Митовете и Физиката - Галилей!

[ramus]

http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/05 iz istoriyata/fizici/02 Galilei.pdf

-----------

Коя е голямата заслуга на Галилей
======================================
“...славата на този гений (Галилей) почива главно на открития и постижения, които той никога на е правил.
Противно на твърденията, Галилео не е измислил нито телескопа, нито микроскопа, нито термометъра, нито часовника с махало.
Той не е открил закона за инерцията, нито правилата за паралелограма на силите, нито слънчевите петна.
Той няма приноси в теоретичната астрономия, не е пускал тела да падат от наклонената кула в Пиза и не е доказвал истинността на Коперниковата система.
Не е бил измъчван от инквизицията, не е лежал в нейните подземия, не е изричал “И все пак тя се върти!” и не е бил мъченик на науката.
------------------
Това, което той наистина е направил, е откритието на модерната динамика и именно то го поставя в редиците на хората, които формират съдбата на човечеството. По този начин той осигурява необходимата добавка към законите на Кеплер, за да се стигне до Нютоновата Вселена. “Ако аз съм успял да надникна по-далече от другите, то е защото съм се опирал на раменете на гиганти.” – казва Нютон. Гигантите бяха преди всичко Галилей, Кеплер и Декарт.”
--------------
A. Koestler, The sleepwalkers,Grosset&Dunlop, N.Y., 1963, p. 353.
==========

[scaner]

Преди 35 минути, ramus said:

Противно на твърденията, Галилео не е измислил нито телескопа...

Тук темата е много хлъзгава. Преди Галилей е била известна т.н. "зрителна тръба", с която са наблюдавани земни обекти. Галилей пръв е използвал тази тръба за астрономически наблюдения, открил е спътниците на Юпитер и с това е поставил астрономията на ново ниво (с което си е навлякъл и проблеми по-късно). Телескопът е зрителна тръба, с която се наблюдават небесни обекти, и в този смисъл Галилей е неговият откривател.

Преди 36 минути, ramus said:

Не е бил измъчван от инквизицията, не е лежал в нейните подземия, не е изричал “И все пак тя се върти!” и не е бил мъченик на науката.

Има частично публикувани документи от процеса около Галилей, от които става ясно че е лежал макар и за кратко в "ареста" (ако може така да се нарекат подземията), и с голяма вероятност са му прилагали мъчение (загатнато в същият документ). Съжалявам, документът е на латински, но важната информация е на седма страница. Да, не е изричал приписваната му теза че "все пак тя се върти". Но със сигурност е поддържал идеята на Коперник, че земята се върти около слънцето, за което и си е навлякъл проблемите.

Преди 41 минути, ramus said:

Той не е открил закона за инерцията

Но пръв е формулирал принципът за относителност, каквато и да е разликата му със "закона за инерцията"...

1 hour ago, ramus said:

Това, което той наистина е направил, е откритието на модерната динамика и именно то го поставя в редиците на хората, които формират съдбата на човечеството.

Всъщност той е подложил на унищожителна критика Аристотелевата динамика, господстваща идея по това време, и е изказал няколко важни идеи, включая принципът на относителност. Съвременната динамика е формулирана за пръв път от Нютон, което никак не омаловажава приносът на Галилей.

[Doris]

 

Цитирай

Сальвиати. Так, думаю я, если бы шар положить 
неподвижно; но если придать ему импульс движения в каком-нибудь направлении, то 
что воспоследовало бы?
Симпличио. Воспоследовало бы его движение в этом 
направлении.
Сальвиати. Но какого рода было бы это движение: 
непрерывно ускоряющееся, как на плоскости наклонной, или постепенно 
замедляющееся, как на плоскости поднимающейся?
Симпличио. Я не могу открыть здесь причины для 
ускорения или для замедления, поскольку тут нет ни наклона, ни подъема.
Сальвиати. Так, но если здесь нет причины для 
замедления, то тем менее может находиться здесь причина для покоя. Поэтому сколь 
долго, полагаете вы, продолжалось бы движение этого тела?
Симпличио. Столь долго, сколь велика длина такой 
поверхности без спуска и подъема.
Сальвиати. Следовательно, если бы такое 
пространство было беспредельно, движение по нему равным образом не имело бы 
предела, т. е. было бы постоянным?
Симпличио. Мне кажется, что так, если бы тело 
было из прочного материала.

 

http://znaniya-sila.narod.ru/people/009_03_1.htm

[Малоум 2]

Според мен "истинските трудни", за решаване и в съвремието, са легендите "апории на Зенон":

https://bg.wikipedia.org/wiki/Парадокси_на_Зенон

"...

Освен от цитираните учени, проблемът за непрекъсността е разгледан от философи като Николай Кузански и Джордано Бруно. На сериоден анализ във връзка тъкмо с апориите на Зенон тази тема се подхваща от физиците в по-ново време Галилео Галилей и Исак Нютон се спират на тази проблематика в творчеството си.

Галилей, въвеждайки понятието за „безкрайния брой на безкрайно малките числа“ вече има предвид видимата безкрайност, избягвана от античната математика и физика“. Опитвайки се да се пребори с идеята за безкрайната делимост, Нютон създава своята теория за „флуксациите“: „Количествата, а също техните отношения, които през периода на всяко крайно време се стремят към равенство, се приближават в края на това време по-близо едно до друго, отколкото към всичко друго, и в крайна сметка ще бъдат равни“.

Макар и без пряка връзка с идеите на зеноновите апории, съвременната физика предоставя на мисленето парадокси, съизмерими с тях.

В началото на изучаването на елементарните частици от страна на физиката, учените си представят електроните, фотоните и т. н. като мънички сфери. Но според емпиричните опити би следвало, че един електрон, или друга частица може да „премине“ както през едно отверстие, така и едновременно през две или повече. Оказва се, че електронът съществува едновременно на две места, без при това да се разделя на части. По-късно, за да разрешат този парадокс, част от физиците започват да смятат, че частиците не са „мънички сфери“, а енергийни вълни. Постепенно се стига до извода, че електронът може да бъде едновременно и вълна, и частица, като запазва свойствата и на двете. Самите частици са наречени „кванти“, които днес са едно от основните понятия във физиката. Но физиците са изумени от факта, че свойствата на кванта се проявяват и могат да бъдат определени само в момента на тяхното измерване. При последващо измерване те проявяват съвсем различни, често съвсем противоположни качества. Нилс Бор стига до парадоксалния извод, че няма никакъв смисъл да се говори за свойства на квантите преди тяхното измерване и определението на материята зависи от самия акт на наблюдение. На Бор възразява Айнщайн, който споделя, че при определени условия могат да бъдат открити групи от частици, които „все пак“ притежават достатъчно близки характеристики."

