Основателят на спорния проект Mars One ни кани на презентация

[Р. Теодосиев]

Бас Лансдорп (Bas Lansdorp), основател на проекта "Mars One", ще го представи и в България на 23 март в Sofia Event Center.

Предприемачът ще се опита и у нас да убеди публиката си, че мечтата му да се основе човешка колония на Марс е реалистична - това, което не успя да направи пред учени, инженери и представители на космическата индустрия.

А инициативата му предизвиква основателни съмнения от техническа, финансова и етична гледна точка.

Компанията "Mars One" привлече вниманието на човечеството през 2012 г. с амбициозния си план за завладяване на Червената планета. Това не е просто кацане на марсоход или малка сонда, дори не е и кацане на пилотирана мисия. Целта е създаване на трайна колония. А за колонисти са поканени доброволци, избрани измежду обикновени хора.

Тази близост във времето и възможността всеки да участва в историческото събитие очарова хората. Но доколко е етично да изпратиш доброволци с голям риск за живота им, без право на връщане? И възможен ли е въобще такъв проект - финансово и технически?

Изборът на кандидат-колонистите

Характерна особеност на програмата е, че връщане обратно не се предвижда - участниците в проекта ще са принудени да живеят на Марс до края на живота си. Според първоначалния план първите колонисти ще пристигнат на планетата през 2023 г., сега е обявена 2031 г. като краен срок. 

Сравнително малката по стандартите на космическата индустрия сума за кацане на Марс - 6 милиарда долара - е предвидено да се събере с помощта на телевизионни предавания под формата на риалити шоута и преки предавания на всички етапи по телевизията. Данни за договори между "Mars One" и телевизионните компании обаче няма.

Колонията трябва да е самоподдържаща се: например, преселниците ще ядат храни, отглеждани на място, а кислород за дишане ще бъде извличан от почвата. От Земята ще бъдат изпращани само резервни части и оборудване.

Датата на започване на мисията се отложи от първоначалната 2023 г. за 2025 г., а след това - за 2027, сега е 2031 г..

Тогава трябва да кацнат първите четирима. Превозът се планира да стане с ракета на SpaceX, Falcon Heavy. Първият пробен старт на тази ракета е обявен за 18 януари. Договор със SpaceX също няма.

През 2013 г. онлайн са регистрирани 202 586 души. Това са 200-те хиляди участници на Mars One, които често се споменават. Всъщност това е просто един потвърден имейл адрес. По-късно това надценяване на броя на участниците и процеса на подбор са остро критикувани. Само 4227 (според други източници - 2761) човека са дали такса за регистрация. След това са били помолени да попълнят въпросници и да говорят с видео клип за мотива си да участват. След този етап са останали само 1058 души, което следва вторият тур на избор. В него е необходимо да преминат медицински преглед при собствения си лекар и да се съгласят с публикуването на профила си. След тези две стъпки за интервюта остават само 660 души. Постепенно са били избрани крайните 100 участника.

Ирландският физик Джоузеф Рош (Joseph Roche), един от 100-те финалисти на мисията до Марс "Mars One", в интервю през 2015 г. година заяви за медиите, че той смята мисията за измама. Рош притежава докторски степени по физика и астрофизика. Той сподели, че много от кандидатите са платили, за да бъдат поставени в списъка, а проектът е провал - финансово и организационно. Той остро критикува несериозния подбор на кандидатите

"Преминавайки през процедурата за подбор, вие получавате точки, но единственият начин да ги получите е чрез закупуване на стоки с марката "Mars One" или дарение във фонда ... През февруари, финалистите получиха списък с полезни съвети и съвети за справяне с пресата. Там се казва: "Ако ви предлагат хонорар за интервюто, Ви молим да дарите 75% от него за Mars One", - разказа Рош.

Но физикът е много по-разтревожен за крайно небрежната процедура за подбор и тестове на бъдещите изследователи на Марс. Вместо многочасови лични интервюта и психологически и психометрични тестове, главният медицински специалист на проекта поговорил с Рош десет минути по скайп, задавайки му общи въпроси по текст за Марс, раздаден преди месец. "Аматьорско видео, небрежно попълнен формуляр за кандидатстване, кратко интервю по скайп - това е цялата информация, която са събрали", - казва ученият. За медицински преглед дори не е ставало дума. За сравнение, бъдещите астронавти на НАСА трябва да са летели най-малко 1000 часа, само за да бъде разгледана кандидатурата им.(прочетете повече: Провалът на мисията Mars One е предизвестен). 

