За пръв път в историята! Гравитационни вълни и високоенергийни лъчения от един и същ източник

[SAlexandrov]

За пръв път в историята: мисии на НАСА и ЕКА засякоха излъчването от космическо събитие, свързано с гравитационни вълни!

Космическият телескоп "Хъбъл" засне излъчването на сблъсъка между две неутронни звезди. Photo credit : NASA/ESA

16 октомври 2017 г. 18:05 ч.

Светослав Александров. На 17-ти август тази година космическият телескоп на НАСА "Ферми" улови високоенергийно излъчване от мощна експлозия в галактиката NGC 4993, разположена от нас на 130 милиона светлинни години в съзвездието Хидра.

Събитието веднага бе докладвано сред астрономите по цял свят като късовълново гама-лъчево излъчване. Учените от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсеватория (LIGO) успяха да засекат гравитационни вълни, които произлизат от сблъсъка на две неутронни звезди, причинили експлозията. Междувременно множество наземни обсерватории, но също така и космически, като мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Интеграл" и мисиите на НАСА "Суифт", "Хъбъл", "Чандра" и "Спицер", регистрираха заглъхващото лъчение.

"Това е разтърсващо откритие, което за пръв път разкрива едновременно гравитационни вълни и високоенергийни лъчения от един и същ космически източник", съобщава Ерик Куулкърс, учен от екипа на "Интеграл".

Преди настоящето откритие учените са потвърждавали съществуването на гравитационни вълни общо четири пъти - веднъж през септември 2015-та, два пъти в края на 2015-та и един път в началото на 2017-та година. Но във всички предходни случаи гравитационните вълни бяха свързвани с черни дупки. Сега става въпрос за неутронни звезди.

Учени от екипа на LIGO, които първоначално участваха в откритието на гравитационните вълни, получиха Нобелова награда по-рано този месец.

Изучаването на неутронните звезди е от критично важно значение за разбирането на еволюцията на Вселената. Докато една звезда може да създаде в ядрото си химични елементи с тежестта на желязото, по-тежките елементи се създават от по-мощни източници - като звездна експлозия или сблъсъка на две неутронни звезди.

"Смятаме че неутронните звезди са източник на всякакви видове тежки елементи: от златото в нашата бижутерия до плутония, който захранва космическите кораби, електроцентралите и бомбите", съобщава Анди Фръчтър от Space Telescope Science Institute.

За да бъде изучен какъв е химичният състав на обектите във Вселената се разчита основно на спектрален анализ. И докато спектралните характеристики в настоящия случай доказват без всякакво съмнение, че става въпрос за неутронни звезди, цялостната им интерпретация е трудна и ще отнеме време.

"Отвъд факта, че две неутронни звезди изхвърлиха голямо количество материя в космоса, ние все още не сме сигурни какво точно показва този спектър", пояснява Фръчтър. "Понеже материалът се придвижва изключително бързо, спектралните линии са размазани. Освен това има всякакви видове необичайни изотопи, много от които са краткоживущи и претърпяват радиоактивен разпад. Хубавата новина е, че това е един прекрасен спектър и имаме много данни, с които да работим и които да анализираме".

Но най-важното от това събитие е, че е положено началото на нова епоха в астрономията - учените могат да изучават космическите събития по много различни начини. Това е само началото - в бъдеще анализите на подобни явления могат да допринесат за разгадаването на фундаментални научни загадки, като например каква е скоростта на разширяването на Вселената.

За повече информация: Hubblesite, ESA

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1938-2017-first-light-gravitational-wave-event