Митовете и Физиката - Галилей!

[B0081]

 

 

Така е. 

Според това как е поставено условие се получава точно както казвате. 

Представата ми за хомогенното гравитационно поле беше погрешна. 

[B0081]

  On 18.12.2017 г. at 14:51, scaner said:

Ускорението в тази точка е нула, защото интензитетите на двете полета - на земята и луната - в нея са еднакви по големина и противоположни по посоки, т.е. се уравновесяват взаимно. Сумарният интензитет, т.е. интензитетът на общото поле, ще бъде нула. Поведението на всяко тяло се определя от интензитета на общото поле в дадена точка.

Expand  

Интересно ми е дали съществува теоретически таково поле ? И как се нарича , ако съществува ? (както например теоретически съществува хомогенното грави - поле).  Гравитационната маса в таково поле ще е равна на нула ?

 И един по практичен въпрос : Имаме два различни по маса обекти които създават съответно по слабо и по силно гравитационно поле. Телата / полетата не си взаимодействат .  В определена точка на по слабото грави поле имаме ускорение / интензитет "x". По същия начин в определена точка на по силното поле има точка със същото ускорение/интензитет "x" равно на това в по слабото поле. Въпросът ми е : има ли разлика на полетата в тези точки ?  

Редактирано Декември 18, 2017 от B0081

[scaner]

  On 18.12.2017 г. at 22:29, B0081 said:

Интересно ми е дали съществува теоретически таково поле ? И как се нарича , ако съществува ? (както например теоретически съществува хомогенното грави - поле).  Гравитационната маса в таково поле ще е равна на нула ?

Expand  

Гравитационната маса не зависи от полето. Теоретически може да съществува практически всякакво поле, например поле, чийто интензитет в голяма област е нула. В куха сфера например е така, там обектите не се привличат от стените..

  On 18.12.2017 г. at 22:29, B0081 said:

 И един по практичен въпрос : Имаме два различни по маса обекти които създават съответно по слабо и по силно гравитационно поле. Телата / полетата не си взаимодействат .  В определена точка на по слабото грави поле имаме ускорение / интензитет "x". По същия начин в определена точка на по силното поле има точка със същото ускорение/интензитет "x" равно на това в по слабото поле. Въпросът ми е : има ли разлика на полетата в тези точки ?  

Expand  

Правилото е, след като полетата не си взаимодействат (гравитационното, както и електростатичното полета не си взаимодейства само със себе си, значи няма да взаимодействат полетата от два източника), че във всяка точка на пространството се сумират потенциалите на полетата от различните източнници, и се получава потенциала на общото поле. Ускорението в дадена точка тогава ще се определи от промяната на този потенциал в пространството (нарича се градиент). Това е еквивалентно на векторна сума на интензитетите на полетата, създадени от всеки източник. Може да се каже, че полето е нула (няма поле) само когато потенциалът е нула. Интензитетът може да е нула и при ненулев потенциал, както в примера с точката между луната и земята..

 

За Шпага: всичко това са разкази на тема Нютонова гравитация. При ОТО е малко по-различно - там в общият случай полето няма потенциал и не може да се смята толкова просто, потенциал има само в приближение на слаби полета.

[B0081]

  On 17.12.2017 г. at 18:09, scaner said:

 

Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството

F = q.E

При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето.

Expand  

При интензитет равен на нула не излиза ли че гравитацоинна маса също ще е равна на нула?

 

[scaner]

  On 19.12.2017 г. at 10:31, B0081 said:

При интензитет равен на нула не излиза ли че гравитацоинна маса също ще е равна на нула?

Expand  

Как стигате до такъв извод?

[Малоум 2]

  On 17.12.2017 г. at 13:22, B0081 said:

Аз преди време заставах зад позицията че светлината е вълна , а не частица. Но един ден си зададох въпроса, защо трябва да избирам между вълна или частица ? Водата при различни условия може да бъде в различни състояния - лед, пара, течно. Може би и светлината притежава подобни свойства. Сега моята позиция е точно такава-  светлината при различни условия има свойството да променя състоянието си (Общо казано). Може би това е и позицията на съвременното научно съобшество, не знам. Това което исках да кажа че при движението светлината е вълна (такива са фактите) , но при взаимодействието е частица -фотон . Може би вече разбирате защо ги казвам тези общоизвестни факти...

