Търновската конституция

[byzantiner]

Всички сме наясно, къде повече, къде по-малко, с основните положения в първата българска конституция. Тя е модерна за времето си, но далеч не идеална и без пропуски. Питал съм се, ако не беше приета в този си максимално либерален вариант, България били поела по някакъв друг път. Какво щеше да стане, ако беше такава, каквато са я предлагали образованите консерватори? В крайна сметка не са ли били прави, че една изневиделица дошла абсолютна за времето си свобода и демокрация, не би функционирала добре / в крайна сметка Алеко Константинов като съвременник описва точно това/...Как мислите вие? Щеше ли да е по- добре, ако за гласуването тогава е имало образователен ценз? Ако се е формирал двукамерен парламент?

http://bgnauka.com/view_bg_his.php?id=18 - ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

Редактирано Октомври 20, 2006 от Bathory

[КГ125]

Трудно е да се отговори веднага. Донякъде да, защото образователния ценз и двукамарен парламент щяха да сдържат някои балкански изцепки и да формират по-смислена и задълбочена политика. От друга страна, не това е бил основният проблем на България тогава. Тя не е изпаднала в състояние на хаос след 1878 год., напротив, изпада в значително съзидание и възход, за да посрещне 20 век като цветуща, макар и малка и млада европейска страна. /Алеко Константинов, оставайки голям писател, не е еталон на епохата, с него предния режим се опитваше да я илюстрира, загърбвайки останалите, аз бих избрал "Строителите на съвременна България" и Симеон Радев за такава илюстрация/. Това, което предизвиква проблемите й е лекомисленото отношение към политиката, прибързаното делегиране на права на Фердинанд и на политиците след К.Стоилов. Това са проблеми на националния характер и дали Сенатът щеше да отърве България от тях, не се знае. Преди смятах, че да, в консверваторите е било спасението, сега ми е трудно да отговоря.

[Galahad]

Ами като че ли тогава бълг. народ е бил по-готов да се управлява сам , отколкото днес. Самочувствието от Априлското въстание, Освобождението... Периода до промените, които дават по-широки правомощия на Фердинанд е сполучлив за България - Съединение, Независимост, модернизация на икономиката... В по-консрвативен вид? Можеше да си останем ориенталска провинция с монарх-западняк. Търновската конституцие е доловила модерните тенденции на времето. Когато е приета в много страни да речем се обсъждало премахването на горните камари на парламента. Една реформа във Франция за малко не довела до сериозно ограничение на ролята на горната камара. Забраната на робството пък - то е премахнато в Лат. Америка едва около ПСВ. А такава разпоредба е вкарана в японската конституция след ВСВ.

[КГ125]

Тъй, ама Япония де е сега, пък България ...

Самочувствието на България не е идвало от въстанието или освободителната война, ами от натрупаното през Възраждането богатство и образование и от факта на освобождението. "Пасионарност" ли ще му викам, жизнена сила на обществото ли, не знам, но и с тази конституция България прави нелош "летящ старт".

Ве пак, малко е по-денократична отколкото на България е било нужно, от което и властта се е клатела повече от необходимото.

ПП

А текстът за робството в Търновската конституция е формален препис от Белгийската, където е стоял такъв въпрос във връзка с някакви колонии, както и декларация за свободомислие, без особен практически смисъл. Нито в Османската империя, нито където и да е в Европа не е съществувало робство.

[byzantiner]

Можеше да си останем ориенталска провинция с монарх-западняк.

Едва ли...не бих нарекъл консерваторите, образовани в Хайделберг, Мюнхен и Париж ориенталци. Виж един Петко Славейков, който на Учредителното събрание само с няколко народни поговорки провалял тотално всякакъв ефект от дълга произнесена реч, включваща примерно идеите на Шопенхуер, си е доста повече ориенталец като характер /с ръка на сърцето мога да го кажа/. Да не говорим пък за другите от това събрание които не са образовани дори и колкото него.

