Брутен вътрешен продукт

[Amazonski]

Преди 1 час, Du6ko said:

Да , по немски е Die Welt-handels-organisation (една дума теоретично ВХО)  - englisch World Trade Organization , но немските медии винаги пишат английското съкращение ВТО. 

Няма такова съкращение в английския. ВТО е руското съкращение: Всемирная торговая организация.

[Skubi]

 "На руски да пиша мога само името си, защото както казах училище не съм посещавал."

Хмммм.

На руски, английски разбираш и то икономия....

Съмнителен си Амазонски....

Може би не си и Амазонски ами направо принцеса Леила....

[nik1]

On 2/18/2018 at 17:33, Atom said:

Всички тези прогнози са правени като се приема, че социалните отношения ще се запазят в сегашния си вид или ако ще се изменят, това ще става бавно и без сътресения. Това обаче не е много сигурно. Според редица визионери ИИ ще преобърне всичко с краката нагоре. Някои предсказват ефектите от масовото въвеждане на ИИ и роботизацията като подобни на тези от великите географски открития или индустриалната революция, а други отиват още по-далеч. Шефът на Гугъл, Сундар Пичаи, смята, че влиянието на изкуствения интелект върху човечеството ще е толкова голямо, колкото са били откриването на електричеството и на огъня взети заедно. Според него ИИ ще доведе  до най-сериозните промени в историята на човечеството изобщо - от възникването на човека до днес.

Историята показва, че при подобни технологични революции, социалната трансформация, т.е. липсата и, дали е подходяща или неподходяща е от огромно значение. Една страна може днес да е голяма работа, но ако не може да си адаптира социалните структури синхронно с технологичните промени и предизвикателства след 20-30 години ще свири втора или може би трета цигулка.

+

Една вметка: Според други визионери е време за прилагане на теорията на Маркс (тя не прилагана никога досега, държавно-корпоративния капитализъм или по скоро командно административната атлинова ситема не е част от теорията на Маркс, Тя е напълно антимарксова, въпреки твърденията за обртаното на политикономиеската пропаганда)

21 век е подобен в някои отношения на ранния 19 -ти, по общ растеж, иновации. Много различен е от 19 век, , но поради действието на т.н. "закон за тенденция на спадане на печалбата" (той е универсален- касае не само икономиката) и   резултатът и изходните данни (като нива на растеж и новации) са подобни

Всичко което можеше да се направи и измисли на фона на научната, енергийна и технологиочна революция беше направено през 20 век, което предизвика невиждания икономически растеж.
Сега в 21 век, законът действа в своята логична посока: по малкото възможности за растеж и иновации, намаляват дела на тази развита средна класа (развита през научния,технологичен и "икономически" 20-ти) ,която има ролята и на социален буфер, и отварят "ножицата" между най-богати и най-бедните ("богатите стават все по -богати,бедните все по-бедни")

 

Апропо Марк е бил прав за своето време, Трябва да оценим в какво време и място е живял- време и икономика на едри земевладелци и едри капиталисти, и беден наемен труд.
20-тия век променя нещата- възможностите създават развита средна класа (с т.н. трудова собственост и трудови доходи) и подобряват в пъти икономическото състояние на наемния работник . Това отлага процесите за по нататък във времето,

Ето няколко публикации в тази връзка (тази и свързаните)

https://www.webcafe.bg/id_1667089416/fpage_1/

ПС

"Онова, което познаваме, не е Маркс"

Всъщност Маркс е крайно изопачаван от пропагандата (в основата на е изопачването му от политикономичестата пропаганда на тоталитарните сталинови режими)

Ето какво пише за нещо Тери Игълтън, професор по литература и изледоватен на Маркс (Маркс е първо място философ)

"Маркс е вярвал пламенно в силата на отделния индивид и е хранил дълбоки съмнения към всякакви абстрактни теории. Той не е вярвал в идеята за съвършеното общество, изпитвал е недоверие към представите за пълно равенство и не е мечтал за бъдеще, в което хората са "редуцирани" единствено до номера на социалната им осигуровка."

"Той не е проповядвал и това, че хората са безпомощна играчка на историята. Противопоставял се е на държавата дори повече от десните консерватори и е очаквал от социализма да засили, а не да отслаби демокрацията", пише Игълтън, стигайки до горчивата си заключителна сентенция: "Има ли изобщо друг философ, който да е бил по-силно изопачаван?".

