Фундаментални взаимодействия в природата

[laplandetza]

За да решим моята Задача , излизаме извън СТО. Ще направя експеримент с вас, давам обстоятелства, каквито в реалния живот всеки нормален учен би ползвал .т.е. ползва обкръжяващия Космос.

Ученият му давам информация, че Левски с Наблюдател Божинов е Неподвижен спрямо мас/енергийния проекционнен център на местния галактически куп. 

Ще реши ли той Моята задача, след тази информация. Обстоятелство. Какево е решението.

[laplandetza]

От всичко до тук стана ясно , че всъщност СТО, не може да функционира без да разбие себе си, без да посочи <привелигирована ИОС> .Няма симетрия, няма равноправие и свободна Относителност.

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, благодаря ти за разясненията. Но тъй като  gmladenov настояваше да приемем условието, че часовниците са само два -- по един във всяка система, -- затова ще те помоля да отговориш просто с "да" или "не":

Подчертал съм важната част от условието - часовниците са само два, по един неподвижен във всяка система.

Преди 1 час, Шпага said:

Какво ще показва часовникът А при сравняването му с часовниците във влака? Ще бъде ли изостанал спрямо тях, или не?

С кои часовнници във влака, след като там има само един, по условие, и той не е на мястото на сравняваният часовник? Аз това питах, как можем да сравняваме два раздалечени часовника, и отговор още няма? Как, ако тиктака един часовник в София и един в Лондон, можем да кажем кой избързва или изостава? Ако пуснеш светлинен сигнал от Лондон в 12:00 по неговото показание а той стигне София в 10:45, каква ще бъде скоростта на светлината? Не можем дори това да определим само с раздалечени часовници. С такава система можем ли да говорим изобщо за време, което да използваме за сравнения между събитията?

Това да има едно невъзможно положение, и ти да го игнорираш и да боравиш с някакъв хипотетичен резултат от него, ми се струва доста влошен медицински случай...

Ако имаме много часовници, както предполага второто условие, тогава единият се сравнява с една група, другият - с друга група. И както вече обясних, групата сравнявана с първият ще покаже по-голям интервал, първият сравнен с тая група ще покаже съответно по-малък интервал. Същото е и при другият часовник. Но какво противоречие се вижда тук, след като става дума за различни групи? Това беше основният въпрос. Младенов прескача цялата тази конкретика, и естествено да се нахака в противоречие. Но то е само в неговото мислене, поради игнорирането на част от условията...

Както виждаш, въпросите са безсмислени, защото самото условие е противоречиво. Това че Младенов на база някакви предразсъдъци си измисля някакво обяснение, няма никакво значение за физиката в случая.

В случая предразсъдъците на Младенов се заключават в това, че той си представя времевите координатни линии на двете системи ката паралелни линии, и когато те имат обща точка - сравняването на часовниците  в началото, то и всички точки от линиите ще съвпаднат, и тогава наистина е противоречие да се твърди, че един часовник от едната ще изостава спрямо другата. Но както казах, това е предразсъдък, изграден явно на база информация от жълти вестници, дето не изисква умствено усилие. В СТО двете времеви линии не са паралелни, пресичат се само в една точка и това е точката в която сравняваме часовниците. Всички други точки не съвпадат, там показанията на кореспондиращите пространствено часовници се различават. Интервалът който едната система определя между събтията, е проекция в другата, проекцията винаги е различна от оригинала, и това е забавянето. Независимо чия проекция вземаш, т.е. независимо кой обявяваш за подвижен и кой не. И за това подвижният часовник изостава независимо коя система вземаш за подвижна, и за това няма парадокси в цялата работа.

Всички парадокси свързани със СТО се основават на предразсъдъци и икономисване на част от обстоятелствеността, интерполирайки я с представи от класическата физика. Абсолютно всички.

Шпага, това вече много пъти го обяснявам. Има ли смисъл да го повтарям, след като явно за една група хора е по-лесно да си повтарят заучените мантри и да не използват мисленето си? Когато човек упорито не иска да разбере нещо, единственият смислен въпрос който остава и аз си задавам е, какви комплекси тогава се опитва да избива тука?

