Фундаментални взаимодействия в природата

[Шпага]

Преди 1 час, Gravity said:

Аз бих казал, че е точно обратното. Тези, които филосовстват, са арoгантните. Фактът, че за въпросите, които разглеждат, не може да се даде обективен критерии за проверка, а те настояват, че тяхната философска позиция е вярната е израз на надменост.

Физиците, повечето, не се интересуват от подобни въпроси именно защото те не могат да бъдат решени по задоволителен начин. Нещо повече. Дори и да можем да знаем кой е "истенският" верен поглед (презентизъм или четеримерност) с какво това подобрява разбирането? С нищо. За това такива философски интерпретации са напълно безполезни. Това е само мое мнение, други може да не са съгласни.

Може би трябва да подчертаем, че не става дума за търсене на някакъв "чисто" философски смисъл.

Става дума за физически смисъл, какъвто липсва в някои математически "сметки". Например трудно е да се впишат в реалността разните безкрайности, сингулярности, нули...

[laplandetza]

On 21.06.2020 г. at 11:26, laplandetza said:

.

Така и не разбрах какво му е парадоксалното в пардокса Андромеда.? Какво е?

Двама наблюдатели <отчитат> различна събитийност,  и единият знаел за <бъдещето> другият не, можел да се <завърне в бъдещето > да прорукува и пр. Икакво от това, 

Отчитането на събитийност, т.е. илюзия за реалност от даден наблюдател не е Реалност в <полето на случване>, т.е. няма никакъв парадокс. Реалността е псевдоабсолютна, Случването винаги е в <полето на случване> всичко останало са илюзорни реалности, които са променливи в зависимост от движенията и носителя на сигнала.

За СТО може и да е някакъв парадокс, но с нормална физична логика, няма парадокс.

[laplandetza]

On 21.06.2020 г. at 11:26, laplandetza said:

 

Ето това е истински парадокс, доказващ невъзможност ТО да се справи с космическата физика.

<<<<   

Еи ви друг <парадокс> по ТО.

Двама наблюдатели , и двамата са били ускорени , но преди да се ускорят си конструират, като при Скоростомер 2 , постановка по посока на движение , 2 детектор/часовника на еднакво разстояние от светлин. источник, по и обратно на бъдещето движение посока. Конструират и собственна специална система за измерване на скорости, като детекторите са предвидени да бъдат до другия обект на минимално разстояние според тях. Ускоряват и двамата, но с леки разлики, насочват се един срешу друг и минават в инерциално движение. Тогава си настройват синхронизират часовниците.Единият наблюдател установява при измерване скорост на другия, със закъсненията съответно , скорост , относителна скорост от 1, 4 <С>, надсветлинна, другият съответно установява съшото  1,4 <С>. За нещастие са чели теорията на Айнщайн, всеки си се чувства съвършенно неподвижен НО , отчитат 1,4 <С> !, Ако се приемата за неподвижни  и си мислчт другият се движи, тогава Айнщайн ще им дърпа ушите!, но ако се приемат за подвижни ,тогава Айнщайн пък ще ги нарита отзад, защото Айнщайн Забранява в собственната си инерциална система да се разглеждаш като подвижен!

Искат да проведеат експеримента Скоростомер 2, да проверят светлината дали пристига едновременно в детектор/часовници това може да стане само ако локалното собственно време на детектор/часовници във всяка система, те са 2 , е еднакво, а това става само ако те се приемат за Неподвижни!. Какво правим сега?  >>>

 

Само разглеждано след ускоренията по СТО с тези 2 системи Няма решение. Наблюдател или трябва да приеме , че има скорости над <С>, или трябва да приеме , че е подвижен, но като приеме , че е подвижен , тогава постановката в неговата система със светлина и детектор/часовници ще противоречи на ТО, резултатНеедновременност в пристигане на сигнала и възможност да отличиш собственното си движение сам по себе си, без да ползваш други обекти.Нарушаваш Първи принципо и ТО потъва в блатото на провала !

[100$]

Преди 17 часа, scaner said:

Ти май пак не си си взел лекарството и си спал нана мокрите вестници от вчеранана

Казало едно зомби с кльопнал чеп.

