Цената на наемите в България

[Joro-01]

  On 11.12.2017 г. at 19:54, Galahad said:

Като кандидатстваш за работа да не би като те питат какъв стаж по специалността имаш, да обясняваш, че си се явявал на всеки изпит по три пъти? Защото си се похвалил по този начин за опита ти с недвижими имоти!
 

Expand  

 Случайно да ти минава през ума, че хората се развиват (променят нещата към по-добро)? Невероятно, но факт - не! Първият апартамент бе в родния ми град. Вторият - малък, но (почти) в центъра, третият... Няма да говоря за мене, казах!

И какво лошо ако съм търсил по-доброто и съм го намерил, ако съм бил коректен? Дъртите комунисти не сте съгласни, знам.

Има три причини за тези рзсъждения - двете - че си чатбот и че си с развитие на първокласник ги изключвам, очевидно не е така. И не те наричма така! Третата обаче е съвсем реална според мене - вероятно си парашутист някъде (на някоя държавна служба), където вземаш много за ценза и работата и където най-вероятно не можеш да се развиваш нагоре. Или поне развитието не е според работата, опита и образованието.

И да беше както казваш, нещото се казва опит и не е съпоставимо - сравняваш ябълки с круши. И ако тук е недостатък ако си сменил много работи, извън тези граници - не е. Ти какъв опит ми търсиш? Ако бях построил три блока в Манастирски ливади и ги отдавах под наем щях ли да ти покрия критериите? Ами извинявай, не ги покривам.

  On 11.12.2017 г. at 19:54, Galahad said:

А времето ти виждам че е кът - не си спрял да пишеш из форума.

Expand  

Ма не ти влиза в работата, бре! Що не гледаш и кога пиша? Даже може да се чувсваш поласкан - заради тебе най-много пиша. И аз се чусвтвам - денем си почиваш в службата, вечер може да строиш кооперация (за квартири) и пак ми пишеш

Какъв райграс, какво писмо... Не ме вълнува председателството съжалявам, прати му/и ти.

Не си убедителен. Полемиката не ти е силна страна. Надявам се не си адвокат.

 

 

Редактирано Декември 12, 2017 от Joro-01

[insighting]

  On 11.12.2017 г. at 19:54, Galahad said:

По-скоро на вас като правото не ви е специалност.

Какво общо имат вещните права (еле пък ограничените) с овехтяването на една сграда и въобще на една вещ? Колкото и стара да е една вещ, вещното ви право не се променя, то си е съвсем същото. Значението е икономически фактор, а амортизациите - данъчен. Амортизират се сградите, а не правата върху тях.

Expand  

Имат много общо. Особено когато се строи нова сграда към стара или на мястото на стара. Вие разтръбихте за медийната кампания, не аз. И не сте в час с данъците, нито с амортизациите. Обзалагам се, че дори не знаете как изглежда една фактура за продажба на строителна продукция. А в нея се включват и правото на строеж, както и изпълнените СМР, но и се посочва отделно данъчната основа на облагаемата част.

  On 11.12.2017 г. at 19:54, Galahad said:

За 10-те процента приспадане на данъка попадението беше добро, но явно просто сте копнали отнякъде клишето, без да го разбирате. Защото останалото е пълна каша. Напр. какво общо има ДДС-то - косвен данък, с който се облага крайния потребител? В България няма едри наемодатели като сем. Тръмп в такъв процент, че те да имат влияние върху пазара на наемите. Има няколко олигопола точещи еврофондове, но те са наематели на земеделски земи, а не наемодатели на сгради.

Expand  

Не е попадение. Всичко, което коментирам тук, е знание и практика. Обучена съм, а вие въобще си нямате представа от сделки с недвижимост. Сигурно доста време сте отделили в търсене на информация, с която да ме парирате, но моят опит с имоти е доста богат. И разликата е, че аз мога да спестя на клиента си излишен разход, а вие, като не разбирате, ще го накарате да си плати всичко, та дори и повече.

[Б. Киров]

  On 12.12.2017 г. at 6:53, Б. Киров said:

Можем да сравним и с Европа в следващи постинги.

Expand  

1. Средна цена на апартамент в Букурещ 379 евро, за сравнение със София 338, при средни заплати съответно 720 евро за Румъния и 520 евро за България. Най-ниският сегмент на цени за наеми на двустайни в Букурещ от румънска агенция, апартаментите са обзаведени и изглеждат добре:

 

http://www.whitemountain.ro/en/apartments-for-rent/bucuresti-4/1

 

2. Средна цена за Атина от 11 апартамента 210 евро, за сранение със София 338 евро, при средна заплата в Гърция 1100 евро срещу 520 евро в България.

Гърция, най-ниският сегмент за наеми в Атина от гръцка агенция:

https://en.tospitimou.gr/property/to-rent/apartment-flat/Athens-Center/property-types_%5Bapartment%5D,category_residential,price-low_200,price-high_450,area-ids_%5B100%5D?sortBy=price%7Casc

 

3. Турция, средна цена на наем на двустаен апартамент в Истанбул в ниския ценови сегмент на базата на 12 апартамента 408 евро срещу 338 в София при средни заплати съответно 520 за България и 730 евро за Турция.

 

https://istanbul.craigslist.com.tr/search/apa?lang=en&cc=us&sort=priceasc

 

 

[Dobri_I]

Киров средната заплата е без значение за наема. Минималната стойност на наема се определя от цената на имотите (и лихвите), а по-нагоре от търсенето на квартири. При тези цени на имотите, лихвите и манталитета на наемателите стойностите на наемите са напълно нормални. 

[Б. Киров]

Не мисля така, Добри. Наемите, както и имотите, са стока, а стоките изнесени на пазара имат цена. Не можеш да продадеш на пазара една стока, ако нямаш купувачи, разполагащи с пари. Ето защо, цените на наемите са обвързани със заплатите, както и всички останали цени. Когато завишиш цените над пазарните, следва стагнация на пазара, покупките намаляват и цените тръгват надолу, докато си намерят точката на изравняване с възможностите на купувачите - това сега го виждаме в Гърция, имало е завишени изкуствено цени, базирани на фалшива статистика за големи доходи, балонът се спука, статистиката даде фира, цените паднаха рязко. говоря за имотите и наемите.

Наемите, според мен, но и не само, са много по-тясно обвързани със заплатите, повече дори от стоките от т.н. "потребителска кошница", защото от тях зависи възможността на работещите да пребивават в определена локация. Проста сметка, при наем за семейство от 400 евро, плюс поне 100 евро режийни месечно, един човек със средна заплата в България плаща 100 процента от нея. При наем 1500 долара в Ню Йорк, човек със заплата 3500 долара плаща около 40 процента и му остават свободни 2000 долара месечно, с които може да издържа себе си и семейството си; в първия случай това е невъзможно, следователно съпругът или съпругата задължително трябва да изкарва още една заплата, за да живее семейството от двама на ръба на оцеляването, как да планира деца такова семейство, абсурдно е. Заплатата е директно свързана с цената на наемите. Надуването в София идва от предлагането на ипотечни и потребителски кредити с по-ниски от предишните завишени неимоверно лихви, основно.

[Б. Киров]

Цени на двустайни в Прага от ниския ценови сегмент, средна цена на базата на 12 апартамента – 352 евро при средна заплата 1132 евро в Чехия; за сравение 338 евро в София срещу средна заплата 520 евро.

