Византийската реконкиста на изток при Комнините (1097–1176 г.)

[stinka (Rom)]

Преди 6 минути, Aspandiat said:

Това го твърди Тойнби или Рънсиман (не съм сигурен който от двамата точно) още преди 80 години.

 

Ха, а Симеон Грандомански какво прави между 917 и 927 г.?

Енчо Матеев (един от малкото български автори-визионери) между другото смята, че именно идиотската грандомания на Симеон показва на ИРИ, че между нея и България мирно съвместно съществуване не може да има. И че Василий II е закономерният отговор на Симеон I.

Браво на тях. Явно имат нещо в главата.

Симеон се бори за признаване правото му да си владее самостоятелно Балканите. Без да е подчинен на Константинопол. А според мен апетита на Византия към българите идва с приемане на православието... Все пак е империя с тази държавна идеология и са под носа на Константинопол... Изкушението за византийците е нормално ако се замислиш от тяхна гледна точка... само че не преценяват негативите.

Когато приемеш по голяма идеология, която обхваща много повече хора и земи... интересите се променят... компромисите... и така в един момент се оказва, че по-малкта група е "жертвана" в името на интересите на по-голямата група. Типичен пример от 19-20 век българите и славянофилството...

 

[Южняк]

ОК. От това, което си написал, виждам, че проблемът е в мен - така и не съм успял да  обясня смислено какво е асабия. Няма да задръствам темата, по-скоро ще отворя отделна, за да решим въпроса веднъж за винаги и да поясня максимално ясно какво имам предвид под асабия. Поздрави.

[Aspandiat]

Пуснах една специална тема за Симеон и ефектите от управлението му. За да не разводняваме тази.

 

[nik1]

On 4/2/2018 at 23:59, Frujin Assen said:

Село е място където хората се занимават със селскостопански труд. През средновековието истинското градско население е било малко, а градовете (населени места в които има хора които не работят на полето) са в огромната си част големи села.

Градовете ни са от полу-селски тип, (те са такива и до края на 19 век век), но пак са градове, със заняти, търговци, чаршии. Според мен не са толкова малко на брой тези градове.

За процентите на живещите в тях, аз съм по-склонен да приема, че едно 20 процента от населението по това време, живее в такива градове/селища.

 

 

[monte christo]

Здравейте! Преди няколко месеца ви бях обещал материали (всъщност - много отдавна ги има в интернет по разни торенти и файлообменници), които да повдигнат завесата, че така като гледам - повечето ви избива на волни съчинения.

Ако искаме тази тема да заприлича на... тема, има най-малкото пет проблема (направо за дисертация), които трябва да се решат точно тук (то е ясно, че ще кълвем като кокошки оттук-оттам, демек - туй може да зачекнем, или пък онуй), задвижвайки нещата хронологически (Алексий ==> Йоан ==> Мануил):

a) Какво точно става в Мала Азия (Анатолия) през 70-те години на XI век? То ест, има ли турската армия на Селждуките военно превъзходство над римската армия на Диоген, Дука, Вотаниат; или напредването на турците (овладяването на Анатолия) се дължи на други причини?

b) Политическо и социално-икономическо положение на римляните в Мала Азия по време на турската експанзия.

c) Структура на римската армия по времето на Комнините, или с други думи - най-бегло запознаване с "новата" армия от "Комнинов" тип.

d) Ислямизационни процеси в Мала Азия.

e) Римската дипломация на Изток.

 

И така - малко бумаги за ограмотяване на всички ни.

 

Мега класиката на Шаландон (за който чува френски, освен Спандян):

Chalandon, Ferdinand. Essai sur le règne d'Alexis Ier Comnène (1081-1118) (1900).pdf

Chalandon, Ferdinand. Jean II Comnène (1118-1143) et Manuel I Comnène (1143-1180) (1912).pdf

 

Много добрата обобщаваща книжка на Степаненко отпреди 30 години:

Степаненко, Валерий Павлович. Византия в международных отношениях на Ближнем Востоке (1071-1176) (1988).pdf

 

По въпросите за Комниновата армия:

Birkenmeier, John W. The Development of the Komnenian Army 1081-1180 (2002).pdf

 

Изключително важни за решаването на казусите са следните трудове:

Еремеев, Дмитрий Евгеньевич. Этногенез турок (происхождение и основные этапы этнической истории) (1971).djvu

Тальбот Райс, Тамара. Сельджуки. Кочевники — завоеватели Малой Азии (2004).pdf

Запорожец, Владимир Михайлович. Сельджуки (2011).pdf

Мустафаев, Шаин Меджид оглы. От сельджуков к османам (2017).pdf

 

Няма смисъл от Агаджанов, Горделевски или Каен   Чак пък толкоз...

[Frujin Assen]

1 hour ago, monte christo said:

Здравейте! Преди няколко месеца ви бях обещал материали (всъщност - много отдавна ги има в интернет по разни торенти и файлообменници), които да повдигнат завесата, че така като гледам - повечето ви избива на волни съчинения.

