Намалете университетите от 52 на 10!

[Р. Теодосиев]

Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52.

Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината, пише в. "Сега".

"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8.

Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата".

Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция.

Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.

Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/obrazovanie/2017/10/06/ek-s-preporyka-namalete-universitetite-ot-52-na-10.355414
 

[JImBeam]

Едва ли, кво ще правят сумати ректори, декани, "даскали".... по-скоро ще направят персонални университети , за всеки студент - отделен университет 

Редактирано Октомври 6, 2017 от JImBeam

[Aspandiat]

Преди 2 часа, Р. Теодосиев said:

"Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.

Соте що не се опита да привлече с 450 лв стартова заплата някой да стане асистент. Всъщност преди да се опита да привлече някого, най-добре е да се гръмне, че да не дрънка глупости.

[Joro-01]

Тука сигурно ще бъда оплют публично, ама какво да кажа...

Имаме 52 университета и един БАН и някрая нямаме наука! А в унивеситетите няма студенти и вече втора трета година СУ и ЮЗУ имат нулев прием.

В същото време в действащите специалности има вечни студенти, права практически не се губят, пускат се нагоре студенти без елементарни познания. Вземат си изпитите. Междувременно разни преподаватели преподават неща дето не се използват (при инженерните специалности), но не основите и не са виждали как изглежда нещо такова за което говорят в съвременно (разбиран на под 40 години) изпълнение.

Имаме база на антарктида. Барака. Като тези социалистическите дето бяха пунктове за вторични или някаква администрация в селските училища. Има един известен професор, дето най-вече и само той ходи за държавна сметка в Антарктида, но пък не може да пише доклад...

Имаме един(е)БАН дето има институт по космонавтика?!... Имаме и по роботика (или в механика беше) и там поне се отчитат. Миналата година бяха направили робота Робко (ако им се вярва са го направили пак, а не е оня от 80-та година) и съвмести с таблет. На кой ли тийнейджър са платили да им го свърже или да импреведе някоя сатия от Instructable.com, но поне от там има нещо налице.

МГУ поне е тясно свързан с бизнеса и е конвертутуем, да си седи, макар е би могъл да колеж или техникум.

 

Кажете? Каква би могла да е адекватната мярка?

[Б. Киров]

Преди 8 минути, Joro-01 said:

Имаме 52 университета и един БАН и някрая нямаме наука! А в унивеситетите няма студенти и вече втора трета година СУ и ЮЗУ имат нулев прием.

52 университета, в които хабилитираните лица се самоатестират, това ми прилича на "халваджията за бозаджията" - значи, събираме се 10 души, основаваме университет, след което се самоатестираме и произвеждаме в доценти и професори взаимно. Доста грубо го обяснявам, но принципът е такъв, ето извадка от правилника на един университет, няма да пиша кой, в линка се вижда:

II. ОРГАНИ ЗА АТЕСТИРАНЕ

Чл. 8 (1) Атестирането се извършва от назначена от ректора комисия, избрана с явно гласуване от  съвета на основното звено, за срок от две години.

(2) В състава на комисиите по атестиране не могат да участват: ректор, заместник-ректор, помощник-ректор, декан и директор на колежа и техните заместници, председател на общото събрание на университета и на основните звена, председател на контролния съвет.

(3) В състава на атестационната комисия участват от пет до седем хабилитирани лица - членове на академичния състав, в различни научни специалности и направления: председател, секретар и членове.

(4) Председателят на комисията е хабилитирано лице, избрано от съвета  на основното звено.

(5) Комисията  избира секретар измежду членовете си.

(6) По изключение за секретар и членове могат да бъдат избирани, но не повече от двама, нехабилитирани лица на основен трудов договор, които притежават  образователната  и научна степен "доктор".

Чл. 9. (1) Хабилитираните лица могат да бъдат избирани в състава на комисията по атестиране, не повече от два последователни мандата.

(2) Нехабилитираните лица не могат да участват в състава на комисията по атестиране в два последователни мандата.

(3) За членове на комисията по атестиране се избират лица, които не подлежат на атестиране в периода на мандата. Изключения се допускат при обективна невъзможност.

