Бену. След това космическият апарат разгърна своята роботизирана ръка (тя ще се използва по-нататък при събирането на проби). Веднага след тази процедура "Озирис-Рекс" почна да снима повърхността на астероида, след което компютърът на борда сравняваше новите снимки с каталог от предварително събрани изображения.

Преди достигането на "Чекпойнт", "Озирис-Рекс" сгъна слънчевите си панели във формата на буквата "Y" - за да могат да бъдат предпазени при снижаването. След достигането на "Чекпойнт" космическият апарат изпълни стръмно спускане за още допълнителни 9 минути до сближаването на височина от 75 метра от повърхността на Бену. Това е най-близкото разстояние, достигано от "Озирис-Рекс".

Съществена част от работата бе проведена от екипа в надомни условия като част от предпазните мерки срещу разпространението на COVID-19. В контролния център, намиращ се в сградите на Локхийд Мартин, имаше само ограничен персонал. 

Ръководството на "Озирис-Рекс" ще проведе още една репетиция на 23-ти юни, при която ще бъде тествано поведението на космическия апарат по време на маневрата "Мачпойнт" - тогава автоматичната междупланетна станция ще застане още по-близо до Бену, само на 25 метра от него. Първото взимане на проби е насрочено за 25-ти август. 

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3297-2020-osiris-rex-checkpoint-rehearsal-success

[SAlexandrov]

Американската мисия Озирис-Рекс засне страхотно видео по време на спускането към Бену!

Кадър от видеото, изпратено от автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" по време на нейното спускане към Бену вчера. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona

16 април 2020 г. 09:20 ч.

Светослав Александров. По време на вчерашното рекордно спускане на автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", когато тя застана само на 75 метра от повърхността на астероида Бену, тя успя да направи страхотни снимки. Ден по-късно снимките са напълно свалени и обединени във видео.

На преден план се вижда роботизираната ръка на "Озирис-Рекс", с която ще бъдат събрани проби от скалите и грунда на Бену. Към края на видеото се забелязва основното място на кацане Найтингейл. Общо 30 снимки са обединени в рамките на видеокомпилацията, като всички те са заснети от камерата SamCam в рамките на 10 минути. 

Когато "Озирис-Рекс" се спусне през август до самата повърхност, за да събере проби, камерата ще документира цялото събитие. 

Линк към видеото: asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3300-2020-osiris-rex-photographs-bennu-surface

[SAlexandrov]

Американската мисия Озирис-Рекс се сближи с резервното място за спускане на астероида Бену

Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

4 юни 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Пореден успех за междупланетната изследователска програма на НАСА! На 26-ти май автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", която работи в орбита около астероида Бену, извърши спускане над резервното място за взимане на проби, известно под името Оспрей.

Напомням на читателите, че сходно спускане над основното място за пробовзимане Найтингейл бе осъществено през март.

По време на сближението в края на май "Озирис-Рекс" застана само на 250 метра от повърхността на астероида. Бяха заснети общо 347 снимки на Оспрей, които впоследствие бяха съшити в горепоказаното мозаечно изображение. Резолюцията на изображенията е 5 mm/pixel. 

Първото кацане с цел взимане на проби е предвидено за 20-ти октомври - два месеца по-късно от първоначално планираното заради затруднената работа покрай пандемията от коронавирус. Всъщност "кацане" е силна дума - механизмът на "Озирис-Рекс" само ще докосне повърхността на Бену, след което ще изстреля заряд от азот под високо налягане. Така ще се изхвърлят скални и почвени отломки, които ще могат да бъдат събрани от "Озирис-Рекс". 

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3395-2020-osprey-may-flyby

[SAlexandrov]

Американската мисия Озирис-Рекс ще извърши последна репетиция преди събирането на проби от астероида Бену

Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

10 август 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа мисия "Озирис-Рекс" е в заключителните етапи от подготовката за събиране на проби от  астероида Бену. На 11-ти август автоматичната междупланетна станция ще се спусне на 40 метра от повърхността му, като това ще е последната голяма репетиция преди голямото събитие.