/Алеко Константинов, оставайки голям писател, не е еталон на епохата, с него предния режим се опитваше да я илюстрира, загърбвайки останалите, аз бих избрал "Строителите на съвременна България" и Симеон Радев за такава илюстрация/. Това, което предизвиква проблемите й е лекомисленото отношение към политиката, прибързаното делегиране на права на Фердинанд и на политиците след К.Стоилов.

Ок, вземи като искаш блестящата книга на Симеон Радев, аз просто се сетих за Алеко чисто първосигнално...

Забраната на робството пък - то е премахнато в Лат. Америка едва около ПСВ. А такава разпоредба е вкарана в японската конституция след ВСВ.

Е, не навсякъде. В Бразилия, доколкото си спомням беше премахнато май в 1888г. Освен това забраната на робството в тази конституция и идеята за България - "страна на свободните хора", е тълкувано като един вид съчувствие към сънародниците ни извън Изт. Румелия и Княжество България - те са добре дошли в свободната си родина и няма да бъдат роби, рая на султана. Някои историци тълкуват тази клауза така и мисля, че подобно тълкуване не е далеч от истинските мотиви.

. Периода до промените, които дават по-широки правомощия на Фердинанд е сполучлив за България - Съединение, Независимост, модернизация на икономиката...

Ти отиде при Фердинанд, аз примерно обаче не бих нарекъл Режимът на пълномощията нещо успешно за България.

Като цяло съм съглесен. Ок, имаме "летящ старт", една твърде модерна за времето си като идеи конституция, но дали все пак този либерализъм е бил най- добрия вариант за един народ, който няколко века не е имал никакви политически традиции по отношение на демокрацията и каквото и да било. Пък и да сравняваме България и наложената политическа реалност след освобождението с развити демокрации като Великобритания или САЩ, някак не ми се струва добра идея. Дори и с Франция, която макар и република, родина на антимонархически и анти- тиранични брожения, има

доста проблеми с монархистите в своя парламент през времето на Третата република до дори и през част от 2- та половина на 19 век. Пък и в крайна сметка, не ка си го кажем реално конституцията ни е написано толкова либерално чрез одобрението и дори насърчаването на Александър ІІ по 2 основни причини:

- при една консервативна конституция, един имуществен и образователен ценз, Русия би имало много по - малко влияние над български политически елит, отколкото при гласуване на всички мъже от народа, по дефиниция добре настроени към Дядо Иван.

- самият Александър ІІ е бил доста либерално и реформаторски настроен /личи по цялото му управление/ . Той е планирал немислимото и дори политически "вулгарно" за Руската Православна монархия - конституция.

[КГ125]

Едва ли...не бих нарекъл консерваторите, образовани в Хайделберг, Мюнхен и Париж ориенталци.

O, в никакъв случай! Според мен те са един пропилян капитал за България - блестящо образовани, повечето богати и просветени хора, на най-високото тогава ниво. Един Константин Стоилов само какво представлява. Никакъв ориентализъм не е грозял България тогава, би имало известна опасност, ако ограниченията са твърде големи, да са получи, в хода на капиталистическото развитие определена олигархия. Но ако всичко е било разумно, политиката на България по-скоро би спечелила.

Ок, вземи като искаш блестящата книга на Симеон Радев, аз просто се сетих за Алеко чисто първосигнално...

И аз така Времето обаче далеч не е било доминирано от "байганьовищина", ами напротив - от много голям и много български при това възход.

Като цяло съм съглесен. Ок, имаме "летящ старт", една твърде модерна за времето си като идеи конституция, но дали все пак този либерализъм е бил най- добрия вариант за един народ, който няколко века не е имал никакви политически традиции по отношение на демокрацията и каквото и да било.

