Фундаментални взаимодействия в природата

[laplandetza]

Ако Вие отречете възможност за дефиниране на това Кака работят часовници съществуващи в геодезични и в мировите линии свързващи някакви 2 събития, или напълно неопределено състояние тогава за Каква Теорема изобщо говорим имаме Неопределеност в показанията на часовници в <локалнотовреме> , тогава твърденията в Теоремата са напълно Безмислени.

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Не бягай от разговора, та кой асовник <изостава> и кой <избързва>

Гравити зададе въпрос, как сравняваш раздалечени чсовници в кривото пространство? Ти очевадно не знаеш, но искаш някакъв представим за тебе краен резултат. А дали има? Защото така зададен, въпросът ти няма смисъл, след като не може да се направи сравнение. Часовници се сравняват само при непосредствен контакт в една точка.

Не напразно в случая става дума за собствено време - защото интервалът по него може да бъде сравнен при всичките участващи системи едва в крайният момент, когато всички се съберат при настъпилото събитие В, в една точка. Преди този момент сравняването може да става със специални координатни трансформации (задължително, както Лоренцовите трансформации), които нямат нищо общо с въздухарските ти представи, от там и безсмислието на упорството ти. Добре е да се съобразяваш с нещата, които ти пише Гравити, иначе ще продължаваш безсмислено да се пънеш.

Та, какво ще се получи накрая при сравнението, хората са го разглеждали тоя въпрос, и на предишната страница съм ти дал насоки за домашно обучение.

[laplandetza]

<<<..

Нека обясня моята мисъл възможно най просто.

Наблюдател/яасовник 2  , е в орбита около примерно слънцето, той съшествува в <геодезична> или поне много приближена към такава.

Наблюдател/часовник 1 е на сериозно разстояние от центъра на млечния път, така че не изпитва <деформациите> причинени от това струпване и е относителнонеподвижен с галактическия център, Той също съществува в <геодезична> или много приближена до такава. 

Ако имаше как ( съшото както  при събитие А, двата чаовника <започват> от едно и също общо време) да започнат часовниците да <работят> от обшо време , то часовника на наблюдател 2 ще изостава, работи по бавно.  Съгласен ли си с това мое твърдение?

 При такава система , и наличие на <безкрайно време>, безкрайно съществуване ( аналог на безкрайния отворен интервал от. събитие А до събитие Б) аз мога да постигна такава разлика в часовниците каквато си пожелая. Съгласен ли си с това мое твърдение? Разбираш ли сега за какво спорим? ..>>>

 

 Вкарвате ме в напълноненужни обяснения и така ме скопявате, ограничавате в ниските нива.

Нека по <орбитата> т.е. геодезичната на наблюдателя около слънцето има 2 събития, Събите А и Събитие Б, Наблюдател 2 (<орбиталния> ) отчита един времеви интервал между тези събития, Наблюдател 1 Отчита друг  времеви интервал между тези събития.

 Кой интервал е по голям ?

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

;;

От горния ми пост, Кой интервал е по / голям ?

[scaner]

Преди 12 минути, laplandetza said:

Отричате ли че яасовниците могат да работят <по бързо> или <по бавно> в съществуването си в <геодезични> независимо предимно времево или смесено.

В кривото пространство такова твърдение е безсмислено.

В СТО, за да можеш да сравняваш раздалечени часовници, всяка инерциална система сис изгражда общо време, система от раздаалечени и синхронизирани часовници. По този наачин се сравнява далечен подвижен часовник с общото време на системата.

В ОТО такова общо време не може да се изгради, съответно далечно сравняване на часовници не може да се направи, и отговорът на такъв въпрос не е определен. Ако искаш определеност - да, отричаме.

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

В кривото пространство такова твърдение е безсмислено.

В СТО, за да можеш да сравняваш раздалечени часовници, всяка инерциална система сис изгражда общо време, система от раздаалечени и синхронизирани часовници. По този наачин се сравнява далечен подвижен часовник с общото време на системата.

В ОТО такова общо време не може да се изгради, съответно далечно сравняване на часовници не може да се направи, и отговорът на такъв въпрос не е определен. Ако искаш определеност - да, отричаме.

Идеално, щом не може да се сравнят, дефинират часовници, тогава за какво най дълго време говорим, Теоремата в такъвслучай е напълно безмислена и нашия разговор трябва да приключи с изхвърляне на тази Теорема от Науката.

[laplandetza]

Преди 30 минути, Gravity said:

..

<<<..

Нека обясня моята мисъл възможно най просто.

Наблюдател/яасовник 2  , е в орбита около примерно слънцето, той съшествува в <геодезична> или поне много приближена към такава.

Наблюдател/часовник 1 е на сериозно разстояние от центъра на млечния път, така че не изпитва <деформациите> причинени от това струпване и е относителнонеподвижен с галактическия център, Той също съществува в <геодезична> или много приближена до такава. 

