Митовете и Физиката - Галилей!

[ramus]

има и нещо друго, което съм пропуснал - все пак в наревенството се задава корелация между броя кванти и фазата. Но това означава че все пак те имат ФАЗА

Преди 11 часа, scaner said:

Фотоните например нямат фаза, за разлика от вълните.

каква е разликата или приликата между ФОТОН и ВЪЛНА... още повече че за да е налице вълна, се приема че нейната основна "единица" е именно кванта.

Как се получава така, че от една страна фотоните определят "вълните", а извън това те са нещо различно и имат различни свойства?

[Малоум 2]

Преди 7 часа, ramus said:

Нещо друго - логически (само логически, чрез допускане и аналогия) е възможно от твърдението на МАЛОУМ че количеството фотони взаимодейства и дори се определя от една крайна абсолютна и независима от тях "подложка", която той приема за ЕТЕР. Между другото ЕТЕРА е бил значим въпрос, защото предлага едно генерално и твърде лесно опростяване на неопределеността и така подава примамлива обяснимост на много явления, които и до сега остават със въпросителна (дори удивителна

Фотоните не взаимодействат помежду си. Не твърдя такова взаимодействие.

Взаимодействие - предполага обмен на нещо между участници - да си "подхвърлят топката" един на друг.

(При фотоните - не се обменя нищо. Грубо казано - те се смесват - за представимост: считай, че фотоните са  отделни токове и при смесване, има места с по-голяма плътност на токовете и места с по-малка плътност. В етера- който съм приел в хипотезата с изменени свойства -  пакет-фотон може да участва само в един пренос на смущение - възстановява целостта си и тогава може да участва в друг пренос. Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си - поляризация на вакуума, някакво подреденост по свойства за пренос на смущения. Ако потенциална граница на пакет-фотон съвпадне фазово (по фаза) със съсед - "гърбиците" придобиват възможност за движение (фазова скорост), но действието от смущението се пренася с "пълнежа" (групова скорост) - общо, става пренос на импулс с ЕМВълна - фотон на вълна - участва с вълновите си характеристики при въздействия и/или взаимодействия.)

 

[Doris]

Преди 12 часа, scaner said:

Има едно малко пренебрегвано неравенство в квантовата механика, подобно на неравенствата на Хайзенберг: неравенство, свързващо броят кванти и фазата на тяхното състояние (number-phase uncertainty relations):

Малък ансамбъл кванти ще се характеризира с малка неопределеност в броя и съответно голяма неопределеност на фазата (нула или един квант - с пълна неопределеност, затова се казва че фотонът няма фаза). Докато при лазерите квантите са много, и неопределеността във фазата може да бъде сведена до напълно пренебрежими стойности - там могат да се получават на практика кохерентни състояния с ясно определени фази. Това неравенство визира минимума в неопределеността на фазата който може да бъде достигнат, тази неопределеност може да е по-голяма по други причини - например пак при много кванти но в некохерентен поток. На практика броят фотони не е толкова важен: при лазерите тези фотони се генерират и вървят под строй, с еднакви параметри, няма значение колко фотона са в строя, от тук неопределеността в бройката им е практически пълна и фазата е точно определена. Но всичко това е опит да се предеве съотношението на класически език

Подобни неравенства могат да се напишат и за неопределеността в електричният и магнитен вектор от броят на фотоните. В този смисъл електромагнитната вълна е ансамбъл от много фотони.

Това неравенство обаче има смисъл само за много фотони.

Може лесно да се види от начина по който се извежда от принципа за неопределеност на Хайзенберг:

[Joro-01]

Я, ДОрис, и ти ли си с Убунту?!

[Doris]

Ей, значи имаме еднакъв вкус за операционни системи!

Вижда се, че в основата е съотношението за неопределеност за енергия и време. За един фотон неопределеността на енергията ΔЕ означава неопределеност за честотата Δω, т.е. невъзможност за строга монохроматичност . За много фотони неопределеността на енергията може да се свърже с неопределеността на броя им ΔN  и да се пренебрегне неопределеността на честотата на отделните фотони, като тя се приеме за фиксирана. Обаче съотношението  (3.8) от показания текст не се отнася за единични фотони, защото то е направено при допускане, че честотата на фотоните ω е константа, а това при един фотон ще влезе в противоречие с принципа за неопределеност енергия-време, защото ΔЕ=ħ Δω .

 

Редактирано Ноември 18, 2017 от Doris

[ramus]

имах въпрос, но прочетох отговора ...

Редактирано Ноември 19, 2017 от ramus

[ramus]

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Взаимодействие - предполага обмен на нещо между участници - да си "подхвърлят топката" един на друг.

според мен "взаимодействието" предполага и взаимно влияние ( между фотоните) . Все пак фотона не е ли квант вълна? То е описано малко по-надолу в думите ви с аналогията "съобразяване" със съседните фотони: Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си ...