И не само, че няколко века не е имал традиции, той няма никакви модерни политически традиции. Влиза в империята от късновизантийския феодализъм, който, каквото и да е, остава твърде архаично нещо и съвсмем не става за модерни времена. Политическата традиция, доколкото изобщо я има, според мен се формира от външните фактори- точно европейските идеи, усвоени горе-долу от по-просветените и най-вече от най-образованите, за които иде реч. /По-начало българите са удивително образовани тогава, не само елитите, цялостно/. Другият фактор е "народния талант" - първичните сили на обществото си излъчват таланти. Чета спомените на Михаил Маджаров, където се описват частни разговори с Бенковски още от времето, когато е бил в Копривщица, или дневника на Стамболов или един разказ на Иван Андонов поп Савов за частна среща с Ботев и се чудя отде такава политическа мисъл у хора, родени в общество, където политиката я правят в Цариград...

Така че, наистина, един умерен конесрватизъм щеше да наложи на обществото по-дълбоко осъзнаване на политиката, повече политическа култура, и може би нямаше да се стигне до клането на ул."Раковска" и до делегирането на права съдбата на България да я решава един човек. Защото, след разрива със Константин Стоилов, войната между българските политици и аристократа Кобург Гота се печели от посления - всички други министър-председатели след това са малко или много мижитурки и крахът не закъснява.

реално конституцията ни е написано толкова либерално чрез одобрението и дори насърчаването на Александър ІІ по 2 основни причини:

- при една консервативна конституция, един имуществен и образователен ценз, Русия би имало много по - малко влияние над български политически елит, отколкото при гласуване на всички мъже от народа, по дефиниция добре настроени към Дядо Иван.

- самият Александър ІІ е бил доста либерално и реформаторски настроен /личи по цялото му управление/ . Той е планирал немислимото и дори политически "вулгарно" за Руската Православна монархия - конституция.

Точно това е, съгласен съм абсолютно.

[Galahad]

Ве пак, малко е по-денократична отколкото на България е било нужно, от което и властта се е клатела повече от необходимото.

Не е така. Това виждане е по-скоро илюзорно. Търновската конституция е най-дълго просъществувалата, но за разлика от другите 3 в твърде смутни за целия свят времена. Това е време, когато целия свят е разтърсван от войни, революции, обособяване на самостоятелни държави и край на световни империи. Тя е просъществувала във време, в което картата на Европа и света е претърпяла драстични промени. Във време, когато радикално са се решавали важни за страната проблеми. Колкото и добра да е една конституция, тя не може да опази държава на кръстопът от обграждащите я световни катаклизми - особено ако е приета във време на неразрешени сериозни национални проблеми.

Едва ли...не бих нарекъл консерваторите, образовани в Хайделберг, Мюнхен и Париж ориенталци.

Образованието е едно, но годноста да се управлява е друго. Още повече в интерес на държавата. Един лекар навярно добре би вадил сливици, но това далеч не е гаранция, че би управлявал добре държава. Пък за училите в чужбина - ами Симеон Борисов и Георги Пирински са учили на запад. Доволни ли сте от тяхното управление.

Речта на консерваторите н Учр. събрание днес лесно замайва. Но като се вгледа човек по-добре, не е толкова чудно, че Славейков се справя с тях така добре - да веел умерен консерватизъм, значи са имаме вятърничева конституция. Търн. конституция е приета във време на общедтвено-полит. промени в Европа и отразява модерните тенденции. Това направило и бълг. държава конкурентоспособна въпреки тежкото неотдавнашно минало. Ако от конституцията вееше умерен конс. вятър, най-вероятно щяхме да сме подобие на Русия - свободна, но изостанала държава - но над всичко отгоре и без толкова голяма територия. Или на Турция - в управлението има елит, но държавата е изостанала. Дори и част от консерваторите дето се тъкмяли да стопанисват новоосвободена България са участвали в управлението на Турция - и я докъде са я докарали.

В Бразилия, доколкото си спомням беше премахнато май в 1888г.

Текста за робството в търн. конституция не е бил включен в проекта, бил е предложен спонтанно и приет с бурни овации. Това подвежда някои да мислят, че е някакъв романтичен пристъп. Но си е било съвсем актуално. Ето къде сме ние при включването на подобен текст: Аржентина - 1853, САЩ - 1865; България - 1879; Колумбия - 1886; Боливия - 1947; Япония - 1947 - разбира се това не е класация по време, а примерен списък, за да се види, че това не е нашенски моментен изблик, а трайна тенденция в световен мащаб.

