Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 43 минути, sirius said:

 

 

И сякаш Ник през плет не е чувал, че СЛЕД национализацията стана нарастване на стандарта на живот. Стана промишленост, стана образование, медицинско обслужване, селско стопанска и преработвателна продукция и пр. ФУНДАМЕНТАЛНИ неща.
 

 

 

И в тези фунадментални неща бяхме по-назад /изостанахме... от най-близкия ни съсед Гърция..

 

Цитирай

И че след попадането ни под развитата америка и съответната приватизация всичко построено и развито през соца само се разпродава за скраб. 

Икономиката ни колабира, защото  защото СИВ се разпадна.и икономиката ни увисна като неконкретноспособна и задължняла/задължняваща.:
Тя беше  построена да функционира на един затворен и гарантиран пазар какъвто е СИВ, и не само това - тя и беше командна..

Отчетено е от марскиските икономисти (книгата е поисана 1989година), от самата БСП на нейн конгрес, и във всички изследвания по въпроса..

https://books.google.bg/books/about/Крахът_на_тоталитарна.html?id=el-_tgAACAAJ&redir_esc=y

ПС

Тези които изкупиха и приватизираха за себе си, всичко това, което беше останало след колапса - бяха/беше бишвшата  номеклатурата която командваше същата икономика  преди това, А след 1989 тя държеше  лостовете на властта, и притежаваше финансите..

Да, голямата част  от оборудването на заводите отиде за скраб  -Това е така защото бишвата номеклатура, която ги приватизира за себе си,  никога не е била истински капиталист и стопанин: По  време на режима тя беше  една клиентилистка прослойка на полуграмотни завършили в  Мосва кадровици и наши хора/партийци/, такава си  и остана

/Не може от клиентилист и кадровик да се прави капиталист и стопанин, нещата са различни/

Редактирано от nik1
  • Мнения 479
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува

Така ли му казват вече.
Че имаше вътрешни предпоставки е ясно, но СИВ го разпаднаха. 
И това, което днес му казват "неконкурентноспособност" му се казва "остави го да тъне в мизерия". На обикновен език, това е да ти счупят краката и да ти кажат че неможеш да ходиш. Да не би "санкциите" върху набелязани държави да са "неконкурентоспособност? Ми не са. Просто Тръмп казва, че фолксваген кръшка и му набиват чомберите. А фолксваген замърсява два пъти по-малко от американските 5-7 литрови "автомобили". Това е икономическа атака, нямаща нищо общо с конкурентоспособност.

Та нас като близки до русия ни дръпнаха кранчето. От америка. И сега от америка ни казват да се наведем още малко за да ни предпочетат.
Бах таа икономика.

И да те светна още нещо, което е надикономическо, но от него директно зависи икономиката.
Ние сме шепа хора и трудно можем да се развиваме самостоятелно.
Но докато бяхме под съветско влияние, те искаха само да сме социализъм. А в рамките на този социализъм, вътре в България да правим каквото намерим за добре. А сега сме просто "пазар на труда" и дънди прешъс извозва златото дето ни е под краката. Щото не можем да копаме конкурентно.

Ние като 58-ми щат на америка ПО ДЕФОЛТ сме недоразвити и не можем да имаме икономика. Те решават, че не ни се полага. ТОЧКА.
Така винаги са мислели една група нации по отношение на останалите - роби. От там и всякаква дума за икономика на България е просто "светлото комунистическо бъдеще" - приказки под шипковия храст.

Излез малко от зеленкото за да видиш света.

  • Потребители
Публикува

Горбачов "дръпна" кранчето, още преди разпада на СИВ, разпадът беше  следствие от действията/намеренията на СССР и Горбачов.
Да знам,  че е много удобно да се говори че е бил американски агент,  но ядец-,Беше си руснак и комунист,който по свой личен избор си взимаше решенията и КПСС го подкрепи/подкрепяше напълно (до разпада на самия СССР, тогава му се опълчиха)

Казано по-просто и ясно: СССР ни бита шута.

 

  • Потребител
Публикува

И така ни го биха, че колабираха. 
И така ни го биха, че отидохме чак в америка. И сега "гласът на България" някак пее на американски.