Ако имаше как ( съшото както  при събитие А, двата чаовника <започват> от едно и също общо време) да започнат часовниците да <работят> от обшо време , то часовника на наблюдател 2 ще изостава, работи по бавно.  Съгласен ли си с това мое твърдение?

 При такава система , и наличие на <безкрайно време>, безкрайно съществуване ( аналог на безкрайния отворен интервал от. събитие А до събитие Б) аз мога да постигна такава разлика в часовниците каквато си пожелая. Съгласен ли си с това мое твърдение? Разбираш ли сега за какво спорим? ..>>>

 

 Вкарвате ме в напълноненужни обяснения и така ме скопявате, ограничавате в ниските нива.

Нека по <орбитата> т.е. геодезичната на наблюдателя около слънцето има 2 събития, Събите А и Събитие Б, Наблюдател 2 (<орбиталния> ) отчита един времеви интервал между тези събития, Наблюдател 1 Отчита друг  времеви интервал между тези събития.

 Кой интервал е по голям ?

[scaner]

Just now, laplandetza said:

Идеално, щом не може да се сравнят, дефинират часовници, тогава за какво най дълго време говорим, Т

Говорим за собственото време, протичащо по часовниците във всяка система, от началната точка свързана със събитие А, до крайната точка, свързана със събитие В, при които всички часовници отново са в една точка и може да се сравнява интервалът време, протекъл по тях.

Ти за какво се бъхтя толкова досега? Що не четеш, преди да пишеш толкова?

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Говорим за собственото време, протичащо по часовниците във всяка система, от началната точка свързана със събитие А, до крайната точка, свързана със събитие В, при които всички часовници отново са в една точка и може да се сравнява интервалът време, протекъл по тях.

Ти за какво се бъхтя толкова досега? Що не четеш, преди да пишеш толкова?

Точно за това говорим, тъй като е недефинирано как работят тези часовници, стойностите на отчетения интервал могат да са произволни, всякакви и можем спокойно да твърдим , че отчетения интервал от <геодезичния на проба 2 , онзи неиспитал ускорения, е работил по бавно и отчел по малко .Така Теоремата губи смисъл, напълно Несъстоятелна и безмислена.

[laplandetza]

Преди 5 минути, scaner said:

..

Отново бягаш и ме възбуждаш, правиш ми кефа.

 Кой интервал е по голям ?

[laplandetza]

Отново ще попитам, ясен Въпрос

Кой интервал е по голям?

 отговори

 А.  Въпросът е безмислен, няма дефиниране, нищо не е определено, може да има произволни стойности.

Аз печеля, в такъв случай Теоремата е Безмислена има неопределеност и трябва да бъде заличена

 Б.  Интервалът на Наблщдател 2 е по голям. (онзи <орбитиращия> )

 Отново аз печеля, защото в такъв случай относителните скорости са без Онова занчение в Т.О.  и времето , <локалнотовреме> е в противоречие с теорията, Т.О. е Невярна и Теоремата изградена в съгкласие с Теорията е Безмислена и вероятно невярна, Теорема висяща извън модела, извън теоретична основа, а пък е базирана на Отхвърлената Нвярна Т.О.

 В . Интервалат на Наблюдател 1 е по голям.

 Разбира се пак Аз печеля, с това се потвърждава грешната представа на Сканер за Теоремата.

 Какво избирате  А. Б., В. ?

[scaner]

Преди 11 минути, laplandetza said:

Точно за това говорим, тъй като е недефинирано как работят тези часовници, стойностите на отчетения интервал могат да са произволни, всякакви и можем спокойно да твърдим , че отчетения интервал от <геодезичния на проба 2 , онзи неиспитал ускорения, е работил по бавно и отчел по малко .

Напротив. В основата на всички часовници лежи един и същи процес, и стойностите им се корелират чрез околната обстановка - така както се корелират и при Лоренцовите трансформации, с допълнителните особености на изкривеното пространство. Проблемът тук е, че при раздалеченеи часовници имаме не само едни Лоренцови трансформации, а много, в зависимост избраната отправна система, и резултатите от такова сравнение могат да са различни. Единственият ннепротиворечив резултат е когато часовниците се срещнат, както е и в задачат. Резултатът се определя като интеграл от всички междинни възможни състояния по линията, и този интеграл не зависи вече от избора на отправните системи които определят трансформацията, той е инвариант. И за този инвариант сттава дума.

[scaner]

Преди 21 минути, laplandetza said:

Кой интервал е по голям ?

За който е обявена теоремата - интервалът отчетен по геодезичната линия, която е и единствената геодезичнаа, свързваща двете събития.