 

...

Спорни въпроси за съществуване - на ЕДНО и/или МНОГО, още от разсъждения за "атомистиката" на материята. И проблеми с въвеждане на "крайно-безкрайно" време, пространство и т. н. - не са намерили обяснителни решения и до днес. Най-добре се справя апорията:

"...

„Стадион“

В „Стадион“ (или „Стадий“) се привежда логическият парадокс, че едно и също разстояние при една и съща скорост може да бъде изминато за различно време, респективно за едно и също време – различно разстояние. Приведен е следният пример: Нека на стадиона в срещуположна посока бягат с еднаква скорост две колони от атлети, преминавайки покрай неподвижна трета. Нека също атлетите от всяка колона да се намират в съседни точки (атоми) от пространството, където прекарват единица време, и за да се придвижат до следващата изразходват още една единица време. Тогава всяка от движещите се колони за времето, необходимо да премине покрай две части от неподвижната колона, т. е. за четири единици време, ще премине покрай четири части на другата движеща се колона. Това обаче е логически невъзможно от гледна точка на атомистично разбираното пространство, тъй като на всяка негова единица съответства само едно състояние на покой. Следователно, за да се разминат двете движещи се колони са необходими четири, а не две единици време, както би било в случая, ако времето и пространството бяха безкрайно делими. На практика обаче е изминало едно и също време. (Предполагаме, че подвижните и неподвижната колони са от по двама човека) .."

...

Болднатото е без парадокс, ако частиците (наречени атоми) се образуват непрестанно. (времето и мястото стават относителни за Изследовател) А и се обясняват резултатите от експеримента с двата процепа и интерференцията.

...

[scaner]

Преди 55 минути, Малоум 2 said:

Болднатото е без парадокс, ако частиците (наречени атоми) се образуват непрестанно. (времето и мястото стават относителни за Изследовател) А и се обясняват резултатите от експеримента с двата процепа и интерференцията.

Много пъти вече говорихме за това, че "непрестанното образуване" не може да обясни нищо. Всички "обяснения" са само някакви пожелания на автора

При такова "образуване" веднага изчезва "кохерентността" на свободното движение, т.е. "обект" оставен без действие на други сили (известният принцип) няма да се движи по права линия, защото всяко следващо "образуване" ще наслагва шум върху първоначалното направление. Колкото до двата процепа, прикриване на единият унищожава интерференцията, независимо че процепите продължава да си ги има.

Но въпросът ми е защо мацате всяка попаднала ви тема с такива глупости?

[Малоум 2]

Преди 4 часа, scaner said:

Много пъти вече говорихме за това, че "непрестанното образуване" не може да обясни нищо. Всички "обяснения" са само някакви пожелания на автора

При такова "образуване" веднага изчезва "кохерентността" на свободното движение, т.е. "обект" оставен без действие на други сили (известният принцип) няма да се движи по права линия, защото всяко следващо "образуване" ще наслагва шум върху първоначалното направление. Колкото до двата процепа, прикриване на единият унищожава интерференцията, независимо че процепите продължава да си ги има.

Но въпросът ми е защо мацате всяка попаднала ви тема с такива глупости?

На теб - да, не ти обяснява нищо, щото не си запознат с хипотезата.  Това, че не обяснява, го приказваш ти - "много пъти"..., като се надяваш на личностно дразнене.

Аз, от отдавна съм се отказал да споря с хора които не познават-признават проблемите на физиката. Ако ги знаят - моля, да си ги тълкуват и показват. Кво? непрекъснато някой друг им пречи, да си казват мнението...

(Извън темата: Знам, че не харесваш хипотезата, ама и Файнман, и Уилър имат подобно построяване за образуване на частиците от полева форма на материята и казват, че това не води до неправилна физика.-Файнманови лекции по физика. Даже, доказва задължителното съществуване на електромагнитната маса в теориите за обясняване. Пък и не си чел предишни постинги по хипотезата в други теми - подробности за  кохерентност съм давал многократно и ... стига толкоз. Не обичам да се повтарям.)

...

[scaner]

Преди 36 минути, Малоум 2 said:

На теб - да, не ти обяснява нищо, щото не си запознат с хипотезата.

Много постно оправдание. След като се покаже несъстоятелността на някакво ваше твърдение, "ама не си запознат с хипотезата". Прозрачно.

Преди 37 минути, Малоум 2 said:

Аз, от отдавна съм се отказал да споря с хора които не познават-признават проблемите на физиката.

Какво общо имат проблемите на физиката с някакви безумни измислици? Означава ли това, че щом физиката имала проблеми, и вашите измислици задължително стават правилни? Измислици, в които липсва дори обикновена логика, а тя е заменена с преразказване?

Преди 40 минути, Малоум 2 said:

Знам, че не харесваш хипотезата, ама и Файнман, и Уилър имат подобно построяване за образуване на частиците от полева форма на материята и казват, че това не води до неправилна физика.-Файнманови лекции по физика.

А известно ли ви е научното продължение на тези идеи, и защо физиката се е отказала от тях? Каква е връзката между тяхното предложено "построяване" и вашето, освен че е "подобна"? И дали споменаването на известни авторитети е способно да направи вашата безсмислица по-смислена?

Защо продължавате да спамите във теми по физика, където вашата измислица няма никакво място?

[Малоум 2]

Преди 21 часа, scaner said:

При такова "образуване" веднага изчезва "кохерентността" на свободното движение, т.е. "обект" оставен без действие на други сили (известният принцип) няма да се движи по права линия, защото всяко следващо "образуване" ще наслагва шум върху първоначалното направление. Колкото до двата процепа, прикриване на единият унищожава интерференцията, независимо че процепите продължава да си ги има.