Редактирано Юни 17, 2020 от scaner

[Малоум 2]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Колега, ако в прословутия парадокс на близнаците нито един от двата близнака не беше
изпитал ускорение, щеше ли единият от тях да е по-млад от другия след пътуването?

Нали парадоксът се разрешава с това, че единият от близнаците е изпитал ускорение
и съответно той се приема за движещият се. Така че той е по-младият.

Но ако нито един от двамата не беше изпитал ускорение, тогава нямаше да имаме
по-млад близнак след пътуването.

А щом нямаме по-млад близнак, значи нямаме изоставане на часовниците.
Тогава за какво изоставане на часовниците бръщолеви СТО??

Тази логика сложна ли ти се вижда?

Няма парадокс на близнаци, когато се решава в пространство-времето. Но за всеки, който е търпял ускоряване за достигане скорост, относно него си, близка до скоростта на светлината - за него времето "тече" по-бавно. Освен това - положително ускоряване не е  едно и също по процеси с отрицателното ускоряване - за да "спре" космо -близнакът на Земята и да си сравни възрастта (биология, биохимия) с брат си, дето е стоял на Земята. При сравняване: И двамцата трябва да са в условно неподвижната ИС .

(А по въпроса с ускоренията - в клипче на Чирцов, не помня точно, но съм го показвал - има изречение, изказване на негов колега: "Ако някой си мисли, че ускорението не влияе на времето, нека си хвърли силно часовника върху стената и после пак да мери с него")

...

[Шпага]

Преди 34 минути, scaner said:

Подчертал съм важната част от условието - часовниците са само два, по един неподвижен във всяка система.

С кои часовнници във влака, след като там има само един, по условие, и той не е на мястото на сравняваният часовник? Аз това питах, как можем да сравняваме два раздалечени часовника, и отговор още няма?

Добре. Пак извинявай, но ще променя въпроса си:

Имаме взаимноподвижни и синхронизирани в някакъв момент  две двойки часовници А и А1 и Б и Б1. Часовниците А и А1 са един до друг и се намират на прословутия Айнщайнов перон, а часовниците Б и Б1 са един до друг и се намират в летящия влак. В момента на синхронизирането им тези ЧЕТИРИ часовника са сверени така, че да имат едни и същи показания. Примерно 12.00 часа.

Минава време, през което няма никаква промяна във взаимното движение. После наблюдателят на перона хвърля часовника А във влака, а часовникът А1 остава при него на перона. Наблюдателят във влака пък хвърля часовника Б на перона, а часовника Б1 остава при него във влака.

И въпросът е:

-- Какво ще показва часовникът А при сравняването му с часовника Б1 във влака? Ще бъде ли изостанал спрямо него, или не?

-- Какво ще показва часовникът Б при сравняването му с часовника А1 на перона? Ще бъде ли изостанал спрямо него, или не?

[scaner]

Преди 25 минути, Шпага said:

Имаме взаимноподвижни и синхронизирани в някакъв момент  две двойки часовници А и А1 и Б и Б1. Часовниците А и А1 са един до друг и се намират на прословутия Айнщайнов перон, а часовниците Б и Б1 са един до друг и се намират в летящия влак. В момента на синхронизирането им тези ЧЕТИРИ часовника са сверени така, че да имат едни и същи показания. Примерно 12.00 часа.

Това е възможно, ако и четирите часовника са се намирали в една пространствена точка в момента на сверяването им, т.е. те са по двойки разположени на едно и също място.

 

Преди 26 минути, Шпага said:

И въпросът е:

-- Какво ще показва часовникът А при сравняването му с часовника Б1 във влака? Ще бъде ли изостанал спрямо него, или не?

-- Какво ще показва часовникът Б при сравняването му с часовника А1 на перона? Ще бъде ли изостанал спрямо него, или не?

Ами проблемът остава: часовникът Б1 ще спре на перона далеко от А. Как сравняваме раздалечени часовници? Примерът ми за Лондон и София.

