Цар Борис III

[laferche]

Осъществи националния дух, като обедини един посветен народ!

Той е не само Царят Обединител, но и Царят съвест. (Отделен е въпросът, че е и най-интелигентният монарх на времето си.) Имал е само едно в съвестта си — да даде на България живот!

Борис ІІІ поема троновата съдба на България в идеята на един родин дипломат, на една изключителна благородност, на една историческа доблест; на една личност, която може да направи социална молитва и в дрехата на трона да се принесе в жертва. Жертвата е поведение за съдбата на един народ или за човечеството — така, както Христос се пожертва в името на Единосъщието! Това направи цар Борис ІІІ — единосъщие с националния дух на България, чрез себежертва!

Борис е кръстен в католически обред, но по Българската конституция престолонаследникът трябва да бъде кръстен в Източно православие. Баща му, цар Фердинанд — този велик мъж, дава една от най-големите жертви — приема анатемата на папата, за да създаде българска династия! Борис е прекръстен и негов кръстник е руският император Николай II. Ето с какво започва битието си това дете — със съдбовност!

Не е странен изразът за Харибда и Сцила, но е нищо в сравнение с изживяното от бъдещия престолонаследник Борис, който на 3 октомври 1918 година поема престола и става Цар на българите, не само на България! Той двадесет и пет години върви една нерадостна, но много достойна и пълна с величие пътека. И никой не може в душата си да роди бунт и негодувание срещу ръката, която води кораба на тази държава в онези години.

Цар Борис не само спасява хиляди човешки души, граждани на тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия), но не пpaщa нито един воин на Източния фронт или във война срещу съседите ни, а с мирен поход взема това, което ни е принадлежало. Той отстоява и слага черна забрадка на собствения си дом, но не и върху българската история и народ! Затова в деня на неговата кончина — 28 август 1943 година, в 16 часа и 22 минути, един народ изрича думите на Христос на Голгота: "Свърши се..." Това е не само загриженост, но и вътрешно прозрение! Народът улавя провиденцията, защото неговата общност като душевна цялост е сеизмограф на бъднините ни. Той изплаква "свърши се" в едно развълнувано море от сълзи…

Монархическите институции съхраняват ценности и извеждат личности, които знаят що е отговорност и жертва. Затова Царят Oбединител ще изрече: "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Така че когато някой иска да търси кръвната му картина като блюстител на националните пътища, трябва да го намери в поведението му на жертва — жертва с величие и достойнство, със смирение до смърт!

Борис III ни завещава най-великото смирение, което дори и светците ни не са имали. Той дава всичко — душата си дори! И в Рилския манастир полага своите кости — в изпълнен дълг, не като светец, а като богослужещ.

Цар Борис оставя нещо, което е копнежът на българския народ в неговата историческа бъднина — оставя Oбединена България. Това ни стига не като блян — това е олтарна молитва!

[zonara]

Цар Борис ІІІ има и положителни и отрицателни черти (както всеки от нас) той не е икона, но заслужава признание... Самия факт че е оценяван от критиците си в двете крайности говори за силата на личността му...

Наскоро прочетох "Корона от тръни" на Стефан Цанев, за управлението и въобще живота на Борис ІІІ. Изключително интересна книга и като стил ми допадна... Препоръчвам ти я ако решиш да си обогатяваш знанията относно този български владетел.

[КГ125]

Разбира се, Борис Трети не е идеалния държавник, но е един от немногото български лидери, чиято мотивация е именно съдбата на държавата, а не нещо друго. Естествената му скромност, сдържаното му поведение, във време, когато цялата власт на практика е в ръцете му и смелото поемане на отговорността за България в един от най-трудните кризисни моменти в историята й, твърдото му миролюбие и дипломатичността и такта му спасяват България от големия пожар на ВСВ, осигуряват й Южна Добруджа, а без малко и Македония и Тракия.

Мога да ви кажа, че съм чувал многократно от хора, които бяха родени някъде в начлото на 20 век, вкл. и през 20-тте и са му били съвременници, невероятно добри думи. При това не става дума за представители на бившия елит, а за бивши работници, земеделци, дребни търговци, т.е. точно за "народа".

