Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 12 минути, astralopitek said:

в поста от On 9.01.2018 г. at 19:05, Gravity said: от сканираната книга " Пътешественник във времето и пространството "

Това е несериозно. Дайте указание към статия, която публикува научен резултат, а не към книга, която разказва истории.

Преди 7 минути, astralopitek said:

По първото, а как се обяснява нарастването на честотата на гама фотоните когато ги пускат отвисоко на една кула в опита на Паунд и Ребка през 1960г ?

Променя им се потенциалната енергия, съответно пълната, и от там и честотата.

Преди 9 минути, astralopitek said:

По второто,смятам за неправилно да се тълкуват вещественна частица, и колебателен процес, като нещо абстрактно, те са чисто физични обекти и процеси, и са напълно конкретни

Както ни показва квантовата механика, няма такова нещо като веществена частица, всичко е кванти. И протонът, и електронът, и атоми и молекули могат да интерферират и дифрактират наравно със свойствта си на "частици".

Преди 11 минути, astralopitek said:

Но са различни като понятия, как може да се обединят тези понятия като според вас фотонът не притежава нито едно от тях за описанието му ?

Като се измисли трето.

  • Мнения 411
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 13 минути, scaner said:

Това е несериозно. Дайте указание към статия, която публикува научен резултат, а не към книга, която разказва истории.

Променя им се потенциалната енергия, съответно пълната, и от там и честотата.

Както ни показва квантовата механика, няма такова нещо като веществена частица, всичко е кванти. И протонът, и електронът, и атоми и молекули могат да интерферират и дифрактират наравно със свойствта си на "частици".

Като се измисли трето.

В книгата са описани напълно сериозни експерименти правени с мюони , също и за опита на паунд и ребка и много още други, но трябва да я прочетете и да си направите заключения, така с подхвърляния само не става.

Потенциална енергия на фотон не съществува защото той никога не е в покой. А и какво е тогава квантът, нима не е материя ? квантът може да не е вещество но е материална единица и се описва от квантовата механика чрез вълновата функция, но същността му не е ясна, какво е всъщност кванта, разливаща се вълна, вълнов пакет или някаква частица корпускула наподобяваща билярдна топка ? няма категоричен отговор до момента, но всички опити накланят везната към вълновата теория, защото няма как да се обясни интерференция на единичен фотон.

Редактирано от astralopitek
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, astralopitek said:

В книгата са описани напълно сериозни експерименти правени с мюони , също и за опита на паунд и ребка и много още други, но трябва да я прочетете и да си направите заключения, така с подхвърляния само не става.

Сериозните експерименти първо се описват в сериозни списания. Така може да се провери дали книгата си е позволила художествена измислица, дали вие нещо не сте разбрали, или имаме умишлена заблуда. Не става дума за подхвърляне, а за проверка на фактите. Но така без статия, на такъв експеримент който противоречи на цялата останала информация и въпреки това е останал световно неизвестен, не може да се вярва.

Преди 1 час, astralopitek said:

Потенциална енергия на фотон не съществува защото той никога не е в покой

Това няма значение. В поле с което той взаимодействува, той притежава потенциална енергия. АКо не ви харесва идеята за полето, а повече ви харесва само изкривената геометрия, тогава обяснението е чрез различният ход на времето в точката на тръгване и точката на приемане. Тъй като за слаби полета това са две интерпретации на едно и също нещо, то и резултатите съвпадат.

Преди 1 час, astralopitek said:

няма категоричен отговор до момента, но всички опити накланят везната към вълновата теория, защото няма как да се обясни интерференция на единичен фотон.

Вълновата теория не може да обясни изцяло поведението на фотона. Нито излъчването му, нито поглъщането му, нито разсейването при опитът на Комптън.

  • Потребител
Публикува (edited)

 

Преди 7 часа, scaner said:

Докато единичните фотони създават интерференчна картина, некохерентните фотони не могат - поведението им не може да се разложи на сума от поведения на два отделни фотона. Такова разложение имаме само при кохерентни фотони.