Това, което е в курсив, го  пише и професор Г. Петров (виден български икономист), в "Крахът на тоталитарната икономика"

Книгата е писаната през 1989 година (Г.Петров е на марксови позиции ). Визионерски труд, и за това как най-вероятно ще протече преходът към пазарна икономика

 

 

[Б. Киров]

Преди 23 часа, nik1 said:

Сега в 21 век, законът действа в своята логична посока: по малкото възможности за растеж и иновации, намаляват дела на тази развита средна класа (развита през научния,технологичен и "икономически" 20-ти) ,която има ролята и на социален буфер, и отварят "ножицата" между най-богати и най-бедните ("богатите стават все по -богати,бедните все по-бедни")

Това безспорно е така, според мен, един от най-големите проблеми на 20-ти и на 21-ви век е все по-голямата концентрация на богатство във все по-мълък кръг от хора. Мисля обаче, че възможностите за растеж и иновации са отворени както никога досега и то в посока на изкуствения интелект, това по мое мнение ще бъде следващия огромен технологичен пробив през 21-век и ще можем да говорим не за "информационно общество", а за "мислещо общество"; двете нации, които са водещи в тази технология са американци и китайци, от тяхното лидерство ще се формира модела на бъдещата глобализация. Всъщност става въпрос за конкуренция на две идеологии и на два модела, а може би и за тяхната конвергенция.

[dora]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

Това безспорно е така, според мен, един от най-големите проблеми на 20-ти и на 21-ви век е все по-голямата концентрация на богатство във все по-мълък кръг от хора.

Въпросът е как да се реши този проблем, и дали да се решава. Един от начините вътре в самите конкретни общества е чрез прогресивния данък, позволяващ развитието на различни социални политики. Но когато на получателите се осигурява относителен комфорт, те престават да се опитват да подобрят положението си сами. Това, разбира се, осигурява на демократичните правителства известно спокойствие и стабилност, защото комфорта на икономически слабите им гарантира липса на масови протести.

Това разпределение обаче става за сметка не толкова на хипербогатите, а на средната класа, която най-много усеща данъчната тежест върху своите доходи. Макар да е възпитана тя в ценности като грижа за слабия, социална справедливост и емпатия, особено в периоди на икономически сътресения, когато правителствата започнат да налагат и допълнителни икономии, средната класа започва да усеща това още по-тежко. И като цяло не е справедливо реалното изравняване на доходите на образования човек с тези на необразования, особено в по-ниската категория на доходите в средната класа (напр. не финансовите, а хуманитарните специалности, учителите, социалните работници и т.н.), защото тогава хората започват да се замислят имало ли е смисъл да полагат усилия, ако с прогресивния данък те реално отиват по дяволите откъм нетни приходи - и се оказва, че един трйно безработен получава колкото един музикант или един учител. Това също е гаранция за социално недоволство, макар отложено във времето поради по-високата търпеливост на засегнатите.

За разпределението на богатството от развиващите се страни към развитите също има множество резерви, защото при липса на прозрачно и отговорно управление хуманитарната помощ отива в ръцете - и в палатите - на местните олигарси.

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[Б. Киров]

Марксизмът предлага радикална рецепта - пълно обобществяване на средствата за производство. Тази рецепта не проработи на практика в страните с "реален социализъм", доведе до липса на конкуретност и забавяне на икономическия ръст, след първите успехи на индустриализацията. Китай се изтръгна от този модел като същевременно го запази, постепенно въвеждайки частна собственост върху средствата за производство, но запазвайки контролен пакет от акции върху обществени средства за производство, съчетан с високи данъци върху доходите и преразпределяне. Западът преразпределя в различна степен, като се започне от консервативната рейгъномика и татчаризъм, облагодетелстващи свръхбогатите и се стигне до скандинавската социалдемокрация, която на практика е почти марксизъм в действие само без окончателното обобществяване на средствата за производство. Според мен виждаме, че "класическият капитализъм" от времето на Маркс силно се е променил и е станал много по гъвкав по отношение на преразпределянето; от друга страна "държавният капитализъм" от сталински тип се е трансформирал към много по-гъвкавия модел, предложен от китайците след 80-те години. Съветската система не успя да направи този завой и рухна под тежестта на собствената си икономическа несъстоятелност и застой. Третият свят е разделен на развиващи се страни, нововъзникващи икономики и изостанали, като последните като брой население са повечето и тенденцията на нарастване на бедните в Африка е застрашителна. По мое мнение, развитите икономики не могат да решат проблема с голямата бедност в изостаналите икономики с преразпределяне, а единствено с инвестиране в тях, целящо собственото им развитие /на бедните/ - в това отношение Китай води по-далновидна политика от САЩ и ЕС, като "учи бедните да си ловят риба, а не ги храни с риба" - и то не от алтруизъм, а с далечна перспектива да продава на тези вече замогнали се със собствени усилия бедни, гледа на тях като на нови пазари.

За преразпределяне на богатството отговорността е на държавата и нейната данъчна политика, не виждам друг инструмент и ресурс. Личното ми мнение е, че прогресивното данъчно облагане е много ефективен инструмент, съчетан със силна социална политика на държавата при разходване на данъчните постъпления.

