Фундаментални взаимодействия в природата

[Шпага]

Преди 20 минути, gmladenov said:

Когато описваме движение, СТО ни задължава да изберем страна: движението
се описва от гледната точка само на единия наблюдател.

Можем да сменим перспективата и да опишем движението от другата страна,
но двете описания/перспективи не се смятат за едновремени.

А относителнотото движение по природа е едновременно.

Добро утро и на теб

По твоята логика лесно можем да стигнем до извода -- до верния извод -- че всъщност движението на абсолютно всички обекти във Вселената е едновременно.

[gmladenov]

Преди 20 минути, Шпага said:

По твоята логика лесно можем да стигнем до извода -- до верния извод -- че всъщност движението на абсолютно всички обекти във Вселената е едновременно.

Ами да, това е така. Не се бях замислял.

[Шпага]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Ами да, това е така. Не се бях замислял.

Оформя се нещо като "Закон за абсолютната едновременност на Вселенското движение".

Или казано накратко: Панта рей... едновременно

[deaf]

От Фейсбук.

- Г-н Айнщайн,защо жените ги боли глава в леглото?

- Всичко е относително...в едно легло ги боли,в друго - не.

[scaner]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Времето е човешка измислица, а не физическо явление.

Така че когато говорим за време, ние говорим за това, което една баба е казала
за това какво е времето (преносно казано).

Да бе да. Нютон е създал класическата физика на база човешка измислица . Смях

Огледай се. Ти се хвърляш с главата  надолу да постулираш какво било времето по някакви субективни параметри, които не включват нито една негова особеност. Докато в науката определенията и постулатите трябва да съдържат обективна информация. отразяваща важни части от реалността.

Например, любимото ми определение: времето е система от отношения на предходност на събитията и продължителност на интервалите.

Забелязваш ли, тук се засягат най-характерните черти на това, което наричаме "време" - предходността на събитията и продължителността на интервалите. Събитията са обективна реалност. Отношение на предходност означава отношение на подредба - едно събитие се случва преди друго или след друго и тва е основен наблюдаем факт, лежащ в основата на друго наблюдение - причинно-следствената връзка., едно събитие може да е причина или следствие от друго.  Това че има процеси с различнаа продължителност е също обективен факт. Тука бабите са само в твоята глава. Е, цялата система от такива отношения се нарича "време". Във физиката се набляга на тези качества на времето, чрез които то може да се опише количествено - за да се въведе порядък в цялата тази какафония от случващи се събития, изразяващи съществуването на материята..

Съвсем друг е въпросът, че човек постъпва към отразяване на обективните процеси и явления, създавайки в главата си модели и абстракции. Тук и времето с което се мисли е абстракция, и материята също е абстракция, и пространството е абстракция. Но тези абстракции са пряко свързани и отразяват характеристики на обективната реалност.  И да се хвърляш към бабите само по причината тези збстракции, без да ти мине на ум връзката им с реалността, изобщо не говори добре...

Естествено че някой, който не е наясно с нещата, те му се струват измислица. Но това само отразява какафонията от предразсъдъци в главата. Младенов, начел си се на езотерина литература, и изглежда безвъзвратно си се повредил...

Преди 3 часа, gmladenov said:

Ти си този, който пропуска факта, че след като времето е човешка измислица,...

Видя ли сега пагубността на такива априбързани измислици? Хрумна ти някакъв фейк, използваш го за "аргумент" и на негова база "доказваш" каквото ти трябва. Само дето е ясно, че с фейк "доказателствата" не струват и пет стотинки.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Възможно ли е относителното движение да е не-едновременно?

Поредната глупост. Едновременността не е характеристика на движението, а характеристика на отношението между събитията. Събитията не са движение, обратно, движението отразява непрекъснатото превръщане в материята, което генерира събитията.  Пак се опитваш да сравняваш ябълки сс пирони...
 

Преди 3 часа, gmladenov said:

Когато двама наблюдатели се намират в относително движение, разстоянието между тях се променя.
Възможно ли е това разстояние да се променя само за единия наблюдател, но не и за другия?