 Дали е антиинтуитивно твърдението ? Да, защото е некоректно . Фотоните нямат свойството да се движат. Фотон може да взаимодейства но когато говорим за разпространението (движението) на светлината  коректно е да говорим за вълна. Ако сте съгласни с това , тогава по какъв начин се опитвате да сметнете масата на вълната ? Разбира се това е причината да се намесят импулсът и енергията, защото  вълната не притежава характеристиката като маса, и се описва чрез импулс и енергия. Не искам да подценявам възможностите ви, но много се съмнявам да можете да сметнете масата на "фотона" в движение. 

Expand  

Преди време (15.01.2016), съм  писал за обяснение:

"...За разлика от теорията на струните примковата квантова гравитация предполага съществуването на дискретна мрежа на пространство-времето, образувана от квантови клетки. Динамиката на тези клетки определя структурата на пространство-времето.

щом вкарва динамика в зърнест модел на изначалната субстанция! - (в етера-ефир, вакуума, --- че е вътре подвижен, динамичен, но "външно" има граници-ограничения, наподобяващи клетки. Свързването на клетки е по съвпадения на фаза - синхронизиране и така се оформят линии - геодезични, по които става пренос на импулс. Фазовото свързване може да прави кривина за геодезична, при която може ... "змията да захапе опашката си" - цикъл на повтаряне на себе си. Тава е началото на вещеви обект - голямата кривина завързва в себе си голямата енергия за изменение на околното й пространство и прави нови повърхнини-граници в които е ЗАТВОРЕНА ДИНАМИКАТА за образуване на този нов обект - със собствена характеристика "маса" - съпротива при опит за преместване в изменени-променливи полета)"

...

[B0081]

  On 19.12.2017 г. at 12:52, scaner said:

Как стигате до такъв извод?

Expand  

F=qE , за гравитационно поле:  F=mE ,  m=F/E , ако E =0 , то m = 0. 

Е = а. , F=ma., m=F/a

Нека имаме зададени по условие : а ="9,8" , F = "98" , търсим масата на тялото :

m = F/a = 98 / 9,8 = 10 kg. 

На разстояние по отдалечено от източника на гравитация същото тяло при а = 1 където F=10 масата на тялото ще бъде пак 10 кг. 

Получава се че при отдалечаване на тяло от източника на гравитация ускорението/интензитетът се намаля но силата също се намаля с еднаква пропорция, при което тялото си запазва масата. Можем да намаляме пропорцията до безкрайност, но не и до нулата. При нулата масата ще изчезне. 

Погрешни ли са разсъжденията ми ?

[B0081]

  On 19.12.2017 г. at 16:03, Малоум 2 said:

Преди време (15.01.2016), съм  писал за обяснение:

 

Expand  

Има някаква вероятност твоята представа за природата да е вярна и да си изпреварил времето си, но за съжаление аз нищо не мога да разбера от това което описваш. За мен физиката има такава поредност на сложност: класическа , релятивистка,квантова и струнна теория . Твоите обяснениия за мен се нареждат зад струнната теория. А на мен ми харесва да "човъркам" колкото може по към класическа.

[scaner]

  On 19.12.2017 г. at 22:26, B0081 said:

F=qE , за гравитационно поле:  F=mE ,  m=F/E , ако E =0 , то m = 0. 

Expand  

Нещо не сте добри приятели с математиката

Да се върнем на F=m.E. Това е израз на пропорционалност: F е пропорционално на E, с коефициент на пропорционалност m. Величините F и E не са свързани поотделно с някаква функционалност с коефициента на пропорционалност m. Ако Е = 0, то и F=0, независимо каква е стойността на m. .От посоченото равенство изобщо не следва, че m се променя от силата и интензитета на полето.

Погледнете го от друга гледна точка: колкото и малко да е Е, но да е ненулево, масата m е константна величина. Защо изведнъж тя трябва да променя - и то със скок! - стойността си, когато Е стане точно нула? Тук трябва някакъв физичен принцип, с който да се обосновете за това превръщане, не математика. А такъв няма.