Бах тоя съвецки шут. Някои така ги е нацелил, че им е закрил полезрението.

  • Потребители
Публикува (edited)

Никой не ги е "нацелвал"

В тези кратки пропагандни клишета и филми се губят съществени части от историята, и по-точно икономическата..
На всички големи лидери от Изток е ясно че командно-административната система, в оригиналия и вид, е бита карта ( в 80-те години икономиката на блока цикли на едно място - може да видите и при нас как  е,и при СССР) ,дори Тодор Живков го разбира (имаше едни негови запис и мемоари),
Просто  казано, СССР не успява да  си изиграе картите като КНР.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Перестройка

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Започвате да превръщате темата от икономическа в историческа /късен соц /.Ясно е , че трябва да се учим от историята във всякакъв аспект , но според мен трябва да дискутираме от тук на сетне какви са пътишата на  България .

.Мерки , стратегий, идей..............

  • Потребител
Публикува (edited)

Не Ник, няма такова нещо като бита карта и като печеливша карта.
Командно административна или унизително парична, това са две страни на една и съща монета. Монетата се нарича контрол.
Това е като моркова или тоягата или и двете. И двете са начин един да направи така, че друг да прави каквото единия иска - налагане на воля от един върху друг.

И като казваш "цикли на едно място" изглежда схващаш, че това е в сравнение с друга икономика. Ако една нация е изолирана на един остров сравнението става безмислено - няма с кой да се сравнява, просто си живеят.
И навярно разбираш, че това сравнение не е другарско надпиване, а борба за надмощие и контрол. Е, блока в който бяхме загуби и сега ядем хурката - както винаги през историята е било. И някак си руснаците често ходят на гости в европа, но винаги след като достатъчно усърдно са ги поканили. Последните калесници са Наполеон и Хитлер. Сега америка всячески се опитва да ги покани да освободят индианците. И ние като 58-ми щат активно ни участват по това направление.

Виж малко историята и икономиката ще ти стане по-ясна.


Менсей, ами то май това и правим. Но както виждаш имаме тежко идейно разединение. Което пък не позволява да имаме стратегия. Защото стратегията е на база какво искаме, каква цел искаме да постигнем. Ето гейовете отидоха при фъндъкова и я навиха даже да им участва в парада. А тези които не искат гейско дефиле не отиват да навиват фъндъкова. И съответно гейовете печелят.
Същата работа е и с икономиката - шепа "инвеститори" правят каквото им трябва, а народа си трае. И "инвеститорите" печелят.

Абе що ли поне пет години не съм чувал някои парчета толкова вървежни 90-те?


Вятъра нещо обърна посоката, усещате ли!

Редактирано от sirius
  • Потребител
Публикува
Преди 24 минути, sirius said:

Последните калесници са Наполеон и Хитлер.

Законът на Годуин(Godwin's law ) гласи:

 Ако онлайн дискусия (независимо от темата или обхвата) продължи достатъчно дълго, рано или късно някой ще сравни някого или нещо такова с Адолф Хитлер или неговите дела.

https://en.wikipedia.org/wiki/Godwin's_law

  • Потребители
Публикува
On 4/22/2018 at 15:44, makebulgar said:

ето един интересен сайт за състоянието на икономиката ни - https://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/bgr/
в гнералната класация икономиката ни е сложена на 41 място

Това е генерална класация за "икономическа комплексност", тоест на базата на износа на всяка държава по 770 вида продукти се оценява колко комплексна е нейната икономика, тоест доколко държавата е способна да участва в световното разделение на труда.

When associating countries to products it is important to take into account the size of the export volume of countries and that of the world trade of products. This is because, even for the same product, we expect the volume of exports of a large country like China, to be larger than the volume of exports of a small country like Uruguay. By the same token, we expect the export volume of products that represent a large fraction of world trade, such as cars or footwear, to represent a larger share of a country's exports than products that account for a small fraction of world trade, like cotton seed oil or potato flour.

