Шест десетилетия от началото на космическата епоха, 60 години от полета на Спутник 1!

[SAlexandrov]

Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник

"Спутник 1" - общ вид

2 октомври 2017 г. 18:05 ч.

Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2".

Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха.

Ето накратко ранната история на космическата надпревара.

"Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс ^{(източник)} изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда.

Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник".

Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война.

Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка.

Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA

Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА).

След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1".

Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати.

Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност.

Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги.

Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch

[kall]

Скептичен съм по отношение на частното предприемачество, то няма ресурсите, които могат да си позволят агенциите като НАСА, ЕКА и т.н. Но ще поживеем и ще видим

[Б.Богданов]

Преди 14 часа, SAlexandrov said:

Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии.

Според мен,  липсата на конкуренция м/у НАСА и Русия доведе до забавянето на развитието на космическите програми.

 

Преди 13 часа, kall said:

Скептичен съм по отношение на частното предприемачество, то няма ресурсите, които могат да си позволят агенциите като НАСА, ЕКА и т.н. Но ще поживеем и ще видим

Аз мисля обратното . . . надеждата е, че точно частните компании правят и ще направят нещо.

[laplandetza]

Преди 2 часа, Б.Богданов said:

 

 

Аз мисля обратното . . . надеждата е, че точно частните компании правят и ще направят нещо.

Хубаво мислиш, не е безпричинно туй. Причините за Надеждата нямат лице, но пък са благодатно подли и коварни................

[kall]

Преди 8 часа, Б.Богданов said:

Според мен,  липсата на конкуренция м/у НАСА и Русия доведе до забавянето на развитието на космическите програми.

Това е така, между другото. Поради липсата на конкуренция финансирането на НАСА е силно орязано днес в сравнение със 70-те години например. Което е и причината за застоя. Но продължавам да смятам, че никой частник не може да притежава ресурсите, които държавата може да отпусне( ако желае, обаче, в случая с НАСА днес очевидно не желае)

[SAlexandrov]

Преди 15 часа, kall said:

Това е така, между другото. Поради липсата на конкуренция финансирането на НАСА е силно орязано днес в сравнение със 70-те години например. Което е и причината за застоя. Но продължавам да смятам, че никой частник не може да притежава ресурсите, които държавата може да отпусне( ако желае, обаче, в случая с НАСА днес очевидно не желае)

 

Всъщност не е така. Финансирането на НАСА е здраво орязано още 70-те години. За пръв път пада под 1% към 73-та, 74-та година и продължава да е така докъм 90-те години, когато след рухването на комунизма (изненада!) за кратък период отново надхвърля 1%.

 

 

 

Причината за застоя както в САЩ, така и в разпадналата се Русия, не е толкова заради липсата на конкуренцията, а за превръщането на агенциите в двете държави в бюрократични структури. Докато през 60-те и в началото на 70-те години в НАСА работят хора, които разбиват статуквото и са готови да поемат големи рискове, след това агенцията се залива от мениджъри, които гледат други мениджъри как си вършат работа. 

Днес някои космически експерти се шегуват, че НАСА не може да вземе решение да се изпие едно кафе, без да бъдат свикани съответните комисии и подкомисии. 

В Русия, след разпадането на СССР, местните космически дейци направиха една първоначално много смела крачка - да комерсиализират ракетите. Буквално заради тази стъпка ракетният отрасъл беше спасен. Но в Русия след 90-те години не беше направена същинска реформа - ракетните дружества не станаха истински частници, а беше приет модел на държавно-контролиран капитализъм. Вместо да има предприемач, който да поема рискове, държавата гледа отгоре.

Ето защо преди 15-тина години, когато Джим Кентрел и Илон Мъск отиват до Русия, за да купят ракета и да изстрелят частна мисия до Марс, те се изумяват като научават колко струва една ракета на старо. Казват си: не може да бъде така, не е редно да не е така. Суровините имат една цена, а крайната стойност на продукта е силно завишена.

Това, което направи Мъск, е революция в ракетостроенето. Още преди да се заговори за връщане на степени на плаващи платформи и прочие, ракетите му започнаха да станат евтини.