[100$]

Преди 4 часа, scaner said:

Да бе да. Нютон е създал класическата физика на база човешка измислица . Смях

Огледай се. Ти се хвърляш с главата  надолу да постулираш какво било времето по някакви субективни параметри, които не включват нито една негова особеност. Докато в науката определенията и постулатите трябва да съдържат обективна информация. отразяваща важни части от реалността.

Например, любимото ми определение: времето е система от отношения на предходност на събитията и продължителност на интервалите.

Забелязваш ли, тук се засягат най-характерните черти на това, което наричаме "време" - предходността на събитията и продължителността на интервалите. Събитията са обективна реалност. Отношение на предходност означава отношение на подредба - едно събитие се случва преди друго или след друго и тва е основен наблюдаем факт, лежащ в основата на друго наблюдение - причинно-следствената връзка., едно събитие може да е причина или следствие от друго.  Това че има процеси с различнаа продължителност е също обективен факт. Тука бабите са само в твоята глава. Е, цялата система от такива отношения се нарича "време". Във физиката се набляга на тези качества на времето, чрез които то може да се опише количествено - за да се въведе порядък в цялата тази какафония от случващи се събития, изразяващи съществуването на материята..

Съвсем друг е въпросът, че човек постъпва към отразяване на обективните процеси и явления, създавайки в главата си модели и абстракции. Тук и времето с което се мисли е абстракция, и материята също е абстракция, и пространството е абстракция. Но тези абстракции са пряко свързани и отразяват характеристики на обективната реалност.  И да се хвърляш към бабите само по причината тези збстракции, без да ти мине на ум връзката им с реалността, изобщо не говори добре...

Естествено че някой, който не е наясно с нещата, те му се струват измислица. Но това само отразява какафонията от предразсъдъци в главата. Младенов, начел си се на езотерина литература, и изглежда безвъзвратно си се повредил...

Видя ли сега пагубността на такива априбързани измислици? Хрумна ти някакъв фейк, използваш го за "аргумент" и на негова база "доказваш" каквото ти трябва. Само дето е ясно, че с фейк "доказателствата" не струват и пет стотинки.

Поредната глупост. Едновременността не е характеристика на движението, а характеристика на отношението между събитията. Събитията не са движение, обратно, движението отразява непрекъснатото превръщане в материята, което генерира събитията.  Пак се опитваш да сравняваш ябълки сс пирони...
 

Какво значи "едновременно", как го дефинираш? Как дефинираш общо време, в което "едновременно" да има смисъл? Усещаш ли как пропускаш най-важните неща?

Пак се пускаш по пързалката с някакви неясни понятия, носещи подвеждащ за случая смисъл. И единствените спасителни пояси по пътя ти се оказват предразсъдъците ти... Изобщо не мога да разбера, защо с такова настървение се опитваш да ни демонстрираш такива очевадни реддразсъдъци, с които си се напомпал? Това вече излиза извън рамките на физиката...

 

Младенов, научи се да мислиш последователно, от аргумент към следствие без да прескачш възловите места, и от там до логическото мислене е близко. Поведе хигиена в мисленето трябва...

ХО Хо тъпото зомби отново оплита конците. Сега пък научаваме че събития могат да се случват без наличието на всякакво движение. Тъпотия на квадрат

[laplandetza]

Сканера, Гравити и другите с капандури се провалиха потресаващо. Никой от тях не може да обори доказателствата срещу грешната ТО, последното е моят нов парадокс.

  Безмълвни признават провала на сегашната физика.

[Orbit]

Преди 43 минути, laplandetza said:

Сканера, Гравити и другите с капандури се провалиха потресаващо. Никой от тях не може да обори доказателствата срещу грешната ТО, последното е моят нов парадокс.

  Безмълвни признават провала на сегашната физика.

Не само те. Всички релативисти по света мълчат. Дори самия Айнщайн мълчи многозначно...

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Може би трябва да подчертаем, че не става дума за търсене на някакъв "чисто" философски смисъл.