Чл. 10. (1) Заседанията на комисията по атестиране са редовни, в случай, че присъства не по-малко от 2/3 от хабилитирания списъчен състав.

(2) Решенията се взимат с обикновено мнозинство и тайно гласуване.

http://www.swu.bg/university-profile/strategies-and-regulations/research-and-academic-development/assessment-regulations.aspx

Според мен това не е сериозно.

[Frujin Assen]

За каквото и да ти говорят, знай че става въпрос за пари. Стара българска поговорка

Истината е, че България няма никаква нужда, от никакви учени. Ако утре затворят всички университети и уволнят всички учени нищо няма да се промени. Защо ще попитате? Ами защото у нас няма нито един наукоемък отрасъл от индустрията който да има нужда от нея за да прави пари. Именно затова има и асистенти със 450 лв заплата. А защо да им дават повече, като не са нужни?

 

[Skubi]

Преди 37 минути, Frujin Assen said:

За каквото и да ти говорят, знай че става въпрос за пари. Стара българска поговорка

Истината е, че България няма никаква нужда, от никакви учени. Ако утре затворят всички университети и уволнят всички учени нищо няма да се промени. Защо ще попитате? Ами защото у нас няма нито един наукоемък отрасъл от индустрията който да има нужда от нея за да прави пари. Именно затова има и асистенти със 450 лв заплата. А защо да им дават повече, като не са нужни?

 

Цинично. Проста рая по-лесно се управлява....

[nik1]

1 hour ago, Joro-01 said:

Тука сигурно ще бъда оплют публично, ама какво да кажа...

Имаме 52 университета и един БАН и някрая нямаме наука! А в унивеситетите няма студенти и вече втора трета година СУ и ЮЗУ имат нулев прием.

В същото време в действащите специалности има вечни студенти, права практически не се губят, пускат се нагоре студенти без елементарни познания. Вземат си изпитите. Междувременно разни преподаватели преподават неща дето не се използват (при инженерните специалности), но не основите и не са виждали как изглежда нещо такова за което говорят в съвременно (разбиран на под 40 години) изпълнение.

Имаме база на антарктида. Барака. Като тези социалистическите дето бяха пунктове за вторични или някаква администрация в селските училища. Има един известен професор, дето най-вече и само той ходи за държавна сметка в Антарктида, но пък не може да пише доклад...

Имаме един(е)БАН дето има институт по космонавтика?!... Имаме и по роботика (или в механика беше) и там поне се отчитат. Миналата година бяха направили робота Робко (ако им се вярва са го направили пак, а не е оня от 80-та година) и съвмести с таблет. На кой ли тийнейджър са платили да им го свърже или да импреведе някоя сатия от Instructable.com, но поне от там има нещо налице.

МГУ поне е тясно свързан с бизнеса и е конвертутуем, да си седи, макар е би могъл да колеж или техникум.

 

Кажете? Каква би могла да е адекватната мярка?

Не бой се засега ;).. "Коркорбашииите" (шефовете) ги няма напоследък във форума, двамата "банаджии"

/и аз съм малко бивш банаджия, но не съм про-банаджийски настроен, и си имам търкания с двамата/

Редактирано Октомври 6, 2017 от nik1

[Skubi]

Just now, nik1 said:

Не бой се засега ;).. "Коркорбашииите" (шефовете) ги няма напоследък във форума, двамата "банаджии"

/и аз съм малко биш банаджия, но не съм про-банаджийски настроен, и си имам търкания с двамата/

Да не берът грозде в испания или франция?

[ISTORIK]

Преди 31 минути, nik1 said:

...двамата "банаджии"...

Кои са тези? Не се сещам...

[kall]

Преди 1 час, ISTORIK said:

Кои са тези? Не се сещам...

Единият е моя милост, макар да нямам нищо общо с БАН :-)

[Frujin Assen]

Казвал съм го 100 пъти, ще го кажа за 101. Наука може да има, ако от нея се вадят пари.