Редактирано Юни 10, 2020 от scaner

[laplandetza]

Преди 11 минути, scaner said:

За който е обявена теоремата - интервалът отчетен по геодезичната линия, която е и единствената геодезичнаа, свързваща двете събития.

 Което означава Отговор Б ,  което пък означава че това противоречи на Т.О. . Събитията означават директно участие на Наблюдател 2 в тях, например удря го протон в челото , Събитие А и той цъка на часовника, но и Наблюдател 1 цъка това събитие ( изчистваме времето на сигнала) , Събитие Б, друг протон в челото, цък часовника, и другият наблюдател прави същото . Твърдищ интервалат е по голям придвижещ се наблюдател/часовник, движещ с относителна скорост спрямо Неподвижният  наблюдател 1. Тогава относителната скорост е без значение , скорост няма никакво значение за <локалното време>, имаме неопределена, произволна относителност на отитане на събитията, това е противоречие в Айнщайновата относителност. 

Да съм по чрък,  сега си представи , че Наблюдател 2 е по <феодезична> и се движи покрай слънцето със скорост доближаваща <С>  , две събития А и Б  по тази геодезична с участие на Наблюдателя, цък и цък.  и за да съм още по краен сега си представи Наблюдател 2 е по геодезична извън всякакви галактики и потенциали, далеч, много далеч , намеквам за приближение към СТО и се движи с относителна скорост спрямо Наблщдател 1 , близка скорост до <С>, две събития по геодезичната сучастие на Наблюдател 2 , протон в челото , събите А и събитие Б, цък и цък, отново ли твърдищ че интервала при Наблщдател 2 е по голям, заставаш ли срещу Т.О, в случая в частност СТО ( приближихме до нея)? Как живееш с такива противоречия, кой си ти ?

[Шпага]

Преди 1 час, Gravity said:

Горния пример е безсмислен и няма общо с теоремата. Тя е за часовници, които са един до друг в началото и края.

Лапландец, ключовото изречение е това. Обърни му внимание вече

[laplandetza]

Just now, Шпага said:

Лапландец, ключовото изречение е това. Обърни му внимание вече

Шпага, не съм излизал от това <внимание>

Време е ти та прогледнеш.

[laplandetza]

Избрахте отговор Б, защитете го. Показах , че е неверния отговор, какво правите сега?

[laplandetza]

Съвсем лесно можем да ибегнем ненужното писане, още сега ще ви прекъсна тези мераци. При случая на приближението към СТО, всияки са в <геодезични> и пространствен. част от пространство/врем  Пространството е приближение към Недеформирано простр., т.е . евклидова геометрия. 

Размножавам Наблюдател/часовник 1 с още един, който е при Събитие А и протона удря Едноврменно веждичките на Наблщдател 2 и клонинга със сверен, синхронизиран часовник , наблщдател 1. Отчитат Събитие 1 , цък, в врме Нула, сетне в Събитие Б , пак така но там е оригинала Наблюдател  1 и отново по веждичките едновременно цък , цъкът. Кой интервал е по голям. Отново ли държите на Отговор Б и така влизате в противоречие с Т.О, в нейния частен случай на СТО. Какво правим сега ?

Тук събитичта са свързани с наблюдатели по <геодезични> в едно приближение на евклидово пространство и освен това <клониран> наблщдател ни затваря <кръга> часовници в едно събиие , общо събитие А и Б. 

Редактирано Юни 10, 2020 от laplandetza

[scaner]

Преди 9 минути, laplandetza said:

Което означава Отговор Б ,  което пък означава че това противоречи на Т.О. . Събитията означават директно участие на Наблюдател 2 в тях, например удря го протон в челото , Събитие А и той цъка на часовника, но и Наблюдател 1 цъка това събитие ( изчистваме времето на сигнала) , Събитие Б, друг протон в челото, цък часовника, и другият наблюдател прави същото .

Не само прави същото, но и на същото място както първият.

Преди 10 минути, laplandetza said:

Твърдищ интервалат е по голям придвижещ се наблюдател/часовник, движещ с относителна скорост спрямо Неподвижният  наблюдател 1.

Обратното твърдя, че неподвижният на геодезичната линия наблюдател ще измери най-голям интервал. Явно когато става дума за геодезична, ти се миксират понятията за движение, от там и проблемите ти

Преди 11 минути, laplandetza said:

Да съм по чрък,  сега си представи , че Наблюдател 2 е по <феодезична> и се движи покрай слънцето със скорост доближаваща <С> 

Около слънцето не може да има геодезична по която да се движи с такавва скорост, дори на порядъци близка.

