Турската средна класа - основна база за икономическия възход на Турция през 21-ви век

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Aspandiat said:

Голяма работа ще да е турската средна класа, бранеща с гърдите си Ердогановата власт. Ето и как изглежда излязлата на улиците миналия август турска "средна класа".

Е, показвам с общодостъпна като информация макроикономическа статистика как са нещата в икономически план, ти ми опонираш със снимки и картинки. Едното няма тежестта като аргумент на другото. Не си ги измислям тези числа, нито пък съм бил на същото мнение, преди да си дам труд да се запозная с тях. Да игнорирам тази информация означава да бъда пристрастен, това е лесно, но не предразполага към рационалност. Средна работна заплата 1300 лева в еквивалент на турски лири за 50 процента от работещите, минимална 800, цени с 6-7 процента по-високи от българските, брутен вътрешен продукт на човек 25 000 долара по покупателна сила, ръст на БВП 5 процента за 15 години подред средно, тази година пак е висок, въпреки всички черни прогнози. Това са числата. Население със средна възраст 30 години, срещу 43 годишна възраст на това в България, прираст на населението за 14 години 10 милиона. Така стоят нещата със средната класа в Турция, харесва ли ти или не. Да, тези хора, много от тях може би не харесват едноличния режим на Ердоган и партията му, но те дължат по-добрия си живот и този на семействата си на това управление. Можем да продължим да комуникираме с фотоси, но темата е икономическа. Моля колегите да пишат по същество.

[Dobri_I]

За пенсиите и минималната заплата съм съгласен, но не те определят средната класа.

Стига с тази брутна заплата - вижте нетната тя се получава и харчи, а в средните нетни заплатите разликата не е голяма - България - 476,95 евра, Турция - 513,43 евра.

Можеш да сравниш по градове - https://www.numbeo.com/cost-of-living/country_result.jsp?country=Bulgaria 

И пак казвам преди 7-8 години бяха много пред нас и малко пред Румъния, а сега са доста зад Румъния и са в паритет с нас.  Говоря за работещи в големите градове, а не за пенсионери и социално слаби. Освен това имат и назряващ проблем и с безработицата (а поради демографията и многото млади хора излизащи на пазара на труда този проблем ще се задълбочава още повече).  Изобщо не е розова ситуацията в Турция.

Цените са интересни - алкохола ( включително бирата) и месото (без пилешкото) са безбожно скъпи. Плодовете и зеленчуците са по-евтини.

[nik1]

Преди 6 минути, Dobri_I said:

За пенсиите и минималната заплата съм съгласен, но не те определят средната класа.

Стига с тази брутна заплата - вижте нетната тя се получава и харчи, а в средните нетни заплатите разликата не е голяма - България - 476,95 евра, Турция - 513,43 евра.

Можеш да сравниш по градове - https://www.numbeo.com/cost-of-living/country_result.jsp?country=Bulgaria 

И пак казвам преди 7-8 години бяха много пред нас и малко пред Румъния, а сега са доста зад Румъния и са в паритет с нас.  Говоря за работещи в големите градове, а не за пенсионери и социално слаби. Освен това имат и назряващ проблем и с безработицата (а поради демографията и многото млади хора излизащи на пазара на труда този проблем ще се задълбочава още повече).  Изобщо не е розова ситуацията в Турция.

Цените са интересни - алкохола ( включително бирата) и месото (без пилешкото) са безбожно скъпи. Плодовете и зеленчуците са по-евтини.

Добри, те определят процента на средната класа (хората със средни доходи, "доходи в средата", иначе в един по-тесен смисъл "средната класа" е нещо друго, но за него няма точни дефиниции и методики) - процентът се определя и формира от/чрез "пирамидата" на доходите..
Силната средната класа значи това - да има голям процент хора, с доходи в средата..

 

Редактирано Октомври 24, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 29 минути, Dobri_I said:

 

За пенсиите и минималната заплата съм съгласен, но не те определят средната класа.

Стига с тази брутна заплата - вижте нетната тя се получава и харчи, а в средните нетни заплатите разликата не е голяма - България - 476,95 евра, Турция - 513,43 евра.

 

Малко са по-различни цифрите:

528 евра в турция нетно, 414 евра в България

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_European_countries_by_average_wage

118 евра са над 20 процента разлика. Освен това има и една прислойка от средната класа, която е 60 процента срещу 40 за България, която е от около 5-6 процента и е много по-високо платена от тези средно с по 500 евро.

А има и креативна и работеща класа от свръхбогати, в Турция по класациите на Форбс за миналата година има над 30 милиардери, половината са направили богатството си за последните няколко години, при това легитимно, могат да се проследят бизнесите и парите им, България няма нито един такъв милиардер сред 1500-те в света, тук е зоната на здрача за големите пари.

по отношение на доходите най-важното, което тук не обсъждаме е, как се съотнасят те към БВП и растежа, а това в Турция върви пропорционално на растежа и дори изостава, в България има напъни от популисти политици и пишман-профсъюзни деятели доходите да изпреварват реалния ръст на БВП, това е път към инфлация и дългове, не можеш да плащаш повече, отколкото произвеждаш, тарикатския гръцки модел. Силно ни тегли в тази посока, ама накрая всичко се плаща и с лихви.

[Dobri_I]

Това не е средна класа. 

По логиката на "средните доходи" ще излезе, че и в Сомалия има средна класа от поне 23-20%.

ПП Киров прав си за заплатата в България. Моя грешка (предоверих се на сайта).

[Б. Киров]

Преди 23 минути, Dobri_I said:

 

Това не е средна класа. 

По логиката на "средните доходи" ще излезе, че и в Сомалия има средна класа от поне 23-20%.

ПП Киров прав си за заплатата в България. Моя грешка (предоверих се на сайта

 

По отношение на определението "средна класа" има различни  тълкувания и интерпретации, но някакъв консенсус и в този форум бяхме постигнали, че това са хората със средни и до 80 процента от средните доходи в съответната страна. Под "средни доходи" се разбира покупателната сила на местните пари, преизчислена в щатски долари, това е общоприета методика. В Китай например, за средна класа е много по-нисък праг от този в Западна Европа или САЩ, но цените и услугите също са много по евтини, така че с относително по-малко пари човек от дефинираната "средна класа" там би могъл да си позволи приблизително същото, което и човек от посочените страни. Иначе може да се говори за "средна класа" като хора имащи независими от работодател доходи, самонаети, производители и т.н. интерпретации, но общоприето е да се измерва по формулата 0.8 - 1 средни доходи, това е унифициращата методология, най-широко използвана и стандартизираща понятието.

За Сомалия като гледам БВП и населението им, не мисля, че въобще би могло да се говори за средна класа, не срещам и конкретна статистика за доходите и покупателната способност на заплатите там, просто не открих данни - за такива страни съм чел, че след 20-на години евентуално ще имат шанс да формират средна класа. Ето линк към информация за средната класа в Африка, като са въвели и понятие "плаваща средна класа":

https://www.afdb.org/fileadmin/uploads/afdb/Documents/Publications/The Middle of the Pyramid_The Middle of the Pyramid.pdf

Сомалия не фигурира в тази таблица, а иначе критериите за средна класа в този континент са много по-ниски:

В "долна" средна класа влизат хора с месечен доход 80-100 на месец, в горна с по 200 долара месечно.

[nik1]

Преди 15 минути, Dobri_I said:

Това не е средна класа. 

По логиката на "средните доходи" ще излезе, че и в Сомалия има средна класа от поне 23-20%.

ПП Киров прав си за заплатата в България. Моя грешка (предоверих се на сайта).

Това са методиките в цял свят. В тези методики, макар и понятието средната класа да не е дефинирано според всичките критерии (те са осем), те са достатъчно показателни за  това което дискутираме: нямаме достатъчно (спрямо Турция) хора с добра покупателна способност,  достатъчно хора да инвестират и т.н. (надявам се с това сте съгласен)

Ако имате очавания че същинската ни средна класа е силна, просто няма какво да говорим,.. Тя се оценява при нас на 5 процента от работещите, при турците при този мащаб за общата средна класа,  същинската е 10 процента

 

 

[Dobri_I]

Статистически глупости.

Според тази "схема на доходите" аз трябва да съм част от висшата класа в България, но реално съм просто един наемник (много скъпо платен за България). 

Всичките тези статистически ала-бализми не отчитат най-главното - манталитета на класите. Примерно на мен ми е ужасно трудно да стана част от истинската средна класа и да развия доходен собствен бизнес (стигнал съм само до рентиерство на земи и един апартамент) и основният проблем е в мен самият (страх от риск и загуба на доходната ми професия).  

И Ник не е само до свободен финансов ресурс - аз познавам много хора които си купиха  Панамери, Кайени и X6 (старите им коли бяха среден клас - Пасат, А4/6 и т.н.), вили по чукарите, държат по няколко стотин хиляди на влог и т.н. , но дори и не помислиха за започване на собствен бизнес (бил той и като моя) - всичко е до манталитета. (това е най-лошото последствие от комунизма). Тоест едва ли и половината от хората със свободен ресурс в България биха инвестирали.

Тук турците, трябва да призная, са много пред нас - семейният бизнес не на почит и е масов.

[nik1]

Just now, Dobri_I said:

Статистически глупости.

Според тази "схема на доходите" аз трябва да съм част от висшата класа в България, но реално съм просто един наемник (много скъпо платен за България). 

Всичките тези статистически ала-бализми не отчитат най-главното - манталитета на класите. Примерно на мен ми е ужасно трудно да стана част от истинската средна класа и да развия доходен собствен бизнес (стигнал съм само до рентиерство на земи и един апартамент) и основният проблем е в мен самият (страх от риск и загуба на доходната ми професия).  

И Ник не е само до свободен финансов ресурс - аз познавам много хора които си купиха  Панамери, Кайени и X6 (старите им коли бяха среден клас - Пасат, А4/6 и т.н.), вили по чукарите, държат по няколко стотин хиляди на влог и т.н. , но дори и не помислиха за започване на собствен бизнес (бил той и като моя) - всичко е до манталитета. (това е най-лошото последствие от комунизма). Тоест едва ли и половината от хората със свободен ресурс в България биха инвестирали.

Тук турците, трябва да призная, са много пред нас - семейният бизнес не на почит и е масов.

Глупости или не, те дават ясна представа за пирамидата на доходите, нали за това е дискусията.

За същинската средна класа, няма как да сложим каруцата пред коня - не може да имаме същинска средна по-голяма и силна, от статистическата (с това сте съгласен надявам се, след като се занимавате с бизнес, можете да хванете елементарната логика)

Няма значение кой какъв е в тази статистика - аз също попадам в "статистическата"  средна класа (попадах, докато работих, сега съм безароботен), иначе си бях бедняк.