To make countries and products comparable we use Balassa's definition of Revealed Comparative Advantage or RCA. Balassa's definition says that a country has Revealed Comparative Advantage in a product if it exports more than its "fair" share, that is, a share that is equal to the share of total world trade that the product represents. For example, in 2008, with exports of $42 billion, soybeans represented 0.35% of world trade. Of this total, Brazil exported nearly $11 billion, and since Brazil's total exports for that year were $140 billion, soybeans accounted for 7.8% of Brazil's exports. This represents around 22 times Brazil's “fair share” of soybean exports (7.8% divided by 0.35%), so we can say that Brazil has revealed comparative advantage in soybeans.

https://atlas.media.mit.edu/en/resources/methodology/

тук е обяснена методологията на класацията

Затова например Финландия е сложена в тази класация на 101 място, Австрия на 105, а Сирия изпреварва Холандия, която е на 112 място

https://atlas.media.mit.edu/en/rankings/country/eci/

Класацията няма нищо общо с икономиката като цяло, тя изследва само един аспект /диверсификация в разделение на труд/ върху базата на един фактор /износ/

Изследването само по себе си е стойностно и интересно, но е с ограничен обхват и не предполага обобщение за цялото състояние на икономиката.

  • Потребител
Публикува (edited)

т. Лукашенко и Русия

И средноазиатските товарищи...

 

Редактирано от новорегистриран2
  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

България НЕ е страната с най-ниски данъци в ЕС.

Става дума за данъчната тежест, за ДДС, за корпоративния данък, за акцизите...

https://ekipbg.com/bulgaria-niski-danuci-mit/

---

5 държави в ЕС (Люксембург, Малта, Кипър, Румъния, Германия) плащат ДДС под 20%. 
У нас с 20 % се облага почти всичко, освен туризма, който се облага с 9% и хазартът, който се "облага" с 0%. 
20% ДДС, като нас, плащат още 5 държави - Франция, Англия, Естония, Австрия, Словакия. 
Най-висок ДДС се плаща в Унгария (27%).

Работещите в Кипър, Ирландия, Англия и Малта са по-слабо обложени, отколкото в България (тук - с 40%). Най-висока е данъчната тежест в Белгия и Франция (към 60%).

Корпоративният данък у нас е 10%. В Унгария е 9%, а в Естония е 0%.

Редактирано от ISTORIK
  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува
   
NEWS 28 AUG 18

Foreign Investment Has ‘Collapsed’, Say Bulgarian Industrialists

A tenfold decrease in foreign direct investment since 2007 suggests that Bulgaria has lost its attractiveness for foreign companies, the Bulgarian Industrial Association said.

http://www.balkaninsight.com/en/article/bulgarian-industrial-association-announces-total-collapse-of-foreign-investment-in-the-country-08-28-2018

Kазва че сме загазили. Не малко, много.

Но искаме да строим ограда срещу.....не мигрантите ами свинете.

Да не внасят чумата....

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, Skubi said:
   
NEWS 28 AUG 18

Foreign Investment Has ‘Collapsed’, Say Bulgarian Industrialists

A tenfold decrease in foreign direct investment since 2007 suggests that Bulgaria has lost its attractiveness for foreign companies, the Bulgarian Industrial Association said.

http://www.balkaninsight.com/en/article/bulgarian-industrial-association-announces-total-collapse-of-foreign-investment-in-the-country-08-28-2018

Kазва че сме загазили. Не малко, много.

Но искаме да строим ограда срещу.....не мигрантите ами свинете.

Да не внасят чумата....

Колкото на бани са им верни приказките за демографското състояние на България и българите, толкова и на въпросната организация за ПЧИ... а като гледам произхода им е еднакъв...

-----

Какво са чуждестранните инвестиции според БНБ? Тук е обяснено ясно. Обърнете особено внимание на частта "Вътрешно фирмен дълг". Огромната част от ПЧИ в България са под формата на вътрешнофирмено финансиране. Тъй като това не са благотворителни организации, рано или късно тези кредити трябва да се изплатят, както и да се премине към чиста печалба. Какво ще да рече това?

България продължава да привлича чуждестранен капитал (inflow) има и отток на капитал, защото се изплащат вътрешнофирмените кредити (outflow). И разликата между тях е положителна.

Преди 17-18 години започна процеса на приток на външен капитал, затова в началния период имаме показатели от по 5 до 7 млрд. евро на година, съпроводено с увеличение на външния дълг на частния сектор, по вече обяснената причина. След кризата от 2008-а компаниите се опомниха и започна периода на изплащане на дълга. И от тогава започна "резкия спад" в инвестициите.