Става дума за физически смисъл, какъвто липсва в някои математически "сметки". Например трудно е да се впишат в реалността разните безкрайности, сингулярности, нули...

В общият случай съм съгласен, но конкретно за това дали нещо е реално или не, аз не виждам физически смисъл. Конкрето дали някакво събитие в Андромеда е реално или не защото то е едновременно (по някаква конвенция за едновременност) със събитие тук сега, според мен няма физически смисъл.

[laplandetza]

Преди 39 минути, Gravity said:

В общият случай съм съгласен, но конкретно за това дали нещо е реално или не, аз не виждам физически смисъл. Конкрето дали някакво събитие в Андромеда е реално или не защото то е едновременно (по някаква конвенция за едновременност) със събитие тук сега, според мен няма физически смисъл.

Излиза като сме започнали със <смисъла> и ТО няма реален физически смисъл за теб.

Не се крий , ами обясни на хората, след като няма избор и Наблюдател в системата си се приема за подвижен, Как спасяваш ТО ? 

 

<<<<  

Ето това е истински парадокс, доказващ невъзможност ТО да се справи с космическата физика.

<<<<   

Еи ви друг <парадокс> по ТО.

Двама наблюдатели , и двамата са били ускорени , но преди да се ускорят си конструират, като при Скоростомер 2 , постановка по посока на движение , 2 детектор/часовника на еднакво разстояние от светлин. источник, по и обратно на бъдещето движение посока. Конструират и собственна специална система за измерване на скорости, като детекторите са предвидени да бъдат до другия обект на минимално разстояние според тях. Ускоряват и двамата, но с леки разлики, насочват се един срешу друг и минават в инерциално движение. Тогава си настройват синхронизират часовниците.Единият наблюдател установява при измерване скорост на другия, със закъсненията съответно , скорост , относителна скорост от 1, 4 <С>, надсветлинна, другият съответно установява съшото  1,4 <С>. За нещастие са чели теорията на Айнщайн, всеки си се чувства съвършенно неподвижен НО , отчитат 1,4 <С> !, Ако се приемата за неподвижни  и си мислчт другият се движи, тогава Айнщайн ще им дърпа ушите!, но ако се приемат за подвижни ,тогава Айнщайн пък ще ги нарита отзад, защото Айнщайн Забранява в собственната си инерциална система да се разглеждаш като подвижен!

Искат да проведеат експеримента Скоростомер 2, да проверят светлината дали пристига едновременно в детектор/часовници това може да стане само ако локалното собственно време на детектор/часовници във всяка система, те са 2 , е еднакво, а това става само ако те се приемат за Неподвижни!. Какво правим сега?  >>>

 

Само разглеждано след ускоренията по СТО с тези 2 системи Няма решение. Наблюдател или трябва да приеме , че има скорости над <С>, или трябва да приеме , че е подвижен, но като приеме , че е подвижен , тогава постановката в неговата система със светлина и детектор/часовници ще противоречи на ТО, резултатНеедновременност в пристигане на сигнала и възможност да отличиш собственното си движение сам по себе си, без да ползваш други обекти.Нарушаваш Първи принципо и ТО потъва в блатото на провала ! >>>>

[gmladenov]

Преди 3 часа, laplandetza said:

Така и не разбрах какво му е парадоксалното в пардокса Андромеда.? Какво е?

Двама наблюдатели <отчитат> различна събитийност,  и единият знаел за <бъдещето> другият не, можел да се <завърне в бъдещето > да прорукува и пр. Икакво от това,

Точно това е смисълът на парадокса ... и причината, заради която СТО е псевдо-наука.

Ако аз съм видял твоето бъдеще ... преди то да се е случило на самия теб  ... аз не съм просто
ясновидец-менте, а учен-физик.

Това е така, защото според научната СТО, да виждаш бъдещето на другите е най-нормално
и очаквано (или "реално", както биха казали някои философи).

[gmladenov]

Преди 2 часа, Gravity said:

В общият случай съм съгласен, но конкретно за това дали нещо е реално или не, аз не виждам физически смисъл. Конкрето дали някакво събитие в Андромеда е реално или не защото то е едновременно (по някаква конвенция за едновременност) със събитие тук сега, според мен няма физически смисъл.

