България е страната в ЕС с най-много хора в риск от бедност

[ISTORIK]

40,4% от населението на България е в риск от бедност и социално (само)изключване, докато средните нива за ЕС са двойно по-малко - 23.4%, показват данните на Евростат за 2016 г. Страната ни е следваната в негативната класация от съседните Румъния (38,8%) и Гърция (36,6%).

В другия край на класацията са Финландия, Норвегия и Чехия (13,3%).

По-застрашени от бедност и социално изключване са жените – 24.3%, докато при мъжете този процент е 22.4%.

Данните показват, че младите под 18 години в ЕС са изложени на по-голям риск в сравнение с хората над 65 години – 26.5% спрямо 17.7 на сто.

Очаквано, работещите хора над 18 години са в по-малък риск, за сметка на незаетите, където стойностите достигат 67%.

Редактирано Октомври 17, 2017 от ISTORIK

[ISTORIK]

Всеки втори българин страда от материални лишения, като по този показател България е лидер в Европейския съюз. Средно за общността за материално лишен се счита един на всеки шест души. Около една трета от българите пък са изправени пред остри материални лишения, като по този показател също сме на върха на негативната класация. Това сочат данните от доклад на Евростат за 2015 г.

Наред с измерителите за бедност, отнасящи се до доходите, за хора, страдащи от материали лишения, се считат онези, които имат просрочия по кредити и наеми, не могат да си позволят неща като отоплен дом, едноседмична почивка далеч от дома поне веднъж годишно или нямат възможност да си осигурят набор от стоки, които са необходими или желателни за нормалното съществуване на всяко домакинство, обясняват от Евростат.

Спонтанните асоциации показват, че в съзнанието на българите бедността се отличава с твърде концентрирани образи. 46% от всички посочени отговори свързват бедността с липсата на работа, доходи (от заплата, пенсия, наем и др.) и храна. Крайните форми като „клошари”, „просяци”, „хора, които бъркат по кофите”, "слаба покупателна способност", „мизерия”... не надвишават 14% от посочените мнения. Обществените представи за бедността показват защо тя се нарежда толкова напред сред останалите обществени проблеми. Бедността в България не се свързва с крайна форма на мизерия, а - с равнището на живот, характерно за голяма част от българите.

Българите са склонни да мислят за бедността не само като проблем на специфични социални групи, но - и като широкомащабен обществен феномен. Най-склонни да възприемат бедността като силно разпространена са хората, които живеят в населени места с висока концентрация на бедни домакинства – в малките градове и в селата; хората без образование, пенсионерите и безработните.

При анализ на общественото мнение за причините за бедността в България широката общественост поставя силни акценти върху външни за индивида причини (липса на работа, несправедливо ниско заплащане, липса на справедливост в обществото, беден произход, здравословни проблеми на лицето или в семейството). Тази склонност, причините да се търсят в средата, а не - в индивида, е дори засилена сред по-бедните и нискостатусни групи. В същото време факторите за намиране на работа и по-високо заплащане като ниското образование или липсата на мотивация и желание за работа са посочвани доста по-рядко, предимно - от по-високо платени и дясно ориентирани прослойки. 

Социалното изключване  е процес, при който определени индивиди са избутани "на ръба на обществото" и са възпрепятствани от пълноценно участие по силата на тяхната бедност, или липсата на основни компетентности или възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация. Това ги дистанцира от заетостта, доходите и образованието, както и от социалните и обществените мрежи и дейности. Те имат ограничен достъп до власт и до органите, вземащи решения и следователно често чувстват себе си безвластни и неспособни да контролират решенията, които влияят върху техния ежедневен живот.

Общото между социалното изключване и бедността от гледна точка на общественото мнение е неучастието на пазара на труда. Различното обаче е силният акцент върху здравословното и менталното състояние на индивида, върху възможността му пълноценно и равнопоставено да участва в социалния живот. Ето защо, освен хората без работа и образование, широката общественост е склонна да постави сред социално изключените хронично болните, хората със здравословни проблеми, пристрастените към алкохол и наркотици, хората с психически проблеми, затворниците. 

Социалното включване е процес, който осигурява на изпадналите в риск от бедност и социално изключване да получат възможностите и ресурсите, необходими за пълното им участие в икономическия, социалния и културния живот и да се радват на стандарт на живот и благосъстояние, считани за нормални в обществото, в което те живеят. Този процес им гарантира по-голямо участие в процеса на вземане на решенията, които влияят върху техния живот, и по-голям достъп до фундаменталните човешки права. И постигане на по-високо качество на живот.

Линията на бедност за 2017 г. е 314 лв., което е с 14 лв. повече в сравнение с 2016 г. Линията на бедност се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“, което се прави ежегодно от Националния статистически институт.