 

https://prague.craigslist.cz/search/apa?sort=priceasc

 

https://tradingeconomics.com/czech-republic/wages

 

Можем да продължим със сравненията в тази посока към Унгария, Полша, Германия, Скандинавските страни и Сингапур, примерно. Навсякъде се забелязва корелация между високи доходи и относително нисък дял на наемите в тях, колкото една икономика е по-развита, толкова процентното съотношение между цена на наем и средна заплата е по-малко.

Освен това, в темата стана ясно, че производствената цена у нас при строителството /труд и материали/ в стоката апартамент е около 50 процента от пазарната, това е огромна разлика, в света само наркобизнеса и проституцията работят със 100 процента печалба, обичайният процент е между 5 и 10 процента.

[Б. Киров]

Цена на наем на двустаен от ниския ценови сегмент в Белград, Сърбия, на база 10 апартамента от сръбска агенция за недвижими имоти – 170 евро; за сравнение 338 евро в София, България, при средна заплата в Сърбия 391 евро и 520 евро в България

https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/izdavanje/grad/beograd/poredjaj-po/ceni_navise/lista/po_stranici/10/stranica/30

https://tradingeconomics.com/serbia/wages

Цена на кв. м. в Белград на база 10 апартамента – 1200 евро/кв.м. в Белград при средна цена 1000 евро на кв.м в София

https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/prodaja/grad/beograd/poredjaj-po/datumu_nanize/lista/po_stranici/50/

Сравнението с цените на наемите и имотите в Белград и София за мен показва изкривяване в различни посоки на двата пазара – в Белград, където средната заплата е по-ниска от тази в София, цените на имотите са по-високи с 20 процента, но цените на наемите са по-ниски със 100 процента – там пазарът сам е регулирал цените на наемите, малките заплати не дават възможност за плащане на по-високи наеми; аномалията в София, моето обяснение, е свързана с агресивното предлагането на кредити с ниски лихви, нещо което не е пряка заслуга на българските банки, а по-скоро на ниската инфлация в ЕС и лесния достъп до пари в ЕС, частност България; Сърбия е изключена от този процес, там пазарът оказва по-силен натиск върху наемите поради по-високия лихвен процент и по-скъпата цена на кредита в сравнение с България. Живеенето на кредит обаче води до затъване в дългове, които в крайна сметка водят до стагнация на пазарите в по-дългосрочна перспектива. Този процес в България тече усилено от няколко години, за мен индикатор е намаляващия процент собственици на жилища, който в България пада с цели 5 процента в годините 2013 – 2017. Собствените жилища в България са около 3.9 млн., като 2.6 млн. са в градовете и 1.3 млн. са в селата. 5 процента от тази цифра е приблизително 200 000 по-малко собственици за 4 години или по 50 000 на година. Все още, въпреки тенденцията надолу, българите са на 5-то място в Европа по процент на хората, живеещи в собствено жилище /2016/:

Собствениците на жилища в България са намалели с 200 000 за 4 години /2013-2017/

Същевременно в България, според доклад на Световната банка, 30 процента от жилищата са необитаеми, огромен е процентът и в София. Това е прадокс - незаети жилищни площи и едновременно с това летящ нагоре тренд на цени на имоти и наеми при ниски доходи.

https://www.24chasa.bg/novini/article/6534679

Пазар извън баланс

Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г.

От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.
 В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%.

На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_bulgariia_po-prazni_no_vse_po-skupi/?

 

[Frujin Assen]

Мобилността е ниска не защото младите са диви селяндури и не искат да ходят в града, а защото цените на наемите са такива, че изяждат голяма част от заплатата.

[nik1]

  On 13.12.2017 г. at 7:14, Б. Киров said:

Цена на наем на двустаен от ниския ценови сегмент в Белград, Сърбия, на база 10 апартамента от сръбска агенция за недвижими имоти – 170 евро; за сравнение 338 евро в София, България, при средна заплата в Сърбия 391 евро и 520 евро в България

https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/izdavanje/grad/beograd/poredjaj-po/ceni_navise/lista/po_stranici/10/stranica/30

https://tradingeconomics.com/serbia/wages

 

Цена на кв. м. в Белград на база 10 апартамента – 1200 евро/кв.м. в Белград при средна цена 1000 евро на кв.м в София

 

 

https://www.nekretnine.rs/stambeni-objekti/stanovi/izdavanje-prodaja/prodaja/grad/beograd/poredjaj-po/datumu_nanize/lista/po_stranici/50/

 

Сравнението с цените на наемите и имотите в Белград и София за мен показва изкривяване в различни посоки на двата пазара – в Белград, където средната заплата е по-ниска от тази в София, цените на имотите са по-високи с 20 процента, но цените на наемите са по-ниски със 100 процента – там пазарът сам е регулирал цените на наемите, малките заплати не дават възможност за плащане на по-високи наеми; аномалията в София, моето обяснение, е свързана с агресивното предлагането на кредити с ниски лихви, нещо което не е пряка заслуга на българските банки, а по-скоро на ниската инфлация в ЕС и лесния достъп до пари в ЕС, частност България; Сърбия е изключена от този процес, там пазарът оказва по-силен натиск върху наемите поради по-високия лихвен процент и по-скъпата цена на кредита в сравнение с България. Живеенето на кредит обаче води до затъване в дългове, които в крайна сметка водят до стагнация на пазарите в по-дългосрочна перспектива. Този процес в България тече усилено от няколко години, за мен индикатор е намаляващия процент собственици на жилища, който в България пада с цели 5 процента в годините 2013 – 2017. Собствените жилища в България са около 3.9 млн., като 2.6 млн. са в градовете и 1.3 млн. са в селата. 5 процента от тази цифра е приблизително 200 000 по-малко собственици за 4 години или по 50 000 на година. Все още, въпреки тенденцията надолу, българите са на 5-то място в Европа по процент на хората, живеещи в собствено жилище /2016/:

Собствениците на жилища в България са намалели с 200 000 за 4 години /2013-2017/

Същевременно в България, според доклад на Световната банка, 30 процента от жилищата са необитаеми, огромен е процентът и в София. Това е прадокс - незаети жилищни площи и едновременно с това летящ нагоре тренд на цени на имоти и наеми при ниски доходи.

 

 

https://www.24chasa.bg/novini/article/6534679

 

 

Пазар извън баланс

Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г.

От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.
 В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%.

На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_bulgariia_po-prazni_no_vse_po-skupi/?

 

Expand  

+!

Ще си позволя да цитирам и продължението на статията на Капитал:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_b

  On 13.12.2017 г. at 11:08, Frujin Assen said:

Мобилността е ниска не защото младите са диви селяндури и не искат да ходят в града, а защото цените на наемите са такива, че изяждат голяма част от заплатата.

Expand  

ulgariia_po-prazni_no_vse_po-skupi/?

Никой не наема

Средните цени на жилищата са между 550 и 800 евро на кв.м за по-малко атрактивните жилища в стари сгради и до 800-1200 евро на кв.м за жилища в новопостроени сгради с по-атрактивно местонахождение, отбелязват от Световната банка. Средният месечен доход на домакинство обаче е 477 евро, което значи, че по-голямата част от населението не могат да си позволят да закупят или дори да наемат жилище на пазарни цени.

По-малко от 5% от жилищния фонд в страната (2.6% според нови данни за 2016 г. са под наем на пазарен принцип) се отдава под наем, а допълнителни 8% са "споделени", "безплатни" или "субсидирани" жилища, показват официалните данни на НСИ. Разликите в цените са огромни - от 30 - 50 лв. наем за студентско общежитие с лоши условия в столицата, през наем от 300 лв. за 70 кв.м в Монтана до 600 лв. за същото жилище в София. Високите цени на атрактивните места предполагат, че от този пазар се възползват само хората със средни и високи доходи. Липсата на пазар за жилища под наем спира трудовата мобилност, твърдят от Световната банка. Проблемът е особено голям сред младите хора, създава затруднения за младите семейства и изкуствено завишава наемите на наличния ограничен запас от жилища.

