Митовете и Физиката - Галилей!

[Шпага]

Преди 5 часа, scaner said:

Преди 8 часа, B0081 said:

Самото понятие хомогенно гравитационно поле изключва понятие падащо ускорително.

Цитирай

Да, изглежда представата ви що е хомогенно поле не е коректна.

Не разбирам защо считаш, че представата му не е коректна. Ако свободното падане в хомогенно поле е ускорително, принципът на еквивалентността изцяло губи смисъла си. Нали за да е валиден този принцип, свободното падане не трябва да се различава по нищо от движението по инерция.

[Шпага]

Преди 20 часа, Gravity said:

On ‎7‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 16:23, scaner said:

Да, точно така!

Антиинтуитивното е, че система от два фотона, но движещи се в една посока, ще има нулева маса на покой. 

Цитирай

Това има ли "физическо" обяснение? От една страна ми е пълна мистерия. От друга страна, чисто математически погледнато, е съвсем очевидно. 

Сканер, ако знаеш отговора на този въпрос, моля те да ни "светнеш". Много е интересен и терзае любопитството ми, а явно и това на Гравити

[Gravity]

Шпага, напълно е възможно този въпрос да няма отговор какъвто очакваме. От математическа гледна точка е очевидно защото така се събират вектори в пространството на Минковски. Но би било интересно ако има обяснение което тръгва от постулатите, да следва директно от относителноста на едновремеността или нещо от сорта.

[Малоум 2]

Преди 19 часа, ramus said:

вие фабулирате доста свободно и... твърде произволно. Аз, разбира се, не познавам т.н. "хипотеза". Но вече няколко пъти ви "хващам" в сериозни недоразумения относно психичния свят.

Не е добре да се роптае срещу хипотези,... защото, почти всичко ненаблюдаемо е тълкувано с тях. Ето какво съм писал едно време (в друга тема):

Цитирай

 

 

19.06.2016 ...

 

Пък, известно е, че истината е конкретна и не разрешава мисловни обобщения от такъв характер (за глобални проблеми). Обективната истина е една - независимо от чия или от каква гледна точка на различни теории/хипотези се разглежда.  Това са откритите природни закони, а не ...тълкуванията за тяхната същност. Казах вече, не един път, че има процеси които ЗА НИКОГО (от никого) не са наблюдаеми! Няма и не може да има експериментална проверка на процес "поглъщане на фотон" от частица. Което означава, че Човек не може да ползва метод: "око да види, ръка да пипне!" неограничено. Познаваме света с мозъкът си, с мислене, с хипотези за същност, с предположени следствия и т. н.

 

 

 

Не напразно описах как с хипотезата елементарно се разкриват всички особености на поведение на частиците в основополагащия експеримент на КТ - стрелбата по мишена с два процепа. Това е не само "мислен" експеримент, а и на практика е правен. И ако хипотезата ми обяснява експеримент, значи има шанс да е вярно отражение на обективната действителност. Това съм обяснил:  "...емпирични факти от наблюдение..." от физичен експеримент.

 

...

Ако с "физическа" хипотеза не може да се обясни съществуване на живот и Човек - тя не става. От "човеци" се правят хипотезите, пък и на тях са нужни, ако искат да знаят.

...

[ramus]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

озъкът си, с мислене, с хипотези за същност, с предположени следствия и т. н.

Може би е трудно да се овладее различаването - кога нещо е толкова силно желано, че изглежда на "обяснимо". Кога нещо е толкова силно нужно да е обяснимо? Толкова нужно - че започва да се бърка с фантазно.

Физическите хипотези, са просто... хипотези относно физиката. Но не и за психиката. Твърде бързо настоявате че сте изнамерили "всичкото"... и заради същото сте си направили 'своя версия' на това 'всичко', само и само да бъде обяснимо и обясняемо.

Не разбирате нищо от психичния свят. Това не е никаква хипотеза, нито ми е предположение. Вие продължавате да изписвате че НИЩО не разбирате относно съдържанието на понятието ОТРАЖЕНИЕ, в психичния му смисъл. Това че "нечие обяснение обяснява процес или явление" никога НЕ Е ПРОЦЕСА ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО, а си остава само обяснение. Обяснения за явления и процеси - много. Обяснители - също. Но никое обяснение НЕ ДАВА повече или по-малко шанс обяснението да става 'обективна реалност'.