Цитирай

И Ник не е само до свободен финансов ресурс - аз познавам много хора които си купиха  Панамери, Кайени и X6 (старите им коли бяха среден клас - Пасат, А4/6 и т.н.), вили по чукарите, държат по няколко стотин хиляди на влог и т.н. , но дори и не помислиха за започване на собствен бизнес (бил той и като моя) - всичко е до манталитета. (това е най-лошото последствие от комунизма). Тоест едва ли и половината от хората със свободен ресурс в България биха инвестирали.

Така е, но това е друга тема. Мисля че съм пускал една тема за средната класа в подфорума (какво точно е тя), отделно сме ги нищили с Киров тези неща в темата за дълговетете САЩ на капитана

 

[nik1]

Може да се каже, че същинската средна класа се характеризира със следните неща

1) доходи между най-ниските и най-високите (белегът е формален и най-маловажен)

2) работят за да имат тези доходи - като самонаети или те самите наемат работягите (но самите те не са наети от друг)

3) те са независми и самостоятелни, в смисъл те решават какво и как да правят и предприемат, в този смисъл са предприемачи.

4) Притежават и умножават собственост. Това ги "тласка" да работят за стабилността и сигурността (за да няма покушения срещу тяхната собственост)

5) Не смятат (по Вебер) работата (предприемачеството) за проклятие и не вярват, че благополучието може да дойде като резултат от един удар, една  далавера или някакво еднократно чудо. Работят повече, отколкото е необходимо за постигане на житейския минимум, с което създават обществена атмосфера на формулиране и постигане на житейски цели.

6) притежават умереност и деловитост, която им спестява омразата насочена към най-бедните и най-богатите, в този смисъл се явяват и спойка за обществата (човекът от ниската класа гледа съседа си и се стреми да стане като него, а не да го набие)

7) склонни са да правят и предприемат иновации, за да постигат напредък.

8) склони да работят с кредити от банките (не е средна класа, този който иска заем от брат си)

Някой да допълни нещо?

Анализът не е мой, разбира се:

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Dobri_I said:

Статистически глупости.

Според тази "схема на доходите" аз трябва да съм част от висшата класа в България, но реално съм просто един наемник (много скъпо платен за България). 

Всичките тези статистически ала-бализми не отчитат най-главното - манталитета на класите. Примерно на мен ми е ужасно трудно да стана част от истинската средна класа и да развия доходен собствен бизнес (стигнал съм само до рентиерство на земи и един апартамент) и основният проблем е в мен самият (страх от риск и загуба на доходната ми професия).  

И Ник не е само до свободен финансов ресурс - аз познавам много хора които си купиха  Панамери, Кайени и X6 (старите им коли бяха среден клас - Пасат, А4/6 и т.н.), вили по чукарите, държат по няколко стотин хиляди на влог и т.н. , но дори и не помислиха за започване на собствен бизнес (бил той и като моя) - всичко е до манталитета. (това е най-лошото последствие от комунизма). Тоест едва ли и половината от хората със свободен ресурс в България биха инвестирали.

Тук турците, трябва да призная, са много пред нас - семейният бизнес не на почит и е масов.

Не бих ги определил като "глупости", по-скоро инструменти за някакъв обективен анализ, доколкото групата определена по такъв критерии за средна класа е и потенциален вътрешен пазар, нали тези хора са потребители на пазара. Иначе в смисъл на "трето съсловие" или буржоазия, какъвто е корена на термина "средна класа" ясно е, че и в Турция и в България не са това процентите - не би могло 60 процента от населението на Турция да са предприемачи, но са стабилен пазар.

За свободния финансов ресурс и страхът на хората у нас да правят бизнес, според мен, не е само от наследството на комунизма. В началото през 90-те много повече хора се надяваха да има добри пазарни условия за бизнес и тогава се регистрираха стотици хиляди семейни и еднолични фирми, това беше Синята идея за демокрация, която изтля и отиде в кошчето към началото на 21-ви век, точно когато нещата в Турция са започнали да се случват. идеята за бизнес в България изгоря с мошеническата приватизация, направила мутри, ченгета и номенклатури в назначени капиталисти с пълен монопол върху пазара и банките. Тогава се феодализира българската икономика и мнозина разбраха, че са ги прецакали и синя идея няма, има назначена червена буржоазия. В Турция нещата не стоят така. Там има стара и мощна буржоазия, споменатия от мен тук Коч холдинг е наследствен четвърто поколение, поне 3-ма или 4-ма членове на фамилията са милиардери и почти всички бордове на управителните тела на фирмите в холдинга са заети от роднини на фамилията. Но първият Коч е нещо като нашия Буров или Аврам Чальовски - започва от едно провинциално дюкянче през 1917 и сам създава бизнес-империя,после я наследяват синове и внуци. Там няма прекъсната традиция и преобръщане на социалния часовник с дъното нагоре, пирамидата на естествения подбор в икономиката е работела през целия 20-век, работи и сега. Може хората със средни доходи в Турция, които са 60 процента да са базата и двигателя на вътрешния пазар като консуматори, но истинския мотор и мозъка са големите семейни конгломерати, в чиито ръце са производството и банките. ние такава класа едри предприемачи и корпорации нямаме. С едно две изключения нашият едър бизнес е паразитен, той е квази-бизнес, ориентиран за печалба не към разширяване на производство и иновации, а към публично-частни партньорства с държавата, тоест към корупция и кражба от бюджета.

Това най-ясно се забелязва във функционирането на фондовата борса в двете страни - на турската се обръщат огромни обеми сделки в акции и капитал, българската е параван за задкулисни придобивания, на нея не се случва нищо съществено, защото същественото става в партийните централи и зад кулисите. Без способен едър капитал капитализъм няма. Дори в Китай.

Според мен, гледайки цифрите от статистиката за турската икономика, огромната заслуга на дясната партия на Ердоган е, че държавата целенасочено се намесва с кредити и закони, с големи инфраструктурни проекти в създаването на голяма средна класа в смисъл на добре платени работни места - резултатът е 40 млн. такива хора в сравнение с предишните 10 млн. Точно в тази целенасочена държавна политика, с регулиране разбира се, успоредно с поощряването на едрия капитал да произвежда и балансирана фискална политика, Турция дръпва рязко в икономиката, опирайки се преди всичко на реализация на стоки и услуги на вътрешния пазар. От такава държавна политика печелят всички слоеве на обществото - бедните отиват нагоре в социалната пирамида, стават "средна класа" с добре платени работни места и стабилни доходи, оставащите бедни са обезпечени със социални програми /турската държава има строителна организация, построила стотици хиляди домове за такива семейства, има и санираща програма/, освен това е вдигната много минималната заплата и е много доближена до средната, това също дава ресурс на бедните и шанс да се преквалифицират и образоват; за горната класа от богати и свръхбогати рестрикции няма - държавата подкрепя и тяхната активност и стремеж към придобиване на богатство - така се хомогенизира обществото на база национален интерес, същевременно е динамично и отворено. Има една потенциална опасност сега, самозабравилата се от успеха партия да не кривне към неоосманизъм и имперски амбиции, за това предупреждават и двамата турски автори, които цитирах. Избегне ли тази подводна скала, тази дясна партия има широка магистрала пред себе си. Не бива да се забравя, че първата успешна светска партия на Ататюрк е лява, подчертано лява, тя е член на социалистическия интернационал и действа със силови методи - прословутите шест водещи принципа, които и сега стоят върху емблемата на партията на Ердоган, той не се е отказал от тях, само е сменил страната - от ляво се е изместил вдясно.

[Б. Киров]

Генезисът на новата турска буржоазия – историята на Коч Холдинг

Когато Рупублика Турция е основана преди 90 години, тя се нуждае от национална класа на богати хора, за да осъществи плана на Ататюрк за икономика, основана върху частния сектор. Сравнително богатите търговски семейства се радват на държавна подкрепа, процъфтяват и през годините някои от тях се превръщат в конгломерати, които в момента са най-големите играчи в турската икономика. И така, милиардерите на Турция не са от онзи  тип буржоазна класа от Френската революция през 1789 г., чиито интереси исторически се сблъскваха някога с тези на управляващия феодална класа / държава. В Турция днес първите по големина десет бизнес-конгломерати заемат пазарен дял около 40 процента, а само групировката Коч Холдинг дава около 9-10 процента от БВП на страната и голяма част от износа и вноса. В резултат на това развитие, новата турска едра буржоазия не развива традиция да се изправя срещу правителствата, а да си сътрудничи с тях

Пред преврата срещу Ердоган турските медии отразиха сблъсък на фамилията Коч с управляващата партия на Реджеп Ердоган и лично с него, след като поводът беше една подкрепа от лидера на Коч към протестиращите противници на Ердоган, демонстрирана от него с отваряне вратите на най-големия хотел в Истанбул „Диван”, собственост на холдинга, за да ги приюти хората на улицата и да им даде закрила от полицейското насилие.

В резултат на това напрежение, беше ли фамилията Коч заличена, както това се случи преди това с наистина сенчестото семейство Узана? Тъй като KG е просто прекалено голяма, за да бъде провалена, според изявлението на Али Коч: "Като Коч Холдинг правим 9% от БВП на Турция, 10% от износа на страната и 9.4% от общите данъчни приходи на правителството". Ердоган сигурно не би искал да убие гъската, която снася златни яйца. За Ердоган и неговата партия не беше разумно да се изключи най-голямото предприятие в страната, което има нов скъп проект за производство на горива с по-висока производителност, създава стимули за стратегически инвестиции. Особено неразумно щеше бъде такова противопоставяне, ако това предприятие контролира целия капацитет на Турция за рафиниране, а данъците върху горивата представляват голям източник на приходи за правителството. Толкова голяма, че поради това прекомерно данъчно облагане, турците използват най-скъпото гориво в света. Традиционно бизнес-династиите в Турция се справят добре с правителствата и такава е и целта на семейство Коч. Точно след като Ердоган обвини Коч холдинг и декларира предприемането на мерки против него, Али Коч изрично каза: "Ние нямаме друга цел или желание, освен да развиваме турската икономика, превръщайки Турция в лидер на региона и важен фактор в глобалната икономика". Накратко, параноята на Ердоган го накара първоначално да накаже Коч Холдинг с реторика за хуманитарно действие на ръководството на техния хотел „Диван”. Той обаче не отиде с други действия по-далече от това наказание.

Мустафа Коч, последният директор на борда на директорите на Коч холдинг, който почина внезапно от инфаркт през 2016, внук на Вехби Коч, основателят на фирмата и син на Рахми Коч, предишният директор на борда, неговото лично богатство се изчисляваше от Форбс над 8 млрд. долара

Мехмет Омер Коч, брат на починалия миналата година Мустафа Коч, наследил го като изпълнителен директор на Холдинг Коч, 55-годишен, възпитаник на Columbia Business School

https://alikincal.wordpress.com/tag/koc-family/

История на компанията:
Коч е име, което е много популярно в Турция. Това е името Коч Холдинг А.Д., най-голямата индустриална група в Турция. Холдингът от компании се занимава с различни бизнеси, включително автомобилната промишленост (Tofas, най-големият производител на автомобили в Турция), супермаркетите, електро уредите и енергетиката, както и банковото дело, строителството, производството на храни и болници. Основателят на холдинга Коч е Вехби Коч, първият турски бизнесмен, спечели национална известност. Известен като щедър филантроп, той е отговорен и за въвеждането на редица съвременни западни бизнес-практики в Турция.

