Боклуци!

[DrG]

Както всяка сряда се оспах и ми остават 30 минути до лекциите в СУ. Подскачайки на един крак и обувакйи на другия чорапа, който се появи незнайно от къде се отправих към банята. Пуснах хладката вода от душа и погледнах към обутия си крак „ Добро утро”. Денят обещава да бъде нормален както винаги. Вече по- бодър отворих хладилника и докато чаках да се свари кафето скалъпих подобие на сандвич. Слънцето, което приветливо надничаше между завесите в стаята ми ме накара да отворя балкона и да изпия кафето си там. Веднага ме лъхна приятния утрешен въздух, който беше наситен със специфичната и дори приятна в някои от ароматите си миризма. Да, живея в ж . к. Дружба.

Първоначално и аз като другите ми съседи негодувах срещу боклука на гара Искър. Началните дни ми бяха съвсем противни, не стига, че беше жега и дишането бе затруднено, но и това, което влизаше в дробовете ми не ставаше за нищо. Тогава реших, че така няма да се получи, ако някой ще ме трови, то по- добре, това да съм аз. Купих си една кутия цигари „Виктори”. На кутията пишеше „Тютюнопушенето забавя кръвообращението и води до проблеми с ерекцията”, „Да бе, в тая смрад само за ерекции си мисля”. Запалих и о чудо! Смрадта изчезна, вярно, миришех на пепелник, но това са подробности.

След като измина известно време и привикнах към въздуха, започнах да гледам на нещата от по- различен ъгъл. Преди, всяка сутрин ме удряше по носа ароматът на прясна конска тор. Циганите и техните кончета, още от зори обикалят кофите и сякаш си имат информационна система. Един вид, щом около кофата има конска купчинка, значи в нея вече няма нищо интересно. Операциите на оранжевата мафия се провеждат по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер. А самите купчинки си смърдят по цял ден. Сега като се замисля, миризмата им през различните месеци не е еднаква, зависи от свежестта на тревата, топлината на въздуха, а и здравословното състояние на коня.

Сега с тези бали, поне не смърди на тор. Между другото в Дружба има една традиция, която се спазва винаги щом шишетата с ракия се изпразнят. Нарича се „Ритуален кофопалеж”. Наквасените младежи и девойки се събират около някоя кофа и изпълнявайки ритуални песни я палят. Сега, като се запали някоя кофа димът не стига до прозорците ми, защото въздухът е толкова плътен, че направо попива пушека в себе си. Това също е много приятно и удобно нещо.

Седя си на балкончето и си пия кафето. Измислих си ново занимание, което е по- ободряващо дори от душа сутрин. Опитвам се да позная точно какво излъчва миризмата от сметището – вкиснати домати, ферментирали обелки от ябълки, не това със сигурност са остатъци от някой китайски ресторант ( как ли не са ги сервирали на някого? ). Този начин за събуждане крие и своите рискове – много люти на очите, понякога дишането се забаввя и се усещат налепи по дробовете, също често има повици за повръщане. Но хей! Не е като да ти смърди на конска тор, нали? С малко тренировки всичко се оправя!

С интерес следя новините по кризата около боклука! Не искам Бойко Борисов и Сергей Станишев да намерят решение! Моля ви, господа, оставете ни боклука! Вие, които живеете в другия край на София не знаете какво е усещането от полазилите по гърба тръпки, щом отвориш входната си врата! Не знаете, колко е занимателно да дешифрираш миризмите ( Кодът на Да Винчи пасти да яде! ), идващи от всички страни. Не знаете какво е, когато дишаш въздуха в гърлото ти да засяда буца, която с всички сили се опитваш да преглътнеш, защото това е закуската ти.