Една византийска драма

[Евристей]

За да угоди на Теофано, Никифор не само връща Цимиски от изгнание, но и му разрешава свободен ежедневен достъп до двореца !  (симптомът на преуспелия застаряващ мъж безумно влюбен в красива млада жена)  Иначе : откуда такое безоглядное доверие к женщине, которой приписывали смерть свекра и уверенно обвиняли в смерти первого мужа?  Цимиски не пропуска шанса и мозайката по коридорите до покоите на августата  потъмнява от ботушите му. Там под завивките се ражда планът за покушение срещу стария император.  Привлечени са и съмишленици -   небезисвестните Михаил Вурца и Лъв Педиасим. Тук наистина приносът и ръководната роля на Теофано са неоспорими -  отразени са способностите и хладнокръвието и, впечатлили - Леон Дякон, Йоан Зонара, Йоан Скилица, Ибн- Ал-Атир, : в нейния будуар, превърнал се в главен офис на заговорниците се чертаят плановете за покушение. Решено е през нощта на 10-ти срещу 11-ти декември императора да бъде убит в спалнята си. По идея на августата, въоръжени доверени главорези на Цимиски са преоблечени в женски дрехи и набутани в женското отделение на двореца. Организацията макар и добре изпълнена, се оказва, че се е пропукала -  вечерта след молитва , Никифор получава съобщение- анонимна бележка предадена на дворцов духовник, че се готви покушение срещу него. "Дай заповед да се претърсят женските покои, там са заговорниците"  Императора натоварва евнуха Михаил - началник на покоите му да извърши пълен обиск. Последният - дали от небрежност, дали от страх пред василисата, или самият той съучастник в заговора - не открива нищо. За да приспи окончателно съмненията на Никифор, Теофано го посещава в спалнята му, заявява, че ще отиде да види българките (кандидатки за нейни снахи ) защото според нея, те се страхували и тя ги чула да плачат. След като ги успокои, ще се върне при него. Да не заключва вратата ! ...И Никифор изпълнява.. Единственото което прави може би продиктувано от инстинкт за оцеляване е, че не ляга в леглото си, а в другия ъгъл на огромната стая, на земята върху прословутата си кожа от пантера. В късните часове на изключително мразовитата и снежна декемврийска нощ на 969 година в спалнята нахлуват заговорниците - Михаил Вурца, Лъв Авалант, Лъв Педиасим и покръстеният негър Теодор Аципотеодор. Според  Ал-Атир всички облечени в женски дрехи. Следват ги Цимиски и Теофано.  Първият удар е нанесен от Авалант - мечът му разсича част от челото и отнася едната вежда на императора, кръвта бликва и залива лицето му.  " Богородице помогни ми " това извиква парализирания от болка петдесет и седем годишен мъж, завлечен пред краката на Йоан Цимиски . Следва нечистоплътна гавра със стария ветеран от страна на "човечето" - именно това е една от версиите на прякора Цимиски - малък !  Наистина арменецът е енигматична фигура - брилянтен военен, блестящ тактик, обожаван от войниците си, както ще видим - дарява огромни средства и лично с риск за живота си оказва помощ на прокажени, изгражда за лична сметка болници в столичните предградия на Халкедон, но, от друга страна - коварен, жесток, предаващ съмишленици, не спазващ обещания и т. н. И така : трагична, мъчителна и недостойна смърт за стария император-войн, отвоювал за империята Крит, Кипър, Киликия и Велика Антиохия.  Главата му е подхвърлена на притичалите от шума войници от дворцовата стража, но при видът на търкалящата се кървава топка, желанието им да накажат престъпниците секва и те се покоряват на Цимиски. Тялото на Фока е оставено на вън и затрупано от непрекъснато сипещият се сняг. 