Затова е нужно общото време, което лежи в основата на всички сравнения. И тогава се установява любопитният факт: ако имаме две събития, то най-краткият интервал между тях ще бъде измерен в системата, в която те се случват на едно и също място. Във всяка друга система тези интервалът време между същите събития е по-голям. Когато събитията в едната система се случват до часовник, а в другата система този часовник се движи, за да се случат събитията в различни точки, тогава в тази система интервалът време между събитията, отчетени по единичният часовник ще е по-малък, отколкото същият интервал отчетен по двата раздалечени (и приети за стационарни) часовника. И това е забавянето на подвижният часовник. Ако сменим системите, трябва да намерим други две събития в новата система, които се случват в една точка, и часовникът в тази точка ще изостава спрямо другата система според интервалът между събитията. Имаш пълна симетрия, но с различни групи събития и часовници.

Лесно може да се конструира и друга ситуация. В едната система двете събития да се случват на някакво разстояние едно от друго, и в другата система да имаме подобна конфигурация. Тогава е въможно интервалите време между двете събития, измерени във всяка от системите, да бъдат еднакви, независимо че системите са взаимоподвижни, т.е. в тази ситуация не се отчита никакво забавяне/избързване в часовниците. Както е възможно да се конструира ситуация, при ковто в подвижната система да се отчита по-голям интервал отколкото в неподвижната, т.е. подвижната група часовници да избързва вместо да изостава. И само частен случай в този спектър от възможности е когато събитията се случват в една точка, т.е. можем да отделим сам часовник.

Всичко е въпрос на конкретика, която трябва да се отчита за да се разбере какво точно се случва.

[Шпага]

Сканер, много ти благодаря за отговорите. И за търпението! Ще се постарая поне две седмици да не ти досаждам с въПРОСТИ Но за повече от две седмици мълчание някак си не мога да обещая

 

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Подчертал съм важната част от условието - часовниците са само два, по един неподвижен във всяка система.

С кои часовнници във влака, след като там има само един, по условие, и той не е на мястото на сравняваният часовник? Аз това питах, как можем да сравняваме два раздалечени часовника, и отговор още няма? Как, ако тиктака един часовник в София и един в Лондон, можем да кажем кой избързва или изостава? Ако пуснеш светлинен сигнал от Лондон в 12:00 по неговото показание а той стигне София в 10:45, каква ще бъде скоростта на светлината? Не можем дори това да определим само с раздалечени часовници. С такава система можем ли да говорим изобщо за време, което да използваме за сравнения между събитията?

Това да има едно невъзможно положение, и ти да го игнорираш и да боравиш с някакъв хипотетичен резултат от него, ми се струва доста влошен медицински случай...

Ако имаме много часовници, както предполага второто условие, тогава единият се сравнява с една група, другият - с друга група. И както вече обясних, групата сравнявана с първият ще покаже по-голям интервал, първият сравнен с тая група ще покаже съответно по-малък интервал. Същото е и при другият часовник. Но какво противоречие се вижда тук, след като става дума за различни групи? Това беше основният въпрос. Младенов прескача цялата тази конкретика, и естествено да се нахака в противоречие. Но то е само в неговото мислене, поради игнорирането на част от условията...

Както виждаш, въпросите са безсмислени, защото самото условие е противоречиво. Това че Младенов на база някакви предразсъдъци си измисля някакво обяснение, няма никакво значение за физиката в случая.

В случая предразсъдъците на Младенов се заключават в това, че той си представя времевите координатни линии на двете системи ката паралелни линии, и когато те имат обща точка - сравняването на часовниците  в началото, то и всички точки от линиите ще съвпаднат, и тогава наистина е противоречие да се твърди, че един часовник от едната ще изостава спрямо другата. Но както казах, това е предразсъдък, изграден явно на база информация от жълти вестници, дето не изисква умствено усилие. В СТО двете времеви линии не са паралелни, пресичат се само в една точка и това е точката в която сравняваме часовниците. Всички други точки не съвпадат, там показанията на кореспондиращите пространствено часовници се различават. Интервалът който едната система определя между събтията, е проекция в другата, проекцията винаги е различна от оригинала, и това е забавянето. Независимо чия проекция вземаш, т.е. независимо кой обявяваш за подвижен и кой не. И за това подвижният часовник изостава независимо коя система вземаш за подвижна, и за това няма парадокси в цялата работа.

Всички парадокси свързани със СТО се основават на предразсъдъци и икономисване на част от обстоятелствеността, интерполирайки я с представи от класическата физика. Абсолютно всички.