Ако искаме тази тема да заприлича на... тема, има най-малкото пет проблема (направо за дисертация), които трябва да се решат точно тук (то е ясно, че ще кълвем като кокошки оттук-оттам, демек - туй може да зачекнем, или пък онуй), задвижвайки нещата хронологически (Алексий ==> Йоан ==> Мануил):

a) Какво точно става в Мала Азия (Анатолия) през 70-те години на XI век? То ест, има ли турската армия на Селждуките военно превъзходство над римската армия на Диоген, Дука, Вотаниат; или напредването на турците (овладяването на Анатолия) се дължи на други причини?

b) Политическо и социално-икономическо положение на римляните в Мала Азия по време на турската експанзия.

c) Структура на римската армия по времето на Комнините, или с други думи - най-бегло запознаване с "новата" армия от "Комнинов" тип.

d) Ислямизационни процеси в Мала Азия.

e) Римската дипломация на Изток.

 

И така - малко бумаги за ограмотяване на всички ни.

 

Мега класиката на Шаландон (за който чува френски, освен Спандян):

Chalandon, Ferdinand. Essai sur le règne d'Alexis Ier Comnène (1081-1118) (1900).pdf

Chalandon, Ferdinand. Jean II Comnène (1118-1143) et Manuel I Comnène (1143-1180) (1912).pdf

 

Много добрата обобщаваща книжка на Степаненко отпреди 30 години:

Степаненко, Валерий Павлович. Византия в международных отношениях на Ближнем Востоке (1071-1176) (1988).pdf

 

По въпросите за Комниновата армия:

Birkenmeier, John W. The Development of the Komnenian Army 1081-1180 (2002).pdf

 

Изключително важни за решаването на казусите са следните трудове:

Еремеев, Дмитрий Евгеньевич. Этногенез турок (происхождение и основные этапы этнической истории) (1971).djvu

Тальбот Райс, Тамара. Сельджуки. Кочевники — завоеватели Малой Азии (2004).pdf

Запорожец, Владимир Михайлович. Сельджуки (2011).pdf

Мустафаев, Шаин Меджид оглы. От сельджуков к османам (2017).pdf

 

Няма смисъл от Агаджанов, Горделевски или Каен   Чак пък толкоз...

Както се казва в някой кръгове "Евала ти праим брато".

[Пандора]

On 5.11.2017 г. at 12:52, stinka (Rom) said:

От икономическа гледна точка е така, но от демографска според  мен не! Вътрешна Анатолия е засушлива степ, обградена с планини, т.е. с труден достъп до пристанища. Затова е скотовъдна. Икономически не струва. Затова може би е неглижирана. От демографска гледна точка е друго. Такава област логично е рядко населена. Затова според мен е била лесно демографски усвоима. Византийското население се е изтеглило в крайбрежните градове, а то не е много. Турците се заселват, асимилират остатъците.

Засушливите степи и начина на живот там има една особеност. А тя е че са на границата на валежите, демек те са променливи през годините. И когато се съберат няколко поредни добри години, с много валежи и съответно изобилие от добитък, става и демографски взрив на населението. Впоследствие, когато се съберат няколко поредни засушливи години, и родените в добрите години по отрснат и следва много агресивна инвазия на всичко околно и добре икономически развито.

Johannes  Preiser-Kapeller, Ekaterini Mitsiou. The Little Ice Age and Byzantium within the Eastern Mediterranean, ca. 1200–1350: An Essay on Old Debates and New Scenarios

 

Демографическое давление – это ситуация, когда население приближается к черте, за которой ресурсы, которыми оно обладает, не будут в состоянии его прокормить. Наиболее регулярно встречающимся частным случаем демографического давления является аграрное перенаселение – когда рост населения является высоким, а территория не меняется. При условии, что площадь возделываемых земель не меняется, урожайность не растет (а в Средние века рост уровня технологизации сельского хозяйства был столь медленным, что это было почти незаметным), получается ситуация, когда с какого-то момента возникает риск голода. В силу отсутствия понимания о гигиене, а также достаточного развития архитектурных норм и частого распространения возгораемых материалов в строительстве (многие города строились преимущественно из дерева), виды мора могли быть очень разными – эпидемии, пожары, а сам голод напрямую был связан с низким урожаем. Низкий урожай в свою очередь мог быть связан с климатическими явлениями, в результате которых, к примеру, была засуха, раньше наступила зима, были заморозки и так далее. Непосредственной причиной голода, таким образом, случалась засуха, неурожай или эпидемии, но в реальности причиной являлось то, что численность населения возросла до такой степени, что население стало зависеть от хорошего урожая.

Сельскохозяйственный цикл непостоянен. Обычно в период хорошего урожая удается сделать запасы, которые потом можно потреблять в период плохого урожая. В Библии это приводится в виде притчи о том, как Иосиф толковал сны фараону и сказал, что будет семь тучных, а затем – семь тощих лет. Обычно аграрное общество выдерживало несколько голодных лет, пусть и не без труда. Но если период затягивался (а такое происходило в случае серьезных климатических перемен), то ситуация обострялась до предела. Аграрное перенаселение было характерно и для поздней Российской империи. На примере Восточной Армении я продемонстрировал как оно могло происходить в доиндустриальных или индустриализирующихся обществах.  https://www.kavkaz-uzel.eu/blogs/83781/posts/41166