Според Нютоновата физика, времето е общо за всички.
Това означава, че всички събития в миналото са вече отминали за всички наблюдатели.

Според СТО, обаче, това не е така. Събития от миналото на един наблюдател могат да се паднат
в бъдещето на друг наблюдател. А това на свой ред означава, че даден наблюдател дефакто вижда/знае
бъдещето на друг наблюдател. Това е същината на Парадокса Андромеда.

Според теб реално ли е един наблюдател да вижда/знае бъдещето на друг наблюдател?

Ако тази ралност няма физически смисъл за теб, то самата СТО няма физически смисъл,
защото това е реалността на СТО.

Редактирано Юни 22, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 8 часа, scaner said:

Например, любимото ми определение: времето е система от отношения на предходност на събитията и продължителност на интервалите.

А така. Забележи, обаче, че тази система е въведена от нас хората за удобство - за да може ние самите да кажем
дали едно събитие предхожда друго. Тоест, тази система не е прородно явление, а е измислена от нас хората.

Също така тази система не е една единствена, а в същност имаме няколко такива системи.
Чичко Нютон на времето въвел една такава система, а чичко Айнщайн решил да въведе друга, защото, видите ли,
системата на чичко Нютон не била е правилна,

Значи когато говорим за системи за определяне на предходност, трябва да сме наясно, че това са системи
въведни от едни чичкоци, а не от Всевишния. Тоест, една баба казала, както върви приказката.

[scaner]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Според СТО, обаче, това не е така. Събития от миналото на един наблюдател могат да се паднат
в бъдещето на друг наблюдател. А това на свой ред означава, че даден наблюдател дефакто вижда
бъдещето на друг наблюдател. Това е същината на Парадокса Андромеда.

Не е точно така. Смисъла на парадокса е имено при съпоставянето с Нютоновата концепция за абсолютното време.

Но по-важното е, че никой наблюдател не вижда ничие бъдеще. Ако беше така, то това означава възможност за промяна, т.е. нарушава причинно-следствеите връзки. Докато в случая всеки наблюдател вижда само случили се събития.

Изобщо няма място за сравнение минало-бъдеще между две системи които нямат общо време. Ти си нямаш идея кога е "сега" за подвижният наблюдател, за да се изказваш за негово бъдеще. Нали ти обяснявах геометрията на Минковски, там за тебе едновременно ги има всичките "сега" на наблюдателя, ти кое си хареса и защо, за да говориш за негово бъдеще? Съответно няма и никакъв парадокс в тази насока.

Младенов, пребори предразсъдъците които са ти вкаменени от Нютоновата физика, тук физиката е вече различна. И ако търсиш  смисъл, не го търси чрез предразсъдъците си, а от това което предсказва една добре доказана теория. Фантазирането на тема други измислени закономерности определено няма смисъл, нали?

[Doris]

Преди 20 минути, gmladenov said:

 А това на свой ред означава, че даден наблюдател дефакто вижда
бъдещето на друг наблюдател. Това е същината на Парадокса Андромеда.

Не си разбрал "парадокса". Не е възможно единия наблюдател   дефакто  да види бъдещето на другия заради крайната скорост на светлината. Конкретно, докато първият наблюдател види - получи светлинен сигнал за началото на нашествието от Андромеда и предаде сигнала на втория наблюдател, то нашествието вече ще се се състояло и в отправната система на втория наблюдател.

П.С. Много яко сте оспамили темата.

Редактирано Юни 22, 2020 от Doris

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Orbit said:

Как  е устроена външната обвивка при неутрона, и какъв е маханизмът му на разпадането на протон + електрон ?

Ако имаме центростремително ускорение ( центробежна сила) при която тялото увеличава инерциалната си "маса" /сила (въртим тялото на въже), какъв е механизмът ? Без взаимодействия с други тела, имаме само едно тяло. Подреденост на полето и честотата на излъчването на гравитони , но какво се случва ? Движението на тялото в това поле трябва да променя частотоа на излъчването на гравитони и то по несиметричен начин. Седва ли от това,  че тялото е в покой спрямо полето, само когато е на лице симетрично излъчване на гравитони в пространството ?