Цитирай

Получаването на главницата се третира като увеличение на преките чуждестранни инвестиции в страната, а погасяването на заема - като намаление.

.

http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_fdi_bg_bg.pdf

Също така, обективни данни за 2017 следва да се очаква да излязат догодина.

Редактирано от новорегистриран2
  • Потребители
Публикува
Преди 5 часа, новорегистриран2 said:

Също така, обективни данни за 2017 следва да се очаква да излязат догодина.

Има данни на БНБ за 2017:

62f41ec92e93e302d237eaeb908b41a9.jpg

http://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StDirectInvestments/StDIBulgaria/index.htm

от които се виждат и ПЧИ по сектори:

996f28c8e8ba13c19155d8594b6e9ad6.jpg

И проблемът, според мен, е не толкова, че са малко или намаляват, а тяхното разпределение. Най-много са в ниско ефективни сектори,както и в чисто спекулативни сектори, изтичането е от професионални дейности и научни изследвания. При това, тези данни не са инцидентни за 2017, а са постоянна тенденция:

8c45333682ddb413a6b0b5352a1adccc.jpg

Подобна е била картината и в периода 2000-2008, когато е имало пик на ПЧИ, пропорцията е същата. Иначе като цяло ПЧИ в България, съпоставени с тези в ЕС заемат много висок процент като съотношение с БВП:

ef180f1d35a6785736dbbe80ee71cfd8.jpg

https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00105&plugin=1

Със син цвят съм отбелязал източноевропейските страни без Унгария, както и Гърция: нашите ПЧИ са с по-висок процент спрямо БВП от техните, по този показател сме на едно от първите места в Европа, а и в света, можем да се сравняваме със Сингапур. Но както всяко нещо, лекарството може да бъде и отрова, зависи от дозата и начин на използване.

Това са данни за България от миналата година от статистиката на ЦРУ, която е публична:

GDP (official exchange rate):

$56.94 billion (2017 est.)

Stock of direct foreign investment - at home:

$47.16 billion (31 December 2017 est.)

Imports:

$36.29 billion (2017 est.)

Exports:

$32.05 billion (2017 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

Българските ПЧИ са над 80 % от БВП, а външнотърговският ни оборот надхвърля с 12 млрд. долара БВП. Тези факти могат да се гледат от различни гледни точки.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Има данни на БНБ за 2017:

62f41ec92e93e302d237eaeb908b41a9.jpg

http://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StDirectInvestments/StDIBulgaria/index.htm

от които се виждат и ПЧИ по сектори:

996f28c8e8ba13c19155d8594b6e9ad6.jpg

И проблемът, според мен, е не толкова, че са малко или намаляват, а тяхното разпределение. Най-много са в ниско ефективни сектори,както и в чисто спекулативни сектори, изтичането е от професионални дейности и научни изследвания. При това, тези данни не са инцидентни за 2017, а са постоянна тенденция:

8c45333682ddb413a6b0b5352a1adccc.jpg

Подобна е била картината и в периода 2000-2008, когато е имало пик на ПЧИ, пропорцията е същата. Иначе като цяло ПЧИ в България, съпоставени с тези в ЕС заемат много висок процент като съотношение с БВП:

ef180f1d35a6785736dbbe80ee71cfd8.jpg

https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00105&plugin=1

Със син цвят съм отбелязал източноевропейските страни без Унгария, както и Гърция: нашите ПЧИ са с по-висок процент спрямо БВП от техните, по този показател сме на едно от първите места в Европа, а и в света, можем да се сравняваме със Сингапур. Но както всяко нещо, лекарството може да бъде и отрова, зависи от дозата и начин на използване.

Това са данни за България от миналата година от статистиката на ЦРУ, която е публична:

GDP (official exchange rate):

$56.94 billion (2017 est.)

Stock of direct foreign investment - at home:

$47.16 billion (31 December 2017 est.)

Imports:

$36.29 billion (2017 est.)