Ранна история
Вехби Коч е роден и израснал в Анкара, по това време град от 30 000 души. Още като момче, той осъзнава, че най-проспериращите семейства в Анкара са не-турските малцинства като гърци, евреи и арменци. Те били успешни търговци и бизнесмени, дейности непопулярни сред турците мюсюлмани. Въпреки това, хората от малцинствата живеели комфортно и много от тях били богати, докато турците живеели по-скромен живот като ходжи, държавни служители, пазачи, фермери и бакали.
През 1917 г. Вехби Коч убеждава баща си, преподавател по литература, да му помогне да създаде малък хранителен магазин в Анкара. Въпреки че е само на 16 години, Коч е убеден, че търговията е единственото средство на човек като него да стане богат. Той преследва търговията си усърдно и издържа на икономическите трудности както по време на на Първата световна война, така и на последвалия срив на 600-годишната Османска империя.
Когато Турция става република през 1923 г., президентът Кемал Ататюрк премести столицата на страната от Истанбул в Анкара. Коч открива нови хоризонти на бизнес в строителството и строителните доставки, а по-късно печели престижен договор да ремонтира покрива на турския парламент. Вехби Коч работи неуморно, често повече от 16 часа на ден. Макар че на 26 години става милионер, той продължава да показва необичайна отдаденост. така например, в продължение на осем месеца през 1930 г. той стои неотлъчно на строителен обект за нова болница, за да гарантира, че проектът ще бъде изпълнен по график.

Връзки с чуждестранни компании: 1930-те

През 1928 г., когато компанията продължи да се диверсифицира, Коч става местен представител на Ford Motor Company и установява няколко дилъри на Ford в цялата страна. Коч подписва изключителното споразумение с Mobil Oil Company през 1931 г. за търсене на петрол в Турция и през 1940 г. си осигурява ексклузивни турски права за внос и разпространение на различни европейски и американски продукти, включително автомобили Ford и Socony Vacuums. През този период седалището на компанията е преместено в пристанищния град Истанбул, за да могат търговските операции да бъдат наблюдавани по-внимателно.

Турция остава неутрална през по-голямата част от Втората световна война и никога не се включва пряко във военни действия. Независимо от това, Коч претърпя значителни загуби в международната си търговска дейност.

Германските сили окупират Гърция и почти успяват да стигнат до кавказките нефтени находища североизточно от Турция, преди войната да се се обърне в полза на съюзниците. След като германски войски биват изгонени от Югоизточна Европа и Германия капитулира, Съветският съюз се опитва да придобие контрол над Дарданелите и Босфора, стратегически турски морски пътища, свързващи Черно море и Средиземно море. Между 1945 и 1947 г. редица събития в Югославия и Гърция намаляват влиянието на Съветския съюз в района и на власт идва консервативно турско правителство със силни връзки със Съединените щати. Като правителствен консолидиран контрол, правителството въвежда редица изолационистични търговски политики, предназначени да защитят вътрешната икономика.

Чуждестранните компании са били задължени да продават продуктите си чрез местни агенти като Коч, които са запазили правата за внос и разпространение на чуждестранни продукти в Турция. Коч сключва споразумения с няколко компании, включително General Electric и Burroughs. Конкуренцията бива значително намалена и ограничена само до няколко турски компании, управлявани от компрадорски капиталисти като Вехби Коч, Дани Копер, Узейър Авундук и Й. Селек, които имат пълен монопол върху вносните дефицитни продукти.

Печалбите на компанията са били активно реинвестирани, което помага периодът от 50-те години да е време на впечатляващ растеж. Коч става съдружник с U.S. Rubber Company и Siemens и през 1955 г. закупува малък производител на стоманени мебели и домакински уреди, наречен Arçelik (на турски "чиста стомана").

Коч е бил критикуван в академичните и политическите среди, че позволява на западните "империалистически" корпорации да източват турския капитал и чуждестранна валута, които биха могли да бъдат използвани за развитието на турските индустрии. Коч обаче генерира малка сума от валута чрез своите експортни операции. Макар да защитава ролята си на нетен вносител, Koч започва да разширява своите производствени мощности и в крайна сметка договаря лицензионни споразумения за местно производство на продукти, които преди това са били внасяни. Въпреки че на този етап той все още се нуждае от внос на части и компоненти, Koч пренасочва значителна част от своите инвестиции в производство към турския пазар.

Модернизация на компанията: 1960-те и 70-те

През 1963 г. Вехби Коч създава холдингова компания за разнообразните си бизнес интереси. Коч Холдинг е основан като anonim, alsirket (турската форма на инкорпориране) и е определен като координиращ орган за 28-те дружества, от които се състои групата Koç. През 1966 г. компанията прави първото си публично предлагане на акции. Вливането на частни капитали допълнително увеличи капитализацията на компаниите и прави възможно още по-голямо разширяване.

Вехби Коч постепенно прехвърля контрола на групата на единствения си син Рахими, когото по-късно назначава за председател на изпълнителния комитет на Коч Холдинг и на трите си дъщери. Такова грациозно преминаване в пенсиониране не е обичайно в Турция, където патриархалната автокрация се практикува в бизнеса, както и в семейните дела. Всъщност по-старият Коч не се оттегля. Той поддържа лек график за работа и продължава да изпълнява функциите на председател на борда, като запазва правото си да налага вето на всяко решение, взето от изпълнителния комитет на сина му.

През 1966 г. изцяло притежавано дъщерно дружество на Koç, наречено Otosan, започва да произвежда автомобил, базиран на дизайна на Ford Cortina. Продаден под името Анадол, първият автомобил е изцяло произведен в Турция. Друга компания Коч, наречена Tofa, продължава да сглобява автомобили Fiat, продавани под марката Murat.

Предлагайки силно конкурентни заплати, групата Koç привлича най-квалифицираните мениджъри и бизнесмени в Турция от различни етнически и религиозни среди. Много от тях са обучени в западноевропейски и американски университети и бизнес училища (Рахми Коч е завършил Университета Джон Хопкинс). Те донасят в Турция най-новите управленски умения и стратегии и създават новаторска и динамична група, която в голяма степен е отговорна за институционализирането на петгодишните планове през 1971 г. като част от по-широка схема на дългосрочно планиране.

Когато турски компании закупуват материали от чужда страна, от тях обикновено се изисква да плащат с валутата на чуждата страна. Фирми, които не са натрупали достатъчно валута за транзакцията, са принудени да я купят от търговски или правителствени банки. Когато резервите им в чуждестранна валута са изчерпани, те са принудени да продават местната валута. Това потиска стойността на местната валута и прави още по-трудно да се внася чуждестранни стоки. Коч се превръща в компания в тази позиция. Той никога не е натрупвал чуждестранни валути, защото е внасял значително повече от износа: с други думи, Koч е нетен вносител.

През този период групата Коч продължава да изпитва проблеми с чуждестранните валути. Като нетен вносител не съумява да посрещне изискванията си за налична чуждестранна валута. За да изпълнят задълженията си към чуждестранни доставчици, компаниите Коч са принудени да източват валута от държавните сметки. С течение на времето това се превръща в значителна политическа отговорност. За пореден път Коч започна да проучва възможностите, които биха му позволили да замести вносните продукти, с такива, произведени на вътрешния пазар.

През този период Koч се заема със създаването на завод за стоманени сплави в Бурса, наречен Asil Çelik. Планирано е, че Асил Челик ще произвежда блокове и части за други производствени операции на групата Koч. Въпреки, че е построен, за да помогне за намаляване на зависимостта на компанията от вноса, заводът също така е бил предназначен да спечели симпатиите на някои политици и елементи в армията, който силно вярват, че по стратегически и икономически причини, Турция трябва да развива промишлената инфраструктура.

Асил Челик, който е в основата на новата стратегия за замяната на вноса на компанията, отнема няколко години, преди да бъде завършен. Въпреки че е постигнат напредък в намаляването на валутния недостиг на компанията, дружеството пак остава нетен вносител. Турската икономика обаче се влошава толкова сериозно, че в един момент дори валутните резерви на правителството са изчерпани. Koч, който е генерирал само 10% от своите нужди в чуждестранна валута, е принуден да прекрати вноса и временно да намали операциите си.

В отговор на кризата Рахми Коч създава нова компания, наречена Ram di als Ticaret, специално посветена на насърчаването на износа и вътрешното генериране на чужда валута. Коч печели и продължила много години битка с конкурентната Sabanci Group за контрол над петата по големина банка в страната - Türkiye Garanti Bankasi. Банката е преструктурирана, за да изпълнява повече международни транзакции за групата Koç. Компаниите Коч имат рекорден ръст през 1977 и 1978 г., най-лошите години от икономическата криза в Турция. Рахми Коч удвоява усилията на компанията си за насърчаване на износа признава, че "страната не може да бъде бедна, докато ние печелим пари".

Коч започва да става нетърпелив от това, което се наричаше "бавна бюрокрация" на правителствени служители в Анкара. Той събира екип от търговски представители от групата Коч, за да се срещне с представители на съветския блок, на които им е казано, е един начин да намалят търговските си излишъци с Турция е, като закупуват повече турски продукти. След това страните от Близкия изток, изнасящи петрол, биват помолени да увеличат вноса на турски продукти. Скоро обаче икономическата криза в Турция започва да оказва пряко влияние и върху Коч. Нарастването на компанията почти спира до 1979 г. и 5 000 работници са уволнени.

Промените в политическия контекст: 80-те

На 11 септември 1980 г., когато турската икономика се доближава до състояние на пълен хаос, елементи от турските въоръжени сили под командата на генерал Кенан Еврен поемат контрола над правителството и налагат военно положение. Като част от стабилизиращата политика на военното правителство са наложени тежки ограничения върху плащанията в чуждестранна валута. В резултат на това Коч е принуден да промени значително бизнес стратегиите си. Операциите във фирмите на групата (много от които работят с 30% от капацитета) допълнително намаляват, а някои са напълно затворени. Заводът за стомана Асил Челик е най-сериозният удар върху интересите на Коч. Заводът е затворен и по-късно национализиран от военното правителство.

Финансовият отдел Koç, състоящ се от банка и застрахователна компания, бива разширен, за да предостави на групата по-големи валутни услуги. Когато финансовото отделение е създадено в средата на 70-те години на миналия век, той приключва 50-годишната политика на Vehbi Koç, че компанията не оперира в тази сфера.