(При неутрона мезонната обвивка е с централна симетрия и електронната (най-външният слой) - също. Влиянието на фотоните от околните полета е малко като "отклонение", но при високи относителни скорости на два неутрона на близко разстояние (няколко дължини на вълни, съизмерими с големината на неутрона), примерно, то следва такова изкривяване, че мезонната обвивка се измества - центърът на затварянето й става "сателит" на керна, а най-външната обвивка се освобождава от равновесното си трептене. Така, едно трептене от мезонната и едно от електронната обвивка, образуват електрон. Остатъкът от неутрона - протон. Протонът "започва" да реагира, да изменя потенциалите на околното ЕМПоле - не толкова с гравитационна маса, а с цялата инертна маса (фотони с "големина на пакета" съизмерим с размерите на протон - т. е., с голяма амплитуда). Заедно с електрона - вече се "включват" като действие и силите с електромагнитен произход.)

(не можем да въртим тежко топче без взаимодействие (ЕМвзаимодействие) с частиците на неподвижната опора-център, атоми на въженце, атоми на топче - за осезаема сила (центробежна - мерим я при топчето, ако е на опора). Теоретично е центростремителна сила, заради Нютон-гравитацията (сега - гравитоните)  - те "разказват" на всички свободно падащи към центъра на въртене частици, къде е най-подредено, най-интензивно грави-полето, значи, се образуват с най-малко собствена енергия за образуване - имат информация от това, върху което се образуват и реагират. При достигане на опора, пак "искат" да падат към центъра, ама се намесват ЕМСили на отблъскване, значително по-големи от грави-сили. Казваме - тежат на мястото си - познатата ни сила от тегло. Движението по окръжност е винаги ускорително и е възможно нормалната компонента на центростремителната сила да се изравни с центробежната сила - безтегловност, когато въртенето е принудително. Ако падането към грави-център е по окръжност (елипса), съвпадаща с геодезичните линии, пак няма сила от тегло, но от свободно падане в хомогенно поле - правилна подредба- равновесие на сили с ентропиен произход (а не принудително въртене).

При принудително въртене - Не се променя честотата на образуване на гравитоните, а бързината с която най-външните слоеве на частиците възвръщат равновесното състояние, за всяка пулсация на образуване. Ето  и как времето за образуване - фактическото собствено време (частното), вградено в частиците от които се състоим - играе важна роля при ускорителни процеси. Времето на живот за дадена структура (частици+връзки) се променя. И зависи от измененията на фотоните на околното поле, в/върху  което се образува частицата. Движение по не-геодезична се съпровожда със сили, промяна на формата, бързината за цялостно образуване- поглъщане и излъчване на фотони с по-висока честота. "Нагрява" се тялото, а може и някои връзки да се разкъсат и/или да се образуват нови и т. н.)

...

[gmladenov]

Преди 2 минути, Doris said:

Не си разбрал "парадокса". Не е възможно единия наблюдател   дефакто  да види бъдещето на другия заради крайната скорост на светлината.

Ти говориш за индивидуални наблюдатели, а аз говоря за отправни системи. Замисли се.

[Doris]

Какво е отправна система според теб?

 

[gmladenov]

Дорис, нали всикчи часовници в една отправна система по условие са синхронизирани.
Значи всяко събитие се случва по едно и също време в цялата отправна система.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

А така. Забележи, обаче, че тази система е въведена от нас хората за удобство - за да може ние самите да кажем
дали едно събитие предхожда друго. Тоест, тази система не е прородно явление, а е измислена от нас хората.

Тази система е абстракция на база реалността, пряко е свързана с явление от природата. Измислица е когато няма общо с реалността. Прави разлика, малка е но е много съществена.