Exports:

$32.05 billion (2017 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

Българските ПЧИ са над 80 % от БВП, а външнотърговският ни оборот надхвърля с 12 млрд. долара БВП. Тези факти могат да се гледат от различни гледни точки.

За 2017 данните със сигурност са непълни и ще бъдат ревизирани още няколко пъти. Със сигурност не са в задоволителни количество, но да бъдем честни, че между 2006 и 2008 привлякохме инвестиции в сфери като строителството, финансовия сектор и търговията, които сега трябва да се изплащат. А в последните 7-8 години се привличат инвестиции в главно в производствения сектор.

За повече и по-качествени инвестиции е нужно е да се осигурят нужните кадри, с които ние не разполагаме, а трябва да ги създадем...

  • Потребители
Публикува
Преди 5 часа, новорегистриран2 said:

За повече и по-качествени инвестиции е нужно е да се осигурят нужните кадри, с които ние не разполагаме, а трябва да ги създадем...

+ Напълно споделям това мнение. Обсъждали сме го многократно в различни теми и всички пътища водят към този извод. Въпросът е как да стане това - държавата и обществото трябва да имат желание, ясно разбиране и силна воля за много дълбока реформа в цялото образование, а засега не виждам дори формулирана визия за такава.

  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, Б. Киров said:

...

Цитирай

Labour market regeneration takes time

In order to make up for that, the Romanian labour market needs to regenerate, the entrepreneur argues. “The natural regeneration of the labour market is a process that takes a very long time, it is not done overnight” According to Murad, businesses can make up for the the lack of qualified labour force on the Romanian market by bringing over workers from non-EU countries. At first sight, they may seem low skilled, but they are available right now. The non-EU workforce is relatively cheap, but not very cheap,” compared to Romanian workers. In constructions, for instance, experts, “the real experts” receive more than the average salary, Murad argues.

http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891

 

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
Публикува
On 31.08.2018 г. at 8:29, новорегистриран2 said:
Цитирай

In order to make up for that, the Romanian labour market needs to regenerate, the entrepreneur argues. “The natural regeneration of the labour market is a process that takes a very long time, it is not done overnight” According to Murad, businesses can make up for the the lack of qualified labour force on the Romanian market by bringing over workers from non-EU countries. At first sight, they may seem low skilled, but they are available right now. The non-EU workforce is relatively cheap, but not very cheap,” compared to Romanian workers. In constructions, for instance, experts, “the real experts” receive more than the average salary, Murad argues.

http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891

Да внасяш конкурентна като цена работна ръка от чужбина, безспорно, е начин да запълниш временни липси на такава от местния трудов пазар, но според мен е палиативна мярка:

At the same time, the fact that Romanians tend to find work abroad easily, is a liability, as far as employers are concerned. “A lot of the Romanian labour force is qualified, but the fact that they can always go abroad makes it unstable”, he argues. “That is why, when we bring workers from abroad, we don’t do it because they are better or because it is more advantageous, but simply to fill the gap,” he says.

http://business-review.eu/news/number-of-foreign-workers-in-romania-hits-all-time-high-but-businesses-say-much-more-are-needed-to-avert-workforce-crisis-180891

Има и друга гледна точка към инвестициите - не откъм преки чужди инвестиции в съответната икономика, а откъм преки местни инвестиции в чужбина. По този показател България изглежда сравнително зле в световен мащаб, за разлика от ПЧИ в страната, където е сред първите като съотношение към БВП. Ето само малко сравнителни данни за инвестиции в чужбина, направени от отделни страни:

Country Comparison to the World

Country    STOCK OF DIRECT FOREIGN INVESTMENT - ABROAD           GDP (OFFICIAL EXCHANGE RATE)

Australia    $443.4 billion (31 December 2017 est.)                $1.38 trillion (2017 est.)

Austria    $227.2 billion (31 December 2017 est.)                $416.8 billion (2017 est.)

Azerbaijan$19.05 billion (31 December 2017 est.)                $40.67 billion (2017 est.)

Belarus    $3.547 billion (31 December 2016 est.)                $54.44 billion (2017 est.)

Belgium    $1.035 trillion (31 December 2017 est.)                  $494.7 billion (2017 est.)

Bulgaria    $5.338 billion (31 December 2017 est.)                $56.94 billion (2017 est.)