Теоретично съвкупността от некохерентни фотони може да се представи като сума от поведението на всеки един по отделно, кохерентен сам на себе си. На практика некохерентната светлина също прави интерференчна картина. Това се използва широко в оптиката:

stukla-s-antirefleksno-pokritie.jpg

 

 

Преди 7 часа, scaner said:

А в теоретичната? За да въведете в теоретичната физика понятието скорост, вие говорите за разлика между два момента при които е измерено разстояние между две точки.  Какво е "момент" ? За да дефинирате "момент", трябва да имате синхронизирани часовници в различни пространствени точки. Ако нямате такива, "5 часът" по един часовник няма никакъв смисъл отнесено към друг часовник. За да сравнявате разстояния, трябва да имате еталон. Иначе кое разстояние е по-голямо: София-Пловдив или Чирпан-Стара Загора? Само не използвайте картата, там вече имаме вграден еталон макар и в мащаб. Сравняването на две отсечки по големина вече е ползване на еталон: вземате едната и съставяте отношение с другата. Преди това може да говорим само че двете отсечки притежават протяжност, което не е количествена оценка.

На практика, при експериментите, какво е момент се определя от точността на часовника, с който мерим времето. На теория момент е достатъчно малък интервал от време dt.

 В теорията както казахме се използват абстракции и обобщения. Градовете не са София и Пловдив, а А и В, разстоянието между тях - S  и т.н...

Преди 5 часа, astralopitek said:

Добре де, как така става че единичен фотон е частица а интерферира сам със себе си ? дори и да не е нито вълна нито частица, как тогава интерферира , дифрактира или се поглъща и излъчва на порции като частица ? това е нон сенс.

Ето така:

3-7-3.gif

 

Редактирано от Doris
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 19 минути, Doris said:

Теоретично съвкупността от некохерентни фотони може да се представи като сума от поведението на всеки един по отделно, кохерентен сам на себе си.

Точно това не е възможно. И практиката го показва, светлина от лампа с нажежаема жичка, дори преминала през монохроматичен филтър, на практика не интерферира. За това за големите интерферометри от типа на Майкелсън-Морли са се разработвали всякакви хитрости.

Това което е на снимката, се отнася до антирефлексните покрития. Това са покрития, които намаляват отражението. Най-просто това се постига за фиксирана дължина на вълната, чрез преминаване/отражение от система от тънки слоеве с подходяща дебелина и коефициент на пречупване. При очилата е нужно това да се постигне за по-широк честотен диапазон, което се прави с по-сложна система слоеве, съответно с по-ниска ефективност.

Кохерентността от друга страна се характеризира с параметри като времева кохерентност, пространствена кохерентност. Смисълът на тази времева кохерентност е следният. От обикновена електрическа лампа лъчението имз термичен произход, и се излъчва на цугове. Цугът може да представим като микроимпулс, излъчен от някакъв участък на нагрятата жичка, в който всички фотони са кохерентни, тоест формират на практика плоска вълна. Времевата кохерентност тогава ще бъде равна на продължителнността на този цуг. Ако част от тази вълна  се опита да интерферира с вълна от друг цуг, няма да се получи интерференция. Но част от вълната може да интерферира със подходящо закъсняла по време (по фаза) друга част от същата вълна..

При процесът на отражение от интерференчните покрития става дума за слоеве с много малки дебелини: от порядъка на дължината на вълната по оптичен път. При това положение е много висока вероятността падащата и връщащата се отразена от другата повърхност на слоят вълна да са от един и същи цуг и да интерферират пространствено, увеличавайки амплитудата на отразената (или пропуснатата, в зависимост рефлексно или антирефлексно е покритието) вълна.

Ако обаче падащата част и отразената част трябва да изминат по-голямо разстояние, отколкото им позволява времевата кохерентност, тогава в картинката се появяват и вълни от други цугове, с които интерференция не се получава (получава се шум, размазване на картината).

Затова при интерференция е нужно да се увеличи времевата кохерентност. Лазерите предоставят такава възможност, поради принципът на създаване на лъчението: там то също се получава на цугове (от всяко минаване със снемане на инверсната населеност), като те се изчакват един друг (всеки изяжда инверсната населеност и елиминира други цугове при своят проход), и всеки цуг е много богат на фотони, дава голям интензитет.