Това си написал и затова съм уважил мнението. А в хипотезата подробно съм обяснявал, че движението по "права" линия е илюзия и това не е само мое твърдение. Обяснявал съм защо  свободното движение въобще не е "равномерно и праволинейно", а в последно време - така твърдят и учените (възвръщат си знанията за неподвижна среда, върху която се образуват вещевите обекти - "етер" в миналото, а сега тъмна материя+тъмна енергия). Ние  "виждаме" усреднено движението на тласъците "ускорение в посока външна полева подложка - забавяне с ОВ, а после -пак и пак!" при образуването на частиците и тъй като е с огромна честота на повтаряне на това "движение за образуване на себе си", а ние (Изследовател) гледаме "бавно" - със значително по-ниска честота "за резолюция" - то, като цяло, свободното движение ни изглежда (не само на мен, а и на теб) с постоянна скорост. Въпросът как върху неподвижна основа се структурира движещ се обект е описан подробно. Затова ти казвах, че не си запознат с писаното в хипотезата. При това - за средните мащаби, математиката си остава същата от класиката. И при квантуването - пак същата. Преди време, в друга тема обясних, че изначало хипотезата е съставена на квантов принцип. Свободното движение следва геодезичните линии от ЕМПоле. При отклонение от тях - възникват сили (всички сили могат да са с ентропиен произход - това е "хляб" за учените). При частици с характеристика заряд и движение в неподвижното ЕМПоле - ускорението им предизвиква ЕМВълни - могат и да са кохерентни при равномерно ускоряване на повече заредени частици.

За процепите. Всяка частица при непрестанното си образуване моделира пространството около себе си (структурира) с образ - точната си конфигурация с изместен център на образуването си. Това и като "излъчване" на информация "ето, таково като фигура съм аз". С огромна честота - равна на честотата си на образуване. Движението на тая информация е със скоростта на светлината в средата на ставащото събитие. Колко "надалеч" от обекта ще се разпростира тая информация е въпрос на "шум" в средата. Така че - и неутрални (електрически) обекти да се излъчват към преградата (неутрони), то те ще се подчинят на възможността за интерференция. Защо? Защото до преградата пристига информация излъчена от частица, отразява се и отразеното е подходящо структурирана подложка за по-нататъшно образуване (с по-малко енергия за образуване. Следва се принципът за минимално действие, а той е наложен от неподвижната основа.). Демек, частицата знае предварително по кой от отворите ще й е по-изгодно да мине. Да, обаче, нали и преградата е направена от частици които се образуват непрестанно. В мястото на ръбовете (отворите) полетата са неуравновесени и информацията от ръбовете се излъчва - става изменена структурна подложка. Преминаващата частица вече участва в три структури - собствена и две "външни" за нея смущения от двата отвора. Интерференция ... по Хюйгенс с два отвора източници на вълни, а непрестанното образуване моментно следва удалата му се възможност - "където е по-подредено за мен - там ще се образувам". Ама ту едно действие, ту друго - избирам по енергия за образуване Въобще действителността е хитро нещо!

  Следва - затваряне на отвор: Преминаваща частица участва само с  едно външно за нея смущение (другото е слабо и без предварително ориентиране образуването на частицата - няма обратна връзка с налитащата частица). Точно заради непрестанното образуване, преминалата частица "няма памет за минало" и ефективно й действат вълните само от там, откъдето е минала - тя също възбужда трептенията на частиците в ръбовете по "свой образ и подобие". Участва със своето трептене за образуване и възможната подредба на излъченото от отвора - подобно гаусово разпределение.

Осветяваме да "видим" частицата от къде минава-  Фотоните на "светлината" разрушават кохерентността на подложката, възниквала от процепите.(това е известно). Но при много малка енергия на светещото - има частична интерференция. Остава открит въпросът - само до "наблюдаемост" ли опират възможностите, до ефективност за виждане? Да, всичко интерферира защото трепти - има собствени честоти (вибрации в окултното - неправилно интерпретирано в религии) заради непрестанното си образуване. Но шумът си е шум и лесно настъпва декохеренция при разнообразие на обекти в пространството на експеримент. Важното е, че всеки "внесен" обект (преграда, огледала, лещи, полета и др) внася и нова структура на вакуумна подложка, а това води до изменения на "начинът на образуване" - форма, скорост и др. на наблюдаваните обекти.

...

[scaner]

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

А в хипотезата подробно съм обяснявал, че движението по "права" линия е илюзия и това не е само мое твърдение.

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата  оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор). От там отива на кино и свързаната с него енергия. Както виждате, вашата хипотеза изначално противоречи на физиката. При такова "образуване" трябва нещо външно, което да ограничава траекторията на вашата частица по права линия, за да се запазва импулсът и. Това обаче не може да е вашата решетка. И толкова - нямате други обективности, които да свършат тая работа.  Единственото спасение е между вашите "образувания" частицата или както сте я кръстили да продължава да си я има, под някаква друга форма. При което обаче "непрестанното образуване" се обезсмисля напълно.

Няма значение ние колко бавно гледаме - това се случва независимо дали ще го гледаме изобщо, а нарушението на енергията и импулса може да се определи по всяко време.

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Това и като "излъчване" на информация "ето, таково като фигура съм аз".

Информацията трябва да има материален носител. Но какво е информация, вече говорихме в една друга тема.  А така с измислици всъщност не обяснявате нищо, а само оправдавате собствено незнание.

Опитите ви за "обяснение издават, че съдържанието на това "обяснение" е само наукоподобно, но много далеко от науката. В него липсва научният подход, който е заменен с епистоларни упражнения. Ще цитирам накратко един философ, Ерих Фром, който много ясно е описал ситуацията, в която се намирате вие. Дано си направите правилните поуки. Цитатът е от книгата "Ще бъдете като богове":

"... Има още един фактор, способстващ за отчуждението и идеологизацията. Вродена тенденция на човешката мисъл е да изразява стремеж към пълнота и систематизация. За един от корените на тази тенденция служи стемежа на човека към увереност - стремеж, който лесно може да се разбере с несигурността на човешкото съществуване. Когато на нас са ни извести някои фрагменти на реалността, ние искме да ги допълним по такъв начин, че те да имат смисъл в система. Обаче самата природа на човешките ограничения винаги означава наличие на фрагментарно знание, знанието никога не е пълно. В тези обстоятелства ние се стремим да създадем допълнителни елементи, които ние добавяме към фрагментите, за да получим от тях цяло, система.  Често осъзнаването на качествените различия между "фрагментите" и "добавеното" отсъства поради интензивният стремеж към определеност.