Редактирано Ноември 12, 2017 от Евристей

[Евристей]

                                                                                                                                                                                                                       Исторически роман - какво по хубаво от това, за любители и професионалисти, от едно качествено произведение за историческа личност  живяла в интересно и динамично време , играла важна роля в определен период  в империя предизвикваща световен интерес, а и тясно преплитаща се с историята на България. Става въпрос за майката на Василия Втори - ослепил 15 хиляди българи и покорил страната. Е няма да е от класата на "Аз Клавдий" и " Велизарий", но поне от типа на " Аз Анна Комнина " на покойната Мутафчиева. Това ще е моят подарък за Коледа си казвам аз и набирам жената (моята си) по вайбъра с нареждане  да я купува  и да ми я изпрати. Добре, че погледнах резюмето :  Според авторът Александър Томов, “Кралица Теофано” е освен кошмарна, но и най-атрактивната му книга. Теофано, според хрониките е била потомствена проститутка и коронована убийца, брутална любовница и любяща майка, страховита императрица от края на ІХ век, пред която са треперели империи и чието име още приживе се превръща в зловеща легенда. Именно затова романистът твърди, че  този образ е цяла художествена вселена и припомня афинитета си към трагичното и упадъка, към силните драми и кошмари.  Абе хубаво художествено произведение, ама , кофти работа ...нямам нищо против за авторско въображение, но !  да се лъже, че "според хрониките"  героинята била потомствена проститутка !!! нещо което аз никъде не засякох (и най-малък намек) от съвременни и по- късни източници !  Сиреч щом е потомствена проститутка значи майка и , баба и (най-малкото, а може и пра-пра баба и) са били проститутки ! Отделно, че "страховитата императрица" не е от края на IX век, а от средата на X !  И кои точно империи са треперели от нея, не ми е ясно.  Освен това, уточнява Томов, в книгата са описани и най-древните средиземноморски сексуални техники.  Древните жрици на любовта са обучавали своите най-талантливи ученички, каквато несъмнено е била Теофано  Та четейки книгата ще узнаем/изпитаме техниките, които Теофано (несъмнено !!!) е прилагала на Роман II, Никифор Фока и Йоан Цимисхий !  Само, че на последния нещо не са му действали. И сега : Книгата е писана три години !  За няколко часа и 20 паунда (максимум) за платени сайтове, са предостатъчни да се изстиска всичко що има за Анастасо-Теофано ! Всичко !  В това число и граничещото с тези, хипотези, леки интерпретации , догадки и въображения на автори, но все пак запознати с историята ! Дори и един маестро на исторически романи като Алекзандр Дюма не си позволява да твърди, че описаните образи в романите са му "според хрониките" ! 

Редактирано Ноември 12, 2017 от Евристей

[T.Jonchev]

Да си срещал български исторически роман, в който ромей да е бил правдиво представен?

[Aspandiat]

Преди 23 часа, Евристей said:

Наистина арменецът е енигматична фигура - брилянтен военен, блестящ тактик, обожаван от войниците си, както ще видим - дарява огромни средства и лично с риск за живота си оказва помощ на прокажени, изгражда за лична сметка болници в столичните предградия на Халкедон

Кога ги прави тия благодеяния Цимисхий - преди или след като заколва благодетеля си Никифор? Щото ако е след, явно го е мъчила гузната съвест, че е предал и убил човека, който го е издигнал и се е надявал така да изкупи греха си.

[К.ГЕРБОВ]

Charles Diehl е написал книга за византийските императрици и принцеси, озаглавена Figures Byzantines. В нея в гл. IX се разказва за Теофано. Книгата е преведена на руски, има я в интернет Византийские портреты - Шахтарский учебно-воспитательный ...

[Евристей]

On ‎7‎.‎11‎.‎2017‎ г. at 21:58, Galahad said:

Ами защото в изворите го наричат Василий Македонец или Василий Славянин, а не Лъв ІІІ Исавриец, Лъв ІV Хазарски или пък Лъв V Арменец. Що го наричат Македонец е ясно, щото е от тогавашната Македония, т.е. от Одринско. А що славянин?

За него си имаме тема, тъй че повече информация по въпроса - там.

Къде е темата за Василий II 

[Евристей]

Преди 10 часа, К.ГЕРБОВ said:

Charles Diehl е написал книга за византийските императрици и принцеси, озаглавена Figures Byzantines. В нея в гл. IX се разказва за Теофано. Книгата е преведена на руски, има я в интернет Византийские портреты - Шахтарский учебно-воспитательный ...