Подобна картинка може да се получи и при лампи с нажежаема жичка, като се намалява силно интензитетът, с цел да се получи режим близък до лазерите - цуговете да минават последователно през процепът, с който се формира интерференция. По-нататъшно намаляване довежда до режимът на единичните фотони, които също интерферират. Но режим на голяма яркост при такива лампи не дава интерференция, поради ниската степен на кохерентност.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 21 минути, scaner said:

При това положение е много висока вероятността падащата и връщащата се отразена от другата повърхност на слоят вълна да са от един и същи цуг и да интерферират пространствено, увеличавайки амплитудата на отразената (или пропуснатата, в зависимост рефлексно или антирефлексно е покритието) вълна.

Значи интерференция има. С цугове няма как да се обясни интерференцията на светлина от обикновен некохерентен източник , само с кохерентни вълни, които представляват един и същи фотон.:)

 

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, scaner said:

Сериозните експерименти първо се описват в сериозни списания. Така може да се провери дали книгата си е позволила художествена измислица, дали вие нещо не сте разбрали, или имаме умишлена заблуда. Не става дума за подхвърляне, а за проверка на фактите. Но така без статия, на такъв експеримент който противоречи на цялата останала информация и въпреки това е останал световно неизвестен, не може да се вярва.

Това няма значение. В поле с което той взаимодействува, той притежава потенциална енергия. АКо не ви харесва идеята за полето, а повече ви харесва само изкривената геометрия, тогава обяснението е чрез различният ход на времето в точката на тръгване и точката на приемане. Тъй като за слаби полета това са две интерпретации на едно и също нещо, то и резултатите съвпадат.

Вълновата теория не може да обясни изцяло поведението на фотона. Нито излъчването му, нито поглъщането му, нито разсейването при опитът на Комптън.

За книгата, ако я прочетете ще ви стане ясно за сериозността на експериментите правени още преди 80-те години на миналият век, а и че излезлите тогава научни статии са били повече от сериозни, за да я подлагате на съмнения. Както казах още че има експерименти  не подкрепящи ТО и по специално несиметричното изоставане на часовници от ускорение. Така че нямате никакво основание да критикувате книгата. За потенциалната енергия на фотоните, как ще дефинирате такава потенциална енергия, изразете я чрез формула ? аз досега не съм нито чувал нито виждал във физиката потенциал на фотон , нито пък че единичен фотон няма честота ? Освен това ако има някакъв потенциал фотонът в гравитационно поле, то той трябва да намалява със падането му в такова поле, и според вашите разбирания тогава честотата му трябва да намалява вместо да се увеличава, щом като твърдите че честотата му нараствала при падането му, вследствие от по големият потенциал. Напълно нелогично. И при ефекта на комптън вълновата теория се справя, при този ефект няма поглъщане  на цели вълни, а само на определена част от тях, ето защо се появява този ефект, единственно вълновата теория е неспособна да обясни фотоелектричният ефект. А вие досега не дадохте обяснение защо и как единичен фотон дифрактира и интерферира сам със себе си, хем нямал качества нито на вълна нито на частица, а същевременно притежавал и двете характеристики, пълен нонсенс.

  • Потребител
Публикува
Преди 8 часа, Doris said:

 

Теоретично съвкупността от некохерентни фотони може да се представи като сума от поведението на всеки един по отделно, кохерентен сам на себе си. На практика некохерентната светлина също прави интерференчна картина. Това се използва широко в оптиката:

stukla-s-antirefleksno-pokritie.jpg

 

 

На практика, при експериментите, какво е момент се определя от точността на часовника, с който мерим времето. На теория момент е достатъчно малък интервал от време dt.

 В теорията както казахме се използват абстракции и обобщения. Градовете не са София и Пловдив, а А и В, разстоянието между тях - S  и т.н...

Ето така:

3-7-3.gif

 

Дорис тази картинка е чисто вълнов модел, пък единичен фотон не бил нито вълна нито частица. Стигаме до задънена улица нали ?