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

Напомням на читателите, че на 15-ти април екипът на мисията успешно изрепетира "Чекпойнт"-маневрата. Утре ще бъде тествана и маневрата "Мачпойнт", след което ръководството на "Озирис-Рекс" ще е в готовност за събиране на проби. 

Във връзка с противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19, голяма част от работата по управление на мисията ще бъде свършена в дистанционен режим. Само ограничен брой хора ще са в контролния център на Локхийд Мартин - останалите ще изпълняват задачите си по домовете. По същия начин бе изпълнена тренировката "Чепкойнт" и през април.

Взимането на проби остава насрочено за 20-ти октомври. 

Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия.

За повече информация относно предстоящата репетиция: asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3513-2020-osiris-rex-one-last-rehearsal

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна на 40 метра от повърхността на Бену!

Автоматичната междупланетна станция "Озирис Рекс" - илюстрация. Image credit : NASA

12 август 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Късно тази нощ, на 12-ти август, космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" се спусна на 40 метра от повърхността на астероида Бену, с което завърши последната репетиция преди събирането на проби. 

По предварителна информация всичко е преминало успешно. Очакваме през следващите няколко дни автоматичната междупланетна станция да предаде събраните на борда снимки и да видим Бену в големи детайли! 

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

На 15-ти април екипът на мисията провери състоянието на космическия апарат по време на "Чекпойнт"-маневрата. Тази нощ, по време на последната репетиция, бе тествана и "Мачпойнт"-маневрата. Всичко е наред! Единственото, което остава, е "Озирис-Рекс" да се спусне до самата повърхност и да събере пробите.

Тази процедура остава насрочена за 20-ти октомври. "Озирис-Рекс" е възвръщаема мисия, което означава, че след като пробите бъдат събрани, те няма да се анализират дистанционно, а ще се доставят на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. Очакванията са автоматичната междупланетна станция да колекционира до 2 килограма скален и почвен материал. Това е най-амбициозната възвръщаема мисия в историята на космонавтиката след приключването на лунната програма "Аполо"! 

Грандиозното завръщане на космическата мисия със събраните проби е предвидено за септември 2023-та година.

Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия.

За повече информация: Озирис-Рекс (Туитър)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3517-2020-osiris-rex-matchpoint-complete

[SAlexandrov]

Първи снимки на повърхността на астероида Бену от височина под 100 метра!

Поглед към повърхността на астероида Бену по време на вчерашното спускане. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

13 август 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 12-ти август, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" се спусна към астероида Бену, заставайки само на 40 метра от повърхността му. Това бе последната голяма репетиция преди събирането на проби, планирано за месец октомври тази година.

Днес, ден по-късно, екипите на НАСА успяха да свалят направените изображения по време на спускането. Снимките са заснети с помощта на камерата SanCam. Учените са ги обединили във видео, което можете да изгледате от линковете в края на тази публикация.

Заснемането е започнало, докато автоматичната междупланетна станция е била на 128 метра, като последното изображение е направено от височина 44 метра.

Общо 42 снимки е заснела камерата SanCam.

По време на взимането на проби, когато "Озирис-Рекс" ще достигне до самата повърхност, SanCam ще документира цялото събитие. 

Източник: Asteroidmission.org

Разгледайте видеото в Youtube

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3520-2020-13-aug-osiris-rex-photos

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се спуска към повърхността на астероида Бену на 20-ти октомври

Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center

19 октомври 2020 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, "Озирис-Рекс" ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи - като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest. 

Съгласно информацията, публикувана на официалния уебсайт на експедицията, автоматичната междупланетна станция ще пристъпи към маневрата за излизане от орбита утре в около 20:50 ч. българско време. Ще последват още две маневри - т.нар. "Чекпойнт"-маневра, когато "Озирис-Рекс" се озове на 125 метра от повърхността на Бену. Тя допълнително ще намали скоростта на космическия апарат и ще го подготви за "Мачпойнт"-маневрата, която ще бъде изпълнена при достигане на височина от 40 метра. Към този момент "Озирис-Рекс" ще следва траектория, съвпадаща с околоосното въртене на астероида. След това същинското спускане към повърхността му може да започне.

