Епидемиите в Римската империя

[Last roman]

Причини за епидемиите

Към средата на втори век римляните контролирали огромна част от тогавашния античен свят с население от 60-75 милиона души, разпределено на три континента.

Пет века по-късно, Римската империя се свила в пределите на Мала Азия, като западните провинции станали притежание на различни германски племена, богатите източни провинции влезли в състава на арабския халифат, а на Балканите, непосредствено до столицата Константинопол, се настанили славяните и аварите. Търговията замряла, градовете били полупразни, а културата и технологиите били в упадък.

В опит да се обясни този драматичен крах на римската държавност през периода 3-6 век, най-често се изтъкват политически, военни или социално-икономически причини. Един незаслужено подценяван и откровено пренебрегван фактор е приносът на пандемиите за края на античната цивилизация.

Силно урбанизираната Римска империя, вътре в която по прекрасните пътища бързо се придвижвали големи маси хора, била идеалното място за разпространение на заразни болести като шигелоза, паратиф, малария, чума. Счита се че през 2 в. пр. н. е. римляните донесли в Европа и хроничната болест сифилис /наричан пуническо проклятие/.

С епидемиите, разразявали се периодично в империята, били свързани значителни загуби както на талантливи държавници и администратори /Тит, Марк Аврелий, Клавдий II, Рицимер/, така и на активно население, което генерирало войници и данъкоплатци и произвеждало материални стоки и културни блага.

Леталитетът бил висок, поради отсъствието на ефективни лекарства и на развита медицинска служба, а също и заради непознаването на етиологията на болестта и липсата глобална стратегия за ограничаване на разпространението й.

Покрай римските завоевателни кампании в Партия през 2-3 век /съпътствани от множество ранени и убити, и ниски хигиенно-санитарни условия/ били ‚внесени‘ нови болести, за които населението на империята нямало естествен имунитет /подобно на индианците в Америка, сблъскали се с шарката, донесена от белите колонисти/.

Древните имали различни версии за това, какво причинявало инфекциите. Повечето вярвали в свръхестествения им произход като обяснението било, че морът е наказание от боговете. Така при една чумна епидемия в началото на 3 в. пр. н. е., специално от гръцкия град Епидавър в Рим била докарана статуя на Асклепий и свещена змия. Естествено, според легендата, след пристигането на божеството, епидемията веднага спряла. В благодарност, на остров на река Тибър /наречен на името на бога Ескулап/ била изградена първата лечебница в града.

Естествознателят Тит Лукреций Кар, смятал че заразните болести били причинени от външни зловредни фактори. Причината за тяхната поява той търсел в отровния въздух, като добавял, че е възможно заразата да бъде пренесена с храна, почва и вода. Амиан Марцелин през 4 век в своето произведение ‚Деяния‘, описал ‚чумата‘ разпространила се от непогребаните тела в обсадената от персите крепост Амида /дн. Диарбекир/. Той класифицирал няколко вида болести: „първият вид чума се нарича ‚пандемос‘, благодарение на нея жителите от горещите области страдат от треска; вторият вид – ‚епидемос‘ води до отслабване на зрението и причинява опасни отоци; третата – ‚лимодес‘ е съпроводена със бърз летален изход“.

Античните извори, макар и рядко, покрай описанието на бляскави военни кампании, дават и приблизителна картина на бедствията и страданията на жителите на римската държава, вследствие на болести или природни катаклизми. Така могат да се идентифицират няколко големи епидемии от периода на късната Република и империята, които имали сериозен принос за упадъка на Рим:

 ‚Чумата на Орозий‘

Наречена по името на историка от пети век, който пръв я упоменава и която според него пламнала през 125 г. пр. н. е., след невиждано нашествие на скакалци. Те опустошили посевите и след това били отнесени от бурни ветрове в морето. Изхвърлените от вълните и разлагащи се насекоми предизвикали жестока епидемия, засегнала първо птици, домашни и диви животни, а след това прехвърлила се и върху хората. В Нумидия болестта отнела живота на 800 000 човека, а в новоучредената римска провинция Африка – 200 000. Загинали и около 30 000 римски войници, намиращи се там. В Утика /вторият по големина град в провинцията/ на ден умирали по 15 000 жители.