Ниското предлагане на имоти под наем въпреки големия брой незаети жилища обикновено се случва на места, където "нормативната база вреди на ефективното функциониране на пазара", твърдят от Световната банка. Наемодателите предпочитат да не отдават имотите си под наем по няколко причини. Настоящите закони за извеждане от имота са в полза на наемателите, официалните договори за наем се изпълняват трудно по съдебен ред, наследена лоша поддръжка на жилищата и данъкът, който се прилага спрямо доходите.

 

Моя забележка: преди три години  наследихме жилище, и не можехме за изведем бившите наематели по нормалния начин  - с подканяне и устно споразумение. Наложи се да пуснем жалбата в полицията, при което ни беше обещано, че ще се направи проверка на жилището. В крайна сметка жалбата и действията на полицията не доведоха до извеждане на тези бивши наематели на наследодателя - в този момент живеещи без наем.
Наложи се да заведем дело.
Малко преди да заведем делото, наемателите напуснаха, за да не бъдат осъдени , и за да не платат разноските по делото, наемите и режийните по жилището. 
Разноските им за парното, което не беше плащано три години, бяха за наша сметка - адвокатът ни посъветва да не водим дело, защото е много трудно да се докаже каквото и да е, тези хора дори не бяха регистрирани на този адрес.

Според доклада има поне три начина пазарът да бъде "отключен". Един инструмент е приспадането на разходите за наем от данъците на наематели - това би накарало хората да наемат, вместо да купуват жилища, и ще стимулира осветляването на наемните отношения. Друга възможна мярка е освобождаването от данък на доходите за дребните наемодатели, които отдават под наем до 5 жилища. Задължително е и създаването на бърза и евтина система за разрешаване на спорове между наематели и наемодатели.

Къде са държавата и общините

В момента държавата не помага за развитието на жилищния пазар, а общините са още по-неефикасни в това, показва докладът на Световната банка. Засега повечето усилия са концентрирани в социалните жилища. Те обаче са едва 3% от общия жилищен фонд, а предоставянето им на нуждаещи се дори не е обезпечено финансово. Същото е положението и в най-голямата и атрактивна община - Столичната. Според плана й за развитие до 2020 г. цялата "жилищна политика" на местната власт е концентрирана в 13 803 бр. общински жилища (или 3% от всички в града), а за останалите 97% няма никакво общинско внимание или подкрепа.

 

"Отключването" на неизползваните имоти и към нуждаещите се ще е много по-ефективен подход, отколкото държавата и общините да строят нови социални жилища, се казва в доклада на Световната банка. За целта обаче трябва ново законодателство със стимули и защити на собствениците, които отдават имоти под наем на нуждаещи се, както и гаранции, че техните имоти ще се обитават и поддържат адекватно.

[Б. Киров]

  On 13.12.2017 г. at 11:08, Frujin Assen said:

а защото цените на наемите са такива, че изяждат голяма част от заплатата.

Expand  

Това е така, според мен, не защото заплатите са много ниски, а защото наемите са много високи. Държавата и общините на практика не правят нищо по въпроса за жилищната политика, те имитират дейност. Доказателство:

http://www.nsi.bg/bg/content/3135/въведени-в-експлоатация-новопостроени-жилищни-сгради

Това е брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2017. В София град те са 10, колкото в Кърджали, но по-малко от Хасково, Перник /2.5 пъти/, Бургас /7 пъти/... В София на практика няма ново строителство, построеното стои празно /24 процента/ стои непродадено и неотдадено под наем. Държавата се прави, че това не я засяга.

Във Финландия например, 1.2 процента от БВП, което е 3 млрд. евро ежегодно се заделя от държавния бюджет за дотиране на строителство на социално слаби хора, когато такива хора биват настанени в дотирани от държавата квартири, те заплащат 10 процента от наема, останалите 90 процента се поемат от държавата и общината. Подобни програми имат и другите скандинавски страни, с подобни програми, достигащи заделяне на 5 процента от БВП годишно, ГФР е решила страхотната жилищна криза през 50-те години на миналия век, там почти една трета от жилищния фонд на страната е бил унищожен от ВСВ, но германците са решили проблема с държавно финасиране. Държавата в България на практика дотира големите държавни проекти като магистрали и пречиствателни станции, но не влага никакви средства в жилищна политика. Това е една от основните причини за демографския срив и ниската раждаемост сред българското население,  както и за растящата лумпенизация на ромите.

[nik1]

PS

Забравих да напиша че въпросното жилище, за което споменах по-горе, е празно (необитаемо)

Този текст за мен отразява действителността и проблемът с/на необитаемите жилища в градовете в България

Забележка: Допускам  че  немалко хора биха живяли в село, което е на "до един час" път от големия град, В този смисъл, проблемът е донякъде общ за България

  On 13.12.2017 г. at 16:52, nik1 said:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/05/3072234_jilishtata_v_b

"Отключването" на неизползваните имоти и към нуждаещите се ще е много по-ефективен подход, отколкото държавата и общините да строят нови социални жилища, се казва в доклада на Световната банка. За целта обаче трябва ново законодателство със стимули и защити на собствениците, които отдават имоти под наем на нуждаещи се, както и гаранции, че техните имоти ще се обитават и поддържат адекватно.

 

Expand  

[Frujin Assen]

Значи Киров, това съм го чувал от приятел, който живее в Англия, там си има безплатни жилища за социално слабите. Вярно, че са дупки в лоши квартали, но е по добре отколкото да живеят в изоставени сгради или под мостовете. Имам чувството, че нашата държава е твърде бедна за да си позволи подобни неща. Като изключим данъка "социално спокойствие" спрямо ромите (от който се възползват и някой българи) държавата не прави нищо за бедните.

Киров, какви са тези приказки, не заплатите са ниски, а наемите високи? При пазарната икономика всичко е на принципа "Газ до дупка". Работодателите никога няма да платят е 1 стотинка повече или да дадат и 1 минута почивка на работниците, ако има начин да не им дадат. А силата е в този който има пари и връзки с властта. Тоест в работодателите. За да има баланс едни хора в една далечна страна още навремето са измислили стачки, профсъюзи, синдикати, държавни контролни органи...

За наемите пък съвсем. Това си е частно дело, ако искат по 1 милион долара на ден ще сложат наем. Държавата няма право да им се меси. А наемодателите предпочитат да се занимават с малък брой платежоспособни наематели, а не множество малоимотни.

[Б. Киров]

  On 13.12.2017 г. at 18:43, Frujin Assen said:

Значи Киров, това съм го чувал от приятел, който живее в Англия, там си има безплатни жилища за социално слабите. Вярно, че са дупки в лоши квартали, но е по добре отколкото да живеят в изоставени сгради или под мостовете. Имам чувството, че нашата държава е твърде бедна за да си позволи подобни неща. Като изключим данъка "социално спокойствие" спрямо ромите (от който се възползват и някой българи) държавата не прави нищо за бедните.

Киров, какви са тези приказки, не заплатите са ниски, а наемите високи? При пазарната икономика всичко е на принципа "Газ до дупка". Работодателите никога няма да платят е 1 стотинка повече или да дадат и 1 минута почивка на работниците, ако има начин да не им дадат. А силата е в този който има пари и връзки с властта. Тоест в работодателите. За да има баланс едни хора в една далечна страна още навремето са измислили стачки, профсъюзи, синдикати, държавни контролни органи...