Космическата мисия няма да извърши кацане. Единственият прибор, който ще докосне повърхността, е роботизираната ръка TAGSAM. Тя ще стои допряна към Бену в продължение на около 10 секунди. Когато контактът с повърхността бъде установен, ще се освободи газ-азот. Азотът ще вдигне част от грунда и скалите на астероида, които ще попаднат в контейнера. Може да се каже, че механизмът на TAGSAM наподобява на прахосмукачка с обратно действие. След като пробите бъдат събрани, "Озирис-Рекс" ще започне своето отдалечаване от астероида. Разбира се, цялата процедура ще бъде документирана от камерите на мисията. 

Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Photo credit : CosmoQuest

Спускането към повърхността крие своите рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да се подсигури успех на мисията. Важен етап бе цялостното картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. 

Надяваме се усилията да доведат до плод и утрешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену да се увенчае с успех. Очакванията са роботизираната станция да събере между 60 грама и 2 килограма почвени и скални проби. Пробите трябва да бъдат доставени на Земята през 2023-та година. Тъй като се счита, че повърхността на Бену е осеяна с органична материя, която на нашата планета изгражда живите организми, минерали, които се образуват в присъствието на вода, дори материал от планетоиди като Веста, възможно е анализът на пробите да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3608-2020-osiris-rex-to-sample-bennu

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Мисията на НАСА Озирис-Рекс достигна повърхността на астероида Бену!

Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center

21 октомври 2020 г. 01:35 ч.

Светослав Александров. Най-трудният момент от провеждането на най-сложната възвръщаема мисия след епохата на лунната програма "Аполо" е вече в историята! Днес, на 21-ви октомври, роботизираната експедиция на НАСА "Озирис-Рекс" достигна до повърхността на астероида Бену и изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успешното спускане бе резултат от работата на хиляди хора, включително доброволци от цял свят, сред които и българи. 

НАСА получи потвърждение, че "Озирис-Рекс" е на повърхността на Бену в около 01:10 ч. българско време. Само един компонент от космическия апарат бе в контакт с грунда на астероида - роботизираната ръка TAGSAM, която стоя допряна до него в продължение на около 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който вдигна част от материала ... и се надяваме, че в контейнера са попаднали между 60 грама и 2 килограма скални и почвени проби. 

Дали обаче материалът е наистина събран, както и какво е точното му количество, очакваме да разберем едва след няколко дни, когато ще бъдат заснети снимки от вътрешността на контейнера. 

Междувременно ръководството на мисията научи, че след събирането на проби автоматичната станция е вече успяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безопасно разстояние от астероида. Докато "Озирис-Рекс" се спускаше, на Земята пристигаха само ограничено количество данни с базисна информация за състоянието на бордовите системи. Но камерите на "Озирис-Рекс" са работили през цялото време и очакванията са компютрите да са записали множество снимки. Те ще бъдат препратени през следващите часове и няма нужда да споменавам, че всички космически ентусиасти тръпнем да ги видим с голямо нетърпение!

 

Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit : CosmoQuest

Спускането към повърхността беше свързано с множество рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да може днешният успех да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - картографирането на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. 

Изключително много се радвам, че усилията на всички доброволци и учени се увенчаха с успех и днешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену премина нормално. Ако бъде потвърдено, че в контейнера е събран достатъчно материал, автоматичната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. 

За повече информация: Озирис-Рекс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3611-2020-21-oct-osiris-rex-touchdown

[SAlexandrov]

Озирис-Рекс изпрати първи снимки на астероида Бену от неговата повърхност!

 

Тази компилация от две снимки показва повърхността на астероида Бену малко преди и след като "Озирис-Рекс" се докосва до него. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

22 октомври 2020 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. По-малко от денонощие след успешното спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, роботизираната станция изпрати своите първи снимки оттам. Вижте как изглежда астероидът в близък план! 

 

Снимка, заснета от "Озирис-Рекс" по време на спускането към Бену.  Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

Напомням на читателите, че вчера, на 21-ви октомври, в около 01:10 ч. българско време "Озирис-Рекс" изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успехът бе резултат от работата на хиляди хора, както членове на екипа на мисията, така и присъединили се към тях доброволци от цял свят. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. 