Този процес често може да се наблюдава дори в развитието на науката. Във много научни системи лесно се открива смес от истински прозрения с измислени  добавки, чиято цел е създаване на систематична цялост. И едва на по-късен етап от развитието става ясно кое са правдивите, макар и фрагментарни знания, а кое - пълнеж, добавен за придаване на системата по-голямо правдоподобие. Същото се случва и при политическата идеология... Същият процес виждаме и в историята на религиозните концепции..."

В науката има едно правило - такива добавяния трябва да са минимум, и те трябва да имат връзка с опита, да са проверими  Вашето творение обратно, изцяло се гради на подобен пълнеж, и в него няма грам реалност. В светлината на казаното по-горе, фрагментарността на вашите знания е колосална. Пресният пример, не сте способен да обясните нещо от вашият модел, и хоп: дайте информацията сама да се разпространява. Да беше само това... По този начин вие се класирате в най-далечният от науката участък на тази човешка дейност. Попадате някъде в жанра на фантастиката, но там се търсят не толкова скучни произведения...  Всяко твърдение, което изказвате като следствие, не следва от вашият модел, а е външно за него - пришивате грубо реален факт, без логическа връзка с измислиците ви. Опростено казано, вие завъртате някаква мелница с много думи, от която излиза само видимост на действие, но не резултат - резултатът е каквото предварително сте поискали да "докажете", той не е свързан с хипотезата. Няма как да бъде другояче при такъв антинаучен подход.

Но няма смисъл да ви го казвам, това са очевидни неща. И е много жалко за вас, ако след толкова обсъждане още не сте ги разбрали.

Редактирано Ноември 11, 2017 от scaner

[Шпага]

Преди 2 часа, scaner said:

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата  оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор). От там отива на кино и свързаната с него енергия.

Да, но нали законът за запазване на импулса важи само за напълно затворени системи, каквито в действителност няма. Така че тези идеализации в случая не са коректни от твоя страна.

Цитирай

Както виждате, вашата хипотеза изначално противоречи на физиката. При такова "образуване" трябва нещо външно, което да ограничава траекторията на вашата частица по права линия, за да се запазва импулсът и.

Точно обратното е - винаги има нещо "външно", което не дава възможност на частицата да е с траектория по съвсем права линия. Все някакво отклонение ще има, макар и недоловимо за нашите уреди.

П.П. Тези закони за запазване на импулса и енергията не са ли в противоречие с теорията за Големия взрив? И по-конкретно с произлизащото от нея следствие за края на Вселената - разширяване, "разпукване" и прочие трагизми

[ramus]

Преди 3 часа, scaner said:

един философ, Ерих Фром

ОФТОПИК======

Само за вметка, без да внасям с това нотка на каквато и да е критика:

Ерих Фром не е философ. Дори по цитираното, може лесно да се забележи че това не са философски разсъждения или извеждания, а обобщения основани на психични наблюдения и изводи. Всъщност ФРОМ е именно това - психоаналитик. Малцина от психоаналиците (като него) разполагат и с възможност за по-широк поглед на човека... и от него - на света, живота, битието... Синтеза на всичко това до голяма степен "прилича на философия". Обикновено в днешно време малцината подобни се наричат просто "мислители", защото съжденията и извежданията излизат далеч отвъд рамките на която и да е научна конкретна дисциплина... Повече за него, може да се зачете дори в уики.

И само да кажа нещо също важно - в неговите собствени прозрения и синтезни обобщения също са налице доста "запълвания". Това е неизбежна естественост и практическата промяна на това е един от най-редките явления сред човешката популация, през всички времена, култури и географии. Самата идея на твърдите положения налага да се "свързват". Точно това са процесите по интерпретирането. същото убягват на 99 от масата хора, защото в днешния начин на социално предаване на знание, се залага не на основните проверени "точки", а на целите системи от интерпретациите им. Думите от цитата по-горе, макар без коректното им посочване, са доста адекватни... И както се вижда  - това е критично разглеждане на начина по който функционират психичните ни механизми сред всеки от нас, при всеки човек.

Нещо повече - вие самият, или който и да било друг - сТЕ/СМЕ "потребители" на готови системи от интерпретации, именно в името на "ползването им". Това е причинено от онази нужда в нас, за която се споменава твърде бегло в горните думи. И която твърде малко хора взимат предвид и 99% пренебрегват, като "подразбираща се". В смисъл - тя е точно аналогична на "очилата през които всеки от нас гледа на света" и никога не разбира че гледа през очила, докато не се стигне до "свалянето им". Чак тогава се реализира възможността за "различаване", защото стават налице "два варианта" на отражение... Това е изключително сложна тема и никоя "физика" не я разглежда...  

И конкретно - да се извежда критика на базата на общи психологични принципни положения е твърде плъзгаво, защото същите важат за всеки човек, включително и за критикуващия. Което не е толкова самият проблем, колкото който и да е човек, е твърде трудно еднозначно да посочи кое и какво е "твърдата точка", взимана за опорна заради присъщата несъзнателна нужда от определяемост. Същите психични особености формират твърде много вече заварени положения сред целият социум, включително и в "науката".

Без да съм специалист в каквото и да било, мисля си, че осъзнаването на проблемите на психичните механизми, явления, процеси, динамика... е възможно само на теория да послужи за евентуални възможности да бъдат заобикаляни техните естествени ограничения... Големият проблем и най-сериозния казус сред всичките ми думи дотук - е това да се реализира - от принцип и теория, да му се предложи практическа реализация...

КРАЙ на ОФТОПИКа=========

Редактирано Ноември 11, 2017 от ramus

[scaner]

Преди 52 минути, Шпага said:

Да, но нали законът за запазване на импулса важи само за напълно затворени системи, каквито в действителност няма. Така че тези идеализации в случая не са коректни от твоя страна.

Какво е "напълно затворена система"? Това е система, в която няма външни въздействия, които да променят състоянието, респективно енергията и импулса. В случая на 1 (една!) свободна частица имаме точно такава ситуация - единственият друг "обект" е фамозната вак-решетка, която не би трябвало да променя тези енергия и импулс - иначе шяхме да наблюдаваме съществено "триене" с пространството при свободно движение на телата.

Преди 55 минути, Шпага said:

Точно обратното е - винаги има нещо "външно", което не дава възможност на частицата да е с траектория по съвсем права линия. Все някакво отклонение ще има, макар и недоловимо за нашите уреди.