Дори и Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да не разполагат с парите на НАСА, не са им необходими - старият модел на работа и бюрокрацията по-скоро им пречат, отколкото да помагат.

[SAlexandrov]

... и да си довърша мисълта от тая сутрин, че не успях по-рано.

Ако НАСА получи всички пари, които иска и бюджетът й бъде приравнен с нивата от проекта "Аполо", има съществен шанс пак да не може да изпрати нито човек на Марс, нито дори до Луната. Защото няма гаранция, че този бюджет ще бъде използван целенасочено за строежа на хардуер, а не за увеличаване на заплатите на служителите, назначаване на нови мениджъри и засилване на бюрокрацията.

Спомнете си, че НАСА глътна 10 милиарда долара, а за тези години не можа да направи един мижав парашут за кораб "Орион". Как се получи така?

Първо, начинът, по който се работи сега в НАСА е следният. Има едни работни места. Как да направим така, че да запазим тия работни места? Голяма част от тези работещи са специалисти, киото са бачкали само, да речем, по твърдогоривните ускорители на совалката. За тях трябва да има работа, следователно т.нар. марсианска ракета на НАСА трябва задължително да включва твърдогоривни ускорители, за да има работа за старите специалисти. Ама има и други специалисти - които са работили по течногоривните двигатели на совалките. Значи за долна степен на ракетата трябва да се ползват такива. 

Накрая резултатът ще бъде една ракета, която би работила в условията на голямо държавно финансиране, но тази ракета ще е нерентабилна и неотговаряща на съвременните стандарти.

Затова програмите на НАСА за замяна на совалките и държавни ракети не дават плод. Те поглъщат много средства и дават малко резултати. Забележете - нито един политик от Конгреса няма да си загуби мястото, ако човек не стъпи на Марс. Една програма за "изпращане на човек на Марс" може да просъществува и 10-15 години, без да даде никакъв резултат, стига да служи за държавна хранилка. Политикът ще си загуби мястото, ако направи такива реформи, които да доведат до масови съкращения.

 

СпейсЕкс не работи по този начин. Основното мото е: да има резултат и клиентите да са доволни. На Илон Мъск не му пука кой колко титли и мениджърски умения има - стига да работи. От няколко години става ясно, че в SpaceX има Performance laddering. Т.е. на няколко месеца се прави оценка на продуктивността на работещите. Тези отгоре получават поощрения и повишения, тези по средата са окей, а тези в дъното на стълбицата... ми, уволняват ги. Не се справят достатъчно бързо и ефективно с работата. Пука ли му на Илон Мъск? Никак. Един си тръгва, следващото CV чака на опашката и идва човек, който си е мечтаел за тая работа и е наистина мотивиран да се свърши. 

 

Да, звучи грубо, но резултатът е налице: НАСА погълна над 10 милиарда долара за 10 години, а резултатът за тези 10 години е следният: един тестов полет през 2014 година, а вторият не се очертава преди 2019. 

СпейсЕкс погълна точно $396 милиона. Резултатът- редовни полети на полезен товар до МКС и възвращаеми ракетни технологии. 

[kall]

Е, принципно нищо не пречи и държавните структури да се управляват по този начин и да бъдат също толкова ефективни, стига да има желание у хората, от които това зависи. Отделен е въпросът, че те се бюрократизират точно поради липсата на желание за промени всред правителствените среди заради неща от сорта на политическо лоби, назначения по политическа линия и т.п. Та, мисълта ми е, че частният бизнес не е универсална панацея, нито изцяло държавният монопол, а начинът, по който се управляват съответните структури. А тук нещата вече са по-сложни

Редактирано Октомври 4, 2017 от kall

[SAlexandrov]

Преди 1 минута, kall said:

Е, принципно нищо не пречи и държавните структури да се управляват по този начин и да бъдат също толкова ефективни, стига да има желание у хората, от които това зависи. Отделен е въпросът, че те се бюрократизират точно поради липсата на желание за промени всред правителствените среди заради неща от сорта на политическо лоби, назначения по политическа линия и т.п.