Ако е налице хипотеза за обяснение на света... и в същата не стои самият обясняващ субект - в нещо като "знаменател в уравнението" - на обяснението липсва точно ОПРЕДЕЛЯЩОТО спрямо адекватност в резултата. БЕз СУБЕКТА и неговата роля, никое обяснение не би възниквало, не би съществувало, не би се породило...

Когато Обясняващия субект не разбира че той всъщност креатира и определя обяснението, той още не е узрял да схване че всичко тръгва от самия него и в него е отговорността - и за истината и заблудата (си).

ОБЯСНЕНИЯТА никога не са ОБЯСНЕНОТО без значение за каквито и да са експерименти, те се нуждаят от интерпретация. Без нея те нямат смисъл.

Вече ви написах - най-слабото звено в хипотезата (ви) е опита ви да я насочите към обяснение на психичните явления и процеси. А най-слабата страна на хипотезата ви... е че не осъзнавате че тя е отражение на самия вас. Това, разбира се, принципно се отнася до всяка... хипотеза, идея, мисъл... Но относно физиката експерименталния момент е твърде масов, твърде публичен, твърде изработван. Докато относно ПСИХИЧНОТО... нищо от горното не става. Не става и вашата хипотеза, нито математика, не става каквото и да е от всичко това. А и... основния недостатък е че ви липсва комплексен подход. Него - нито ще го намерите в популярни статии, нито в учебници, нито във сводките на ЦЕРН...

Не се мъчете над "хипотези" които хем обясняват психичния свят, хем и физичния. В общ смисъл вашето е нещо като "синдрома на "всичка-джията". Вече ви споменах че и на последното форумно събиране, на което не само аз присъствах, беше и още един "всичка-джия". Той също имаше подадена заявка за патент и изобретение преди много години, написал (според него) научен труд, носеше 5 екземпляра да ги оставил "който поискал да прочете за истината"... Останалите сами видяха, чуха. Аз познавах човека индиректно още от изворите.ком. Именно там той се беше заел да изписва идеята си за "четвъртичния закон" на мястото на "дуалните противоположности".  Той също настояваше че е обяснил всичко сред вселената, човека, психиката...

По принцип всеки човек има своите търсения, защото отвътре го "бодат" разни негови си фиксации. Няколко пъти вие самия настоявахте писмено нещо много просто "... на мен ми стига че хипотезата ми дава обясненията за живота, света, човека..." (цитирам по смисъл). Хванат сте в собствения си капан, чудесно го поддържате и самия вие сте и Капана, и Уловения - в психичната вселена това не е парадокс. Въобще "там" е нещо много подобно на "реалността на Алиса"... А вие нямате никакъв шанс да боравите с парадокси, светът ви е подреден и всичко извън тази му подредба за вас е "хаос и бъркотия" - демек "абсурд".

Ако бяхте останали само в лоното на "физиката", щеше да е по-добре за илюзията "истината я знам, защото съм намерил обясненията за света". Но в психичното... просто си нямате идея колко е дълбоко блатото в което сте нагазили. Никаква идея!

Редактирано Декември 12, 2017 от ramus

[Шпага]

On ‎12‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 11:13, Gravity said:

Шпага, напълно е възможно този въпрос да няма отговор какъвто очакваме. От математическа гледна точка е очевидно защото така се събират вектори в пространството на Минковски. Но би било интересно ако има обяснение което тръгва от постулатите, да следва директно от относителноста на едновремеността или нещо от сорта.

Надявам се, че има не само математично, но и "физично" обяснение! Засега си мисля, че девизът "Мълчи и смятай" се отнася само за Квантовата механика, докато при СТО и ОТО всичко е със стабилна опора именно в постулатите

Редактирано Декември 14, 2017 от Шпага

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Шпага said:

Надявам се, че има не само математично, но и "физично" обяснение! Засега си мисля, че девизът "Мълчи и смятай" се отнася само за Квантовата механика, докато при СТО и ОТО всичко е със стабилна опора именно в постулатите

Здрасти, Шпага!

Не е много страшно, даже е понятно:

https://www.youtube.com/watch?v=jglzEgtRjWk

 

[Шпага]

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Здрасти, Шпага!

Не е много страшно, даже е понятно:

https://www.youtube.com/watch?v=jglzEgtRjWk

 

Малоум, с това "клипче" ти направо ме нокаутира но... както се казва в такива случаи: "Продължаваме напред!"