Шпага, това вече много пъти го обяснявам. Има ли смисъл да го повтарям, след като явно за една група хора е по-лесно да си повтарят заучените мантри и да не използват мисленето си? Когато човек упорито не иска да разбере нещо, единственият смислен въпрос който остава и аз си задавам е, какви комплекси тогава се опитва да избива тука?

Сканер, ти глупав ли си? Как можело да сравняваш покозания на раздалеяени часовници, Ето прост нагледен Пример.

Две събития, за по просто  Отново крушка , която в системата си мига на 1 секунда интервал.

Две други системи с относителна скорост спрямо крушката и относителна скорост по между си ИОС1 и ИОС 2 , като във всяка система по отделно има множество сверени и работеши синхронно в системата часовници, най добре часовник/детектори за запис на сигнали.

Крупката мига през 1 секунда в нейната система, детектор/часовниците, Всички в ИОС 1 , ще отчетат един и същи интервал в Собственно време за тази иос. 

Детектор/часовници от ИОС2 , Всички отчитат един и същи интервал в Собственно време за системата.

 Елементарно записите по късно се изпращат за анализ на Сканер по радиоточката и Там в ИОС 1, Еди какъв си интервал., В ИОС2 Еди какъв си интервал, за всяка ИОС едни и съши , а кой по голям или по малък, или равни, това за да предвидим, трябва <обстоятелственност>, т.е. да привелигероваме някоя от системите и да нарушим симерията в равноправието на  ИОС, т.е. Относителност

 

[laplandetza]

Преди 2 часа, scaner said:

...

На чуденето ти как можело да се сравнява работат на раздалечени часовници, отговорих и ти показах Как. Така идеално разбираме кои часовници са <по-бързи> и <кои са по-бавни> . Ти смяташ , че ние ядем доматаите с твягите, но сега е време да се извиниш за Глупостите , които си писал. Извини се !

[scaner]

Преди 19 минути, laplandetza said:

като във всяка система по отделно има множество сверени и работеши синхронно в системата часовници

Ако не забелязваш, тук не са само двата часовника, а имаш множество други, които спомагат за сравняването, имайки общо време. Това е което Младенов искаше да избегне, групи от часовници.Щото тогава парадокса отива на кино, тъй като групите са различни.

Що първо не четеш, преди да отговаряш?

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Ако не забелязваш, тук не са само двата часовника, а имаш множество други, които спомагат за сравняването, имайки общо време. Това е което Младенов искаше да избегне, групи от часовници.Щото тогава парадокса отива на кино, тъй като групите са различни.

Що първо не четеш, преди да отговаряш?

За Младеновия Въпрос няма да  коментирам, НО ти  твърдиш , че  неможело да се сравняват раздалечени часовници как работят. Показах, че е възможно, показах Как.

Ти запита < Как е възможно да сравняваме два отдалечени часовника> , ето възможно е , единият часовник е някой от ИОС1 , а другият някой от ИОС 2,  и сравняваме Какъв интервал са отчели тези два часовника, колко големи интервали, кой по голям, по малък, кой часовник е <по бърз> , кой <по  бавен> това е точно сравнение как отчитат времето тези два часовника. Съгласен ли си ?

[scaner]

Преди 4 минути, laplandetza said:

За Младеновия Въпрос няма да  коментирам, НО ти  твърдиш , че  неможело да се сравняват раздалечени часовници как работят. Показах, че е възможно, показах Как.

Преди да доказваш каквото и да било, опитай се да включиш мисленето и да разбереш дадено твърдение в какъв контекст е изказано. Иначе включванията ти са напълно безсмислени.

Виждам, че състоянието на истерия пак те обхваща и омазването на форума пак тръгва с пълна сила. Аз лично ще си го спестя, пак си ми в игнор-листа.

[laplandetza]

Преди 18 часа, gmladenov said:

Според учебниците, часовниците се забавят в движещата се отправна система.

Значи имаме две отправни системи - А и Б - и ти избираш А за стационарна, а Б за движеща се.
Според учебниците, часовницете на Б изостават спрямо А.

Хубаво, но аз нарочвам Б за стационарна, а А за движеща се.
Значи според мен часовниците на А изостават, а не на Б. Така пише в учебника.

Кой от нас двамата е прав?

