Тъмната материя в галактическите купове намеква за съществуването на нова физика

[scaner]

Преди 33 минути, Шпага said:

Инфото от такива свръхгалактични разстояния идва до нас с огромно закъснение. И щом е така, защо сме приели, че с нарастване на разстоянието тъмната енергия засилва действието си? Защо да не е обратното - а именно, че с "нарастване" на времето нейното действие отслабва? В смисъл че е имала много по-силно действие в миналото, преди милиони св. години, но оттогава това действие постепенно е намалявало и продължава да намалява... 

Именно закъснението с което идва информацията до нас (и продължава да идва) ни позволява във всеки момент да погледнем в миналото и да оценим какво се е случвало някога. Само трябва точно да преценим разстоянието, от което идва наблюдаваната светлина, и можем да се произнесем какво се е случвало някога. По този начин може да се направи карта за поведението на вселената във времето.

За нашият случай са нужни две неща. Еталонен "светофар", по който да определяме разстоянието от което идва светлината, и измерване на нейното червено отместване, отместването на Хъбъл.

За еталонни светофари са взети свръхновите от тип Ia. Поради близките си параметри, лимитирани от масата си те имат на практика еднаква светимост. При измерване на видимата звездна величина (която намалява с квадрата на разстоянието, както при всеки източник) може с много добра точност да се оцени разстоянието до тези звезди.

А ефектът на Хъбъл - увеличаване на червеното отместване на спектъра на светлината с разстоянието до източника, ни дава информация обект на известното ни вече разстояние с каква скорост се отдалечава от нас. СЪпоставянето на такива наблюдения поне засега дава извода, че скоростта на разширение не е постоянна, а расте с времето, т.е. вселената се разширява с ускорение. За което сравнително скоро беше дадена нобелова награда.

Единственият кандидат, предизвикващ подобно поведение на Вселената, засега е тъмната енергия. Характерът на ускорението с разстоянието показва, че нейното действие нараства с разстоянието (а от там и във времето, поради продължаващото разширение) - поведение, сходно с това каквото дават и уравненията на Айнщайн в ОТО.. Тоест ускорението се появява едва след като вселената е надхвърлила някакъв размер, някъде към 7 милиарда години след възникването си.

[scaner]

Преди 4 минути, Шпага said:

Преди 14 часа, scaner said:

Къде се говори че полевата форма има свойството "да резонира", че и има собствени трептения?

В статията се казва: 

"Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета."

Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. 

А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел".

Шпага, между 'частици' и 'полета' има все пак някаква разлика, нали? Аз питам нещо за полеватаа форма, не за частиците, те са ясни по всички учебници.

Преди 7 минути, Шпага said:

Според мен, във връзка с горните цитати, на въпроса ти за амплитудата и за това "Кому е нужен резонанс и за какво", може да се отговори по следния начин:

Енергията на въпросните частици в "купата" - в най-ниската й точка - би могла да се дължи единствено на техните собствени трептения. А тези трептения неизбежно резонират с трептенията на частиците, образуващи "купата", като с времето различните честоти се изравняват, амплитудата нараства и т. н. като този процес води до съответното усилване на действието на тъмната енергия.

Хайде да не се отдаваме на свободна фантастика. Купата в статията се 'създава' не от други частици, а е характерна форма на потенциала на взаимодействие между тях. И купата, и ябълката са дадени само за да се придобие някаква представа с по-ежедневни понятия.

Защо не резонират самите частици от купата тогава? Защо не резонират частиците на пейката в парка? Еднакви са, на практика. Резонансът е нещо много различно от представата на Малоум, поради която зададох въпроса си.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Шпага said:

Преди 21 часа, scaner said:

Къде се говори че полевата форма има свойството "да резонира", че и има собствени трептения?

В статията се казва: 

"Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета."

Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. 

А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел".

Всичко е точно. Имах предвид, че принципно не е възможно "да се местят" зрънцата от мястото им в пространствената вакуумна решетка. (Стабилни точки са, но недосегаеми от техниката.)

