Кратка забележка за скоростта на светлината с молба за коментари

[astralopitek]

Преди 53 минути, scaner said:

Вече казах, ускорението не променя часовниците. Ролята играе смяната на отправната систеа на връщащият се, със система, в което часовниците са синхронизирани по друг начин спрямо началната. Но трябва да се посмята, за да се получи резултатът.

Добре покажете как синхронизацията при "чупката" на пилота близнак, прави така че само неговият часовник да изостава и след като се срещнат двамата близнаци да има разлики в показанията на часовниците им.

 

Преди 53 минути, scaner said:

Това че вълните отдават енергията си не е проблем във вълновата теория. В нея енергията не е свързана с честотата на вълната, а с интензитета и.

Защо смятате така, нима честотата на една акустична вълна не определя енергията и ? нали чрез високочестотни акустични вълни се реже метал в техниката, естественно че и интензитета също е мярка за вълнова енергия.

Редактирано 5, 2018 от astralopitek

[scaner]

Преди 12 минути, astralopitek said:

Добре покажете как синхронизацията при "чупката" на пилота близнак, прави така че само неговият часовник да изостава и след като се срещнат двамата близнаци да има разлики в показанията на часовниците им.

Опитайте сам. Потърсете в Гугъл "solving twin paradox", и ще намерите изобилна литература с изчисления. Например това или нещо подобно.

Преди 18 минути, astralopitek said:

Защо смятате така, нима честотата на една акустична вълна не определя енергията и ?

Въпросът ви показва непознаване на материята. На какво тогава се гради увереността ви, че това било "очевадно"?.

Високочестотните акустични вълни се използват поради причината, че дължината им на вълната е малка, и петното с което се въздейства върху метала също ще е от този порядък.

[Шпага]

Преди 14 часа, Gravity said:

Пгледни варианта с три часовника. Вместо да "скача" часовника в друга система за да се върне, може просто третия часовник да вземе показанието на втория. Така никой никога не се е ускорявал. 

Да, прав си при условие че говорим само за часовници. Но тъй като става дума за хора - близнаци, които при връщането на единия /на космонавта/ ще са на различна възраст, положението ще е друго. Тоест, космонавтът няма как да се размине без скачане.

Но все пак - да -  можем да си представим някакво скачане без ускорение от страна на космонавта. Например при разминаване на неговия кораб с друг, който пътува към Земята, нашият космонавт да се прехвърли на него. Така той се озовава в друга отправна система, където показанията на часовниците са други и в която брат му вече е на друга възраст...

[Doris]

Няма как близнакът да се прехвърли , т.е. Да смени скоростта си без да изпита ускорение. Но може да прати снимка ....:)))). Което е същото като прехвърляне на инфо от часовник, защото става чрез светлина, която няма маса.

Редактирано 5, 2018 от Doris

[scaner]

Преди 10 минути, Doris said:

Няма как близнакът да се прехвърли , т.е. Да смени скоростта си без да изпита ускорение. Но може да прати снимка ....:))))

Това е така, но тук има важни разграничения. Ако ускорението оказваше някаква роля, това трябва да бъде свързано с величината му: малки ускорения да доведат до едно отместване на времената, големи ускорения до друго. При СТО се счита, че ускоренията по величина не влияят на хода на часовниците и отчитаното от тях време. Моментната смяна на посоката е движение с безкрайно ускорение, което се използува в СТО за онагледяване на сметките със смяната на отправната система. Друг е параметърът на ускорението, пряко свързан с тази смяна, и това е посоката му. Затова се казва, че ускорението не влияе, а само смяната на отправната система.

Има допълнителни експерименти, извършени с мюоните, които показват, че огромни ускорения, приложени върху тях, не променят времето им на живот и то остава в съгласие със СТО. Което само потвърждава тази позиция на СТО.

[Doris]

Е, не мисля, че това, в което написах има някакво противоречие със СТО.

И все пак, по-голямото ускорение означава по-голяма скорост, от там по-голямо забавяне на времето .

