Младежки субкултури и стилове на живот

[ISTORIK]

Моделът на живот, начинът на живот, или лайфстайлът е характерна съвкупност от поведенчески модели, която създава чувство за собствена идентичност и е значима едновременно както за другите, така - и за отделната личност. Всеки човек предлага определен лайвстайл както на себе си, а също така (волно или неволно) - и на другите, т.е.- личността е "рекламно лице" на определен лайвстайл в определен период и на определено място. Това включва социалните отношения, консумацията, забавленията и стила на обличане. Поведенията и офлайн и онлайн практиките в определен модел или лайфстайл са смесица от навици, конвенционални подходи на „правене на нещата“ и рационални действия. Начинът на живот включва интересите, възгледите, поведението и поведенческите ориентации на индивида, групата или културата.

Начинът на живот отразява ценностите и светогледа на дадения индивид. Той може да е източник за създаването на културни символи и артефакти, които от своя страна обратно да се отразяват на идентичността. Стилът на живот може да бъде съзнателен или несъзнателен избор, но не всички аспекти на стила на живот могат да бъдат напълно доброволно избрани, тъй като социалната обстановка може да предостави определен и конкретен избор за индивида за неговия стил на живот, и този избор е базиран на типовете лайфстал от средата, която го обгражда. От друга страна, индивидите приемат специфични "схеми на живот" и по-специално - специфични модели на "видно потребление" и на "видно поведение" (например - задравословен или нездравословен начин н живот), които ги отличават от другите хора. 

Лайфстайлът е комбинация от нематериални и/или материални фактори. Осезаемите фактори се отнасят конкретно до демографските променливи, т.е. - до демографския профил на индивида, докато нематериалните фактори се отнасят до психологическите аспекти на дадено лице, като лични ценности, предпочитания и перспективи. Начинът на живот може да включва: виждания за политиката, за религията, за здравето, за личната хигиена, за морала, за интимността и др. С други думи, стилът на живот е демонстрация на различни модели на йерархично организирани ценностни системи.

Селската среда предлага твърде различен начин на живот в сравнение с живота в градския метрополис. Местоположението е важно дори в градски район. Характерът на квартала, в който живее човек, засяга набор от начини на живот, с които разполага този човек, поради различията между степента на богатство на различните квартали и близостта до социалната, природната и културната  среда на селището. Например, в райони в непосредствена близост до морето, често има сърф култура (или сърф лайвстайл). 

А така нареченият "зелен начин на живот" означава държане на вярвания и ангажиране в дейности, които консумират по-малко ресурси и произвеждат по-малко вредни отпадъци (т.е. създават по-малък екологичен отпечатък).

„Стилът на живот“ като термин се появява за пръв път през 1939 г. в трудовете на психолога Алфред Адлер. Футурологът Алвин Тофлър пръв предвижда, че стилове на живот ще възникнат в резултат на нарастването на различията в пост-индустриалното общество.

В нашето съвремие крайъгълният камък на изграждането на начин на живот е консуматорското поведение, което предлага възможност за създаване и допълнително индивидуализиране на себе си с различни продукти и услуги, които сигнализират за различни начини на живот; видимата страна на процесите на индивидуализация, идентификация, диференциация и разпознаване.

 

Субкултура (в буквален превод - „подкултура“), изследвана от социологията, културната антропология и културологията, е група от хора с определена култура (независимо дали е отличима или скрита), която се различава и се отклонява от по-голямата култура, към която тези хора принадлежат. Ако съответната субкултура е характеризирана от систематична опозиция на доминантната култура, тя може да бъде призната за контра-култура.

До скоро като синоними на понятието "субкултура" в хуманитарните изследвания най-често се използваха "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "контракултура". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно.

Субкултурите може да се различават по възраст, етническа принадлежност, социално-икономическа класа, местоживеене и пол. Характеристиките, които определят субкултурите като специфични и различни от общата култура, могат да бъдат географски, езикови (специфичен жаргон), естетически, религиозни, политически, сексуални или комбинация от тези и/или други фактори.

Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широко възприетата култура, към която те принадлежат, въпреки, че тази дефиниция не е универсално призната от теоретиците. 

Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката и/или други отличителни черти на членовете на субкултурата, както и начините, по които членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Младежките субкултури предлагат на участниците идентичност, различна от тази, която се приписва от социалните институции като семейството, работата, дома и училището. Младежките субкултури, които се характеризират със систематична враждебност към доминиращата култура, се описват като контракултури. Младежта може да се разглежда като подчинена група по отношение на доминиращото, възрастното общество.

Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено - облеклото и музиката) от масовата култура за комерсиални цели. Бизнесът често иска да извлече изгода от разрушителния апел на субкултурите в търсене на „готиното“, което остава все така ценно при продажбите на всеки комерсиален продукт. 