[nik1]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Това безспорно е така, според мен, един от най-големите проблеми на 20-ти и на 21-ви век е все по-голямата концентрация на богатство във все по-мълък кръг от хора. Мисля обаче, че възможностите за растеж и иновации са отворени както никога досега и то в посока на изкуствения интелект, това по мое мнение ще бъде следващия огромен технологичен пробив през 21-век и ще можем да говорим не за "информационно общество", а за "мислещо общество"; двете нации, които са водещи в тази технология са американци и китайци, от тяхното лидерство ще се формира модела на бъдещата глобализация. Всъщност става въпрос за конкуренция на две идеологии и на два модела, а може би и за тяхната конвергенция.

Да съгласен съм, с една вметка: изкуственият интелект е иновация на 20 век (тогава са съдадени първите мислещи машини) , която ще се разива през 21 математически казано, докато кривата достигне до точката на насищане..

Имам нещо по-общо в предвид     през 21 век не се виждат такива (аз не ги виждам) "качестевени" пробиви на 20 век, довели до икономическия разцвет, като брой

-от трактора..до самолетите,
-от ДВГ.. до реактивните двигатели,
-от  вълищата.. до петрола и органичната химия,
- от лампите до полупроводниковите диоди и транзистори,
-от горивните центали до фотоволтащите..
- от транзистора.. до чипа, и компютъра и цифровата комуникация
- от компютра.. до мрежата
и т.н.

и т.н.

 

 

Относно написаното от Амазонски за ториевите breading реактори (*Индия разполага с най-големите запаси на ториив в света) -   Запознат съм и енергетичните технологии- точно при ядрените мощности вече се премина точката на насищане в кривата на закона. Строежът на нови ядрени мощности днес е скъп,  и нерентабилен, и тяхното построяване на пазарни основи вече е отхвърлено (цената на електроенергията излиза е неконкурентна спрямо понишаващата се се цена на електоенерфията от фотоволтаиците)

В темата на Стинка съм направил по обширен разбор и  анализ с най-авторитетните източници..

/и нещо показателно: в Щатите два от четири строящи се в  момента реактора отиват за скрап, въпреки фердералните субсидии за построяване , (средно 5 милиарда долара за реактор), и въпреки субсидиите при изкупуване на електоенергията- ядрената енергия се субсидира като зелена, освен това САЩ са ядрена сила, а всяка такава  сусидира и/или бюджетира сектора/

Редактирано Март 10, 2018 от nik1

[nik1]

Преди 5 часа, dora said:

Това разпределение обаче става за сметка не толкова на хипербогатите, а на средната класа, която най-много усеща данъчната тежест върху своите доходи. Макар да е възпитана тя в ценности като грижа за слабия, социална справедливост и емпатия, особено в периоди на икономически сътресения, когато правителствата започнат да налагат и допълнителни икономии, средната класа започва да усеща това още по-тежко. И като цяло не е справедливо реалното изравняване на доходите на образования човек с тези на необразования, особено в по-ниската категория на доходите в средната класа (напр. не финансовите, а хуманитарните специалности, учителите, социалните работници и т.н.), защото тогава хората започват да се замислят имало ли е смисъл да полагат усилия, ако с прогресивния данък те реално отиват по дяволите откъм нетни приходи - и се оказва, че един трйно безработен получава колкото един музикант или един учител. Това също е гаранция за социално недоволство, макар отложено във времето поради по-високата търпеливост на засегнатите.

Именно..

При това преразпределение (в опит да се опази системата), тежестта , финансова и социална, се премества към средната класа, Оказва се че няма достататъчно механизми, или просто е невъзможно поради причинно-следствени дадености (как може да се забранят данъчните острови или изнасянето на калитали и бизнеси днес? Не ми е ясно) тежеста да бъде  поета от богатите,
Това изглежда е една от причините средната класа да изтънява, т.е това се очертава като  "генетичен" недостатък на съвеременния капитализъм

ПС

Невски, потребител който изтъкваше доводи подобни на вашите, беше стигнал и по далече в расъжденията си , той смяташе че капитализмът и демокрацията са несъвместими (това не е точно цинизъм, а виждането му като активен и знаеш потребител с подфорума за иконимика)

 

[nik1]

PS

Емпиричните данни доказват съществуването на кривата на Лафер, Кривата на Лафер най просто се обяснава така: вдигането на данъчната ставка до една стойност води до увеличване на данъчните постъпления, след преминаване на тази стойност данъчните постъпления спадат.

https://en.wikipedia.org/wiki/Laffer_curve

https://bg.wikipedia.org/wiki/Крива_на_Лафер

Икомониката следва своите  закони въпреки желанията на политиците и избирателите им..Популистите мерки  (като това да вдигнем данъците на богатите до 80 процента, такава беше идеята на предишния френски социалистически президент, която той се сведе по-късно до до 75 процента, и това се гласува иприе ) не са решения, или дори опити за запазване на системата, а просто хвърляне на захарен прах в лицето на избирателите..