Преди 10 часа, scaner said:

Тук имаме дифракционна решетка, тя играе ролята и на монохроматичен филтър, разделяйки честотите и отклонявайки всяка честота на различен ъгъл.  Имаме същият ефект както при тънките слоеве на очилата - размери, под дължината на кохерентност.

Но опитайте да създадете интерференция с по-голям размер, например холограма на малък предмет. Скоковете във фазата, предизвикани от времевата некохерентност, при лазер стават ориентировъчно по един/няколко в секунда, може и по-рядко при стабилизираните. При обикновена светлина тези скокове стават от порядъка 10¹¹ и повечче в секунда. Всеки от тях е шум върху холограмата. Колкото повече шум, толкова повече малките детайли не могат да се пресъздадат. А времето за експозиция може да бъде 5-10 минути, половин час, зависи от фотоплаката. 

Ако интерференцията се основаваше само на отделните фотони, това нямаше да го има. Но има още един интересен ефект свързан с интерференцията: интерференция на различни фотони от два лазера. При тях установката е такава, че всеки лазер облъчва само един от двата процепа (осъществява се с пластинки, които пропускат или отразяват с еднаква вероятност. Макар и трудно, постигнати са условия при които, когато лазерите работят в режим на единични фотони, можем да получим интерференция. Ако изключим единият лазер, интерференцията изчезва. Това е друг интересен феномен на "взаимодействие" на фотоните, при положение че те не взаимодействат Но се обяснява квантовомеханически.

Да, дифракционната решетка разлага спектрално бялата светлина за страничните максимуми , но това не променя факта, че има интерференция от процепи с характерната и картина . 

Времевата и пространствена кохерентност на целия светлинен източник разбира се има значение. Все пак , картината, която наблюдаваме е сума от интерференционни картини на много фотони.

Интерференция на два фотона е екзотика - при много специфични условия. Само фактът, че човешкото око не може да я регистрира, защото трае много кратко показва, че става дума за друго явление.

Отделянето на единични фотони всъщност не е толкова трудно и се прави даже за образователни демонстрации, които показват, че и сам фотонът интерферира :

 

Редактирано 5, 2018 от Doris

[Малоум 2]

1 hour ago, Шпага said:

Да, прав си при условие че говорим само за часовници. Но тъй като става дума за хора - близнаци, които при връщането на единия /на космонавта/ ще са на различна възраст, положението ще е друго. Тоест, космонавтът няма как да се размине без скачане.

Но все пак - да -  можем да си представим някакво скачане без ускорение от страна на космонавта. Например при разминаване на неговия кораб с друг, който пътува към Земята, нашият космонавт да се прехвърли на него. Така той се озовава в друга отправна система, където показанията на часовниците са други и в която брат му вече е на друга възраст...

Разбира се, че близнакът преживял ускорителни процеси ще е с различна продължителност на живота, от другия близнак. Няма възможности за "внезапни" ускорявания - затова завива (или спира и обръща) бавно! (Иначе, дори и часовниците ще станат на малки чаркове за часовничета). Всички забравят лоренцовото скъсяване. При преминаване от една скорост към друга (когато ги стчитаме за постоянни преди и след-), действат СИЛИ. Тия сили действат на различно място и време на един и същ обект (разпъване-свиване-въртене с усукване и др.). Това превръща (при достатъчно големи ускорения) частите на тялото (обекта) в друг "времеви" начин на съществуване (означава  друго време за продължителност на съществуването му като обект). Така че - не е правилно, че СТО можела да "работи" и с ускорения - просто - няма да е вярно отражение на обективната действителност. (да не забравяме, че сме във философията). Всичко в природата се движи с ускорение, ако и да не го отчита Изследовател! Това, че имало равномерно и праволинейно движение е илюзия. Затова СТО важи, с добра-приемлива точност, само за средните  мащаби  на ЕМПоле.

...