Би трвбало да се съгласим, че това е пълен абсурд. Не може разстоянието между мен и другото дърво
да се променя само от моята гледна точка, но не и тази на дървото.

Следователно, когато двама наблюдатели са в относително движение, разстоянието между тях
се променя ... едновременно ... и за двамата

Какво значи "едновременно", как го дефинираш? Как дефинираш общо време, в което "едновременно" да има смисъл? Усещаш ли как пропускаш най-важните неща?

Пак се пускаш по пързалката с някакви неясни понятия, носещи подвеждащ за случая смисъл. И единствените спасителни пояси по пътя ти се оказват предразсъдъците ти... Изобщо не мога да разбера, защо с такова настървение се опитваш да ни демонстрираш такива очевадни реддразсъдъци, с които си се напомпал? Това вече излиза извън рамките на физиката...

 

Младенов, научи се да мислиш последователно, от аргумент към следствие без да прескачш възловите места, и от там до логическото мислене е близко. Поведе хигиена в мисленето трябва...

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

По твоята логика лесно можем да стигнем до извода -- до верния извод -- че всъщност движението на абсолютно всички обекти във Вселената е едновременно.

Че движението може да протича непрекъснато, се досещам. Но какво значи да е и едновременно? За да говорим за едновременност, трябва да извлечем характерни етапи от двжението, и да се съсредоточим на събитията очертаващи тези етапи - начало и край. Тоест връщаме се там от където тръгнахме - събитията едновремени ли са или не са. Такива общи проказки за "движение" скриват важните детайли за по-слабите и само прехвърлят проблема от едно място на друго, без да го решават.

Не трябва да се бърка това, че движението (в най-общ смисъл) е абсолютно, то Е, с някаква неадекватна едновременност. Едновременността не засяга движението, а начинът на отчитане на събитията които то генерира, който сме избрали като естествен, равнопоставеността по отношение на този начин. А тука няма мърдане и никаква свобода.

Редактирано Юни 22, 2020 от scaner

[laplandetza]

Преди 22 часа, laplandetza said:

Еи ви друг <парадокс> по ТО.

Двама наблюдатели , и двамата са били ускорени , но преди да се ускорят си конструират, като при Скоростомер 2 , постановка по посока на движение , 2 детектор/часовника на еднакво разстояние от светлин. источник, по и обратно на бъдещето движение посока. Конструират и собственна специална система за измерване на скорости, като детекторите са предвидени да бъдат до другия обект на минимално разстояние според тях. Ускоряват и двамата, но с леки разлики, насочват се един срешу друг и минават в инерциално движение. Тогава си настройват синхронизират часовниците.Единият наблюдател установява при измерване скорост на другия, със закъсненията съответно , скорост , относителна скорост от 1, 4 <С>, надсветлинна, другият съответно установява съшото  1,4 <С>. За нещастие са чели теорията на Айнщайн, всеки си се чувства съвършенно неподвижен НО , отчитат 1,4 <С> !, Ако се приемата за неподвижни  и си мислчт другият се движи, тогава Айнщайн ще им дърпа ушите!, но ако се приемат за подвижни ,тогава Айнщайн пък ще ги нарита отзад, защото Айнщайн Забранява в собственната си инерциална система да се разглеждаш като подвижен!

Искат да проведеат експеримента Скоростомер 2, да проверят светлината дали пристига едновременно в детектор/часовници това може да стане само ако локалното собственно време на детектор/часовници във всяка система, те са 2 , е еднакво, а това става само ако те се приемат за Неподвижни!. Какво правим сега?

Тази задача създава Огромно противоречие в ТО и я прави Невярна теория.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

Например, любимото ми определение: времето е система от отношения на предходност на събитията и продължителност на интервалите.

Сканер, един уточняващ въпрос:

Доколко е уместно да говорим за преходност на събитията, след като според СТО те се случват в безразмерна пространствена точка и за време нула?

[Малоум 2]

Спокойно. В "баби" и окултизма тип "Андромеда" са ... най-верните "предзнаменования". Важна е проверката и начинът на проверка...:

https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2

До оня свят и назад

 

Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!

Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.

— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?

И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.

Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ме стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...

Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...

Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:

— Здрасти!

Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.

— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.

— А защо ти е приятно? — попита той, тя или то.

— Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме...

— Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето.

— Хм! Хладничко ще бъде.

— Да, миналия път хванах хрема.

— Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж?

— Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред.

Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“

Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума.

Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса?

Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу...

— ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа...

Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан...

Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. Н аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!

...

[Gravity]

On 21.06.2020 г. at 7:24, Шпага said:

Интересен материал! Оттам се заинтригувах и от този мислен експеримент:

https://en.wikipedia.org/wiki/Rietdijk–Putnam_argument

А ми се стори и доста убедителна и съвсем кратката критика накрая. Но тъй като използвам автоматичен превод, не съм сигурна дали разбирам правилно това:

"The interpretations of relativity used in the Rietdijk–Putnam argument and the Andromeda paradox are not universally accepted. Stein^[5] and Savitt^[6] note that in relativity the present is a local concept that cannot be extended to global hyperplanes. Furthermore, David Mermin^[7] states:

That no inherent meaning can be assigned to the simultaneity of distant events is the single most important lesson to be learned from relativity.

— David Mermin, It’s About Time"

 

/Интерпретациите на относителността, използвани в аргумента Rietdijk – Putnam и парадокса на Andromeda, не са общоприети. Щайн ^[5] и Савит ^[6] отбелязват, че в относителността настоящето е локална концепция, която не може да бъде разширена до глобалните хиперпланове. Освен това Дейвид Мермин ^[7] заявява:

Че не може да се придаде никакъв присъщ смисъл на едновременността на далечните събития, е единственият най-важен урок, който трябва да се извлече от относителността.

-  Дейвид Мермин, Време е/

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО?

А защо да бъде отхвърляна! Това което Мермин казва е това което СТО казва.

[Шпага]

Преди 3 минути, Gravity said:

 

Цитирай

 

On 21.06.2020 г. at 9:24, Шпага said:

Че не може да се придаде никакъв присъщ смисъл на едновременността на далечните събития, е единственият най-важен урок, който трябва да се извлече от относителността.

-  Дейвид Мермин, Време е/

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО?

 

 

А защо да бъде отхвърляна! Това което Мермин казва е това което СТО казва.

Гравити, все пак -- освен философи -- няма ли по света и физици, поддръжници на СТО, които да търсят присъщ смисъл на едновременността на далечните събития?

[100$]

Преди 13 часа, Шпага said:

Защо се мъчиш... да мислиш?

Аз мисля за разлика от зомбита лишени от това качество:) 

[scaner]

Преди 24 минути, Шпага said:

Доколко е уместно да говорим за преходност на събитията, след като според СТО те се случват в безразмерна пространствена точка и за време нула?

Извинявам се, в дефиницията която съм споменал, съм пропуснал най-важната част: ...отношения на подредба по предходност... Не е преходност, а преДходност - кое преди/след кое.

Това че събитието се случва за интервал с продължителност нула, само означава че моментът на началото му и на края е един и същ. За това събитието определя момент. И когато говорим за едновременност, говорим за съпоставката/подредба на моменти - дали преди или след или третата възможност.

А "присъщият смисъл" може да се очаква само от твореца на събитията, Бог какъв смисъл е вложил Относителността показва, както и Гравити засегна темата, че такъв обективен смисъл няма, именно поради относителността.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

Че движението може да протича непрекъснато, се досещам. Но какво значи да е и едновременно? За да говорим за едновременност, трябва да извлечем характерни етапи от двжението, и да се съсредоточим на събитията очертаващи тези етапи - начало и край. Тоест връщаме се там от където тръгнахме - събитията едновремени ли са или не са. Такива общи проказки за "движение" скриват важните детайли за по-слабите и само прехвърлят проблема от едно място на друго, без да го решават.

Не трябва да се бърка това, че движението (в най-общ смисъл) е абсолютно, то Е, с някаква неадекватна едновременност. Едновременността не засяга движението, а начинът на отчитане на събитията които то генерира, който сме избрали като естествен, равнопоставеността по отношение на този начин. А тука няма мърдане и никаква свобода.