[КГ125]

По начало т.нар. "буржоазни", или да ги наречем класически конституции са си дълголетни. Това, че някъде са имали лошия късмет да бъдат пометени от червени революции не е аргумент, че сами по себе си са били идеални. Пък и, Конституцията като документ си е добра, въпросът е дали политическата система, която урежда е най-полезната за прогреса на страната.

Образованието е едно, но годноста да се управлява е друго. Още повече в интерес на държавата. Един лекар навярно добре би вадил сливици, но това далеч не е гаранция, че би управлявал добре държава. Пък за училите в чужбина - ами Симеон Борисов и Георги Пирински са учили на запад. Доволни ли сте от тяхното управление.

Там е работата обаче, че и Константин Стоилов, който е доктор по право в Хайделберг и не помня къде още, и другите са подготвени точно да управляват, а не да вадят сливици.

И не ги сравнявай с тия днешните - те си вършат добре работата, която е да крадат. А и Симеон всъщност нищо не е учил ....

Речта на консерваторите н Учр. събрание днес лесно замайва. Но като се вгледа човек по-добре, не е толкова чудно, че Славейков се справя с тях така добре - да веел умерен консерватизъм, значи са имаме вятърничева конституция. Търн. конституция е приета във време на общедтвено-полит. промени в Европа и отразява модерните тенденции. Това направило и бълг. държава конкурентоспособна въпреки тежкото неотдавнашно минало.

Т.е. би ли конкретизирал горното? Какви са обществено-политическите промени в Европа и модерните тенденции?

http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/75.html

http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%BB%D0%BE%D0%B2

......

"Защитава позициите на " разумния консерватизъм". Сред консерваторите е с най-високо образование, което го издига сред лидерите въпреки, че е много млад. В словесните сблъсъци либералите трудно устояват на неговата логика и аргументи. Основната разделителна линия между консерваторите и либералите се заключава в отговора на въпроса: кое е основно в устройството и функционирането на държавата - силната власт с нейните органи или отделния гражданин. Консерваторите смятат, че Конституцията се изгражда върху свободата, равенството пред законите, самоуправлението (изразяващо се чрез участието на народа в законодателната власт ), сигурността на гражданите и собствеността...

Степента на развитието на българското общество трябва да определя Конституцията и бъдещото управление, чиято цел е да възпитава народа в уважение към законите, почитане на реда и сигурността в страната. Затова д-р Стоилов и другите консерватори предлагат имуществен и образователен ценз, двукамарен парламент, при който сенатът коригира увлеченията на долната камара и ограничаване броя на членовете на парламента. Д-р Стоилов държи на силната власт и е твърдо убеден, че властта на монарха не трябва да се отслабва и да не се подронва авторитетът му. Във връзка с това смята, че силната изпълнителна власт ще стабилизира вътрешното положение в страната и ще създаде условия за икономическо развитие и просперитет на държавата. Законодателството в страната трябва да е в хармония със законите на другите европейски страни; да се подготвят и приемат закони за гражданското и углавното съдопроизводство,търговски закон, наказателен закон, закон за недвижимите имоти, заипотеките и т. н.

"

[T.Jonchev]

Интересно е да се проследи целият процес: от проекта "Лукиянов" през промените в Ливадия до окончателния вариант, който е гласуван. Едно такова проследяване чудесно откроява както демократизма в Учредителното събрание, така и изхвърлянията му по разни въпроси.

Не бих могъл да преценя какво би станало, ако конституцията беше по-консервативна - вероятно някои залитания в политическите практики биха били избегнати. Но да не забравяме, че и обикновеният избирател е бил доста различен тогава - без излишно самочувствие и прекомерни претенции и очаквания.

[Galahad]

Т.е. би ли конкретизирал горното? Какви са обществено-политическите промени в Европа и модерните тенденции?