[Gravity]

  On 19.12.2017 г. at 22:26, B0081 said:

F=qE , за гравитационно поле:  F=mE ,  m=F/E , ако E =0 , то m = 0. 

Expand  

Като добавка, от m=F/E, ако Е=0 то m ще е безкрайност а не 0.

Редактирано Декември 20, 2017 от Gravity

[Gravity]

@ Шпага : Не знам дали това разяснява или не, но ето как аз гледам на ситуацията с фотоните.

 В класическата физика частиците (или системите от частици) имат различни характеристики включително енргия и импулс. енергията е скаларна величина, импулса е вектор в тримерното Евклидово пространство. В сто тези две величини се обединяват в една четери мерна наречена 4-вектор на енергията-импусла. Подобно на това как времето и простраството се обединяват в пространство-времето, това не е само повърхностана аналогия. Тези 4-вектори в пространството на Минковски имат норма подобна на дължината на векторите в тримерното Евклидово пространство. Разликата е, че тази норма може да е положителна, но може и да е нула без вектора да е нулев. Интерпретацията е, че това е точно масата на покой т.е. масивни частици ще имат положителна норма, фотоните ще имат нулева. Ако приемем скороста на светлината за единица (с=1), то горното може да си го представи по следният начин. Ако вектора има наклон 45 градуса (спрямо пространственната част на пространство времето) то той има нулева норма т.е. характеризира система с нулева маса на покой. Ако наклона е по-голям, нормата е положителна и сиситемата има ненулева маса на покой. С други думи ако времевата компонета на вектора е точно равна на пространствената, то масата е нула, ако времевата компонета е по-голяма, масата е различна от нула.

 След това лирично отклонение се връщаме при фотоните. Два фотона излъчени в една посока един след друг ще имат паралени 4-вектори и сумата им ще е паралелна на тях, и следователно ще е под 45 градуса и за това тази система ще има нулева маса. Ако са излъчени в противоположни посоки, то всеки от векторите ще е под 45 градуса на в различни посоки и сумата им ще "вертикален" вектор. И по тази причина системата ще има ненулева маса. 

[scaner]

  On 20.12.2017 г. at 12:05, Gravity said:

Като добавка, от m=F/E, ако Е=0 то m ще е безкрайност а не 0.

Expand  

Всъщност и F ще бъде нула, така че имаме m=0/0, което е неопределеност, може да бъде всяко число. Например може да твърдим че m=5. Проверка: 5.0 = 0, вярно е Но може и да е -16. Затова такова равенство е неопределеност, и не може да се интерпретира с определена стойност на m, в частност да се твърди че е нула.

  On 20.12.2017 г. at 12:06, Gravity said:

След това лирично отклонение се връщаме при фотоните. Два фотона излъчени в една посока един след друг ще имат паралени 4-вектори и сумата им ще е паралелна на тях, и следователно ще е под 45 градуса и за това тази система ще има нулева маса. Ако са излъчени в противоположни посоки, то всеки от векторите ще е под 45 градуса на в различни посоки и сумата им ще "вертикален" вектор. И по тази причина системата ще има ненулева маса. 

Expand  

Може и малко по-"механистично" да се разсъждава. Центъра на масата на покой на една система от два фотона, движещи се в една и съща посока, ще се движи също със скоростта на светлината, тоест такава система не би трябвало да има маса. От друга страна, центъра на масата на една система от разнопосочно движещи се фотони ще бъде в покой (или ще се движи с подсветлинна скорост). Такава система ще има ненулева енергия, т.е. ще се държи като обект който трябва да има маса (не може обект в частност в покой да има енергия, а да няма маса).

[B0081]

  On 20.12.2017 г. at 7:42, scaner said:

  On 20.12.2017 г. at 12:53, scaner said:

Всъщност и F ще бъде нула, така че имаме m=0/0, което е неопределеност, може да бъде всяко число. Например може да твърдим че m=5. Проверка: 5.0 = 0, вярно е Но може и да е -16. Затова такова равенство е неопределеност, и не може да се интерпретира с определена стойност на m, в частност да се твърди че е нула.