Колко време могат да оцелеят колонистите

Проектът веднага се подлага на остра критика заради нереалистичните си обещания. Още през 2012 г. Wired Magazine оценява плановете на Mars One с 2 точки от 10 възможни точки десетобалната система за реалистичност. 

Независимтехнически анализ MIT казва, че колонистите се умрат след около 68 дни след кацането поради ниско парциално налягане на кислород като същевременно селището е подложено на риск от пожар поради високата моларна фракция кислород. Дори ако това не се случи, тежестта за поддържане на колонията ще се увеличава експоненциално поради необходимостта да се изпраща оборудване за ремонт.

Не са за подценяване и психологическите проблеми при такова пътуване. Експериментите показват, че доброволци, изпратени в частична изолация за повече от една година на симулирана космическа мисия, са засегнати от множество психологически проблеми като апатия и дори агресия.

От Mars One обявиха, че въпреки критиките, продължават да считат мисията за възможна. Но изследователите опровергават това твърдение: "Планът на мисията Mars One, както е описан на техния уеб сайт и другаде от господин Лансдорп, е невъзможен." Нещо повече - в интервю за Mars One д-р Норберт Крафт нарича [около 03:50] проекта "фалшив и изфабрикуван" ("fake").

^{Представа на художник за Phoenix, космическият кораб, който се приземи на Марс.}

До колко проектът е осъществим технически: Железният триъгълник

През август 2015-та на годишната среща на "Марсианската общност" ръководителят на компанията Бас Лансдорп в дискусия с двама космически инженери от Масачузетския технологичен институт се изясни, че "Mars One" не е наясно как ще осъществи своите цели и дори не прилича на добре обмислен план.

От едната страна са шефът на мисията Бас Лансдорп и космическата консултант Бари Фингер от Paragon Space Development Corporation. Последният проведе наскоро за Mars One проучване на нуждите на животоподдържащите им системи. С позицията на Mars One не са съгласни Сидни Ду (Sydney Do) и Андрю Оуенс (Andrew Owens), които от Масачузетския технологичен институт. Техният нов анализ използва декларираната стойност на програмата (6 милиарда долара) от гледна точка на модела "железен триъгълник" за управление на проекти.

 

Тройствената ограниченост или "железният триъгълник" описва съотношението между съдържанието (целите), разходите и времето на изпълнение на проекта. Качеството не трябва да се променя в случая. Промяната на една от страните на триъгълника засяга другите.

Изпълним проект е този, в който целите се постигат в приетите граници на разходите и време за изпълнение. Така Mars One заявява: за да се доставят четирима души до 2031 (13 години, считано от сега) на повърхността на Марс, се нуждаем 6 млрд долара. За всеки следващи две години се планира изпращането на още четирима и да се похарчат по 4 милиарда долара. Цената е 6 милиарда и 4 на всеки две години. Целта - създаването на колония на Марс. Срокът е 2031 г. (вече).

Основният изследователски въпрос е: може ли проектът Mars One да бъде изпълнен при тези ограничения?

Доводите на Mars One са добре известни. От гледна точка на времето Лансдорп заяви, че когато бе изпратен човек на Луната, НАСА е разполагала с по-малко време. Във връзка с целта, Mars One планира да използва съществуващите технологии: ракети и системи за кацане - система за кацане, подобна на тази, използвана за марсоходите "Curiosity" и животоподдържащи системи, използвани на Международната космическа станция.

 Все пак, това не е вярно.

 

Лесно може да се сравнят амбициозните планове на Mars One с досега съществуващите постижения на държавните и частните агенции.

 

Налице ли на нужните технологии

Предизвиква съмнение и аргументът за съществуването и достъпността на необходимите технологии.

Кацането не е толкова просто.

НАСА в началото на юни тества спирачен апарат, своеобразна "летящата чиния" - LDSD - надуваема част с най-големият парашут, правен някога, който агенцията разработва за кацане на Марс на тежки товари. Това е вторият тест, на който парашутът се разкъсва на парчета. Това означава, че проблемът със спускането на големи товари на Червената планета не е решен засега.

До този момент на повърхността на Червената планета са кацали само безпилотни апарати. Най-големият от тях - роувърът "Кюриосити" е с маса 899 кг. "Умният" роувър на Mars One ще тежи 2500 кг, а още 4200 кг е нетната маса на капсулата на Dragon. Общо това е 6700 кг, 7,5 пъти повече от "Кюриосити". Капсулата със животоспасяващата система ще тежи 7434 кг. Това е повече от общото тегло на всички апарати, успешно приземили се на Марс досега. За да се осъществят плановете на Mars One се изисква качествен скок.

