Компютърна зависимост

[vvarbanov]

През 2003г. Световната здравна организация официално обяви компютърната пристрастеност за вид зависимост наравно с наркотиците, алкохола, хазарта.

Това се случи след като 12-годишно момче почина пред компютъра си от изтощение и обезводняване. Тук не става въпрос за безспорните ползи от компютъра, както и за приятните занимания, намаляващи стреса от ежедневието, а за прекаляването, водещо до болестни състояния.

В основата на компютърната зависимост, както и при останалите, е отделяне в мозъка на допамин и ендорфин, които създават приятни настроения. Същото измамно щастие се създава и от наркотиците, но компютрите са много по-достъпни. В мрежата детето е силно, властно, независимо, то е това, което иска да бъде, а не това, което е.

Удоволствието е върховно, там си съвършен, царят на вселената, никой не те контролира и не подлага на съмнения способностите ти. По-подвластни са момчетата, защото те по принцип получават удоволствие и удовлетворение от хазарта, победите, рекордите.

Явно проблемът е сериозен. В Китай, Холандия, САЩ и др. има открити клиники за лечение на компютърната зависимост. Там лечението е както при наркоманиите – с усилен физически труд, спорт и, разбира се, никакъв достъп до компютри.

Но стигне ли се дотам, вече е късно. Важно е родителят да забележи първите признаци и да се вземат мерки. Ето ги шестте признака, които показват, че нещата излизат извън контрол:

 1. Импулсът да се седне пред компютъра е непреодолим. Никакви неотложни задачи, обещания и ангажименти не са по-важни от компютъра. Ако има проблем, например неплатен интернет, детето изпада в нервна криза.

2. Детето има променливо настроение и е страшно раздразнително, когато е далеч от компютъра. Всъщност пристрастеният е в добро настроение само с ръце върху клавиатурата. Ако се опитате да го откъснете, детето става лошо, дори агресивно. Това са първите признаци на абстиненция.

3. Малкият геймър постепенно променя характера си. Става затворен в себе си, не желае да контактува с околните и най-вече с родителите си, за четене да не говорим. Успехът в училище спада. Сънят се нарушава, често е изпълнен с кошмари, а през деня изпитва страх, тревоги и натрапливи състояния. Но най-лошото е, че детето започва да лъже, става изобретателно, подобно на наркоманите, измисля какви ли не небивалици само и само да седне пред компютъра. Най-изтърканата лъжа е, че подготвя уроците си на компютъра. А най-странното е, че повечето родители се хващат на въдицата.

4. Промените във външния вид на детето говорят, че нещата са отишли твърде далеч. Очите са зачервени и пресъхнали (при нормална продължителност на работа пред екрана това не се случва), кожата е бледа със сенки под очите, получава главоболие, оплаква се от схванатост и болки във врата и кръста. Започват да го болят пръстите от постоянното щракане върху клавишите, могат дори ставите да се подуят и зачервят. Често компютърните маниаци драстично отслабват, защото компютърът така ги поглъща, че забравят да се хранят.

5. Зависимото дете прекарва по цели дни пред компютъра. Никога не спазва обещанието си, че ще поиграе само час-два и ще стане. Нещо повече, продължителността на престоя пред компютъра с всеки изминат ден става все по-голяма.

6. Речникът на детето се променя. Той става беден, лаконичен, в разговорите му постепенно навлизат компютърни термини, които започват да преобладават.

Ако повече от изброените признаци са налице, дошло е време за действие, консултирайте се с психолог. Щом детето прекалява с компютъра, значи то запълва някаква липса с емоции в мрежата.

Дали има проблем със самочувствието, с отношенията с противоположния пол, дали му липсват обич и споделяне или се чувства отхвърлено от средата и родителите си?

Чувства ли се недооценено? При всички положения става нещо нередно, щом предпочита виртуалния пред реалния свят. Какво точно, ще ви помогне психологът.

А нашата родителска задача е да намерим други полезни и здравословни занимания  за децата си (какво беше това четене на книги и спорт?), да им обръщаме повече внимание въпреки напрегнатото си ежедневие, да ги обградим с обич и разбиране. За да не бягат във въображаеми светове.