Разбира се те са твърде много. А и някои трудно можем да ги схванем като значение, защото веднъж заложени в Търновската конституция, днес ги схващаме като даденост. Дори не се замисляме, че котано е била приета конституцията светът и Европа не са били това, като което днес сме свикнали да ги възприемаме.

Напр. въпроса, който разгледахме за робството. Когато е приета конституцията, то е било реалност. Е, можело е да се въведе и у нас, пък ... след 5г. когато Комисията предлагала да се ревизира конституцията - да се махне. Както казваше Тато - да видим първо какво е това Перестройка, ще върви ли - пък после, ако трябва ще се перестройваме ( та сега сме на опашката).

Или горната камара - Сената. Когато се приема конституцията, горните камари са аристократични събрания. В Европа в доста страни сериозно обмислят да ликвидират горните си камари. на първо време били поограничени някои техни функции. Успешния старт в държавите от федеративен тип на горните камари с изборни членове все пак запазила тези стурктури в повечето от държавите в Европа. търновската конституция възприема тази модерна тенденция и създава еднокамарен парламент. Това отразява и социалната структура на бълг. общество, в което няма оформен елит с традиции. Или както се казва в една статия от времето на приемането - бълг. народ имал поне тази чест всички да са равни по достойнство. И е то че вече век и четвърт си имаме еднокамарен парламент, макар това да ни е четвъртата конституция.

Хубаво го е казал Славейков: "Всичките ни неприятели ни борат с това, че не сме узрели за свобода...Комисията иска да ни дава свободата като комка - малко по малко...".

Пък народа като не се е хванал на "умни приказки" явно ще да е бил "узрял" да се управлява. Ако има незрял бълг. народ да се управлява сам, това е днешния, защото дава като тежък чувал властта на всеки, дету му подметне я "Луканов е специалист и личност", я"койт' не скача е червен", я "вервайте ми"... Пък нека да сме учили и преучили.

[КГ125]

Интересно е да се проследи целият процес: от проекта "Лукиянов" през промените в Ливадия до окончателния вариант, който е гласуван. Едно такова проследяване чудесно откроява както демократизма в Учредителното събрание, така и изхвърлянията му по разни въпроси.

Не бих могъл да преценя какво би станало, ако конституцията беше по-консервативна - вероятно някои залитания в политическите практики биха били избегнати. Но да не забравяме, че и обикновеният избирател е бил доста различен тогава - без излишно самочувствие и прекомерни претенции и очаквания.

Наистина, генезисът е интересен. От средите на руската администрация излиза един много либерален проект /макар първоначалния да го нямаме като текст?/, което е учудващо. Но да не забравяме, че Александър Втори е бил на косъм от обнародването на изключително либерална конституция за смата Русия и само анархистката бомба му е попречила /добър пример за това колко идиотско нещо е екстремизма, впрочем/. От друга страна, самият Лукиянов е принадлежал към либералните среди и въобще тогава в Русия либералните идеи са били в подем.

Това от руска страна.

От българска вече знаем - Хайделбергските идеи и Славейковите лафове в предизвестен двубой в Учредителното събрание ......

Разбира се те са твърде много. А и някои трудно можем да ги схванем като значение, защото веднъж заложени в Търновската конституция, днес ги схващаме като даденост. Дори не се замисляме, че котано е била приета конституцията светът и Европа не са били това, като което днес сме свикнали да ги възприемаме.

Напр. въпроса, който разгледахме за робството. Когато е приета конституцията, то е било реалност. Е, можело е да се въведе и у нас, пък ... след 5г. когато Комисията предлагала да се ревизира конституцията - да се махне. Както казваше Тато - да видим първо какво е това Перестройка, ще върви ли - пък после, ако трябва ще се перестройваме ( та сега сме на опашката).

Или горната камара - Сената. Когато се приема конституцията, горните камари са аристократични събрания. В Европа в доста страни сериозно обмислят да ликвидират горните си камари. на първо време били поограничени някои техни функции. Успешния старт в държавите от федеративен тип на горните камари с изборни членове все пак запазила тези стурктури в повечето от държавите в Европа. търновската конституция възприема тази модерна тенденция и създава еднокамарен парламент. Това отразява и социалната структура на бълг. общество, в което няма оформен елит с традиции. Или както се казва в една статия от времето на приемането - бълг. народ имал поне тази чест всички да са равни по достойнство. И е то че вече век и четвърт си имаме еднокамарен парламент, макар това да ни е четвъртата конституция.