За наемите пък съвсем. Това си е частно дело, ако искат по 1 милион долара на ден ще сложат наем. Държавата няма право да им се меси. А наемодателите предпочитат да се занимават с малък брой платежоспособни наематели, а не множество малоимотни.

Expand  

Фружине, при пазарната икономика предприемачите си гонят печалбата на принципа "газ до дупка", но нали затова съществува държавата, за да бъде буфер и медиатор между техните интереси и онези, които са социално слаби - това е принцип в повечето държави от ЕС, за съжаление не в България. Понеже знам, че ползваш свободно руски, цитирам тук текст от еврейски сайт на преселили се в Израел руски евреи, авторът защитава политиката на европейските държави, противопоставяйки я на безотговорната "пазарна" политика в Израел да се удовлетворяват предимно интересите на големите банки и картел от строителни фирми, монополизирали пазара. Цитирам само откъс от текста, който ми се видя интересен и за нашата тема, но си заслужава да се прочете целия текст, защото приликите с България /в отрицателен план/ са големи:

Если проанализировать опыт высокоразвитых капиталистических стран по развитию социального жилья в последние десятилетия, то можно отметить следующую тенденцию. Во-первых, даже в капиталистическом мире существует государственное планирование в жилищной сфере, которое стало практически повсеместным. В Израиле о таком планировании ничего не слышно. Во-вторых, если раньше эти страны стремились к либерализации своих строительных рынков, то есть к рыночным методам решения жилищной проблемы, то в последние годы они убедились в том, что только одними рыночными средствами проблему нехватки доступного жилья не решить. И, наряду со свободным рынком, там существует масштабное строительство социального жилья.

Действительно, в развитых капиталистических странах социальное жилье составляет сегодня значительную часть существующего жилого фонда. В 2007 году доля социального жилья в общем жилищном фонде страны составляла: во Франции – 18%, в Германии – 20%, в Великобритании – 21%, в Австрии – 23%, в Дании – 27%, в Голландии – 36%. Как видно из приведенных цифр, бесспорным лидером в сфере социального жилья является сегодня Голландия, то есть та страна, которая имеет все основания претендовать на титул "Родины капитализма". Именно в этой стране, еще во второй половине XVI века, произошла первая в мире буржуазная революция, положившая начало капиталистическим производственным отношениям, и была провозглашена первая в мире буржуазная республика.

Символично, на наш взгляд, то, что страна с самым большим "капиталистическим стажем" в мире является сегодня лидером по применению социалистических методов решения жилищных проблем. Видимо, в Амстердаме, в отличие от Иерусалима, не опасаются того, что строительство социального жилья подорвет устои национального капитализма. Приведенные здесь цифры объемов социального жилья в благополучных западных странах впечатляют. И они, конечно же, не означают, что в этих странах существует столь высокий процент бедных людей. Как хорошо известно, ни в Дании, ни в Голландии, ни в других высокоразвитых странах просто нет такого огромного количества неимущих людей (например, более одной четверти населения – в Дании или больше одной трети – в Голландии). Приведенные цифры свидетельствуют о другом, а именно, о том, что государство готово оказать и оказывает помощь в обеспечении жильем даже той, в целом экономически благополучной части средних слоев своего населения, которая не желает залезать в многолетнюю ипотечную кабалу. И, несмотря на уже существующую достаточно высокую степень обеспеченности социальным жильем в этих странах строительство такого жилья не приостанавливается. На социальное строительство тратятся немалые средства: во Франции, например, 1,9 % от национального ВВП, в Австрии, Дании, Финляндии от 1,2% до 1,4% от ВВП этих стран. Поэтому доля социального жилья в новом строительстве развитых европейских стран по-прежнему велика: в Германии она составляет 20 %, в Австрии – 34 %, в Дании - 38 %. Рекорд в таком строительстве принадлежит Франции, где в последние годы наблюдается резкое увеличение объемов строительства социального жилья – до 43 процентов от всей сдаваемой в эксплуатацию жилой площади.

Своего рода "мирное сосуществование" двух разных методов решения жилищной проблемы – свободного рынка и социального жилья (т. е. капитализма и социализма) - позволило практически решить проблему жилья в развитых странах.

Блестящим примером тому является послевоенная Западная Германия (ФРГ), где после окончания войны сложилась катастрофическая ситуация с жильем. Там было полностью разрушено 20% и повреждено 25% жилого фонда. Кроме того, страна должна была принять немцев-репатриантов из Польши, бывшей Чехословакии, из Румынии, из бывшего СССР, всего около 10 млн. человек, что составляло более 20% населения Западной Германии. Эта ситуация была гораздо сложнее, чем ситуация, сложившаяся в Израиле в конце 80-х – начале 90-х годов в связи с массовой алией.

Правительство ФРГ провозгласило жилищное строительство приоритетом номер один и разработало генеральный план строительства жилья. Была создана система, работающая на принципах соединения частного капитала и государственных субсидий. Доля государственных субсидий составляла от 30 до 50 процентов. На цели строительства были выделены средства, превышающие 5% ВВП. В итоге за 12 лет (1945 – 1957) было построено 5 млн. единиц жилья общей площадью 250 млн.кв. метров.

По окончании строительства инвестор становился хозяином жилья, а государство компенсировало ему превышение его расходов над доходами от эксплуатации жилья. Инвестор обязан был сдавать построенное жилье в аренду малоимущим по цене, не превышающей 10 % от доходов квартиросъемщика. Государство доплачивало владельцу разницу между реальной стоимостью аренды и суммой, которую он получал от квартиросъемщика. Кроме того, оно выплачивало ему договорную норму прибыли. Так были решены жилищные проблемы неимущих граждан ФРГ. К концу 50-х годов жилищный вопрос в стране был "закрыт".

В результате постоянно высоких государственных расходов на социальное жилье в развитых странах, значительно поднялся общий уровень обеспеченности населения жильем. Уже меняется даже привычный для нас показатель обеспеченности жильем. А именно, вместо прежнего привычного показателя – количество человек, проживающих в одной комнате, нередко используется обратный показатель – количество комнат, приходящихся на одного человека. В таких странах, как США, Голландия, Германия, этот показатель сегодня равен 2, то есть на каждого жителя страны уже приходится по две комнаты.

К сожалению, позитивный опыт развитых стран в Израиле игнорируется. На собственных ошибках последних двух десятков лет у нас тоже не хотят учиться. В период только что прошедшей избирательной кампании, все без исключения партии говорили о жилищном кризисе, как об острейшей социальной проблеме страны. Израильское руководство, признавая наличие кризиса, по-прежнему объясняет его развитие только второстепенными и третьестепенными причинами: недостатком земельных участков (почему-то для строительства вилл они находятся), бюрократическими рогатками, затягивающими оформление документов, дефицитом рабочей силы, политикой партии ШАС, которая практически "приватизировала" Министерство жилищного строительства и др. Главная же причина израильского жилищного кризиса – принципиальное нежелание властей строить социальное жилье – практически не упоминается.

Нельзя отнимать у богатых!

А у бедных – можно??

Израильские рыночники во главе с премьер-министром Б. Нетяниягу игнорируют весьма успешный зарубежный опыт. Одно из важнейших возражений наших "рыночников" против широкого строительства социального жилья вытекает из того, что такое жилье воспринимается ими как атрибут социализма, подлинная суть которого состоит в том, чтобы отнимать у богатых и раздавать бедным. Действительно, отнимать у богатых нельзя, и наши власти строго соблюдают этот принцип. Но они гораздо менее щепетильны в соблюдении интересов бедных.