Canada    $1.366 trillion (31 December 2017 est.)                $1.652 trillion (2017 est.)

Chile    $97.59 billion (31 December 2017 est.)                $277 billion (2017 est.)

Colombia    $55.32 billion (31 December 2017 est.)                $309.2 billion (2017 est.)

Czechia    $45.79 billion (31 December 2017 est.)                 $213.2 billion (2017 est.)

Denmark    $248 billion (31 December 2017 est.)                $324.5 billion (2017 est.)

Estonia    $9.771 billion (31 December 2017 est.)                $25.97 billion (2017 est.)

European Union    $8.411 trillion (31 December 2016 est.)             $17.11 trillion (2017 est.)

Finland    $169.1 billion (31 December 2017 est.)                  $253.2 billion (2017 est.)

France    $1.452 trillion (31 December 2017 est.)                $2.584 trillion (2017 est.)

Georgia    $2.505 billion (31 December 2017 est.)                $15.14 billion (2017 est.)

Germany    $2.074 trillion (31 December 2017 est.)                 $3.685 trillion (2016 est.)

Ghana    $16.62 billion (31 December 2013 est.)                $47.03 billion (2017 est.)

Greece    $33.79 billion (31 December 2017 est.)                  $200.7 billion (2017 est.)

Guinea    $69.91 million (31 December 2017 est.)                $9.721 billion (2017 est.)

Hong Kong $1.806 trillion (31 December 2017 est.)                 $341.7 billion (2017 est.)

Hungary    $225.3 billion (31 December 2017 est.)                $152.3 billion (2017 est.)

Iran    $5.226 billion (31 December 2017 est.)                  $431.9 billion (2017 est.)

Ireland    $1.49 trillion (31 December 2017 est.)                $334 billion (2017 est.)

Israel    $106.9 billion (31 December 2017 est.)                $350.6 billion (2017 est.)

Italy    $607.8 billion (31 December 2017 est.)                $1.938 trillion (2017 est.)

Japan    $1.548 trillion (31 December 2017 est.)                $4.872 trillion (2017 est.)

Kazakhstan $34.74 billion (31 December 2017 est.)                $160.8 billion (2017 est.)

Kenya    $393.4 million (31 December 2017 est.)                $79.51 billion (2017 est.)

Korea, South    $401.7 billion (31 December 2017 est.)            $1.538 trillion (2017 est.)

Kosovo    $275 million (31 December 2017 est.)                $7.243 billion (2017 est.)

Macedonia    $899.1 million (31 December 2017 est.)            $11.37 billion (2017 est.)

Malaysia    $137.9 billion (31 December 2017 est.)                $314.5 billion (2017 est.)

Mexico    $160.1 billion (31 December 2017 est.)               $1.149 trillion (2017 est.

Moldova    $252.7 million (31 December 2017)                 $8.085 billion (2017 est.)

Mongolia    $477.5 million (31 December 2017 est.)                $11.14 billion (2017 est.)

Montenegro $39.77 million (31 December 2017 est.)             $4.764 billion (2017 est.)

Netherlands    $5.809 trillion (31 December 2017 est.)            $825.7 billion (2017 est.)

Nigeria    $17.04 billion (31 December 2017 est.)                $376.3 billion (2017 est.)

Norway    $205.9 billion (31 December 2017 est.)                $396.5 billion (2017 est.)

Pakistan    $2.175 billion (31 December 2017 est.)                $304 billion (2017 est.)

Poland    $68.22 billion (31 December 2017 est.)                $524.9 billion (2017 est.)

Portugal    $89.06 billion (31 December 2017 est.)                $218.1 billion (2017 est.)

Singapore $772.2 billion (31 September 2017 est.)                $323.9 billion (2017 est.)

Slovakia    $16.26 billion (31 December 2017 est.)                $95.94 billion (2017 est.)

Slovenia    $8.137 billion (31 December 2017 est.)                $48.87 billion (2017 est.)

South Africa    $176.3 billion (31 December 2017 est.)            $349.3 billion (2017 est.)

Spain    $752.4 billion (31 December 2017 est.)                 $1.314 trillion (2017 est.)