  • Потребител
Публикува (edited)

Сега се сетих че един руски квантов физик, е дал обяснение и на фото-електричният ефект чрез вълновата теория. Той твърди че светлината не се разпространява на дискретни кванти, т.е че си е чиста вълна в среда, а само атома е квантуван, и неговите съставни части. Когато атомът го връхлети електромагнитната вълна той поглъща само дискретни количества от тази вълна. Така се обяснява и фотоелектричният ефект чрез вълновата теория.

Редактирано от astralopitek
  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, astralopitek said:

Дорис тази картинка е чисто вълнов модел, пък единичен фотон не бил нито вълна нито частица. Стигаме до задънена улица нали ?

Изход има. Измислил го е деБройл преди 100 години, нарича се вълново-корпусулярен дуализъм.

Цялата картинка не е чисто вълнов модел, може да я наречем квантов модел . Това е  за един квант електромагнитна енергия - фотон. В повечето случаи светлината се състои от много фотони, така че ще трябва да се сумират техните вълнови картинки и тук имат значение пространствената и времева кохерентност между тях.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 10 часа, Doris said:

Значи интерференция има. С цугове няма как да се обясни интерференцията на светлина от обикновен некохерентен източник , само с кохерентни вълни, които представляват един и същи фотон.

Дорис, искате да кажете, че тази ситуация, в която една вълна интерферира с отместена във времето част от нея, се извътршва от един фотон? Но тогава този фотон ще бъде физически на няколко места, и ще има вероятност да взаимодейства на няколко места, т.е. да остави части от енергията си на няколко места, и в крайна сметка да не е един фотон :)

Намерих данни за дължината на кохерентност (дължината, която светлината изминава за времето на кохерентност, от Курс общей физики. Оптика, на Алешкевич):

- бяла светлина - около 10 пъти дължината на вълната, с монохроматичен филтър може да се увеличи няколко пъти;

- газоразрядна лампа - около 3 мм;

- поток йонизирани излъчващи атоми - 30 см;

- He-Ne лазер - 3000000 км;

Оптичните покрития, и тези за очилата, са един или няколко слоя с дебелина около дължината на вълната, за по-широкоспектърните се играе с няколко слоя. Общата дебелина е изброими микрони, което попада с излишък в дължината на кохерентност на бялата светлина. Затова има ефект върху нея, затова имаме видима интерференция от маслени петна върху водата. Ако използвате бяла светлина обаче в опита с двата процепа, няма да получите интерференция. Опитайте. Като минимум, бялата светлина съдържа вълни с различни честоти, всяка би изградила собствена интерференчна картина, но в съвкупност те се наслагват и се получава размазано петно. При очилата всъщност е същото, там борбата е от това петно да намалеят загубите от отражение, което е друга битка.

Преди 3 часа, astralopitek said:

За книгата, ако я прочетете ще ви стане ясно за сериозността на експериментите правени още преди 80-те години на миналият век, а и че излезлите тогава научни статии са били повече от сериозни, за да я подлагате на съмнения. Както казах още че има експерименти  не подкрепящи ТО и по специално несиметричното изоставане на часовници от ускорение. Така че нямате никакво основание да критикувате книгата.

Основанието е, че тя изказва твърдение, което отсъства в научната литература. Или вие не сте разбрали контекста.

Това "несиметрично ускорение" какво значи? СТО не разглежда влияние на ускорението върху изоставането на часовниците (освен тези с махало :) ) Напротив, доказано е експериментално, че до огромни ускорения, порядъка над 1015 земното, няма такова влияние. Ето, това е пример че също не сте разбрал контекста.

Преди 3 часа, astralopitek said:

И при ефекта на комптън вълновата теория се справя, при този ефект няма поглъщане  на цели вълни, а само на определена част от тях, ето защо се появява този ефект, единственно вълновата теория е неспособна да обясни фотоелектричният ефект

Как се справя вълновата теория при ефекта на Комптън? Дайте формулата за разпределението на разсеяната светлина по честота според ъгълът на разсейване, идваща от тази теория, за да я сравним с резултатите на Комптън. Само тогава може да се твърди справя ли се или не, всичко останало е фантазия.