 

[Шпага]

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Условно неподвижният електрон не отклонява фотон. Фотонът (ако въобще има единичен фотон в движение) се отклонява, защото при образуването си следва ЕМПоле,създадено от електрона - образува се с минимална енергия - следва структурираната вакуумна подложка от електрона (най-вече) Самото поле на електрона е фина структура - неизмерима с уредите. Комптън ефекта е за вълни - електронът поглъща "фотон" от фотоните, образуващи вълната. При преизлъчване - дължината на вълната му е променена, защото електронът в този момент се явява "подвижен" (откат)...

Страхотно обяснение В противоречие със "статуквото", но в пълно съзвучие с хипотезата ти, поне доколкото аз мога да преценя. Опитах се да намеря някаква "вътрешна" нелогичност, но не открих такава. Особено ми допадат тези пасажи, които съм маркирала.

П.П. Виж как прихванах от теб подхода да ръся кавички "под път и над път"

[Doris]

Има един сериозен проблем в това обяснение. По-логично е електронът да се отклони в ЕМ поле на фотона (защото има заряд), отколкото фотонът в полето на електрона.

[Шпага]

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

Разбира се, че близнакът преживял ускорителни процеси ще е с различна продължителност на живота, от другия близнак. Няма възможности за "внезапни" ускорявания - затова завива (или спира и обръща) бавно! (Иначе, дори и часовниците ще станат на малки чаркове за часовничета). Всички забравят лоренцовото скъсяване. При преминаване от една скорост към друга (когато ги стчитаме за постоянни преди и след-), действат СИЛИ. Тия сили действат на различно място и време на един и същ обект (разпъване-свиване-въртене с усукване и др.). Това превръща (при достатъчно големи ускорения) частите на тялото (обекта) в друг "времеви" начин на съществуване (означава  друго време за продължителност на съществуването му като обект). Така че - не е правилно, че СТО можела да "работи" и с ускорения - просто - няма да е вярно отражение на обективната действителност. (да не забравяме, че сме във философията). Всичко в природата се движи с ускорение, ако и да не го отчита Изследовател! Това, че имало равномерно и праволинейно движение е илюзия. Затова СТО важи, с добра-приемлива точност, само за средните  мащаби  на ЕМПоле.

...

 

Малоум, според мен това, което си написал, няма абсолютно нищо общо със СТО, нито дори с ОТО и въобще с релативизма. И разбира се, няма абсолютно нищо общо и с т. нар. "парадокс" на близнаците. При срещата им тяхната различна възраст съвсем не се дължи на някакви си драматични биологични процеси. В своята система всеки от тях е остарявал по напълно нормален начин. Просто поради различната относителна скорост възрастта на всеки от тях е различна в различните отправни системи.

В класическия "парадокс" при срещата близнакът на Земята се оказва по-стар от близнака космонавт. Така че даже и от тази гледна точка няма логика ускорението да е "подмладило" космонавта чрез "(разпъване-свиване-въртене с усукване и др.)"

 

[Шпага]

Преди 3 часа, astralopitek said:

Добре покажете как синхронизацията при "чупката" на пилота близнак, прави така че само неговият часовник да изостава и след като се срещнат двамата близнаци да има разлики в показанията на часовниците им.

След "чупката" пилотът близнак вече е в друга отправна система, където часовниците са с други показания, различни от тези на неговия часовник. Така че изобщо се става дума, че неговия часовник започва да изостава, или да избързва.

Мисля, че може да се направи някаква аналогия с доплеровия ефект. Сменяш системата и ти се струва, че честотата на източника моментално се е променила, докато всъщност тя винаги е била такава в тази система.

[Doris]

1 hour ago, Шпага said:

Малоум, според мен това, което си написал, няма абсолютно нищо общо със СТО, нито дори с ОТО и въобще с релативизма. И разбира се, няма абсолютно нищо общо и с т. нар. "парадокс" на близнаците. При срещата им тяхната различна възраст съвсем не се дължи на някакви си драматични биологични процеси. В своята система всеки от тях е остарявал по напълно нормален начин. Просто поради различната относителна скорост възрастта на всеки от тях е различна в различните отправни системи.