(Даже - червеничкото (цитирано и в статията) е в основата на хипотезата ми - описано, че е възможна проявата на собствените им свойства, само като поле. Това е полето - тъмната енергия. (полева форма на материя - понеже всичко е материя - даже и тая, под познатите ни до днес, обекти - струни всякакви). Имат характеристика собствен момент на количеството на движение (собствен момент на импулс - вектор). И са неподвижни по място - прилича на частите на неподвижния етер - всъщност, заместват етера с тъмната материя, защото не се открива етерен вятър. При подреждане по посока "момент" (вектор) и сфазиране - задружно се "навързват" в пространството и "гърбицата" (максимална амплитуда) може да се движи - фазова скорост поради малки неточности в подреждането - но това е и пренос на импулс при съчетаване с груповата скорост - регистрираме ЕМВ. Постига се Движение! (никоя хипотеза досега не е обосновавала движението от къде произлиза- защо го има?, въобще - защо телата се движат по инерция)- движение въобще на нещо, по пространствената вакуумна решетка. При "затваряне" на тия линейни образувания - се получават вещеви обекти със собствени характеристики - маса, форма, спин, заряд. Съответно - комбинациите от различно съчетаване на свойства, в различни граници, водят до Законите на взаимодействия, които са открити. По Сила на действия, измерима в средните мащаби, в които съществуваме. И - вижда се - всички сили могат да имат ентропиен произход - начин на подреждане на тела-обекти, полеви и вещеви, в пространството и времето.)

Тая статия беше дадена преди време някъде из форума: http://timeorigin21.narod.ru/rus_translation/Gravity_and_entropy.pdf

"...
В качестве примера приводится полимерный фрагмент, погруженный в
тепловой резервуар и закрепленный только с одной стороны (рис. 1). С другой
стороны на него действует внешняя сила F, выводящая его из состояния
равновесия. Тенденцию к восстановлению равновесия можно описать с помощью
упругой (консервативной) энтропийной силы, которая противодействует внешней
силе и описывается аналогом закона Гука.

F --> const . kB .T
где T – температура, kB – постоянная Больцмана. Если температура постоянна, то
возникает соответствующая разность энтропийных потенциалов. Произведение
Fx может рассматриваться как энергия, которую следует приложить к системе,
чтобы вывести ее из состояния равновесия..."

И тя е само едно ръководно начало, че има възможност гравитацията и ентропията в междугалактическите пространства, да са съизмерими по големина. Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. При раздалечени - ентропията изглажда полетата (няма голямо образуване на  вещеви обекти и/или са малко), и действа слаба сила на отблъскване (грешно предположена като антигравитация), а гравитацията също е слаба - заради големите разстояния. Затова галактиките се разбягват с ускоряване.

(пп Резонанс има когато външните (падащи - фотони от ЕМВ) полета са кратни на собствени (вътрешни трептения) на "масов" обект и усилват размаха на тези трептения дотолкова, че обектът дори може да си  разруши собствените връзки. (При "зрънцата" - това е невъзможно, въпреки че имат собствена характеристика като "масов" обект, защото енергията на евентуалните вакуумни фотони е несъизмеримо по-малка от енергията им за вътрешната връзка. Може дори да се твърди, че масата на зрънцата е безкрайно голяма (или нула) - без значение е - спрямо това, което приемаме за маса на телата)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Всичко е точно. Имах предвид, че принципно не е възможно "да се местят" зрънцата от мястото им в пространствената вакуумна решетка. (Стабилни точки са, но недосегаеми от техниката.)

Отново продължавам с въпросите. Къде в статията става дума за 'зрънца', и къде се твърди нещо за тяхното местене или не местене? Наистина ли нямате спирачка за фантазията си и ви липсва всяка връзка с реалносстта? Дали това, че сте си имислили че ви сърби засяга някой друг?

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(Даже - червеничкото (цитирано и в статията) е в основата на хипотезата ми - описано, че е възможна проявата на собствените им свойства, само като поле. Това е полето - тъмната енергия. (полева форма на материя - понеже всичко е материя - даже и тая, под познатите ни до днес, обекти - струни всякакви)

Това червеничкото казва само, че има и неизвестни още частици. В съвременната физика всяка 'частица' е квант на поле, затова са споменаати и полетата. Изключение прави тъмната енергия - тя не е поле, няма поведение на поле, няма и свойствата на поле. В хипотезата ви може и да е поле, но това си е ваш проблем, просто некачествена измислица.

 

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

И тя е само едно ръководно начало, че има възможност гравитацията и ентропията в междугалактическите пространства, да са съизмерими по големина. Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. При раздалечени - ентропията изглажда полетата (няма голямо образуване на  вещеви обекти и/или са малко), и действа слаба сила на отблъскване (грешно предположена като антигравитация), а гравитацията също е слаба - заради големите разстояния. Затова галактиките се разбягват с ускоряване.

Тези тълкувания са поредната тесла от 'хипотезата' ви. Според това което сте казал, силата на отблъскване между близки галактики е по-голяма от силата между раздалечени галактики. Ако продължим разсъжденията ви, колкото са по-близо два обекта, толкова силата на отблъскване трябва да превишава силата на привличане. Интересно, какво тогава задържа луната около земята и земята около слънцето, че сила на отблъскване в тези случаи е точно нула?

