Прогнози за изборите

[Frujin Assen]

Волен е гарантирано втори, Първанов печели на 2 тур, а избирателната активност ще е рекордно ниска

В България едно от най-несигурните начинания са изборните прогнози. Не толкова, защото хората по света не са измислили начини за предварителни изследвания или защото нашата ситуация не се вписва в никакви методики. А защото социологията тук е част от политическата пропаганда и нейните цифри имат за цел не да констатират, а да повлияят на резултата.

Все пак – на база на определени дедуктивни методи, и на не съвсем точни данни, може да се направи някаква реалистична прогноза. Тук става дума за прогноза, постигната с някаква методика, а не за политическо мнение на коментатор или автор.

В България едни от най-несигурните изборни изследвания са анкетите в Интернет. Те са сравнително лесно манипулируеми с многократни гласувания, а и в самите гласувания не участва представителна извадка от гласоподавателите. Поради тази причина посоченото в тях обикновено не е вярно. Така например повечето Интернет анкети дават огромен резултат на ДСБ и на АТАКА. Практически на избори се появява друго. Причина за разминаването са основно 2 фактора – наличие сред Интернет общността на повече привърженици точно на тези 2 партии, както и много добрата дисциплина на въпросните електорати. Появи ли се някъде анкета, веднага активистите „под строй” отиват да гласуват.

Въпреки тези обстоятелства, данните от Интернет анкетите могат да се окажат по-надежден суров материал за прогноза, в сравнение със социологическите. Това е така, защото нагласите и влиянията в Мрежата са сравнително лесно измерими, и могат да се изчислят коефициенти на корекция. Които, приложени към неточните цифри, да дадат точни.

Съпоставка между резултатите от анкетите в КОМЕНТАРИ.com и реалните изборни резултати, показа 3 ключови коефициента, които са важни за тези избори.

Съотношението между резултата на БСП в Интернет и реалния на избори е около 1:2,5. Т.е. БСП традиционно е по-слабо подкрепяна от гласуващите в КОМЕНТАРИ.com и достигането на някакъв процент в анкета, би трябвало да се умножава по 2,5.

Съотношението в резултатите на АТАКА е 1,8:1. Тук „кликащите” за Волен и тези, които ще пуснат бюлетини за него са сравнително по-близък брой, макар разминаването все още да е значително. „Кликащите” определено са повече от реалните фенове.

Съотношението в резултатите на ДСБ е около 6:1. Тук „кликащите” за Костов са 6 пъти повече от онези, които реално ще го подкрепят в национален мащаб.

Всички тези коефициенти са изведени от съвсем реални показатели. Те се базират на отчитане на всички факти – манипулации, непредставителност, дисциплинираност на гласуващи и пр. Всички тези влияния дават някакъв резултат, който съпоставен с реалния резултат извежда коефициента.

Така на база на коригирането на показанията, в първия официален работен ден на предизборната кампания, може да се направи следната прогноза за стартовата позиция на кандидатите:

Георги Първанов – 47% (~18%*2,5)

Волен Сидеров – 17% (~32%/1,8)

Неделчо Беронов – 8-9% (24%/6 + 5%)

Показателят на Беронов се състои от гласовете за ДСБ, плюс тези за СДС, което има сравнително равенство между Интернет и реално представяне.

Очевидно в тази ситуация няма място за много колебание кой ще стигне до втория тур. Волен е със сигурност там, защото третият е много далеч от него. Реално въпросния процент за АТАКА не е нещо изненадващо с оглед на факта, че той поне 3 пъти е проверяван в реално гласуване. Жорж Ганчев веднъж взе 17%, и веднъж – 22%. Богомил Бонев на миналите избори взе 20%. Подобен популистки вот ще се случи и сега, но за разлика от тогава, той ще е по-силен от вота на една от основните страни в предишни гласувания. Този път псевдо десните няма да са приблизително наравно с БСП и да не оставят шанс за трети претендент. Този път единият полюс е много слаб, а институционалният вот – този за действащия президент, ще отиде у Първанов. Без него, и напълно разцепени, псевдо десните нямат шанс за второ място. На миналите избори Първанов и Стоянов имаха приблизително равни гласове, но тогава псевдо десните бяха единни и институционалният вот беше за тях. Сега Първанов държи единна БСП, която на миналите избори му осигури 34% на първи тур. Останалото му е от институцията и от ДПС.