[Gravity]

On 12/14/2017 at 8:32, Шпага said:

Надявам се, че има не само математично, но и "физично" обяснение! Засега си мисля, че девизът "Мълчи и смятай" се отнася само за Квантовата механика, докато при СТО и ОТО всичко е със стабилна опора именно в постулатите

"Мълчи и смятай" го разбирам по друг начин, като "не задавай наудобни въпроси, не сме готови с отговорите". В квантовата механика дори и чисто математически нещата на са напълно изпипани, дакато в ТО всичко е математически изрядно.

Преди 3 часа, Шпага said:

Малоум, с това "клипче" ти направо ме нокаутира но... както се казва в такива случаи: "Продължаваме напред!"

Това клипче няма нищо общо.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Шпага said:

Малоум, с това "клипче" ти направо ме нокаутира но... както се казва в такива случаи: "Продължаваме напред!"

Напред! Има недобре поднесена информация в "общ курс" или "кратък", за естествеността на възникване на математиката (не само символите, а и "нуждите") Файнман отделя няколко лекции за показване на нуждата от изобретяване на "числа" и работата с числата и векторите. Полезно е и се избягва стресирането от "Квой туй сега, пък?!"

(За себе си съм приел (не е много коректно, но удобно - "пътуване във времето назад" е фактически, откриване в "сега"-то на "памет на връзките" в готови вече структури) имагинерната единица като възможност за "черпене- вземане" на информация от миналото - нали всички събития реално са в миналото, а на база тяхно "измерване" правим "сега"-то, или се опитваме да предвидим бъдещето. Ако забележиш картинката - има хоризонтална "действительная част". в имагинерната равнина, а комплексно спрегнатото е "образ" на комплексното число. Като отражение на имагинерното число ... в реалността! Произведението им - дава "квадрат", но на "суми". С въвеждане на имагинерната единица се избягват "смесени произведения" в резултата. И се получават реални стойности на измереното-видяното.)

...

Ето за числото пи:

https://www.youtube.com/watch?v=gDrv4C-A3vA

 

...

[scaner]

On вторник, Декември 12, 2017 at 10:02, Шпага said:

Сканер, ако знаеш отговора на този въпрос, моля те да ни "светнеш". Много е интересен и терзае любопитството ми, а явно и това на Гравити

Здравей Шпага! Прощавай че чак сега отговарям, но тази седмица нямах никакво време...

Това което казах е следствие от физическите закони, които познаваме. Много често е трудно да се проследи някаквоо "физическо" обяснение зад подобни твърдения. Например, от изотропността на пространството следва, че действието е равно на противодействието. Но никакъв "физически" механизъм не можем да илюстрираме тук.

Аз се опитах да пресметна за себе си как една такава конфигурация на фотоните би се илюстрирала чрез инертна маса на системата и, в някакво взаимодействие. Тъй като ефектът не е класически, трябва да се ползват законите на СТО, и сметките изобщо не са за слабонервни :), затова се отказах.  Някакъв "физически" процес който да води до това, не зная. Всичко се основава на мистериозната връзка на маса и енергия, в която се намесва и импулсът. Импулсът, знаем, в ОТО може да е причина за гравитация, т.е. за проява на гравитационна маса. В СТО в разглежданият пример виждаме проява на импулса в промяна на инертната маса. На това се основава твърдението ми, че масата е феномен на движението. Но физически процеси, които да управляват тази връзка, мисля че никой не знае.

[scaner]

On вторник, Декември 12, 2017 at 17:59, Малоум 2 said:

Ако с "физическа" хипотеза не може да се обясни съществуване на живот и Човек - тя не става.

За целта трябва да имаме и "физическа хипотеза", и обяснение. В случая не е на лице нито едно от двете.

[B0081]

On 12/12/2017 at 8:02, Шпага said:

On ‎7‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 16:23, scaner said:

Да, точно така!

Антиинтуитивното е, че система от два фотона, но движещи се в една посока, ще има нулева маса на покой. 