Спрете се в приказването на безсмислици. Фактите са обратни. Подчертал съм твърдението ви, което противоречи на всички наблюдения, поне до мащаби с размера на локалната ни група галактики.  Изследването, открило разширението на вселената с ускорение показва, че до преди около 7 милиарда години ускорение е липсвало, т.е. липсвал е наблюдаем ефект от всякакво отблъскване, с което вие щедро дарявате какво ли не, само за да нагодите една глупава измислица...

Освен това се опитвате да сравнявате "гравитация и ентропия съизмерими по големина"???. Ентропията не е сила, "ентропийна сила" е нещо коренно различно и не винаги право пропорционално по величина на ентропията. Ентропията се измерва в съвсем различни единици от гравитацията, на какво основание се опитвате да ги съпоставяте? Ентропията се измерва в единици джаул/келвин, гравитацията: джаул/метър (както всяка сила). Нерде келвин, нерде метър...

Но това са просто съпътстващите измислянето на нагаждания към 'хипотезата' ви изцепки... Не е лошо все пак да се следва някаква логика, по-малко хаос в нагаждането, повече някакви следствия а не произволни  измислици...

[scaner]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

(пп Резонанс има когато външните (падащи - фотони от ЕМВ) полета са кратни на собствени (вътрешни трептения) на "масов" обект и усилват размаха на тези трептения дотолкова, че обектът дори може да си  разруши собствените връзки

Тази мъдрост не бях забелязал. Пропуснали сте най-важното условие за резонанс: съвпадение на фазите. Ако няма такова, колкото и "падащи фотони" да трупате, кратни или не кратни, нищо няма да се случи. Затова и 'резонанс' не трябва да се употребява когато не трябва. Особено за "обяснение" чрез хипотеза в която няма логика.

[Шпага]

Преди 10 часа, scaner said:

Освен това се опитвате да сравнявате "гравитация и ентропия съизмерими по големина"???. Ентропията не е сила, "ентропийна сила" е нещо коренно различно и не винаги право пропорционално по величина на ентропията. Ентропията се измерва в съвсем различни единици от гравитацията, на какво основание се опитвате да ги съпоставяте? Ентропията се измерва в единици джаул/келвин, гравитацията: джаул/метър (както всяка сила).

Сканер, гравитацията сила ли е? Според ОТО май не е

[Шпага]

Отново въпрос: ДОКОГА ГРАВИТИ ЩЕ Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УЧАСТИЯ В ТОЗИ ФОРУМ?!

Моля някой от модераторите да ни даде поне информация по този въпрос!

[Малоум 2]

Преди 19 часа, scaner said:

Преди 22 часа, Малоум 2 said:

Всичко е точно. Имах предвид, че принципно не е възможно "да се местят" зрънцата от мястото им в пространствената вакуумна решетка. (Стабилни точки са, но недосегаеми от техниката.)

Отново продължавам с въпросите. Къде в статията става дума за 'зрънца', и къде се твърди нещо за тяхното местене или не местене? Наистина ли нямате спирачка за фантазията си и ви липсва всяка връзка с реалносстта? Дали това, че сте си имислили че ви сърби засяга някой друг?

?!. Ясно съм се изразил - коментирал съм показания текст от статията (в синичко), от гледна точка хипотезата. И последствие - има неподвижна пространствена вакрешетка, само с полева характеристика, са възможни подреждания, които да структурират различни обекти - в момент на раждането си се движат свободно (сърфират) по решетката.

Просто - това е друга гледна точка и затова не съвпада с официалното тълкуване на приетите обяснения за известните факти. По същност се Тълкуват малко по-различно, но са си пак същите, като факти в средните мащаби. Има смисъл, защото може да се обяснява придобиването на свойства на частиците (защо ги има?, например), възможните взаимодействия (защо са различни по Сила и/или мощност), съответно - действието на откритите физически закони, да съвпадат с известното.

Преди 19 часа, scaner said:

Преди 22 часа, Малоум 2 said:

(Даже - червеничкото (цитирано и в статията) е в основата на хипотезата ми - описано, че е възможна проявата на собствените им свойства, само като поле. Това е полето - тъмната енергия. (полева форма на материя - понеже всичко е материя - даже и тая, под познатите ни до днес, обекти - струни всякакви)

Това червеничкото казва само, че има и неизвестни още частици. В съвременната физика всяка 'частица' е квант на поле, затова са споменаати и полетата. Изключение прави тъмната енергия - тя не е поле, няма поведение на поле, няма и свойствата на поле. В хипотезата ви може и да е поле, но това си е ваш проблем, просто некачествена измислица.