В класическия "парадокс" при срещата близнакът на Земята се оказва по-стар от близнака космонавт. Така че даже и от тази гледна точка няма логика ускорението да е "подмладило" космонавта чрез "(разпъване-свиване-въртене с усукване и др.)"

 

СТО наистина не отчита взаимодействията . Например, както знаем гравитацията също забавя времето...

Впрочем. въпросът за скоростта на светлината, така както е зададен е така като го дискутираме изобщо не е философски. Иначе има философски въпроси на физиката, не че няма.

Редактирано 5, 2018 от Doris

[scaner]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Разбира се, че близнакът преживял ускорителни процеси ще е с различна продължителност на живота, от другия близнак. Няма възможности за "внезапни" ускорявания - затова завива (или спира и обръща) бавно! (Иначе, дори и часовниците ще станат на малки чаркове за часовничета). Всички забравят лоренцовото скъсяване. При преминаване от една скорост към друга (когато ги стчитаме за постоянни преди и след-), действат СИЛИ. Тия сили действат на различно място и време на един и същ обект (разпъване-свиване-въртене с усукване и др.). Това превръща (при достатъчно големи ускорения) частите на тялото (обекта) в друг "времеви" начин на съществуване (означава  друго време за продължителност на съществуването му като обект). Така че - не е правилно, че СТО можела да "работи" и с ускорения - просто - няма да е вярно отражение на обективната действителност. (да не забравяме, че сме във философията).

Ето една статия от един основоположник на изследването на мюоните (има свободен PDF към нея). В нея се цитира предишно изследване (дясната колонка, първа страница) от същият автор от 1972 г. (не мога да го намеря в свободен достъп), в което е експериментално установено, че ускорения до 10¹⁸   земното не влияят на ефектите на СТО. Ако човек си позагуби времето, може да намери и много по-нови изследвания за границите на влиянието на ускорението.

Или казано по друг начин, разсъжденията ви са погрешни - различната възраст на близнака след срещата не е поради подлагане на ускорение..И друг път съм казвал, вашата теория не е физична, а психотерапевтична - тя е насочена да успокоява вашето незнание на фактите.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Шпага said:

Страхотно обяснение В противоречие със "статуквото", но в пълно съзвучие с хипотезата ти, поне доколкото аз мога да преценя. Опитах се да намеря някаква "вътрешна" нелогичност, но не открих такава. Особено ми допадат тези пасажи, които съм маркирала.

П.П. Виж как прихванах от теб подхода да ръся кавички "под път и над път"

Разбирам - струва ти се странно, че предположеното в хипотезата обяснява фактите.

 

Преди 4 часа, Шпага said:

Условно неподвижният електрон не отклонява фотон. Фотонът (ако въобще има единичен фотон в движение) се отклонява, защото при образуването си следва ЕМПоле,създадено от електрона - образува се с минимална енергия - следва структурираната вакуумна подложка от електрона (най-вече) Самото поле на електрона е фина структура - неизмерима с уредите. Комптън ефекта е за вълни - електронът поглъща "фотон" от фотоните, образуващи вълната. При преизлъчване - дължината на вълната му е променена, защото електронът в този момент се явява "подвижен" (откат)...

Забележи - условно неподвижен електрон. Захванат е в атом, или съществува поле на опита и/или поляризация-подреденост от множество атоми - което вече задава структура на "вакуума" (ако го има)  в опита. Това не е отчетено в "статуквото" - въобще, често не се взема под внимание възможността наличните полета в експеримент, да се "подреждат" и да предпоставят резултатите, щото - няма етер, значи - няма какво да подрежда и да влияе на резултатите, но физ.вакуум, с виртуални фотони ... има?!?. И, ако е захванат електронът - фотон се поглъща в слоя му, а после се преизлъчва... Така предположеното в хипотезата дава възможност за цялостно обяснение, съответно и отклоненията са обясними... В този смисъл - сарказмът е пресилен.

...