По същият начин е и абстракцията за материя, за енергия, за пространство, за взаимодействие, не ми се изброяват. Светът е сложен и ние се опитваме да отделим малки но съествени части от него със сходно поведение, да ги изучим, и удобството тук е че ги кръщаваме. Концепцията за време отразява точно това което съм изредил в моята дефиниция - все важни и неотменими свойства на времето. Все по  правилата на епистемологията. Всичко това е въведено от хората за удобство. Ти сега какво, срещу цялата система за добиване на познания ли почна да риташ? Ми от много време не даваш смислени аргументи, изглежда само това ти остана. Айде осъзнай се де...

Преди 9 минути, gmladenov said:

Също така тази система не е една единствена, а в същност имаме няколко такива системи.
Чичко Нютон на времето въвел една такава система, а чичко Айнщайн решил да въведе друга, защото, видите ли,
системата на чичко Нютон не била е правилна,

Точно така. Това са все етапи от "заострянето" на абстракцията, описваща съответната част от реалността. Аристотел е измислил нещо, Нютон е измислил по-добро нещо, Айнщайн е измислил още по-добро нещо - такова, което Нютон не е могъл да се сети, и за това неговата схема куца сериозно. И двете схеми, на Нютион и Айнщайн, са на практика неотличими при малки относителни скорости. Различават се при големи, там Айнщайновата работа а Нютоновата се дъни, Дори на неграмотен човек от улицата да вземеш да му разкажеш това, той правилно ще оцени че Нютоновата система не е верна. А защо ти не схващаш тази очевадна истина, не знам.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Значи когато говорим за системи за определяне на предходност, трябва да сме наясно, че това са системи
въведни от едни чичкоци, а не от Всевишния. Тоест, една баба казала, както върви приказката.

Точно така. И критерият дали са добри или не е дали правилно предсказват резултатите от наблюденията, а не дали пасват на нечии сбъркани закостеняли представи. Тук имаме ясен фаворит - СТО, и не виждам защо трябва да се продължава с такова тъпо тръшкане... Няма смисъл да хабиш повече кладенците и да носиш вода за една отпаднала идея.

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Ти говориш за индивидуални наблюдатели, а аз говоря за отправни системи. Замисли се.

Точно тук ти е проблемът - не правиш разлика между описание в отправна система и знанието на наблюдателя. Това в допълнение към основният факт, че нямаш никакъв критерии за някакво чуждо бъдеще.

[Orbit]

Преди 16 минути, Doris said:

 

П.С. Много яко сте оспамили темата.

Еми теб те нямаше , а ние друго не можем освен да спамим. 

[gmladenov]

Преди 55 минути, scaner said:

Тази система е абстракция на база реалността, пряко е свързана с явление от природата.

Колега, времето се въвежда, за да може ние хората да можем да проследяваме промяна,
най-общо казано.

При движението на едно тяло, например, неговите пространствените координати се сменят
спрямо предварително избрана отправна точка. С въвеждането на време, ние може да направим
количествена оценка на това колко бързо се сменят тези координати. Тоест, да намерим скоростта
на движение на тялото.

В крайна сметка времето се въвежда във физиката за да можем да дадем количествено
измерение на скоростта, с която се случват промените в природата (както и тяхната
последователност).

Така че времето не е отражение на природата, а изкуствено въведена от нас система
за измерване на скоростта на промяна.

Връзката с природата е единствено в това, че в природата се случват различни промени.
За да можем да проследим тези промени, ние въвеждаме време.

Редактирано Юни 22, 2020 от gmladenov

[Doris]

Преди 52 минути, gmladenov said:

Дорис, нали всикчи часовници в една отправна система по условие са синхронизирани.
Значи всяко събитие се случва по едно и също време в цялата отправна система.

Да, но  всяка отправна система е неподвижно свързана с отправно тяло, в случая - с тялото на наблюдателя, наблюдателят може да се движи с релативистка скорост , поради което разстоянието да Андромеда да се скъси, но това разстояние винаги ще е по-голямо от нула и за това първият наблюдател ще разбере със закъснение за нашествието (от наблюдение  с телескоп например), вторият наблюдател също ще получи информацията от първия със закъснение и сумата от двете закъснения  винаги ще е такава, че нашествието вече ще се е случило в отправната система на втория наблюдател. Това може лесно да се пресметне. Така на практика е невъзможно да се предскажат събитията в една отправна ситема от наблюдател в друга отправна система.