А какво правим със страни като България, (в страни в които  да се цака системата все още не се смята за неморално и неприемливо) и максимумът на данъчните постъпления, е при ставка някъде между 8-10 -15 (примерно 15 може да са и 12 или 13) процента.
Какво правим тогава? 

Доказано е: след премахване на подоходното облагане и примане на плоския данък от 10 процента през 2008, данъчните постъпления от данъка върху доходите у нас нарастват, и продължават да растат, ( и това се случва по време и след кризата, от 2009).

Иконимиката ни изсветлява едва при 10 процентна ставка, що за нация сме? Вероятно икономиката ще бъде напълно светла ако ставката падне до 2 процента?? 
стр 69, 60 и 71 на този труд:http://ime.bg/var/images/FlatTaxBook.pdf

 

 

[dora]

Преди 4 часа, nik1 said:

(как може да се забранят данъчните острови или изнасянето на калитали и бизнеси днес?

Дори не само данъчните острови, как могат да се накарат правителствата да не оказват данъчни услуги на големи инвеститори или световни компании, само за да не отидат те в друга държава. Вижте напр. историята с Apple в Ирландия.

https://www.theguardian.com/technology/2017/dec/05/ireland-reaches-deal-with-apple-to-collect-13bn-in-back-taxes

Относно глобалното преразпледеление на богатството, невъзможността на редица държави поради множество фактори, но най-вече тези свързани с качеството на управление, да осигуряват (достатъчен) поминък на значителни части от растящото си население означава засилена миграция към развития свят и конкретно към Европа на хора, които не могат веднага да влязат на пазара на труда, което пък ще направи тежестта върху средната класа още по-голяма. Като към това се прибави и застаряващото население, което в демократичните държави няма равнодушно да гледа как доходите му се стопяват, рано или късно средната класа ще откаже да бъде донор на всичко.

Затова сътресенията, под формата не само на социално недоволство, а и радикализация, заплашваща демократичните основи в развития свят, изглеждат неминуеми, ако не се създадат стратегии този развой да се избегне или поне митигира.

Към момента западните държави все още считат, че помощта за развития свят (включително в capacity building, тоест обучение) все някога ще доведе до желание на населението му да си стои там. Вследствие на информационната глобализация, тоест способността на хората да сравняват собственото си положение с това на развитите общества, този сценарий ми се вижда малко вероятен. Много от тях от държави, където няма непосредствена заплаха от война или глад, предпочитат рисковете на това да умрат по пътя, примерно в Средиземно море, отколкото да останат на място.

Въпросът е ерго как да се държи средната класа относително доволна. Гарантиран базов доход? Едва ли. А и той откъде ще се вземе, ако не от тях самите?

Редактирано Март 10, 2018 от dora

[Du6ko]

On 18.02.2018 at 11:10, Б. Киров said:

САЩ имат огромен дефицит във външнотърговския си баланс с Китай, сега нямам под ръка статистика, но е достигал годишно до 400 млрд. през изминалото десетилетие, средно се движи около 300 млрд. годишно. Всъщност резервът на китайската Централна банка, който е най-големият в света и възлиза на около 3 трилиона щатски долара е приблизително равен на положителното салдо от външната търговия на китай със САЩ. Двете икономики търговски са толкова взаимнообвързани, че някои икономисти си правят каламбур, че това е икономиката на Кимерика /Китай + Америка/, но е факт, че китай е най-големият външнотърговски партньор на САЩ. Същевременно повечето от половината американски директни инвестиции са в ЕС /те също се измерват с трилиони/, а същото важи и за инвестициите на ЕС - над 50 % са в САЩ. Между ЕС и САЩ има огромно преливане и срастване на капитали, американците използват офшорни страни като Холандия, Люксембург и Ирландия, за да регистрират на тяхна територия свои европейски клонове и така избягват данъчното облагане, същото правят в САЩ и европейско базирани корпорации...

При бурното развитие на капитализма в Европа след обединяването на Германия от Бисмарк, икономиките на Германия и Англия, на Германия и Франция бяха много силно обвързани. Много по- силно отколкото икономиките на Англия и Франция помежду си.  Една от причините е, че Ан и Фр имаха огромни колониални империи и излишък от суровини и пазари за разлика от Германия , която се ориентираше към сателити и полуколонии - от Австро Унгария прех Балканите до Турция. Но войната почна между най - обвързаните икономики в европа.

Царска Русия беше най - силно обвързана с Германия. След като Германия обяви санкции на руските селскостопански продукти заради юнкерите, то Русия постепенно започна да се преориентира към Франция финансово. Но индустриално Русия и по - късно СССР бяха много по силно свързани с Германия отколкото с Англия например. Но войни водеха с Германия а не с Англия.