[Шпага]

Преди 17 минути, Малоум 2 said:

Разбирам - струва ти се странно, че предположеното в хипотезата обяснява фактите.

 

Забележи - условно неподвижен електрон. Захванат е в атом, или съществува поле на опита и/или поляризация-подреденост от множество атоми - което вече задава структура на "вакуума" (ако го има)  в опита. Това не е отчетено в "статуквото" - въобще, често не се взема под внимание възможността наличните полета в експеримент, да се "подреждат" и да предпоставят резултатите, щото - няма етер, значи - няма какво да подрежда и да влияе на резултатите, но физ.вакуум, с виртуални фотони ... има?!?. И, ако е захванат електронът - фотон се поглъща в слоя му, а после се преизлъчва... Така предположеното в хипотезата дава възможност за цялостно обяснение, съответно и отклоненията са обясними... В този смисъл - сарказмът е пресилен.

...

Здрасти, Малоум,

Крайно ми е неприятно, че си изтълкувал постинга ми като саркастичен! Напротив, на мен ми хареса тълкуванието ти - според твоята хипотеза - и даже отбелязах това със съответния лайк. Показах с болд и какво ми е допаднало най-много като оригинално, дръзко и прочие.

В следващия ми постинг ти възразявам по други въпроси, но те са си нещо съвсем отделно...

 

 

 

Редактирано 5, 2018 от Шпага

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Doris said:

Има един сериозен проблем в това обяснение. По-логично е електронът да се отклони в ЕМ поле на фотона (защото има заряд), отколкото фотонът в полето на електрона.

Не е проблем, щото понятието (нарочването) "свободен" електрон е условно. Или е в атомната обвивка или - ансамбъл (поток) електрони. При това - електронът не излъчва ЕМВълни ако е свободен - каквото и да значи. Той си има характеристика заряд, създаваща фина структура на околното пространство и то се подрежда по "негов образ и подобие" . При ускоряване, обаче, заради компенсиране на неподреденост, електронът става възбудител на ЕМВълни.

В лекцията "Как електронът действа сам на себе си?" - е описано, че действието на собственото му поле не предизвиква сили.

...

[Gravity]

Относно ускорението, точното твърдение е, че хода на часовника зависи от скороста, а не от ускоренеито. Като смисълът е, че в зависимоста между собственното време на часовника и времето в дадена отправна система не участва ускорението а скороста. Нещо повече, в зависимоста участва само големината на скороста. Ако ускорението е такова, че променя само посоката на скороста, но не и нейната големина, то няма да има никакво влиание към хода на часовника. В случая с близнаците, независимо, че е необходимо ускорение за да може "пътуващия" близнак да се върне, то в идеализираната ситуация на мигновенно обръщане на посоката на движение, ускорението не участва в хода на часовника му.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Шпага said:

Малоум, според мен това, което си написал, няма абсолютно нищо общо със СТО, нито дори с ОТО и въобще с релативизма. И разбира се, няма абсолютно нищо общо и с т. нар. "парадокс" на близнаците. При срещата им тяхната различна възраст съвсем не се дължи на някакви си драматични биологични процеси. В своята система всеки от тях е остарявал по напълно нормален начин. Просто поради различната относителна скорост възрастта на всеки от тях е различна в различните отправни системи.

В класическия "парадокс" при срещата близнакът на Земята се оказва по-стар от близнака космонавт. Така че даже и от тази гледна точка няма логика ускорението да е "подмладило" космонавта чрез "(разпъване-свиване-въртене с усукване и др.)"

 

Ами затова казвах - по-внимателно с ускоренията.