След като установява контрол върху турската икономика, военното правителство разрешава общи избори за завръщането на цивилното правителство. Партията на Родината, водена от Тургут Йозал, идва на власт през 1983 г. и започва кампания за "озападяване" на икономиката чрез вдигане на протекционистките търговски ограничения. От 1985 г. чуждестранните компании имат право да изнасят продукти директно в Турция.

Импортираните японски и съветски автомобили започват да се конкурират директно с автомобилите, произвеждани от подразделенията на Коч Tofa, Als и Otosan. Koç също са изправени пред конкуренция при внос в сфери като хладилници, офис консумативи, консерви и текстил. Компанията протестира силно, като твърди, че внезапното въвеждане на либерална търговска политика ще разстрои икономиката и ще премахне стимулите за вътрешни инвестиции. Премиерът Йозал отговоря, че турските граждани страдат от търговска политика, която ги принуждава да купуват стоки от по-ниско качество, и че турските компании нямат стимул да подобряват продуктите си, за да ги направят конкурентоспособни в международен мащаб. Въпреки че тази нова ситуация издига пред Коч ново предизвикателство, тя не е разрушителна за холдинга.

Koç увеличава кооперирането си с различни западни корпорации и през 1985 г. сключва споразумение с American Express за учредяване на съвместна банка, наречена Koç-Amerikan Bank. Коч е също така партньор в корпорацията Истанбул Fruehauf, която през 1985 г. започва да произвежда ремаркета и полуремаркета.

Vehbi Koç прави още една стъпка към пенсионирането през 1984 г., когато предава официално председателството на борда на целия холдинг на сина си Rahmi. Той продължава да съветва изпълнителния комитет, изказва своите мнения и загриженост чрез ежедневни бележки. Вехби Коч, силен поддръжник на свободната търговия и турското членство в Европейската общност, е считан и до днес за отличен и опитен държавник.

След неговото оттегляне от прякото управление на холдинга, следва продължаващо разширяване и по-нататъшни придобивания. Коч Холдинг участва през 1993 г. в придобиването от Турция на Aygaz, в която Koч е стават акционери с 56% участие с Mobil Oil Turk A.S.

Отменяне на политиките на протекционизъм от правителство в Турция, част от продължаващата обща кампания за модернизиране на икономиката на страната, в началото не предизвика много проблеми за Коч. Официалният курс на директен експорт от чуждестранни компании оставя непроменени много от високите мита, които запазват изкуствено конкурентността на местните продукти. Дори митническото споразумение от 1995 г. с Европейския съюз, което има за цел да ограничи подобни високи митнически такси между държавите-членки, предоставя мярка за защита на дружеството. Договорът включва определени "чувствителни сектори", които стават изключения; в резултат на интензивното лобиране от страна на Koч, един от тези освободени сектори стават автомобилите втора ръка - продукт, който би могъл да причини проблеми за марката Tofas на компанията.

През втората половина на 90-те обаче протекционистката политика на Турция все повече ерозира, оказвайки натиск върху автомобилните производители в страната. Един пример за това е през 1996 г., когато мярка на турския парламент позволява на турците да работят в чужбина, за да купуват вносни автомобили без мита. Пазарът допълнително е притиснат, когато Sabanci Group, вторият по големина турски конгломерат, инициира съвместно предприятие с Toyota. По това време делът на Koç-Fiat в автомобилния пазар вече е намален до 52%, а прогнозите за огромен приток на чуждестранен продукт водят до спиране на инвестициите както на Koç-Fiat, така и на основните му конкуренти.

Ангажиране към разнообразно портфолио: началото на 21-ви век

Коч Холдинг обявява през 2000 г., че стратегията му ще обхване инвестициите в търговията на дребно, строителството, здравеопазването и финансите. Първото голямо развитие през 2001 г. обаче е връщането към един от историческите сектори на компанията; фирмата си партнира с норвежкия Statoil, за да стартира съвместно предприятие в областта на газовия маркетинг. Норвежката държавна нефтена и газова компания, като дялов собственика на газовите резерви в Азербайджан, препоръчалва газопровода Азербайджан-Турция да използва по-ефективно турския пазар.

Годината 2002 води до разнообразни развития. Tofas отговори на нарасналата необходимост да се конкурира ефективно, като въвежда четири нови модела, базирани на Fiat's Palio и Albea. Четирите модела представляват плодовете на инвестиция от 100 млн. долара за разработване на нови продукти. Koч също продават 15,2% от своя дял в Goodyear Lastikleri, турско дъщерно дружество на гигантския производител на американски гуми, обратно в компанията майка за 15,9 милиона долара.

Друго важно събитие през 2002 г. е усилията на Коч Холдинг, в партньорство с Тюрк Телеком, е опитът да придобият контролен пакет акции в българската държавна монополна телекомуникационна компания БТК. Независимо от крайния резултат, участието на Коч в начинанието явно подчертава непрекъснатия им ангажимент към разнообразно портфолио и желанието им за разширена база на бизнеса им, основаващ се на нови технологии, хармонизирани с новото хилядолетие.

Подразделения на Холдинг Коч:

Tofas Group (Automotive): Bursa Oto; Egemak; Gün Oto; Istanbul Fruehauf; Istanbul Oto; Karsan; Karsan Pazarlama; Opar; Ormak; Otobüs Karoseri; Otokar Pazarlama; Otoyol; Otoyol Pazarlama; Ottar; Setur Oto; Türk Traktör; Tofa;als; Tofa;als Oto; Tormak; Trakmak. Otosan Group (Automotive): Dökta;als; Ege Oto; Kuzey Motolari; Motör Ticaret; Otokoç; Otosan; Standard Belde; Nasoto; Otomotor. Automotive Supplies Group: Bebimot; Beldesan; Endiksan; Mako; Royal Tevzi; Takosan; Tekersan; Uniroyal Endüstri. Durable Goods Group: Alpa; Arçelik; Ardem; Atilim; Beko; Bekoteknik; Destek; Egemen; Geli;alsim; Hamle; Türk Elektrik Endüstrisi. Consumer Products Group: Aymar; Besan; Beyta;als; Bozkurt; Bürosan; Düzey; Kav; Kurt Mensucat; Maret; Migros; Tat; Türkay. Construction and Mining Group: Demir Export; Garanti In;alsaat; Izocam; Kimkat; Koçta;als; Koza; Mavi Çelik; Merkez Ticaret; Türk Demir Döküm; Tarko; Tek-Iz. Energy and Trade Group: Ak-Yak; Akpa; Ankara Gaz; Aygaz; Bilar; Bürokur; Bursa Gaz; Gazal; Haliç Antrepoculuk; Koç Burroughs; Lipet; Mobil Gaz; Porsuk Ticaret; Setur; Setur Diners; Setur Avis; Tata;als; Turistik I;alsletmeler. Financial, Foreign Trade, and Siemens Companies: Koç Yatirim; ;alSark Sigorta; Etma;als; Hata;als; Simko; Günsu; Kofisa Di;als Ticaret; Ram.

Девизът на компанията:

Нашата цел е да играем роля на пионери в подобряването качеството на живот на турския народ.

http://www.fundinguniverse.com/company-histories/ko%C3%A7-holding-a-s-history/

 

 

[Aspandiat]

On 24.10.2017 г. at 15:11, Б. Киров said:

Е, показвам с общодостъпна като информация макроикономическа статистика как са нещата в икономически план, ти ми опонираш със снимки и картинки. Едното няма тежестта като аргумент на другото. Не си ги измислям тези числа, нито пък съм бил на същото мнение, преди да си дам труд да се запозная с тях. Да игнорирам тази информация означава да бъда пристрастен, това е лесно, но не предразполага към рационалност. Средна работна заплата 1300 лева в еквивалент на турски лири за 50 процента от работещите, минимална 800, цени с 6-7 процента по-високи от българските

По същата логика някой със заплата с еквивалент 300 лева в Гана е тамошна средна класа. Само че средната класа се определя от абсолютни приходи (а оттам и мисленето й), а не от относителни спрямо нивото на държавата. Средна класа където и да е най-малко са хората със собствен бизнес. Смешните 1300 лева в Турция обърнати в лири е всичко друго, но не и средна класа, а обикновени наемни работници. Както не е средна класа дори и в България. Ама ти си вярвай на статистиката колкото искаш и си спекулирай колкото искаш. Все пак форумът не е научна конференция, а чесало на езици.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Aspandiat said:

По същата логика някой със заплата с еквивалент 300 лева в Гана е тамошна средна класа. Само че средната класа се определя от абсолютни приходи (а оттам и мисленето й), а не от относителни спрямо нивото на държавата. Средна класа където и да е най-малко са хората със собствен бизнес. Смешните 1300 лева в Турция обърнати в лири е всичко друго, но не и средна класа, а обикновени наемни работници. Както не е средна класа дори и в България. Ама ти си вярвай на статистиката колкото искаш и си спекулирай колкото искаш. Все пак форумът не е научна конференция, а чесало на езици.

Смешните 528 евро, колкото е средната заплата в Турция нетно, пресметнати с коефициент 2.5, защото толкова е покупателната им способност, ако се харчат в САЩ, се равняват на 1350 щатски долара в САЩ, където чертата на бедността е 1000 долара месечно, с други думи зплатите на 60 процента от работещите в Турция ги вдигат и над чертата на бедността в САЩ, те са средна класа по критериите средни доходи. Това с Гана не е адекватен пример, разисквахме го в предишен постинг в тази тема с примера със Сомалия - не може страна като Сомалия, където БВП на човек от населението е 50 долара месечно, да бъде сравнявана със страни със средни и високи доходи. Турция е страна със средни доходи, и то в горната скала на тези държави, където между другото влиза и България, в страните със средни доходи. Прието е в статистиката от всички престижни статистически агенции, включително Евростат и в статистиките на Световната банка, със "средна класа" да се дефинират доходите в диапазон 1-0.8 от средните доходи в страните със среден и висок доход, за това е писано неведнъж във форума, включително в темата.

По отношение на твърдението ти, че "средна класа" са хората със свой бизнес, твърде на хлъзгава почва стъпваш. По този критерий Турция е с по-голяма средна класа от САЩ и редица западноевропейски страни, защото една трета от нейната работна ръка са самонаети, тоест хора без бос, които в такъв смисъл имат собствен бизнес. За това също има точни статистики, но не мисля, че всички тези хора са "средна класа", терминът дефинира доходите с тяхната покупателна сила в изброените две категории държави - тези със средни и високи доходи.

Self-employment is defined as the employment of employers, workers who work for themselves, members of producers' co-operatives, and unpaid family workers. The latter are unpaid in the sense that they lack a formal contract to receive a fixed amount of income at regular intervals, but they share in the income generated by the enterprise. Unpaid family workers are particularly important in farming and retail trade. All persons who work in corporate enterprises, including company directors, are considered to be employees. Self-employment may be seen either as a survival strategy for those who cannot find any other means of earning an income or as evidence of entrepreneurial spirit and a desire to be one's own boss. Employed people are as those aged 15 or over who report that they have worked in gainful employment for at least one hour in the previous week or who had a job but were absent from work during the reference week. This indicator is measured as a percentage of the employed population considered (total, men or women).