Това, че движението на всички обекти във Вселената протича едновременно, означава, че в нито една система не може да има момент, в който нещо да не се движи -- да е неподвижно. Или казано по друг начин:

В абсолютно всеки момент абсолютно всичко се движи. Без значение кой е моментът и в коя система. 

Но, разбира се, за такава Всемирна едновременност на движението можем да говорим само ако напуснем СТО рамката от две или понякога три системи. Просто трябва да се върнем към темата "Фундаментални взаимодействия в природата", въпреки че според СТО те трябва да бъдат игнорирани - нещо, което е напълно правилно с оглед на нейните конкретни цели.

[Шпага]

Преди 29 минути, scaner said:

А "присъщият смисъл" може да се очаква само от твореца на събитията, Бог какъв смисъл е вложил Относителността показва, както и Гравити засегна темата, че такъв обективен смисъл няма, именно поради относителността.

Стигнало се е до някаква прекомерна нАучна надменност, при която търсенето на смисъл е оставено единствено в "налудните" мозъци на философите

[scaner]

Преди 3 минути, Шпага said:

Това, че движението на всички обекти във Вселената протича едновременно, означава, че в нито една система не може да има момент, в който нещо да не се движи -- да е неподвижно. Или казано по друг начин:

В абсолютно всеки момент абсолютно всичко се движи. Без значение кой е моментът и в коя система. 

Това е така, непрекъснатост (вечност) на движението, но едновременността има съвсем друг смисъл, различен от тази непрекъснатост. "Едновременност" е дефинирано за събития, докато движението е поток от събития, краен или безкраен, и в този поток характерните точки-събития не е задължително да съвпадат за всички наблюдатели (а това е едновремеността, това съвпадение - и то съвпадение между различни събития, отношението между тях). Аз държа термините да се ползват само в ограничените области за които са дефинирани. Такова безконтроно излизане извън областта им на приложение води до всички беди свързани с мисловният процес, които наблюдаваме.

Подобна едновременнст има смисъл само в рамките на конкретна отправна система: двете колела се въртят едновременно. Но самото въртене не е определящо - определящи са събития които го описват, например съвпадение на маркери, зъбци, начало на процеса, край на процеса, други характерни точки. Безхаберното обобщение че да, значи тези съвпадения са верни за всички, няма обективна основа - то е погрешно, тук липсва логика и заключението е само привидно..

Едновременността в СТО е на база събития. Всяка друга едновременност (на процеси) е на база тази едновременност. Свойствата на базовата едновременност, между събитията, за която говорим, се отразяват и на свойствата на наследниците и. Но когато говорим за едновременността на събитията да даваме примери с едновременност на процеси - подменя се темата и логиката се чупи.

[scaner]

Преди 12 минути, Шпага said:

Стигнало се е до някаква прекомерна нАучна надменност, при която търсенето на смисъл е оставено единствено в "налудните" мозъци на философите

Не е надменност, разделение на труда е - всеки да се занимава с това от което разбира Смисълът не е обект, не създава причинно-следствени връзки. Пък и не ти ли се е случвало това, ти да замислиш едно, пък да се получи съвсем друго? Е, физиците изучават как се случват нещата.

[Orbit]

Някой може ли да обясни защо в парадокса на андромеда се използва галактиката андрромеда ? А не е онова голямо дърво ? Защото аз не разбирам каква е разликата ? 

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Orbit said:

Попадало ми е на очи в инфо-поле това обяснение. Но никога не съм отделял време за това обяснение на гравитацията. 

Можеш ли да опишеш чрез това обяснение на гравитация как се получава орбитирането на масите. Да кажем Земя-Луна, какво се случва с тези гравитони, и кое кара телата да имат таково поведение ? Просто ми е интересен самия механизъм.

Ами - описал съм (в скоби) как се изменя скоростта на частица с поглъщане-престой и преизлъчване на фотони от ЕМПоле. Изменя се скорост, спрямо предишна скорост на частицата, като се "минава" през ускорение на самата нея, в процеса.