Точно това ми е въпроса - съществуват ли каквито и да са форми на взаимно повлияване - това за мен е взаимодействие. Преди "отпътуването" ли се задава всичко... или "ансамбъла" се оформя допълнително чрез взаимно "повлияване" между фотоните за достигане на измеримост и проявление на явлението кохерентност? Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони.

[scaner]

Преди 13 часа, Doris said:

Това неравенство обаче има смисъл само за много фотони.

Но да не губим смисъла на неравенството. То свързва неопределеността в броя фотони и неопределеността във фазата. независимо от самият брой фотони: ако сме определили точно бройката им, то фазата им е напълно неопределена - независимо дали работим с 1000, 2 или 1 фотона. Тази неопределеност във фазата има видимо проявление и при опитът с двата процепа. Ако пускаме през процепите електрони, и след процепите ги облъчваме с фотони (за да установим през кой процеп минават), то интерференцията се нарушава. Облъчвайки ги с фотони, ние всъщност ги броим, защото можем да регистрираме взаимодействието им с фотоните. В светлината на обсъжданото неравенство - интерференцията се нарушава, защото неопределеността във фазата става голяма за сметка неопределеността в бройката. Можем да погледнем и по-механистически: преброяването е резултат от взаимодействие, което внася неопределеност във фазата. Но квантовомеханическата интерпретация е с по-голям обхват - ако знаем точният брой, ние чрез никаква процедура не можем да нагласим фазата Или казано по друг начин, подреждането по фаза ще е свързано с неопределени промени в броя.

Но разговорът беше за фазата на един фотон. Някак неестествено би било горната формула да важи за повече от един фотон, а само един (определена бройка, неопределеността в бройката нула) да си има точна фаза.  Пък и на практика фазата на един фотон няма физически израз, не е дефинирана, не е определена, и за това с чиста съвест можем да кажем, че споменатото неравенство важи и за един фотон. Освен това неравенството показва наличие на една долна граница за фазата, неопределеност във фазата може да има и по други причини, не участващи в неравенството. Например самата фаза при малко кванти на практика няма смисъл. Тоест пак заобиколно стигаме до факта, че един фотон няма фаза, и не е електромагнитна вълна.

 

Като е почнал разговор за операционни системи... Убунтуто е хубава и устойчива система, на мен ми харесва най-вече с това, че може да пуска устойчиво няколко виртуални системи работещи под Windows   Но до скоро притежаваше един много неприятен бъг - ако запълниш диска му до под 1 гигабайт свободен, и после го освободиш, визуалната му среда се сбърква и започва да копира файлове безумно бавно (в режим конзола всичко си пее както трябва). И се оправя само с преинсталиране.

[scaner]

On събота, Ноември 18, 2017 at 9:37, ramus said:

въпроса ми е

не си ли взаимодействат квантите помежду си? И ако да - как. Налице ли е корелация между количеството кванти (в ансамбъл) и нивото на това взаимодействие?

Квантите могат да си взаимодействат, могат и да не си взаимодействат. Електроните си взаимодейства (чрез електрическото поле на заряда им), за фотоните се счита че не си взаимодействат. Поне съвременните експерименти не показват взаимодействие между фотоните.

On събота, Ноември 18, 2017 at 9:37, ramus said:

Пояснение - ефекта на лазера е също корелация между броя на квантите и близостта им до еднакви състояния - от какво друго се определя тази близост... въобще кохерентност - близост по фаза, електричен и магнитен вектор... (какво друго).

Генерацията на фотоните в лазера е в резултат на процес, който гарантира еднаква фаза и еднаква посока на фотоните. Самият резонатор на лазера може да се разглежда и като фазов филтър, който елиминира фотоните нарушаващи поведението на колектива, като не им осигурява обратна връзка за размножение. Електричният и магнитният вектори са вторични величини. Квантовата теория на полето обяснява тяхното възникване при ансамбъл от фотони, въпреки че един фотон не притежава електрично или магнитно поле. Но как точно се стига до тях е въпрос на сложна математика, и не може да се преразкаже чрез механизмите на класическата физика...

 

On събота, Ноември 18, 2017 at 9:37, ramus said:

Нещо друго - логически (само логически, чрез допускане и аналогия) е възможно от твърдението на МАЛОУМ че количеството фотони взаимодейства и дори се определя от една крайна абсолютна и независима от тях "подложка", която той приема за ЕТЕР. Между другото ЕТЕРА е бил значим въпрос, защото предлага едно генерално и твърде лесно опростяване на неопределеността и така подава примамлива обяснимост на много явления, които и до сега остават със въпросителна (дори удивителна)