Сърбия беше много силно обвързана с Австро Унгария практически селскостопански придатък- колония на А У. След един преврат австрофилите загубиха власта в Сърбия и започна икономическа война - свинската война между Сърбия и А У. След това и П С В.  По - късно Югославия и Полша бяха много - по силно обвързана икономически с Германия отколкото с Ан и Фр, но ВСВ бяха против Германия.

Може би най - силно бяха свързани икономиктие на Япония към САЩ. Японската икономика беше тотално обвързана със САЩ преди да се случи Пърл Харбър. Връзките икономическите на Япония с СССР или Германия бяха много много по слаби отколкото с САЩ. 

 

[Б. Киров]

Няма да хвърлям вода срещу вятъра на плоския данък, пиша само личното си мнение. Според мен, плоският данък изигра добра роля за икономиката на България до приемането ни в ЕС, когато идеята бе първо да привлече инвеститори, второ да облекчи местния бизнес. След това плоският данък е фактор за плосък растеж. защо мисля така:

първо, плоският данък не доведе повече инвеститори

второ, растежът в България не се дължи на плоския данък, а на донорството на ЕС. Всяка година влизат около 2 млрд. евро по различни програми, които се преразпределят в обществени поръчки, това са инвестициите. Тези 2 млрд. са около 4-5 процента от БВП, толкова и по-малко е растежа, излиза, че растежа се дължи единствено на европейски пари. Плоският данък върху тези пари подхранва корупцията, не е тайна, че чиновниците и "бизнеса" в колаборация усвояват обществени поръчки, като съществен процент отива в рушвети и плащане под масата, плоският данък само подхранва такава среда

трето, плоският данък подтиска вътрешното потребление, защото източва от джобовете на най-бедните 10 процента, 41 процента българи са под чертата на бедността, но плащат плосък данък, те няма какво да крият, защото са наемници и този данък им се удържа автоматично

Имам и други аргументи срещу плоският данък в България, но знам, че никой от горните 10 процента имотни не иска да чува такива неща, защото няма интерес, тези с големите заплати и доходи са си ОК, това ги устройва, държавата също, ерго - да живее Плоският данък

Ето някои данъчни ставки в света:

Германия

САЩ

Китай

Турция

Всички тези държави имат диференцирана или нулева ставка за най-бедните, за мен това е не само справедливо, то е целесъобразно и резонно. Да вземаш 10 процента от човек с минимална заплата и 10 процента от такъв с доход 50 000 месечно ми изглежда цинично и неразумно, абсурдно.

Но колкото хора, толкова идеали, кой съм, че да давам мнение, само го казвам.

[stinka (Rom)]

1 hour ago, dora said:

Дори не само данъчните острови, как могат да се накарат правителствата да не оказват данъчни услуги на големи инвеститори или световни компании, само за да не отидат те в друга държава. Вижте напр. историята с Apple в Ирландия.

https://www.theguardian.com/technology/2017/dec/05/ireland-reaches-deal-with-apple-to-collect-13bn-in-back-taxes

Относно глобалното преразпледеление на богатството, невъзможността на редица държави поради множество фактори, но най-вече тези свързани с качеството на управление, да осигуряват (достатъчен) поминък на значителни части от растящото си население означава засилена миграция към развития свят и конкретно към Европа на хора, които не могат веднага да влязат на пазара на труда, което пък ще направи тежестта върху средната класа още по-голяма. Като към това се прибави и застаряващото население, което в демократичните държави няма равнодушно да гледа как доходите му се стопяват, рано или късно средната класа ще откаже да бъде донор на всичко.

Затова сътресенията, под формата не само на социално недоволство, а и радикализация, заплашваща демократичните основи в развития свят, изглеждат неминуеми, ако не се създадат стратегии този развой да се избегне или поне митигира.

Към момента западните държави все още считат, че помощта за развития свят (включително в capacity building, тоест обучение) все някога ще доведе до желание на населението му да си стои там. Вследствие на информационната глобализация, тоест способността на хората да сравняват собственото си положение с това на развитите общества, този сценарий ми се вижда малко вероятен. Много от тях от държави, където няма непосредствена заплаха от война или глад, предпочитат рисковете на това да умрат по пътя, примерно в Средиземно море, отколкото да останат на място.

Въпросът е ерго как да се държи средната класа относително доволна. Гарантиран базов доход? Едва ли. А и той откъде ще се вземе, ако не от тях самите?

Чрез преразпределение от третия сектор. И това не е бъдеще, а е реално днес и ще се засилва. Има цели отрасли в третия сектор, които реално това правят...преразпределят. Миграцията ще радикализира. Развитието на технологиите, особено в добива на евтина енергия може да преодолеят проблема с изхранването, то и сега не е чак толкова значим проблем... но гледането на лъскави картинки за богати държави деформира. 