(в хипотезата ми - частица се образува непрестанно от сдвоени фотони на вакуума, образуващи неподвижното ЕМПоле, с огромна честота на образуване - над 10^26 Hz за протон и неутрон, но - на слоеве. Най-вътрешния слой (керн) се образува с най-голяма честота, но и с най-малка амплитуда на "излъчена" структурирана обвивка, която като свободно сапунено мехурче, се отделя в околността на образуванието. Това е гравитон - трепти "едновременно" в две взаимно перпендикулярни направления - спин две. Със закъснение около керна - заради по-голям път на затваряне на "падащите" от околността фотони - се образува втора обвивка - мезонен слой. По-малка честота на образуване, но и амплитудата на "обвивката" е по-голяма - съответстваща на големината на образуванието. Следва най-външната обвивка - електромагнитен слой, който при протона притежава вихрова част който се довършва при затваряне с противопосочен "вихър" на фотони от околното пространство, но при преизлъчването "разбърква" околността на потенциалите около себе си (това е характеристика "заряд").

Честотата на излъчване на гравитони е пропорционална на характеристика "маса", отнасяща се за гравитационните взаимодействия. Цялостно частицата се образува под диктат честотата на излъчване от керна, около керна с "приблизително" централна симетрия. Заради малките размери на гравитона - пространството около частицата е съществено прозрачно, дори и при наличие на други частици. Самото образуване на частиците - на пулсации със "закъснителни" процеси на образуване на обвивките (слоевете) се влияе от подреденост на вакуумната решетка. При Подреденост в някакво направление (посока), за частицата е  енергетично "по-изгодно", да се образува в посока на подреденото. Ясно е, че при подреденост от гравитони, то керновете на попадналите върху им частиците ще се образуват с поглъщане на гравитон, образуващо движение по посока "падащия"  гравитон. Тоест с малка стъпка към мястото от където "идват" гравитоните. Масивно тяло с протони и неутрони - излъчва много  гравитони - интензивно засища околността си. Но и инертността, поради закъснителна направа на слоевете на погълналите гравитон частици, става по-голяма. Тоест - масивните тела ще се движат Бавно в сравнение с не толкова масивните. Протонът е бавен (инертен) спрямо електрона (честотата на керна му е около 10^18 Hz) и затова казваме - електронът пада към протона, а всъщност - и двете частици падат една към друга.

Принципно - подреденост, ентропия, информация - всичко е едно, в действие при самоорганизация на материята)

...

Редактирано Юни 22, 2020 от Малоум 2

[Gravity]

Преди 48 минути, Шпага said:

Гравити, все пак -- освен философи -- няма ли по света и физици, поддръжници на СТО, които да търсят присъщ смисъл на едновременността на далечните събития?

Съмнявам се. Но аргумента от линка е базиран точно на това, че такъв присъщ смисъл не съществува. С други думи ако аз смятам всички събития, които са едновремени сега за реални (тук излизаме от физиката и навлизаме във философията), аргумета показава, че трябва да смятам абсолютно всички събития за реални, точно защото това едновремени сега няма присъщ смисъл.

[Gravity]

Преди 4 минути, Orbit said:

Някой може ли да обясни защо в парадокса на андромеда се използва галактиката андрромеда ? А не е онова голямо дърво ? Защото аз не разбирам каква е разликата ? 

Колкото е по-далече, толкова разликата е по-голяма. Което не променя смисъла, а само добавя колорит.

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Стигнало се е до някаква прекомерна нАучна надменност, при която търсенето на смисъл е оставено единствено в "налудните" мозъци на философите

Аз бих казал, че е точно обратното. Тези, които филосовстват, са арoгантните. Фактът, че за въпросите, които разглеждат, не може да се даде обективен критерии за проверка, а те настояват, че тяхната философска позиция е вярната е израз на надменост.

Физиците, повечето, не се интересуват от подобни въпроси именно защото те не могат да бъдат решени по задоволителен начин. Нещо повече. Дори и да можем да знаем кой е "истенският" верен поглед (презентизъм или четеримерност) с какво това подобрява разбирането? С нищо. За това такива философски интерпретации са напълно безполезни. Това е само мое мнение, други може да не са съгласни.