Проблемът с етера е, че нещата не са толкова прости, както изглеждат на пръв поглед. Конкретно при Малоум2, той твърди че закономерностите на релативизма следвали някак си от неговата хипотеза (как следват - така и не стана ясно). Но така както е описана решетката му, веднага се вижда, че отсъства релативизъм: ако някакво смущение се разпространява по нея със скоростта на светлината, както е основното му твърдение, за обект който се движи относно тази решетка, не следва да е такава скоростта спрямо самият обект. Ако използваме законите на класическата физика (защото никакви закони не следват от хипотезата на Малоум, тъй като тя е лишена от количествена изразност), виждаме че скоростта на смущението за произволен обект няма да съвпада със скоростта на светлината - нещо, което пък противоречи на съвременният експеримент. Тоест или всеки обект трябва да си има собствена вакподложка (което лишава обекта от възможност да взаимодейства с други обекти и нещата отиват на лошо), или да приемем реативизма като допълнителна хипотеза, външна за хипотезата на Малоум2. Същото и с квантовомеханическите закони - те отново са външни за споменатата хипотеза. Тогава въниква основният въпрос - за какво всъщност ще ни е хипотеата на Малоум2, след като сме привлекли релативизма и квантовата физика, които добре се справят в обяснението на света?

Етер вероятно е нужем на физиката в по-далечен план. Но етер, отговарящ на определени качества, най-важното от които е да не притежава качество "движение". Засега всички хипотези, почиващи на "решетки", не удовлетворяват това качество, и за това там няма особен прогрес. Решения обикновено се търсят, когато има някакви ограничения, идващи от експеримента. На настоящият етап проблемът е толкова отворен, че според мен дори е безсмислео да му се търси решение, преди да е дефиниран изобщо като проблем.

On събота, Ноември 18, 2017 at 9:37, ramus said:

В кой момент се приема че фотони влизат в кохерентност - ако е налице взаимодействие между самите фотони в ансамбъла какви са характеристиките и параметрите му? В случая по-горе с неравенството, налице е приближение - т.е. никога фотоните не са напълно КОХЕРЕНТНИ, а е само приближение и казусът се решава с генериране на количество фотони при определени условия, при които се задава техните основни параметри... за да се намали и тушира ефекта на неопределеността.

Въпросът с кохерентността е много дълбок. Например, ако ние правим експеримент с интерференция през два процепа, и пропускаме единични фотони, то в продължение на дълго време ще се натрупа една хубава, правилна интерференчна картина. Можем да твърдим, че поток единични фотони е кохерентен, каквото и да значи това От друга страна, когато през тези процепи пуснем по-голям поток от фотони, то тогава картината зависи от това дали вълната която представлява този поток има определена фаза (тоест потокът е кохерентен) или не. Единичните фотони пък нямат определена фаза, но пак могат да са кохерентни в този смисъл Особености на квантовата механика...

Взаимодействие между фотони, вече споменах, няма. Самите фотони влизат в кохерентност най-често при раждането си. Но можем да получим интерференция от лъчите на два различни лазера, тогава говорим че двата лъча са кохерентни. На достъпен език (с понятията на класическата физика) е много трудно да се обясни какво е кохерентност, защото това е понятие включващо дълбоки количествени съотношения, и там играе математиката. Ако можете да намерите нещо полезно в тази статия от Уикипедията?

[Малоум 2]

Преди 7 часа, ramus said:

според мен "взаимодействието" предполага и взаимно влияние ( между фотоните) . Все пак фотона не е ли квант вълна? То е описано малко по-надолу в думите ви с аналогията "съобразяване" със съседните фотони: Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си ...

Точно това ми е въпроса - съществуват ли каквито и да са форми на взаимно повлияване - това за мен е взаимодействие. Преди "отпътуването" ли се задава всичко... или "ансамбъла" се оформя допълнително чрез взаимно "повлияване" между фотоните за достигане на измеримост и проявление на явлението кохерентност? Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони.

Чисто философски - отговорите на въпросите не са "много" трудни.:) Но са различни в зависимост от това кой отговаря и могат да се разделят условно на две -Изследовател или Природата?!! Условието е Изследовател да е признал (в себе си) съществуване на обективна действителност. Че съществува нещо извън неговото съзнание (тоест има вече Разум - поставя граници:)). За тази цел може да дефинира - Взаимодействам, следователно съществувам! (а не само: Мисля, следователно съществувам!, въпреки че не знае мисленето взаимодействие ли е... с нещо извън него. Тоест, ако го има нещото извън - то трябва да показва как става мисленето, така че образите в главата му да са идеални - не може с тяхната "видимост, плътност и ...т .н. - сила на волята", абстрактен образ на "хляб", да стане реално хляб.:) . Науката, в частност Физиката, може да даде обяснение за началата в Природата, които по еволюционен път да водят към обяснение направата на конструкт със свойство съзнание и да обоснове, че може да мисли. И, разбира се, да показва ограниченията във възможностите на Изследовател.)