 

Тук говорим за много, много сериозни лобита. След приключването на космическата совалка през 2011 година мнозина са заплашени да останат без работа, ако няма сходна програма. Кой политик би поел отговорността да каже: Времената са различни, край, оправяйте се всеки кой както може?

Вероятно нещо друго ще стане: правителствените програми за "пращане на човек на Марс" ще продължат още 5-10 години, докато няколко частника не започнат да изстрелват хора в космоса, а първите стартове на SLS ще продължават да са отлагани. Тогава ножът вече ще е опрял до кокала. 

[SAlexandrov]

60 години след изстрелването на първия спътник ЦРУ разсекрети и публикува важни документи за съветската космическа програма

"Спутник 1" - общ вид

4 октомври 2017 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Преди точно 60 години на днешния ден, 4-ти октомври 1957 година, СССР успешно изстреля първия изкуствен спътник в историята на човечеството - "Спутник 1".

По случай годишнината днес ЦРУ публикува официално цял куп документи, които доскоро бяха засекретени. Това са 59 документа, съдържащи общо 440 страници. За пръв път имаме достъп до нова, неизвестна до този момент информация относно докладите, които ЦРУ е предоставяло на тогавашния американски президент Дуайт Айзенхауер.

Документите потвърждават, че през 50-те години на 20-ти век, непосредствено преди изстрелването на първия изкуствен спътник, американското разузнаване не е бездействало. Напротив - макар и гражданите на САЩ да са били изненадани от съветското постижение, американските лидери са били наясно какво се случва. Не е чудно защо тези документи са стояли засекретени толкова дълго.

Да погледнем например документа, озаглавен US Estimate of Soviet Guided Missile Capabilities с дата 8-ми февруари 1956 година ^{(източник - PDF файл)}. Документът представлява оценка на ракетните способности на СССР по отношение на възможностите им за извеждане на ядрени бойни глави. Разгледани са възможностите на различните съветските ракети - земя-въздух, земя-земя - късообхватни, среднообхватни, междуконтинентални балистични ракети. Ето какво пише в т.5 - "Спътник на Земята" : "Ние установяваме, че СССР се опитват да разработят такова средство в най-ранната изпълнима дата и биха могли да имат относително необорудвана с инструменти машина до 1958 година. Средство, което би могло да събере и да предаде научни данни от горната атмосфера може да е налично до 1963 година".

В Current Intelligence Weekly Summary от 27-ми юни 1957 година ^{(източник - PDF файл)}, броени месеци преди полета на "Спутник 1", се казва следното: "Имайки предвид вероятността от провал, възлизаща на 50%, възможно е СССР да оповестят изстрелването само след като вече се е случило"..."СССР вероятно разполагат със способността да изпрати в орбита сателит около Земята през 1957 година".

Следният документ описва преценките на американското разузнаване за военните възможности на спътниците "Спутник 1" и "Спутник 2" ^{(източник - PDF файл)} : "Изстрелванията на двата съветски спътника трябва да се считат за изумително научно постижение. Не изглежда възможно тези спътници да се внедрят за военни нужди, понеже техните траектории са толкова прецизни, че могат да бъдат унищожени", смятат разузнаващите, но въпреки това допълват, че СССР са "усъвършенствали междуконтинентална баллистична ракета, с която могат да поразят всяка желана цел с точност".

За повече информация: ЦРУ

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1923-2017-cia-declassifies-documents-sputnik

[SAlexandrov]

Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Спутник 2 с кучето Лайка на борда

Кучето Лайка е първото животно, което достига до орбита. Снимка: РКК Енергия

3 ноември 2017 г. 16:53 ч.

Светослав Александров. Днес е важна дата в историята на човешката космонавтика. Точно преди шест десетилетия СССР изненадва света с изстрелването на спътника "Спутник 2", на борда на който има живо същество - кучето Лайка. Стартът на "Спутник 2" е осъществен по-малко от месец след полета на "Спутник 1", първия изкуствен спътник в историята на човечеството.