Редактирано Юни 22, 2020 от Gravity

[Orbit]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Ами - описал съм (в скоби) как се изменя скоростта на частица с поглъщане-престой и преизлъчване на фотони от ЕМПоле. Изменя се скорост, спрямо предишна скорост на частицата, като се "минава" през ускорение на самата нея, в процеса.

(в хипотезата ми - частица се образува непрестанно от сдвоени фотони на вакуума, образуващи неподвижното ЕМПоле, с огромна честота на образуване - над 10^26 Hz за протон и неутрон, но - на слоеве. Най-вътрешния слой (керн) се образува с най-голяма честота, но и с най-малка амплитуда на "излъчена" структурирана обвивка, която като свободно сапунено мехурче, се отделя в околността на образуванието. Това е гравитон - трепти "едновременно" в две взаимно перпендикулярни направления - спин две. Със закъснение около керна - заради по-голям път на затваряне на "падащите" от околността фотони - се образува втора обвивка - мезонен слой. По-малка честота на образуване, но и амплитудата на "обвивката" е по-голяма - съответстваща на големината на образуванието. Следва най-външната обвивка - електромагнитен слой, който при протона притежава вихрова част който се довършва при затваряне с противопосочен "вихър" на фотони от околното пространство, но при преизлъчването "разбърква" околността на потенциалите около себе си (това е характеристика "заряд").

Честотата на излъчване на гравитони е пропорционална на характеристика "маса", отнасяща се за гравитационните взаимодействия. Цялостно частицата се образува под диктат честотата на излъчване от керна, около керна с "приблизително" централна симетрия. Заради малките размери на гравитона - пространството около частицата е съществено прозрачно, дори и при наличие на други частици. Самото образуване на частиците - на пулсации със "закъснителни" процеси на образуване на обвивките (слоевете) се влияе от подреденост на вакуумната решетка. При Подреденост в някакво направление (посока), за частицата е  енергетично "по-изгодно", да се образува в посока на подреденото. Ясно е, че при подреденост от гравитони, то керновете на попадналите върху им частиците ще се образуват с поглъщане на гравитон, образуващо движение по посока "падащия"  гравитон. Тоест с малка стъпка към мястото от където "идват" гравитоните. Масивно тяло с протони и неутрони - излъчва много  гравитони - интензивно засища околността си. Но и инертността, поради закъснителна направа на слоевете на погълналите гравитон частици, става по-голяма. Тоест - масивните тела ще се движат Бавно в сравнение с не толкова масивните. Протонът е бавен (инертен) спрямо електрона (честотата на керна му е около 10^18 Hz) и затова казваме - електронът пада към протона, а всъщност - и двете частици падат една към друга.

Принципно - подреденост, ентропия, информация - всичко е едно, в действие при самоорганизация на материята)

...

Мисля че разбирам какво описваш, никак не е зле но е трудно проверимо. Имам два въпроса:

Как  е устроена външната обвивка при неутрона, и какъв е маханизмът му на разпадането на протон + електрон ?

Ако имаме центростремително ускорение ( центробежна сила) при която тялото увеличава инерциалната си "маса" /сила (въртим тялото на въже), какъв е механизмът ? Без взаимодействия с други тела, имаме само едно тяло. Подреденост на полето и честотата на излъчването на гравитони , но какво се случва ? Движението на тялото в това поле трябва да променя частотоа на излъчването на гравитони и то по несиметричен начин. Седва ли от това,  че тялото е в покой спрямо полето, само когато е на лице симетрично излъчване на гравитони в пространството ?

Редактирано Юни 22, 2020 от Orbit

[Шпага]

Преди 1 час, Gravity said:

Съмнявам се. Но аргумента от линка е базиран точно на това, че такъв присъщ смисъл не съществува.

Мисля, че Пенроуз е от тези, които търсят смисъл в т. нар. Парадокс Андромеда.

[Gravity]

Преди 3 минути, Шпага said:

Мисля, че Пенроуз е от тези, които търсят смисъл в т. нар. Парадокс Андромеда.

Да, но той е на същото мнение като Мърмин.