(Предположението е:  Пакет-фотон може да  "стои" на мястото си (известно е: неподвижно ЕМПоле) ... и тук вече е странното (налага се да "слизаме" по размер, под познатата ни материя) - става възможно съществуване на пространствена решетка-мрежа, все едно - има "кристална" пространствена решетка. (псевдокристал). Понятие "твърдост" - не може да се приложи - Изследовател няма реално с какво "да бръкне" в частите на този кристал, защото той и приборите му са ОГРОМНИ по размер образувания "конструирани" от характеристиките на множество пакет-фотони. А самите пакет-фотони са съставени от  "частици" на етера. Подобно "струни", но трептенето им се изразява в следното: -->ток в една посока, предизвиква потенциална бариера, отразява се и следва ток - обратен на първия, нова бариера и така, бариерите се явяват обвивки на трептене - стоящи вълнички. Те са недосегаеми от Изследовател - още по-дребни са от най-малките пакет-фотони, по построение. Те са съществено неподвижни по място - възли на решетка. При много на брой цикли при завъртане за себеобразуване - обвивките се променят по място и по форма спрямо моментния център на образуване. Може да се случи съседни обвивки да са във фаза и тогава става начално подреждане на токовете. С подреждането става оформяне на пакет-фотон. Също с характерна обвивка, но се образува "по-бавно" от обвивките на съставящите го от вакуума, щото е резултат. Вероятността това в околността да се повтаря, се увеличава, заради "реакцията на съседите" Същият принцип на сфазиране на обвивки на пакет-фотоните дава още възможности: пренос на импулс по линия и "затваряне" на импулс около собствен център (потенциална енергия от обвивки + енергия от движение на обекта като цяло, съпротивлявайки се с познатата ни характеристика "маса"). Поведението (движение) на пакет-фотоните зависи от подредеността на вакуумната подложка, върху която се образува. Тоест, има зависимости, които не ни е дадено да установим "дали са верни" с ЕКСПЕРИМЕНТ - дълбоко "скрити" във вакуума.. Затова се измислят различни работни хипотези, които да дадат "начало" и + останалото, колкото и Голямо да е.)

Важно е да се установи, че самоорганизацията на познатата ни материя, се дължи на ОВ, която пък, в "едрото", при живите обекти, е отдавна установена....

...

[Шпага]

Преди 6 часа, scaner said:

... ... ...

Взаимодействие между фотони, вече споменах, няма.

Но все пак фотоните си взаимодействат гравитационно А при това взаимодействие могат да се образуват дори такива чудесии като геоните или т. нар. "кугелблиц" -- https://en.wikipedia.org/wiki/Kugelblitz_(astrophysics

И поводи за мечти дава -- http://megavselena.bg/da-pratim-zvezdolet-cherna-dupka-kym-drugi-zvezdi/

[Doris]

Преди 11 часа, scaner said:

..... Някак неестествено би било горната формула да важи за повече от един фотон, а само един (определена бройка, неопределеността в бройката нула) да си има точна фаза.  Пък и на практика фазата на един фотон няма физически израз, не е дефинирана, не е определена, и за това с чиста съвест можем да кажем, че споменатото неравенство важи и за един фотон. Освен това неравенството показва наличие на една долна граница за фазата, неопределеност във фазата може да има и по други причини, не участващи в неравенството. Например самата фаза при малко кванти на практика няма смисъл. Тоест пак заобиколно стигаме до факта, че един фотон няма фаза, и не е електромагнитна вълна...
 

По принцип формулите си имат дефиниционна област поради математически и физически съображения, така че аз намирам за съвсем естествено това, че тази формула е неприложима за един фотон. Защото е изведена за много фотони, за влиянието на броя на фотоните върфу общата им  енергия като е пренебрегната неопределеността на честотата (За да може честотата да се съкрати). Обаче за един фотон тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада . Ето това пиша вече за трети път и не знам как по-добре да го кажа, мислех, че от формулите се вижда. Никъде не казвам, че един фотон ще има точна фаза, точно обратното твърдя, че е задължително тя да има неопределеност.

Не е сериозно да се заобикаля произходът на формулата, за да се стигне до желания извод. Още по-лошо е да се приписват на другите неща, които не са казали.

Както и да е, квантовата механика търпи донякъде различни интерпретации.  Обаче твоята интерпретация, че един фотон не е електромагнитна върна, а много фотони вече създават такава има най-малкото два проблема - първо, не е ясно при какъв брой става тази трансформация и второ, не може да обясни описания по-горе от теб факт, че резултатът от интерференцията на единични фотони, натрупан в дълъг период от  време е същия като при много фотони, пуснати едновременно.

Колкото до лазерите, причината за монохроматичността им е в принуденото излъчване , а не в големия брой фотони.