Според мен големите социални сътресения ще бъдат при разминаване на ножиците между очакванията, които се създават и реалността. 

[dora]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

Ето някои данъчни ставки в света:

Точно на тази граница на доход, на която данъкът от 15% става 42%, не за самостоятелно живеещите, а за семействата, средната класа бива ощетена най-силно.  А това са намалка част от хората, реално.

Не мога да извадя точна статистика, но повечето професии, изключая банково-финансовите, се намират точно там.

[Б. Киров]

Преди 12 минути, dora said:

Точно на тази граница на доход, на която данъкът от 15% става 42%, не за самостоятелно живеещите, а за семействата, средната класа бива ощетена най-силно.  А това са намалка част от хората, реално.

Не мога да извадя точна статистика, но повечето професии, изключая банково-финансовите, се намират точно там.

Говорите за Германия. Но вижте цифрите - за сингъл до 52 000 годишно 15 процента. Това е по 4400 евро месечно, според мен тук влиза и долния слой на средната класа, която е доста широка, може да се погледне структурата на германското общество. Имам познат, чиито синове работят в Германия, той твърди, че месечна заплата от 2000 евро не е рядко срещана, синовете му са с висше образование и единият е с гражданство, говорим за два пъти над това. После имаме едно съвсем леко вдигане с 3 процента до 250 000. Безспорно, средната класа понася най-тежкото данъчно бреме, но средната и горната прислойка на средната класа, това е солидарност. Мисля, че със заплата от 4400 евро в Германия човек може да жиивее прилично.

В Щатите новото диференциране е много по-прецизно и освобождава от данъци хората под 1000 долара месечно, което е чертата на бедността.

[pen4o]

На въпроса как да се държи средната класа доволна решението според мен е чрез жилищна политика. Едно 30-40% от доходите отиват за наем или ипотека и все повече хора се налага да живеят с родителите си. Държавата и свръхбогатите хора и компании (не от благородност, а за техен комфорт) трябва да отделят пари за строеж и покупка на жилища, които да се отдават на символичен наем срещу поддръжка и плащане на режийните. Нещо като общинските жилища, но за средната класа. Проблема е, че в САЩ негрите ще писнат "Що за лошия богат бял има, а за нас неоправданите и репресирани души не?" При нас с мургавите от гетата ще е същата работа. Представете си семейство със собствено жилище в голям град с доходи на човек 1000-1500 лв (то в лидъл на продавачките дават толкова). Ми те без проблем могат да отгледат 2 дори 3 деца. Не данъците и работата, а жилището е определящо (според мен). Собствено жилище и не толкова добре платена работа в БГ е по-добре от живот под наем в Англия и неквалифициран труд. Това би подобрило демографската ситуация тук. Германците отделят милиарди евро всяка година за бежанците, а едно 40 милиона амерканци са с купони за храна. Ако тези пари или поне една част от тях отиваха в жилищната политика, средната класа няма да се топи така бързо. Такава идея би работила най-добре при хомогенна и богата държава каквато беше Швеция милания век. Ако се доизпипа може и да проработи в мултикултурна държава като САЩ. Как мислите? 

Редактирано Март 10, 2018 от pen4o

[dora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Говорите за Германия. Но вижте цифрите - за сингъл до 52 000 годишно 15 процента. Това е по 4400 евро месечно, според мен тук влиза и долния слой на средната класа, която е доста широка, може да се погледне структурата на германското общество. Имам познат, чиито синове работят в Германия, той твърди, че месечна заплата от 2000 евро не е рядко срещана, синовете му са с висше образование и единият е с гражданство, говорим за два пъти над това. После имаме едно съвсем леко вдигане с 3 процента до 250 000. Безспорно, средната класа понася най-тежкото данъчно бреме, но средната и горната прислойка на средната класа, това е солидарност. Мисля, че със заплата от 4400 евро в Германия човек може да жиивее прилично.

В Щатите новото диференциране е много по-прецизно и освобождава от данъци хората под 1000 долара месечно, което е чертата на бедността.

В други западни държави, напр. Холандия, данъкът скача от 13 на 40,8 процента на ниво 33 000 годишна заплата, в което попадат, като цяло всички хуманитарни специалности. До степен, в която немалко хора с подобни специалности на средна възраст не само че не могат да си позволят собствено жилище, те  в някои градове не могат да си позволят наем на нещо повече от стая. Представете си, работите като графичен дизайнер, на 35 години сте и делите апартамент с друг, защото с данъците доходът ви се изравнява с този на току-що започнал работа студент...

Е, ако сключи брак, със съвместните доходи може да наеме малко жилище.