Sweden    $495.7 billion (31 December 2017 est.)                   $538.6 billion (2017 est.)

Switzerland    $1.556 trillion (31 December 2017 est.)    $678.6 billion (2017 est.)

United Kingdom    $1.634 trillion (31 December 2017 est.)    $2.625 trillion (2017 est.)

United States    $5.644 trillion (31 December 2017 est.)    $19.39 trillion (2017 est.)

Vietnam    $19.75 billion (31 December 2015 est.)    $220.4 billion (2017 est.)

World    $34.73 trillion (31 December 2017 est.)      $79.45 trillion (2017 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2195.html#bu

Общо за световната икономика направените навън инвестиции /тук не се включва купуване на акции/ са около 40 % от БВП, за ЕС този процент е около 49 %, за САЩ около 30 %. Прави впечатление обаче, че като държава не САЩ, а Холандия е най-големия световен инвеститор навън с над 700 % съотношение инвестиции-БВП; има още няколко такива държави "пощенски кутии" за чужди инвестиции, през които преминават капиталите на местно регистрирани чужди фирми заради данъчни и законови облаги. Така или иначе, процентът на инвестициите, които българския бизнес е направил досега в чужбина е под 10 % от БВП и по това можем да се сравняваме със страни като Монголия и Македония. Което е жалко. Защото инвестициите на местния бизнес в чужбина означават две неща: чужд пазар и чужда работна сила, без да става нужда да я внасяш, просто като изнасяш капитал и ноу-хау. Но за целта ти е необходимо най-вече ноу-хау.

  • Потребител
Публикува (edited)

Лично аз не съм против това български компании да инвестират в чужбина, но все пак нека се съобразяваме, че:

1. Големите български компании са изключително малко на брой и те са "средни", ако трябва да се сравняват със съседите ни;

2. Средата в България в момента не е предпоставка за това да се търсят нови, по-евтини дестинации. Другарите успешно го сториха това през 90-те, а и превърнаха България в подобна дестинация.

3. Липсата на големи количества инвестиционен капитал.

-----

Надеждите на родните робовладелци да привлекат балами от Украйна и бившия СССР са просто една неосъществима мечта и ще трябва да увеличават заплатите.

Цитирай

HAMBURG -- Poland is in talks with the Philippines to bring in more Filipino workers to fill a labor shortage even as Warsaw continues to resist refugees and migrants from the Middle East and North Africa.

The Czech Republic and Germany are also trying to attract workers from the Philippines and other Asian countries to fill local positions, as their labor markets face aging populations, a brain drain and lower birthrates. Analysts say that Slovakia, Hungary and Romania will also be forced to open their doors to Asian workers as their labor supply from traditional sources such as Ukraine and Serbia dries up due to emigration. 

https://asia.nikkei.com/Economy/Poland-cracks-door-open-for-Filipino-workers

А както е видно, дошлите веднъж в България украинци повече не се връщат тук да работят.

 

Редактирано от новорегистриран2
  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, новорегистриран2 said:

1. Големите български компании са изключително малко на брой и те са "средни", ако трябва да се сравняват със съседите ни;

2. Средата в България в момента не е предпоставка за това да се търсят нови, по-евтини дестинации. Другарите успешно го сториха това през 90-те, а и превърнаха България в подобна дестинация.

3. Липсата на големи количества инвестиционен капитал.

-----

Надеждите на родните робовладелци да привлекат балами от Украйна и бившия СССР са просто една неосъществима мечта и ще трябва да увеличават заплатите.

Съгласен съм, че има резон в 1-3, както и бележката за родните робовладелци. Може би съм се изразил неточно в предишния постинг. Не става въпрос само за големи компании, които да инвестират в чужбина. В друга тема бях посочил конкретен пример за български производител на тренировъчни стени за алпинисти, който инвестира в Европа и Щатите, където намира огромен пазар и става много богат човек, при това там за него работят американци. Предприемачът не е бил голяма компания, почва буквално с гаражен капитал, но има познания за продукта, който прави и продава и разширява бизнеса си много. При това за него работят чужди работници, но той харчи и внася печалбите си и в България. Същото е направил Кирил Домусчиев с фармацевтичната си компания, изнесъл е завода си в Щатите, не защото има по-евтина работна ръка, а главно защото е по-квалифицирана и заради по-добрите условия за бизнес и пазар.Говоря за по голямо българско участие в глобалната икономика, и то активно, но като се предлага специализирано знание за производство и маркетинг, а това изисква висока квалификация, интелект и предприемчивост. Не става с робовладелци.;)