Това, че не знаят дали е(има) поле - не означава, че няма поле! Поне, трябва да се допусне, че е възможно да има поле. И не е чак толкова "измислица", щото - лесно обяснява движението на крайните звезди в галактиките, ако се вземе предвид ХАЛО-то, неправилно тълкуване като ЧД в централната част на галактика, а то, халото, е резултат на подреждане на тъмната материя и играе роля на тъмна енергия (модел за визия - структура, подобно на "рисувани" магнитни силови линии на тороидална бобина). По хипотезата, (описвал съм го преди много време) частиците се образуват непрестанно под влияние на падащото върху им околно поле и раждането, и движенията на вещевите обекти в една галактика са зависими от "силата" на подреденото в хало. Движение с предимство в посока на минимална енергия на образуване.

Преди 19 часа, scaner said:

Преди 23 часа, Малоум 2 said:

И тя е само едно ръководно начало, че има възможност гравитацията и ентропията в междугалактическите пространства, да са съизмерими по големина. Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. При раздалечени - ентропията изглажда полетата (няма голямо образуване на  вещеви обекти и/или са малко), и действа слаба сила на отблъскване (грешно предположена като антигравитация), а гравитацията също е слаба - заради големите разстояния. Затова галактиките се разбягват с ускоряване.

Тези тълкувания са поредната тесла от 'хипотезата' ви. Според това което сте казал, силата на отблъскване между близки галактики е по-голяма от силата между раздалечени галактики. Ако продължим разсъжденията ви, колкото са по-близо два обекта, толкова силата на отблъскване трябва да превишава силата на привличане. Интересно, какво тогава задържа луната около земята и земята около слънцето, че сила на отблъскване в тези случаи е точно нула?

Писал съм: "Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. " - хаосът е в ЕМПолета!!! Само няколко милиарда по-силни от гравитационните. Добре, че "заредените" частици в галактиките не са много. И ... силата може да е нула при свободно падане, но гравитационото привличане, като действие, не е нула. Просто е - всеки вещеви обект се образува върху гравитоните на другия - това е и посока на движение за образуване с минимална енергия - действие, промяна на посока на движение.

 

Преди 20 часа, scaner said:

Освен това се опитвате да сравнявате "гравитация и ентропия съизмерими по големина"???. Ентропията не е сила, "ентропийна сила" е нещо коренно различно и не винаги право пропорционално по величина на ентропията. Ентропията се измерва в съвсем различни единици от гравитацията, на какво основание се опитвате да ги съпоставяте? Ентропията се измерва в единици джаул/келвин, гравитацията: джаул/метър (както всяка сила). Нерде келвин, нерде метър... 

Правилно е да се каже (преди съм го казвал, но в бързината, за по кратко) "сили с ентропиен произход". И е ясно, че са и "сили от превръщания" - например, с промяна форма и обем, и скорост, и маса... Съпоставям ГОЛЕМИНАТА на силите, благодарение на подрежданията - вж зеленичкото по-горе!

(Личните нападки ги игнорирам)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Просто - това е друга гледна точка и затова не съвпада с официалното тълкуване на приетите обяснения за известните факти.

Това е гледна точка, която не лежи на никакви проверими предположения, не дава логически свързани с нея следствия и по тази причина  няма (и не може да има!) нищо общо с реалността и физиката. Не е тук мястото да се дискутира една произволна измислица доколко някаква статия се съчетава с нея или не.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

?!. Ясно съм се изразил - коментирал съм показания текст от статията (в синичко), от гледна точка хипотезата. И последствие - има неподвижна пространствена вакрешетка, само с полева характеристика, са възможни подреждания, които да структурират различни обекти - в момент на раждането си се движат свободно (сърфират) по решетката.

Вече сме дискутирали тази тема. Вашето понятие "неподвижен" в случая няма физически смисъл. Помните ли, всеки опит да налеете някакъв смисъл ви довежда до противоречие с основни следствия на квантовата механика и релативизма.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Това, че не знаят дали е(има) поле - не означава, че няма поле!

Нещо по-лошо - не означава и че има поле! Допускането за нещо там, където то не се проявява по нужният начин с нужните свойства, е по-лошо и от вашето фантазиране. Спазвайте принципът на Окам, не внасяте нови същности когато не са необходими.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

По хипотезата, (описвал съм го преди много време) частиците

Хипотезата ви не е научна и няма никакво отношение към статията. Ходете в "Паранауки" и там си пишете за хипотезаата колкото искате, не мърсете смислените теми с нея.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Писал съм: "Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях.

Точно това противоречи на фактите: близките галактики не се отблъскват, а хаосът няма никакъв принос в това. Дайте количествена оценка, за да потвърдите тезата си, не става само с писане на букви. Защото досега всичко казано от вас е измислено и без никакви доказателства - на това се вика нагаждане и подправяне. С прости думи в науката на това му се вика лъжа и измама. И тъй като го правите умишлено - с користна цел.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Просто е - всеки вещеви обект се образува върху гравитоните на другия

Пак използвате за аргумент позоваване на една безсмислена и недоказана хипотеза? До кога?