[Шпага]

Преди 9 часа, Doris said:

По принцип формулите си имат дефиниционна област поради математически и физически съображения, така че аз намирам за съвсем естествено това, че тази формула е неприложима за един фотон. Защото е изведена за много фотони, за влиянието на броя на фотоните върфу общата им  енергия като е пренебрегната неопределеността на честотата (За да може честотата да се съкрати). Обаче за един фотон тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада . Ето това пиша вече за трети път и не знам как по-добре да го кажа, мислех, че от формулите се вижда. Никъде не казвам, че един фотон ще има точна фаза, точно обратното твърдя, че е задължително тя да има неопределеност.

Не е сериозно да се заобикаля произходът на формулата, за да се стигне до желания извод. Още по-лошо е да се приписват на другите неща, които не са казали.

Както и да е, квантовата механика търпи донякъде различни интерпретации.  Обаче твоята интерпретация, че един фотон не е електромагнитна върна, а много фотони вече създават такава има най-малкото два проблема - първо, не е ясно при какъв брой става тази трансформация и второ, не може да обясни описания по-горе от теб факт, че резултатът от интерференцията на единични фотони, натрупан в дълъг период от  време е същия като при много фотони, пуснати едновременно.

Колкото до лазерите, причината за монохроматичността им е в принуденото излъчване , а не в големия брой фотони.

Дорис, ако споменатата формула е неприложима за един фотон, това веднага поражда неприятния въпрос "А за колко фотона става вече приложима? Тоест, при какъв брой фотони неопределеността на честотата може да се пренебрегне и да се съкрати?"

Според мен отговор на този въпрос просто няма, защото не само за един фотон, но и за всеки друг точно определен брой фотони ще важи казаното от теб:

"... тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада"

Или с други думи, при неприложимост на формулата за един фотон, май възниква проблем, аналогичен с този, който си посочила във връзка с интерпретацията на Сканер "при какъв брой става тази трансформация" - в смисъл, че щом един фотон не е ел. магнитна вълна, колко фотона са нужни, за да се създаде такава вълна? За което, пак според моите лаишки представи, пак няма и не може да има отговор, така че и Сканер също не е прав....

 

 

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Шпага said:

Но все пак фотоните си взаимодействат гравитационно А при това взаимодействие могат да се образуват дори такива чудесии като геоните или т. нар. "кугелблиц" -- https://en.wikipedia.org/wiki/Kugelblitz_(astrophysics

И поводи за мечти дава -- http://megavselena.bg/da-pratim-zvezdolet-cherna-dupka-kym-drugi-zvezdi/

Хумореска.

Ето и още един мит, а и си вярват, че е възможно?!!

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Patuvaneto-vav-vremeto-e-fizicheski-vazmozhno-no-samo-nazad_97944.ht

Пътуването във времето е физически възможно, но само назад

Отдавна идеята за пътуване назад във времето очарова хората, но за повечето от тях мястото й бе само в царството на художествената литература и киното.

Но благодарение на някои много интересни свойства на пространството и времето в Общата теория на относителността на Айнщайн, скокът през времето не е невъзможен, според астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на "Форбс".

Философски погледнато, има и известен парадокс, който показва абсурдността на такава възможност - ако пътувате назад във времето е възможно да намерите и да убиете дядо си, преди да се зачене вашия родител, с което се оказва невъзможно собственото ви съществуване.

Учените все още не са открили условията, необходими за пътуване назад във времето, и начина за изграждането на такава система, което със сигурност няма да бъде лесно, но законите на теоретичната физика "не противоречат" на такъв проект, обяснява Итън Сийгъл.

Според законите на теоретичната физика съществуват определени условия, при които би могло да се изградят "червейни дупки", които да пренасочат хората към различни епохи.

В познатата ни Вселена съществуват дребни квантови колебания (флуктуации) в тъканта на пространство-времето в най-малък мащаб. Те включват енергийни колебания и в положително, и в отрицателно направление, често в непосредствена близост едно до друго. Много силно, плътно колебание от положителна енергия би изкривило пространство по един определен начин, а същевременно силно, плътно колебание от отрицателна енергия би изкривило пространството по точно обратния начин. Ако се свържат тези две изкривени области заедно, може за кратък миг да се постигне квантова червейна дупка или червоядина. Ако тя просъществува достатъчно дълго, може дори потенциално през нея да се пренесат частици, които незабавно да изчезнат от едното място в пространство-времето и да се появяват отново в другото.

^{Математически модел на Лоренцова червейна дупка. Ако единият край на тунела е изграден от положителна маса / енергия, а другият - от отрицателна маса / енергия, през дупката може да се премине. Wikimedia Commons, Kes47}

Ако искаме да увеличим червоядината, че да позволи нещо като човешко същество да премине през нея, ще е доста сложно.