‚Чумата на Тит‘

Разпространила се в италианската област Кампания след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Според Светоний, император Тит се опитал да ограничи болестта с всевъзможни средства, включително прибягвайки и до жертвоприношения към боговете, но през 81 г., когато бил имението си край Рим, сам бил повален от треска и след няколко дни умрял. Макар че имало подозрение за отровителство от страна на Домициан, най-вероятният убиец бил маларийният плазмодий, разпространяващ се чрез ухапване от комари.

‚Антониновата‘ или ‚Галеновата чума‘

Тази епидемия върлувала в Римската империя от 164 до 180 година. Първоначално засегнала източните провинции, след победоносната кампания на император Луций Вер /съуправител на Марк Аврелий/ срещу партите. Счита се че разнасянето й било улеснено от завръщащите се по родните си места легиони като тя проникнала в Галия и сред военните лагери по река Рейн. През 166 г. заразата стигнала и Вечния град, където умирали средно по 2 000 души на ден. Според историка Касий Дион в някои от провинциите епидемията убила до една трета от населението, което сложило край на „Златния Век“. Вероятно от тази болест загинал Луций Вер през 169 г., а през 180 г. същата съдба сполетяла и Марк Аврелий.

Описанието на симптомите е оставено от прочутия лекар Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори след като епидемията поразила и войските разположени в Аквилея /северна Италия/ в разгара на войната с племенната конфедерация на маркоманите. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, понякога сух, а понякога гноен, появяващ се на деветия ден от заболяването. Информацията, предоставена от Гален, не определя ясно характера на болестта, но учените обикновено я диагностицират като едра шарка към която населението на империята нямало имунитет.

Пандемията отнела живота на приблизително 10% от населението на империята /около 6-7 милиона/ и предизвикала драстични социални, икономически и политически промени из цялата Римска империя. Военната й мощ също била подкопана и оредялата армия трябвало с отчаяни усилия да задържи нахлуващите варварски племена. От 169 година, до смъртта си /единадесет години по-късно/ Марк Аврелий лично ръководел военните кампании срещу маркоманите, сарматите и костобоките, които нахлували на Балканите, в Панония и дори Северна Италия. В съчинението си ‚Към себе си‘ Марк Аврелий  пише, че дори и болестта около него е по-малко смъртоносна от лъжа, зло поведение и липса на истинско разбиране. А на смъртния си одър изрекъл: "Не плачете за мен, помислете по-скоро за болестта и смъртта на толкова много други".

Интересното е, че по това време /151-189 г./ китайската империя Хан също била засегната от няколко вълни на смъртоносна епидемия, симптомите на която съвпадали с тези на едрата шарка. Не е безоснователно да се търси връзката между двете пандемии особено при факта, че римляните търгували с китайците по пътя на коприната, а и през 166 г. поднебесната империя била посетена от римско пратеничество.

‚Киприяновата чума‘

Пандемията се появила първоначално в Африка и проникнала в почти всички части на империята в периода между 249 и 262 година. Разпространението й съвпаднало с разпада на държавността, когато всяка провинция издигала свой претендент за трона, а външните врагове – персите и готите започнали широкомащабни нападения и опустошавали източните провинции. Галските провинции пък били оплячкосани от франки и алемани.

Симптомите на болестта, описани от християнският епископ Киприян живял в Картаген са: диария, непрекъснато повръщане, треска, глухота, слепота, парализа на краката, оток в гърлото и кръвотечение от очите. Често инфектираните умирали. Римляните възприели тази епидемия като наказание от боговете. Според Киприян този мор бил знак, че краят на света и настъпването на божието царство са близо.

Според историците, симптомите приписвани от древните източници на ‚чумата на Киприян‘, по-добре съответстват на вирусно заболяване, причиняващо хеморагична треска, като ебола, а не на едра шарка.

Болестта се появила първоначално в Етиопия към 250-та година /където били пристанищата през които се внасяли луксозни стоки от Далечния изток/, а през следващата година достигнала до Рим и в крайна сметка се разпространила в Гърция и на изток към Сирия. В Рим от нея дневно измирали по около 5 000 души. От нея загинал и император Хостилиан. Археологическите находки от това време са идентифицирали голям погребален комплекс край Луксор /в Египет/, където били изгаряни жертвите на епидемията в опит да се спре нейното разпространение.