Примерно в България е имало 3 самолетостроителни фирми. Да приемем, че днес работи поне една. На нея ще и са нужни примерно двигатели, съответно трябват инжинери които да ги проектират и произвеждат. Те пък се правят от метали които трябва постоянно да се подобряват- още инжинери. Нужни са учени и за да изобретяват нови сплави и нови конструкции. Самолета обаче не се състои само от двигатели, а от много други части. За чието разработване също са нужни инжинери и учени. Тоест, една фирма може да храни цял научен институт, защото тя не може да мине без него.

Тоест, за да има наука трябва да има производство.

Редактирано Октомври 6, 2017 от Frujin Assen

[kall]

Преди 4 часа, Joro-01 said:

Тука сигурно ще бъда оплют публично, ама какво да кажа...

Имаме 52 университета и един БАН и някрая нямаме наука! А в унивеситетите няма студенти и вече втора трета година СУ и ЮЗУ имат нулев прием.

В същото време в действащите специалности има вечни студенти, права практически не се губят, пускат се нагоре студенти без елементарни познания. Вземат си изпитите. Междувременно разни преподаватели преподават неща дето не се използват (при инженерните специалности), но не основите и не са виждали как изглежда нещо такова за което говорят в съвременно (разбиран на под 40 години) изпълнение.

Имаме база на антарктида. Барака. Като тези социалистическите дето бяха пунктове за вторични или някаква администрация в селските училища. Има един известен професор, дето най-вече и само той ходи за държавна сметка в Антарктида, но пък не може да пише доклад...

Имаме един(е)БАН дето има институт по космонавтика?!... Имаме и по роботика (или в механика беше) и там поне се отчитат. Миналата година бяха направили робота Робко (ако им се вярва са го направили пак, а не е оня от 80-та година) и съвмести с таблет. На кой ли тийнейджър са платили да им го свърже или да импреведе някоя сатия от Instructable.com, но поне от там има нещо налице. МГУ поне е тясно свързан с бизнеса и е конвертутуем, да си седи, макар е би могъл да колеж или техникум.

 

Кажете? Каква би могла да е адекватната мярка?

Донякъде си прав, донякъде не. Наистина имаме несъразмерно количество изследователски институти за страна като нашата, без да имаме достатъчно кадрови потенциал за тях. Същото и за ВУЗ-овете, що се касае до студентите(някои университети си решават проблема, като вече обучават чуждестранни студенти, привлечени тук от по-ниските цени и изисквания, "вечните" студенти също запълват доста бройки). От тази гледна точка господинът Соте е прав, трябва да се намалят. Но след това остава въпросът как да се организира образователната система след това, като се премахне финансирането на бройка студенти. Удачен ли е германският вариант- при невзет изпит( дори един) на поправителна сесиа(само една) се губят студентски права за дадената специалност окончателно(нямаш право да следваш същата специалност повече в страната)? Не е ли малко сурово спрямо студентите( чисто морално говорим)? Ще останат ли изобщо студенти за нашите условия така? И т.н.

Относно БАН и другите институции- резултати има(ето например годишния отчет за 2016 на Института по електроника: http://www.ie-bas.org/Reports/Otchet2016.pdf ), но има известни специфики. Първо, изследванията в БГ са масово с теоретична насоченост( към наши дни), защото липсва нормална материална база масово из институтите. Второ, научните ни среди все още живеят в късния соц, с разбиранията и мисленето от тогава. Като следствие изследователската ни общност е силно затворена среда, резултатите от изследванията рядко изобщо излизат пред широката общественост, а по отношение на инженерно-приложните разработки- те си остават често пъти просто за самото постижение. Т.е., не влизат изобщо в производството и масовата практика, остават си като единични лабораторни изделия. Така де, "великите" ни нАучни кадри са над такива неща като внедряване и тям подобни. Така че наистина сумарната полза от всичките начинания е много ниска

Едва ли са наели студенти за сглобяване на робота- още имат кадърни кадри там, но доста възрастни, младите хора там са най-вече "парашутисти", т.е., или стажанти, или такива млади специалисти, които ползват БАН като "трамплин" за кариера в чужбина или частния сектор, съответно не се задържат повече от две-три години

Та така, няма да се мине в тая сфера в БГ без закриване на институти и цели организации, по моите наблюдения...    