Преди 3 часа, astralopitek said:

А вие досега не дадохте обяснение защо и как единичен фотон дифрактира и интерферира сам със себе си, хем нямал качества нито на вълна нито на частица, а същевременно притежавал и двете характеристики, пълен нонсенс.

Не сте разбрали какво съм ви казал, което затвърждава мнението ми, че не сте разбрали и книгата която цитирате. Аз казах, че фотонът проявява качества на вълна в едни ситуации, и качества на частица в други. Противоречието което изказвате е лично ваша формулировка. Аз нямам вина за него.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Doris said:

Изход има. Измислил го е деБройл преди 100 години, нарича се вълново-корпусулярен дуализъм.

Цялата картинка не е чисто вълнов модел, може да я наречем квантов модел . Това е  за един квант електромагнитна енергия - фотон. В повечето случаи светлината се състои от много фотони, така че ще трябва да се сумират техните вълнови картинки и тук имат значение пространствената и времева кохерентност между тях.

Но единичен фотон интерферира, показвайки че е вълна, а не частица. А картинката която показваш, си е чисто вълнов процес и няма намеса на никакви кванти, били те множество или не. Няма как да се обясни интерференцията като процес на някакви си кванти с вълново корпусколярен характер, защото двете явления се самоизключват взаимно. Още повече че както смята сканер не притежават нито вълнов нито корпусколярен характер. Пак си е задънена улица. Де броил само абстрахира, няма никакви данни за тела имащи вълнова природа.

  • Потребител
Публикува
Преди 41 минути, scaner said:

Дорис, искате да кажете, че тази ситуация, в която една вълна интерферира с отместена във времето част от нея, се извътршва от един фотон? Но тогава този фотон ще бъде физически на няколко места, и ще има вероятност да взаимодейства на няколко места, т.е. да остави части от енергията си на няколко места, и в крайна сметка да не е един фотон :)

Намерих данни за дължината на кохерентност (дължината, която светлината изминава за времето на кохерентност, от Курс общей физики. Оптика, на Алешкевич):

- бяла светлина - около 10 пъти дължината на вълната, с монохроматичен филтър може да се увеличи няколко пъти;

- газоразрядна лампа - около 3 мм;

- поток йонизирани излъчващи атоми - 30 см;

- He-Ne лазер - 3000000 км;

Оптичните покрития, и тези за очилата, са един или няколко слоя с дебелина около дължината на вълната, за по-широкоспектърните се играе с няколко слоя. Общата дебелина е изброими микрони, което попада с излишък в дължината на кохерентност на бялата светлина. Затова има ефект върху нея, затова имаме видима интерференция от маслени петна върху водата. Ако използвате бяла светлина обаче в опита с двата процепа, няма да получите интерференция. Опитайте. Като минимум, бялата светлина съдържа вълни с различни честоти, всяка би изградила собствена интерференчна картина, но в съвкупност те се наслагват и се получава размазано петно. При очилата всъщност е същото, там борбата е от това петно да намалеят загубите от отражение, което е друга битка.

Основанието е, че тя изказва твърдение, което отсъства в научната литература. Или вие не сте разбрали контекста.

Това "несиметрично ускорение" какво значи? СТО не разглежда влияние на ускорението върху изоставането на часовниците (освен тези с махало :) ) Напротив, доказано е експериментално, че до огромни ускорения, порядъка над 1015 земното, няма такова влияние. Ето, това е пример че също не сте разбрал контекста.

Как се справя вълновата теория при ефекта на Комптън? Дайте формулата за разпределението на разсеяната светлина по честота според ъгълът на разсейване, идваща от тази теория, за да я сравним с резултатите на Комптън. Само тогава може да се твърди справя ли се или не, всичко останало е фантазия.

Не сте разбрали какво съм ви казал, което затвърждава мнението ми, че не сте разбрали и книгата която цитирате. Аз казах, че фотонът проявява качества на вълна в едни ситуации, и качества на частица в други. Противоречието което изказвате е лично ваша формулировка. Аз нямам вина за него.

"Основанието е, че тя изказва твърдение, което отсъства в научната литература. Или вие не сте разбрали контекста"

 

Напротив, книгата е научнопопулярна.