Всички известни частици в нашата Вселена имат положителна енергия и положителна или нулева маса, но е абсолютно възможно да има частици с отрицателна маса / енергия в рамките на Общата теория на относителността. Разбира се, все още не сме открили такива, но според всички закони на теоретичната физика, няма нищо, което да го забранява. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя")

^{Илюстрация: Thomas Philbin}

"Ако тази отрицателна маса / енергийна материя съществува, тогава създаването на свръхмасивна черна дупка и неин двойник с отрицателната маса / енергия се свържат, това трябва да позволи появата на червейна дупка - портал. Независимо колко далеч един от друг са тези два свързани обекта, ако имат достатъчно маса / енергия - както положителна, така и отрицателна - тази моментна връзка ще се запази. Всичко това е достатъчно за мигновено пътуване през космоса", обяснява Итън Сийгъл.

Червоядината може да бъде конструирана по начин. който позволява единият й край да остане почти неподвижен, докато другият се движи почти със скоростта на светлината.

Астрофизикът си представя сценарий, при който дестинацията е на 40 светлинни години. След като мине една година, бързо движещият се край на червейната дупка ще е на 40 години, докато от другата страна ще е минала само една година.

"Ако преди 40 години някой е създал такава двойка вплетени червейни дупки и ги е изпратил на това пътешествие, би било възможно да влезете в едната от тях днес през 2017 г. и да се върнете назад във времето в другия край ... през 1978 г. " - пише Итън Сийгъл. "Единственият проблем е, че не би могъл да сте на това място през 1978 г . - трябваше да сте на другия край на дупката или да пътувате из космоса, опитвайки се да го стигнете". 

^{Превод: НаукаOFFNews}

"Приятното откритие е, че тази форма на пътуване във времето също така забранява парадокса да убиете дядо си! Дори ако червейната дупка е била създадена преди да са били замислени родителите ви, няма никакъв начин да съществувате в другия край на тунела достатъчно рано, за да се върнете и да намерите дядо си преди тази критична ситуация. Най-доброто, което можете да направите е да сложите вашите новородени баща и майка на борда на кораб, за да догоните другия край на тунела, те ще живеят при вас, ще пораснат, ще ви заченат, а след това ше се върнат обратно през тунела. Вие ще успеете да срещнете дядо си, докато е все още много млад - може би дори по-млад от вас - но все едно - това по необходимост ще стане в момент от времето, след като родителите ви са родени", обяснява Итън Сийгъл.

Твърде много необичайни неща стават възможни във Вселената, ако отрицателната маса / енергия е реална, в изобилие и контролируема, но пътуването назад във времето, може да се окаже много по-странно, отколкото някога сме си представяли. Но благодарение на странностите на Специалната и Общата теория на относителността, пътуването към миналото не може да бъде забранено.

...

[Шпага]

Аз мисля - или си мисля, че мисля - че при един фотон вариантите в разглеждания от нас случай са два:

1. Понятията честота и фаза нямат никакъв смисъл, тъй като винаги са абсолютно неопределени/неопределими, просто защото бройката - един фотон - винаги е абсолютно точно определена.

2. Принципът за неопределеността не важи, когато става дума за връзка между брой частици и някаква друга величина, защото неопределимостта на броя частици не е фундаментално свойство на тяхната природа, а е само ограничение в нашите възможности да ги преброим, когато са твърде много - например в един лазерен поток или в осветената стая. Всъщност, все едно къде....

[Малоум 2]

"Червеивите дупки" на Земята са в изобилие. Биват малки, големи, средни, чаровни, красиви и т. н. - каквото се сетите.:)

За пример - дърво. Има си корона, стебло и коренова система. Информацията (И) (И е във фотоните от разпад) от разпади на вещества в земята, посредством обработка с И собствени гени и заедно с кореновата система и всички физико-химически процеси - постъпва по стебло до короната. Върху короната падат фотоните от външните ЕМполета на земния фон. В съцветия и др.  с концентрат-генна информация, започват възможните превръщания на веществата - образуване на структури съобразно подходящите полета.

Така - "машината на времето" - "червеева дупка", казва: Инфо от минало- образували се връзки - могат да попаднат в "бъдеще" (ябълки) , след като се обработят и си преструктурират връзките, постигнати вече в него (в бъдещето). Може структурите да се повтарят с новите си връзки, а може и нацяло да са изменени по форма и размери. Всичко това зависи от ИЗМЕНЕНИЯТА НА ФОНА НА ЕМПоле - в течение на времето (необратими процеси).

...

(не се майтапя - просто, показвам сбъркване на мащаби при търсения, заради неправилна работна хипотеза в статуквото)

 

[Шпага]

Преди 5 минути, Малоум 2 said:

...

(не се майтапя - просто, показвам сбъркване на мащаби при търсения, заради неправилна работна хипотеза в статуквото)

Малоум, може би трябва да си по-умерен в критиките срещу статуквото, особено като се има предвид колко основателни критики се нароиха срещу твоята хипотеза. А също и като се има предвид колко обширно НЕ си отговорил на напълно смислените въпроси, зададени ти от Рамус.

И въобще, нека да я караме по-скромно... въпреки че не винаги "скромността краси човека"

[Шпага]

On ‎18‎.‎11‎.‎2017‎ г. at 10:32, ramus said:

... ... ...