Има критики - че Айнщайн се отказва от твърденията на СТО в ОТО. Така СТО става частна теория за слаба гравитация и малка относителни скорости. писах вече - в средните мащаби на съществуване. Не се отказва, според мен, просто ги обобщава в ОТО - но ... спъва го свободното падане - това е ИС вързана за падащото. (Б. Райнов: "До тук добре!"- както казал оня, дето падал от Айфеловата кула)... Къде е ускорението, което участва в "крайния" резултат? - Уау!.., че и в "междинния" при наблюдение навън от асансьора? Какво е ускорило космическите "лъчи" до невъобразими енергии...Отговарям: Ами - полетата. Всяка частица се ускорява в поле - казвал съм по-рано - движи се на тласъци: забързване-забавяне, до достигане на скорост в съответното поле, което вече не може (няма фотони, дърпащи образуването й по посока) повече да я ускорява. Средно - се движи с "равномерна скорост" инерциално.

Ускорението от ракетата е увеличило относителната скорост на космонавт+ракета. Да, ама Ссреда на ракета - също се е променила заради ускорението. Сплеснат е по посока скорост, значи като "външно" влияние от околността - само по-къси фотони, биха предизвиквали разрушителен резонанс - генетични изменения, водещи да остаряване. Пък те - късите фотони - са по-голяма рядкост (малък интензитет), в сравнение с тези на Земята (предполага се, в мисления експеримент, че ракетата е добре изолирана от нещата в Космоса.). Затова - космическият близнак, ще е по-млад - биологически. А мюонът, по същите причини (пренесени към Земята), ще е с по-дълъг времеви интервал на съществуване като частица - и той е сплеснат по посока скорост.

....

[astralopitek]

Преди 4 часа, Шпага said:

След "чупката" пилотът близнак вече е в друга отправна система, където часовниците са с други показания, различни от тези на неговия часовник. Така че изобщо се става дума, че неговия часовник започва да изостава, или да избързва.

Мисля, че може да се направи някаква аналогия с доплеровия ефект. Сменяш системата и ти се струва, че честотата на източника моментално се е променила, докато всъщност тя винаги е била такава в тази система.

"След "чупката" пилотът близнак вече е в друга отправна система, "

Напротив пилотът близнак през цялото време е в собственната си отправна система, това че се ускорява не променя отправната му система.

[astralopitek]

Преди 7 часа, scaner said:

Опитайте сам. Потърсете в Гугъл "solving twin paradox", и ще намерите изобилна литература с изчисления. Например това или нещо подобно.

Въпросът ви показва непознаване на материята. На какво тогава се гради увереността ви, че това било "очевадно"?.

Високочестотните акустични вълни се използват поради причината, че дължината им на вълната е малка, и петното с което се въздейства върху метала също ще е от този порядък.

Ти със свои думи обясни, а недей да бегаш по тъч линията с разни препратки от англоезични сайтове. Да видим каква аргументация ще извадиш. А за високочестотните акустични вълни , не си прав, всякакви акустични честоти могат да се фокусират на малка площ.

[scaner]

Преди 56 минути, astralopitek said:

Напротив пилотът близнак през цялото време е в собственната си отправна система, това че се ускорява не променя отправната му система.

Това че той винаги е в "своята" система не означава, че не е сменил инарциалната система. Времето и координатите се отчитат по инерциалната система, и при смяна се трансформират - със съответната промяна - от едната в другата.

Преди 54 минути, astralopitek said:

Ти със свои думи обясни

Не прехвърляйте вашите проблеми на моята глава. Полезно е сам да положите поне минимум усилия.

Цитирай

А за високочестотните акустични вълни , не си прав, всякакви акустични честоти могат да се фокусират на малка площ.

При всички вълни има едно понятие "дифракционна граница", което лимитира размерът на фокусираната вълна. То е от порядъка на дължината на вълната.

Защо не си учите уроците, а си губите времето по форумите? Родителите ви къде гледат?

Редактирано 5, 2018 от scaner

[Шпага]

Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Ами затова казвах - по-внимателно с ускоренията.

