Кървавият диктатор на Либерия

[Frujin Assen]

Чарлз Тейлър бил президент на Либерия в периода 1997-2003 и се прославил със своята невероятна жестокост. Той започнал и Първата Гражданска война в Либерия която скоро се превърнала в кървава касапница на принципа "всички против всички". В съвременната история Тейлър станал първия държавен ръководител след ВСВ осъден от международен трибунал за престъпления против човечеството.

Чарлз МакАртър Тейлър Ганкай е роден на 28 януари 1948 в Артингтън недалеч от Монровия, столицата на Либерия. В многодетното семейство Тейлър бил трето дете от общо 15. Баща му бил наполовина американец, а майка му от племето гола. През 1972 Чарлз Тейлър заминал да учи в САЩ в град Нютър щата Масачузец. Тук той се учел в Чембърлейския колеж и едновременно с това работел като шофьор на камион, механик и охрана. Продължил образованието си в колежа Бентли където завършил икономическия факултет. Още по това време той се отличил с буйният си нрав и заниманията си с политика. През 1979 той възглавил протестна акция против либерийския президент Уилям Толберт който бил на посещение в САЩ. Нещата дошли дотам, че той заплашил да окупира либерийското посолство и да се разправи с президента. Заради което и бил арестуван от полицията.

На 12 април 1980 в Либерия била извършена уникална революция. По това време властта била в ръцете на американо-либерийците в лицето на президента Толберт. Този ден голяма група войници от коренните племена се събрали да пийнат в кръчма срещу президентския дворец. Наливайки се юнашки с алкохол войниците се жалвали един друг от малките си заплати и това, че американо-либерийците са заели всеки малко по висш пост и не пускат местните да се развиват. Тогава сержант Самуел Канон Доу от племето кран, който бил най трезвен предложил да превземат президентския дворец. Тълпата въоражени войници извършила това незабавно. При щурма били убити президента и няколко министри. Възползвайки се от случая Доу се самопровъзгласил за президент и изнесъл реч по радиото. Някой от превратъджийте били толкова пияни, че на другия ден не помнели нищо за преврата. Всичко обаче било свършило. Новия президент започнал да раздава длъжности на своите приятели и съплеменници, а за да отвлече вниманието на недоволните започнал да устройва погроми и публични наказания. Това естествено изобщо не се харесало на другите племена.

Чарлз Тейлър се върнал в Либерия и заради доброто си образование бил назначен на висока длъжност. Той естествено веднага се захванал да краде пари от бюджета. Когато бил хванат и обвинен в присвояването на милион долара той избягал в САЩ. По искане на Доу той бил арестуван и затворен в плимутския затвор щата Масачузец. През 1985 той се договорил с ЦРУ да им помогне срещу Доу и бил прехвърлен в Либия (самите ЦРУ през 2011 признават, че са работели с Тейлър още от 1980). Скоро Тейлър отишъл в Кот д Ивоар където създал партията NPFL - Национален Патриотичен Фронт на Либерия. Бил създаден и многоброен военен отряд съставен от хора от най бедните племена Гио и Мано. В края на 1989 той нападнал Либерия. Започнала Първата Гражданска война която по думите на чуждестранни очевидци се отличавала и от двете страни с поразяваща жестокост и зверства. Скоро армията на Тейлър се разцепила и професионалния военен Йеду Джонсън създал своя партия с името INPFL Независим Национален Патриотичен Фронт на Либерия. Те започнали да воюват и с Доу и с Тейлър. След множество жестоки и кръвопролитни битки армията на Джонсън дошла до Монровия. Джонсън предложил на Доу да дойде в представителството на ООН за да проведат преговори, но бил заловен. След това му било отрязано ухото и той бил заставен да го изяде. Впоследствие Доу бил убит след дивашки и садистични мъчения. Всичко това било записано на видеокасета. Копие от тази касета попаднало в Тейлър и му станала любито зрелище, което не му омръзвало да гледа. А войната продължавала. В хода и се прилагали етнически чистки свързани с най жестоки зверства. Много села и градове били подлагани на геноцид, като населението им било избивано без милост. Племената започнали да воюват едно с друго, като всеки се стремял да избие колкото се може повече от всички останали. Скоро във войната се включила и съседната Сиера Леоне и касапницата станала повсеместна. Икономиката била забравена и хората се препитавали основно чрез взаимен грабеж и канибализъм който достигнал особено големи размери в армията на Тейлър. Той е обвиняван, че е заповядвал на своите войници да изяждат враговете. Дейно участие във войната вземали деца които под влиянието на наркотиците били способни да извършват нечовешки зверства. Счита се, че една трета от населението на Либерия избягали от ужасите на войната в съседни държави, а броят на избитите е невъзможно да се изчисли, но са били най малко милион души. Чуждестранни очевидци разказват как улиците на Монровия били буквално застелени с труповете на избити хора.