Тази глава я има и преведена на български http://istorianasveta.eu/index.php/история/средните-векове/византия/116-теофано.html   Слабостите са, че не се цитират източници, а се обобщава " летописецът ни съобщава"  или " както казват хронистите.."  и подобни. В някои случаи направо се цитира Шльомберже . Недоказани и необосновани остават твърдения като например, че Теофано има 4-ри деца - две момчета и две момичета. Той (или Шльомберже) даже я  кръстиха (по голямото момиче) на баба и Елена. Та споко Гербов, инфото ми не е от тук !  

 

On ‎13‎.‎11‎.‎2017‎ г. at 16:26, Aspandiat said:

Кога ги прави тия благодеяния Цимисхий - преди или след като заколва благодетеля си Никифор? Щото ако е след, явно го е мъчила гузната съвест, че е предал и убил човека, който го е издигнал и се е надявал така да изкупи греха си.

След това е :   если бы паракимомен Василий не обуздывал его ненасытное стремление оказывать благодеяния согражданам, он очень скоро исчерпал бы всю императорскую казну на раздачи бедным.

[Galahad]

1 hour ago, Евристей said:

Къде е темата за Василий II 

Не е за Василий ІІ, а е за Василий І - основателя на династията

Дали пък император Василий І не е бил агент на бълг. ханове

Цитирай

Кога ги прави тия благодеяния Цимисхий - преди или след като заколва благодетеля си Никифор? Щото ако е след, явно го е мъчила гузната съвест, че е предал и убил човека, който го е издигнал и се е надявал така да изкупи греха си.

по-скоро е точно обратното - тронът първо е предложен на Цимисхий, той обаче лансира Никифор, а той му се отблагодарява като го праща в заточение. Това е причината убийството на Никифор да е толкова жестоко - Цимисхий прави жеста, но не прощава неблагодарността.

Цитирай

И сега : Книгата е писана три години !  За няколко часа и 20 паунда (максимум) за платени сайтове, са предостатъчни да се изстиска всичко що има за Анастасо-Теофано ! Всичко ! 

Що се отнася до книжлето за Теофано, по всичко личи, че то ще е една съвсем долнопробна порнюха. Тъй че вероятно през по-голямата част от тези 3г., човекът не е могъл да държи химикалката защото ръцете му са били заети с други ... с размисли за най-съществените сцени от произведението.

А за Теофано има както казах и други виждания. Първото както казах, че е била от древен род. Второ, че е имала причина да участва в покушенията. 

Та има виждане, че Теофано не е била замесена в убийството на Роман ІІ. Тъй като е считала, че зад това убийство стои Никифор ІІ тя се е включила в покушението срещу него, за да отмъсти за Роман ІІ. 

[Du6ko]

Никифор е отличен може, би гениален пълководец. Но много слаб и лош политик. Й Цихимски е може би един от най - способните императори и военоначалници на Византия. И политик и военоначалник. Доколкото си спомням той веднага отстранява Теофано от властта. Може би автора на книгата донякъде намеква за друга забележителна #кралица?# на ИРИ  Теодора жената на Юстиниан 1 , която е била потомственна циркаджийка. Е поне баща и е работил в цирка. А тогава се е считало че артисти , циркаджийки и прочее са един дол дренки с пр.

Редактирано Ноември 14, 2017 от Du6ko

[Galahad]

Никифор ІІ също е бил способен, просто Цимисхий е бил по-добрият. Между другото и Цимисхий е отровен. Просто в един и същи момент се сблъскват 4 много силни фигури - Никифор ІІ, Цимисхий, Светослав и Петър І. Поотделно всеки е голяма работа, на събрани на куп си правят сянка един на друг.

[Du6ko]

Преди 5 минути, Galahad said:

Никифор ІІ също е бил способен, просто Цимисхий е бил по-добрият. Между другото и Цимисхий е отровен. Просто в един и същи момент се сблъскват 4 много силни фигури - Никифор ІІ, Цимисхий, Светослав и Петър І. Поотделно всеки е голяма работа, на събрани на куп си правят сянка един на друг.

И тази епоха завършва с Василий 2 . След него до Великите Комнини пълна скръб. 

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Та споко Гербов, инфото ми не е от тук !  

Не съм коментирал нищо! Темата не е в сферата на моите интереси.

Радвам се, че твоят принос за изясняване биографията на Теофано е по-значителен от този на Дил. Все пак в книгата има очерци и за други императрици. Може някоя да те стимулира да направиш  изследване и за нея.

