2017-та.Сфери, политики и фактори, свързани с икономиката. Опит за анализ и оценка

[новорегистриран2]

 

[Б. Киров]

On 28.02.2019 г. at 3:42, новорегистриран2 said:

 

1. Либералната геоикономическа стратегия

Либералната геоикономическа стратегия е стратегия на "краткосрочна отбрана, дългосрочна атака".

При нея капиталовите и ресурсни потоци се контролират от пазарните сили. Чрез механизма за печалба, пазарите естествено ще насочат капитала към най-богатите на капитали сектори и пазари и ще разпределят капитала в съответствие с най-способния да направи печалба от своя капитал. Поради това фирмите се интересуват от непрекъснато насочване към богатите на капитали сектори, богатата на капитали позиции по веригата на създаване на стойността в тези сектори и богатите пазари.

В дългосрочен план това създава хиперконкурентна икономика, която естествено ще доминира в икономическите сектори и пазари, като носи значителни геоикономически и геополитически ползи за държавата. Държавната подкрепя в тези фази следва да се състои главно като намесата за ограничаване на пазарни трудности, тоест предоставяне на обществени блага и инфраструктура, както и напреднали изследвания в области, в които пазарът все още не е развит.

Моля, имайте предвид, че една либерална геоикономическа стратегия не означава държава, която се отказва от всякакъв контрол върху пазара, а ролята на държавата става първостепенна роля във фазата на създаване на условия за съответните стратегически сектори.

Това е така, защото либералната стратегия се основава на свободни и справедливи пазари: всяка фирма, без значение колко хиперконкурентна е, може да се конкурира в условия на свободен пазар без измама. Следователно държавата трябва да използва средствата за регулиране, с които разполага, за да създава, прилага и актуализира набор от правила, които биха увеличили ефекта от либералната й стратегия: вътрешно трябва да насърчава развитието на такива неща като конкурентоспособност, свободно движение на капитали и труд и др., като използването на стандарти за насърчаване на иновациите и модернизацията в икономиката.

Външно - което е по-важното - държавата трябва също така да настоява, че единственият начин другите да се конкурират на равна основа е да спазват правилата на държавата.

В идеалния случай изборът за конкурентите е да се откаже от геополитическата си победа в държавата в замяна на участие в икономическата динамика на самата държава-домакин или да се откаже и загуби в дългосрочен план от един благословен пазар.

По този начин държавата не бива да се колебае да създаде защитен пазар, който да ограничава нереформираните конкуренти, като в същото време не бива да се отклонява от финансовата подкрепа за собствените си компаниии, което е неблагоприятно за външния им конкурент. Този проект може да се разглежда като версия на предложените транс-тихоокеански и трансатлантически партньорства за свободна търговия, които се стремят да създадат блок за свободна търговия, принуждаващ геополитическите конкуренти или да приемат западни икономически и геополитически норми, или да не могат да се възползват от западните пазари.

Либералната стратегия е доста проста, но не и без недостатъци.

Ключът е в това, че в либералната стратегия държавата има ограничен контрол над посоката на движение на капитала. На практика държавите запазват много инструменти за стимулиране на пазарните сили в желаната геоикономическа посока, но като цяло те имат малък контрол върху това къде отива специфичният капитал. Това, разбира се, се превръща в проблем, когато става въпрос за бедните, но стратегически важни сектори и пазари, където липсата на пазарен интерес създава вакуум, който по-малко съзнателен опонент може да използва.

Свободните пазари са средство, а не цел и трябва да бъдат ограничавани, когато се намесват други геоикономически или геополитически цели.

Номерът при тази стратегия е да се намери златно сечение, където най-ефективните фирми започват офанзива благодарение на здравословните пазарни сили и са защитени от по-малко ефективните и нечестно играещи чрез държавна намеса.

2. Геоикономическа стратегия на планирано развитие

Контрастът с либералната стратегия е планирана стратегия за развитие, която се практикува в икономиките на Германия и Източна Азия. Тук държавата насочва капитала към привилегированите "национални шампиони", насочва ги към конкретни цели и ги подкрепя, за да могат да запазят позициите си в дългосрочен план. Накратко, това е стратегия на „краткосрочна офанзива, дългосрочна отбрана”.