Так, в начале 90-х годов под вывеской "Программы прямой абсорбции" руководство страны фактически не оставляло олим никакой иной альтернативы, кроме покупки жилья или аренды его на рынке. Лишив новых репатриантов перспектив на получение социального жилья, оно фактически подталкивало их, в большинстве своем абсолютно нищих, граждан страны, покупать квартиры. Во всех без исключения странах покупка жилья – дорогостоящее предприятие. Оно доступно только гражданам, уже имеющим достаточно твердую материальную базу и вполне ясную перспективу дальнейшего финансового благополучия, что позволяет надеяться на необременительные расчеты с банком по взятым ипотечным ссудам.

В Израиле на рынок жилья вынуждены были пойти люди, совсем недавно прибывшие в страну, как правило, не имеющие никаких накоплений, получающих весьма скромную заработную плату, чаще всего минимальную, а нередко даже ниже официального минимума. В большинстве своем эти люди в силу собственного жизненного опыта, приобретенного в условиях другой социальной системы, имели очень скудное представление о банковских ссудах, процентах, гарантах, банковских штрафных санкциях и прочих вещах, связанных с покупкой жилья в Израиле. Отсутствие ясного понимания всех этих, якобы, "формальностей" нередко приводило впоследствии к немалым тяжелым разочарованиям, а иногда и к подлинным жизненным трагедиям.

Немногие из этих покупателей осознавали, что, получая ссуду в банке и покупая себе одну квартиру, они фактически "покупают" вторую, а иногда и третью квартиру для банка, то есть, фактически выплачивают банку стоимость двух-трех квартир, в зависимости от величины взятой ссуды, ее срока и банковского ссудного процента. Государство, таким образом, помимо всего прочего, заставило своих новых граждан, на протяжении двух-трех десятков лет платить еще и огромную дань банкам, обеспечивая последним стабильную колоссальную прибыль.

http://www.pensiaolim.org/MainTexts2013/130125Babak.htm

Подчертания с болд текст е от автора, не от мен. Интересно в темата би било да разгледаме опита на държави като Финландия и Холандия, за да се види контрастът в това, което прави държавата там и онова, което не прави тук.

  On 13.12.2017 г. at 18:31, nik1 said:

"Отключването" на неизползваните имоти и към нуждаещите се ще е много по-ефективен подход, отколкото държавата и общините да строят нови социални жилища, се казва в доклада на Световната банка. За целта обаче трябва ново законодателство със стимули и защити на собствениците, които отдават имоти под наем на нуждаещи се, както и гаранции, че техните имоти ще се обитават и поддържат адекватно.

Expand  

+ Съгласен съм напълно, при 24 процента "заключени" имоти в София, дори не е необходимо голямо ново строителство, това са почти 150 000 апартамента, но няма да стане без правителствена и общинска програма и финансиране, а такива просто няма, освен общи фрази и чиновнически формирования нищонеправещи, досега реални стъпки няма, вече 28 години.

[Frujin Assen]

Благодаря Киров.

Колкото до "заключените имоти". Практически в прав текст се казва "Държавата да плаща на наемодателите". Ох котьоооо. Просто дори аз предвкусвам, как разни дупки ще се отдават за огромни наеми, а държавата ще плаща огромни суми за ремонти. Няма нищо по сладко на този свят от държавната цицка.

 

[Б. Киров]

  On 13.12.2017 г. at 20:37, Frujin Assen said:

лагодаря Киров.

Колкото до "заключените имоти". Практически в прав текст се казва "Държавата да плаща на наемодателите". Ох котьоооо. Просто дори аз предвкусвам, как разни дупки ще се отдават за огромни наеми, а държавата ще плаща огромни суми за ремонти. Няма нищо по сладко на този свят от държавната цицка.

Expand  

Не означава точно това, според мен. Първо могат да се отменят тези 10 процента данък, които сега държавата иска от наемотодателите, като успоредно с това се фиксират пределни цени, това с цените се практикува. Заедно с това могат да се прокарат закони, гарантиращи интересите на наемотодателите при повреждане на тяхното имущество и злоупотреби с неплащане на сметки, в това число режийни, като се опрости цялата безумна сега система да се води партидата на собственика, а да я плаща наемателя. Могат да се направят и други облекчения за наемотодатели като преференции за саниране и т.н., без да се плащат директно пари. При една добре обмислена държавна и общинска програма за такива законодателни мерки и известно индиректно финансово пощряване, голяма част от "заключените" жилища ще се отдават под наем, а цените на наемите веднага ще паднат съществено, което ще повлече падане на наемите и на т.н. "свободен пазар" за наеми, просто предлагането и конкуренцията ще смъкнат драстично цените. Но трябва воля и работа. Къде по-лесно е да кажеш "е нема начин" и да си затъваш в блатото.

Наличието на толкова много обществени жилища във Финландия например, където наемите са фиксирани със закон, автоматично смъква цените на предлаганите на свободни цени, в резултат на това в Хелзинки можеш да намериш апартамент за 600 евро месечен наем с платени режийни разходи, какъвто в София трудно можеш да намериш/само режийните ти са над 120-30 за такъв апартамент/.

https://www.vuokraovi.com/rental-apartment/helsinki/pasila/block+of+flats/667773?locale=en&entrypoint=fromsearch&rentalindex=26

Средната заплата във Финландия е 3100 евро месечно, ще рече, че работещ човек на средна заплата плаща за такъв апартамент по-малко 20 процента от заплатата си, докато работещ със средна заплата в София трябва да плати 100 процента, какво семейство да създава какви пет лева, по-добре да си удари камшика и да си потърси късмета в друга по-добре уредена страна.

Но не става от само себе си, държавата трябва да се намеси.

[nik1]

  On 13.12.2017 г. at 20:37, Frujin Assen said:

Благодаря Киров.

Колкото до "заключените имоти". Практически в прав текст се казва "Държавата да плаща на наемодателите". Ох котьоооо. Просто дори аз предвкусвам, как разни дупки ще се отдават за огромни наеми, а държавата ще плаща огромни суми за ремонти. Няма нищо по сладко на този свят от държавната цицка.

 

Expand  

 

Не става дума държавата да плаща на наемодателите, а  да се променят законите.

==================================

"Лошият" частник , който не получи и една стотинка наем от навлеците "наематели" (наемите не бяха ги получавали и наследодателите, бившите собственици), се наложи да им плати и сметката за топлофикация в размер на 1750 лева.
За капак на всичко и за благодарност "наемателите" при напускането на жилището (напуснаха от страх от предстоящото дело):  не са се обадили на никого, отворили са прозорците  и са отворили вентилите на всички радиаторите. Това се слува през декември..

ПС

Във всяка по икономика тема тролиш, тролиш,  та тролиш. Нищо друго не знаеш и не можеш , освен песента за "лошите частници и собственици"..По повод трола ти- пожелавам ти да ти се връща подобно "добро", на теб или на семейството ти, когато отдадете под наем жилище

 

Редактирано Декември 13, 2017 от nik1

[Б. Киров]

  On 13.12.2017 г. at 21:09, nik1 said:

"Лошият" частник , който не получи и една стотинка наем от навлеците "наематели", се наложи да им плати и сметката за топлофикация ев размер на 1750 лева.
За капак на всичко и за благодарност "намателите" при напускамето на жилишето (напуснаха от страх от предстоящото дело) не са се обадили на никого, отворили са прозорците и са отворили вентилите на всички радиатори (това се слува в декември)

Expand  

Това се случва често и затова хората се притесняват да отдават под наем.