както се вижда от статистиката, самонаетите са 32.9 процента от близо 30 млн. работна ръка на Турция, тоест към 10 млн., но не това е критерии за средна класа, а доходите.

Освен това, пенсиите, тази болна за България тема, където възвращаемостта на пенсията на един пенсионер е средно под 60 процента от това, което е давал като пенсионни вноски през трудовия си живот с тенденция да намалява, нещо за което се избягва да се говори, защото е нелицеприятно за управляващите и държавата - в Турция тази възвращаемост е над 100 процента, ще рече пенсионерите със среден доход преди пенсионирането си, остават с такъв и след това, тоест те са средна класа по критериите на средните доходи.

Net pension replacement rates

The net replacement rate is defined as the individual net pension entitlement divided by net pre-retirement earnings, taking into account personal income taxes and social security contributions paid by workers and pensioners. It measures how effectively a pension system provides a retirement income to replace earnings, the main source of income before retirement. This indicator is measured in percentage of pre-retirement earnings by gender.

[nik1]

Преди 5 часа, Aspandiat said:

По същата логика някой със заплата с еквивалент 300 лева в Гана е тамошна средна класа. Само че средната класа се определя от абсолютни приходи (а оттам и мисленето й), а не от относителни спрямо нивото на държавата. Средна класа където и да е най-малко са хората със собствен бизнес. Смешните 1300 лева в Турция обърнати в лири е всичко друго, но не и средна класа, а обикновени наемни работници. Както не е средна класа дори и в България. Ама ти си вярвай на статистиката колкото искаш и си спекулирай колкото искаш. Все пак форумът не е научна конференция, а чесало на езици.

Киров нищо не спекулира, обясни ясно кое как е..(явно на теб ти се чеши езика).

Ще допълня: В Европа за целите на статистиката се използват доходните методи за измерване на средната класа

По-точно в Европа (Евростат) е приета методиката с медианните доходи. (аредната класа са хората с 90-220 процента от т.н медианни доходи)

Ето науката какво казва в тази връзка:

http://ime.bg/var/images/MIddle_class_final.pdf

http://ime.bg/bg/articles/koi-popada-v-bylgarskata-srednata-klasa-/

Това което си го мислиш, няма как да стане .. Избира се един от методите, и се работи с него..В случая статититиката се явява основата на определяне на средната класа, не "чесането на езиците" - например кое е и какво буржоазията (това всеки чел малко повече го разбира де..)

 

 

Редактирано Октомври 26, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Нямам желание нито цел нито да спекулирам, нито да се заяждам, само още малко статистика този път за цената на живот. Вземам за база за сравнение цените в София /България/ и Адана /Турция/. Адана е петият по големина град в Турция е по население е приблизително равен на София - около 1.3 млн. души. Сравнението е правено на базата на информация на данни предоставени от 213 души за 1963 цени, данните са от днес.

https://www.expatistan.com/cost-of-living/comparison/sofia/adana

[nik1]

Толкова ли е скъпо в София?

/Въпросът е риторичен/

 

 

[Б. Киров]

За наемите, храната и цигарите мога да го потвърдя, такива са цените, даже понякога по-високи за наемите. Транспортът тук не включва градския транспорт за еднократно пътуване, в София той е повече и от този в Истанбул, там е левче, тук 1.6 лв.

[Б. Киров]

Не всичко е цветя и рози в икономиката на Турция, съществуват няколко големи проблеми, които могат да се превърнат в решаващи фактори за бъдещето развитие на страната, ако не бъдат решени:

1. Неравномерното разпределение на богатството сред трите основни сегмента на обществото - бедни, богати и средна класа. тук трябва да се прави разграничение между "доходи" и "богатство".

2. Прекалено голямото потребителско харчене /то е нож с две остриета, от една страна дърпа икономическия ръст нагоре, но от друга задлъжнялостта на домакинствата расте, както и външнотърговския дефицит от увеличаването на вноса.

3. Дисбалансите между развитието на регионите - развити западни и рядко населени източни със силна вътрешна миграция към големите градове.

4. Голям дял на сенчеста и сива икономика, мафиозно-фамилни отношения в бизнеса.

За всичко това пишат най-задълбочено турски анализатори, защото познават отвътре проблемите.

 

Богатството в Турция

Yasemin Satır Çilingir е политически анализатор в Изследователската фондация за икономическа политика на Турция (TEPAV)June/13/2016

http://www.hurriyetdailynews.com/what-happened-to-turkeys-99-percent.aspx?PageID=238&NID=100395&NewsCatID=344

Когато протестите на "Уолстрийт" започнаха в парка "Зукоти" в Долен Манхатън преди пет години, най-впечатляващият лозунг беше "Ние сме 99%!" Основанието зад протестите е делът на доходите и богатството на най-богатия процент на населението в САЩ и неравенството на разпределение. От 2000 г. насам, най-богатия 1 процент от американското общество притежава около 37-38 процента от общото американско богатство. В началото на хилядолетието разпределението на богатството в Турция е почти идентично с това на САЩ; най-богатият 1 процент от нашето общество притежава 38% от цялото богатство в Турция. Ако бих казал, "днешната ситуация е съвсем различна; делът на топ 1 процент от населението в Турция притежава 55 процента, а Турция се конкурира за световно лидерство ", бихте ли се радвали, че Турция става все по-богата или притеснени, че бедните стават по-бедни? Истината обаче не може да бъде обяснена без да е обяснена еволюцията на средната класа.

Доклад, публикуван от Credit Suisse през 2014 г., който анализира глобалното проучване на балансите на домакинствата, показва, че делът на богатството на 99-те процента в Турция е намалял стабилно от 2000 г. насам. Текущите цифри поставят Турция в една и съща лига с известни неравностойни общества като Индонезия, Индия, Русия и Тайланд, където делът на богатството от най-високите проценти през 2015 г. е съответно 53.5, 53, 70.3 и 56%.

От 2007 г. до 2015 г. богатството в недвижима собственост в Турция през 2003 г. е намаляло с 32%. Може да се чудите как богатството в недвижимост в Турция намалява въпреки бума на недвижимите имоти. Тук е уловката: една трета от всички продажби на къщи в Турция през 2015 г. са чрез ипотеки. От 2011 г. до 2015 г. броят на хората, които не могат да платят личните си заеми и плащанията с кредитни карти, се е увеличил съответно с 74% и 49%. Следователно, личните дългове все повече компенсират обема на финансовото и нефинансовото богатство в Турция.

Въпреки че тенденциите в растежа на бизнеса са сходни във всички групи, през 2014 г. богатството на възрастен само за горния 1 процент е по-високо от нивото от 2008 г. Това означава, че в Турция досега само най-високият 1 процент е успял да се възстанови от глобалната криза. В резултат на това уязвимите и бедните непропорционално носят тежестта на намаляващото богатство. Следователно, резултатът е двоен проблем; по-малко общо богатство, съчетано с по-несправедливо разпределение на богатството.

Изследователската фондация за икономическа политика на Турция (TEPAV) наскоро изчисли провинциалните БВП в Турция, които от 2001 г. не са публикувани от Турския статистически институт (TÜİK). Според този доклад през 2013 г. Турция има повече провинции в средната и горната група на доходи отколкото през 2001 г. Въпреки че процесът се забави след 2007 г., средно провинциите в Турция стават по-богати с течение на времето. Въпреки това, присъствието на повече провинции в групата със средни доходи, не означава, че повече хора са в групата със средни доходи, нито че са в средната група за богатство. Един милионер може да увеличи средния БВП на глава от населението в един град, без да има реален ефект върху доходите на други хора. Освен това, дори ако доходите се увеличават във всички групи, високото ниво на потребление или рисковата среда за инвестиции може да попречи на натрупването на богатство. Всъщност, богатството на средната класа в Турция се свива от 2007 г. насам. През 2015 г. само 5,3 млн. възрастни са квалифицирани да се присъединят към средната група за богатство, докато богатата група се състои само от 400 000 души.

Таблица 1 показва, че в делът на средната класа и по-богатите в Турция се наблюдава драматичен спад от 2007 г. насам. През 2007 г. делът на възрастните в средната класа и по-богатите е почти двойно в сравнение с 2015 г., но свиването на средната класа по богатство не беше обещанието за една разрастващата се Турция. Докато "защо силата на средната класа е толкова важна за икономиката?" може да бъде предмет на друга статия, накратко, мога да кажа, че виждайки средната класа само като стабилна потребителска база и следователно като двигател на икономическата растеж, е недостатъчно предположение. Размерът и силата на средната класа също са важни, защото отключват други национални и обществени условия, които водят до растеж. Това е предпоставка за силно предприемачество и иновации, бастион за гражданска ангажираност, който създава по-добро управление и насърчава образованието и други дългосрочни инвестиции. Затова е още по-обезпокоително, че размерът и силата на средната класа в Турция намаляват.

Турция се нарежда на дъното на ОИСР по отношение на нетното финансово благосъстояние на домакинствата. Много причини могат да доведат до ниски нива на богатството на домакинствата в Турция, като например неравенство на доходите, високи нива на дълговете на домакинствата и недостатъчни спестявания. От 2001 г. насам частните спестявания в Турция не следват нарастваща тенденция. Освен това проучване на потребителските тенденции от TÜİK разкриват, че потребителите не очакват да спестят пари в близко бъдеще и че месечното им доверие към изявлението "днес е благоприятно време за спестявания" спада с течение на времето. Въпреки това, за да се изгради справедливо разпределение на богатството, Турция трябва да увеличи домакинските спестявания. За да може да се спести повече, нетният доход на домакинството трябва да нарасне или разходите да паднат (особено разходите за недълготрайни стоки). И все пак, дилемата е, че Турция расте с доходите на глава от населението, но националните спестявания не растат със същия темп, дори напротив. Неотдавнашно проучване, публикувано от Централната банка на Турция, показва, че доходната еластичност на потреблението е много по-висока в Турция, отколкото в индустриализираните страни. Ето защо, ако дадете допълнително $ 1 на турско домакинство, домакинството ще консумира повече пари и ще спести по-малко. Впечатлението за силен ръст на доходите в Турция може да се обясни с факта, че турските домакинства са относително по-ограничени от ликвидността и разчитат по-силно на разполагаемия си доход за разходи в сравнение с техните индустриализирани страни. Ето защо дебатът за натрупването на богатство в Турция и справедливото разпределение на общото богатство не припокрива пряко с ръста на доходите. Хората могат да печелят повече приходи в сравнение с преди 20 години; обаче, или поради високи цени, или поради нови нагласи по отношение на потреблението, техните разходи за потребление може да не им позволят да акумулират богатството. Ако последното е вярно, тогава го наречете "капитализъм" и приключваме дискусията!