 

On 12/16/2017 at 13:18, scaner said:

 

Аз се опитах да пресметна за себе си как една такава конфигурация на фотоните би се илюстрирала чрез инертна маса на системата и, в някакво взаимодействие. Тъй като ефектът не е класически, трябва да се ползват законите на СТО, и сметките изобщо не са за слабонервни :), затова се отказах.  Някакъв "физически" процес който да води до това, не зная. Всичко се основава на мистериозната връзка на маса и енергия, в която се намесва и импулсът. Импулсът, знаем, в ОТО може да е причина за гравитация, т.е. за проява на гравитационна маса. В СТО в разглежданият пример виждаме проява на импулса в промяна на инертната маса. На това се основава твърдението ми, че масата е феномен на движението. Но физически процеси, които да управляват тази връзка, мисля че никой не знае.

Аз преди време заставах зад позицията че светлината е вълна , а не частица. Но един ден си зададох въпроса, защо трябва да избирам между вълна или частица ? Водата при различни условия може да бъде в различни състояния - лед, пара, течно. Може би и светлината притежава подобни свойства. Сега моята позиция е точно такава-  светлината при различни условия има свойството да променя състоянието си (Общо казано). Може би това е и позицията на съвременното научно съобшество, не знам. Това което исках да кажа че при движението светлината е вълна (такива са фактите) , но при взаимодействието е частица -фотон . Може би вече разбирате защо ги казвам тези общоизвестни факти...

 Дали е антиинтуитивно твърдението ? Да, защото е некоректно . Фотоните нямат свойството да се движат. Фотон може да взаимодейства но когато говорим за разпространението (движението) на светлината  коректно е да говорим за вълна. Ако сте съгласни с това , тогава по какъв начин се опитвате да сметнете масата на вълната ? Разбира се това е причината да се намесят импулсът и енергията, защото  вълната не притежава характеристиката като маса, и се описва чрез импулс и енергия. Не искам да подценявам възможностите ви, но много се съмнявам да можете да сметнете масата на "фотона" в движение. 

Но ми е по интересен другия въпрос. Вие казахте че представата ми за хомогенно гравитационно поле не е коректна ( спрямо вашата или общоприетата представа). Може ли да обясните устройството на това хомогенно гравитационно поле, за да разбера къде се разминават представите ни. Понятието гравитационно поле е сравнително ясно. Явно проблемът идва от хомогенното. Кое му е хомогенното на гравитационното поле - ускорението, самото поле , или нещо друго ?  Моята представа за хомогенното гравитационно поле е поле с някакваи характеристики, като във всяка точка от това поле характеристиките му са еднакви. Според общоприетото мнение ако едно тяло попадне в таково поле то то ще съхранява движението си (покой), понеже липсват сили които да променят движението му . Как в таково поле може да има падащо тяло ? Какво разбираме под падащо - ускоряващо ли ?  

Ако имате свободно време, бих се радвал да получа обяснения.

Редактирано Декември 17, 2017 от B0081

[scaner]

Преди 4 часа, B0081 said:

Това което исках да кажа че при движението светлината е вълна (такива са фактите) , но при взаимодействието е частица -фотон . Може би вече разбирате защо ги казвам тези общоизвестни факти...

Дали това са общоизвестни факти? Съмнявам се...

Кое в поведението на фотона потвърждава вашата представа? Вълната има едно важно каество: нейният спектър от енергии е непрекъснат, а тя се стреми да заеме цялото пространство. Вълната взаимодейства нелокално, нейният фронт може да взаимодейства едновременно с много раздалечени точки. По тази причина вълната при взаимодействие отдава само част от енергията си, само тази част от вълната, която се намира в областта на взаимодействието. Фотонът, за разлика от вълната, се характеризира с фиксирана енергия, и при взаимодействие отдава цялата си енергия. Това е невъзможно, ако по време на разпространението фотонът се разпространява като вълна - няма как при взаимодействието тази разпростираща се все повече в пространството вълна изведнъж да се събере на едно място и да отдаде цялата си енергия. Ефектът на Комптън е добра демонстрация, че светлината се разпространява не като вълна, а запазва квантуваността си - вълната не може да създаде това, което се наблюдава при този ефект.  Друг е въпросът, че фотонът при определени взаимодействия проявява и вълнови свойства.

Преди 4 часа, B0081 said:

Фотоните нямат свойството да се движат. Фотон може да взаимодейства но когато говорим за разпространението (движението) на светлината  коректно е да говорим за вълна. Ако сте съгласни с това , тогава по какъв начин се опитвате да сметнете масата на вълната ?