 

Expand  

Погледнете го от друга гледна точка: колкото и малко да е Е, но да е ненулево, масата m е константна величина. Защо изведнъж тя трябва да променя - и то със скок! - стойността си, когато Е стане точно нула? Тук трябва някакъв физичен принцип, с който да се обосновете за това превръщане, не математика. А такъв няма.

Expand  

Да, мисля че разбрах същността на въпроса. 

При интензитет равен на нула, съответно и силата равна на нула, може да се твърди че полето отсъства, или че характеристиките с които то се проявява отсъстват ( в случая интензитет и сила). От това следва че връзките на формулата F=mE, не работят, което не изключва наличие на масата на телата в таково поле. Но връзката между масата интензитетът и силата не може да се проследи.

Но има едно нещо което не мога да разбера. Когато едно тяло наближава тази точка в която отсъства интензитет, тялото притежава маса и тази маса остава константна величина при намалящ интензитет на полето.  Този намалящ се интензитет ми изглежда че отива към безкрайност. Кога и как тялото преминава в точката от полето в което интензитетът е нула ?

 С други думи въпросът е следния: имаме поле с намалящ интензитетът клонящ към безкрайност. Как настъпва момента в който интензитет става равен на нула ?

 

Редактирано Декември 20, 2017 от B0081

[scaner]

  On 20.12.2017 г. at 19:06, B0081 said:

Но има едно нещо което не мога да разбера. Когато едно тяло наближава тази точка в която отсъства интензитет, тялото притежава маса и тази маса остава константна величина при намалящ интензитет на полето.  Този намалящ се интензитет ми изглежда че отива към безкрайност. Кога и как тялото преминава в точката от полето в което интензитетът е нула ?

 С други думи въпросът е следния: имаме поле с намалящ интензитетът клонящ към безкрайност. Как настъпва момента в който интензитет става равен на нула ?

Expand  

Това ми звучи твърде неясно. Как си представяте намаляващ интензитет, който отива към безкрайност? Преди това е бил по-голям от безкрайност, и намалявайки клони към нея? Предполагам че и на вас ви е толкова мътно... Затова нека поговорим с числа.

Интензитетът на полето, създаден от точков източник, по разстоянието до него се определя от следната формула:

Отрицателният знак идва от положението, че интензитетът е насочен обратно на радиус-вектора. Големината на вектора е очевидна:

, знакът по-горе определя посоката на вектора. По-горната формула описва източник, който се намира в началото на координатната система (точка r=0 съвпада с точка (x,y)=0).  Забележете свойството на интензитета: той нараства по големина с приближаване към източника, и намалява с отдалечаване от него. Това е логично: интензитетът е пропорционален на силата на привличане на дадено разстояние от източника, а посоката на силата е насочена към самият източник.. Нека се съсредоточим върху полето само по оста Х. Тогава интензитетът ще бъде:

Нека разгледаме и втори източник на гравитация с маса М2, намиращ се на оста Х на разглежданата координатна система, но на разстояние +а от началото, т.е. от първият източник. нека за простота ни интересува само полето по оста Х (иначе ненужно ще усложним задачата).  Ако този източник се намираше в центъра на координатната система, тогава формулата за интензитета щеше да бъде такава каквато сме я написали по-горе, само масата щеше да е друга. Но в нашата координатна система източникът се намира на разстояние r=x-a, затова интензитетът (говорим само за интензитетът по оста Х, не в останалото пространство) който той създава в тази координатна система ще се опише като:

Нека сега се ограничим върху полето в интервалът Х=(0,a), т.е.между двата източника.Интензитетът на общото поле ще бъде векторна сума от интензитетите създадени от всеки от източниците. Големината на интензитетът от първият източник в тази област трябва да вземем със знак '+' : радиус-векторът описващ полето е насочен обратно на растящите стойности на Х, т.е. е отрицателен вектор, компенсиращ минусът на формулата. За вторият източник в разглежданият интервал радиус-векторът |x-a| е по посока растящите Х, и се запазва отрицателният знак на формулата, т.е. интензитетът на второто поле в посоченият интервл ще е отрицателен. Общото поле ще има големина на интензитета (векторната сума!):

Лесно се вижда, че интензитетът се нулира в точката между двата източника:

Тяло, поставено на тази координата между двата източника няма да изпитва гравитационна сила, ще се намира в безтегловност. Забележете, тук никъде не участва масата на обекта, който би тествал това поле. Силата, с която това поле ще му действа, се получава ако умножите интензитета по масата на обекта. Но масата на обекта не зависи от полето, тя е външен за него параметър. Не се нулира

[Шпага]

  On 20.12.2017 г. at 12:53, scaner said:

 Може и малко по-"механистично" да се разсъждава. Центъра на масата на покой на една система от два фотона, движещи се в една и съща посока, ще се движи също със скоростта на светлината, тоест такава система не би трябвало да има маса. От друга страна, центъра на масата на една система от разнопосочно движещи се фотони ще бъде в покой (или ще се движи с подсветлинна скорост). Такава система ще има ненулева енергия, т.е. ще се държи като обект който трябва да има маса (не може обект в частност в покой да има енергия, а да няма маса).

Expand  

Ти пак за маса на покой говориш. Но всъщност има ли разлика /количествена/ между маса на покой и "маса на движение"

[Gravity]

  On 20.12.2017 г. at 12:53, scaner said:

Може и малко по-"механистично" да се разсъждава. Центъра на масата на покой на една система от два фотона, движещи се в една и съща посока, ще се движи също със скоростта на светлината, тоест такава система не би трябвало да има маса. От друга страна, центъра на масата на една система от разнопосочно движещи се фотони ще бъде в покой (или ще се движи с подсветлинна скорост). Такава система ще има ненулева енергия, т.е. ще се държи като обект който трябва да има маса (не може обект в частност в покой да има енергия, а да няма маса).

Expand  

Може и така, но се използва център на масата за частици с маса нула.

[scaner]

  On 21.12.2017 г. at 11:35, Gravity said:

Може и така, но се използва център на масата за частици с маса нула.

Expand  

В това няма проблем, в релативизма радиус-векторът на центъра на масите се дефинира чрез енергиите на частиците така:

Безмасовите частици имат енергия, и не правят изключение.

  On 21.12.2017 г. at 8:45, Шпага said:

Ти пак за маса на покой говориш. Но всъщност има ли разлика /количествена/ между маса на покой и "маса на движение"

Expand  

Шпага, считай в казаното от мен "маса на покой" за синоним на "маса".

Редактирано Декември 21, 2017 от scaner

[Шпага]

Сканер, не мога да схвана как се "стиковат" тези две твои твърдения:

  Цитирай

Такава система ще има ненулева енергия, т.е. ще се държи като обект който трябва да има маса (не може обект в частност в покой да има енергия, а да няма маса).

Expand  

  On 21.12.2017 г. at 12:09, scaner said:

Безмасовите частици имат енергия, и не правят изключение.

Expand  

[Малоум 2]

  On 21.12.2017 г. at 8:45, Шпага said:

Ти пак за маса на покой говориш. Но всъщност има ли разлика /количествена/ между маса на покой и "маса на движение"

Expand  

Масата се проявява (се измерва) когато има ПРОМЯНА на движение (от една скорост в друга --> ускорение). Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително  изменение на движението по инерция (действа сила някаква, външна за обекта).

(отделен въпрос е, че за движение по инерция се говори, когато обектът не пресича "силови" линии (геодезични линии), създадени от присъствие в областта на други обекти. В този смисъл - да няма декохеренция, за движение по инерция)

[scaner]

  On 21.12.2017 г. at 12:21, Шпага said:

Сканер, не мога да схвана как се "стиковат" тези две твои твърдения:

  Цитирай

Такава система ще има ненулева енергия, т.е. ще се държи като обект който трябва да има маса (не може обект в частност в покой да има енергия, а да няма маса).

Expand  

  On 21.12.2017 г. at 12:09, scaner said:

Безмасовите частици имат енергия, и не правят изключение.

Expand  

Expand  

Първото твърдение визира известно положение от релативизма: обект, който има маса, може да се намира в състояние на покой и да има ненулева енергия.

Второто твърдение е в съвсем друг контекст: то визира, че и система от безмасови частици (в частност само една частица) може да притежава "център на масите".  В релативизма той съвпада с  "център на енергиите", и безмасовите частици притежават такъв, защото пренасят енергия.