Хубаво го е казал Славейков: "Всичките ни неприятели ни борат с това, че не сме узрели за свобода...Комисията иска да ни дава свободата като комка - малко по малко...".

Пък народа като не се е хванал на "умни приказки" явно ще да е бил "узрял" да се управлява. Ако има незрял бълг. народ да се управлява сам, това е днешния, защото дава като тежък чувал властта на всеки, дету му подметне я "Луканов е специалист и личност", я"койт' не скача е червен", я "вервайте ми"... Пък нека да сме учили и преучили.

Е, да. Текстът за робството не е проблемът на Търновската конституция, но все пак него го е нямало отдавна в самата Османска империя и въобще цели поколения не се виждали що е това роб. Българската идея за Сенат далеч не е била в нея да влизат някакви аристократи, каквито България просто няма /нито Стоилов, нито който и да е от политиците изобщо е имал идея и визия за аристокрация, а и в самата Европа не всички сенатори за били аристократи/, а по-скоро друг тип политическо взаимодействие на институциите. /Нещо като щатския - леле какъв ли пробив можеше да направим./

А народът не е бил узрялдокрай, уви. Нито да възстава, нито после да се управлява. Иначе нямаше да обръща ковчега на спасителя си Стефан Стамболов. ...

Впрочем, темата за българската политическа незрялост има и много съвременни аспекти ......

[КГ125]

Гледайте обаче колко интересно:

Симеон Радев:

"В тоя дух на "разумен консерватизъм" комисията правеше ред важни предложения: да се въведе имущественият и образователен ценз за изборите на народни представители; да се създаде - от лица, назначавани от княза, взети право из средата на висшето духовенство , из съдилищата и учените дружества и в незначителна част избирани от народа - един сенат, който "като консервативно тяло да служи за сдържание и прекращение на увлеченията на Народното събрание, които князът не може да регулира от висотите на положението си". Предлагаше се също, щото на 25000 души да се избира само по един депутат, за да не се усложнява парламентарната деятелност от неудобствата на едно многобройно представителство.

Докладът - самите му автори го заявяваха - бе надъхан с консервативни идеи. Отгде произхождаха те? Дали, както мислят нашите социалистически писатели, от самите условия на икономическото развитие на България? Ние мислим, че консервативното мировъзрение на комисията бе се образувало по-скоро под влиянието на политическите идеи, владеющи тогава в Европа.d А Европа бе по това време в пълна реакция. Докато в Русия либералното течение се развиваше в един широк и смел подем, в западните държави демократическите идеи бяха значително дискредитирани. Парижката комуна бе вдъхнала на буржоазията един неукротен още ужас. Консерваторите размахваха призрака на социалната революция и владеющите класи, както подир 1848г., търсеха успокоение под закрилата на една силна власт. Католическата църква виждаше отново тълпите да падат на колене пред нейните олтари. Победата на Германия ознаменува тържеството на грубата сила и създаде модерния милитаризъм като материално проявление на европейската реакция. Политическата наука се обърна в апология на съществующия консервативен строй. Цялата почти умствена атмосфера на континентална Европа - като изключим социалистическите школи - се проникна от консервативен и традиционалистически дух.8 В такова време бяха се учили в Европа авторите на доклада: д-р Стоилов, Греков, Помянов, Балабанов; господствующите идеи не можеха да не се отразят върху тях. При това самата организация на западноевропейските държави бе за тях един голям урок на консерватизъм. Навсякъде те виждаха системата на двете камари. Дори и младата Френска република бе признала нуждата от един Сенат. Колкото за избирателния ценз, той съществуваше също в повечето културни народи в Европа. В 1879г. недоверието към всеобщото гласоподаване бе наистина още много живо. На учените българи то се виждаше още по-основателно, тъй като се касаеше за една непросветена маса, каквато бе в техните очи българският народ. Те не вярваха в зрелия политически разум на тоя народ, както чорбаджиите не вярваха по-рано в неговата способност за революционна борба.