 

"Това "несиметрично ускорение" какво значи? СТО не разглежда влияние на ускорението върху изоставането на часовниците (освен тези с махало :) ) Напротив, доказано е експериментално, че до огромни ускорения, порядъка над 1015 земното, няма такова влияние. Ето, това е пример че също не сте разбрал контекста."

 

Но се получава неизбежният парадокс, кой тогава от 2 близнака остарява, като според СТО, както единият се движи праволинейно и равномерно, спрямо този на земята, може да се сметне и точно обратното. виждате ли че тук има парадокс който СТО не може да реши, и затова Айнщайн допуска мълчаливо че само ускоряващият се близнат този който лети с ракетата остарявал несиметрично и то заради това че се е ускорявал а другият не.

 

" Как се справя вълновата теория при ефекта на Комптън? Дайте формулата за разпределението на разсеяната светлина по честота според ъгълът на разсейване, идваща от тази теория, за да я сравним с резултатите на Комптън. Само тогава може да се твърди справя ли се или не, всичко останало е фантазия.

Не сте разбрали какво съм ви казал, което затвърждава мнението ми, че не сте разбрали и книгата която цитирате. Аз казах, че фотонът проявява качества на вълна в едни ситуации, и качества на частица в други. Противоречието което изказвате е лично ваша формулировка. Аз нямам вина за него."

 

Няма смисъл да се формулира принципът на разсейване на вълни от кванти, има много формули в нета, сега няма да се ровя търсейки игла в купа сено за да доказвам нещо което е очевидно и без да бъде формулирано. Казах ви че ЕМВ се поглъщат и излъчват на порции защото атома като цяло е квантуван а и всички негови единици. Съществува и неквантовано поглъщане-излъчване от атоми и това е рейковото взаимодействие на плазма със радиовълни с голяма дължина на вълната. Още едно доказателство за правилността на вълновият модел и в ущърб на дуализма. Дуализмът вълна-частица е просто неправилна интерпретация в квантовата механика, няма никакъв дуализъм, още повече че тези понятия са взаимоизключващи се.

 

 

 

 

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)
Преди 42 минути, astralopitek said:

Напротив, книгата е научнопопулярна.

Точно това е проблема - това и дава възможност да интерптира нестрого фактите, което да доведе до лъжливи твърдения. Намерете научната статия, в която се изказва спорното твърдение - там можем да видим така ли е или не, при какви условия е получен резултатът и още куп информация. Сега спорът е безсмислен.

Преди 42 минути, astralopitek said:

Но се получава неизбежният парадокс, кой тогава от 2 близнака остарява, като според СТО, както единият се движи праволинейно и равномерно, спрямо този на земята, може да се сметне и точно обратното. виждате ли че тук има парадокс който СТО не може да реши, и затова Айнщайн допуска мълчаливо че само ускоряващият се близнат този който лети с ракетата остарявал несиметрично и то заради това че се е ускорявал а другият не.

Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор. Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система. Разбира се, трябва да се посмята малко. Но това че вие не може да решите парадокса не означава, че и СТО не може.

Преди 42 минути, astralopitek said:

Няма смисъл да се формулира принципът на разсейване на вълни от кванти, има много формули в нета, сега няма да се ровя търсейки игла в купа сено за да доказвам нещо което е очевидно

Ако е очевидно, значи лесно ще намерите нужната формула. Но до тогава твърденията ви нямат доказателствена сила.

Така че давайте формулата за да видим справя ли се или не вълновата теория при Комптъновият ефект.

Редактирано от scaner
  • Потребител
Публикува
Преди 5 часа, astralopitek said:

За книгата, ако я прочетете ще ви стане ясно за сериозността на експериментите правени още преди 80-те години на миналият век, а и че излезлите тогава научни статии са били повече от сериозни, за да я подлагате на съмнения. Както казах още че има експерименти  не подкрепящи ТО и по специално несиметричното изоставане на часовници от ускорение.

Рибар, тук проблемът е изцяло твой. В книгата няма и помен от такива неща. Твоето неразбиране, не е проблем на книгата. Може би те обърква факта, че в книгата са дискутирани опити за мислени експерименти противоречащи на СТО. Но в книгата е показано къде са грешките при тези мисленни експерименти.