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Правилно е да се каже (преди съм го казвал, но в бързината, за по кратко) "сили с ентропиен произход". И е ясно, че са и "сили от превръщания" - например, с промяна форма и обем, и скорост, и маса... Съпоставям ГОЛЕМИНАТА на силите, благодарение на подрежданията - вж зеленичкото по-горе!

Ами съпоставете ги, какво чакате? Става много просто: написвате големините според вашата теория, и въпросът е решен. Пък после и погледнете наблюденията, има ли такива сили, доколко съвпадат с вашите оценки. Но вие не го правите, само говорите. А не го правите, защото ще лъсне лъжата и глупостта на хипотезата, от която това са "следствия". Пък и се замислете: как промяната на формата и обема и скоростта на една галактика ще въздейства на съседната, че и да я отблъсква постояно във времето при това? Събудете се, сбъркали сте филма.

Лични нападки няма. Всеки може и има право да си измисля глупави хипотези, ударението е че са глупави, а не каква е личнността на измислящият ги. Личността тук се проявява индиректно, чрез упоритостта с която прокарва тази глупост. Но това си е за нейна сметка и не коментирам вероятните причини за тези действия.

Докажете тезите си, вместо да пишете поеми.

 

[scaner]

Преди 13 часа, Шпага said:

Сканер, гравитацията сила ли е? Според ОТО май не е

ОТО описва нещата в пространство-времето. Ние при нашите наблюдения винаги го делим на пространство и време. И в това описано от нас пространство, това което не е сила в 4-мерната нотация, предизвиква ли ускорение между телата? Предизвиква. И според простите формули от класическата физика, на това ускорение трябва да съответства сила. Да, кривината на пространство-времето в проекцията на прострнството се проявява като сила.

Но ти знаеш, понятието 'сила' на практика напуска съвременната физика: не се ползва в квантовата механика, а в теорията на относителостта е само по исторически причини. Всичко може да се опише чрез поведението на енергията и импулса. Имаше една хубава статия на Франк Уилчек във Physics Today, в съкратен вариант даже я имаше някъде и на български...Накратко, понятието 'сила' пречи на съвременната физика, вредно е за нея.

[Doris]

Може като понятия да са по-добри, но половината физика е експеримент.  А силата се мери по-лесно и по-директно.

 

Преди 15 часа, Шпага said:

Отново въпрос: ДОКОГА ГРАВИТИ ЩЕ Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УЧАСТИЯ В ТОЗИ ФОРУМ?!

Моля някой от модераторите да ни даде поне информация по този въпрос!

 

Подкрепям това питане.

 

Редактирано Октомври 14, 2018 от Doris

[scaner]

On неделя, Октомври 14, 2018 at 17:41, Малоум 2 said:

Съпоставям ГОЛЕМИНАТА на силите, благодарение на подрежданията

Има ли някакъв напредък по това съпоставяне, за да видим резултатите кое е по-голямо и кое не?

[Шпага]

On ‎14‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 21:24, scaner said:

Да, кривината на пространство-времето в проекцията на пространството се проявява като сила.

Но в такъв случай би трябвало:

Кривината на пространство-времето в проекцията на времето също да се проявява като сила. Така ли?

[scaner]

Преди 3 часа, Шпага said:

Кривината на пространство-времето в проекцията на времето също да се проявява като сила. Така ли?

Може и така да се каже, макар че му се крие смисъла. Аз бих го обяснил и по друг начин.

За да говорим за сила, трябва да има ускорение. Ускорението е втората производна от пътя, изразено математически. Ако смятаме ускорението в една четиримерна геометрия за нашият случай, с отчитането на метричният тензор (който индиректно включва кривини всякакви) ще получим нула. Тоест няма ускорение по собственото време, няма сила. Ако обаче смятаме с координатите на разделеното на пространство и време (тук трябва да го приемеш на доверие), възникват едни преводни членове при това диференциране до втора производна, и нещата вече не са нулеви. Те ще са нулеви само когато метричният тензор е с константни величини, т.е. когато пространството е евклидово или подобно. Съжалавам че няма нагледна демонстрация какво се случва, но кривината на пространство-времето изначално е математически обект и трябва да се обработва по подходящият за нея начин.