По учебник и двамата сме прави и така излиза, че хем часовниците на А изостават спрямо Б,
хем тези на Б изостават спрямо А.

Та кажи сега как става тая работа, защото в учебниците по логика пише, че това е пълна глупост.

Оригинала на Младеновия Въпрос.

Няма решение в СТО, това е ясно, трябва<обстоятелственност> т.е поне за момент прехвърляне в ОТО, а и извън ТО въобще.

 По надолу питат Как примерно Сканер да сравнял , кой яасовник е по бърз и кой не,

Показах Как, нужни са само тези Двата часовника, Две събития интервал, примерно крушката, записват, отчитат и пращат СМС на Сканер. Със сигурност се разбира кой по бърз, бавен, Няма мърдане.Така обаче, задачата е без решение, СТО се проваля !

Редактирано Юни 17, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 5 минути, scaner said:

Преди да доказваш каквото и да било, опитай се да включиш мисленето и да разбереш дадено твърдение в какъв контекст е изказано. Иначе включванията ти са напълно безсмислени.

Виждам, че състоянието на истерия пак те обхваща и омазването на форума пак тръгва с пълна сила. Аз лично ще си го спестя, пак си ми в игнор-листа.

Хахах, страхлив плъшок ! 

Показах как да сравняваме, ха сега си представи , че часовници преди това са имали и обща точка и са сверени.................... нещата са напълно ясни, при отчитане само на  2 те събития и интервала между тях, сравняват се точно Как работят?, разбира се и времената на отчитане на събитията.

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Аз това питах, как можем да сравняваме два раздалечени часовника, и отговор още няма?

Не знам защо имаш проблем да сравняваш единични часовници в две различни отправни системи.
Нали точно за това имаме Лоренцоваta трансформация. Тя изчислява съответстието във времената
на двете системи.

Нека имаме две системи А и Б. Система А има часовник в координат х=0, а Б има часовник в координат х'=0.
Нека в момент t(0) -> t'(0) двата часовника имат еднакви показания.
От тук нататък имаме съответстието t' = γ * t, където γ е коефициента на Лоренц.

Значи във всеки един момент от време ние знаем разликата в показанията между двата часовника.
Дава ни я формулата на Лоренц.

Имаш ли възражения и защо ??

[laplandetza]

Младеновия Въпрос, така поставен отново да натъртим е Неразрешим в ТО, сто . 

Обаче за да разберем, намерим решението, директно можем да сравним Как работят часовниците А и Б, показах как, директно сравнявана на запис от отчетен интервал и елементарно се разбира кой е по-по най бърз часовник. 

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Как сравняваме раздалечени часовници?

Ами Лоренцовата трансформация за какво ни е ?? Ти нещо си се объркал, ми се струва.

На всяка точка (x,t) от една отправна система съответствува точка (x',t') в другата система.
Във всяка точка може да сложим часовник и Лоренцовата трансформация ще ни даде
показанията на тези часовници: (x,t) -> (x',t').

Така без никакъв проблем сравняваме раздалечени часовници между две системи.

Редактирано Юни 17, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Не знам защо имаш проблем да сравняваш единични часовници в две различни отправни системи.
Нали точно за това имаме Лоренцоваta трансформация. Тя изчислява съответстието във времената
на двете системи.

Нека имаме две системи А и Б. Система А има часовник в координат х=0, а Б има часовник в координат х'=0.
Нека в момент t(0) -> t'(0) двата часовника имат еднакви показания.
От тук нататък имаме съответстието t' = γ * t, където γ е коефициента на Лоренц.

Значи във всеки един момент от време ние знаем разликата в показанията между двата часовника.
Дава ни я формулата на Лоренц.

Имаш ли възражения и защо ??

Хахах, Но в оригиналният ти Въпрос, Какво става.............?, има неопределеност, кой към кого да приложи трансформациите на Лоренц, Единият към другия и Другият към Единия.................... Физически Абсурд, СТО е Абсурд ! 

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Как, ако тиктака един часовник в София и един в Лондон, можем да кажем кой избързва или изостава?

Нали затова правим синхронизация - тоест, избираме момент t(0) -> t'(0),
в който показанията на двата часовника са идентични.
На базата на тази синхронизация казваме, че подвижният часовник изостава.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Не знам защо имаш проблем да сравняваш единични часовници в две различни отправни системи.
Нали точно за това имаме Лоренцоваta трансформация. Тя изчислява съответстието във времената
на двете системи.