 

Турската икономика – ретроспективен анализ

https://chronicle.fanack.com/turkey/economy/

Турция дълго време е била бедна страна, разтърсвана от хронични икономически и финансови кризи (1959 г., 1969 г., 1970 г., 1994 г., 2000-2001 г.), но през последното десетилетие е заела 17-то място сред световните икономически сили в резултат от преструктурирането на банките през 2000-те; превръщането на много провинции (включително Adyyaman, Denizli, Gaziantep, Kahramanmaraş, Kayseri, Konya и Mersin) в промишлени зони; динамиката на младото население, което купува на кредит; както и способността на страната да доставя своите промишлени продукти на вътрешните пазари на съседни държави като Грузия и Ирак. Турция обаче е изправена пред хроничен дефицит във външната търговия: през 2011 г. вносът възлиза на 240.8 млрд. долара (с 29% повече от 2010 г.), от които 54.1 млрд. са в енергийния сектор, увеличение с 40.6% за една година), докато износът е 134.6 млрд. долара, което е с 18.2% повече. Турската автомобилна индустрия е отговорна за над 20 милиарда долара износ, следвана от химически и промишлени продукти (16,3 милиарда долара), текстил и облекло (16,2 милиарда долара).

76,3% от населението живее в градските райони (в сравнение с 25,2% в началото на 20-те години на 20-ти век). Заетостта в селското стопанство е намаляла до 25,2% от работната сила, докато 19,9% са заети в промишлеността и 6,3% в строителството. Секторът на услугите наброява 48,6% от работната сила,  очаква се да надхвърли 50% през следващите години.

След като стигаше годишно до 100% годишно за много десетилетия, инфлацията спадна през 2000-те и се закова на 8,9% през 2010 г. и се увеличи до 10,5% през 2011 г. Според доклад на ОИСР, Турция показа голяма устойчивост пред глобалната монетарна и финансова криза. Разходите на публичния сектор представляват 14,7% от БВП, докато приходите на централното правителство представляват 22,5% от БВП. По-голямата част от държавния дълг, който е 48,8% от БВП, е вътрешен (36,4%). Макар че има голям дебат сред икономистите и политиците относно реалното равнище на спестяванията (според експертите между 10 и 22% от БВП), преходът към потребителско общество бе по-изразен през 2000-те - за добро, защото потреблението създава истински икономически растеж и укрепва средната класа, но и за лошо, защото непрекъснато увеличава дефицита във външната търговия.

В годишния си доклад за 2016 г. Световната банка посочи спад на растежа в Турция от 6,1 на сто през 2015 г. на 2,1 на сто през 2016 г. Това се дължи отчасти на въздействието на опита за преврат върху бизнеса и на потребителите през юли 2016 г. , а годишният спад в приходите от туризъм е 36%. Това оказва натиск върху турската лира, като едновременно с това ограничава нарастването на местния кредит в резултат на спада в лихвените проценти. Опитът за преврат доведе до спад в ръста на БВП до 2,7% през третото тримесечие на 2016 г., най-големият спад след март 2009 г.

Правителствените опити за реформи също бяха повлияни от големия брой съкращения на държавни служители след опита за преврат и чуждестранните инвестиции се забавиха в резултат на поредица от терористични атаки между март 2016 г. и януари 2017 г.

Също така, икономическия растеж на Турция беше засегнат от продължаващата война в Сирия и забавянето на икономиката в Европа.

Турция се класира на 55-о място в Доклада за глобалната конкурентоспособност 2016-2017 г., падайки от 51-о място през 2015-2016 г.

БВП през 2015 г. е бил 717,88 милиарда долара, в сравнение с 798,7 милиарда долара през 2014 г. и 823,2 милиарда долара през 2013 г. През 2015 г. БВП на глава от населението е оценен на 9 950 щатски долара. Световната банка прогнозира, че БВП ще нарасне с 3,5% през 2018 г. и 3,7% през 2019 г.

През периода на Хамидите (1876-1909) и кемалисткия период (1922-1945) Турция се съсредоточава върху изграждането на железопътни линии с дължина 10 900 километра, класирайки страната 23-та в света в тази област. От 50-те години на миналия век обаче Турция е пренебрегва железопътните линии в полза на пътища и магистрали - 65,049 километра пътища през 2012 г., от които 2,119 километра магистрали, 31,372 километра първокласни пътища и 31,558 километра второстепенни пътища.

През периода 1990-2000 г. бяха изградени много нови летища; през 2010 г. имаше 99 действащи летища.

Инвестициите в пътния и въздушния сектор ще продължат през следващите десетилетия, но според Министерството на транспорта изглежда, че правителството на Ердоган желае да преосмисли своята политика в инфраструктурния сектор и да изгради най-малко 10 000 километра високоскоростни железопътни линии, с помощта на китайските компании. Двупосочни железопътни линии между Анкара и Истанбул и между Анкара и Коня се изграждат в момента.

От голямо значение в инфраструктурния сектор, Истанбул се превърна в "безкрайно разрастващ се град", където дори изграждането на трети мост, свързващ Европа и Азия, трудно ще разреши сложния трафик. Подводният проект за метро между европейското и анатолското крайбрежие, който понастоящем е в процес на изграждане, вероятно няма да облекчи задръстванията между двата континента.

Морска страна, Турция има много пристанища, в Черно море (Риз, Трабзон, Гиресун, Орду, Самсун, Зонгулдак) и в Средиземно море (Dörtyol, Iskenderun), Истанбул (Босфора) и Измир на Егейско море). Това са пристанища с относително малък капацитет в сравнение с тези в Европа.

Турската индустрия наема 19,9% от работната сила; основните индустрии са стомана / металургия, текстил и облекло, петролни продукти, храни и автомобили. Въпреки че равнината Çukurova (с Адана като регионална столица) и регионът на Измир все още се считат за трите традиционни индустриални зони, много други региони - от Кайсери до Газиантеп и от Адйяман до Денизли се появяват през последните двадесет години като центрове на промишленото производство.

Бързото урбанизиране през последните десетилетия и регионалното развитие от 1980 до 1990 г. (например войната между Ирак и Иран и разпадането на Съветския съюз) даде възможност на строителния сектор в Турция да се развие външно и да стане важен на международната сцена. Анкара, в центъра на магистралната и железопътните мрежи на Турция, демонстрира как строителният сектор също се е възползвал значително от развитието на инфраструктурата и е изградил големи градове. Строителният сектор, в който работят 6,33% от работната сила, също така се възползва от изграждането на летищни съоръжения в Турция и нейните съседи, включително в Арбил / Хюлер в иракски Кюрдистан.

Гъстотата на търговските и финансовите мрежи в Турция се обяснява отчасти с разпространението на хипермаркети от 80-те години на миналия век, улесняването от страна на правителството на създаването на местни банки или клонове на чуждестранни финансови институции и умножаването на центровете за промишлено производство. Изчислено е, че към 2020 г. в Истанбул ще бъдат построени около 150 търговски центъра в американски стил. Тази динамика превърна "третичния сектор"/услугите/, който заема почти половината от работната сила, във водещият сектор в страната.

Турция има 48 банки, сред които 31 банки даващи кредити на дребно (3 публични, 11 частни и 16 чуждестранни), 13 банки за развитие и инвестиции и 4 банки с участието на кооперации. Тези банки имат над 9 712 клона и 181 588 служители. Най-големите банки са Ziraat Bankası (Аграрна банка), İş Bankası (ТБ), Akbank и Garanti Bank.

Турция, която се смята за нововъзникваща икономика и е в разгара на икономически трансформации, е сравнително незасегната от финансовата криза през периода 2008-2012 г. Силата на вътрешното потребление и радикалното преструктуриране на банковия сектор след кризата от 2000-2001 г. помогнаха на Турция да стане до известна степен устойчива на глобалния шок, но много икономисти считат това затишие като предупреждение за предстоящи бури в турската икономика. Между 2005 г. и 2010 г. външнотърговският дефицит се увеличи от 5% на 10% от БВП и растежът се поддържаше чрез лесен потребителски достъп до кредитни карти - форма на потребление, което може да доведе до криза, подобна на тази в застрахователния бизнес с високорискови ипотеки. Банковата асоциация на Турция съобщи, че броят на потребителите на кредитни карти е нараснал от 3,735,000 на 5,136,100 от 2007 до 2011 г., а потреблението с кредитни карти, което представляваше 16,5% от БВП през 2007 г., се е увеличило до 22% през следващите пет години. Потребителският дълг възлиза на 95 милиарда щатски долара през май 2012 г.

Доходът, генериран от туристическия сектор, се очаква да достигне 10 млрд. долара през 2012 г. Вътрешният туризъм процъфтява в Турция, но повечето туристи са чужди. Броят на чуждестранните туристи се е увеличил от по-малко от 10 милиона през 1998 г. на 31 милиона през 2011 г., което е довело до нетна печалба от 23 милиарда щатски долара през този период. Това увеличение може да се обясни с фактори както в дългосрочен план (приток на туристи от Русия, атракции в Турция и ниски цени), така и в краткосрочен план (нестабилност в арабските страни през 2011-2012 г.).

Изследванията върху неформалния сектор /сивата икономика/ в Турция са противоречиви и ненадеждни, но няколко фактора показват, че той играе важна роля в икономиката на страната. Семейните структури остават силни, което води до неплатен труд на жените и децата. Връзките на hemşehrilik (солидарност между хора от същия град или регион, които често се събират в същия квартал в новото си място на пребиваване) остават силни и допринасят за структурирането на икономическия свят на микро ниво. Също така, макар че бързата урбанизация сега е под контрол, през последните десетилетия тя създава области, които до голяма степен са извън контрола на държавата. И накрая, икономическите структури, подобни на Maffia, са изключително силни в някои области, като трансграничната търговия и секторите, в които подизпълнителите са важни.

Предвид всички тези фактори, икономистът Осман Алтуг изчисли, че в началото на 90-те години една трета от работната сила (около 5 милиона души) е работела в неформалния сектор, като приходите понякога надхвърлят 50% от БВП. В TİSK (турската конфедерация на работодателските синдикати) се изчислява, че 1,700,000 души са работили в неформалния сектор в началото на 2000-те.

Регионалните неравенства винаги са били големи в Турция: Истанбул и съседните му градове, особено Kocaeli (İzmit), заемат лъвския дял от частни и публични инвестиции. Тези два града, с общо население от 14 815 816, произвеждат 26,2% от БВП. Приносът към БВП на Диарбекир, град със същия размер като Kocaeli (1,518,958), е 1,1%. Приносът в БВП на градове като Bitlis (228 767 население) и Muş и Şırnak (население над 400 000 души) не надхвърля 0,1%. Периферното положение на тези градове не може единствено да обясни причините за бедността: в рамките на Кемалистката република властите отказват да инвестират в други сектори освен военните и сигурността.