Преди 12 минути, laplandetza said:

ве събития А и Б  по тази геодезична с участие на Наблюдателя, цък и цък.  и за да съм още по краен сега си представи Наблюдател 2 е по геодезична извън всякакви галактики и потенциали, далеч, много далеч , намеквам за приближение към СТО и се движи с относителна скорост спрямо Наблщдател 1 , близка скорост до <С>, две събития по геодезичната сучастие на Наблюдател 2 , протон в челото , събите А и събитие Б, цък и цък, отново ли твърдищ че интервала при Наблщдател 2 е по голям, заставаш ли срещу Т.О, в случая в частност СТО ( приближихме до нея)?

Теоремата доказва, че в крайна сметка, сумарно, наблюдателят който е на геодезичната линия ще измери най-големият интервал. Защото интегралът по разликите в потенциалите и различните скорости по теоремата водят до този резултат.

Проблемът е, че ти нищичко не познаваш от ТО, етикета дето слагаш на твърденията си нищо не промея. И самата теорема не ти е ясна, бъхтиш се да опровергавваш някаква сбъркана твоя представа. От там и всичките ти разсъждения не струват нищо.

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

 

Около слънцето не може да има геодезична по която да се движи с такавва скорост, дори на порядъци близка.

 

Може , как да не може, просто е до слънцето , не е затворена мирова линия между събития или някаква геодезична, затворена в орбита. Просто е До.Няма пречки за това.

[laplandetza]

Имаме относителност и неподвижния уж на геодезична е подвижен спрямо друг на геодезична, нали так, и това е важното сравнявайки <локални времена> както и локалните простр деформации. Като изчистим локалните деформации, минаваме към приближение по СТО и остава само относителна скорост. Тогава Отговор Б е невъзможен, защото ако е избор, тогава няма никаква относителност, такава каквато е в Т.О.

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

При случая на приближението към СТО, всияки са в <геодезични> и пространствен. част от пространство/врем 

Нищо подобно. При СТО нещата имат и друго понятийно изражение. Там теоремата гласи, че по инерциалната система, мировата линия на която свързва две събития, интервалът по собствен часовник ще е по-голям от интервалът отчетен от всяка друга не-инерцилна система, чиято мирова линия минава през същите събития. Тук само инерциалните системи лежат на геодезични. И тук доказателството е много по-елементарно. За СТО може да считаш теоремата за очевидна. Явно имаш много по-дълбок екзистенциален проблем в мисленето по такива непознати теми, щом и тука се дъниш...

[laplandetza]

Както всички вече разбраха Отговор Б е Нвъзможен противореащ на Т.О., Аз го доказах, ако не сте съгласни докажете противното.

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Нищо подобно. При СТО нещата имат и друго понятийно изражение. Там теоремата гласи, че по инерциалната система, мировата линия на която свързва две събития, интервалът по собствен часовник ще е по-голям от интервалът отчетен от всяка друга не-инерцилна система, чиято мирова линия минава през същите събития. Тук само инерциалните системи лежат на геодезични. И тук доказателството е много по-елементарно. За СТО може да считаш теоремата за очевидна. Явно имаш много по-дълбок екзистенциален проблем в мисленето по такива непознати теми, щом и тука се дъниш...

Хахах. ние имаме в показания от мен пример само Инерциални системи, ясно ли ти е , дано! Само и единственно инерциални системи, да се повтарям ли отново!?

Намери сили да признаеш гешната си мисъл, защо постоянно Бягаш от Себе си?

 

<<<.. 

Съвсем лесно можем да ибегнем ненужното писане, още сега ще ви прекъсна тези мераци. При случая на приближението към СТО, всияки са в <геодезични> и пространствен. част от пространство/врем  Пространството е приближение към Недеформирано простр., т.е . евклидова геометрия. 

Размножавам Наблюдател/часовник 1 с още един, който е при Събитие А и протона удря Едноврменно веждичките на Наблщдател 2 и клонинга със сверен, синхронизиран часовник , наблщдател 1. Отчитат Събитие 1 , цък, в врме Нула, сетне в Събитие Б , пак така но там е оригинала Наблюдател  1 и отново по веждичките едновременно цък , цъкът. Кой интервал е по голям. Отново ли държите на Отговор Б и така влизате в противоречие с Т.О, в нейния частен случай на СТО. Какво правим сега ?

Тук събитичта са свързани с наблюдатели по <геодезични> в едно приближение на евклидово пространство и освен това <клониран> наблщдател ни затваря <кръга> часовници в едно събиие , общо събитие А и Б.  .. >>>

Редактирано Юни 10, 2020 от laplandetza

[scaner]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Може , как да не може, просто е до слънцето , не е затворена мирова линия между събития или някаква геодезична, затворена в орбита. Просто е До.Няма пречки за това.

Не бъркай орбита с геодезична, несравними са. ДОкато орбитата може да е затворена крива, геодезичната е прав. Орбитата е тримерна, геодезичнаата е 4-мерна, имат несраввними свойства. И повтарям, няма около слънцето такава орбита.