Процесът на културно присвояване често може да довете до смъртта или до еволюция на субкултурата, докато членовете ѝ възприемат нови стилове, чужди за доминиращата култура.Този цикличен процес осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел. Пример за такова присвояване е субкултурата на пънка във Великобритания, чийто отличителен (и първоначално шокиращ) стил на обличане и на прическите е набързо присвоен от масовата, пазарна мода след като медиите започват да се интересуват от тази субкултура. 

Субкултурните обяснения на младежката престъпност са много популярни след края на Втората световна война (1945 г.). Развиват се различни модели, които обясняват как субкултурите нормализират девиантното поведение при групи, които не разполагат със социално предписаните средства за постигане на своите цели.

Развитието на субкултурната теория от 90-те години на ХХ век насетне решително преосмисля подхода към младежките култури. Повтаряйки отново и отново мантрата за "фрагментарността, постоянната промяна и флуидността"  на съвременното съществуване, постмодерната теория разглежда пост-субкултурните формации с термините на временни мрежи, идентичности и перформативи, сцени, клубни култури, и дори - с термина нео-племена (neo-tribes). 

Независимо дали развиват идеята за субкултурния капитал като колекция от отличаващи вкусови предпочитания или като перформативно измерение в непрекъснатия процес на конструиране на идентичности; или обявяват субкултурните общности за нови племена, всички тези понятия са понятия-заместители за "субкултура" и имат претенцията да предават опита за един флуиден, фрагментарен и индивидуализиран свят. Налага се идеята, че понятието за субкултура губи своя потенциал в условията на постмодерното разпадане на кохерентната доминираща култура, спрямо която дадена субкултура представлява съпротива или израз на различие. 

Ако субкултурите са определени чрез поредица от аналитични противопоставяния на доминиращия стил (т.е. те формират своя дистинктивен стил като заемат и реконтекстуализират елементи от доминиращия), постмодерността размива подобни различия и следователно субкултурите губят своята автентичност. Вече не е ясно нито какво е мейнстрийм, нито кое е пространството на съпротивляващите се субкултури. В същото това поле на съпротива или на мястото на слабите днес откриваме групи, обособени по различен признак - въз онова на пол, етнос, сексуална ориентация, предпочитания към музикални стилове, определена литература, филми, футболни отбори, практикувани спортове, компютърни игри, оф лайн и/или онлайн практики, или квартали по местоживеене.

Съвременната ситуация би могла да бъде определена като пост-субкултурна и би могла да бъде разбрана по-адекватно чрез понятието лайфстайл, фокусирано около потреблението. Така че това, което бихме нарекли "субкултури" сега, са всъщност образци на потребление на популярна култура: музика и сериали, мода, игри и идеологии. 

Светът на младежките субкултури, колкото и неизчерпаем да изглежда, е само единият от световете, в които живеят младите хора в България днес. Следващо разграничение е по линия на етническата принадлежност на младите - нещо, което не само отсъства от субкултурната карта, но - и на което субкултурните теории като правило не намират място в своите обяснителни схеми. 

Субкултурите все още могат да се мислят и като образци на идентичности, към които индивидът прибягва в един или друг период от живота си, между които преминава повече или по-малко свободно и от които черпи на принципа "направи си сам", както пънк-културата черпеше наготово масов стил, за да го преиначи в своеобразна "съпротива чрез стила". Освен като идентичности обаче, субкултурите могат да се мислят и като жестове и практики, свързани с лукса. Субкултурите може да се моделират в семейството, в уличната среда, в училище, в университета, на работното място, в спортния отбор и др. 

С напредването на възрастта субкултурният опит престава да бъде модерен и на него се противопоставя създаването на индивидуален уникален отличителен стил, който се счита несводим до групови ценности, модели на поведение и моди.

Какво представляват и какво изразяват днешните младежки култури? Съпротива или потребление? Общности ли са или колективен израз на индивидуализъм? Кои са идеите, стиловете и офлайн и онлайн практиките, около които се формират? Какво е влиянието на новите електронни медии върху тях? Дали образуват нови общности или бележат края на стабилните социални групирания, характеризиращи се, както е според класическите изследвания, с хомогенност, устойчивост и разграничаване? Дали дисциплинират или предлагат колективно пространство, където да се развиват индивидуалните различия и индивидуалната свобода? Какво се случва с традиционните субкултури, когато те се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през Интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? 

 

По материали от:

https://en.wikipedia.org/wiki/Lifestyle_(sociology)

https://fr.wikipedia.org/wiki/Mode_de_vie

http://subcultureslist.com/

https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_modern_Western_subcultures#/

https://en.wikipedia.org/wiki/Youth_subculture