Просто ти четеш с антирелативистки очила и ти се привиждата несъществуващи опити.

  • Потребител
Публикува
Цитирай

 

      On ‎3‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 12:57, Doris said:

Според мен ефектът на Комптън показва само, че електромагнитното лъчение се излъчва и поглъща на кванти.

 

On ‎3‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 13:50, scaner said:

Поглъщането и излъчването са други ефекти, които нямат място при Комптъновият ефект. Законът за запазване на енергията-импулса не разрешава свободен електрон да погълне или излъчи фотон, затова при ефекта на Комптън имаме разсейване - фотонът не се поглъща и преизлъчва, а само взаимодейства, променяйки енергията си.

При нееластичното разсейване, каквото се наблюдава при ефекта на Комптън, всъщност има поглъщане - нали електронът поглъща част от енергията на фотона. Което пък означава, че след "удара" фотонът вече е с намалена честота и нарастнала дължина на вълната. Тези факти обаче противоречат на представата за фотона като частица и по-точно като елементарна - в смисъл неделима - частица. Затова мисля, че цитираното по-горе твърдение на Дорис е по-близко до истината.

П.П. Според мен, фотонът взаимодейства с електрона като вълна и така му отдава кванти от енергията си. А може би още по-правилно би било да се каже, че фотонът и електронът взаимодействат помежду си като вълна с вълна и при това взаимодействие фотонът излъчва кванти от енергията си, а електронът ги поглъща.

 

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 46 минути, Gravity said:

Рибар, тук проблемът е изцяло твой. В книгата няма и помен от такива неща. Твоето неразбиране, не е проблем на книгата. Може би те обърква факта, че в книгата са дискутирани опити за мислени експерименти противоречащи на СТО. Но в книгата е показано къде са грешките при тези мисленни експерименти.

Просто ти четеш с антирелативистки очила и ти се привиждата несъществуващи опити.

Не успях да си купя книгата, но и от това, което Рибаря беше сканирал, ясно се вижда, че авторът наистина показва споменатите грешки.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 9 минути, Шпага said:

При нееластичното разсейване, каквото се наблюдава при ефекта на Комптън, всъщност има поглъщане - нали електронът поглъща част от енергията на фотона. Което пък означава, че след "удара" фотонът вече е с намалена честота и нарастнала дължина на вълната. Тези факти обаче противоречат на представата за фотона като частица и по-точно като елементарна - в смисъл неделима - частица.

Промените при обмен на енергия при взаимодействие нямат никакво отношение към проблемите за делимост/неделимост. Едно топче, като се блъсне в друго топче, си променя също енергията, но на никой не му хрумва да разсъждава за някаква делимост на това топче. При фотона имаме същата ситуация: един фотон преди удара, един фотон след него.. Фотонът не е само енергия, за да се разсъждава, че като се отдаде част от нея, то се поглъщал фотон. Пак да спомена, законът за запазване на енергията и импулса забранява появата или изчезването на допълнителен фотон в картината.

  • Потребител
Публикува
1 hour ago, scaner said:

Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор. Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система.

Противоречиш си:ab: Как да няма роля ускорението, след като смяна на отправната система не може да се осъществи по друг начин, освен с ускорение.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 3 минути, Шпага said:

Противоречиш си:ab: Как да няма роля ускорението, след като смяна на отправната система не може да се осъществи по друг начин, освен с ускорение.

Това че смяната се осъществява чрез ускорение далеч не означава, че ускорението е отговорно за разминаване на часовници.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 9 минути, scaner said:

Промените при обмен на енергия при взаимодействие нямат никакво отношение към проблемите за делимост/неделимост. Едно топче, като се блъсне в друго топче, си променя също енергията, но на никой не му хрумва да разсъждава за някаква делимост на това топче. При фотона имаме същата ситуация: един фотон преди удара, един фотон след него.. Фотонът не е само енергия, за да се разсъждава, че като се отдаде част от нея, то се поглъщал фотон. Пак да спомена, законът за запазване на енергията и импулса забранява появата или изчезването на допълнителен фотон в картината.

