Парите на българските емигранти

[caress…]

Не разбирам спора ви.

Съгласна съм с почти всеки един от постовете, защото взаимно се допълват с информация. Статистиката винаги ни дава приблизителни представи, основани на някаква база данни, които представи са наречени неслучайно "статистически извадки". Няма как да се определи с точност до последния цент, тъй като законодателството не позволява, който и да било, да има достъп до подобни данни. Повече от естествено е, че ще има флуктуации при това положение.

Българските емигранти не само купуват собственост в България, но и продават, и изнасят тези пари в чужбина. Печалбата за държавата от тези транзакции са всички данъци и такси, които постъпват и остават в страната.

Също така е факт, че всяка една банкова транзакция може да бъде проследена при желание.

Добрата новина е, че постъпват все още пари в България. Лошата е, че децата на първо поколение имигранти няма да продължат тази традиция по обясними причини.

[Frujin Assen]

Няма и да разбереш спора, предвид, че такъв няма.

[dora]

Преди 6 часа, sir said:

Що касае въпроса за парите, изхарчени по хотели, кафета, ресторанти и т.н. - това е в графа Туризъм. Впрочем, имаше някой, който правеше сметки за парите от емигранти точно на база анализ и върху приходите от туризма, но сега не се сещам кога го гледах и кой ще да е бил. Може би Румен Драганов или някой друг от неговия институт.

По принцип яснота за точния размер на паричните средства от българите в чужбина не е възможна, дори по причини, че бидейки отговорни, или поемайки доброволна отговорност за бюджета на свързаните с тях непосредствени роднини, българите в чужбина правят и немалко разходи във всевъзможни категории, напр. потребителски стоки от какво ли не естество. Пример: като живеещ в чужбина, се прибирате за ваканция в България и виждате, че пенсионерите/роднините имат нужда от:

- нова печка

- нов компютър/телефон/таблет за връзка по скайп с вас

- поправки по колата

- ремонт на жилището

- въглища за зимата

- всичко, което не биха си купили сами, защото го считат за прекалено скъпо

Но докато допреди години все още се разчиташе на оставянето на пари на ръка, банковите трансфери днес позволяват по-добра видимост. Тогава за сумите можеше само да се гадае (когато по работа ми се наложи да търся статистика преди години, такава дори нямаше в платежния баланс, нямаше такова отделно перо там изобщо, поради липса на всякаква възможност да се събират подобни данни. Имаше "други трансфери", като в тези други евентуално влизаха чужбинските пари). Днес по банков път тези трансфери могат да бъдат проследени, а и дори тези през Western Union. Преди години се обсъждаше доколко по-голяма видимост и сигурност на тези трансфери може да се осигури, като се приведат пощенските клонове (по него време с многократно по-широка мрежа от банковите) в способност да приемат подобни трансфери и това да ги извади "на светло". Днес от това няма нужда, защото банковото покритие е буквално неограничено - навсякъде има банкомати.

С подходящите софтуерни решения проследяването на трансферите от банките и докладването им на централната може да се опрости дотолкова, че и 10 евро да бъдат прихванати като прехвърлени от потребителска сметка в чужбина на потребителска сметка в България, ако за изваждане на целия поток на светло се намери нужда.

Ако компаниите за кредитни карти са в състояние да ви се обадят за проверка, когато платите с кредитна карта и малка сума в друга държава, за да проверят да не би картата ви да е открадната, то проблем с установяването на по-точна статистика с подходящия софтуер всъщност няма.

Редактирано Ноември 9, 2017 от dora

[sir]

Естествено, че всеки трансфер може да се проследи и докладва на държавата. Въпросът защо не се прави е за съвсем друга тема. Но и все пак - Вие примерно комфортно ли ще се чувствате, ако знаете, че разни бюрократчета имат безконтролен достъп до информация за всяка Ваша онлайн покупка или всеки превод от по 200 лева за лекарства на баба Ви? 

Иначе Регламентът, цитиран в постнатата методология, е общо взето ясен - той не засяга задължението на банките за отчитане за други цели от рода на пране на пари, финансиране на тероризъм и т.н. Там си има съвсем отделна нормативна база, която и в момента продължава да расте и да се допълва, но същественият момент е, че все пак трябва да има някакво съмнение за подобни дейности преди компетентните органи да започнат да се ровят из сметките ви. Да кажем, в контекста на примера ми от по-рано в темата - ако пращам всеки месец по 1000 лева на баба си, това е окей. Обаче ако пратя 100 пъти по 1000 лева на "баба си" в рамките на ден-два или седмица, на това му се вика "structuring" и би следвало да бъде флагнато като съмнително действие. Това е съвсем елементарен и опростен пример, разбира се, но надявам се, че е ясно за какво става дума.

Толкова от мен по тия въпроси.