 

Преди 1 минута, gmladenov said:

При движението на едно тяло, например, неговите пространствените координати се сменят
спрямо предварително избрана отправна точка.

При движението на едно тяло, неговите пространствените координати се сменят спрямо предварително избрано отправно тяло, това отправно тяло може да е с пренебрежими размери, така че да ги смятаме за  точка, но това, че отправното тяло има маса, не може да се пренебрегне. За това отправната система не може да се премества с мигновена скорост.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Значи в крайна сметка времето се въвежда във физиката, за да можем да дадем количествено
измерение на скоростта, с коят се случват промените в природата. Така че времето не е отражение
на природата, а изкуствено въведена от нас система за измерване на скоростта на промяна.

Всички терзания могат да отпаднат, ако въведем едно просто определение за реалност  - всяко нещо, което е възможно да се измери  е реалност . Времето е едно от първите неща, които човекът е започнал да измерва.

 

[laplandetza]

Преди 4 минути, Doris said:

Да, но  всяка отправна система е неподвижно свързана с отправно тяло, в случая - с тялото на наблюдателя, наблюдателят може да се движи с релативистка скорост , поради което разстоянието да Андромеда да се скъси, но това разстояние винаги ще е по-голямо от нула и за това първият наблюдател ще разбере със закъснение за нашествието (от наблюдение  с телескоп например), вторият наблюдател също ще получи информацията от първия със закъснение и сумата от двете закъснения  винаги ще е такава, че нашествието вече ще се е случило в отправната система на втория наблюдател. Това може лесно да се пресметне. Така на практика е невъзможно да се предскажат събитията в една отправна ситема от наблюдател в друга отправна система.

 

При движението на едно тяло, неговите пространствените координати се сменят спрямо предварително избрано отправно тяло, това отправно тяло може да е с пренебрежими размери, така че да ги смятаме за  точка, но това, че отправното тяло има маса, не може да се пренебрегне. За това отправната система не може да се премества с мигновена скорост.

Всички терзания могат да отпаднат, ако въведем едно просто определение за реалност  - всяко нещо, което е възможно да се измери  е реалност . Времето е едно от първите неща, които човекът е започнал да измерва.

 

Маблюдател в СТО , приел се за неподвижен в системата си, не се движи с никаква релативистка скорост, Андромеда се движи спрямо него, ако наблюдателят наистина се движи, тогава, той на теория лесно ще открие собственната си скорост, движение. За  парадокса на Андромеда съм съгласен, че е псевдопарадокс, но точно това което и ти не съпбразяваш и казваш наблюдател се движи, Това е Парадокса. Ето го/

 

<<<<  

Ето това е истински парадокс, доказващ невъзможност ТО да се справи с космическата физика.

<<<<   

Еи ви друг <парадокс> по ТО.

Двама наблюдатели , и двамата са били ускорени , но преди да се ускорят си конструират, като при Скоростомер 2 , постановка по посока на движение , 2 детектор/часовника на еднакво разстояние от светлин. источник, по и обратно на бъдещето движение посока. Конструират и собственна специална система за измерване на скорости, като детекторите са предвидени да бъдат до другия обект на минимално разстояние според тях. Ускоряват и двамата, но с леки разлики, насочват се един срешу друг и минават в инерциално движение. Тогава си настройват синхронизират часовниците.Единият наблюдател установява при измерване скорост на другия, със закъсненията съответно , скорост , относителна скорост от 1, 4 <С>, надсветлинна, другият съответно установява съшото  1,4 <С>. За нещастие са чели теорията на Айнщайн, всеки си се чувства съвършенно неподвижен НО , отчитат 1,4 <С> !, Ако се приемата за неподвижни  и си мислчт другият се движи, тогава Айнщайн ще им дърпа ушите!, но ако се приемат за подвижни ,тогава Айнщайн пък ще ги нарита отзад, защото Айнщайн Забранява в собственната си инерциална система да се разглеждаш като подвижен!