В разглеждането което аз правя, всичко "външно" е отчетено, по простата причина че го няма Тоест частицата в дискутираната измислица въпреки това пак няма да запазва енергията, импулса си и праволинейното движение, дори  и без външна намеса.

1 hour ago, Шпага said:

П.П. Тези закони за запазване на импулса и енергията не са ли в противоречие с теорията за Големия взрив? И по-конкретно с произлизащото от нея следствие за края на Вселената - разширяване, "разпукване" и прочие трагизми

За малки интервали време в сравнение с Големият взрив и Голямото Пукване, опитът ни сочи че тези закони работят изключително точно. Докато дискутираната измислица отрича точно това.

[ramus]

Но нали "законите" са изведени от човешките субекти. Те са извеждания, обобщения. Проверките че "работят" и че подават възможност за предвидимост, която след експериментите да се потвърди - на всяка стъпка е налично човешко интерпретативно вмешателство.

И още нещо - условието че "за малки интервали от време, в сравнение"... е точно това - условие. Ако не се внесе то предварително, то е невалидно като абсолютно истинно при всякакви условия и измененията им.  Но залагането на условност, е основния ключов начин за справяне с непрекъснатия уклон към абсолютност и крайност, също толкова 'склонност", както са и много други като тях, изведени от психологически наблюдения над човешките субекти. От друга страна - прилагането на условност и относителност при всякакви разглеждания, е "продължение" за начините за справяне с влиянието на тия "склонности". Съвсем ясно се забелязват по това че в онова, което съм докосвал в сериозни научни разработки, е именно предлагането на възможно по-ясни връзки между точното извеждане и конкретиката при която то е реализирано, възможностите за 'грешки'... и т.н.

Самата идея за ГРЕШКАТА, дори и в критерия "СИГМА"... е също чудесен лакмус по отношение на липсата на каквато и да е крайна абсолютност, отвъд толкова силната лична нужда от нея за множеството хора...

[scaner]

Преди 49 минути, ramus said:

Ерих Фром не е философ. Дори по цитираното, може лесно да се забележи че това не са философски разсъждения или извеждания, а обобщения основани на психични наблюдения и изводи. Всъщност ФРОМ е именно това - психоаналитик.

Зная това, но цитатът е от философски труд на Фром, а и като философ той се изявява изключително добре. Комплексът на психоаналитик и философ му позволява да напише такива интересни неща като "За границите и опасността от психологията", критичен анализ на собствената му професия.

В нашият случай той формулира проблема доста ясно и обстойно, изхождайки от базови човешки качества, без доста фриволната фройдистка интерпретация, характерна за други психоаналитици (подходът на Фройд е именно в задавана на доста начален "пълнеж" с който да се получи нужната кохерентност на познанието) . Така че може да приемем изказването му за добра отправна точка за характеризиране на дискутираната ситуация с една измислица. Това ни дава количествена скала, нещо в което физиката е добра: колко е доизмисленото пред фактите. Ако нарисуваме тази скала от нула към безкрайност като линия от ляво на дясно, науката по определение трябва да се намира някъде около нулата, в ляво, докато споменатата измислица е далеко в дясно, там където е и религията.

Това което съм цитирал от Фром с най-голяма сила може да се приложи и за самата психоанализа, и разкрива защо стои открит въпроса дали тя изобщо е наука, макар и да ползва философията както останалите науки. Но вече излизаме от тематиката.

[scaner]

Преди 9 минути, ramus said:

Но нали "законите" са изведени от човешките субекти. Те са извеждания, обобщения. Проверките че "работят" и че подават възможност за предвидимост, която след експериментите да се потвърди - на всяка стъпка е налично човешко интерпретативно вмешателство.

Какво интерпретативно вмешателство допуска една установена закономерност? Например закономерността че 2 и 2 е 4?

Преди 10 минути, ramus said:

И още нещо - условието че "за малки интервали от време, в сравнение"... е точно това - условие. Ако не се внесе то предварително, то е невалидно като абсолютно истинно при всякакви условия и измененията им.

Всяка закономерност си има граница на приложение, макар и тази граница да не се съдържа в самата закономерност. Тя е допълнителна информация. В случая ограничението, което въведох, има два аспекта:

1) указва интервал от време, когато закономерността е доказана с голяма точност;

2) отклонява дискусии дали по време или след големият взрив енергията се запазва или не се запазва, дискусии за които има много варианти и малка наблюдателна база, дискусия която би ни отклонила от основната задача.

Тук изобщо не обсъждаме сигмите. Моделът на Малоум2 както е построен допуска неограничена промяна ("несъхранение") в енергията и импулса, за разлика от наблюденията. Това са различни практически закономерности.

[ramus]

Преди 3 минути, scaner said:

ова което съм цитирал от Фром с най-голяма сила може да се приложи и за самата психоанализа, и разкрива защо стои открит въпроса дали тя изобщо е наука, макар и да ползва философията както останалите науки. Но вече излизаме от тематиката.

Излизаме от темата... и това не е престъпление. От друга страна - вие изглежда имате сантимент към философията - защото никъде сред уИКИ информацията за ФРОМ, той не се е занимавал с Философия - такава, каквато тя е според научния си етикет.

Също така - ПСИХОАНАЛИЗАТА отдавна не се мери само по нейния създател ФРОЙД, както и еволюцията отдавна е изгубила нейния приет за "родител" - ДАРВИН. Доколкото ПСИХОАНАЛИЗАТА... е наука - това е една огромна тема, но в общ смисъл - ПОЗНАНИЕТО не се побира само и единствено сред постулатите и условията за НАУЧНОСТ. и НАУКАТА не е единствената форма на ПОЗНАНИЕ. И тия ми изречения съвсем не са израз на "философски пориви" и заимствания...

Можете ли да цитирате от "кой труд на ФРОМ" е позоваването ви. И да направим един анализ доколко това е "философски труд", според критериите за "философия"?

С всичко това искам да кажа, че само по себе си всички тия думи също са пример за неизбежността от ИНТЕРПРЕТАТИВНОСТТА и нейната естественост, нужда и роля.

Също така - аналитично, вие решавате че твърде отстоявате ясни и категорични принципни положения от някакви си "свободни интерпретатори", като колегата МАЛОУМ. Обаче със всички тия думи искам да кажа, че онова, на което вие се опирате и подпирате, позовавате и ползвате като канон... също е форма на интерпретативност. Може би описанието и аналогията ви за "скалата" да са опит да се представи "количествено" кое е по-малко и по-вярно... Но дори и тази "скала" се крепи отново на условия, критерии, зададени предварително, за да се реализира "резултат"... И сред всичко това отново е налице ИНТЕРПРЕТАТИВНОСТ.