Освен междуособиците и непрестанните войни с варварите, за разпространяването на епидемията допринесли периодите на суша, наводнения и глад, което показва значима климатична промяна.

През втората половина на 60-те години на трети век на Балканите избухнала нова ‚чумна‘ епидемия, свързана с опустошенията, причинени от варварските нашествия на готите. Тя вероятно била предизвикана от същия причинител, както и ‚Киприяновата чума‘, макар че нямаме нейно точно описание. В ‚ Historia Augusta‘ се споменава, че множество оцелели от избиването варварски племена, затворени в проходите около Хемимонт били измъчвани от глад и от мор, а тези, опитали се да разграбят Крит и Кипър, били също поразени от мор и така победени. След като готите били разгромени при Наисус /Ниш/ обаче заразата плъзнала и сред римската войска, а нейна жертва станали още един римски император – Клавдий II.

Тази пандемия, освен че засегнала всички слоеве на населението с характерните за това социално-икономически последици, довела и до значими религиозни промени. Покрай болестта, отнемаща безредно както живота на императори и висши сановници, така и на обикновените хора, позициите на Християнството се засилили, а неговите членове започнали да играят все по-активна роля в обществото. Tе се ангажирали с грижата за болните и погребването на мъртвите. Загиналите от болестта християни били причислявани към мъчениците, което давало надежда на останалите за награда в задгробния живот. Разочарованието от традиционните богове, които не помагали за спирането на заразата също тласнало в редиците им нови последователи и така монотеистичната религия се разпространила широко из всички провинции на агонизиращата империя.

Чума през 4-ти век

През 312 г., покрай междуособните войни, обхванали империята след оттеглянето на августите Диоклециан и Максимин, избухнала нова епидемия, която за съжаление не е подробно отразена в античните извори.

Малария в Рим през средата на 5-ти век

През 80-те години на миналия век, по време на археологически разкопки на погребален комплекс край Лугнано в Тоскана /Сев. Италия/, датиращ от 450 г., учените попаднали на повече от 80 детски скелети, половината от които на новородени. Анализът на костния материал идентифицирал причинителя на епидемията, който се оказал маларийният плазмодий – бактерия, размножаваща се в червените кръвни телца и разнасяна от комарите. Древните считали че маларията е причинена от демон. През 3-ти век, в един медицински трактат на Квинт Серен /личният лекар на император Каракала/, за предпазно средство срещу болестта се препоръчвала ‚магическата‘ дума абракадабра, която повторена в определена последователност и с постепенно отнемане на сричките би трябвало да излекува болния.

Вилнеещата през средата на 5 век маларийна епидемия в Италия се прехвърлила и върху нахлулите на полуострова хунски орди на Атила, който се оттеглил, без да успее да превземе Вечния град.

През 472 г. след разграбването на Рим от наемниците на Рицимер в града избухнала чума, която отнела живота на германския военачалник и на марионетката му - император Олибрий.

Юстиниановата чума

Климатичната аномалия, породена от редица вулканични изривания през периода 536 – 545 г., за десетилетие понижила температурите в северното полукълбо с близо 2,5 градуса, предизвиквайки „Късноантичен мини ледников период“. Иронично, той съвпаднал с управлението на амбициозния римски император Юстиниан, чиято главна цел била да възстанови империята в предишните й граници. Нещо повече – промяната във времето най-вероятно била тясно свързана и с избухването най-унищожителна пандемия в Античността. Причинителят на тази бубонна чума била бактерията Йерсиния пестис, за чийто произход се сочи Западен Китай и вероятно по пътя на коприната през 541 г. била пренесена в източните провинции на империята. Разнасяла се от бълхите по гризачите, каквито в изобилие се срещали в големите градове и пристанища, където били разположени зърнохранилищата. 