И причината е пак в съдебната система и държавата, защото такъв злонамерен наемател не може да бъде открит, осъден и присъдата му да бъде ефективно приведена в действие, просто властта отказва да се занимава с такива случаи и ги оставя на хората да се саморазправят.

В случай с мой познат беше още по-драстично - въпросният господин-наемател не само, че не беше платил парно и вода за над 2500 лева, но имал наглостта да преотдаде апартамента на моя познат на трима други наематели, от които вече той вземал два пъти по-голям наем, отколкото трябва да плаща, а с част от остатъка си наел по-малък апартамент на горния етаж, от който "контролирал" вече своите "наематели" - да не говорим за разбития апартамент, който оставили наемателите на наемателя на истинския собственик.

И нищо, човекът просто се изнесъл без вест един ден и така приключило, собственикът си платил сметките и ремонтите и пил една студена вода.

п.с. Като стана дума за Финландия, аз си харесах тази къщичка :

[Frujin Assen]

Напълно сте прави, това е така. Все пак при пазарната икономика модела "Газ до дупка" работи и от обратната страна. Тоест наемателя ако има начин няма да плати и стотинка наем, и тъй като жилището не е негово няма да го пази въобще. Това е както със заемите, където не е важно да дадеш пари под лихва, а да ги събереш. И когато говорим за бедни хора (хеле пък за лумпени), то те считат за героизъм за измамят, да откраднат, да не платят нищо. При такива хора е почти безсмислено да бъдат плашени със закона, тъй като не може да вземеш на босия цървулите. Тогава на помощ идват мутрите, които с удоволствие се разправят физически с неплатежоспособните длъжници. Не знам как е с наемите, но ако някой има повечко жилища отдавани на такъв тип хора няма как да мине без помощта на мутри.

Типичен пример е блок 20 в Ямбол. Това са жилища раздадени на социално слаби (братя роми) под наем. Резултата мисля е известен на всички. Братята роми не плащат ни ток, ни вода, ни наем, ни нищо. измъкват всичко което там има и може да се използва, а накрая даже започват да събарят бетонните конструкции да вземат желязото. Накрая бутнаха блока. Нагледен пример какво става в България с жилища за социално слаби.

Ники, не ми се сърди. На мен толкова ми е акъла, не троля. Ще ти го кажа най официално. Никога не съм гласувал за БСП и няма и да го направя. Почитател съм на левите идеи защото произхождам от "бедно селско семейство". При моята биография трябва да съм шизофреник за да съм либерал. Битието определя съзнанието, както е казал още Маркс. И тъй като се занимавам с история знам, че периода от 1944 до 1989 с всичките му хубави и лоши страни е вече минало което никога няма да се върне. Ако има нещо за което съм гневен това е описването му в тъмно черна боя. За добро или лошо това се е случило с нас (даже с някой лично), нашите бащи и дядовци. Не ми е приятно родината ми да бъде описвана като някакъв Мордор в който гнусни орки издевателстват над беззащитни роби. Фактите са такива каквито са-минало свършено.

А сега два документални филма за блок 20 в Ямбол където е имало жилища за социално слаби роми.

 

http://www.dokumentalni.com/archives/1760

 

Редактирано Декември 13, 2017 от Frujin Assen

[Б. Киров]

Навсякъде по белия свят, където има развита пазарна икономика и пазар, съществува неписано златно правило: наемите трябва да са около 30 процента от заплатата.

https://www.apartmenttherapy.com/how-much-rent-you-can-really-afford-renters-solutions-186462

Всички брокери на имоти и агенции отдаващи под наем се съобразяват с това правило, сериозни икономисти пишещи по въпроса го приемат като норма, преминат ли 40 процента от работната заплата наемите, светва червена лампа за нещо нередно и опасно. банките също спазват това правило, когато отпускат заем за ипотека, затова искат доказване на доход и отпускат кредит, само след като се убедят, че изплащащият го има достатъчно средства да се издържа, след като си плати месечната ипотека. По тази логика на пазара наемите в София не трябва да надвишават 170 евро за двустаен апаратамент, но те са над два пъти по-високи. В Белград,Сърбия, наемите са се саморегулирали, като пазарът ги е смъкнал съобразно заплатите - там спекулантите с имоти /монополистите строители/ удрят клиентите в джоба с цените на ново строителство, но пазарът на наеми е смъкнал цените на наемите. Според мен това ще се случи и в София. Дори в Израел, за високите цени на наеми, които цитирах от автор израелец, наемите са се регулирали от пазара съобразно доходите - един апаратамент от 65 кв.м. в Тел Авив може да бъде нает за около 700 евро, което е под 30 процента от средната месечна заплата в Израел /2500 евро/.

http://www.homeless.co.il/rent/viewad,599343.aspx

Quiet, two balconies, small garden, renovated. Suitable for partners.
Furniture details:
Dining room, living room, electric stove.
bars
To partners
Furniture
Elevators
Balcony: 1
Parking: public square
Air conditioner: In the living room
M²: 65
Floor: Ground out of land
contact:
Payments per year:
Sign: Immediate
Address: The fig tree
Neighborhood / village: Kfar Ben Nun
Price: 3000 NIS

При това, както стана ясно от цитираната по-горе статия, в Израел на практика са се отказали от държавно-общинското строителство и се разчита само на частния сектор и свободния пазар; в Европа държавно-общинското строителство /собственост, където цените са регулирани/ достига 30-40 до 50 процента във Франция, за сравнение 3 процента в София. Българската държава на практика е абдикирала от социалната си роля в жилищния сектор. Дали за наем или като ипотечен кредит, да изплащаш една средна работна заплата месечно е непосилно бреме. И е пряк път към демографска криза.

 

 

[Б. Киров]

  On 13.12.2017 г. at 22:43, Frujin Assen said:

Типичен пример е блок 20 в Ямбол. Това са жилища раздадени на социално слаби (братя роми) под наем. Резултата мисля е известен на всички. Братята роми не плащат ни ток, ни вода, ни наем, ни нищо. измъкват всичко което там има и може да се използва, а накрая даже започват да събарят бетонните конструкции да вземат желязото. Накрая бутнаха блока. Нагледен пример какво става в България с жилища за социално слаби.

Expand  

Историята с блок 20 в Ямбол не е точно такава, тя има и предистория, която хвърля съвсем друга светлина върху този филм, направен сензационно.

http://nmd.bg/wp-content/uploads/2010/10/Doklad_Yambol_NMD.pdf

Всички обитатели на блока казваха, че докъм средата на 90-те години блокът е бил в прилично състояние, докато все още обитателите му са имали някаква работа. После е започнало гетовизирането - горене на дограма за отопляване, чупене на асансьори за кабели и т.н. Освен това, първите обитатели от 80-те са имали работа и са плащали наемите, спирането на плащането идва после, заедно с прилива на нови обитатели от селата - една от жените каза, че живеят 30-40 души в един апартамент, тези хора са дошли от селата и са се самонастанили. Идват в Ямбол, защото в селата няма поминък, в града живеят от отпадъци и социални помощи, по 100 лева, както каза една баба, с които трябва да издържа себе си и болен от рак дядо. Вината, че са стигнали до скотско съществуване и рушат блока не е на обитателите, а на общинските и централни власти, да се прехвърля цялата тежест на обвинението върху ромите е расизъм, провалът е на държавата, а не на хората. И накрая се появяват политиците, като торни бръмбари върху гюбре.