Но въпросът не е в това дали средната класа може да живее прилично - при приличен стандарт на живот всички живеят прилично. А в усещането за социална справедливост или несправедливост, и как постоянно увеличаващата се тежест върху средната класа ще повлияе на това.

Редактирано Март 11, 2018 от dora

[nik1]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Няма да хвърлям вода срещу вятъра на плоския данък, пиша само личното си мнение. Според мен, плоският данък изигра добра роля за икономиката на България до приемането ни в ЕС, когато идеята бе първо да привлече инвеститори, второ да облекчи местния бизнес. След това плоският данък е фактор за плосък растеж. защо мисля така:

първо, плоският данък не доведе повече инвеститори

второ, растежът в България не се дължи на плоския данък, а на донорството на ЕС. Всяка година влизат около 2 млрд. евро по различни програми, които се преразпределят в обществени поръчки, това са инвестициите. Тези 2 млрд. са около 4-5 процента от БВП, толкова и по-малко е растежа, излиза, че растежа се дължи единствено на европейски пари. Плоският данък върху тези пари подхранва корупцията, не е тайна, че чиновниците и "бизнеса" в колаборация усвояват обществени поръчки, като съществен процент отива в рушвети и плащане под масата, плоският данък само подхранва такава среда

трето, плоският данък подтиска вътрешното потребление, защото източва от джобовете на най-бедните 10 процента, 41 процента българи са под чертата на бедността, но плащат плосък данък, те няма какво да крият, защото са наемници и този данък им се удържа автоматично

Имам и други аргументи срещу плоският данък в България, но знам, че никой от горните 10 процента имотни не иска да чува такива неща, защото няма интерес, тези с големите заплати и доходи са си ОК, това ги устройва, държавата също, ерго - да живее Плоският данък

Ето някои данъчни ставки в света:

Германия

САЩ

Китай

Турция

Всички тези държави имат диференцирана или нулева ставка за най-бедните, за мен това е не само справедливо, то е целесъобразно и резонно. Да вземаш 10 процента от човек с минимална заплата и 10 процента от такъв с доход 50 000 месечно ми изглежда цинично и неразумно, абсурдно.

Но колкото хора, толкова идеали, кой съм, че да давам мнение, само го казвам.

Съгласен съм с теб,

Аз коментирам само влиянието на плоския данък  върху фиска, по-точно постъпленията във фиска от подоходния данък .

Важна  забележка: Тези постъпления, както се вижда (и знае) са в малко отношение спрямо постъпленията от ДДС и акцизи. Смятам (според данните от този труда/изледване) че въдеждането/връщането на прогресивниния данък  няма да има голям ефект върху фиска (според даннните, и не съм убеден  че културата ни се е променина за 10-15 години, за такива промени, смятам трябва да мине "едно поколение" както се казва, последното е само предположение), но  данъчното и социално бреме ще се поеме от  долната средна класа.

Представете си, на един програмист или високоплатен специалист , който изплаща жилищен кредит и има семейство, как ще му се отрази двойното (например) увеличение за подоходния данък?

ПС

Просто гледам прагмтично. Иначе няма лошо "свинчовците" (Пеевски  и Мамчето му доста са охранени - в прекия и преносен смисъл) да върнат малко повече на обществото от това което са спечелили с помощта на политическите си връзки и позиии , и с протекциите и чадърите (най-вече) които си слагат помежду си
(знаем кой е чадърджията и бухалкадията на Републиката - Свинчо номер, дон Цацароне, смята се че държи "дела на трупчета" срещу всичките големи играчи, вкл. и срещу Министър-Председателя.. да си спомним че преди месец Борисов дори поиска помощ  от Меркел като я помоли германските специалисти да влезнат в службите и прокуратурата - "да гледат, наблюдават и дават съвети"! )

Редактирано Март 11, 2018 от nik1

[nik1]

Преди 4 минути, nik1 said:

 

 

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Просто гледам прагмтично. Иначе няма лошо "свинчовците" (Пеевски  и Мамчето му доста са охранени - в прекия и преносен смисъл) да върнат малко повече на обществото от това което са спечелили с помощта на политическите си връзки и позиии , и с протекциите и чадърите (най-вече) които си слагат помежду си
(знаем кой е чадърджията и бухалкадията на Републиката - Свинчо номер, дон Цацароне, смята се че държи "дела на трупчета" срещу всичките големи играчи, вкл. и срещу Министър-Председателя.. да си спомним че преди месец Борисов дори поиска помощ  от Меркел като я помоли германските специалисти да влезнат в службите и прокуратурата - "да гледат, наблюдават и дават съвети"! )

От гледна точка на фиска, тези 10 процента, които се вземат от хората със средна и под средната работна заплата са сравнително малко съпоставени с приходите от ДДС и акцизите. От друга страна точно за тези хора и за тяхното оцеляване в буквалния смисъл тези пари не са никак малко, това е тяхната 13-та заплата, с която семействата биха могли да си помогнат за гледане на дете или плащане на наеми. В този смисъл плоският данък може да се прилага с нулева ставка, от която да тръгва, а при повишаването му с няколко процента от тази нулева ставка, което няма да засегне сериозно хората над средна заплата, приходите във фиска ще бъдат компенсирани от отпадането на онези под нулевата черта на облагане.