Марсоходът се предвижда да подготви терена за колонията. "Умният" марсоход и други системи на Mars One трябва да имат безпрецедентна надеждност. По правило, МКС може да издържи около 3 месеца, докато някой космически транспортен кораб не докара необходимите части или цели блокове за повредените системи за поддържане на живота. Mars One няма да получава никакви нови части около 26 месеца, 8,7 пъти по-дълго. В резултат на това ситуацията ще изглежда като логистичен кошмар, в който е заложено много по-малко доставки, дори при 2 пъти по-надеждна техника. Без производствени мощности на Марс стратегията за еднопосочен билет е неосъществима.

 

Космическият логистистичен анализ, проведен от докторантите от Масачузетския технологичен институт показва, че най-оптимистичният на сценарий изисква 15 ракети Falcon Heavy, които ще струват около 4,5 млрд. долара.

Те стигнаха до заключението, че надеждността на контрол на жиснената среда и системите за поддържане на живота, нивото на технологичната готовност и способността за усвояване на местните ресурси ще трябва значително да се подобрят. 

В отговор Лансдорп уточни, че "ние няма да правим, мисля, текущия дизайн на мисията" и че целта на Mars One не е да се изпратят хора до Марс през 2027 (сега срокът е 2032) за 6 милиарда долара и за 14 старта. Нашата цел е да изпратим хора до Марс". Явно съдбата им след това не занимава предприемача.

Какво казват астронавтите

През януари 2014 г. немският бивш астронавт Улрих Валтер остро разкритикува проекта по етични съображения. В интервю за Tagesspiegel, той оценява вероятността някой да достигне на Марс жив само на 30%, а след това оцелелите имат шанс да преживеят повече от три месеца по-малко от 20%. Астронавтът заяви: "Те правят пари с това [TV] шоу. Те не се интересуват какво се случва с хората в космоса ... Ако моите пари от данъци се използват за такава мисия, бих организирал протест".

Бившият астронавт Бъз Олдрин заяви в интервю, че иска да види хора на Марс през 2035 г., но не мисли, че Mars One ще бъдат първите, които да го постигнат. 

Защо проектът е несериозен

1. Няма текущо финансиране, както и източници за бъдещо финансиране. Приходите, които компанията е получила от продажба на стоки с марката "Mars One" , дарения и финансиране кампанията в Indiegogo до 4-ти юли 2016 г. са общо 928 888 долара.
2. Mars One не разработва космически кораб или ракета и няма каквито и да е сключени договори с компании, които биха могли да предоставят космически кораб или ракета.
3. Макар Mars One да посочва SpaceX като доставчик, компанията на Илън Мъск няма договори с Mars One в една индустрия, в която договорите обикновено се планират десетилетия по-рано.
4. Организацията не споделя дали има изследвания за последиците от микрогравитация върху екипажите по време на полета или намалената гравитация на повърхността на Марс, няма представа как екипажите биха могли да оцелеят при повишената радиация на Марс, прашните бури и т.н.

Но най-опасното не е, че провалът на мисията е неминуем. А защото този провал ще убие вярата и мечтите на хората и ще хвърли сянка върху следващите проекти, които вероятно ще са  много по-сериозни.

Цената на билетите за презентацията на Бас Лансдорп на 23 март в Sofia Event Center е от 90 лв. (промоция) до 280 (вип).

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_101275.html?preview=ok

[Last roman]

доста скъпички такси за един фентъзи семинар.

[Kujiro]

Цената и мен ме отказа.

По отношение на колонизирането, всичката фантастика и игри, които са минали през мен ми подсказват, че човечеството далеч не е достигнало моралното или ако щете интелектуалното ниво да колонизира каквото и да е отвъд нашата планета. Радвам се, че проектът няма изгледи да успее поради следните причини:

- човечеството (без управляващите елити) до голяма степен се отдало на сляпо консуматорство не само по отношение на жизненоважните му продукти и суровини, но и на редица безполезни боклуци (като започнем с Айфона и свършим пак с него) - ако ще се колонизира нещо, то ще бъде за да се прилапат ресурсите му.

- тъй като обаче няма Гошо и Пешо да колонизират, това ще е инициатива или на някоя държава (но пак няма да е Гватемала и Лихтенщайн), или на някоя корпорация. Ако е държава то колонията ще бъде нейна собственост, което ще и даде огромно преимущество в началото поне в два аспекта - опитно поле за оръжия (които няма да са предназначени за зелените човечета) и място за потенциално убежище след като розовата ситуация на Земята стане още по-розова (още по-малко ресурси, по-глупаво население, радикализирано от всякакви суеверия и фантастики като религия, диво съперничество между най-силните държави и тн.)