Имаше и друг пример за решаване на ромския въпрос в Каварна от Кметъла.

[nik1]

 

  On 14.12.2017 г. at 10:43, Б. Киров said:

Имаше и друг пример за решаване на ромския въпрос в Каварна от Кметъла.

Expand  

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/06/17/2779311_roma_morning/

Приобщаването на ромите в обществото ни е тема, която предизвиква силни и емоционални реакции от всички страни. Същевременно дебатът по темата продължава да се базира повече на лични мнения и анекдотични истории вместо на реални данни и тенденции във времето. Причините за това са много, но една от тях е, че такива данни почти няма. Така се ражда и преобладаващото усещане, че инвестициите в тези общности са пропилени пари.

В Каварна, малката черноморска община в Североизточна България, не се робува на тези стереотипи и местната власт демонстрира, че инвестирането в ромите води до видима промяна, която е от полза както за самите роми, така и за населението на града като цяло.

Как точно се случва това се заехме да изследваме с цел да предоставим нови данни и задълбочен поглед върху социално-икономическите ефекти от инвестициите в ромските общности. Изследването "Социално-икономически ефекти от публичните инвестиции за приобщаване на ромите в Каварна" е проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през 2015.

Защо точно Каварна
Съществуват редица положителни и успешни примери за приобщаване на ромите, особено в сферите на образованието, жилищните условия, социалното предприемачество и в други области в много общини, но град Каварна бе избран за проучването, тъй като там има траен приток на инвестиции в различни сфери за период от над десет години.

Изследването обхваща периода между 2004 и 2014 г., като за това време общината инвестира около 20 млн. лв., по данни на предишния кмет на Каварна Цонко Цонев (през 2015 г. за кмет е избрана Нина Ставрева, а Цонев влиза в Общинския съвет). За установяване на ситуацията към момента беше проведено проучване на домакинствата в квартал "Хаджи Димитър", обхващащо 300 семейства. Значимостта и въздействието на промените са анализирани като сравнение с националните средни стойности за цялото население (данни от НСИ и преброяванията 2001 и 2011) и със средните стойности за ромите на национално равнище (от целеви изследвания). Данните следва да се третират по-скоро като очертаващи тенденции и процеси, отколкото като абсолютни стойности или за директни съпоставки.

Всеки има право на равен дял
Преди десет години Каварна не е много различна от всеки друг малък град със значително ромско население. Предимно ромската махала "Хаджи Димитър" е разположена в покрайнините на града в съседство с нерегламентирано сметище, без канализация, само с няколко асфалтирани улици и без улично осветление. Сградите и оборудването на детската градина и близкото основно училище са в лошо състояние. През летните месеци жителите на териториално сегрегираната махала разчитат на непостоянна нископлатена сезонна работа в селското стопанство, строителството и туризма.

За първи път публични средства са инвестирани в махалата от общината през 2004 г. под ръководството на новоизбрания кмет Цонко Цонев. Те включват асфалтиране на улици, организиране на сметосъбиране и сметоизвозване, изграждане на улично осветление, предоставят регулирани парцели, осигурява се възможност за строеж и предоставяне на жилища на най-бедните семейства. В областта на образованието се правят инфраструктурни подобрения, инвестира се в схеми за привличане и задържане на децата в училище, както и обучения на учителите, здравеопазването се подобрява чрез различни схеми за осигуряване на здравно обслужване, създават се програми за квалификация и заетост, насочени по-специално към младите хора.

Финансирането идва по няколко линии, но по-важното е, че е въведен нов подход за планиране на общинския бюджет и неговото разпределяне между жителите на общината. Тъй като ромите представляват една четвърт от населението, същата част от бюджета се насочва към тях. Общината разработва и успешни предложения за финансиране по оперативните програми на ЕС, като развива капацитета си да кандидатства и да изпълнява проекти.

Следващите таблици представят в обобщен вид общинските инвестиции по години и по вид в кв. "Хаджи Димитър", където живеят предимно, но не само ромски домакинства.

Общински инвестиции в кв. "Хаджи Димитър" по вид

Илюстрация   Автор: Капитал Смаляване

Как се връщат инвестициите

Както може да се очаква, различните инвестиции са оказали разнообразно въздействие върху развитието на квартала и за намаляване на разликите между българското и ромското население. Едни от най-видимите резултати са постигнати в областите правосъдие и вътрешни работи, инфраструктура и жилищни условия и намаляване на бедността.

За периода 2004-2014 г. в община Каварна се наблюдава значителен спад на броя на осъдителните присъди за всички основни категории престъпления – против личността, против собствеността, против реда и общественото спокойствие. Промяната в общия брой осъдителни присъди в община Каварна между 2004 и 2014 г. показва намаление от 46.3%, което е много по-голямо от намалението за цялата Добричка об­ласт - 19%, и от средния брой за страната, където има нарастване от 7.4 %. Има и чувствително намаляване на броя на осъдителните присъди на жени с ¼ за периода от десет години.

Промяна в броя на осъдените лица между 2004 и 2014 г. (%)

Илюстрация   Автор: Капитал Смаляване

МВР не събира данни за престъпността по етнически принцип, но съдейки по данни от жертви на криминални посегателства (Национално изследване на престъпността, провеждано от ЦИД) престъпността в Каварна е много по-ниска от средната за страната и чувствително е намаляла за период от десет години.

Жертви на престъпления против личността и собствеността през последните 5 години (% от населението)

Илюстрация   Автор: Капитал Смаляване

Делът на жертвите на престъпления против личността и собствеността през последните пет години също показва, че повече престъпления са заявени от българското, отколкото от ромското население. Ромите са жертви на кражби на лични вещи, опити за взломни кражби и взломни кражби в жилището. В Каварна няма заявени сексуални престъпления и грабежи нито от български, нито от ромски жертви. Средните стойности за страната са по-високи за всички разглеждани видове престъпления.

Посоченото от отговорилите на изследването равнище на престъпност в Каварна е значително по-ниско от това за страната като цяло. Тези данни се отнасят както за ромите, така и за българите. Една от хипотезите е, че намаляването на престъпността може да има връзка с подобрената инфраструктура, в частност – уличното осветление, както и в чувството за приобщеност на хората в града. Макар че няма директна инвестиция, с която да бъдат свързани тези промени, индиректно те потвърждават твърдението че развитието на ромските общности има положителен ефект върху всички останали групи, живеещи в близост. Това се констатира и от проведените интервюта с представители на българската общност в Каварна, които също отбелязват положителния ефект от инвестициите. Съществуват две основни предизвикателства по отношение на инфраструктурата и жилищата на ромите в България. Първото е законността на много от постройките, в които живеят ромите, а второто – условията, в които те живеят. За цялата страна е характерно, че много роми живеят в жилищни условия, които не отговарят на стандартите и са възпрепятствани в достъпа си до основни комунални и публични услуги като питейна вода, електричество, съоръжения за хигиенно измиване и санитарни съоръжения, както и до друга инфраструктура. През 2004 г. в Каварна стартира процес за узаконяване на незаконни къщи и всички сгради, в които живеят семейства и за които е прието, че са подходящи за живеене, биват узаконени. След това започва да се прилага строг контрол върху изграждането на нови постройки. През годините в квартала са построени десетки къщи, два нови хотела и магазини, заведения за хранене и кафенета.