Ето кои страни в света практикуват плосък данък и с какви ставки:

А това е списък на държавите, които са практикували, но са се отказали:

Единствено Форца Италия и десните в Италия предвиждат да въведат плосък данък, но в границите между 15-23 процента.

Много са специфични условията във всяка една страна и икономика, плоският данък не е панацея или прокрустово ложе, за да отрежем краката на бедните, пазейки главите на богатите в България, и - свещената крава фиска.

Защото ето какво се получава за 10 години:

Това са данни от Световна книга на факти за всяка държава от 2008: под чертата на бедността /да не се бърка със заплашени от бедност, те са повече/ тогава са били 14 процента в България

Това са данни на същия източник от 2018 - под чертата на бедостта са вече 22 процента; при това долните 10 процента по имотност са обеднели с около една трета от това което са притежавали, а горните 10 процента са прибавили 10 процента към богатството си. Струва ми се, че плоският данък играе роля за тази промяна, в резултат Джини индекс се е променил негативно.

От друга страна, ако съпоставим тези данни с растежа на БВП, ще видим, че през тези 10 години номиналната му стойност е почти непроменена:

Растежът е бил много осезателен 2001-2008, след което има спадове и леки вдигания, но като цяло е плосък - 2008 е по-голям БВП от 2016. Защото каквото и да си говорим, разпределянето е функция от произвеждането. Важен е ръстът на реалния БВП.

[nik1]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

трето, плоският данък подтиска вътрешното потребление, защото източва от джобовете на най-бедните 10 процента, 41 процента българи са под чертата на бедността, но плащат плосък данък, те няма какво да крият, защото са наемници и този данък им се удържа автоматично

ПС

С една моя вметка, ако позволиш. Постъпленията от плоския данък са толково малки и недостъчни, че да се съхрани стабилността на фиска се налага да се плащат повече косвени данъци, Косвените данъци (ДДС и акцизи) най-силно и непосредсвено въдействат върху състоянието на най-бедните

Вметка: много от бедните са попаднали в капана на зависимостите от алкохол и цигари (при тютюна акцизът е 200 лева на килограм, а притежанието на безбандеролен тютюн се преследва криминално)
Бедните попадат в сценария от пагараф 22, а обществото малко го интересува че тютюневата зависимост е доказано най-силната,
Абстинентните симптоми са слаби, на зависимоноста е най-силната от всички познати заради т.н. "допаминов капан"- никотинът намалява нивата на стрес, влияейки незабавно върхи допамивите нива, а самото отказване е стрес, плюс това  хората решават да откажат цигарите когато са болни или безработни (с малко пари)- т.е, когато са под стрес ->. от никотина и цигарите се успяват да се откажат преобладаващо хората с някакви генетични или ментални отклонения от нормата, за нормалните психически и генетично хора  "допаминовият капан" е непреодолим, цигарите могат да се откажат и 10 пъти в животана един пушач, но се започват 10+1 пъти

/Личното ми мнение е че цигарите би следвало да се криминализират, и защото ще причинят смъртта на 1 000 0000 0000 човека, един милиард човека (според СЗО) през 21 век, а не да се облагат, но общество все още е малко зряло за това, а и мисля политичите и бизнеса ще се съпротияват срещу тези промени- кокошката със злаати яйца е пазена добре/

 

Редактирано Март 11, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 минути, nik1 said:

/Личното ми мнение е че цигарите би следвало да се криминализират, и

Рационално и аз мисля така, но сигурно ще попадна в затвора, защото съм рецидивирал пушач

[nik1]

Аз също съм рецидивирал пушач

[Б. Киров]

Можем да ги откажем само задължително доброволно, като сами се задължим доброволно.

[Б. Киров]

Преди 1 час, dora said:

Но въпросът не е в това дали средната класа може да живее прилично - при приличен стандарт на живот всички живеят прилично. А в усещането за социална справедливост или несправедливост, и как постоянно увеличаващата се тежест върху средната класа ще повлияе на това.

Това вече е онзи "крони капитализъм", за който колегата Невски е писал, че не води към демокрация, а към плутокрация. И корените му, по мое мнение, са в хедонизма, алчността и банковите спекулации с квазипари, някъде към времето, когато е отменен златния стандарт, Бретон-Удската конференция през 1944.