Вярата в добродетелите на народа бе именно главната характеристика на либералите. Техните водители бяха се борили заедно с масата, черпили бяха кураж в нейната твърда воля, окрилявали бяха своя дух с нейния възторг и считаха за светотатство да се изкаже съмнение относително нейното съвършенство.

Оскърбително е за целия народ, провикваше се Славейков, да се приеме една предубедителна присъда на пълната си неспособност и некомпетентност в решението на народните дела и да признае за способни и компетентни само някои привилегировани лица... Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство на другите... Много по-добре и по-умно мисли за себе си сам един народ, който носи тегобите и разбира де го утрепват, отколкото могат да мислят за него привилегированите лица, които и при добра воля и присърце, що биха могли да бъдат полезни, мъчно угаждат де и как трябва да му помогнат, и излиза, че много пъти те го чешат там, дето не го сърби. Оставете народа сам да търси цяр за болките, които усеща, и бъдете уверени, че той по-скоро ще го намери и ще съумее да го приспособи... Имайте, господа, по-голяма вяра към народа и към неговото благоразумие; вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че ще си съставите по-добре мнение, за да можете да се положите повече от него, отколкото на неуместни и ненужни някои отбори.

Думите за равенство всякога подкупват многолюдието. Особено силно трябваше да бъде тяхното действие върху един народ като българския, който никога не бе допускал основателността съсловните различия. Тия различия се явяваха сега олицетворение на предложението за Сенат. За това учреждение простите депутати нямаха, разбира се, никакво ясно понятие. Те виждаха в него само един опит да се възстанови в законна форма властта на чорбаджиите, едва понасяна в турско време. Колкото за тъй наречения "разумен консерватизъм", те подозряха в него едно презрение към народния дух. С една реч, получи се впечатлението, че "старите" искат да посегнат върху извоюваната от руското оръжие свобода.

"

Да започнем с царуващия тогава в Европа здрав консерватизъм. /Това, кой знае защо, съвпада с Европейския Златен 19-ти век , но то е друга тема/.

От тези идеи нашите консерватори предлагат Сената, като елитарна (духовници, учени, съдии и малцина пряко избрани от народа), а далеч не "аристократична" институция.

Събранието обаче, водено от Славейков и неговото "народничество", възприема тези идеи според мен по два начина:

1/ като объркващи;

и

2. като "аристократически".

Т.е., налице е фатална грешка, недоразумение, недоразбиране, и о, да, незрялост да се разбере този непрост въпрос. И поради това недоразумение българският разумен консерватизъм пропуска своя шанс. И се почва - суспендиране на Конституцията /т.е. по-голяма от нужната крачка към неразумен консерватизъм; после разюзданите политически нрави и битки; после убийството на Стамболов и накрая - "отпускането" пред Фердинанд/, или това, което познаваме като беди за България от 19-ти век.

[Galahad]

Иначе нямаше да обръща ковчега на спасителя си Стефан Стамболов. ...

При приемането на Конституцията, Стамболов е бил върл фен на Каравелов и Славейков. Иначе самия Стамболов си е един недоучил свещеник (за разлика от съученика си В. Друмев). Това покзва, че ако някой завърши 3 военни академии няма да стане нито Нелсън, нито Наполеон.

Иначе за сената си е направо за отделна тема. Въпросът е само в кой раздел да се пусне.

[КГ125]

При приемането на Конституцията, Стамболов е бил върл фен на Каравелов и Славейков. Иначе самия Стамболов си е един недоучил свещеник (за разлика от съученика си В. Друмев). Това покзва, че ако някой завърши 3 военни академии няма да стане нито Нелсън, нито Наполеон.

Това показва, че когато народът е във възход, се проявяват талантите му, съвсем първично и природно - и литературни, на многото тогавашни писатели, и политически - на Стамболов и малкото други големи политици.