Каварна се различава от положението в останалата част на страната по отношение на наличието в домакинствата на битова канализация или септична яма. Едва 0.8% от жилищата нямат нито връзка с обществена канализация, нито изкопна или септична яма, докато средната стойност за страната при ромите е 39% и 17%. Подобренията на тези индикатори могат да бъдат обяснени с построената със средства от общинския бюджет канализационна система за 1 746 000 лева.

Инвестициите на стойност 1 975 000 лв. са довели до подобряване на санитарно-хигиенните условия на приблизително 350 домакинства. Това подобрение поставя ромите в Каварна в по-добро положение от останалото ромско население в страната и спомага за преодоляване на разликата с българското население на Каварна.

Подобрените санитарно-хигиенни условия оказват влияние и върху здравния статус, тъй като с тях се създават условия за по-добра хигиена и по-ниска заболеваемост от редица болести.

По отношение на бедността 39% от ромите в България живеят в домакинства, където някой си е лягал гладен поне веднъж през месеца преди проучването поради липса на достатъчно пари за хра­на (за сравнение, този дял сред българското население е 5%). Даннитe от Каварна сочат, че съответният дял сред ромските домакинства в града е сравнително по-малък - 24% (при българските домакинства този процент е 1.4%). Делът на засегнатите от материални лишения (лицата и до­макинствата, които нямат възможност да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, да си позволят консумация на месо, пилешко или риба, да не се ограничават при отоплението на жилището или имат затруднения при плащането навреме на разходи) сред ромското население в града през 2015 г. е 70% - по-нисък от процента на живеещите в лишения роми от останалата част на страната – 82%. Отново за съпоставка делът сред българите в Каварна е почти двойно по-нисък 37%.

Дял от населението, живеещо в материални лишения (%)

Илюстрация   Автор: Капитал Смаляване

Каварна, разбира се, има своите специфики както свързани с общинската администрация в разглеждания период, така и с външни фактори, които влияят на ситуацията там. В хода на изследването стана ясно, че другият ключов фактор за успеха в Каварна е външната миграция и по-конкретно сезонната миграция, която е основният източник на доходи за местното население. 31% от респондентите в проучването посочват доходи от заплати и надници, получени в чужбина. В интервю със служителя в общината за връзка с ромите също бе посочено значението на спечелените в чужбина средства не само като основен източник на доход за близо половината от домакинствата в кв. "Хаджи Димитър", но и за местната икономика.

В областта на образование, здравеопазването, трудовата заетост и доходите няма как да се изведат еднозначни изводи за ефекта от инвестициите. Липсата на данни за предходни години и малкият брой на населението в община Каварна водят до големи вариации в някои от данните, а това не позволява да се анализира въздействието на инвестициите (особено в областта на здравеопазването). Други области като заетост, доходи и образование са по-скоро зависими от политики на национално ниво и не са директно в сферата на общинските правомощия.

Конкретният резултат от изследването показа, че дългосрочни публични инвестиции в ромската общност оказват положително и измеримо влияние върху широк спектър от социални и икономически промени. То може да послужи като информационен източник при разработването и изпълнението на регионални стратегии и планове за действие за интеграция на ромите с нови изследователски данни. Чрез фокусиран дебат и разпространение на информация биха могли и да се насърчат практически решения на местно равнище и развитие на адекватни стратегии, отговарящи на местния контекст и специфики.

 

 

[Б. Киров]

Най-големият инвеститор в публичното строителство във Финландия е Municipality Finance (MuniFin) – Общинско Финансиране, това е третата по големина кредитна институция във Финландия. Ето с каква финансова мощ разполагат тези 119 служители:

вече около 20 млрд. евро /половината от БВП на България/. Финансират се от данъците на общините, които са над 300 във Финландия, от централния бюджет /1.2 процента от БВП на Финландия ежегодно или около 3 млрд евро, от пенсионния общински фонд, както и от емитирането на акции на фондовите борси, последно на Лондонската борса за 500 млн. евро/. В тази суперефективна администрация работят словом и цифром само 119 души, тя е на подчинение на Министерството на Околната среда, а финансово се одитира от Министерството на финансите и от Централната банка.

Какъв е мащабът на техните инвестиции и на тяхната дейност:

можем да видим дори само от постигнатото с техни инвестиции в столицата Хелзинки. От 800 000 давани под наем жилища в Хелзинки и областта, 450 000 са субсидирани от The Housing Finance and Development Centre of Finland, ARA /изпълнителната дирекция на MuniFin, 102 000 са в листа на чакащите субсидии или иначе казано 70 процента от жилищата или 937 000 души от Хелзинки и околностите му в 227 отделни домакинства. На практика ARA са пълен монополист в субсидирането на строителството в Хелзинки. По каква схема процедират ARA:

1.

- Предоставят статут на нестопанска цел /оттук се ползват данъчни и лихвени облекчения/

- Правят Кредитен анализ

- Одобрява лихвената субсидия за заемите

- Приемат промени в съществуващи вече заеми

2. Всичко това се прави към Собственик /общинска компания или строителна компания с идеална цел/

3. Кредитор се явява MuniFin /пазарен дял 90 процента/ и други кредитни институции /10 процента/

4. Държавата плаща субсидия за лихвите на Кредитополучателите и гарантира заемите със специален закон

Каква мисия, функции, клиенти и продукти има тази мощна кредитна институция на общините във Финландия?

Мисията й е да осигури конкуретно финансиране на общинския сектор и общинските строителни фирми на полето на пазарната икономика.

Клиенти са й общините, корпорациите общинска собственост и строителни компании с идеална цел.

Продуктите й са дългосрочни заеми до 41 години за общинския сектор и строителния сектор, както и недвижима собственост на лизинг.

Легален статус на кредитна институция под надзора на местните финансови власти /ЦБ и МФ/

Финансира се от емитиране на акции на глобалния фондов пазар /фондовите борси/

Кредитен рейтинг – вече Ааа стабилен по Moody’s и АА+  на S&P

Какво предлага в кредитното си портфолио?

Строителство на общински домове – около 45 процента от кредитите са давани на общински строителни фирми и компании с идеална цел

Други заеми са за инфраструктура, болници, училища, детски градини и т.н.

Какво още би могло да се каже за този успешно работещ модел:

Подобни модели работят в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Германия, Италия, Япония, Нова Зеландия, Канада...

Наскоро работи във Франция и Обединеното Кралство.

Интересуват се от него Балтийските страни, някои азиатски и африкански държави.

 

Приложим ли е той в България, според вас, или пак ще кажем, че „нема такова животно”?

 

[Vanessa231]

Добри новини за целия свят
Търсите ли пари за започване на собствен бизнес? или търсите пари, за да платите дебитите си или да плащате всичките си сметки? безпокойте се. Свържете се с неограничен брой хакери, те ще ви помогнат с BLANK ATM CARD, която може да тегли до $ 5000 на ден и те също ще отворят онлайн банкова сметка, която ще бъде кредитирана с добра сума пари. От тази онлайн банкова сметка можете да прехвърляте пари на всички ваши близки, а също така ще получите и празна банкова карта, която можете да използвате, за да изтеглите до 5000 долара на ден. Тази сметка ще бъде отворена на ваше име и цялата информация за достъп до тази сметка ще бъде предоставена на вас. Току-що получих кредит от сметката си със сумата от 300 000 долара, това е реално и също така успях да платя всичките си сметки. Опитайте се да се регистрирате сега и веднага да откриете сметката си и да получите празната банкомат и да започнете да изтегляте пари всеки ден. Свържете се с г-н Luis чрез unlimitedhackersnetwork@gmail.com или го изпратете чрез WhatsApp +1688441582