[nik1]

On 13.10.2018 г. at 9:52, scaner said:

И щом е така, защо сме приели, че с нарастване на разстоянието тъмната енергия засилва действието си? Защо да не е обратното - а именно, че с "нарастване" на времето нейното действие отслабва? В смисъл че е имала много по-силно действие в миналото, преди милиони св. години, но оттогава това действие постепенно е намалявало и продължава да намалява

Това не e цитат от Scaner, просто ми стана интересно и реших да се включа:

Тъмната енергия е хипотетичен  вид енергия, която е свързана с укорението на разширяването на Вселената.

Погледнато от тази страна въпросът може да се развие и разгледа така така: За да се постигне укорение на разширяването на Вселената (или на движението на каквото тяло) е  необходимо да има приложена сила или потенциал. 
Този потенциал представлява плътността на тъмната енергия във Вселената и неговата стойност е ~ 7 × 10⁻³⁰ g/cm³, доколкото този потенциал (на тъмната енергия),  е причината за ускорението на разширението на Вселената; Засега потенциалът на тъмната енергия е единствения "кандидат" за ускорението на разширението на Вселената, (както написа Scaner)

Не се знае и разбира вида ио източника на тъмната енергия (и затова се казва "тъмна" де, не и за да се плашат хората): Дали енергията и нейната плътност намаляват или се увеличават във времето или с разширението, можем да съдим само по това дали стойността на ускорението на разширението на Вселената намалява, или респективно се увеличава..Последното аз лично не го знам

 

Редактирано Октомври 19, 2018 от nik1

[scaner]

On неделя, Октомври 14, 2018 at 7:35, Шпага said:

Отново въпрос: ДОКОГА ГРАВИТИ ЩЕ Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УЧАСТИЯ В ТОЗИ ФОРУМ?!

Моля някой от модераторите да ни даде поне информация по този въпрос!

И аз се присъединявам към това питане.

Наистина ли няма кой да отговори на многократно вече поставяния въпрос, или трябва да търсим някаква конспирация?

[Шпага]

On ‎13‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 9:52, scaner said:

А ефектът на Хъбъл - увеличаване на червеното отместване на спектъра на светлината с разстоянието до източника, ни дава информация обект на известното ни вече разстояние с каква скорост се отдалечава от нас. СЪпоставянето на такива наблюдения поне засега дава извода, че скоростта на разширение не е постоянна, а расте с времето, т.е. вселената се разширява с ускорение. За което сравнително скоро беше дадена нобелова награда.

Единственият кандидат, предизвикващ подобно поведение на Вселената, засега е тъмната енергия. Характерът на ускорението с разстоянието показва, че нейното действие нараства с разстоянието (а от там и във времето, поради продължаващото разширение) - поведение, сходно с това каквото дават и уравненията на Айнщайн в ОТО.. Тоест ускорението се появява едва след като вселената е надхвърлила някакъв размер, някъде към 7 милиарда години след възникването си.

 От една страна разширяването на Вселената с ускорение би трябвало да означава, че енергията -- тъмната енергия, -- на която се дължи това ускорение, нараства.

Но от друга страна същото това разширяване би трябвало да доведе до разреждане на въпросната енергия, а пък разреждането би трябвало да е свързано с нейното намаляване/понижаване.

И освен това, тъй като не може да съществува "гола" енергия, значи източникът на тъмната енергия е някакъв вид материя. Или може би ще е по-точно, ако  кажем, че самата тъмна енергия всъщност е вид материя. А материята от своя страна не подлежи на никакви количествени изменения -- тоест, нито изчезва, нито се "поражда" нова такава. Така че в крайна сметка как да си обясним ускореното разширяване, което на практика би трябвало да означава и нарастване на тъмната енергия?

[scaner]

Преди 5 часа, Шпага said:

От една страна разширяването на Вселената с ускорение би трябвало да означава, че енергията -- тъмната енергия, -- на която се дължи това ускорение, нараства.

Но от друга страна същото това разширяване би трябвало да доведе до разреждане на въпросната енергия, а пък разреждането би трябвало да е свързано с нейното намаляване/понижаване.

И освен това, тъй като не може да съществува "гола" енергия, значи източникът на тъмната енергия е някакъв вид материя. Или може би ще е по-точно, ако  кажем, че самата тъмна енергия всъщност е вид материя. А материята от своя страна не подлежи на никакви количествени изменения -- тоест, нито изчезва, нито се "поражда" нова такава. Така че в крайна сметка как да си обясним ускореното разширяване, което на практика би трябвало да означава и нарастване на тъмната енергия?

За да говорим че нещо нараства или намалява, трябва да го определим количествено. Освен това, не можем да очакваме от тъмната материя поведение, сходно с това на обикновеното вещество - тогава нейното въвеждане става излишно и необосновано. Затова тук ще опитам възможно най-опростено да опиша какво е сега положението, и къде се намира тъмната енергия в цялата картинка. За целта обаче ще ми е нужна една изключително проста формула.