Лоренцовите трансформации работят с общото време - тогава имаш много часовници, които помагат за сравнението. Ако имаш само два и раздалечени както беше по твоето условие, няма как да ги сравниш.

 

Преди 3 минути, gmladenov said:

Нека имаме две системи А и Б. Система А има часовник в координат х=0, а Б има часовник в координат х'=0.
Нека в момент t(0) -> t'(0) двата часовника имат еднакви показания.
От тук нататък имаме съответстието t' = γ * t, където γ е коефициента на Лоренц.

Както казах, тук използваш общото време. И сравняваш не двата часовника, а конкретен часовник с общото време на другата система. Общото време например в подвижната система, както се вижда обаче и от трансформациите на Лоренц, зависи от пространствената координата в която е твоят часовник Така че на сравненията между двата часовника по тая схема ще се наложат и техните пространствени координати един спрямо друг. така че формулата дето си дал по-горе не е верна. Точно такава грешна формула лежи в заблудата, че имало противоречие - пряката пропорционалност, само дето в случая не е коефициент на пропорционалност. Като отчетеш и пространствените положения на часовниците (както правят преобразованията на лоренц), се получава че единият може да е по-напред (или по-назад) спрямо това общо време по отношение на момента на сверяване 0. 

Другото което виждаме: единият часовник произвежда една поредица от събития, които се сравняват с общото време в другата система и се установява че при него тази поредица се случва по-бавно. Другият на другото място произвежда друга поредица. Това не се случва едновременно! Къде тук се получава някакво противоречие?

Ти скачаш мислено от система на система и се опитваш да сравняваш несравними неща в някаква измислена едновременност, която е невъзможна по принцип в сучая. Всеки от наблюдателите наблюдава някаква верига събития и определя интервалите между тях. Както трябва да знаеш, какво измерва другият, се сравнява само чрез лоренцовите трансформации. Аз измервам интервал Т, а другият измервал Т/2? Ами браво, по лонецовите трансформации ще се получи от неговото Т/2 моето Т, моята реалност. На нещо друго аз измервам Т/2 а той Т? Ми пак браво, пак сравняването трябва да е чрез лоренцовите трансформации, а не директно. Директното сравнение няма смисъл тук. Имаме две различни ситуации, няма как да се стигне до противоречие тук.

Преди 11 минути, gmladenov said:

Значи във всеки един момент от време ние знаем разликата в показанията между двата часовника.

Всеки момент по коя система? Тоест по кое общо време? Защото имаш две системи, всяка с общо време, и нямаш общо време за двете системи. По едното общо време разликата ще е една, по другото - друга. Не можеш да ги сравняваш, защото сравнението няма смисъл. Тук нямаш никаква едновременост на случване на двете състояния, за да доведе до това до противоречие.

Както вече обясних, ако в едната система се случват събития с интервал Т/2, а другата измери чрез група свои часовници свързани с общо време интервал Т, може да се твърди, че часовникът който е измерил Т/2 върви по-бавно от групата отсрещни часовници, както и обратното - групата часовници вървят по-бързо от този набеден часовник. Тук да виждаш някакво противоречие? И обратно, друг часовник от групата, съпоставен с друга група в подвижната система, с друга двойка събития ще доведе до обратно съотношение, това е от гледна точка ако изберем стационарната система за подвижна. Противоречие някъде?

Няма. Когато вникнеш в детайлите, ясно се вижда че противоречия няма и не може да има.

[scaner]

Преди 31 минути, gmladenov said:

На всяка точка (x,t) от една отправна система съответствува точка (x',t') в другата система.
Във всяка точка може да сложим часовник и Лоренцовата трансформация ще ни даде
показанията на тези часовници: (x,t) -> (x',t').

Така без никакъв проблем сравняваме раздалечени часовници между две системи.

Май забрави за какво протестираш сега? Твърдеше че имаме само два часовника, и примерът ти беше контра за моят, когато ти говорех че от другата (стационарната) система имаш група часовници с общо време, които правят сравнението на подвижния часовник?