- при вариант някаква корпорация да си финансира колонизационната програма, просто колонията ще е място за най-богатите да намерят изход от проблемите си, докато останалия плебс се размножава и дояжда остатъците на Земята.

Като всяко нещо, и това в своя зародиш обещава светло бъдеще, развитие на науката, и куп други позитивни и красиви неща. В дългосрочен план, вярвам, това ще е просто още една причина да се изтрепем.

[Р. Теодосиев]

Проекта и аз не го виждам да се реализира. Идеята е грабваща и съм сигурен, че много хора са дали не малко пари и участват доброволно в различни инициативи, но това, което най-много куца е самата технология, която не съществува в момента, за да стигнат хора до Марс.

Отностно колонизирането - мисля, че ние ще сме свидетели на това уникално историческо събитие! В момента много хора гледат на горе и виждаме как всяка година се доближаваме все повече до изпращането на хора в Космоса - тук визирам Луната и Марс.

[insighting]

Цитирай

Предприемачът ще се опита и у нас да убеди публиката си, че мечтата му да се основе човешка колония на Марс е реалистична

Няма да може да убеди никого, ако не застане начело на експеримента. Хората не следват мениджъри, а лидери.

[laplandetza]

Преди 5 часа, Р. Теодосиев said:

 технология, която не съществува в момента, за да стигнат хора до Марс.

Отностно колонизирането - мисля, че ние ще сме свидетели на това уникално историческо събитие! В момента много хора гледат на горе и виждаме как всяка година се доближаваме все повече до изпращането на хора в Космоса - тук визирам Луната и Марс.

 

Съществува технологията, от десетина години, поне официално на хартия, „зли“ езици говорят , вече е „материализирана„ .На първо време , а верочтно ще се разчита на него ще се изпрати АИ. от ново поколение, някои предлагат хомотрансформърси , но за това се иска нова Глобална Раса.(липсата на единна и неизменима хомоконцепция )

[xyz1]

Че Mars One е провал е ясно и първият пост точно казва защо.

Най-лошото е в това, че Бас Лансдорп изглежда няма никакво реално намерение да реализира проекта, като не се е заел дори и с част от задачата (която да е от ползва за бъдещи подобни начинания, ако не се постигне крайната цел). За момента това, което прави е само да говори и формира типичен финансов балон! Фактът, че няма преговори със SpaceX доказва 100% това. Ако такива преговори вече се водят, то е ясно, че Бас Лансдорп трябва все пак да направят някакви частични договорки и Бас Лансдорп да плати някакви начални суми. Никоя сериозна компания като SpaceX няма да си губи времето с празни приказки. Подборът на кандидатите също доказва тезата ми - очевидно са подбрани 100 човека, за да бъдат интервюирани и от тези интервюта Бас Лансдорп да получава постъпления (пише това в текста). Но тези кандидати дали са подходящи - очевидно подборът е с трагично качество?

 

[SAlexandrov]

Основателят на Mars One Бас Лансдорп в България. Анализ на плана му за мисия до Марс и специално интервю с него!

На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на вчерашното събитие. Photo credit : Svetoslav Alexandrov

24 март 2018 г. 11:55 ч.

Светослав Александров. Проектът Mars One (на български: "Марс Едно") представлява едно от най-известните частни космически начинания. Създателят на проекта е холандецът Бас Лансдорп. За пръв път писах за Mars One през 2012 година^[1], когато инициативата привлече голямо медийно внимание. Първоначалният план на Лансдорп бе изключително смел: той предвиждаше първият четиричленен екипаж на Марс да бъде изстрелян още през 2023 година с помощта на ракети "Фолкън Хеви".

Сега сме 2018 година. Подобно на много други космически инициативи, така и Mars One премина през серия от отлагания. Днес пилотираното изстрелване не се очаква да е преди 2031 година. Изглежда че земните пречки спъват и екипа на Лансдорп.  

И ето, стигаме до вчерашния 23-ти март 2018 година, когато Бас Лансдорп и Адриана Маре, една от участничките в проекта, представиха своите презентации пред българска публика. Организатор на събитието у нас бе фондация Elevate и то бе проведено под патронажа на Президента на Република България в Mall Paradise. 

Успях да присъствам на лекцията, а след приключването на събитието можах да се запозная лично с Бас Лансдорп и да взема интервю от него. 