Снимка, заснета след освобождаването на азота под налягане върху повърхността на астероида. Виждат се множество отломки - учените се надяват, че съществена част от тях са били събрани в контейнера. Photo credit : Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

Все още предстои да научим какво количество грунд и скали са попаднали в контейнера на "Озирис-Рекс". Очакваме да получим потвърждение най-рано утре. 

За повече информация относно снимките: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3613-2020-22-oct-bennu-surface-photos

[SAlexandrov]

Екипът на Озирис-Рекс потвърди, че от астероида Бену са събрани успешно грунд и скали!

Тази поредица от три снимки бе заснета от камерите на "Озирис-Рекс". Фотографиите показват, че контейнерът на инструмента TAGSAM е пълен със скали и прах, събрани от повърхността на астероида Бену. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona

24 октомври 2020 г. 15:00 ч.

Светослав Александров. Екипът на американската мисия "Озирис-Рекс", която на 21-ви октомври се спусна върху повърхността на астероида Бену, за да събере проби от грунд и скали, засне снимки на контейнера. Фотографиите доказват категорично, че автоматичната междупланетна станция е успяла да колекционира минимум 60 грама материал, с което е изпълнен критерият за успех. 

Трудно е да се прецени какво е точното количество на събраните проби. В контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма грунд и скали, но това ще се разбере след като "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та година. Едно е сигурно: минимумът е постигнат. Има много повече от 60 грама. Скалите са толкова много, че някои от тях пречат на капачето на инструмента TAGSAM да се затвори напълно. Затова част от грунда вече изтича обратно в космоса.

За да няма допълнителни загуби на материал, ръководството на експедицията реши да пристъпи към преместването на събраните проби във възвръщаемата капсула възможно най-скоро, още през следващите дни. Освен това беше взето решение днес, на 24-ти октомври, да не се провеждат допълнителни двигателни маневри, за да не раздруса контейнерът и да няма още загуби. Няма да бъде проведена и процедурата по дистанционното измерване на пробите.

Според Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, фактът, че екипът на "Озирис-Рекс" трябва да побърза с прибирането на материала в капсулата, всъщност не е лош проблем. Да събереш от раз толкова много скали и проби, че контейнерът да прелива, е страхотно!

"Ние се трудим упорито, за да може да се движим в крачка с нашия собствен успех, а моята работа е да приберем толкова проби от Бену, колкото е възможно", потвърждава ръководителят на мисията Данте Лаурета. "Загубата на тегло е проблем за мен, затова окуражавам екипа си да прибере ценния материал възможно най-скоро".

Автоматичната междупланетна станция продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално.

Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест.

Източник: уебсайт на мисията Osiris-Rex - asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3615-2020-osiris-rex-collects-sample

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Озирис-Рекс опакова събраните проби от астероида Бену във възвръщаемата капсула!

Вляво: роботизираната ръка с контейнера и събраните проби преди скачването към пръстена на възвръщаемата капсула. Вдясно: скаченият контейнер към капсулата. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin

30 октомври 2020 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Епичният момент от най-сложната възвръщаема мисия на САЩ, а и изобщо в историята на космонавтиката след приклюването на пилотираната лунна програма "Аполо", е зад гърба ни! Пробите от астероида Бену бяха опаковани в спускаемата капсула и са готови за пътешествие към Земята. А количеството събран материал е голямо! 

За да може мисията да бъде призната за успешна, в контейнерите трябва да са попаднали минимум 60 грама от скалите и грунда. Когато обаче на 20-ти октомври "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на Бену, очакванията бяха надхвърлени. Контейнерът, прикачен към роботизирания механизъм за събиране на проби, беше препълнен. Има толкова много камъни, че покривалото му не можа да прилегне плътно. Даже част от материала започна да изтича обратно в космоса. Затова ръководството на експедицията реши да побърза и да премести контейнера във възвръщаемата капсула, след което да я опакова за обратното пътешествие към Земята.

Това се случи в хода на сложна процедура на 27-ми и 28-ми октомври, която продължи общо 36 часа. Процедурата беше изпълнена успешно и събраните проби са в готовност за отпътуване.

Ще минат обаче три години, преди материалът да бъде доставен на Земята. Отлитането към нашата планета е планирано за пролетта на 2021 г., а завръщането ще е през септември 2023 г.