Искат да проведеат експеримента Скоростомер 2, да проверят светлината дали пристига едновременно в детектор/часовници това може да стане само ако локалното собственно време на детектор/часовници във всяка система, те са 2 , е еднакво, а това става само ако те се приемат за Неподвижни!. Какво правим сега?  >>>

 

Само разглеждано след ускоренията по СТО с тези 2 системи Няма решение. Наблюдател или трябва да приеме , че има скорости над <С>, или трябва да приеме , че е подвижен, но като приеме , че е подвижен , тогава постановката в неговата система със светлина и детектор/часовници ще противоречи на ТО, резултатНеедновременност в пристигане на сигнала и възможност да отличиш собственното си движение сам по себе си, без да ползваш други обекти.Нарушаваш Първи принципо и ТО потъва в блатото на провала ! >>>>

•  

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Колега, времето се въвежда, за да може ние хората да можем да проследяваме промяна,
най-общо казано.

При движението на едно тяло, например, неговите пространствените координати се сменят
спрямо предварително избрана отправна точка. С въвеждането на време, ние може да направим
количествена оценка на това колко бързо се сменят тези координати. Тоест, да намерим скоростта
на движение на тялото.

В крайна сметка времето се въвежда във физиката за да можем да дадем количествено
измерение на скоростта, с която се случват промените в природата (както и тяхната
последователност).

Така че времето не е отражение на природата, а изкуствено въведена от нас система
за измерване на скоростта на промяна.

Ти забрави за сега количественото измерване на скоростта. Понятието за време възниква много преди да има понятие какво е това скорост. Ти бъркаш практическото приложение на една концепция със самата концепция.

Физиката като самостоятелна наука възниква някъде към 16-ти век, когато философията почва да плоди така наречените естествени  науки. До тогава е нямало физици, имало е философи-енциклопедисти, които са знаели по много от всичко.  Така че понятието за време се заражда и развива още в ранната философия, и физиката и другите науки го наследяват от нея. Скоростта като количествено понятие възниквва някъде към 13-ти век, много след концепцията за време. Както виждаш, и тук не си прав.

Понятията за пространство и време са едни от основните, Аристотел ги въвежда на едно ниво със субстанция, качество и количество. Това са най-важните характеристики от реалността, с които са опитвали древните да описват реалността. Разбира се че са изкуствено въведени, къде в реалността живее количеството или качеството например?

Както се забелязва, всичко това не са празни измислици, а понятия подпомагащи ни по-добре да изразим реалността.

Разбира се че времето е изкуствено въведена абстракция, с която да измерваме промени. Метърът е изкуствено въведено средство с което да измерваме разстоянието, да околичествявваме пространството, Килограмът е изкуствено въведено средство с което да измерваме тежест. Огледай се, няма нито естествени метри, нито естествени килограми, нито естествени часовници, всичко е конвенция, съглашение, абстракция. Имаме естествени процеси, на база които като абстракция са извлечени съществени за реалността характеристики които се ползват за нейното описание. Изкуствено са въведени защото човешкият мозък така работи, чрез абстракции, не може по друг начин. Всяка от тези изкуствено въведени системи отразява характерна част от реалността. Няма как да са естествени.

Каквото сее сетиш, е изкуствено въведено. Триенето е обособено като ограничена форма на взаимодействие, отделено е от огромната каша взаимодействия в обкръжаващият ни свят, температурата е формирана по същият начин, като енергия на система от обекти в специфична ситуация, и вска от тези величини си има инструмент за нейното околичествяване: температурата с термометър, разстоянието с метър, теглото с килограм, времето с часовник. Защо точно времето ти прави впечатление, че било изкуствено въведено? От много тесните капаци пред очите?

Преди 40 минути, gmladenov said:

Връзката с природата е единствено в това, че в природата се случват различни промени.
За да можем да проследим тези промени, ние въвеждаме време.

А това не е ли сериозно основание и сериозна връзка? Защо омаловажаваш нещата? Щеше ли да има изкуствено въведено време, ако липсваше тази връзка? Ако нямаше промени в природата например? Ъ?

Трябвва да се научиш да намираш същественото, вместо да се плъзгаш по повърхността...