Икономическото съобщество на западна африка било принудено да се намеси във войната. През август 1990 в Монровия бил въведен миротворчески контингент от 3500 души. Било създадено временно правителство начело с Амос Сойер учен и академик. На Тейлър бил предложен поста председател на парламента, но той отказал и продължил войната. Скоро обаче той започнал да губи войната и се съгласил да подпише мирен договор с хората на Доу и временното правителство.

През април 1991 съплеменниците на убития Доу от племето кран заедно с племето мадинки разгърнали борба с Тейлър под брагородния предлог, че се борят за демокрация. Ръководител бил бившия министър на информацията Алхаджи Кром. Кървавата война избухнала отново. През октомври 1992 армията на Тейлър дошла до Монровия, но била отбита от правителствените войски. През юли 1993 командирите на воюващите страни Тейлър, Кром и Сойер подписали договор за прекратяване на огъня, а след седмица за разоражаване и избори за президент. През август бил създаден Държавен съвет, а през ноември сформирано правителство. Всички тези действия били съпроводени от остра политическа борба и въоражени стълкновения. Например през май 1994 се скарали лидера на племето мадинки Алхаджи Кром и генерала от племето кран Рузвелт Джонсън. Това довело до нова етническа война в която накрая взели участие 7 групировки. Борбата както и преди се водела за контрол над страната и нейните богатства каучук, дървесина, диаманти и желязна руда. В държавния съвет на Либерия влезли лидерите на седем воюващи страни в това число и Тейлър. През септември 1995 държавния съвет пристъпил към работа. Обаче през март 1996 Тейлър и Кром отдали заповед на своите хора да арестуват Рузвелт Джонсън обвинявайки го в ред убийства. Това довело до нови военни действия продължили до 17 август 1996. В този ден било подписано поредното примирие. На 31 октомври било извършено покушение над Тейлър, петима от неговите телохранители били убити, а шест ранени. Той се спасил по чудо. Всички очаквали жестоко и кръвопролитно отмъщение, но той се обърнал в реч по радиото призовавайки своите войници да се съхрани спокойствие. Едва в края на ноември 1996 миротворческите сили след истински боеве с мародерите успели да установят ред в Монровия. Йеду Джонсън се съгласил неговите сили да поддржат преходното правителство. На 22 ноември 1996 войските на миротворците най сетне пристъпили към разоражаване на враждуващите страни, гражданската война стихнала и народът започнал да се готви за президентските избори.

Кандидати за поста били Чарлз Тейлър, Алхаджи Кром и Хари Мониба. На 19 юли 1997 на изборите победил Телър с резултат 75%. Парадоксално, но хората гласували за него по лозунга "Той уби моите родители, гласувам за него". В началото на 1999 от Гвинея нахлули въоръжените отряди на "Обединени либерийци за примирение и демокрация". До този момент неизвестната групираовка веднага намерила широка поддръжка сред хората. Било наложено международно ембарго, за да се направи войната невъзможна. Много правителства обвинили за това нашествие правителството на Сиера Леона където също вървяла гражданска война. Тейлър бил обвиняван, че снабдява бунтовниците там с оръжие срещу диаманти и съответно правителството в Сиера Леоне е решило да му отмъсти. Войната продължавала, като Тейлър постепенно губел войната и на 8 февруари 2002 обявил извънредно положение. В това време завършила войната в Сиера Леоне. Международния трибунал на ООН разследващ военните престъпления в Сиера Леоне попаднал на неоспорими доказателства, че Тейлър е подкрепял бунтовниците, които извършвали кланета на мирно население. Специалния съд на ООН за военни престъпления в Сиера Леоне на 4 юни 2003 нарекъл Тейлър военен престъпник и издал заповед за неговия арест обвинявайки го в масови убийства, изтезания, изнасилвания и вземане на заложници в Сиера Леоне. В същото време бунтовниците вече щурмували Монровия водейки там тежки боеве. Разбирайки, че краят е близък Тейлър излязал с реч по радиото на 10 август 2003 с реч по радиото обещавайки, че ще се върне. На другия ден той си подал оставката и избягал в Нигерия, където му обещали политическо убежище.

Редактирано Септември 27, 2017 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Очаквайте продължение.

[Terelig]

Големият проблем с тези богати на природни ресурси африкански държави са великите сили. Те нямат изгода на световната сцена да изкачат нови богати силни независими държави. Военните конфликти позволяват купуването на много суровини. Така с един куршум два заека хем все още ги държат изостанали хем имат безплатни ресурси.