Чак тогава ще стане ясно какво е точното количество на събраните скали и грунд. На базата на получените на Земята снимки учените изчисляват, че в контейнера има поне 1 килограм, а вероятно дори над 2 килограма проби. 

Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест.

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3625-2020-30-oct-orex-sample-stowed

[SAlexandrov]

Американската мисия Озирис-Рекс започна пътешествието от астероида Бену към Земята

 

Тази компилация от две снимки показва повърхността на астероида Бену малко преди и след като "Озирис-Рекс" се допря до него през октомври. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

11 май 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 10-ти май, двигателите на автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се запалиха успешно за седем минути. Това бе най-сложната маневра след пристигането в околностите на астероида Бену през 2018-та. Но този път двигателите се задействаха не за пристигане, а за тръгване. "Озирис-Рекс" започва обратното пътешествие към Земята, за да достави събраните от астероида проби. 

Новината беше съобщена на страниците на НАСА. 

Очаква се автоматичната станция да направи две обиколки около Слънцето, преди да доближи нашата планета на 24-ти септември 2023-та година. След това капсулата със събраните проби ще се отдели от "Озирис-Рекс" и ще извърши меко кацане посредством парашут в пустинята на щата Юта. 

Счита се, че в контейнера на капсулата има около 2 kg скали и грунд. "Озирис-Рекс" е най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. 

Напомням на читателите, че успешното събиране на проби през октомври м.г. стана след сериозна кампания, организирана от НАСА и американската организация КосмоКуест, в рамките на която доброволци от цял свят, включително и от България, се присъединиха към проекта. Целта беше да се картографира повърхността на Бену и така да бъде подбрано място за спускане. За тази работа аз (Светослав Александров, адм. КОСМОС БГ) получих наградата Sulfur Rockstar като единствения българин, картографирал над 200 снимки. 

Повече информация за вълнуващата ми работа по "Озирис-Рекс" можете да прочетете във второто издание на книгата "Аз, виртуалният астронавт", което излезе на 12-ти април, навръх 60-годишнината от полета на Гагарин. Книгата можете да поръчате в електронен и хартиен вариант от сайта на книжарница "Книгите" (линк), в електронен формат от "Хеликон" (линк) и в хартиен формат от OZONE.bg

СТРАНИЦА НА ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА в GOODREADS - на този линк

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3971-2021-osiris-rex-heads-earth

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се завръща с проби от астероид на 24-ти септември

На 30-ти август тренировъчен макет на капсулата на “Озирис-Рекс” бе пуснат с хеликоптер, за да могат екипите да изтренират предстоящото завръщане на проби от астероида Бену. Photo credit : NASA/Keegan Barber

13 септември 2023 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. “Озирис-Рекс”, най-сложната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на програмата “Аполо”, започна своето двупосочно пътешествие към астероида Бену през 2016 година. Сега, седем години по-късно, екипите се готвят за триумфалното завръщане със събраните астероидни проби, което е насрочено за 24-ти септември в 18:00 ч. българско време.

Като подготовка в неделя “Озирис-Рекс” запали двигателите си, за да промени траекторията си така, че капсулата да е правилно насочена към Земята. Впоследствие, след като капсулата бъде разделена от кораба-майка, той отново ще запали двигателите си, за да не изгори в атмосферата и да прелети край планетата ни. Корабът-майка ще продължи своето ново пътешествие към друг астероид на име Апофис, като мисията ще приеме ново име: “Озирис-Апекс”.

Нека да си спомним акцентите от “Озирис-Рекс”: изстрелването бе на 8 септември 2016 г. посредством ракета “Атлас-5”. На 31-ви декември 2018 г. космическият апарат влезе успешно в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. 

На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида.

А сега предстои грандиозният завършек. Стискаме палци всичко да мине наред и капсулата с проби да кацне на Земята благополучно!

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/osiris-rex-set-to-return-home/

[SAlexandrov]

Днес е денят на завръщането на астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс!

Илюстрация: капсулата с проби от астероида Бену навлиза в земната атмосфера. Image credit : NASA

24 септември 2023 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Днес е изключително важен ден за космонавтиката – предстои завръщането на Земята на астероидната мисия “Озирис-Рекс” – най-сложната възвръщаема мисия, провеждана от НАСА след приключването на лунната програма “Аполо”!

