Салют 7

[SAlexandrov]

Ревю: Салют 7 (2017). Прилики и разлики между истинската мисия на Союз Т-13 и представената история във филма.

2 януари 2018 г. 15:00 ч.

Светослав Александров. Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да гледам филма "Салют 7" и да го коментирам на страниците на уебсайта. Това се случва доста рядко - повечето читатели се интересуват най-вече да четат реални космически новини. Хората, които се свързаха с мен, бяха доста впечатлени, даже настоятелни да гледам филма колкото се може по-скоро. Често пъти получавах коментари в този стил: "филмът е руски, но нека това да не те смущава, доста е добър".

И така, по време на празниците реших да обърна внимание на "Салют 7" и както се оказа - филмът наистина е руски и наистина е доста качествен.

Гледайки "Салют 7", не можех да се отърся от впечатлението, че филмът ми напомня на "Аполо 13". И двата филма са базирани на истинска история - "Аполо 13" - на едноименната неуспешна пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която все пак се завръща успешно, а "Салют 7" - на "Союз Т-13", членовете на която трябва да спасят мъртвата съветска станция "Салют 7". Филми от този тип по традиция са изключително успешни - малко са истинските истории от пилотираната космонавтика, които са драматични, но въпреки това завършват с хепи енд. "Союз Т-13" не само по име (мда, числото 13), но и по мисия е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до "Аполо 13".

Няколко думи за истинската мисия, показана във филма "Салют 7", така както я знаем от книгите по космическа история и сериозните статии. Следващите два параграфа не са спойлери от филма, това са реалните събития (и между тях и филма има разминавания). Станцията "Салют 7" е изстреляна през 1982 година. До 1985 г. е посетена благополучно от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне поредната, но на 11-ти февруари ръководството на станцията внезапно губи радиоконтакт с нея. Като част от амбициозен спасителен план СССР изпраща кораба "Союз Т-13" с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път кораб се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните постижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите установяват, че електрическите системи на борда на "Салют 7" не работят. Въздухът вътре се оказва много студен, но въпреки това годен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни дрехи.

Как се възстановява електричество на мъртва станция? Трудно, но не невъзможно. Най-лесният начин е да се прехвърли ток от кораба "Союз Т-13", но планът е рисков - все още не е наясно дали веригите са изправни - възможно е да има късо съединение, което да извади от не само станцията, но и космическия кораб и така космонавтите да се окажат заклещени без възможност за спасяване. Затова се приема алтернативен план - първо се прави тест на батериите - и оттук започват добрите новини. Шест от осемте батерии се оказват годни за работа ^{(източник - Арс Текника)}. След това се свръзват батериите директно със слънчевите панели на станцията. След успешно преориентиране на "Салют 7", пет батерии се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а след това вентилацията и всичко останало.

Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба "Союз Т-13" и космонавта Георги Гречко (който междувременно е посетил възстановената станция "Салют 7" с кораба "Союз Т-14" и колегите си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба "Союз Т-14" и космонавтите Васютин и Волков.

Мисията на "Союз Т-13" е достатъчно драматична за реалната космонавтика, но сега се връщаме на филма "Салют 7" - и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко явно е решил, че реалният драматизъм не е достатъчен за филмовото изкуство. И той решава да "пресоли манджата" - космонавтите на "Союз Т-13" са изпратени на самоубийствена мисия без голям шанс за успех. Има ги ония гадняри, руските военни генерали, които дават ход на мисията без да ги интересува, че жените на космонавтите са същевременно и майки и ако екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и хумор - космонавтите са на крачка от смъртта, ама се интересуват как е свършил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът - космонавтите се надпреварват с американците, които искат да вкарат "Салют 7" в отсека на совалката "Чалънджър", за да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо послание.

Разбира се, двамата космонавти (които, ако не сте разбрали досега, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали наскоро филма. Ако трябва да сме честни, не са особено впечатлени от това, което са видели ^{(източник)}. "Сложно ми е отношението към филма", признава космонавтът Джанибеков. "От зрителна гледна точка е свършена прекрасна работа по отношение на художествената картина. Кадрите са потресаващи, ефектите са зашеметяващи, актьорите играят великолепно, даже безтегловността е представена много добре", казва той, но смята, че историята не е точна. "Всичко е наопаки - всички се надяваха на успех, питаха какво не е наред, така че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали". Джанибеков казва, че не е публична личност, не обича да се показва на сцена и моли да не го превръщат в идол. Даже е щастлив, че не са му връчили трето звание "Герой на СССР" и не се сърди, че на колегата му Савиних са присъдили второ такова звание след мисията. Джанибеков е категоричен, че скачването между кораба и станцията така, както е представено във филма, не е било толкова драматично - даже преди спасителната мисия до "Салют 7" е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно скачване.

Наистина ли американците са имали план да откраднат станцията "Салют 7"? Наистина ли руските космонавти, както са показали в края на филма, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината руските документални поредици като "Битката за Салют: Космически детектив" разказват точно такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е категоричен, че подобни твърдения са мит и не отговарят на истината ^{(източник)}. Совалките никога не са доближавали "Салют 7" на близко разстояние - просто защото параметрите на орбитите на тези мисии (57 градуса на "Чалънджър" спрямо 51.6 на "Салют") биха направили подобни маневри невъзможни. Освен това би било технически изключително предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било възможно само ако астронавтите на НАСА извършат сложни космически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят почти всичко, намиращо се в станцията, за да може тя да стане достатъчно лека, че да кацне заедно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, но както самият филм "Салют 7" ни информира - станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите последващи години на експлоатация е станала дори по-тежка след множеството провизии, доставени от товарните кораби "Прогрес". Нямало е как американците да предприемат такава мисия в рамките на един-единствен совалков полет.

При всички тези исторически неточности, "Салют 7" е доста добър филм от художествена гледна точка. Историята е достатъчно качествена, има драматизъм и напрежение, ефектите наистина са много добри и поради тези причини си заслужава да го гледате.

В края на краищата основното послание е за героизъм - а това е чудесно качество, което е хубаво да си го припомним - днешните хора са станали изключително колебливи, презиращи рисковете, предпочитащи комфортната си зона - и това е валидно както в широкия смисъл, така и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден космически кораб да бъде разработен и още толкова, преди най-накрая да бъде дадено разрешение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива безспорно - има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са достъпни и за джоба на по-дребните предприемачи, междупланетните роботизирани мисии са в своя апогей. За съжаление пилотираните мисии не се радват на толкова бърз напредък. Филмът "Салют 7" ни напомня, че без смели крачки напред, без поемането на рискове, няма как да овладеем космоса.

Оценка: 7/10.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2024-2018-salyut-review