Редактирано Октомври 6, 2017 от kall

[Atom]

В България има акредитирани 51 висши учебни заведения. По смисъла на ЗВО, университетите са 5 - СУ, ПУ, ЮЗУ, ШУ и НБУ.  Поради многото класификатори които определят научните области, още 7 също намират основание да се считат за университети - Бургаския свободен, Варненския свободен, ВТУ, Асен Златаров - Бургас, университета в Русе, Тракийския и АУБ. Или общо 12 от 51. 

Останалите са специализирани висши училища на които законът дава право да да се наричат "университет с наименование, отразяващо спецификата му" Или "икономически", "технически", "медицински" и т.н.

Статията е подвеждаща. Действително университетите в Дания са 8, но има още 11 т.н. Artistic Higher Education Institutions, 8 колежа за приложни науки, 9 бизнес академии и 4 морски академии. В Холандия (от където са консултантите) има 18 университета (изследователски), 40 университета за приложни науки и още 15-16 институции, където също може да се придобие висше образование. В Германия има 398 институции за висше образование, от които 105 университета, 217 университета за приложни науки, 58 колежа за изкуство и музика и др.

Ако трябва да правим 8-10 университета по смисъла който влагат в това понятие в Холандия, Дания или Германия, то това е непосилна задача. В момента имаме 1 - СУ.  ПУ с помощта на някои институти на БАН плюс обединение с някои звена от други институции може е и да стане нещо. Може да се измисли и 1 що годе приличен технологичен институт. НБУ е частна институция и ако се влеят още пари може и да се получи приличен университет. Зя Шуменския и Югозападния, въпреки че на книга се водят университети и имат някаква база, не ми се мисли изобщо. 

Редактирано Октомври 6, 2017 от Atom

[Пандора]

Преди 22 часа, kall said:

Като следствие изследователската ни общност е силно затворена среда, резултатите от изследванията рядко изобщо излизат пред широката общественост, а по отношение на инженерно-приложните разработки- те си остават често пъти просто за самото постижение. Т.е., не влизат изобщо в производството и масовата практика, остават си като единични лабораторни изделия. Така де, "великите" ни нАучни кадри са над такива неща като внедряване и тям подобни. Така че наистина сумарната полза от всичките начинания е много ниска

Нещата според мен са силно обвързани. От една страна първо трябва да се определи икономическа стратегия, определени отрасли, в които има някаква база, успех или се смята , че може да се постигне бърз успех и да се засилят научни разработки в тези области. Има стратегически отрасли, които важат за целия свят, повечето от които смятам са задължителни. Има и обратната страна - има разработки, понякога извън БАН, но никой не се интересува от прилагането им.

https://www.novini.bg/news/418654-българи-създадоха-ревoлюционен-софтуер-за-далтонисти.html

Такива примери сигурно има още. Въпросът е, че когато някой наистина на практика покаже успех в практиката, никой не го кани и пред студентите например. Смятам, че в много области тези, които са практици и добре умеят да внедрят определени умения в практическия живот са много полезни в обучението. Но у нас нещата наистина се преподават само на теория. Също и в бизнеса, като че ли все още няма достатъчно предприемачи , за да рискуват с прилагане на иновации.

Редактирано Октомври 7, 2017 от Пандора

[Tsar Shishman]

Истината е, че трябва кардинална реформа, но университетите не са готови да я направят и се крият зад университетската автономия. Трябва да бъдат закривани университети, факултети и много специалности. Трябва оптимизация. Но случването на тази оптимизация ще доведе до освобождаването на много хора - преподаватели и администрация, които в момента паразитират над българския данъкоплатец, лъжейки го че изпълняват задълженията си. 
За да има качество, трябва да има конкуренция. За да има конкуренция, трябва да има желание за постигане на качество. В момента и двете ги няма, защото до скоро имаше пари и студенти за всички. Вече обаче няма и настана паниката. Паника, която изкарва много кирливи ризи на бял свят. 

Трябва да се действа твърдо - паразитите трябва да се отстранят.