За никакъв "допълнителен фотон" не съм и помисляла:ai: А иначе, това, което си написал, всъщност потвърждава варианта за фотона, взаимодействащ с електрона като вълна, а не като "топче".

Редактирано от Шпага
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 5 минути, Шпага said:

За никакъв "допълнителен фотон" не съм и помисляла

ТОгава за какво възмикна проблемът с разни делимости и неделимости?

Преди 6 минути, Шпага said:

А иначе, това, което си написал, всъщност потвърждава варианта за фотона, взаимодействащ с електрона като вълна, а не като "топче".

Потвърждение може да се търси само между предсказанията на един модел и реалните факти. При Комптъновият ефект реалните факти потвърждават модела за фотона като "топче". Докато вълновият модел на разсейване не предвижда промяна на честотата (освен доплеровата съставка от подвижни електрони, но тя има друга зависимост и други величини).

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, scaner said:

Точно това е проблема - това и дава възможност да интерптира нестрого фактите, което да доведе до лъжливи твърдения. Намерете научната статия, в която се изказва спорното твърдение - там можем да видим така ли е или не, при какви условия е получен резултатът и още куп информация. Сега спорът е безсмислен.

Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор. Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система. Разбира се, трябва да се посмята малко. Но това че вие не може да решите парадокса не означава, че и СТО не може.

Ако е очевидно, значи лесно ще намерите нужната формула. Но до тогава твърденията ви нямат доказателствена сила.

Така че давайте формулата за да видим справя ли се или не вълновата теория при Комптъновият ефект.

" Точно това е проблема - това и дава възможност да интерптира нестрого фактите, което да доведе до лъжливи твърдения."

Напротив в книгата не се интерпретира нищо, просто се излагат факти от експериментите, а те показват ( някои от тях) че животът на мюоните не се удължава от ускорението.

" Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор."

Е именно де, само скоростта в СТО довежда до нерешим парадокс на остаряване на близнаците

"  Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система. Разбира се, трябва да се посмята малко. Но това че вие не може да решите парадокса не означава, че и СТО не може."

Смяната на отправната система не решава нищо от парадокса, кажете как смяната на отправната система елиминира парадокса, хайде чакам отговора, как като се смени някаква отправна система ще закове забавянето на времето на космонавта близнак, като погледнато от СТО двете системи тази на космонавта и тази на земният близнак са напълно равноправни в смисъл че можем да си изберем който и да е от двамата близнаци за праволинейно и равномерно движещ се. А СТО твърди че само единият близнак остарявал поради скоростта, ми че пак същата СТО твърди че близнака на земята може да се движи със скоростта на светлината праволинейно и равномерно от което следва че неговият часовник ще се забавя а не този на космонавта близнак, парадокса си остава висящ със страшна сила и не го оправят никакви измислици със смяната на отправната система. И никакви сметки нямат място тук.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, Gravity said:

Рибар, тук проблемът е изцяло твой. В книгата няма и помен от такива неща. Твоето неразбиране, не е проблем на книгата. Може би те обърква факта, че в книгата са дискутирани опити за мислени експерименти противоречащи на СТО. Но в книгата е показано къде са грешките при тези мисленни експерименти.

Просто ти четеш с антирелативистки очила и ти се привиждата несъществуващи опити.

Не грешиш, в книгата се дискутират и мислените експерименти на Айнщайн, но това е само в началото на книгата, по нататък се цитират редица експерименти проведени в края на 80 и 70 че и 60 те години, някои от тях потвърждават теорията на айнщайн други не. Най добре си купи книгата и я прочети, така само със обвинения кой разбрал и кой не, не се постига нищо. Аз съм прочел книгата и не съм някакъв келеш че да не разбирам нищо от нея, най малкото че няма да се заема с нещо което да не разбирам, за да го чета.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Шпага said:

Не успях да си купя книгата, но и от това, което Рибаря беше сканирал, ясно се вижда, че авторът наистина показва споменатите грешки.

Авторът споменава и грешки в експерименти, но и такива експерименти които нямат грешки, но не показват забавяне на времето на живота на мюоните вследствие тяхната релативистична скорост. Ако прочетеш книгата ще се убедиш.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!