[Евристей]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Радвам се, че твоят принос за изясняване биографията на Теофано е по-значителен от този на Дил. Все пак в книгата има очерци и за други императрици. Може някоя да те стимулира да направиш  изследване и за нея.

Ех, Гербов, станал си подозрителен, хаплив ..направо асоциален ! Но ме кефиш как се окопаваш и водиш "войните" ! Те те нападат, ти отвръщаш. Сам срещу мнозина !  Като разсънен росомах срещу глутница изгладнели вълци. Ашколсун !  ( Визирам възрожденската тема ) А, аз все пак да кажа :  Не, не се сравнявам с Шарл Дил - има си хас , https://fr.wikipedia.org/wiki/Charles_Diehl  Ама...нямам ли право на мнение като участник във форума  и попрочел нещо и от други автори? И най-вече съвременници на епохата и близо до нея. Па и се набутах (с парици). Тоест , ако пейстна направо инфото от Дил и някой запита това откъде на къде , аз какво да кажа ? " Това е Дил уважаеми , при това Шарл, щом той го казва значи е така! "  Ама има и сериозни разминавания. Тук сме си позволявали да критикуваме и Златарски и Мутафчиев и Петров и Божинов и Гюзелев ! Е, какво ? Това прави ли ни по - "значителни" от тях ? Ти не си ли критикувал. Или на теб, ако не ти хареса някой филм или книга, аз да ти кажа - тогава си го изиграй или напиши ти по-хубаво !?  Но спирам, имаш право 

Цитирай

Темата не е в сферата на моите интереси

Ако има да кажеш нещо по нея, моля заповядай. Или ме критикувай за слабости, неточности , ако щеш глупости,  и т. н, но да ме иронизираш, че се имам /или правя/ за нещо повече от някой учен е ...некоректно меко казано...

[К.ГЕРБОВ]

Това горе ми прилича на "гузен негонен бяга". Не съм критикувал никого. И въобще не ме интересува, откъде ти е "инфото". Не съм чел Дил, не съм чел и това, които си написал. Защото не ме интересува.

Пуснах линка за тези, които се интересуват не само от Теофано, а и от другите императрици. Виждал съм я тази книга и реших, че може да е интересна за някои. Подозрителният в случая си ти. Аз съм на приниципа "право куме в очи". 

[Евристей]