От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата е 460 лв. С увеличението, което е 9,5% спрямо размера й през миналата (2016) година, ще се мотивират търсещите работа и ще се гарантира по-добро задоволяване на потребностите на наетите на минимална работна заплата и техните семейства. С промяната се очаква да бъде намален и рискът от бедност сред работещите. От 1 януари минималната работна часова ставка е 2,77 лв.

Редактирано Октомври 17, 2017 от ISTORIK

[Б. Киров]

Преди 35 минути, ISTORIK said:

От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата е 460 лв. С увеличението, което е 9,5% спрямо размера й през миналата (2016) година, ще се мотивират търсещите работа и ще се гарантира по-добро задоволяване на потребностите на наетите на минимална работна заплата и техните семейства. С промяната се очаква да бъде намален и рискът от бедност сред работещите. От 1 януари минималната работна часова ставка е 2,77 лв.

Това е много добре, но когато е свързано със съответен растеж на реалната икономика, тоест на БВП. В случая не е така - растежът при най-оптимистични прогнози няма да надхвърли 3.5 процента, като се има предвид, че е напомпан най-вече от европейски помощи и обществени поръчки, финансирани от държавата. За мен това е кух растеж, който много бързо може да изпусне въздух при спиране на европейско финансиране. Тогава? Има едни спестени пари от бюджетни излишъци, които могат да се похарчат за 5-6 години в раздаване на заплати без реформи и реален растеж на икономиката, след което, за да поддържаш вече вдигнатия стандарт, трябва да го компенсираш със заеми, и когато държавата затъне достатъчно дълбоко в такива заеми, идва вариантът на фалита, просто е еднопосочен пътя натам при такава стратегия. Гърция и Сириза. Няма начин да вдигаш заплатите с 10 процента, да имаш растеж от 2-3 процента и след време да не фалираш, така е в семейния бюджет, така стоят нещата и в държавния бюджет. Румънците вдигат заплатите, но вдигат и производителността си и растежа на БВП, двете неща вървят успоредно.

Защото вдигането на минималната работна заплата автоматично повлича всички индексирани доходи нагоре - от нея се определя средната работна заплата в страната, както и пенсиите. Имайки предвид, че най-компактната група работещи в България са заетите в обществения сектор, те са над 600 000 души, това вдигане на заплатите рефлектира и в осигуровките, а тъй като осигуровките в България се плащат две трети от работодателя, това означава, че в обществения сектор ще бъдат поети като разход от държавата. Дори в момента събираните от осигуровки на работещите пари в НОИ не могат да покриват пенсиите на над 2.5 млн. пенсионери, тези отчисления свършват някъде до средата на годината, след което се отклоняват пари от бюджета за изплащане на пенсиите, вдигането на пенсиите ще разшири още повече тази бюджетна дупка. Но двете групи - служители в бюджетната сфера и пенсионери - формират ядрото на българските гласоподаватели и са преференциална цел на популистите, така че шумното обяваване на вдигане на заплати и пенсии е обяснимо, но според мен не отговорно, без реформи и цялостна икономическа стратегия и политика за растеж.

[ISTORIK]

Броят на пенсионерите в България:

- ян. 2014 г. - 2 183 134 д.

- ян. 2015 г. - 2 179 929 д.

- дек. 2015 - 2ц178 123 д.

- ян. 2016 г. - 2 181 592 д.

- дек. 2016 г. - 2 181 356 д. 

- юни 2017 г. - 2 172 185 д. 

Редактирано Октомври 17, 2017 от ISTORIK

[Б. Киров]

Пенсионерите са били 2.181 млн. души към 2016, но пенсиите са били 2.68 млн. - някои пенсионери, над половин милион, вземат по две пенсии, но пенсиите са си пенсии, покрива ги държавния НОИ. Нямам нищо против тези хора, те са ощетени, според мен, от тази неефективна и ограбваща ги система на осигуряване, особено по-възрастните, чиито осигурителни вноски отдавна са откраднати безнаказано по системата "куче влачи диря няма".

Това са данни от сайта на НСИ, стр. 22

http://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/yearbook_pensions_2016.pdf

Ако трябва да сме точни, пенсионерите са 2.18 млн., а пенсиите над 2.6 млн., наетите лица в частния и обществения сектор  са 2.23 млн., както се казва - има паритет, работещ-пенсионер- работещ-пенсионер 1:1, но винаги може повече, според Оптимиста.

 

http://www.nsi.bg/bg/content/3953/национално-ниво

Между другото, само за статистиката, повече от половината пенсии са до 300 лева, а 491 000 под 200 лева.