Също така - примерите за УСЛОВНОСТТА и ОТНОСИТЕЛНОСТТА е именно силното им ползване в средите на сериозната ФИЗИКА - например в статии на сериозни физици е твърде характерно ползването на задаването на извежданията спрямо предварителните им условия. Например - "според това и това, в сравнение, с това и това, според данни... може да се предположи че... Грешката до този момент на измервания и експерименти, достига до..." и т.н.

Знаете ли - нуждата на толкова хора от увереност и яснота... вие чудесно сте ползвали думите на ФРОМ. Между другото това не са негови идеи, нито хрумвания, но това е друг въпрос. Мисълта ми е, че... той до голяма степен получава основните си знания за света не само от науката, а и по линията на неговите еврейски корени. Това до голяма степен определя и "крайния резултат" - в смисъл че внася естественото изкривяване в него.

ВСИЧКО ТОВА е израз на естествената интерпретериумост, която е основна съпътстваща човешкото битие...

 

[ramus]

Преди 5 минути, scaner said:

Например закономерността че 2 и 2 е 4?

Това е въпрос, който отдавна е разглеждан... и не само от мен и от вас. Искам само да напомня че това, което сте написали е ЗАКОНОМЕРНОСТ според точни зададени условия. Точни зададени предварително условия!!! То е валидно според тия условия... и дали е АБСОЛЮТНО валидно, дори и сред тия условия, в твърде спорно да се допуска като крайност и окончателност...

Искам сред всичко това не кой знае какво - а да обърна внимание, че увереността с която боравите, се основава на положения, които при внимателен анализ, всъщност не са чак толкова "СТАБИЛНИ" И ВЕЧНИ...

Както вече споменах - вие имате характерно изработено отношение към писанията на МАЛОУМ - почти не се среща тема, в която да не се намесите критично (до понякога твърде остри влизания) спрямо онова, което той е написал. Никога ли не сте допуснали досега... че това не е само въпрос на "физиката"?

Редактирано Ноември 11, 2017 от ramus

[scaner]

Преди 6 минути, ramus said:

Можете ли да цитирате от "кой труд на ФРОМ" е позоваването ви. И да направим един анализ доколко това е "философски труд", според критериите за "философия"?

За кое позоваване става дума, че вече изгубих връзката? Това което съм цитирал съм споменал съответният труд, иначе няма да говори добре за мен

Преди 8 минути, ramus said:

Също така - аналитично, вие решавате че твърде отстоявате ясни и категорични принципни положения от някакви си "свободни интерпретатори", като колегата МАЛОУМ. Обаче със всички тия думи искам да кажа, че онова, на което вие се опирате и подпирате, позовавате и ползвате като канон... също е форма на интерпретативност.

Старая се да не защитавам някакъв канон, нито пък съвременната физика. Глупаво би било от моя страна да вадя аргументи от рода на "вашето не е верно, защото според съвременната физика е иначе". Използвал съм подобни сравнения само когато Малоум2 е твърдял, че неговите резултати са същите които дава и съвременната физика (в околни теми).

Основата на моята критика е липсата на научен метод при излагане на една хипотеза, която претендира за научност. Ако не претендираше за това звание, не бих я критикувал - ненаучните хипотези не се ползват от научният метод и това е тяхно вътрешно присъщо качество. Доколко резултатът им може да попадне в категорията познание, е отделен въпрос. Моето мнение е: да, може, би илюстрирал и дал информация за някои страни на човешката глупост. Но пак повтарям, това е мое мнение, не искам да влизам в дискусии.

Със скалата дадох пример само за визуализация на проблема, като патерица, която може да се ползва ако има трудности с разбирането. Може да я забравите, ако ви пречи.

Колкото за закономерността 2+2=4, какво означава да не се зададат точните условия при които тя да е верна? Ако ще задаваме само точни условия, добре: 2+2=11 е също вярно при зададени точни условия, и не би предизвикало недоумение на планета на която хората имат по три пръста на ръка. Просто точните условия са премълчани при задаването на задачата. С физическите закономерности картинката не е по-различна:

Никой не твърди, че физическите закономерности са стабилни и вечни. Напротив, развитието на науката ни показва че това не е така в по-дългосрочен план. Но в нормалният разговорен език на научна тема има ред негласни уговорки, които се приемат (скоростта на светлината във вакуум например), и изключенията от тях изрично се споменават (скоростта на светлината в материална среда е различна например), за да не се получи объркване. Разговорът ни в близката околност е в рамките на тези негласни уговорки.

Колкото до критичното ми отношение към измислиците на Малоум2, те имат историческа подплата отдавна. И точно защото предполагам, че не са само въпрос на физика (и дори съвсем не са въпрос на физика), протестирам защо непрекъснато се замърсява форумът Физика с тях. Бях останал с впечатлението, че основният форум е "Наука" и съответно се държи на материята, подплатена в заглавието. А както е сега, какво би научил за физиката един нов външен човек, който попадне тук?

[ramus]

Преди 18 минути, scaner said:

А както е сега, какво би научил за физиката един нов външен човек, който попадне тук?

Мисля си... че форумът не е еквивалент на "класна стая", за да се налага единствено тук някой да "учи физика". Разбира се, това е мое мнение.

Но... от друга страна, леееекичко подозирам че са налице и други ваши мотиви за "атаките" към колегата. А не тия - за "мисията нека пазим форумът само за "строга канонична наука". Все пак - академичните среди така или иначе пазят "чистотата' на канона, доколкото е възможно, с мисията че "да се получи поне чиста основа" от интерпретативни свободни вмешателства. Но форумът... е друг въпрос. Някои подхождат твърде класически и академично, а това, според моите наблюдения не се ползва с особен интерес. Може би точно поради "дублиране"... и повторения с академичния уклон.

Разбира се, това са просто размисли - без никакви претенции за нещо повече... Както вече стана ясно - нито съм учен, нито физик, нито... какъвто и да е друг.

Редактирано Ноември 11, 2017 от ramus

[scaner]

Преди 17 минути, ramus said:

Но... от друга страна, леееекичко подозирам че са налице и други ваши мотиви за "атаките" към колегата.