източник: https://www.edna.bg/za-roditeli/koi-sa-priznacite-na-kompiutyrnata-zavisimost-4629650

Там е работата, че не само децата ,а хората от всички възрасти могат да изпитват компютърна зависимост и пристрастеност.

"Интернет зависимите” са хора, които ползват Интернет като средство, което по нормален начин им помага както в тяхната работа, през свободно време и средство за комуникация, така и за купуване и продаване, търгове и др. опции, за които Интернет те използват.

Другия вид „Интернет пристрастени” са тези, които стават и мислят за компютъра, където неизменна част от живота им не само, че е влязал в ежедневието като нещо неизменно и първо сигнално, а и имат чисто физическа нужда да видят кой е писал е-mail, лично съобщение в някоя система за Интернет запознанства или чисто и просто те се нуждаят да отворят любимия си сайт и започнат да сърфират. За тях това е не просто забавление, работа, средство за пазаруване. Те изпитват хронична нужда от компютъра, без който чувстват огорчителна празнота (пример ако са някъде, кътето нямат тези средства)." http://icp-bg.com/интернет-зависимост-и-страсти/

Аз се определям като интернет пристрастен.Регистрирал съм се, следя и пиша в десетина форума за нумизматика и металдетектинг.То друго и не мога да правя вече, иначе щях да отида да изкопая някоя монета.

Като гледам тук почти всички са пристрастени като мене.Едни и същи хора пишат във всички теми.

Има и такива които си вземат отпуск и отиват някъде, но пак се връщат след определен период от време и отново почват да ме ядосват.

[Б. Киров]

Преди 8 минути, vvarbanov said:

"Интернет зависимите” са хора, които ползват Интернет като средство, което по нормален начин им помага както в тяхната работа, през свободно време и средство за комуникация, така и за купуване и продаване, търгове и др. опции, за които Интернет те използват.

Определям се като "интернет зависим" с потенциална опасност да се превърна в "интернет пристрастен", но засега съм под собствен контрол, надявам се

Върбанов, прав си за децата-геймъри, видях такъв още в края на 90-те на живо - очите му заблестяват като седне пред включена игра, ръцете му треперят и светът около него изчезва - момчето беше студент в престижен частен университет, но го тресеше тежка зависимост, приятелчетата му бяха като него.

[Р. Теодосиев]

И аз бях от тези геймърчета, които не можеха да спят и не спираха да играят дори и когато на сила ги отделяха от компютъра, но нещата се променят и колкото и да обясняват, че интернет и геймърите се пристрастяват както към наркотиците, не е вярно. 

Интернет просто е един нов свят, който използваме и който опознаваме всеки ден.

Ако трябва да бъда изцяло откровен ще спомена и многото смъртни случай, в които просто някой пристрастени не стават от компютъра с дни и умират по различни начини, от сърдечен удър, поради безкрайно изтощение, недоспиване и други, в това число и чисто самоубийство заради загуба в някоя компютърна игра, което се е случвало не веднъж в Южна корея, където компютърни игри като Star Craft са се превърнали в култ.

Но тези злополучни случая са изолирани и не са така разпространени като другите негативни реакции на споменатите зависимости.

[nik1]

А-ха-хах, всичко ще си кажете, ееййй

Някъде бях срещал мнението, че склонните към една зависимост, са склонни и към друга..

Аз и Киров- сме и по цигарките, Върбанов - по паричките, заровени в земята..Теодосиев по сайта , не е геймър ама си развива нет-манията

Редактирано Ноември 11, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

Някъде бях срещал мнението, че склонните към една зависимост, са склонни и към друга..

Кажи ми един човек, който да не е склонен към някаква зависимост, за да го обявим оттук за Светец

[nik1]

Преди 46 минути, Б. Киров said:

Кажи ми един човек, който да не е склонен към някаква зависимост, за да го обявим оттук за Светец

Всички дългогодишни форумци сме зависими (към форума де, най-малко)..

Светци си нямаме .Всички стари кучета тук сме грешници в казана на форума, амин!

Редактирано Ноември 12, 2017 от nik1

[Р. Теодосиев]

Вярно е!

Аз съм изключително зависим от форума и въпреки всичките усилия, които ми коства не мога да го оставя