Ако всичко протече според плановете, спускаемата капсула с пробите от астероида Бену ще се раздели от кораба-майка в 13:42 ч. българско време. Четири часа по-късно, в 17:55 ч. българско време, капсулата ще кацне посредством парашут сред пустинята на американския щат Юта.

През това време корабът-майка ще се опита да се отдалечи от Земята, за да не навлезе и той в атмосферата, след което ще продължи по своя път към астероида Апофис, като мисията ще има ново име: “Озирис-Апекс”.

Невероятно е, че “Озирис-Рекс” приключва – когато роботизираната мисия бе изстреляна на 8 септември 2016 г., 2023-та ни изглеждаше далеч в бъдещето. През това време, на 31-ви декември 2018 г., космическият апарат благополучно влезе в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. 

На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида.

Днес очакваме с нетърпение завръщането на тези проби и стискаме палци всичко да мине наред!

Гледайте на живо завръщането по НАСА ТВ тук:

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-to-return-today/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс се завърна на Земята!

На кадъра: капсулата на “Озирис-Рекс” със събраните астероидни проби след днешното ѝ кацане на Земята. Photo credit : NASA TV

24 септември 2023 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 17:52 ч. българско време астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс” се завърна на Земята посредством меко кацане в района на пустинята на щата Юта! Така с пълен успех завърши епичното 7-годишно двупосочно пътешествие до астероида Бену, което включваше излитане от Земята, кацане на повърхността на астероида, събиране на проби, излитане от повърхността на Бену, пътешествие обратно към нашата планета и кацане на Земята.

Днешното приземяване не бе съвсем безпроблемно – основният парашут се разтвори на височина 6 000 метра вместо планираните 1 500 метра. Това доведе и до кацане три минути по-рано от предвиденото. Но е факт, че в крайна сметка всичко завърши благополучно.

Сертификат, връчен от екипа на CosmoQuest на Светослав Александров за картографирането на астероида Бену

А мисията бе изключително трудна и с много неясности и предизвикателства. Когато “Озирис-Рекс” пристигна в орбита около Бену на 31-ви декември 2018 г., стана ясно, че повърхността на астероида е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Кадри от кацането на астероида Бену, получени на 20 октомври 2020 година. Photo credit : NASA

Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. 

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

Но с това предизвикателствата не спряха. На 20-ти октомври 2020 г., когато “Озирис-Рекс” направи своето кацане върху основното място Найтингейл, се оказа, че повърхността на астероида не е твърда! Роботизираната мисия все едно се спусна върху плаващи пясъци. От технологична гледна точка кацането бе меко, при скорост 10 сантиметра в секунда, но веднага след достигането на повърхността “Озирис-Рекс” потъна с 10 сантиметра… и продължи да потъва, докато бе достигната дълбочина от 50 сантиметра. За огромно щастие дригателите на космическия апарат се задействаха и успяха да го оттласнат обратно, преди да потъне – но за щастие след като материалът бе събран успешно.

Какво следва след днешното завръщане на “Озирис-Рекс” на Земята? Според Данте Лаурета, ръководителят на мисията, контейнерът с пробите ще бъде отворен до няколко дни, вероятно още утре. Учените ще се докоснат до материал от небесно тяло, никога недокосван досега от човешка ръка!

НАСА ни информира, че “Озирис-Рекс” бе най-сложната възвръщаема мисия, проведена след края на епохата “Аполо”, когато астронавти за последен път събираха проби от Луната през декември 1972 година.

 

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-returns-earth/

[SAlexandrov]

НАСА откри вода и въглеродни съединения в пробите от астероида Бену!

НАСА успя да достави голямо количество скални проби от астероида Бену. Photo credit : NASA

11 октомври 2023 г. 21:50 ч.

Светослав Александров. Днес беше голям ден за НАСА – агенцията показа пред обществеността снимки на пробите от астероида Бену, които в края на септември пристигнаха на Земята заедно със спускаемата капсула на мисията “Озирис-Рекс”. Заедно с това бяха представени ранни резултати от първите научни изследвания на пробите – оказа се, че те са богати на вода и въглеродни съединения!