В Общата теория на относителността гравитацията се създава не само от енергията (под всичките и форми, включая разпределение на веществото), а и от налягането което се създава. Една проста формула свързва плътността на налягането и плътността на енергията в така нареченото уравнение на състоянието (не хапе!):
p = w.e
където
p - плътността на налягането продукт на енергията
e - плътността на самата енергия
w - коефициент на пропорционалност, около който е същността на обясненията ми по-долу.

Коефициентът w определя доминантното поведение на вселената, независимо че в някои нейни подсистеми ситуацията може да е различна (например в локални газови облаци гравитацията е положителна и др.). Той индиректно е свързан и с критичната средна плътност на материята във вселената. В зависимост от величината на коефициента w, уравненията на ОТО дават различна еволюция на една вселена. Този коефициент може да бъде както положителен, така и отрицателен. На пръв поглед отрицателен коефициент звучи странно: положителна плътност на енергията да създава отрицателно налягане (как пък не), както и положително налягане да се създава от отрицателна плътност на енергията (какво ли е това изобщо? отрицателната енергийна плътност е едно много опасно и непродуктивно допускане.). Въпреки всичко в ОТО се допуска отрцателно налягане, за което малко по-долу. Докато ежедневният здрав разум изисква положително налягане, за да имаме раздуване на нещо (балон например), то раздуването (разширението) на Вселената се основава на отрицателно налягане. Ето няколко по-важни варианта.

1. w < -1.
В ОТО този режим описва среда с отрицателна гравитация. Силата на тази гравитация с времето нараства, вселената се разширява с ускорение и след крайно време може да достигне безкраен размер (достига до сингуларност, край на времето в бъдеще.) Това води до сценария с Голямото Пукване (Big Rip). При този модел колкото и да е странно, плътността на енергията (която предизвиква процеса) се увеличава с времето. Енергията, която води до такова поведение е кръстена фантомна енергия, а космологията която тя описва - фантомна космология. Любопитното е, че всички съвременни наблюдения не противоречат на поведението, описвано от фантомната космология. Модел за тази енергия е някакво хипотетично скаларно поле. Тъй като расте плътността на тази енергия с времето, всеки два свързани с друга сила обекти с времето ще бъдат откъснати един от друг.

Според този сценарий ние живеем в уникално време, когато във вселената все още са възможни по-сложни структури. С напредване на времето при този сценарии обектите ще се раздробяват на съставните си частици и взелената все повече ще се хомогенизира.

2. w = -1.
Този режим описва обикновен квантов вакуум. Това също описва среда с отрицателна гравитация. Указаната стойност описва вакуума като форма на енергия, която има навсякъде и винаги еднаква плътност (плътност която не зависи от времето, поне докато му се спазват условията за устойчивост, т.е. липсата на "фазови преходи"). Поведението на този вакуум съвпада с поведението на т.н. космологична константа, участваща в уравненията на ОТО и въведена едно време от Айнщайн. Основният проблем тук е, че величината на енергията на вакуума, предсказана от теориите, е 120 порядъка над нужната да обезпечи наблюдаемото разширение... Ако се осъществи пробив в тази посока, това е най-реалистичният кандидат за тъмна енергия.

3. -1 < w < -1/3
Енергията, която има плътност в този интервал, се нарича квинтесенция. Тя също предизвиква отрицателна гравитация, т.е. също способства за ускоряване разширението на вселената. Но при тази енергия нейната плътност в процеса на разширение намалява. И в двата последни варианта свързаните обекти ще останат свързани и в бъдеще.

Останалите стойности на w в положителната област описват поведението на нормална (тъмна и обикновена) материя в различни състояния, с положителна гравитация. Те водят до еволюцияна описвана от моделите на Фридман, например до колапсираща след време вселена или до безкрайно разширяваща се с постоянна скорост.

Описаните варианти: фантомна енергия, вакуум и квинтесенция - са кандидатите за това което наричаме тъмна енергия.

Видяхме, че фантомната енергия води до сингулярност в бъдеще - край на времето, свързан с Big Rip. Вакуумът и квинтесенцията не водят до такива сингулярности, при тях е възможно вселената да се развива до безкрайност във времето, но ускорявайки разширението си. Но наблюдаемите данни не позволяват да се разграничи кой от вариантите се реализира на практика, грешката в наблюдението все още е висока.

Има още един кандидат за тъмна материя: холографската тъмна материя, следваща от холографския принцип и идеята на Верлинде, но за нея някога по-нататък...