Според летописеца Прокопий, симптомите били треска, халюцинации, отоци в слабините, подмишниците и зад ушите /т. е. лимфните възли, в които че развивал чумният бацил/. Засегнат от чумата бил самият император Юстиниан, който с божията помощ успял да оздравее. В Константинопол обаче жертвите на епидемията били от 5 000 до 10 000 човека ежедневно, така че бил назначен специален чиновник, който да организира извозването и погребването на труповете. Според Йоан Ефески извън столицата били изкопани огромни кариери, във всяка от които били заровени по 70 000 тела. Археологическите проучвания не са установили досега такива масови гробове, така че свидетелството на църковния историк най-вероятно е силно преувеличено. Въпреки това не буди съмнение фактът, че Юстиниановата чума отнела живота на близо половината от жителите на империята, което подкопало икономиката и редуцирало сериозно военния й потенциал, вследствие на което отвоюваните от варварите провинции отново били загубени. Анализи на костен материал от масови гробове край Йерусалим и едно варварско селище край Мюнхен, датирани от средата на 6-ти век, идентифицират инфекциозния агент в повечето проби. Чумата върлувала четири месеца в Константинопол, но след това се прехвърлила на запад, където още близо два века сеела смърт. Вероятно загинали между 20 и 40% от населението на Европа.

Заключение

Опустошението причинено от заразните болести в гъстонаселената за времената си империя /с над 60 милиона души/, засягало обширни територии, поради добре развитата пътна мрежа и оживената търговия, а това водело до рязък спад в демографската популация. В опустелите провинции императорите заселвали победените варвари, в качеството им на колони или федерати, което подкопавало романизацията и икономическия просперитет на империята, която от 3 век постепенно изпаднала в перманентна икономическа криза. Замряла търговията, свободното предприемачество било в застой, занаятчиите и селяните били закрепостени, професиите им се унаследявали, за да се гарантира производството необходимите стоки за нуждите на армията и държавния апарат. Поддържката на инфраструктурата на късната империя също не можела да се сравни с тази от ‚Златния век‘ на Антонините. Допълнителен удар й нанесли разрушителните земетресения, описвани от античните автори като Амиан Марцелин, които засегнали много градове и укрепления, а разпространилите се след това епидемии допълнително разредили населението. Като добавим и засилващите се варварски нашествия, кръвопролитните граждански войни между различните претенденти за престола, честите бунтове на изнемогващото от непосилните данъци население, захлаждането на климата и поредица години с лоши реколти, всички тези фактори нанесли неизлечими рани на античното общество и предопределили залеза на Римската империя.

Редактирано Март 17, 2020 от Last roman

[Skubi]

Да добавя само, че за провала освен тези фактори, е виновна и търговията с далечният исток/ китай/ където за луксът на римската аристокрация внасят коприна, порцелан и други деликати и плащат предимно с злато. Така голямата част от златото което Рим владее отива на исток...Фактически половината на златото копано в испанските и турските мини. А териториите които би могла да овладее и ограби свършили....На север от Дунав и Рейн само гори и варвари....

 

Редактирано Декември 29, 2017 от Skubi

[Last roman]

в Дакия също имало златни мини, но темата е за съвсем друго.

[Skubi]

1 hour ago, Last roman said:

в Дакия също имало златни мини, но темата е за съвсем друго.

И има и до ден днешен, макар и в малко количество....Но нали от това беше отравянето на река Тиса....

За темата:

Затова споменах защото в социално-икономическите проблеми навярно значително фигурира липсата на толкова голям капитал...Четяки за римляните имаме инфота за изградени общински тоалетни, бани. Имало е къщи даже и етажни където е имала течаща вода. Следяли са за събиране на отпадъците. Медицината, лекуването е било на толкова високо ниво което Европа достига едва в 18. век. Същото е и с пътищата им. Но ако няма държавата средства за подръжката им.....

С възраждането на транспорта и развитието на кочивоза старите пътища се възраждат. Някъде имаше карта, че сегашните съществуващи главни пътища покривали значително бивщите римски....

Но ако темата е за съвсем друго.......

