Гробът на Аспарух на остров Певки

[Южняк]

Преди време Глишев и Аспандиат бяха разказали една приятна хипотетична история за черепа на Никифор; В нея Княз Борис-Михаил и младият му наследник Симеон, в жест на благодарност и помирение подаряват византийските си кръстници, Император Михаил 3-ти и Патриарх Фотий, инкрустирания бокал-череп на Никифор, който събира прах в трофейната зала на българските владетели. Историята беше приятно разказана, но недовършена - византийците мълчаливо приемат подаръка и препогребват главата на никифор.

Мисля да довърша историята.

Мисията на Михаил и Фотий в Плиска приключва. Измежду даровете, които ще отнесат в константинопол, е и отрязаната глава на никифор, инкрустирана със златото на българите. На сбогуване, бдителното око на Фотий забелязва каменния идол на Крум, който е погребан до двореца, в който са гостували. "какво е това"? - пита Фотий. "Мемориалът на Крум", припряно казва Симеон. Сандъчето с главата на Никифор потрепва в ръцете на Фотий, а лявото му око нервно примигва. Фотий обмисля какво да каже и намира отговор. "Не си прави идоли на нищо от това, което е на небето и на нищо от това, което е на земята" - казва фотий, гледайки към идола над гроба на Крум. Борис и Симеон мълчат. "И да нямаш друг Господ освен Мен." Настъпва неловко мълчание. Симеон отваря уста. После Борис кима мълчаливо. "Уреди идолът да се преместеи" - казва Борис на Симеон. А, казва симеон. "а какво тогава за другия идол, този на Аспарух?" "той е от другата страна на двореца?". Ново неловко мълчание. Лицето на Борис става мрачно. Сандъчето с отрязаната глава отново подскача в ръцете на Фотий. Михаил 3-ти е пребледнял и гледа патриарха с няма молба - "не може ли проблемът с гроба и прабългарския идол на Аспарух да се обсъдят друг път?" "Примерно, с писма"? "Малко ли е това, че ще преместят този на Крум, а сега искаш от домакините да скрият цялата си династична гробница с идолите?". Михаил не харесва израженията на кръщелниците си. Не харесва и бруталните идоли на Крум и Аспарух, в които вижда и чертите на Борис и сина му. 

"Аспарух" - казва Фотий. Трябва да каже нещо. Да изрази благодарността си за търпението на Борис, но и да остане верен на сана си. "Да, Аспарух. Той разби нашият Константин Погонат......на Певки......и създаде България, която..днес прие християнството. На Певки...където е гробът...на Ахил, великият воин....Аспарух, да ..един велик воин." Симеон започва да разбира. Борис мълчи. Потните ръце на Фотий стискат главата на Никифор. Михаил 3-ти сртатегически се качва на коня и започва да се оглежда накъде точно да бяга, когато Борис и Симеон го подгонят с мечовете, след като първо са насекли Фотий на парчета за обиди към предците. 

"Ще ви кажа какво"- казва Фотий. "Предците ви бяха велики войници." Предците трябва да се уважават." Фотий поглежда крадешком черепа на Никифор и лявото му око отново нервно подскача. "Да, респект" - казва Фотий. "И да почиташ майка си и баща си и никак да не ги обиждаш, защото ще е обида към Бога". "Тези велики войници, макар и неверници, са ваши бащи и като тях, подобно на ахил и той неверник като тях, о, от тях трепереше целия свят"- объркано мърмори Фотий и главата на Никифор в ръцете му действително трепери. "Защо не ги препогребете до гроба на Ахил в Певки? И да сложите идолите им до неговия, на тоя славен езичник, да, Ахил, за да почиват  в мир с ромейския свят и неговото елинистично минало?".

Предложението е изслушано. Респектът е даден. . На Певки, до надгробната статуя на Ахил, са препогрбани  Аспарух и Крум, а над тях са издигнати езическите им идоли. Главата на Никифор е погребана в константинопол.

[resavsky]

По скоро на Онгъла отколкото на Певки.