Как се получава така, че от една страна фотоните определят "вълните", а извън това те са нещо различно и имат различни свойства?

Предполагам, че обяснението е в "Количествените натрупвания водят до качествени изменения"

[ramus]

ами... според моята интерпретация и ниво на знания (които са аматьорски), излиза че това ваше "предположение" не е адекватно дори като аналогия.

Оказва се че в квантовата механика не са актуални никакви философски принципни обобщения. Не че твърде много хора не са опитали да ги "смесят"...

Редактирано Ноември 20, 2017 от ramus

[Doris]

Преди 3 часа, Шпага said:

Дорис, ако споменатата формула е неприложима за един фотон, това веднага поражда неприятния въпрос "А за колко фотона става вече приложима? Тоест, при какъв брой фотони неопределеността на честотата може да се пренебрегне и да се съкрати?"

Според мен отговор на този въпрос просто няма, защото не само за един фотон, но и за всеки друг точно определен брой фотони ще важи казаното от теб:

"... тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада"

Или с други думи, при неприложимост на формулата за един фотон, май възниква проблем, аналогичен с този, който си посочила във връзка с интерпретацията на Сканер "при какъв брой става тази трансформация" - в смисъл, че щом един фотон не е ел. магнитна вълна, колко фотона са нужни, за да се създаде такава вълна? За което, пак според моите лаишки представи, пак няма и не може да има отговор, така че и Сканер също не е прав....

 

 

Веднага ти отговарям - формулата е приложима за 2 и повече фотона. Защото при два фотона можем да кажем, че неопределеността на  фазата   се получава от това, че двата фотона имат различни неизвестно какви фази.

За всеки точно определен брой фотони ще имаме неопределена сумарна фаза. Но когато е един неопределеността на честотата не може да се пренебрегне, Когато са повече, явно може

Преди 3 часа, Шпага said:

Аз мисля - или си мисля, че мисля - че при един фотон вариантите в разглеждания от нас случай са два:

1. Понятията честота и фаза нямат никакъв смисъл, тъй като винаги са абсолютно неопределени/неопределими, просто защото бройката - един фотон - винаги е абсолютно точно определена.

2. Принципът за неопределеността не важи, когато става дума за връзка между брой частици и някаква друга величина, защото неопределимостта на броя частици не е фундаментално свойство на тяхната природа, а е само ограничение в нашите възможности да ги преброим, когато са твърде много - например в един лазерен поток или в осветената стая. Всъщност, все едно къде....

Принципът за неопределеност важи. Но това, че има един фотон не винаги означава, че той е фиксиран в пространството. Например при опита с двата процепа ако сложим брояч при процепа ще имаме фиксиран в пространството фотон и той ще се проявява като частица, няма да има интерференция. Ако имаме източник на единични фотони, той ще ги изпуска през неопределено време, за това нямаме фиксирано положение на фотона и той се проявява като вълна.

Редактирано Ноември 20, 2017 от Doris

[Gravity]

Мисля, че тук Шпага е права. Формулата няма смисъл за точен брой фотони, независимо колко са. За точен брой фотони неравенстовот става 0>1. Което означава, че понятието фаза няма смисъл за точен брой фотони независимо дали са 1, 2, или  всеки друг брой.

От друга страна ще е по-полезно ако се посочи дефиницията на понятието фаза в квантовата теория. Така повечето чуденки сами ще отпоаднат. Ако някой има източник нека да посочи. Аз се рових малко из нета но нищо не намерих.

[Gravity]

On 11/18/2017 at 8:32, ramus said:

Как се получава така, че от една страна фотоните определят "вълните", а извън това те са нещо различно и имат различни свойства?

Аз не виждам нищо странно тук. Къщата е изградена от тухли, но една тухла не е къща и няма характеристиките на къща, като например брой спални.

[Gravity]

Преди 4 часа, Шпага said:

Аз мисля - или си мисля, че мисля - че при един фотон вариантите в разглеждания от нас случай са два:

1. Понятията честота и фаза нямат никакъв смисъл, тъй като винаги са абсолютно неопределени/неопределими, просто защото бройката - един фотон - винаги е абсолютно точно определена.

Не знам защо добавяш честотата.

Цитирай

2. Принципът за неопределеността не важи, когато става дума за връзка между брой частици и някаква друга величина, защото неопределимостта на броя частици не е фундаментално свойство на тяхната природа, а е само ограничение в нашите възможности да ги преброим, когато са твърде много - например в един лазерен поток или в осветената стая. Всъщност, все едно къде....

Не съм съгласен, че неопределеноста на броя е резултат от това дали можем да ги преброим. Ако полето е в състояние на суперпозиция на 3 фотона и на 5 фотона, тогава колко са фотоните?