Има критики - че Айнщайн се отказва от твърденията на СТО в ОТО. Така СТО става частна теория за слаба гравитация и малка относителни скорости. писах вече - в средните мащаби на съществуване. Не се отказва, според мен, просто ги обобщава в ОТО - но ... спъва го свободното падане - това е ИС вързана за падащото. (Б. Райнов: "До тук добре!"- както казал оня, дето падал от Айфеловата кула)... Къде е ускорението, което участва в "крайния" резултат? - Уау!.., че и в "междинния" при наблюдение навън от асансьора? Какво е ускорило космическите "лъчи" до невъобразими енергии...Отговарям: Ами - полетата. Всяка частица се ускорява в поле - казвал съм по-рано - движи се на тласъци: забързване-забавяне, до достигане на скорост в съответното поле, което вече не може (няма фотони, дърпащи образуването й по посока) повече да я ускорява. Средно - се движи с "равномерна скорост" инерциално.

Ускорението от ракетата е увеличило относителната скорост на космонавт+ракета. Да, ама Ссреда на ракета - също се е променила заради ускорението. Сплеснат е по посока скорост, значи като "външно" влияние от околността - само по-къси фотони, биха предизвиквали разрушителен резонанс - генетични изменения, водещи да остаряване. Пък те - късите фотони - са по-голяма рядкост (малък интензитет), в сравнение с тези на Земята (предполага се, в мисления експеримент, че ракетата е добре изолирана от нещата в Космоса.). Затова - космическият близнак, ще е по-млад - биологически. А мюонът, по същите причини (пренесени към Земята), ще е с по-дълъг времеви интервал на съществуване като частица - и той е сплеснат по посока скорост.

....

УжасТ

[astralopitek]

Преди 59 минути, scaner said:

Това че той винаги е в "своята" система не означава, че не е сменил инарциалната система. Времето и координатите се отчитат по инерциалната система, и при смяна се трансформират - със съответната промяна - от едната в другата.

Не прехвърляйте вашите проблеми на моята глава. Полезно е сам да положите поне минимум усилия.

При всички вълни има едно понятие "дифракционна граница", което лимитира размерът на фокусираната вълна. То е от порядъка на дължината на вълната.

Защо не си учите уроците, а си губите времето по форумите? Родителите ви къде гледат?

" Това че той винаги е в "своята" система не означава, че не е сменил инарциалната система. Времето и координатите се отчитат по инерциалната система, и при смяна се трансформират - със съответната промяна - от едната в другата. "

 

Това са ваши нелепици, няма смяна на никаква инерциална система, самото понятие "смяна на инерциална система" е само при смяна на ОС. Инерциалните системи не са ризи за сменяне, те характеризират покоя или праволинейното и равномерно движение. Съжалявам но изводите ви са нелепи и въобще не са никакви аргументи.

 

" Не прехвърляйте вашите проблеми на моята глава. Полезно е сам да положите поне минимум усилия. "

Какви проблеми, аз нямам проблеми, или вие си мислите че имам проблеми със разбирането като вие дори не обяснихте с ваши думи това което ви питам. Навярно сте без аргументи и затова мълчаливо подхвърляте чуждоезични статии за да се отървете хитро от конкретен въпрос, който навярно не ви е удобен.

 

" При всички вълни има едно понятие "дифракционна граница", което лимитира размерът на фокусираната вълна. "

Това са ваши измислици, цитираният термин няма нищо общо със фокусирането на акустичните вълни. Навярно отново се криете зад научни термини с цел, създаване на респект, пред  аудиторията. Фокусирането на акустичните вълни става чрез отражението  и пречупването им от акустични лещи.

 

 

 

[Doris]

1 hour ago, Шпага said:

УжасТ

Защо пък УжаСТ? Парадоксът на близнаците може да се обясни и със скъсяване на размери. Е, според мен малко по-различно от обяснението на Малоум, но може.. Не знам дали е описано в популярната книжка, за която говорехте тук.

Редактирано 5, 2018 от Doris

[astralopitek]

1 hour ago, Шпага said:

УжасТ

Да ужас ами. Но да вметна парадокса си остава парадокс нали . Ти се заблуждаваш по това че инерциална система можело да се сменя, нищо не си сменя пилотът близнак, неговата система от инерциална става не инерциална и после пак си става инерциална, смяната е само в не инерциална.