Недоучил свещеник, ама я да прочетем политическите му разсъждения, дневника и статиите, да не говорим за речите.

[emilia_n]

Днес е денят на Търновската конституция. Преди 129г. Учредителното събрание във Велико Търново приема първата българска конституция.

[Иванко Тертер]

Да не се заблуждаваме - колкото и да е несъвършена Търновската конституция за времето си е била в топ 3 от европейските конституции. Отделно е много по-съвършенаот конституциите след нея, а лично мое мнение и от сега действащата.

Когато консерваторите искали да има залегнала в конституцията фигурата на Сенат и цитирали в този смисъл Емануил Кант, дядо Петко Славейков излязъл на трибуната и разубедил зялото ВНС с разтърсващия аргумент7 "Какви са тия бабини дивитини". /направо Кант е баба :)/.

Като се замисля, да не би Левски да е имал ценз? Или Миткалото, Захарито, Бенковски, други като тях? И като са го нямали, нали все пак са разтърсили статуквото и от това се е пръкнало много по-съвременно общество. Ценза добре, но има и категории като морал, честност, родолюбие.

Едва ли Сената и сенаторите, бидейки с ценз задължително щяха да притежават всички гореспоменати категории взети заедно.

Каквото е било след 1879 г. народното събрание, точно копие щеше да е и Сената /Горната камара/ - ценза не решава с магическа пръчка нещата. Пак щеше да има шуробаджанащина, партизанщина, но в Сената текучеството щеше да е по-малко /идея да бъдат несменяеми или с много голям мандат/ и трудно биха се елиминирали крайни такива прояви. Докато при еднокамерния парламент, искаш не искаш, на 4 г. избори.

Хубава си е била и така Търновската конституция.

Да ни е честит вчерашния празник, има ли сме хубаво обществот тогава /в сравнение с другите такива от епохата/, появило се и в резултат на залегналата философия в първата ни конституция.

[zonara]

Трудно е да се говори за либерали и консерватори в Учредителното събрание. Самите партии се оформят по късно и реално погледнато като идеология българските либерали и консерватори не са това което подсказва името им поне в сравнение с европейските им колеги.

Повечето участници в Учредителното събрание, пристигнали от тук от там, не са били много на ясно какво да правят нито са имали собствени възгледи за облика на българския основен закон. Поне така си обяснявам аз мълчанието им на заседанията реално погледнато една шепа хора от българските ''нотабили'' вземат някаква позиция.

Отчитам като голям успех заобикалянето на васалния статут на Княжество България в текста на Конституцията

Добре е известно, че в руският проект се използват елементи от съществуващите сръбска и румънска конституции, блгарските първенци уж ги питат как да изглежда, но не съвсем или поне сигурно е че мненията им не са взети в предвид.

Иначе патриотизмът е хубаво нещо, разбира се самото Учредително заседание и Търновската конституция са изключително важна стъпка за държавата ни. Все пак макар да подготвя проекта в този момент дори Русия няма своя Конституция.

Лично за мен Търновската конституция има принос предимно като символ на свободното съществуване и влияе върху емоциите и самочувствието на българския народ. Последвалите пренебрегвания заобикаляния и незачитания на Основния закон от собствените ни управляващи добре илюстрира действителността.

[КГ125]

Така е. Но тук въпросът е, щяха ли консерваторите (които много даже са били наясно какво искат) да променят нещо и какво?

[Galahad]

Разпоредбите на Търновската конституция не са се прилагали пряко и за това, дали законите са спазвали Конституцията следяло Обикновеното народно събрание, което правело противоконституционните закони. Въпреки това поне в първата половина от времето и на действие поданиците на княжеството твърдо отстоявали правата си и тя станала основата за едно успешно развитие на бълг. общество.

Последващите конституции са просто пропаганден афиш пред запада. Тях обществото ги възприема като прашасал лист, който некой не чете. В днешна социалистическа България конституцията съществува в сянката на волята на всесилната партия (през последните 20г. и нейните сателити).