Организацията за държавно планиране (Devlet Planlama Teşkilatı) се опитва от 60-те години на миналия век да се заеме с тези неравенства. Със създаването на "големи общини" и нови градски единици, последвано от създаването на агенции за регионално развитие (Bölgesel Kalkınma Ajansları) през 2000 г., държавата създаде нова политика за развитие, която облагодетелства регионите и провинциите, но резултатите са частично разочароващи. Случаи като Диарбекир и Урфа показват как мерките остават неизпълнени поради липсата на необходимите човешки, финансови и технически ресурси. Резултатите са смесени: доходите на глава от населението в някои кюрдски провинции, например, са една десета от приходите на големите градове в Западна Турция. Докато регионът в Централна Анатолия се възползва от близостта си до егейските и средиземноморските региони и появата на нови индустриални центрове, бреговете на Черно море, с изключение на някои райони като Трабзон, все още са пренебрегвани.

Работната сила в Турция възлиза общо на 46,9 милиона души, от които 24,5 милиона са жени. (Официалните източници изчисляват участието на жените в работната сила само на 26%). 3,5 милиона са безработни и 500 000 млади хора навлизат в пазара на труда всяка година. Проучване, подготвено от университета Коч в Истанбул, показва трудностите, пред които са изправени младите хора при намирането на първата им работа, особено в градски контекст. Според друг доклад, изготвен от проправителствения мозъчен тръст SETA, делът на селското стопанство в пазара на труда намалява от 36% (7,7 милиона) през 2000 г. на 24% (5,2 милиона) през 2009 г. Петдесет и три процента от хората между 20 и 24 години са в състояние да намерят работа в селските райони, в сравнение с 35% в градските райони.

Емиграцията на труда отдавна е проблем в Турция, но емиграцията се стабилизира днес и дори се обърна. Смята се, че броят на турските граждани и техните потомци в Европа, САЩ и Австралия възлиза на 4 милиона, или повече от 5% от населението на Турция. Според заместник-председателя на турско-германската търговско-промишлена палата много висококвалифицирани турски имигранти от трето поколение се връщат в Турция от Германия, за да търсят работа в родината, което променя тенденцията към миграция към Европа, започнала през 60-те години на миналия век.

Дори ако бързината към Ел Дорадо на Запад замира, вътрешната миграция продължава. Според гореспоменатия доклад на SETA, Истанбул, Източна Мрамара и Егейския регион са дом на близо 68% от лицата, наети с трудови договори, което обяснява продължаващата миграция на труда от останалата част на Анадола към тези места.

Освен това войната и масовото опустошаване в селските райони в Кюрдистан през 90-те също засилиха вътрешната миграция, което доведе до формирането на големи кюрдски общности в Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Мерсин и много други градове.

Турция се превърна в транзитен център за афганистанци и иракски имигранти и понякога африкански имигранти, пътуващи за Европа. Те често се занимават в неформалния сектор, в очакване на евентуално заминаване за Европа. Тези имигранти представляват 2% от турската работна сила.

Турция отдавна зависи от вноса на провмишлени стоки, а селскостопанският износ не успява да компенсира тази зависимост. След икономическото преструктуриране през 1980-1990 г. Турция насърчава износа на промишлени продукти и развива експертни познания в областта на строителството, първо в арабския свят през 80-те години и след това в бившия Съветски съюз през 90-те години на миналия век. Турция е шестата най-голяма икономика в Европа и седмия по големина търговски партньор на Европа, от която зависи силно за вноса и износа. Днес, макар и да е загубил част от своето влияние, Европейският съюз остава основният търговски партньор на Турция, с който е влязъл в митнически съюз през 1995 г. Според последните оценки турският износ за Европейския съюз е намалял от 48,4% през 2011 г. до 41% през 2012 г., а вносът от Европейския съюз е намалял от 38,4% на 36,9%.

Въпреки че не е сред топ 20 в света, Истанбулската фондова борса е важна на Балканите и Черноморския регион.

[Б. Киров]

On 10/30/2017 at 10:42, Б. Киров said:

Турция е шестата най-голяма икономика в Европа и седмия по големина търговски партньор на Европа, от която зависи силно за вноса и износа. Днес, макар и да е загубил част от своето влияние, Европейският съюз остава основният търговски партньор на Турция, с който е влязъл в митнически съюз през 1995 г. Според последните оценки турският износ за Европейския съюз е намалял от 48,4% през 2011 г. до 41% през 2012 г., а вносът от Европейския съюз е намалял от 38,4% на 36,9%.

Въпреки че не е сред топ 20 в света, Истанбулската фондова борса е важна на Балканите и Черноморския регион.

Чуждите инвестиции в Турция

1.Преки чужди инвестиции /FDI /

Според UNCTAD 2017 World Investment Report, Турция е вторият след Израел реципиент на преки чужди инвестиции в Западна Азия. След рекордно високите 22 млрд. долара през 2007, потокът на FDI за 2015 е 17.5 млрд. долара през 2016, 12.1 млрд. частичният спад се дължи на политическата нестабилност след опита за преврат, отслабването на турската лира, инфлацията и напрежението в Близкия изток. Независимо от това, ако се погледне общата картина за периода 2003-2017, растежът на преки чужди инвестиции в турската икономика е забележително висок:

Чужди преки инвестиции /FDI/ в Турция средно на година в периода 2003-2016 са по 12.7 млрд. щатски долара /за сравнение, българските за миналата година са под 0.8 млрд или на човек от населението в Турция има с 50 процента повече преки чужди инвестиции от България, при това в период на вътрешна политическа нестабилност и без да е член на ЕС, като преобладаващите чужди инвестиции в Турция са от страни в ЕС, над 75 процента!/.

Тази тенденция на растеж не е прекършена от изброените задържащи фактори, напротив, перспективите и предвижданията са за увеличаване през 2018:

https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-direct-investment

Причините за тези прогнози са обективни: страната е приела серия от зоконодателни реформи за улесняване на чуждите инвеститори, създала е работеща и ефективна Агенция занимаваща се само с техните проблеми / Investment Support and Promotion Agency of Turkey (ISPAT)/ и най-важното – атрактивно място е за бизнес и пазар, турската икономика продължава да расте с висок темп.

Какво прави активно турското правителство, за да привлича и задържа чуждите инвеститори:

-          компаниите, които имат чужди инвестиции се ползват с 40 процента данъчна отстъпка върху всяка инвестирана сума.

-          експортните компании се ползват от митнически преференции, плащания върху ДДС и корпоративен данък.

-          в рамките на сближаването си с Европейския съюз, Турция започна процес на хармонизиране на финансовите си закони с изискванията на Брюксел. По този начин, основната цел на насърчаването на инвестициите е да се намалят регионалните дисбаланси. През първото тримесечие на 2012 г. правителството на Турция обяви нови стимули, които дават предимство на високотехнологичните и конкурентноспособни в световен мащаб сектори с висока добавена стойност

-          „привилегировани домейни” – съществуват 23 технопаркове в Турция /Teknoloji Gelistirme Bölgeleri – TGB/, менажирани от Генерална Дирекция за Изследвания и Развитие, дирекция към Министерството на търговията и Индустрията. Изследователско-развойната дейност /R&D activities/ в дейностите в IT-сектора, осъществявани в тези „привилегировани домейни” бяха освободени от корпоративен данък до края на 2013 година.

-          „привилегировани географски райони” – съществуват привилегии за регионални индустриални зони. Страната е разделена на региони в три категории: развити, региони наричани „нормални” и такива, които са приоритет за развитие. Съществува специален Директорат /The General Directorate of Incentives and Implementation (GDII)/ към Министерството на Финансите в Анкара, който се занивама единствено с приоритетите за развитие на определени региони.

-          „свободни зони” – съществуват 20 свободни зони в Турция, 7 от които в региона на Мармара – фирмите в тях са освободени от митнически такси, ДДС и корпоративен данък, социалните осигуровки за тях са по ниски и т.н.

Кои са най-големите чужди инвеститори в Турция:

Както може и да се очаква, 85 процента от всички преки чужди инвестиции за периода 2002-2015 които възлизат на 130 млрд долара са от страните на ЕС и от САЩ. Около 7 процента са от близкоизточни партньори на Турция и останалите 8 процента се разпределят между азиатски и други инвеститори. Впечатляващ растеж бележат китайските инвестиции през последните 5-6 години, особено в енергетиката, жп транспорта и магистралите.

https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment

Дотук става въпрос за "преки чужди инвестиции", които са приблизително една четвърт от всички чужди инвестиции в Турция, но не включват закупуване на акции на фондовата борса, както и финансови инвестиции и заеми, за тях ще стане дума в следващия постинг.

[Б. Киров]

През 2002, по отчети на Централната банка на Турция, в Турция са влезли общо 7.5 млрд. щатски долара, но само 3 години по-късно, през 2005 те са 37 млрд. за текущата година, тоест 500 % ръст, като основно, както споменах в предишния постинг, това са западни капитали. Огромният скок се дължи на приватизацията на държавни предприятия, продажбите на частни турски банки на чужди банки и навлизането с тази приватизация на нови чужди капитали. И така, тази достигната още през 2005 година висока цифра се запазва и през следващите десет години, като средната сума на чуждестранни капитали при непроменено в основни линии съотношение „западни-други” се запазва средно годишно на 37.5 млрд. долара до 2015 година. Трябва да се отбележи, че само 27 процента от тях – 12.7 млрд. долара годишно са преки чужди инвестиции, а останалите три четвърти са краткосрочни и дългосрочни заеми, раздавани на турския бизнес и държава от чуждестранни банки.

Пак по данни на Централната банка на Турция, в частния сектор около 70 процента от неизплатените дълговете са към европейски финансови институции; същевременно 56 процента от дългосрочните кредити в частния сектор, които достигат 188 млрд. долара към края на 2015, също са взети от финансови институции в ЕС, докато 12 процента са дългове към такива в САЩ. Така сумирани, дългосрочните кредити на турския бизнес към западни банки и финансови институции достига внушителната цифра 68 процента от общо 188 млрд. долара. За сравнение делът на азиатските кредити в Турция е 15 процента /тук отново най-голям дял има Китай с близо 14 млрд. инвестиции в Турция, за сравнение в България китайските инвестиции, преки и финансови са около 0.3 млрд./.

От западните финансови инвеститори първа позиция заемат лондонските банки, от които частния сектор в Турция взема най-много кредити, следвани от Германия, САЩ, Холандия и Люксембург. От Близкоизточните страни най-големият финансов инвеститор е Бахрейн с 6 процента от общата сума дългосроочни кредити за турски фирми.

Според данните, предоставени от турското министерство на финансите, външният дълг на страната е около 435 милиарда долара, от които 115 милиарда долара принадлежат на публичния сектор.62 милиарда долара от публичния дълг е в държавни облигации и ценни книжа.

