Traditum a scriptoribus antiquis

[old bozman]

Ако отгърнем който и да е исторически форум, страница или блок, неминуемо се срещаме с разработването на постановки кой историк какво е казал, кой му противоречи, защо така бил казал или написал и т.н. В по-миниатюрен план се срещат и по-любопитни материали - какво е било облеклото на българите, оръжието им, храната им и т.н. В  прикачения файл (след дълги години скитане по форуми, "фейсове" и блогове) се опитвам да разнищя една по недовиждана страна на въпроса, а именно доколко тези автори са достоверни в сведенията си, повтарят ли се, променят ли стари истории с нова интерпретация и т.н. Това разбира се е направено през любимата ми визия (РТ) за произхода на българското име. Моля коментари по същество, което никак не е лесно разбира се, но е желателно.
Поздрави.
В файла "съкращения" освен пояснения по темата има и други сведения, касаещи въпроса.

П_о_я_с_н_е_н_и_я__з_а__Р_и_м_с_к_а_т_а__т_е_з_а__з_а__б_ъ_л_г_а_р_с_к_о_т_о__и_м_е.doc

Съкращения (5).doc

Редактирано Септември 28, 2017 от old bozman

[Galahad]

Само не разбрах за какво е този милтилингвистичен миш-маш. По-скоро заради него се отказах да търся основната идея. Хубаво е, даден текст да се възпроизведе на езика, на който е написан, ако се иска да се направи анализ на оригинала. Но иначе много от нещата си имат утвърдени названия на български език и е добре като се пише нещо, ако целта е автора да бъде разбран, да ги използва тях. Един асистент разправяше как се избъзикали с един височайши преподавател, който направил конспект бъкан с латински термини - превели целия конспект на латински, та поне всичко да е на един език, а не билингва миш-маш.

Цицерон примерно разказва, как бил разкритикуван един младеж, който говорел на архаичен латински за да се изкара многоучен - е, не бил оценен като такъв.

Що се отнася до изворите, то има такива, които изцяло или отчасти са авторски и независими от другите и още едни, които пък изцяло или отчасти са взаимствани или компилирали други извори, с или без авторска част.

В безкрайните списъци гледам, че са копирани просто разни преиздавания на един ръкопис, които сами по себе си не внасят нищо ново и различно от това в по-старите прототипи. В някои случаи просто събират на едно място няколко редакции - основен текст и версиите под линия, но всички те тъй или иначе си ги има.

Българи или по-скоро болгари може да си идва от бол - много, множество. Думата не е турска както мислят някои, защото си имаме и боляри, чехите и поляците си имат крале Болеслав (повече слава, по-славен), имаме си и руското больше. Сиреч нямаме българско множество, а просто българи означава множество, ама не контролирано от Рим, а примерно от даден владетел, за разлика от: "името Bulgarum globus (българско множество) е употребено в смисъл, че това “множество” стои в контролирано положение спрямо Римската империя". Нещо като народ, ама и нещо като население на държава, което е къде по-голям, къде по-малък микс от етноси, ама не и точно население, защото населението е нещо прикрепена, населяващо дадена територия, а номадите не са точно прикрепени, т.е. населяващи дадена територия.

В този смисъл българи, т.е. множество и славяни, т.е. говорещи на един език, за разлика от варварите - немци, дето не им се разбира какво бърборят (от там иде варвари - бърборят неясно) са си типични самоопределения, самоназвания за един народ.

[Atom]

1 hour ago, old bozman said:

В този материал ще се опитаме накратко да изясним появата, еволюцията и разнопосочността на най-кодовите кодови думи в нашата история – термините „българи” и „България ” Ако трябва да го преведа на някой друг език да е по-разбираемо ?

Ами не е разбираемо. Писал си два реда и даваш линк към материал от N страници - кой ще ти ги чете и защо?

В първия пост би трябвало да систематизираш за какво иде реч. Например, според теб думата "българи" е екзоним. Това само по себе си обаче не е нещо ново под слънцето. Унгарци, гърци, руси, германци - всички тези думи възникват като екзоними, плюс една камара други. С една дума любопитна теория, но няма да промени нищо кой знае колко съществено. Или тезата ти е, че българи по принцип няма и с това име някакви хора се осмислят като народ едва през еди кой си век. Или нещо трето или нещо четвърто.

Що се отнася за термина "България" то той е късен и не виждам защо трябва да има 100 страници обяснения. По принцип думата навлиза в българския език от гръцки. На собствения ни език оригиналната конструкция е съвсем различна:  "българска земя" или "българско царство", както "гръцка земя" - "гръцко царство", "сръбска земя"  и т.н.. Може да се употреби и само прилагателното  - "отивам в турско, гръцко, влашко, сръбско", "идвам от българско" и т.н.  На чешки например България е Bulharsko, а на хърватски Bugarska. Днес обаче думата "България" е навлязла в българския език и е изместила употребата на "българска земя",  "българско царство" или "българска държава". Какво те смущава този факт?  Езиците се развиват и непрекъснато се променят 

[Last roman]

теорията на боцмана, че българите са римляни /демек стражари пограничници/. Демек поредната квазиисторическа еквилибристика.

Катанец!