Центъра на масата (или "център на енергията", ако така по- ти харесва) на една система има качествата и поведението на обект. Често е удобно поведението на цяла система да се описва чрез поведението на центъра на масите: цялата маса, енергия и импулс на системата може да се разглеждат съсредоточени в тази точка. Както една частица с ненулева маса не може да се движи със скорост равна или по-голяма от тази на светлината, същото е валидно и за центъра на масите. Ако центъра на масите (енергиите) се движи със скоростта на светлината, системата няма маса (на покой, както обичам да добавям) - например два фотона в една и съща посока, примерът който разискваме. Ако центъра може да се движи с по-ниска от светлинната скорост, то такава система има ненулева маса, и в частност може (центъра на масите) да се намира в покой - два разнопосочни фотона.

[scaner]

  On 21.12.2017 г. at 16:03, Малоум 2 said:

(отделен въпрос е, че за движение по инерция се говори, когато обектът не пресича "силови" линии (геодезични линии), създадени от присъствие в областта на други обекти.

Expand  

какво разбирате под "силови линии", че чак ги отъждествявате с геодезични линии? Всъщност какво разбирате и под "геодезични линии"? Питам, защото става ясно, че известните им значения нямат общо с терминологията която сте си измислили.

[Шпага]

Здравей, Малоум!

  On 21.12.2017 г. at 16:03, Малоум 2 said:

Масата се проявява (се измерва) когато има ПРОМЯНА на движение (от една скорост в друга --> ускорение). 

Expand  

Значи, ако тялото е в покой или се движи по инерция, масата му не се проявява и - съответно - не може да бъде измерена? Но и ако обектът се движи по окръжност с равна по големина скорост, масата му пак не се проявява и съответно не може да бъде измерена. Така ли?!

  Цитирай

Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително  изменение на движението по инерция (действа сила някаква, външна за обекта).

Expand  

А според твоята хипотеза това - болдираното - как може да се "преведе"? Май трябва да е нещо от този род:

"Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително непрестанно образуване на обекта по посока на сила, външна за обекта".

П.П. Ако не намериш време да отговориш, още отсега ти пожелавам Весели празници!

[Шпага]

  On 21.12.2017 г. at 19:39, scaner said:

...

Центъра на масата (или "център на енергията", ако така по- ти харесва) на една система има качествата и поведението на обект. 

Expand  

Еее, това надхвърли умствените ми силици! Значи, да речем, системата е само от два раздалечаващи се фотона и всеки от тях е на един милион километра от центъра на енергията на системата. Е, в какво и как този център би могъл да изрази качествата и поведението на обект? Ако "срещне" друг обект ще взаимодейства ли с него

  Цитирай

Често е удобно поведението на цяла система да се описва чрез поведението на центъра на масите: цялата маса, енергия и импулс на системата може да се разглеждат съсредоточени в тази точка. Както една частица с ненулева маса не може да се движи със скорост равна или по-голяма от тази на светлината, същото е валидно и за центъра на масите. Ако центъра на масите (енергиите) се движи със скоростта на светлината, системата няма маса (на покой, както обичам да добавям) - например два фотона в една и съща посока, примерът който разискваме. Ако центъра може да се движи с по-ниска от светлинната скорост, то такава система има ненулева маса, и в частност може (центъра на масите) да се намира в покой - два разнопосочни фотона.

Expand  

Сканер, докато се считаше, че според ОТО масата нараства с нарастването на скоростта, това -- че "частица с ненулева маса не може да се движи със скорост равна или по-голяма от тази на светлината" -- се обясняваше с твърдението, че при такава скорост масата на обекта би трябвало да нарастне до безкрайност -- нещо, което е абсурдно.

Но след като вече е прието, че всъщност масата не нараства с нарастването на скоростта, как може да се обясни това ограничение? Тоест, защо масови обекти не могат да се движат със светлинна скорост?

И ако в крайна сметка се окаже, че фотоните /подобно на неутриното/ все пак имат някаква маса, това ще бъде ли някакъв вид "опровержение" на СТО и ОТО?

П.П. Весели празници и на теб!