Стратегията за планирано развитие е особено важна, когато свободният пазар не желае или не е в състояние да постигне геоикономически цели. Видяхме как пазарите могат да игнорират геополитически значима, но бедна на капитал територия. В бедните, слабо развити страни, пазарите може дори да не са в състояние да концентрират капитала, за да постигнат значителен икономически растеж. Следователно намесата на правителството е алтернатива. Средствата се използват широко, за да захранят избрани шампиони с капитал. Пазарите с външна и вътрешна защита позволяват на шампионите да извличат възможно най-голям капитал от обществеността. Пряката държавна подкрепа ще бъде финансирана чрез данъчно облагане или с отрицателен режим на реални лихвени проценти при капитализирането на тези фирми шампиони. Това превръща спестяванията на населението в използваем за тях капитал. И в двата случая държавата потиска вътрешното потребление и прехвърля спестените пари като инвестиции към тези фирми. В замяна на подкрепата, шампионите трябва да следват насоките и целите на държавата за конкретни отрасли. Компетентната бюрокрация ще постави цели да фокусира капитал в богати на капитали или геоикономически значими сектори, които са в рамките на технологичните граници на шампионите. И тъй като шампионите не могат да разчитат на депресирания вътрешен пазар, за да продават стоките си, те трябва да изнасят в чужбина продукцията си, което в случая на Източна Азия означаваше износ за САЩ. Предвид многото предимства на своите източници за капитализиране, шампионите могат сравнително лесно да елиминират фирмите-конкуренти на таргетирания от тях пазар и бързо да станат доминираща сила в техния сектор. Печалбите, които те реализират, ще бъдат използвани за инвестиране в собственото им развите и за развитие на веригата на добавената стойност, или ще бъдат върнати на държавата, която ще използва парите, за да подхранва друг свои фирми или собствения си бюджет. С подходящо държавно финансиране и лидерство, повечето шампиони лесно могат да доминират в сегментите на веригата на стойността въз основа на ценово предимство. Но така създадените шампиои на чужди пазари винаги са уязвими от политически или пазарни събития, които могат да ги изместят оттам много бързо. Следователно, за да се запази позицията на държавата в този сектор, фирмата трябва да продължи да получава постоянна подкрепа, докато се опитва да се качи нагоре по веригата на стойността. Необходима е известна степен на иновации, за да се движи по веригата на стойността. В дългосрочен план това изисква държавата да инвестира допълнителен капитал в създаването на необходимите знания и образователни структури; междувременно националните шампиони могат да се конкурират помежду си за субсидии или заеми, премахвайки тези, които са непригодни за процеса. Освен това държавата може да подкрепи своите шампиони чрез принудителен трансфер на технологии и индустриален шпионаж, за да бъдат в крак с последните новости. Повторете този цикъл достатъчно пъти и в крайна сметка шампионът ще достигне до мащаб и позиция на веригата на стойността, в която може да започне да реализира реални печалби и да започне да допринася за държавната хазна.

Метеоритният възход на Япония, Южна Корея и сега Китай е доказателство за силата на този план.

Но той има и очевидни недостатъци:

Първо, намесата на правителството в такъв мащаб и време създава значителни пазарни изкривявания. Трябва да се очаква кронизъм и неефективност, но за да се увеличи капиталът, да се стимулират шампиони, държавите или ще поемат огромен дълг, или ще манипулират валути и капиталови потоци, за да получат реалните лихвени проценти, които искат. И едва няколко държави успяха да се противопоставят тези опасности: от японския балон на активите в края на 80-те до азиатската финансова криза от 1997 г. до днешните китайски дългови задължени, това е цевана на създаването на такива фирми шампиони в свръхтежка категория.

Ключовата стъпка в тази стратегия е правителствата да получават капитал чрез износ на чужди пазари.

 Всъщност фокусът на либералната стратегия на „свободните и справедливи пазари“ се противопоставя точно на такъв вид стратегия.

По време на Студената война САЩ толерираха практиките на Япония и Южна Корея, защото техният растеж им носеше висока геополитическа печалба. Това не важи за Китай и съответно толерантността на САЩ се изчерпва.

Не е ясно дали планираната стратегията за развитие ще бъде толкова успешна в една по-малко безусловно отворена търговска среда. Освен това държавата не може да пренебрегва икономическата логика толкова дълго, за да не се върне най-сетне болезнено в реалността под формата на икономическа криза.