В дните след убийството, Цимиски има крещяща нужда от организирана PR кампания -  да се затвърди властта му, да се неутрализира съпротивата на привържениците на убития император начело с брат му Лъв,  както и да се предотвратят започналите мародерски безредици. За целта е необходима фигура с огромен опит и неизчерпаема енергия. Услугите си предлага професионалният интригант Василий Ноф изпълняващ длъжността проедър заради особени заслуги към стария император. Не Цимисхий е човекът, който ще изпусне тази възможност - невероятните способности на евнуха са всеизвестни. ( извънбрачен син на Роман Лакапин и...българка)  Първият резултат : " Йоан - василевс" - ревът гърми от всички страни на столицата. Вторият - спиране на грабежите и безредиците. Третият : организиране на тържествена коронация . Но тук нещата зациклят - и отново заради престарелия патриарх Полиевкт. Църковният глава на империята е непреклонен - не ще допусне .........убиецът в светата обител, докато не посочи .....убийците (съучастниците си) / лично оставам с впечатлението, че и Леон Дякон не си вярва като описва събитията/  Тоест : Йоан Цимиски е достатъчно да посочи кои са убийците (а откъде да знае в случай, че е невинен?) и нещата се изчистват. Сега - две версии : едната е, че Цимисхий натопява и четиримата извършители на мократа поръчка плюс Теофано. Какво е наказанието на четиримата - за Михаил Вурца - таксиарх и дясна ръка на Йоан и Теофано в организацията и изпълнението на преврата, наречен от Яхия Антиохийски  "ал-Бурджи",   - нищо, малко по-късно ще се окичи с длъжността катепан на Антиохия, след смъртта на Цимисхий, ще се люшка между Варда Склир и Василий II, ще мине на страната на императора, кариерата му ще достигне своя апогей - магистър и главнокомандващ армията срещу Фатимидите, ще претърпи поражение, ще бъде отзован (за некадърност) от Василий и ще умре в именията си във Фригия на преклонна възраст. Има и запазена надгробна плоча на тази личност. Михаил Бурджи !  Но родът му Вурца има какво още да даде на империята. За другите не се чува нищо, освен за Лъв от родът Педиасим, който е проследим до XII век. И разбира се за Теофано, която и при двете версии е потърпевша. При втората (по достоверната) патриарх Полиевкт иска имена - инак коронация йок !  Отговорът е бърз : Василисата и нейният съучастник-изпълнител Лъв Авалант убил сам и собственоръчно - това са убийците на автократора -  безстрастно наклеветява Цимиски.  Той (Йоан) не е докоснал с ръка Никифор в което се заклева ! И казва истината - не го докосва с ръка, а го рита с крак в главата...Подведен е и заблуден от коварната прелъстителка , но е осъзнал грешката си. И докато се освести от чудовищната подлост на любимия мъж, Теофано е вече с присъда : мъжеубийца, а наказанието – заточение на остров Прота/Принкип / Принцовите о-ви, Мраморно море/   Съдбата на килъра Лъв Авалант е неизвестна, но се предполага, че се е разминал с едно изгнаничество. Целият процес е една формалност - главната виновница - призната за убийца на Никифор (освен неин съпруг и император на ромеите) Теофано е "жестоко" наказана със заточение на близкия остров. Либерални са законите на империята. (Може да се каже и изпратена на лечение в психиатрична клиника) Със сълзи си издейства последно кратко свиждане с най-голямото си дете - единайсет годишният Василий. Какво са си говорили, не ще узнаем, но срещата остава отпечатък върху невръстния император. Ще се видят отново след седем години. Това ще стане непосредствено след смъртта на Цимисхий и въпреки волята на всесилния министър Василий Ноф,  Заповедта на младия автократор е : майка му да бъде върната незабавно от далечна Армения ! Но, до тогава ще изминат 7 години , време на едно успешно, динамично, но кратко управление. 

[Евристей]

След няколко месечен престой в безрезултатно очакване любимият и да я върне отново в двореца след като нещата позатихнат, нервите на Василисата не издържат и тя  идва в столицата. Новината се разчува и паракимомена Василий нарежда да я арестуват. Теофано търси закрилата на храма "Света София". Следват пазарлъци - евнухът отстъпва пред искането и - среща с императора , но , ако не успее да го убеди да я помилва (да го омае отново) , Теофано ще приеме безропотно да бъде заточена в ...далечна Армения. Залогът е огромен - при успех на бившата императрица (с козовете си : чар и красота) - съдбата на евнуха би била трагична, при победа за последния (козове : преценка на чувствата и амбициите на Йоан) Теофано я чака заточение в крайния изток на империята ! Играта е честна - в тронната зала на двореца се разиграва срещата на 6 очи : Цимисхий и Теофано в присъствието на Василий Ноф.  И....красавицата губи !  Йоан е леден и не подава нито на чара и , нито на красотата и, нито на сълзите и. Разярената императрица се нахвърля върху евнуха и му хвърля един здрав бой пред вкаменения Цимисхий,  Виковете на бития докарват стражата и тя спасява нещастника от шамарите на Теофано. И сега според твърдение на Гибън /има го (твърдението)в нашата уикипедия/  вбесената Василиса заявява на двамата присъстващи : синът и Василий не е от Роман II !!!  Колкото и да е изпаднала в истерия, едва ли майка би изстреляла такава шокираща новина, ако целта е само блъф. С това рискува първородният и син да бъде детрониран. Това е последният и коз - да си върне загубения мъж , а и мястото си на императрица. Не се уточнява, кой е бащата ! Но...явно ще да е бил един от двамата присъстващи в залата. По технически причини, Лакапин отпада и остава Цимисхий. А сега де !?   Поредната клюка ...но да видим. За щастие външният вид на героите е описан подобаващо.  Така, правя уточнението, че между родни братя/сестри може да има както невероятна прилика така и огромна разлика. Второто се дължи на фенотипната прилика на едното дете към единия родител - или както казваме тоя се е метнал на майка си, а оня на баща си. И така на база това което прочетох, мога да си позволя един анализ, без претенции.  Братята Василий и Константин - както се казва по лесно е да се изброят приликите им отколкото разликите. В случаят, обаче прилики просто липсват. Започвам с външния вид : Василий е нисък (под средния ръст) набит, със сини очи ! Константин е висок, не е рус , не е синеок ! ( Ако е бил блондин, Михаил Псел със сигурност би го отбелязал, въобще ромейските хронисти в това отношение са педантични - Леон Дякон подчертава сините очи, русата коса и рижавата брада на Цимисхий, Михаил Псел - сините очи на Василий, Анна Комнина възхвалява сините очи на майка си Ирина) Та , на кой се е "метнал" Василий със своя нисък ръст ? На баща си Роман ? Не ! Той е висок и "строен като кипарис" ! А, значи на майка си ?!  Ама тя е "с прекрасно тяло" - тоест едва ли от това описание ще си направим извод, че е ниска и набита. Въпреки, че се гърми за нейната красота, никой никъде не споменава, че е блондинка. А де, откъде при  висок и строен баща брюнет и  и с "прекрасно тяло" майка също брюнетка, Василий ще е синеок и нисък ?  Какъв е "обвиняемият" Йоан Цимисхий ? Нисък, силен, рус, синеок !  Натам към характери и навици. Роман II обича живота, лова, пиршествата, жените. Какво обича Константин - ами същото ! А Василий се влачи по походи редом с войската. Откъде тази страст към армейския живот ? Дали не е от ....истинският му баща ?  Сериозни са основанията, че Василий II е син на Йоан Цимисхий ! 