[Малоум 2]

Преди 22 часа, Малоум 2 said:

On 19.11.2017 г. at 9:51, ramus said:

според мен "взаимодействието" предполага и взаимно влияние ( между фотоните) . Все пак фотона не е ли квант вълна? То е описано малко по-надолу в думите ви с аналогията "съобразяване" със съседните фотони: Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си ...

Точно това ми е въпроса - съществуват ли каквито и да са форми на взаимно повлияване - това за мен е взаимодействие. Преди "отпътуването" ли се задава всичко... или "ансамбъла" се оформя допълнително чрез взаимно "повлияване" между фотоните за достигане на измеримост и проявление на явлението кохерентност? Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони.

За Шпага

Преди 4 часа, Шпага said:

Малоум, може би трябва да си по-умерен в критиките срещу статуквото, особено като се има предвид колко основателни критики се нароиха срещу твоята хипотеза. А също и като се има предвид колко обширно НЕ си отговорил на напълно смислените въпроси, зададени ти от Рамус.

И въобще, нека да я караме по-скромно... въпреки че не винаги "скромността краси човека"

Принципно - всяко изказване е критика, дори да са само въпроси. Не са намерени отговори в статуквото или което е намерено (статията с времето) е незадоволителна фантазия.

Дал съм отговори и на Рамус. Е, не съм ги номерирал, в текста са, и понеже преди време обърнах внимание, че разграничавам: ВЪЗдействие от ВЗАИМОдействие - затова не коментирах "взаимно повлияване" - има философия.. За всеки обект падащите върху него фотони са "влияние на околната среда". Падащите Структурират вакподложка, а тя - влияе на начина на движение на обекта. Това е едноактно действие - реакцията на обекта е със собствена информация по "начин на образуване" към околното - затова, НЕ Е взаимодействие, а въздействие. Тоест - по примера "взаимодействие" с обмен на топка - топката не е една и съща и няма взаимно еднозначно съответствие. За кохерентност - трябват повече от една ЕМВълна или "излъчвател"- та да се сравнява - по фаза и/или по време, или по място на измерване. Това е дейност на Изследовател. За Природата - веднъж възникнало движение е неунищожимо, а се превръща в движение на друго. Посредством ОВ. Затова - всяко движение е относително - няма неподвижен (абсолютно) обект.

За Рамус

Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони.

"Вагонът" - пакет-фотон съм описал какво са му възможностите в решетката - стои си на място на което се е образувал (неподвижно ЕМПоле), или - при сфазиране със съсед конфигурацията му се променя ("гърбицата" може да се движи спрямо "родилното си състояние" - фазова скорост, а има и групова скорост на носещата честота). Движат се. Така - фотонът е частица с вълнови свойства. Но - без характеристика "маса". Движението (стъпката за всеки цикъл на образуване) е регламентирано от големината на вакуумните частици - под 10^-26 m. и колко на брой участват в пакет- фотон, ограничен от потенциали (обвивка) при прав и обратен ток. За възникване на движение вълнов процес - става с кохерентност по фаза в моментна обвивка  на два пакте-фотони- става обща обвивка. И така при повече на брой пакет-фотони - общата обвивка е като "крива тънкостенна тръба", променяща диаметъра си, а и може да е "сплесната" и "посукана". Пренася се РАЗЛИКА в импулс на съставящите пакет-фотони по прав и обратен ток. Понеже няма "завързване на възел", няма един център към който да се връща еднозначно разликата, то разпространението е по линия и няма съпротива на движението от "маса" - става възможно най-голяма скорост на пренос на импулс. Във вакуум е известна и в различни среди - също - максимална гранична скорост за обмен на импулс - ЕМВълна.

Гол фотон с характеристика на ЕМВълна - никога не е единичен, а е съставен от много пакет-фотони на ЕМПоле. Самото понятие за ЕМ "вълна" може да съществува благодарение на РАЗЛИКАТА в импулсите на съставящите го много пакет-фотони.

...

[Doris]

Преди 5 часа, Doris said:

Веднага ти отговарям - формулата е приложима за 2 и повече фотона. Защото при два фотона можем да кажем, че неопределеността на  фазата   се получава от това, че двата фотона имат различни неизвестно какви фази.

За всеки точно определен брой фотони ще имаме неопределена сумарна фаза. Но когато е един неопределеността на честотата не може да се пренебрегне, Когато са повече, явно може

Принципът за неопределеност важи. Но това, че има един фотон не винаги означава, че той е фиксиран в пространството. Например при опита с двата процепа ако сложим брояч при процепа ще имаме фиксиран в пространството фотон и той ще се проявява като частица, няма да има интерференция. Ако имаме източник на единични фотони, той ще ги изпуска през неопределено време, за това нямаме фиксирано положение на фотона и той се проявява като вълна.

Искам да уточня, за да не се хване някой за думата фиксиран, имам предвид, че е регистриран в даден момент  движещ се фотон (да кажем чрез разсейване от електрони) и този фотон е продължил да се движи след това.