Лайка е първото животно, което достига до орбита, но не е първото животно, което навлиза в космическото пространство. След 1947 година както САЩ, така и СССР изпращат ракети по суборбитална траектория. Първи са плодовите мушици, които през 1947 година американците изстрелват в космоса на борда на взети от войната немски ракети "Фау 2". Първият бозайник, който достига до космоса, е маймуната Алберт 2 през 1949 година (предишната мисия на Алберт 1 през 1948 г. е неуспешна).  За съжаление Алберт 2 умира при кацането заради провал на парашутната система.

Докато американците експериментират с маймуни, по същото време в СССР се правят опити с кучета. Разчита се на мелези, даже на бездомни кучета, взети от улиците на Москва - логиката на учените е, че домашните кучета са изнежени, докато уличните са свикнали на сурови условия. На 22-ри юли 1951 година кучетата Дезик и Циган са изпратени благополучно в космическото пространство с ракета "Р-1" (съветски клонинг на "Фау 2"). Кучетата се завръщат успешно на Земята - това са първите животни, които пристигат у дома невредими след космическа мисия.

За съжаление Лайка няма това щастие.

Когато след полета на "Спутник 1" съветският лидер Никита Хрушчов поставя за задача да се изпрати животно в орбита възможно в най-кратки срокове, инженерите все още не са създали нужните системи за извеждане на спътник от орбита, обратно навлизане в атмосферата след орбитална мисия и меко приземяване. Но няма как - в условията на военната надпревара политическата воля трябва да бъде изпълнена. Подготвящите полета "Спутник 2" са наясно, че изпращат Лайка на еднопосочна мисия. Евгений Сабаров си спомня, че малко преди поставянето на кучето в контейнера и затварянето на шлюза го целуват по нослето за последен път. Уви, Лайка става една от многото жертви на тоталитарния режим.

"Спутник 2" с Лайка е изстрелян успешно на 3-ти ноември 1957 година и навлиза в орбита с параметри 225 на 1 671 километра и наклон 65.3 градуса спрямо екватора. Телеметричните данни показват, че по време на изстрелването сърдечният ритъм на кучето се покачва до 260 удара в минута - три пъти повече от нормалното. Вероятно Лайка се е изплашила от трясъка на ракетата. Като изключим това отклонение, Лайка достига до орбита в добро здраво. Първоначално съветските медии оповестяват, че след това кучето е живяло в продължение на една седмица, след което е евтаназирано.

Едва след рухването на СССР в началото на 90-те години са представени други варианти на историята. Според И. Афанасиев (2006) Лайка е оцеляла четири дни и е загинала от прегряване, докато според Б. Чорток (2005) прегряването и смъртта са настъпили едва на 5-тата и 6-тата орбита ^{(източник: Зак)}. Изглежда че Лайка е загинала от мъчителна смърт, а не е била евтаназирана, както първоначално е съобщено.

Три години по-късно съветските учени успяват да изпратят кучета до орбита и да ги върнат обратно на Земята - това са Белка и Стрелка, на 19 август 1960 година. Това е първият успешен възвръщаем орбитален полет с живи животни на борда.

Благодарение на опитите с кучета в СССР и с маймуни в САЩ става ясно, че е възможно живите организми да летят невредими до орбита. Успехите както на изток, така и на запад проправят пътя към първите пилотирани космически полети в началото на 60-те.

А днес в продължение на вече цели 17 години има постоянно присъствие на хора в космоса - на борда на "Международната космическа станция".

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1956-2017-60-years-sputnik-2-launch

[Last roman]

как е нямало тогава природозащитници да надигнат вой

 

[Skubi]

Имаме ли информация освен кучетата, колко космонавти са си жертвали живота и са изгоряли, взривили или летят към безкрайноста за бъдем тук където сме с проучването на космоса? Вечна слава и на тях....Сега по задушница.

[Du6ko]

Преди 21 часа, Last roman said:

как е нямало тогава природозащитници да надигнат вой

 

Реално ние напредналите прогресивни страни щяхме да изпратим спътници , ракети , космонавти в космоса много преди изостанала изпаднала в криза Русия / СССР . Но ние сме хуманни и не можехме да си позволим да жертваме кучета , котки или каквото и да е живо същество за изследването на Вселената.

[Р. Теодосиев]