“Озирис-Рекс” не е първата космическа мисия, която пътува до астероид, взима проби и ги доставя на Земята. Преди същото е постигано от мисиите на Япония “Хаябуса 1” и “Хаябуса 2”. Но първата от тези мисии се върна само с прашинки от астероида Итокава, а втората – с 5.4 грама от астероида Рюгу. За сравнение “Озирис-Рекс” е доставила минимум 60 грама от Бену.

Но какво е точното количество, все още е трудно да се определи. Когато екипите отвориха спускаемата капсула, те установиха, че тя е пълна с материал не само в самия контейнер, но и около главата на загребващия механизъм, край капака на контейнера и в основата му. Именно наличието на толкова много грунд и скали извън контейнера затруднява точната преценка. Знае се само едно – на Земята са доставени много повече от изискуемия минимум от 60 грама материал, необходим мисията да бъде призната за напълно успешна. Учените все още не са стигнали до същинската пробата в контейнера – но вероятно общото тегло възлиза някъде между 250 грама и 1 килограм.

Засега единствено частиците извън контейнера (т.е. бонус материала) са изучавани посредством сканиращ електронен микроскоп, инфрачервен спектрометър, рентгенова дифракция, рентгеново компютъртомографско изследване. Последното бе нужно за изготвянето на 3D-компютърен модел на скалите, разкриващ тяхната разнородна вътрешност.

Най-важното – благодарение на ранните резултати се знае, че в пробите от Бену има вода и изобилие от въглеродни съединения. Все още предстои точното определяне какви са съединенията, но едно е ясно – потвърждава се хипотезата, че астероидите са доставяли вода и органични вещества на Земята по време на ранните етапи от нейната еволюция и вероятно са допринесли за механизмите, нужни за възникването на живота.

През следващите години предстои щателно изследване на събрания материал от астероида. НАСА ще запази около 70% от пробите за бъдещи проучвания, включително такива от следващи поколения учени – спомнете си, че и досега има неотворени контейнери с лунни проби, доставени на Земята от астронавтите на програмата “Аполо”! Същата политика ще се приложи и сега. След десетилетия и други учени ще се докоснат до скалите от Бену.

Пробите няма да бъдат изследвани единствено от американци. НАСА работи в сътрудничество с над 200 специалисти от цял свят, включително Японската космическа агенция и Канадската космическа агенция.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/11/bennu-first-results/

[SAlexandrov]

НАСА показа снимка на събраните от астероида Бену проби!

Контейнерът със събраните проби от астероида Бену. Photo credit : NASA

23 януари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 24-ти септември миналата година на Земята се завърна космическата мисия на НАСА “Озирис-Рекс” след епично 7-годишно пътешествие до астероида Бену, което включваше кацане на повърхността му и събиране на проби. След завръщането обаче специалистите дълго време не можеха да отворят основния контейнер заради прекомерно затегнати закопчалки. Сега, в началото на Новата година, контейнерът най-после бе отворен и НАСА показа снимка на колекционираните проби!!!

Напомням на читателите, че още скоро след завръщането ние знаехме, че мисията е постигнала пълен успех. Критерият за успеваемост включваше “Озирис-Рекс” да е събрала минимум 60 грама проби, но даже преди отварянето на основния контейнер, специалистите успяха да съберат разпръснати частички от астероида с общо тегло 70.3 грама, полепили се по механизма за колекциониране, макар и извън контейнера. Сега вече и останалите проби са достъпни за учените! За съжаление НАСА все още не знае какво е точното количество прах и скали от астероида, които са доставени на Земята.

Какво следва оттук насетне? До края на тази година трябва да бъде направен подробен опис и каталог на колекционирания материал. Това ще даде възможност на редица институции в цял свят (не само в САЩ) да подадат заявка да се сдобият с частици от Бену и да ги изследват в собствените си лаборатории.

Междувременно, макар и спускаемата капсула да се е завърнала на Земята, корабът-майка продължава да се носи в космическото пространство, като мисията му носи ново име – “Озирис-Апекс”. Целта е сближаване с потенциално опасния астероид Апофис през 2029 година.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/bennu-samples-revealed/