Редактирано Май 16, 2008 от КГ125

[Galahad]

Борис ІІІ управлява в един изключително труден период - Европа и светът са между две световни войни, в промеждутъка на които има други войни, доста от тях граждански или под формата на революции и въстания. Периода е особено проблемен за България, защото ПСВ завъшва с нея поражение - тя плаща репарации, с орязани територии е, "старите" политици са компрометирани, тя е близо до СССР и от там вее революционен полъх... после се оказва на пътя на Германия на юг.... Трудно време и това прави трудно да се даде и точна оценка на управлението на Борис ІІІ.

Цар Борис не само спасява хиляди човешки души, граждани на тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия)

Макар вероизповеданието да се приема за различно, евреите, християните и мюсюлманите вярват в един бог. Евреите обаче приемат само стария завет и въобще не приемат, че Христос е месията. За мюсюлманите Христос е пророк, но не и месията. Християните пък считат, че Христос е месията и тъъ като след месията не можге да има повече пророци, отричат че Мохамед е пророк, а също и Коранът.

[КГ125]

Особена трудност в оценката на делото на Борис Трети за мен няма - опитал се е, и в определена степен е успял да преведе България през водовъртежа на ВСВ, като е върнал обратно Южна Добруджа и почти е успял да върне Македония и Тракия. Влязъл в неизбежен и нежелан съюз с Германия, той твърдо и дипломатично устоява на немския натиск и нито позволява българи да се сражават във ВСВ, нито пък позволява изпращането на български граждани в концлагерите. Освен това, в голяма степен възражда посечената от Ньой българска армия, концентрира в себе си голяма власт, нещо, което не е нетипично за военновременния период и за съседните държави и всичко това прави с лична скромност и сдържаност, наложила висок морал сред администрацията.

Трите снимки, които Галахад е пуснал, са, ако не се лъжа, от трите му срещи с Хитлер. Особено ми е интересна втората, защото фотографът е хванал особена изразителност на лицата на двамата. Хитлер е видимо изморен и "отнесен", докато от физионамията на Борис ясно личи известна доза "тарикатщина" и даже лукавост, смегчени от Кобургското му изражение. Впрочем същото се вижда и на първата при влака - Борис очевидно се готви за дипломатични разговори.

Редактирано Януари 6, 2008 от КГ125

[Ishamael]

Смятам че в условията в които е бил поставен се е справил доста добре. Обвиняван е за неща, които не са така, поне според мен. Каквото и да се говори, само броя на хората, отишли на погребението му, говори достатъчно....

[Warlord]

Ами чехите например без секунда колебание решават, че трябва да загубят независимостта си и да пуснат немските войски през своята територия в името на националните си интереси и в крайна сметка не виждам да са загубили нещо от това.

[КГ125]

Нищо друго не е могъл да направи Борис Трети. Когато го обвиняват за съюза му с немците, всички забравят, че тогава той е трябвало да избира между Сталин, Хитлер, неутралитета (прегазване от Хитлер) или войната (унищожение от Хитлер в интерес на гърци и сърби). Забравя се, че той е избрал единия от двама СЪЮЗНИЦИ - СССР и Германия, защото март 1941 г. не е предвещавал 22 юни.

Опитал се е просто да довърши обединението на България. Почти е успял, без малко...

[КГ125]

Ами чехите например без секунда колебание решават, че трябва да загубят независимостта си и да пуснат немските войски през своята територия в името на националните си интереси и в крайна сметка не виждам да са загубили нещо от това.

Чехословакия не е имала какво да иска, тя територии не е искала. България е била изправена пред дилемата за пореден опит за национално обединение, не е можела да си позволи да постъпи като чехите. Първо, ще загуби независимостта си, второ, може да изтърве шанса да си вземе земите. Налага се съюз с Германия при тогавашното съотношение на силите.

[Христо Тамарин]

Макар вероизповеданието да се приема за различно, евреите, християните и мюсюлманите вярват в един бог. Евреите обаче приемат само стария завет и въобще не приемат, че Христос е месията. За мюсюлманите Христос е пророк, но не и месията. Християните пък считат, че Христос е месията и тъъ като след месията не можге да има повече пророци, отричат че Мохамед е пророк, а също и Коранът.