[Малоум 2]

  On 22.12.2017 г. at 6:38, Шпага said:

Значи, ако тялото е в покой или се движи по инерция, масата му не се проявява и - съответно - не може да бъде измерена? Но и ако обектът се движи по окръжност с равна по големина скорост, масата му пак не се проявява и съответно не може да бъде измерена. Така ли?!

Expand  

Здрасти, Шпага!

За първия въпрос - да. "Съпротива" се мери със сравняване (разлика) между поне две състояния. Силата и ускорението се измерват и от там се "изчислява" коефициентът на съпротива (маса). От F=m.a.

За втория въпрос - Движението по окръжност не е движение по инерция. И "маса" се проявява. Даже това е класически метод за измерване и намиране на масата. (Скоростта е вектор - движение по окръжност може да е с постоянна по големина скорост, но ПОСОКАТА на вектора се мени - значи: има ускорение - нормално и тангенциално - за удобство се "разлага" на такива)

  On 22.12.2017 г. at 6:38, Шпага said:

А според твоята хипотеза това - болдираното - как може да се "преведе"? Май трябва да е нещо от този род:

"Масата е "коефициент на съпротива" срещу принудително непрестанно образуване на обекта по посока на сила, външна за обекта"

Expand  

Да, така е. Външна за обекта се явява вакуумната подложка, структурирана от наличието на други околни обекти. Обектът, с непрестанното си образуване, фактически  "прозвънява" околността си за възможността да се образува цялостно. Поради неподвижността на основата - може да стане разлика между измененията на външните полета и неговите собствени за образуване. Така се образува по посока "минимално" преместване, за цялостност (принципът за минималното действие става "закон"), иначе - би се разпадал. (Веднага се вижда защо, при нарастване на масата за крупни обекти, се забавя скоростта на обектите, като цяло. Вижда се и защо масовите обекти не могат да достигат скоростта на светлината във вакуум - разпадат се на образуващите ги фотони. За пример - два гама-фотони раждат електрон-позитронна двойка и обратно - при анихилация - пак два гама-фотони)

...

Весело по празниците, здраве и щастие и през Новата, и така нататък!

...

[scaner]

  On 22.12.2017 г. at 7:25, Шпага said:

Сканер, докато се считаше, че според ОТО масата нараства с нарастването на скоростта, това -- че "частица с ненулева маса не може да се движи със скорост равна или по-голяма от тази на светлината" -- се обясняваше с твърдението, че при такава скорост масата на обекта би трябвало да нарастне до безкрайност -- нещо, което е абсурдно.

Но след като вече е прието, че всъщност масата не нараства с нарастването на скоростта, как може да се обясни това ограничение? Тоест, защо масови обекти не могат да се движат със светлинна скорост?

Expand  

Кинетичната им енергия нараства неограничено, когато скоростта се доближава до тази на светлината. И за промяна на тази скорост, за да я доближиш до светлинната, трябва да влагаш все повече енергия.

Във формулата за кинетична енергия участва освен масата на обекта, и един безразмерен член, който нараства бързо когато скоростта се доближава до светлинната. И измамно привлекателно е било навремето двата члена да се обединят в маса, променяща се със скоростта. Оттам и версията за променливата маса. Но чисто идеологически това не е оправдано, има други сериозни причини срещу него, затова се счита за погрешно увлечение. Този нарастващ член е част от кинетичната енергия (както и от импулса), но не влияе на масата.

  On 22.12.2017 г. at 7:25, Шпага said:

Еее, това надхвърли умствените ми силици! Значи, да речем, системата е само от два раздалечаващи се фотона и всеки от тях е на един милион километра от центъра на енергията на системата. Е, в какво и как този център би могъл да изрази качествата и поведението на обект? Ако "срещне" друг обект ще взаимодейства ли с него

Expand  

Например, ако на една система предадеш кинетична енергия, центърът на масите и ще се задвижи така, все едно там има частица със сумарната маса на системата, на която си предала енергията. Същото е с импулса. Теб те смущава това, че системата е от много обекти. В примера с фотоните, ако промениш енергията или импулса на единия фотон, се променя поведението на центъра на масата на системата им моментално. Но няма как да действаш директно на центъра на масите - той не е реален обект, и често на неговото място няма нищо материално. Например центъра на масата на куха сфера е в геометричният център на кълбото, от което е сферата, а там няма нищо.