Айде по-сериозно.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Преди 3 часа, scaner said:

Как, ако тиктака един часовник в София и един в Лондон, можем да кажем кой избързва или изостава?

Нали затова правим синхронизация - тоест, избираме момент t(0) -> t'(0),
в който показанията на двата часовника са идентични.
На базата на тази синхронизация казваме, че подвижният часовник изостава.

Примерът ми е по-прост, за два неподвижни часовника, как им сравняваме показанията. С куриер, как? Проблемът се запазва и при подвижните часовници, независимо че сме ги сверили (някога).

[laplandetza]

Чаках ги толкова време................. никой не смее да спомене.

Сега, Слушайте внимателно, има да повтарям!

  Още един куршум в празната глава на ТО. Едно събитие ще се отчете като Случено за Двама Наблюдатели от една ИОС , със сверени часовници и синхронно работещи , ще се отчете в различни Моменти в зависимост от разстоянието им до Физическия субстрат на Случване, до точката на Събитието в <полето на Случване>, това разсточние в зависимост от случая е  възможно и да е пропорционално на разстоянието между двамата Наблюдатели.

От горното , когато две събития са Едновременни за един наблюдател от една система, то е възможно да са Неедновременни за друг наблюдаъел от същата система, примерно вагон с двама наблюдатели по краищата.

Всияко идва от онова , което чече толкова години ви обяснявам, че относутелност по <редност> на събитията зависи от пътя на сигнала което върви с неговото закъснение , като заради този път  има натрупване на път на Наблюдател, в трансвормациите този <път на Наблюдател> е скрит в относителна скорост между 2 сравнавани ИОС ( техните обекти, наблюдатели, координатни системи)

С други дъми прости, Относителност не зависи само от относителните скорости, а от <физическите> разстояния ( в <полето на случване> ).

Прост пример, в Една ИОС , двама наблюдатели, те са относително подвижни спрямо две събития, когато събитията се случват те са на 1000метра примерно , перпендикулярно според наблюдателя,  разстояние до единия наблюдател.т.е. на равни, според него разстояния, случват се и за този наблщдател са едновременни, но за другия Наблюдател, който е различно разположен и има разлиен <път на Наблюдател> тези събития няма да са Едновременни, а юе са Неедновременни и ще се отчетат в различни времена. Всичко това не се дължи на различно работещи часовници от една система , а се дължи на каквото представих  <път на светлина>, който разрешава <път на Наблюдател>

[gmladenov]

Преди 8 минути, scaner said:

Май забрави за какво протестираш сега? Твърдеше че имаме само два часовника, и примерът ти беше контра за моят, когато ти говорех че от другата (стационарната) система имаш група часовници с общо време, които правят сравнението на подвижния часовник?

За какво общо време говориш ?? Бъркаш се.

Като приложиш Лоренцовата трансформация, ти получаваш съответствието между (x,t) -> (x',t').
Това са два часовника - по един във всяка система.

Значи с Лоренцовата трансформация ти сравняваш произволен часовник от едната
система с произволен такъв от другата система.

През цялото време аз говоря за едно и също нещо. Ти не си разбрал.

Редактирано Юни 17, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

От горното мое твърдение , има извод, че всъщност не е възможно общо време за една ИОС, обще време за събития на разстояние до Наблюдатели, по точно няма общо време за отчитане, а иначе часовниците работят еднакво, по еднакъв начин.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

За какво общо време говориш ?? Бъркаш се.

Като приложиш Лоренцовата трансформация, ти получаваш съответствието между (x,t) -> (x',t').
Това са два часовника - по един във всяка система.

Това което в лоренцовите трансформации се бележи с t, се нарича общо време. Чети Айнщайн и основната му статия. Без общо време това ще е някакво показания без връзка с останалите часовници, съответно по него не можеш да сравняваш събитията с други места..

 

Преди 6 минути, gmladenov said:

Значи с Лоренцовата трансформация ти сравняваш произволен часовник от едната
система с произволен такъв от другата система.

Да, и именно от тук, от лоренцовите трансформации,  за конкретна ситуация - имаме следствието свързано със забавяне на А спрямо общото време на В, и обратно, избързване на общото време на В спрямо часовника А. Съвсем обратима ситуация, която няма как да доведе до някакво противоречие.