Ако ще бъдем точни докрай, то и за мюсюлманите Исус Назарянинът е Месията (Христос). Обаче според мюсюлманите, пророкът Мохамед бил осъществил обещаното от Исус Месията (Евангелието на Йоан, глава 14) второ пришествие. И пък самият Мохамед не бил обещавал следващо пришествие и след него Бог (Аллах) нямало да праща други пророци.

Семитската дума Месия, каквото и да означавала тя, навсякъде се превеждала на гръцки като Христос. А пък на две места евангелист Йоан изрично казва, че Месия значи Христос. Тази дума повече не се превежда на други християнски езици (нито на латински, нито на старо-славянски).

[stoil]

Ако ще бъдем точни докрай, то и за мюсюлманите Исус Назарянинът е Месията (Христос). Обаче според мюсюлманите, пророкът Мохамед бил осъществил обещаното от Исус Месията (Евангелието на Йоан, глава 14) второ пришествие. И пък самият Мохамед не бил обещавал следващо пришествие и след него Бог (Аллах) нямало да праща други пророци.

Семитската дума Месия, каквото и да означавала тя, навсякъде се превеждала на гръцки като Христос. А пък на две места евангелист Йоан изрично казва, че Месия значи Христос. Тази дума повече не се превежда на други християнски езици (нито на латински, нито на старо-славянски).

[КГ125]

Допускал го е, вероятно защото в личността му има нещо спокойно и съответно успокояващо събеседника. Тъй като друга грижа освен държавата не е имал, дипломатичността му не е преминавала в лукавост. Крал Джордж също не е имал нищо против да се вижда с него насаме, ако се вярва на даннит за мистериозната им разходка инкогнито из София..

[tonev]

хм, струва ми се, че забравяте ролята на Борис в събитията през 23, 25 и 34 година.

[КГ125]

Тя не е толкова голяма, освен през 1934 г. Дотогава той просто се движи зад събитията, подкрепяйки като цяло десницата. А вече след 1934 г. е първата му сериозна политическа намеса, когато доста ловко отстранява Кимон Георгиев и наследява започната от него централизация на държавата.

[Galahad]

хм, струва ми се, че забравяте ролята на Борис в събитията през 23, 25 и 34 година

Ами силите, които стоят зад тези събития в крайна сметка са същите, които премахват монархията и установяват република.

Ами чехите например без секунда колебание решават, че трябва да загубят независимостта си и да пуснат немските войски през своята територия в името на националните си интереси и в крайна сметка не виждам да са загубили нещо от това.

Там има едно споразумение от Мюнхен, което ако беше включило и нас, сега картата ни можеше да е по-голяма. Но не са ни включили.

Опитал се е просто да довърши обединението на България. Почти е успял, без малко...

Фердинанд също, но в подобни случаи "почти" означава национална катастрофа. В интерес на истината шансовете на Фердинанд са били и по-големи. През Балканските е можел да се надява на арбитража на Русия, а през ПСВ Русия стига до сепаративен мир, САЩ все още не е бил водеща сила и не се е знаело дали ще вземе страната на Антантата (още повече, че никой от съюзниците на ЦС не им е нападал морските бази), а на страната на ЦС е и Османската все още империя.

[КГ125]

Фердинанд също, но в подобни случаи "почти" означава национална катастрофа. В интерес на истината шансовете на Фердинанд са били и по-големи. През Балканските е можел да се надява на арбитража на Русия, а през ПСВ Русия стига до сепаративен мир, САЩ все още не е бил водеща сила и не се е знаело дали ще вземе страната на Антантата (още повече, че никой от съюзниците на ЦС не им е нападал морските бази), а на страната на ЦС е и Османската все още империя.

Националната катастрофа не идва от активността на политиката му. Последната (т.е. съюзът с немците) е само повод за репресии. Територията на България все пак се уголемява след ВСВ, а не се уголемява достатъчно по чисто геополитически съображения на големите. Катастрофата идва с това, че България остава в източния блок в сталинския му вид.