Имате "блокче" енергия при излъчване, което "блокче" взаимодейства по-късно, пренасяйки своите характеристики, импулс и енергия едно към едно. Някой между излъчването и поглъщането на това "блокче" трябва да помни неговите параметри. Това, което "помни" съответните параметри, е наречено фотон.   Очевидно става някакъв пренос на тази енергия между точките на излъчване и поглъщане, следователно фотонът се движи. Друг е въпросът с каква скорост се движи този фотон. Както казва Файнман в една книжка, фотоните могат да се движат (във вакуум) с най-различни скорост, но най-вероятната между тях е скоростта на светлината.

Вие изглежда си представяте някаква "умна" вълна, която изглежда изобщо не е вълна. Създайте модел на тази вълна, опишете я количествено, и веднага ще се види има ли живот за нея, или е противоречиво създание.

Преди 4 часа, B0081 said:

Кое му е хомогенното на гравитационното поле - ускорението, самото поле , или нещо друго ?  Моята представа за хомогенното гравитационно поле е поле с някакваи характеристики, като във всяка точка от това поле характеристиките му са еднакви. Според общоприетото мнение ако едно тяло попадне в таково поле то то ще съхранява движението си (покой), понеже липсват сили които да променят движението му .

Вашата представа е много коректна. И гравитационното, и електрическото полета имат две основни характеристики: потенциал и интензитет. И за двете полета интензитетът е вектор, който определя посоката на силата. Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството

F = q.E

При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето. Хомогенно поле означава поле с еднакъв интензитет във всяка точка, точно както си го представяте. Само дето бъркате: след като във всяка точка на полето пробно тяло ще придобие едно и също ускорение, то няма как да съхранява движението или покоят си, защото ще се движи с ускорението, определено от интензитета на полето, казано по друг начин - пада свободно в това поле, ако не му действа друга, удържаща сила. Така че изречението, началото на което съм подчертал, не е вярно.

[B0081]

1 hour ago, scaner said:

Вашата представа е много коректна. И гравитационното, и електрическото полета имат две основни характеристики: потенциал и интензитет. И за двете полета интензитетът е вектор, който определя посоката на силата. Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството

F = q.E

При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето. Хомогенно поле означава поле с еднакъв интензитет във всяка точка, точно както си го представяте. Само дето бъркате: след като във всяка точка на полето пробно тяло ще придобие едно и също ускорение, то няма как да съхранява движението или покоят си, защото ще се движи с ускорението, определено от интензитета на полето, казано по друг начин - пада свободно в това поле, ако не му действа друга, удържаща сила. Така че изречението, началото на което съм подчертал, не е вярно.

По отношение на фотоните най вероятно е така както казвате.

Но това което сте написали по отношение на хомогенното гравитационно поле е много интересно. И е възможно да се стигне до логически парадокс. Но преди това искам да съм сигурен че съм ви разбрал.

 Ако използвам формулата за да разбера за какво говорим , то при положение че гравитационната маса е равна на нула , то и силата ще е нула като резултат. И дори не е необходимо ускорението да е едно и също . Не е ли така ? 

Но нека да видим какъв е физическия смисъл. Единствения вариант който виждам за възможен е този при койото интензитетът на хомогенното гравитационното поле във всяка една точка е ускоряващ. И е еднакъв във всяка една точка. Например във всяка една точка интензитетът е равен на единица ускорение, и според вас тялото ще пада ускоряващо.  Тоава ли е коректната според вас представа ?

Редактирано Декември 17, 2017 от B0081

[scaner]

1 hour ago, B0081 said:

Ако използвам формулата за да разбера за какво говорим , то при положение че гравитационната маса е равна на нула , то и силата ще е нула като резултат. И дори не е необходимо ускорението да е едно и също . Не е ли така ? 

Така е. Маса на пробният обект равна на нула е еквивалентна на липса на обект. Липсващ обект не изпитва сили. Говорим за класичеката физика. Фотонът има маса нула, но той не е класическа частица, и не се описва от нютоновата гравитация, така че да не го намесваме.

1 hour ago, B0081 said:

Единствения вариант който виждам за възможен е този при койото интензитетът на хомогенното гравитационното поле във всяка една точка е ускоряващ. И е еднакъв във всяка една точка. Например във всяка една точка интензитетът е равен на единица ускорение, и според вас тялото ще пада ускоряващо.  Тоава ли е коректната според вас представа ?

