Водната сигурност в България, в контекста на адаптация към климатичните промени

[Р. Теодосиев]

От Борислав Сандов

Цитирай

Самопоканих се на семинар на Световната банка относно водната сигурност в България, в контекста на адаптация към климатичните промени. Добре че дойдох, за да науча, а чрез мен и вие, следните най-важни неща: 
- Оказа се, че до края на годината ще има само секторни и макроикономически анализи на уязвимостта на България към климатичните промени, а не както знаехме досега, че това ще е проект на Стратегията за адаптация към климатичните промени. В момента само 3 страни в ЕС нямат такава стратегия. Явно ще сме последни и тук, защото се очаква стратегия да имаме през 2018 или по скоро 2019. За изготвянето на мерки към нея дори не смея да прогнозирам; 
- Оказа се също, че минния сектор въобще не е разглеждан в контекста на водната сигурност, предвид че е в топ 3 на ползвателите на води и вероятно най-големия замърсител на води. Да не говорим за онези 55 хвостохранилища, наследство от минния сектор, които са едновременно замърсител и ползвател на водни ресурси, но и с огромен риск за наводненията и свлачища; 
- Нямаше как да не отбележа и обезлесяването, особено във високата част на водосборните басейни, като съществен риск за наводнения, засушаване и ерозия. Нещо, което не беше споменато в анализите, а което е много основополагащо. Може би експертите са били заблудени от цифри на разни лобисти и утописти, според които горите в България се увеличават значително - прочит по картинка, в която храсти и издънкови горички ги броят за гора, без да имат предвид характеристиките за водозадържане, евапотранспирация, биоразнообразие, противоерозионен потенциал и др.