[Galahad]

On 19.11.2017 г. at 19:57, Евристей said:

Играта е честна - в тронната зала на двореца се разиграва срещата на 6 очи : Цимисхий и Теофано в присъствието на Василий Ноф.  И....красавицата губи !  Йоан е леден и не подава нито на чара и , нито на красотата и, нито на сълзите и. Разярената императрица се нахвърля върху евнуха и му хвърля един здрав бой пред вкаменения Цимисхий,  Виковете на бития докарват стражата и тя спасява нещастника от шамарите на Теофано. И сега според твърдение на Гибън /има го (твърдението)в нашата уикипедия/  вбесената Василиса заявява на двамата присъстващи : синът и Василий не е от Роман II !!!  Колкото и да е изпаднала в истерия, едва ли майка би изстреляла такава шокираща новина, ако целта е само блъф. С това рискува първородният и син да бъде детрониран. Това е последният и коз - да си върне загубения мъж , а и мястото си на императрица. Не се уточнява, кой е бащата ! Но...явно ще да е бил един от двамата присъстващи в залата. По технически причини, Лакапин отпада и остава Цимисхий. А сега де !?  

Василий ІІ израства под влиянието на Цимисхий и Василий Нов, като за щастие на ромеите взема най-доброто и от двамата - пестелив финансист, предпазлив и ловък дворцов интригант като Ноф от една страна, а от друга военачалник и решителен като Цимисхий, но не и разпилян като него, обаче не и стиснат като евнуха, а готов когато е необходимо щедро да разтвори кесията.

[Евристей]

Nikiforos Fokas: Islam's "White Death" - The Christian Leader Missing Today from Humanity                                                                                                                                                                                                                          Тържествено откриване на статуята на Никифор II Фока от вселенския патриарх Бартоломей в Профитис Илиас префектура Ираклион,           остров Крит .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Редактирано Март 11, 2018 от Евристей

[Thorn]

Вартоломеос.

[Евристей]

ориджинълът                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

[Евристей]

Образът излиза от типичната по това време стелизиранизация и се доближава до реализмът на по късните произведения. Безпристрастно е показан широкия ханш на Фока, както и проличава ниския му ръст направили впечатление и описани от Луитпранд Кремонски. Сабята му е типично ориенталска.

Редактирано Март 11, 2018 от Евристей

[Евристей]

         Отрязаната глава на Никифор Фока показана на тълпата. Вътре в двореца убиецът Йоан Цимисхи се съветва с Михаил Вурца. Според Леон Дякон - Теодор Аципотеодор е този който подхвърля главата на притичалите войници от дворцовата стража.. Но според някои изследвачи на гравюрата това е самата Теофано, която показва набучената на копие глава на съпруга си.

Редактирано Март 11, 2018 от Евристей