Тъмната енергия вече е незаобиколим фактор в космологическите хипотези, след засичането на ускореното разширение на вселената и след наблюдаване на интегралния ефект на Сакс-Волф при реликтовите фотони. Така че сме принудени да приемем странното поведение на нейната плътност. Така както приемаме и отдалечаването на далечните галактики спрямо нас с надсветлинна скорост, въпреки привидното противоречие с други теории.

[Шпага]

Много ценен постинг, Сканер! Ако такива като теб пишеха учебниците, образованието в БГ би имало значително по-малко проблеми

[ramus]

On 26.10.2018 г. at 15:38, scaner said:

Описаните варианти

Правя изкллючение и за първи път сред форум, пуснах и аз "реакция" на написано. Ще се повторя, но колега СКАНЕР - отдавна не съм чел с такъв интерес и нещо написано с толкова компетентност...

Колкото до Гравити - ако човек не вземе в ръце сам да реши проблемите си, няма как да стане. Вече написах на който трябваше - за възможностите му да се "завърне" пълноценно сред пишещите. Аз не разчитах на модераторите, когато ми се наложи - по обясними причини.

Редактирано Октомври 27, 2018 от ramus

[Doris]

И какъв е резултатът от писането?

Съжалявям за отклонението от темата, но всъщност това не е особено отклонение, защото  с времето се получи  ТО  и Gravity  да вървят в пакет, а сега едната компонента липсва.

[Малоум 2]

Още малко подробности за вакуума:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2006.pdf

 

[krapetz]

Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Още малко подробности за вакуума:

http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2006.pdf

 

Здравейте, понеже се интересувам от съвременна космология и физика, като прочетох статията ме заинтересува дали има някакви научни доказателства за съществуването на така нареченият физически вакуум, който би трябвало да се тълкува като някакво основно състояние на квантовото поле. А неговите частици се държат като съвкупност от частици на идеален газ, който е приближение на частици от газ за които може да се пренебрегне полевото им взаимодействие една с друга. Все едно м/у частиците на такъв газ няма сили на привличане и отблъскване, и взаимодействието им става само чрез контактни удари м/у частиците. При това положение такъв газ би трябвало постоянно да се разширява при условие че няма нищо отвъд пограничните му слоеве, които да възпрепятстват разширението му. Ако това не се наблюдава значи газа е безкраен и хомогенен във вселената, и ако за момент по някаква причина нарастнат кинетичните сблъсъци м/у съставляващите го частици в някаква ограничена област от газа, това би предизвикало лавинообразно - вълнообразно разпространение в други негови зони на тази по висока кинетична енергия в тази зона на възбуждение. Съответно това ще е някаква вълна във физическият вакуум, с някакви свойства които не са изучени или депърва предстои да бъдат изучени. Възможно това лавинообразно нарастване на енергията да е причина за космологичното ускорение на галактиките във вселената. Но първо трябва да се отбележи че това е само хипотеза, и в действителност не се знае какво представлява физическият вакуум, защото не са регистрирани неговите съставни частици - кванти от които е изграден.

[Малоум 2]

Това видео си заслужава виждането:

 

...

...

[Exhemus]

On 29.10.2018 г. at 18:40, krapetz said:

Здравейте, понеже се интересувам от съвременна космология и физика, като прочетох статията ме заинтересува дали има някакви научни доказателства за съществуването на така нареченият физически вакуум, който би трябвало да се тълкува като някакво основно състояние на квантовото поле. А неговите частици се държат като съвкупност от частици на идеален газ, който е приближение на частици от газ за които може да се пренебрегне полевото им взаимодействие една с друга. Все едно м/у частиците на такъв газ няма сили на привличане и отблъскване, и взаимодействието им става само чрез контактни удари м/у частиците. При това положение такъв газ би трябвало постоянно да се разширява при условие че няма нищо отвъд пограничните му слоеве, които да възпрепятстват разширението му. Ако това не се наблюдава значи газа е безкраен и хомогенен във вселената, и ако за момент по някаква причина нарастнат кинетичните сблъсъци м/у съставляващите го частици в някаква ограничена област от газа, това би предизвикало лавинообразно - вълнообразно разпространение в други негови зони на тази по висока кинетична енергия в тази зона на възбуждение. Съответно това ще е някаква вълна във физическият вакуум, с някакви свойства които не са изучени или депърва предстои да бъдат изучени. Възможно това лавинообразно нарастване на енергията да е причина за космологичното ускорение на галактиките във вселената. Но първо трябва да се отбележи че това е само хипотеза, и в действителност не се знае какво представлява физическият вакуум, защото не са регистрирани неговите съставни частици - кванти от които е изграден.

Свойствата на вакуума се постулират за да паснат на дадена теория. Обаче, дали ще е електромагнитен или механичен вакуум - неговите частици възникват и рекомбинират много бързо, т.е. въобще не приличат на идеален газ