 

[Last roman]

Hun migrations 'linked to deadly Justinian Plague'

http://www.bbc.com/news/science-environment-44046031#_=_

[Евристей]

On ‎29‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 16:33, Last roman said:

.Заключение

Опустошението причинено от заразните болести в гъстонаселената за времената си империя /с над 60 милиона души/, засягало обширни територии, поради добре развитата пътна мрежа и оживената търговия, а това водело до рязък спад в демографската популация. В опустелите провинции императорите заселвали победените варвари, в качеството им на колони или федерати, което подкопавало романизацията и икономическия просперитет на империята, която от 3 век постепенно изпаднала в перманентна икономическа криза. Замряла търговията, свободното предприемачество било в застой, занаятчиите и селяните били закрепостени, професиите им се унаследявали, за да се гарантира производството необходимите стоки за нуждите на армията и държавния апарат. Поддържката на инфраструктурата на късната империя също не можела да се сравни с тази от ‚Златния век‘ на Антонините. Допълнителен удар й нанесли разрушителните земетресения, описвани от античните автори като Амиан Марцелин, които засегнали много градове и укрепления, а разпространилите се след това епидемии допълнително разредили населението. Като добавим и засилващите се варварски нашествия, кръвопролитните граждански войни между различните претенденти за престола, честите бунтове на изнемогващото от непосилните данъци население, захлаждането на климата и поредица години с лоши реколти, всички тези фактори нанесли неизлечими рани на античното общество и предопределили залеза на Римската империя.

Ето това трябва да бъде зазубрено от всеки, който тръгва да анализира причините за упадъка на Рим и римския свят !

[Aspandiat]

Преди 4 часа, Last roman said:

Hun migrations 'linked to deadly Justinian Plague'

http://www.bbc.com/news/science-environment-44046031#_=_

 

Баси, науката все по-уверено върви към завоюване на статута на тротоарна труженичка.

Значи, Прокопий, съвременник на събитията, е написал, че чумата тръгва от Пелузиум в Египет, ама някакви юнаци в Дания 1450 г. по-късно викат "не е тъй, хуните са виновни". Ми натюрлих, всичко гадно иде от Азия, в частност от руско-китайската й част, а от братска Африка нещо лошо няма как да излезе. Тя ни дава само "клети бежанци" и DNA improvers...

[Last roman]

хуните винаги са виновни

 

[ДеДо Либен]

Преди 10 часа, Aspandiat said:

 

Баси, науката все по-уверено върви към завоюване на статута на тротоарна труженичка.

Значи, Прокопий, съвременник на събитията, е написал, че чумата тръгва от Пелузиум в Египет, ама някакви юнаци в Дания 1450 г. по-късно викат "не е тъй, хуните са виновни". Ми натюрлих, всичко гадно иде от Азия, в частност от руско-китайската й част, а от братска Африка нещо лошо няма как да излезе. Тя ни дава само "клети бежанци" и DNA improvers...

Факт що се отнася до бацила на чумата.

Ако трябва да детайлизираме - от бившата руска и може би бъдещата китайска част.

[Du6ko]

Интересна тема. Глядах няколко филма за вулканите . Учените относително добре знаят за климата на Земята и особено за климата в Европа и средиземноморието за последните хилядолетия ! Според някои ние добре знаем какъв е бил климата последните 5 хиляди години - от началото на първите цивилизации в Египет и Шумер. От времето на класическа елада , Римската империя и до днеска познанията според учените са добри. 

По време на класическата елада - ранният Рим и до 2 век - до времето на най- могъщия император на Рим - Траян климата на Земята и главно Европа и средиземноморието е бил много хубав. Топъл и достатъчно влажен идеален за човек и земеделието и търговията. Мощно изригване на вулкан в Америка предизвиква рязко застудяване , практически липса на лято , липса на реклта, глад , бедствия, мизерия и чума - разни ужасяващи заразни болести. Също така при Юстиниян в края на управлението му има изригване на мощен вулкан и пак в Америка. Подобно рязко застудяване, липса на лято и бедственна реколта е имало в Европа и Русия по време на царуването на Борис Годунов. Пак заради вулкан. На цар Борис не му провървява. народа възприема тия неурожаи като божие наказание и го снемат от престола. 

Според вулканолозите за всички тия наши беди са виновни вулканите !

[Last roman]

не е баш по темата, но ето как Антропоценът всъщност е настъпил е още от римско време:

https://nplus1.ru/news/2018/05/15/lead-history

 

[Last roman]

https://warspot.ru/16500-chuma-i-konets-antichnosti?fbclid=IwAR3pmHONruAsoj7PFXYeAmtLj-uRdOvHj6d8ktgFw7IU2g5DLAkEU5Rl3Gk