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 9 часа, новорегистриран2 said:

Лично аз не съм против това български компании да инвестират в чужбина, но все пак нека се съобразяваме, че:

1. Големите български компании са изключително малко на брой и те са "средни", ако трябва да се сравняват със съседите ни;

2. Средата в България в момента не е предпоставка за това да се търсят нови, по-евтини дестинации. Другарите успешно го сториха това през 90-те, а и превърнаха България в подобна дестинация.

3. Липсата на големи количества инвестиционен капитал.

-----

Надеждите на родните робовладелци да привлекат балами от Украйна и бившия СССР са просто една неосъществима мечта и ще трябва да увеличават заплатите.

https://asia.nikkei.com/Economy/Poland-cracks-door-open-for-Filipino-workers

А както е видно, дошлите веднъж в България украинци повече не се връщат тук да работят.

 

Удивително или по скоро показателно е че гражданите на втората най-бедна страна в Европа (изключвам кавказките страни) с брутен вътрешен продукт на глава от населението почти четири пъти пъти по малък в номинал от този на България не искат да видят и чуят за следваща работа по Черноморието в България..

Кой да работи по тези дупки на морето тогава за 600 лева (които пари работещите ще ги получат, ако работодателите са коректни, в противен случай ще имат проблеми да ги получат)?
 

В много от случаите се удържат/плащат квартирни и други от тези пари, и се взимат чисти 350-400 лева (един от тези  украинци каза, че харчи повече, отколкото изкарва)

Пенсионерите? Много млади пробват да съчетят приятното с полезното, рабоитейки по нашето черноморие през сезона, но при тези финасови резултати също не са склонни да повтарят..

Интересно, че циганите въобще не са склонни да работят тази работа - те са свикнали да са около семействата си, и ходят на гурбет тогава когато могат да изкарат добри пари..Иначе, тези 20-30 лева на ден те си вадят с каквато и да е дейност в родните махали и села; (общо взето циганите по селата са ратаи през селскостопанския сезон)

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува
Преди 22 минути, nik1 said:

Удивително или по скоро показателно е че гражданите на втората най-бедна страна в Европа (изключвам кавказките страни) с брутен вътрешен продукт на глава от населението почти четири пъти пъти по малък в номинал от този на България не искат да видят и чуят за следваща работа по Черноморието в България

Да не забравяме, че когато се надяваме на прилив на работна ръка от държавите с по-лоши икономически показатели, трябва да се съревноваме за техния труд със западноевропейските пазари.

Все пак от сезонна (а и не само сезонна) работна ръка в определени сектори имат нужда и те, и са склонни да си я набавят въпреки формалните ограничения на свободата на движение за държавите извън ЕС.

Един показател - БВП - никога не е достатъчен индикатор.

  • Потребители
Публикува

Така е Дора, разбира се, но не всичко се измерва в пари (и БНП).. Парите са "само един компонент" (както казвате за БНП)
За украинците сме най-близката и съседна западна страна - (1) Няма го по-силния културен шок, който обикновените хора получават отивайки на гурбет в Унгария или Чехия, да не говорим за   класическите западни страни, (2) езикът им (руския, за всички украинци са руския е първи език, говоря за младите хора, казвам го защото, фамилията ми се сроди с украинска и имам поглед върху младите) се говори навсякъде и от почти всички професионали и работодатели по Черноморието - дори млади българи, които никога не са го изучавали го говорят /ползват в някаква степен, (3) Украинците за разлика от руснаците, не срещат лошо отношение у нас (голяма част от българските десни са "русофоби", и са по скоро "украинофили")

  • Потребители
Публикува

Не всичко е пари...Украинците, гурбетуващи/робуващи в заводите в Полша и в Чехия виждат по-лоши неща от момчетата по-горе в България (дори единия от тях каза на два пъти че всичко е нормално - с плюсовете и минусите)

 

 

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!