Интензитетът на поле е "ускоряващ" винаги, когато не е нула, независимо дали полето е хомогенно или не. Хомогенността се определя от еднаквостта на интензитета (като вектор) във всяка точка. На земята в малки области с много добро приближение е така: интензитетът в близки точки има една и съща величина и на практика едно и също направление. Е, хомогенното поле е когато това приближение стане точност.

[B0081]

Преди 14 минути, scaner said:

Интензитетът на поле е "ускоряващ" винаги, когато не е нула, независимо дали полето е хомогенно или не. Хомогенността се определя от еднаквостта на интензитета (като вектор) във всяка точка. На земята в малки области с много добро приближение е така: интензитетът в близки точки има една и съща величина и на практика едно и също направление. Е, хомогенното поле е когато това приближение стане точност.

Добре, според мен това  физически не отговаря на реалността. Ще противопоставя на това твърдение няколко други, едно по едно. Само нека да избегнем формулите поне на този етап.

Казахте че на Земята в малки области интензитетът е почти еднакъв и с добро приближение е еднакъв. Но всъщност той не е еднакъв което и кара да падат обектите. Тази разлика в интензитета на полето и представлява гравитация която кара да падат телата. Разликата в интензитета е гравитацията.  Кокгато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, ускорението м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум. И колкото разстоянието м/у две точки е по малко толкова по еднакъв ще става интензитет и толкова ще се намаля ускрението. И когато стигнем до еднакъв интензитет ще стигнем до липсата на ускорението. С други думи може да се каже че направлението на вектора ще изчезне при еднакъв интензитет на полето.

 Да разгледаме по конкретно нещата . В дадена точка "А" имаме поле с интензитет с ускорение 10м/с. В друга точка "Б" по близка към тялото създаващо това поле интензитетът е с ускорение 11м/с. Между тези две точки има нехомогенност, за да намалим тази нехомогенност ще намалим разстояние между точките. Затова ще изберем точка "В" която се намира много близо до точка "А" в която ускорението е 10.1м/с. Получаваме много по хомогенна област на полето, но разликата м/у ускорението 10м/с и 10.1м/с е само 0.1м/с.  И когато получим хомогенно поле то ускорението ще бъде равно на нула.  

Предполагам че заблудата за ускореното движение в хомогенното гравитационно поле идва от това че се смята че във всяка една точка действа ускорение 10м/с, и тялото ще се ускорява с това ускорение. 

 

 

[Moon_Watcher]

Преди 10 часа, B0081 said:

Кокгато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, ускорението м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум.

  Грешно твърдение!

Правилното твърдение е следното: Когато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, разликата в ускоренията м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум.

За да има ускорение едно тяло в гравитационно поле, не е необходимо да го разглеждаме в две различни точки за да определим количествено ускорението.

Необходима и достатъчна е само една точка.  Ето и формулата:   а = G*M/R², където G - гравитационната константа, M - масата на тялото в чието гравитационно

поле се намира пробното тяло, R - разстоянието на пробното тяло до гравитационния център на тялото M и съответно - а е ускорението на пробното тяло, когато

то се намира на разстояние R от гравитационния център на тялото M.  Както се вижда, пробното тяло не се разглежда в две точки.

 

[Шпага]

Нямаме шанс да се разберем, докато не уточним от каква гледна точка водим "спора". Получава се някаква абсурдна смесица между т. нар. "Нютонова физика" и ОТО, а от време на време се намесва и СТО, та даже и Квантовата механика.

Например безсмислено е да говорим за гравитационно поле, имайки предвид "кривина" на време-пространството, и да коментираме понятия като хомогенност и интензитет на такова поле, а всъщност да приемаме гледната точка на ОТО, според която гравитацията въобще не е поле...

[B0081]

Преди 1 час, Moon_Watcher said:

  Грешно твърдение!

Правилното твърдение е следното: Когато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, разликата в ускоренията м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум.

За да има ускорение едно тяло в гравитационно поле, не е необходимо да го разглеждаме в две различни точки за да определим количествено ускорението.

Необходима и достатъчна е само една точка.  Ето и формулата:   а = G*M/R², където G - гравитационната константа, M - масата на тялото в чието гравитационно

 

Това не е достатъчно условие за да възникне движеща се сила.