Ако вземем подхода на Шерлок Холмс и изключим невероятните възможности, остава още само една в добавка към вече споменатата - да се пръскам от завист,  към хипотезата на Малоум2 и това да е движеща ми сила. Ако клоните натам, дайте да си говорим за по-сериозни неща, например за жени...

[ramus]

Преди 20 минути, scaner said:

да се пръскам от завист,

нека не прекаляваме с интерпретативността . И темата за 'сериозната тема като "жените", като искам само да вметна че не съм сексист и по принцип за мен разликата между половете НЕ е онова, което определя едно обобщаващо за мен понятие, което нарекох ЧОВЕК... Моят интерес е именно към него...

"Подхода на ХОЛМС" всъщност е една измислица на Дойл. Принципа за "бръснача на Окам" - също е само общо извеждане, и то - твърде ограничено и съвсем не е абсолютно валидно... Въобще - логиката много често някои хора бъркат с "математика" и решават че с лекотата на невежия, с логика и аналогии, се решават всякакви казуси, от всякакво естество, с гарантиран краен резултат от абсолютна истина. С което искам да кажа, че вероятните ви мотиви имат още твърде много други възможности, и съвсем не е най-вероятния "завистта". Така, че... - "не клоня натам"...

Като все пак мотивите са си ваша работа, сред вашето лично поле - давам си ясна сметка, че нито някога ще са ми ясни, нито да е чак толкова практически важно за мен самия... Единственото, което отбелязвам сред всяка тема, която има връзка, е че мотива не е без значение, дори и когато се касае за 'наука'. И че именно заради това "науката" е създава огромен набор от правила като начини да се справя доколкото е възможно с влиянието на интерпретативността. Като все пак - науката е само един общ концепт. А неговото интерпретиране сред всеки човешки субект... вече е "най-слабото място" и именно то определя и самия субект.

Именно това е нещото, което твърде удобно се подминава. А аз непрекъснато обръщам внимание на него и като че ли това досажда и дразни твърде често хората, които всячески се опитват да го избегнат...

Редактирано Ноември 11, 2017 от ramus

[scaner]

Преди 12 минути, ramus said:

нека не прекаляваме с интерпретативността . И темата за 'сериозната тема като "жените", като искам само да вметна че не съм сексист и по принцип за мен разликата между половете НЕ е онова, което определя едно обобщаващо за мен понятие, което нарекох ЧОВЕК... Моят интерес е именно към него...

Нищо сексистско не влагам в някакъв потенциален разговор за жени (да ме извинят дамите, които четат тук). Просто прокарвам идеята, че всеки потенциален разговор дори на банални теми би бил по-сериозен от предположението до което стигнахме по-горе.

Колкото до математиката, за нея можем да кажем, че това е "счетоводството" на физиката. Фииката работи с едно много важно свойство на обкръжаващият ни свят, което позволява точно дефиниране на всякакви закономерности - количеството. Мога да дам следният пример. Представете си, че вие сте фирма, и при вас идва данъчен инспектор. Подходът на Малоум2 е да започне да разказва как фирмата му е продала долни гащи на Джон, , как бельото ако се боядиса със синя боя от Кипър може да придобие свойството да не се наелектризира, и т.н. и т.н. Данъчният инспектор обаче се интересува колко гащи сте продали на Джон и за каква сума, колко ви е струвала боята от Кипър и дали сте я сложили в графа разходи или приходи, излиза ли ви на края баланса. Това реално е подходът на физиката, реализиран чрез матеатиката. Както виждате, двата подхода на практика нямат допирни точки, единият е свободно разказвателен (с всичката свойствена противоречивост на такъв подход), другият е строг, количествен, ограничен в коловоза на логиката (не може да продадете един панталон и в склада ви да постъпят от никъде още 5). За това протестирам че с такова нещо да се цапа този форум. Нищо лично.

 

"Бръсначът на Окам" има сравнително просто рационално обяснение. Ето един почти математически подход. Представете си, че светът може да се опише само с една величина. Тогава точното описание на светът ще съответства на конкретна стойност на тази величина. Когато вие я намерите, вашите знания за света ще са точни, познанието за светът ще бъде логически пълно. Намирането на тази величина на математически език е минимизиране на грешката, на разликата межди точната величина, съответстваща на света (доста весело звучи в този пример) и величината която вие пробвате в модела си. Или ако се изразим математически, за да обясним света ние трябва да решим задача за търсене на екстремум, и конфигурацията на този екстремум представлява точното и пълно знание.

Сега си представете по-сложна задача: светът може да се опише от много параметри, да речем N на брой. Ако вие установите броят на тези параметри и изградите някаква теория основана на тези N параметъра, то чисто математически, вие може да достигнете до екстремума, т.е. до точното съответствие на вашият модел и истинската реалност (тук изключваме възможността за наличие на много екстремуми, това усложнява задачата но идеята остава същата). Тоест при свят с N параметъра, вие използвайки N променливи можете точно да достигнете до пълното познание (математически в крайна сметка търсите N променливи от N уравнения, което е дефинирана задача). Не ви трябва допълнителен параметър. Ако обаче си въведете (колко му е) още един параметър, задачата става неопределена: трябва да намерите N+1 променливи с  N уравнения, което вече е недефинирана задача. По този начин си усложнявате задачата, и се лишавате от решение, до което можехте да достигнете.  Бръсначът на Окам казва точно това: не въвеждай допълнителни същности без крайна необходимост.

Примерът е опростен, светът вероятно се описва от безкраен брой параметри. Тогава задачата се модифицира до търсене на най-пълно съответствие със зададен брой най-важни параметри. Добавянето на нов параметър в модела става само когато се докаже, че той е достатъчно важен и свързан, а не произволен. Тоест когато има крайна необходимост.

[Skubi]

Преди 6 часа, scaner said:

.......Примерът е опростен, светът вероятно се описва от безкраен брой параметри. Тогава задачата се модифицира до търсене на най-пълно съответствие със зададен брой най-важни параметри. Добавянето на нов параметър в модела става само когато се докаже, че той е достатъчно важен и свързан, а не произволен. Тоест когато има крайна необходимост.

"Тоест когато има крайна необходимост."

Тогава иде времето да се въведе постоянното "к". И уравнението пасва....