В случай, че не се проведе някаква изключителна кампания, Беронов няма шанса да измести Сидеров. Такава кампания вероятно няма да има, защото ако в щаба на псевдо десния кандидат имаше визия какво да правят, те вече трябваше да са го започнали. Едва ли същите хора, които нищо не разбират от политически PR (такива са щабовете на всички кандидати – това е обща болест на партиите), едва ли тези хора могат да направят нещо ново за 1 месец. Дори супер професионалист вече трудно ще се справи.

Така в крайна сметка, класирането изглежда ясно още преди гласуването. Единствената въпросителна е ще има ли втори тур. С толкова близка цифра до 50%, Първанов спокойно може да я прескочи и да спечели „от раз”. За да е редовна победата обаче трябва да са гласували над 50% от избирателите. Това никак не е сигурно, че ще се случи.

На миналите президентски избори на първи тур се явиха 40%. Ако тази цифра се повтори, и като се отчете, че около 10% от избирателите бяха заличени от списъците, то активността ще е 40 върху 90, т.е. 44%. Много е съмнително обаче дали ще се повтори. В момента разочарованието от политиката е много по-силно и избирателите се готвят за масово негласуване. Липсата на ясен кандидат, който да е срещу статуквото, и който да е и приемлив, ще остави повечето хора по домовете им.

Тази срутващата се избирателна активност личи и от проучванията. Традиционно в Интернет много малко хора, които няма да гласуват, се включват в анкетите. На последните 2 избора по 4-5% са заявили, че няма да гласуват, а реално избирателната активност е била съответно около 50% (парламентарните) и около 33% (частичните местни в София). Ако тук се изведе коефициент, той трябва да е между 10:1 и 13:1 (50/5=10 и 67/5=13,4). Този коефициент, приложен към настоящите твърдящи че няма да гласуват 14%, води до чудовищна цифра от 140% негласуващи, което е класически статистически екстремум. Т.е. показател, който трябва да се игнорира при изчисления. Със сигурност обаче при положение, че при предишни анкети 4-5% са казали, че няма да гласуват, а сега 14-15% твърдят същото, то сега не може да се очаква по-висока активност. Тя със сигурност ще е по-ниска, и то значително, след като 3 пъти повече са се появили като нежелаещи във въпросната извадка. Т.е. дори избирателна активност от 40% може да е само мечта за политиците. Вероятно това е основната причина за изкуственото намаляване на вписаните в списъците – за да изглежда активността малко по-висока. При такава вълна на разочарование обаче, тя няма да стигне 50%, т.е. втори тур ще има.

На него Първанов ще спечели категорично с гласовете на БСП и ДПС, защото никой от останалите кандидати няма да подкрепи АТАКА. Това ще бъде пирова победа, защото общата активност допълнително ще спадне и ще се сведе само до твърдите ядра на БСП, ДПС и АТАКА.

Възможно е подобен катастрофален срив в гласуването да доведе до управленска криза, защото това би било фактическо отменяне на демокрацията. Не може да има демокрация без гласуване, или с гласуване на някакво непредставително малцинство. С оглед на предстоящите в следващата година още поне 2 избора, е възможно и там да се получат същите сривове, които да поставят политиците пред необходимост от цялостна промяна на модела на излъчване на елита на държавата. Това означава свикване на ВНС или на референдум, които като че ли са единствените избори, които могат да привлекат отново интереса на обществото.

Добри Божилов

25.09.2006 г.