Между Земята и Луната има точка в която интензитетът не е нулев, но движение не възниква, поради компенсиране на силите. Лесно може да се сметне къде се намира точно тази точка и какво ускорение има.

[Moon_Watcher]

Преди 3 минути, B0081 said:

Това не е достатъчно условие за да възникне движеща се сила.

Между Земята и Луната има точка в която интензитетът не е нулев, но движение не възниква, поради компенсиране на силите. Лесно може да се сметне къде се намира точно тази точка и какво ускорение има.

   За два или повече източника на гравитация последователно се прилага горната формула за всеки от тях. Тъй като ускорението

освен големина има и посока (векторна величина) трябва да се съберат векторно пресметнатите ускорения и да се намери

резултантното. Ако излезе, че е нула, значи пробното тяло няма да се ускори наникъде. Ако не е нула, ще се ускорява с резултантното

по големина и посока ускорение. В общия случай, в процеса на движение, пробното тяло ще променя големината и посоката на ускорението,

тъй като във всеки един момент от движението му пространствената конфигурация между него и източниците на гравитация няма да бъде

една и съща.

[B0081]

Преди 2 часа, Moon_Watcher said:

   За два или повече източника на гравитация последователно се прилага горната формула за всеки от тях....

Принципно си прав. Но това може да  не е пълна картина. 

Интересно ми е какво точно разбираш под нулево ускорение в точката на компенсиране на силите?

[Moon_Watcher]

Преди 54 минути, B0081 said:

Интересно ми е какво точно разбираш под нулево ускорение в точката на компенсиране на силите?

Ако пробното тяло е било в покой в точката на компенсиране на силите, то ще си остане в покой.

Ако, обаче, то е достигнало тази точка в процес на движение, разбира се, ще продължи да се движи,

но точно в момента, когато се намира във въпросната точка и само тогава, движението му няма да е ускорително.

 

Редактирано Декември 18, 2017 от Moon_Watcher

[scaner]

Преди 16 часа, B0081 said:

Добре, според мен това  физически не отговаря на реалността. Ще противопоставя на това твърдение няколко други, едно по едно. Само нека да избегнем формулите поне на този етап.

Казахте че на Земята в малки области интензитетът е почти еднакъв и с добро приближение е еднакъв. Но всъщност той не е еднакъв което и кара да падат обектите. Тази разлика в интензитета на полето и представлява гравитация която кара да падат телата. Разликата в интензитета е гравитацията.  Кокгато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, ускорението м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум. И колкото разстоянието м/у две точки е по малко толкова по еднакъв ще става интензитет и толкова ще се намаля ускрението. И когато стигнем до еднакъв интензитет ще стигнем до липсата на ускорението. С други думи може да се каже че направлението на вектора ще изчезне при еднакъв интензитет на полето.

 Да разгледаме по конкретно нещата . В дадена точка "А" имаме поле с интензитет с ускорение 10м/с. В друга точка "Б" по близка към тялото създаващо това поле интензитетът е с ускорение 11м/с. Между тези две точки има нехомогенност, за да намалим тази нехомогенност ще намалим разстояние между точките. Затова ще изберем точка "В" която се намира много близо до точка "А" в която ускорението е 10.1м/с. Получаваме много по хомогенна област на полето, но разликата м/у ускорението 10м/с и 10.1м/с е само 0.1м/с.  И когато получим хомогенно поле то ускорението ще бъде равно на нула.  

Предполагам че заблудата за ускореното движение в хомогенното гравитационно поле идва от това че се смята че във всяка една точка действа ускорение 10м/с, и тялото ще се ускорява с това ускорение. 

Вие бъркате потенциал и интензитет. Това което сте написали е валидно за потенциала.

[scaner]

Преди 3 часа, B0081 said:

Между Земята и Луната има точка в която интензитетът не е нулев, но движение не възниква, поради компенсиране на силите. Лесно може да се сметне къде се намира точно тази точка и какво ускорение има.

Ускорението в тази точка е нула, защото интензитетите на двете полета - на земята и луната - в нея са еднакви по големина и противоположни по посоки, т.е. се уравновесяват взаимно. Сумарният интензитет, т.е. интензитетът на общото поле, ще бъде нула. Поведението на всяко тяло се определя от интензитета на общото поле в дадена точка.