Около 27% от чуждестранните инвеститори в Турция инвестират в държавни облигации. От тях 70 процента са от европейски държави, 23 процента от САЩ и едва 5 процента от Азия.

При пазарите на фондовата борса, покупката на акции на турски фирми от чуждестранни инвеститори, отново доминират западните капитали, като тук позициите са леко разместени в следната конфигурация:

Най-голям инвеститор в акции на турски фирми през 2016 г. е Холандия с 15.8 процента закупени акции от общо 132.8 млрд. долара за текущата година, следвана от САЩ с 8 процента, Австрия – 7, Великобритания – 6.9, Люксембург – 6.4, Германия – 6.4, Белгия – 5.9, Испания – 5.5, Гърция /!/ - 4.9 процента. Или отново получаваме сбор от около 70 процента в общия чужд капитал вложен в акции само от тези 9 изброени държави. Разпределението на закупените акции е 26 процента в производство, 23 процента финанси и застраховане, 9 процента в търговия на едро и дребно, 9 процента в транспорт и складови площи и 5 процента в строителство, останалите са в други.

https://en.portal.santandertrade.com/establish-overseas/turkey/foreign-investment

 

http://www.hurriyetdailynews.com/85-percent-of-turkeys-foreign-investors-still-from-west-93356

 

Ако трябва да обобщя накратко:

-          общо турският външен дълг е около 440 млрд. долара, над 70 процента от него е към ЕС и САЩ

-          общо турските преки инвестиции са 180 млрд. долара, от които западни инвеститори са 85 процента, 75 процента са от ЕС

-          общо закупените акции на турската фондова борса от чужди инвеститори са на стойност 132 млрд /2016, има известен отлив през последните 2 години/, от които над 70 процента за от ЕС и САЩ

 

Още по-синтезирано тези цифри показват, че турската икономика – внос, износ, кредитиране, преки инвестиции, фондова борса, - като цяло е много силно обвързана и зависима от западните капитали, тя би изпаднала в колапс без тях, както и без западните пазари, накъдето е ориентиран преобладаващо нейния износ и внос. Връзката на турската икономика със западния капитал е неразтрогаем брак по сметка, дори да не е по любов. Турция увеличава златните си запаси през последните години и се стреми да държи ниско нивото на външния си дълг /без особен успех за второто/, което би могло да й даде някаква еманципирана от Запада външна политика, но според мен връзката на икономиката й със западните капитали и пазари е толкова мощна и жизнено-важна за нейния просперитет и мощ, че едва ли могат да се очакват някакви резки завои и промени в тази ориентация, независимо от това каква политическа върхушка стои на кормилото на изпълнителната власт в страната. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

 

[nik1]

ЕС не само най-големия пазар,но и най-отвореният и предвидимия (пазар ,потребител и износотел, инвеститор, продавач,купувач), без да броя САЩ, който географски е далече от Турция.

Данните показват и нещо повече и по-важно според мен за отбелязване (то е същото което се казва от Киров, но според , мен не се вижда от много четящи постинга хора)   - че Турция  не би могла да просперира или развива (икономически) без тези  връзки и взаимоотношения с ЕС

Това всичко може би не е зле да се напомня във форума, на "средностатичстическия" форумец, по една или друга причина по-малко или повече, в плен на  объркани , неверни и алогични популистични виждания; Виждаме изразът им под нянаква форма в управляващите, които 'средноститистическия" форумец е избрал.

 

 

[bulgaroid]

Преди 26 минути, nik1 said:

ЕС не само най-големия пазар,но и най-отвореният и предвидимия (пазар ,потребител и износотел, инвеститор, продавач,купувач), без да броя САЩ, който географски е далече от Турция.

Данните показват и нещо повече и по-важно според мен за отбелязване (то е същото което се казва от Киров, но според , мен не се вижда от много четящи постинга хора)   - че Турция  не би могла да просперира или развива (икономически) без тези  връзки и взаимоотношения с ЕС

Това всичко може би не е зле да се напомня във форума, на "средностатичстическия" форумец, по една или друга причина по-малко или повече, в плен на  объркани , неверни и алогични популистични виждания; Виждаме изразът им под нянаква форма в управляващите, които 'средноститистическия" форумец е избрал.

 

 

Tака де, аз какво казах? Турция я развиха да помага на ЕС, турците обаче имат собственни планове за политиката и се дърпат. След безбройни предупреждения, и  след като се оказа,че посоката на ЕС ще е обединение, Турция се оказа излишна и даже вредна и опасна за ЕС. Затова започна демонтажа,засега е полекичка, но ще дойде и грубата част. Турците търсят варианти ще видим дали ще успеят, вариантите с Русия и Иран са обречени на провал, незнам какво ще правят ?

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

анните показват и нещо повече и по-важно според мен за отбелязване (то е същото което се казва от Киров, но според , мен не се вижда от много четящи постинга хора)   - че Турция  не би могла да просперира или развива (икономически) без тези  връзки и взаимоотношения с ЕС

Това е така не защото на Киров или на Ник или на който и да е така му се иска или им харесва, а защото е изградено през изминалите близо десет десетилетия в икономиката на Турция, като се започне от реформите на Ататюрк.

 

Преди 42 минути, bulgaroid said:

Турция я развиха да помага на ЕС,

Турция СЕ разви с помощта на Запада, не само на ЕС. Тя не е пасивен субект в този процес, постигнатото е резултат от много генерации турски политици и усилията на турския промишлен и банков капитал, това не е станало за година или две, продължава този процес вече повече от век.

 

Преди 42 минути, bulgaroid said:

турците обаче имат собственни планове за политиката и се дърпат.

Турците не се дърпат, с нарастването на икономическата, военната и политическата им сила нарастват и техните амбиции. Голямата амбиция на Турция, според мен, е да бъде алфа държава в мюсюлманския свят. това не означава непременно конфликт на интереси със Запада. Засега на тази писта се състезават "два коня" с реални възможности да застанат на такава позиция: Турция и Саудитска Арабия. Моето мнение е, че по изгодния и приемлив вариант за ЕС е Турция, другият голям партньор в западната коалиция залагаше на Саудитска Арабия. Турция обаче, пак според мен, е много по-светска и приела западните ценности мюсюлманска държава от Саудитска Арабия. Останалите претенденти за обединители на ислямския свят - Пакистан, Иран и Индонезия, - по ред причини по мое мнение са далече от възможността да бъдат държава-ядро на ислямската цивилизационна група. шансовете на Турция да постигне тази голяма своя амбиция минават само през интеграция с ЕС–, нещо което очевидно турските политици, въпреки различията си, осъзнават през цялото време и следват общата посока - иначе отдавна щяха да са се ориентирали към икономически модели и съюзи с друга база. Имаме китайски модел, имаме руски, имаме и монархии в арабския свят, както и светски диктатури в този регион - Турция никога не е залитала към някои от тези модели, тя следва западния пазарен модел през почти целия 20-ти век и продължава да го прави и сега.

 

Преди 42 минути, bulgaroid said:

След безбройни предупреждения, и  след като се оказа,че посоката на ЕС ще е обединение, Турция се оказа излишна и даже вредна и опасна за ЕС.

Няма никаква логика в това твърдение, защото не отговаря на реалните интереси на двете страни - Турция и ЕС. В дългосрочен план Турция има интерес да има единен европейски стоков и капиталов пазар, където да реализира продукцията си и откъдето да акумулира капитал и ноухау. ЕС от своя страна има дългосрочен интерес Турция да бъде неин мост и плацдарм към икономическа експанзия в Близкия изток и оттам към Африка. поради каква обективна причина всеки от двамата партньори трябва да премине през погазване на собствените си интереси, според теб?

[bulgaroid]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това е така не защото на Киров или на Ник или на който и да е така му се иска или им харесва, а защото е изградено през изминалите близо десет десетилетия в икономиката на Турция, като се започне от реформите на Ататюрк.

 

Турция СЕ разви с помощта на Запада, не само на ЕС. Тя не е пасивен субект в този процес, постигнатото е резултат от много генерации турски политици и усилията на турския промишлен и банков капитал, това не е станало за година или две, продължава този процес вече повече от век.

 

 

Да така е,аз нали тва обяснявам от началото на темата?

 

Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

 

Турците не се дърпат, с нарастването на икономическата, военната и политическата им сила нарастват и техните амбиции. Голямата амбиция на Турция, според мен, е да бъде алфа държава в мюсюлманския свят. това не означава непременно конфликт на интереси със Запада. Засега на тази писта се състезават "два коня" с реални възможности да застанат на такава позиция: Турция и Саудитска Арабия. Моето мнение е, че по изгодния и приемлив вариант за ЕС е Турция, другият голям партньор в западната коалиция залагаше на Саудитска Арабия. Турция обаче, пак според мен, е много по-светска и приела западните ценности мюсюлманска държава от Саудитска Арабия. Останалите претенденти за обединители на ислямския свят - Пакистан, Иран и Индонезия, - по ред причини по мое мнение са далече от възможността да бъдат държава-ядро на ислямската цивилизационна група. шансовете на Турция да постигне тази голяма своя амбиция минават само през интеграция с ЕС–, нещо което очевидно турските политици, въпреки различията си, осъзнават през цялото време и следват общата посока - иначе отдавна щяха да са се ориентирали към икономически модели и съюзи с друга база. Имаме китайски модел, имаме руски, имаме и монархии в арабския свят, както и светски диктатури в този регион - Турция никога не е залитала към някои от тези модели, тя следва западния пазарен модел през почти целия 20-ти век и продължава да го прави и сега.

 

 

Тази ти част противоречи с следващата ти мисъл. Помисли малко.Турция тепърва след угасването на мечтите им за ЕС,ще търсят място под слънцето. Че, имат амбиций спор няма ама то не е само Саудитска Арабия. Забрави Иран, а Русия ? Като добавим Египет най-големия враг в момента,и Ирак, блъсканицата става голяма. А не сме споменали и свръхсилите. САЩ и ЕС. Те няма да търпят някой да стой на пътя им към ресурсите та бил и бивш съюзник.  Никой не му трябва силен ислямски субект и никой няма да го допусне. ЕС и Русия нямат нужда от партньори а от други неща. Турция тепърва ще се бори за същаствуване,само бъдещето ще покаже какво ще стане.

 

Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

 

Няма никаква логика в това твърдение, защото не отговаря на реалните интереси на двете страни - Турция и ЕС. В дългосрочен план Турция има интерес да има единен европейски стоков и капиталов пазар, където да реализира продукцията си и откъдето да акумулира капитал и ноухау. ЕС от своя страна има дългосрочен интерес Турция да бъде неин мост и плацдарм към икономическа експанзия в Близкия изток и оттам към Африка. поради каква обективна причина всеки от двамата партньори трябва да премине през погазване на собствените си интереси, според теб?

Дали ? Аз не мисля така. Прочети Макиавели или Клаузевиц.