[ramus]

Преди 9 часа, scaner said:

позволява точно дефиниране на всякакви закономерности - количеството

Това имах предвид, в примера за 2+2=4, че това е само едно от свойствата на заобикалящия ни свят. Има и други, които обаче, при работа, заради нуждата от "резултат", се орязват, само защото усложняват силно крайния резултат. Заради това в този случай 2 круши, два камиона, два леопарда... се стига до свеждането им като обикновено количество, и то на базата на въвеждане на "УСЛОВИЕ" - кое се приема за "ЕДИНИЦА" и всичко останало за същото, се орязва, за да се сведе само до "свойството КОЛИЧЕСТВО"... 

Като все пак, да напомня, че тия "свойства" ги извеждат човешки същества, през особеностите на психичното си отражение, мотивирани от решения на човешките си проблеми, потребности и нужди... Тия "човешки същества", за да стигнат до "извеждането", минават през изключително сложна психична система и особеностите, динамиката, характеристиките й... определят до голяма степен "резултата" в крайното отражение.

Разбира се, че научността сама по себе си реализира принципът на "бръснача на ОКАМ". Много са ви точни аналогиите и ги изразявате чудесно, имате опит в това, както и разбирането им... "Опростяването", при нуждата от намиране на решение... не е само математически, нито логически подход. Окам не е бил физик, нито дори мамематик - той първо го е извел в решаването на размислителни казуси. После, това се разширява като принцип и в логиката и математиката. В психичните процеси също би могло да се изведе, но в тях нещата са далеч по-комплексни, като все пак, програмите в несъзнаваното също при критично сработване, веднага орязват възприятието и така отражението за целта да получат еднозначна крайна реакция или импулс за защитно поведение...

Със всичко това не ви апострофирам или заяждам. Това е нещо като опознавателен диалог. Конфронтацията не ме интересува въобще, за мен е интересно доколко ДОПУСКАТЕ в идеите обясненията и наученото за света, влиянието на собствените си уклони. Дали никога не се е случвало да забележите че в дадени моменти при различни обстоятелства и ваши състояния, понякога ви се струва едно правилно, друго неправилно... А при смяната на условията - вече става различно. Това е толкова характерно наблюдение че няма значение дали се простира и сред полето на "научността"... Все пак каквато и да е НАУКАТА - тя се прави от човешки същества. В нея всички нужни критерии и условия, най-много касаят опита да се изведе научното поле от вариативността на неизбежната интерпретеруемост и тънкото влияние на невидимото налягане на човешкото несъзнавано.

Разбира се, това в науката е идеал. До голяма степен нужните усилия и опитност, колективността, спомагат за поддържането на тенденцията. От друга страна, постепенно вътрешните уклони от несъзнаваното се промъкват хитро през всякакви "бекдоорс" и влиянието им става твърде невидимо...

Използвах за контекст и антре един от примерите на ваше апострофско влизане към колегата МАЛОУМ. Като през него аз вече реализирах един опознавателен опит и той ми разкри общите си положения, спрямо онова, което ме интересува в неговото "отвътре". Основното заради което влезнах в тази на пръв поглед "полемика", беше ползването на цитат от думите и съжденията на един изявен мислител, доста популярен в сегашно време, посочващ критично сериозните проблеми на макронивото в социума - във всички посоки, нива и отношения. Защото той също подхожда към битието разглеждайки и тръгвайки от казусите на ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО, като психична комплексна система. И в битието по човешки, същата комплексна система отпечатва своите характеристики, ограничения, и определя онова, което е в днешното й състояние.

Естествено че това не е тема за вас, нито за моят интерес, това не ми пречи по никакъв начин и с думите си само предлагам поле за дискусия на основата на която да намеря интересуващото ме.

Напълно съм съгласен с идеята че сериозните хора могат да общуват на сериозно ниво, дори и да е един обикновен делничен казус, какъвто беше примерът "да си говорим за жените". Отгоре към това да вметна, че "темата МЪЖЕ и ЖЕНИ" всъщност е изключително сложна, дълбока, широка и... касае задължително битието на всички ни, като е важна част от битието ни въобще. Вметката ми "че не съм сексист" не беше насочена в посока "вие сте сексист, пък аз не съм". ..

 

Редактирано Ноември 12, 2017 от ramus

[Малоум 2]

Преди 16 часа, scaner said:

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата  оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор).

Законът за импулса се спазва глобално, а не локално. За да има правилно "действие-противодействие" - трябва време. Затова е важна "бързината" на гледане - само факти признава науката, а не интерпретации. Още с постулирането на крайна максимална скорост за пренос на импулс, се е "видяло", че този закон не се спазва ... Докато "пристигне" информацията за "действие" , до "другата страна" ... няма "равно" противодействие... Кво прайм тогава... Люлката на Нютон ни лъже?!, ако не сме навлезли в подробности. Времето е скрито в честотата. Всички обекти я притежават - честота на непрестанно образуване.

Векторът на момента на импулса, докато се "прави" частицата, се променя по големина и посока (Ама това го има в хипотезата и ми е омръзнало да го повтарям. Този вектор не е един, а сума от магнитен и механичен-усукващ. Ако "фиксираме" единия, другият може да се измерва.). Едната бримка-цикъл от частицата, създава напомпване на полето (все едно токът е създал магнитно поле), а напомпването - връща създаването на бримката на друго, съседно място по вакуумната решетка. Тоест - има пулсации (по големина и посока на векторите) в направата на цял обект. И това 10²³Hz за протони и неутрони. Това са прословутите векторчета и при обясненията на Файнман и сумите от тях - като как частицата избира пътя си (траектория). Движенията на частицата ЗАВИСЯТ от подложката предложена от околното й ЕМПоле - фина структура, вакуум. Непрестанното правене ги "осигурява".

И още - прословутата ос Z. Зададена в експеримент от посока на  изпитващите полета - принуждава момента на импулса на частиците да се "съобразят" с предложената им подложка за образуване - измерва се, примерно, "спин нагоре - спин надолу". (Опити на Щерн-Герлах и молекулните снопове на Раби)

И още - с непрестанното образуване на обектите (описвах в предния постинг) - цялостно се обясняват странностите на опитите в Квантовата физика. Количествените обработки на моделите - се правят от специалисти ако имат правилна работна хипотеза и правилни интерпретации на фактите от средната скАла на ЕМП, за: "там - където експерименталните проверки са невъзможни". А това е навсякъде във Вселената - макро-вселена и микро-вселена.

...