Mars One e доста спорен проект - настроенията сред космическите и академични общности са, че той няма да изпълни поставените пред него задачи. Ще ви призная следното: и аз съм силно скептично настроен към него. Но преди да напиша своя анализ, трябва да подчертая следното: огромната част от предизвикателствата, с които се сблъсква Mars One, не са свойствени само и единствено за този проект. Всеки опит за реализиране на пилотирана експедиция до Марс ще трябва да се справи с тях. Също така бих искал да кажа, че това не са непреодолими прегради, а просто съществуват съмнения дали Mars One притежава капацитета да ги прескочи. И най-важното, което трябва да конкретизирам: това не е опит да дискредитирам или да омаловажа смелостта на Лансдорп и организаторите. Възхищавам се на ентусиазма на участниците в проекта. Но именно проектът е този, който трябва да бъде анализиран щателно. 

Изглежда че Лансдорп правилно оценява психологическите рискове пред мисията. На вчерашната лекция той напълно уместно подчерта, че акцентът не е върху отделния индивид, който може да оцелее самостоятелно дълго време. Акцентът е да може да се сформира устойчив малък екип, в който отделните участници ще могат да просъществуват дълго време, без да се стигне до ескалация на напрежението. Разликата е огромна. Груповата изолация е рисков фактор, малките неудобства като счупени тоалетни и миризливи чорапи буквално биха могли да разрушат екипната работа. Според Лансдорп най-трудната част ще е съвсем в началото на марсианската колонизация, при първите екипажи. Преодолее ли се този етап и пристигнат ли още хора на Марс, ще стане по-лесно. На мен ми се струва, че организаторите на Mars One се виждат най-вече като изпълнители на тази роля при планирането на експедициите до Марс - да подберат и да създадат правилния екип. 

Стигаме обаче до трудната част - техническата. Или как точно Mars One смята да изпълни големите си цели. Според актуализирания график, представен вчера от Бас Лансдорп, няма нужда от създаването на нови технологии. Космическите агенции знаят как да изпращат апарати към Марс, те знаят как да пращат и хора в космоса. Единственото, за което не е създадена нова технология, е възвращаема ракета, която да може да излети обратно от повърхността към Марс. Поради тази причина проектът Mars One е еднопосочен. "Нашето решение е хубаво и просто", каза Лансдорпп от сцената. "Забравете за завръщането. По този начин ние сме населили другите континенти". 

В интерес на истината Лансдорп не е измислил твърдението "цялата технология да отидем на Марс е налице". За пръв път то е изказано публично от Робърт Зубрин през 90-те години ^[2]. Зубрин, който днес оглавява организацията Марсианско общество, тогава предлага концепцията Mars Direct - на базата на технологии, производни на совалката, могат да бъдат създадени тежкотоварни носители "Арес", които ще са в състояние незабавно да изпратят нужните провизии и пилотирани експедиции към Марс. Зубрин още в началото на 90-те представя становище, че до 1999 г. човек може да стъпи на Червената планета. Е, съдейки от факта, че до 2018-та не сме видели реализацията на Mars Direct и все още никой не е кацнал на Марс, ясно е докъде е била докарана идеята - дори не е напуснала чертожната дъска (нещо, което досега винаги се е случвало с всички останали идеи за пилотирани полети до Марс). 

Но нека да се върнем на вчерашната лекция и да разгледаме какво Бас Лансдорп каза по отношение хардуера, който възнамерява да използва. Накратко, Лансдорп открито призна, че Mars One не е в аерокосмическата индустрия и няма да произвежда нови ракети, а ще купува налични такива. Дългосрочните цели са следните: марсоход трябва да бъде пратен през 2026 година, провизии за астронавтите - през 2029 година и вече първото пилотирано пътешествие трябва да е през 2031-ва. По-краткосрочните цели са по-интересни, защото там има повече конкретика. Лансдорп каза, че е сключен договор с авиокосмическия гигант Локхийд Мартин, за да може да бъде използвана повторно спускаемата платформа от мисия "Феникс" до Марс, която преди това летя през 2008 година.

Реално погледнато спускаемата пласформа от "Феникс" ще лети повторно още тази година, тъй като през май ще се отправи към Марс в рамките на мисията на НАСА "ИнСайт". На мен обаче не ми стана ясно как точно ще излети платформата за мисията на Mars One през 2022 година. Лансдорп спомена само, че ще се използват налични ракети, но дори още за тази първа мисия не е избрана конкретна ракета. За мен това е достатъчно, за да се усъмня, че графикът е реалистичен. 2022-ра година не е чак толкова далечна - дотогава има едва четири години. Всички останали мисии в историята на човечеството, "Кюриосити", "ИнСайт", "ЕкзоМарс", са имали избрани ракети години преди полета. Още през 2011-2012 година знаехме, че мисията на "ЕкзоМарс" през 2016-та ще лети с ракета "Протон". 

Друг акцент, който не ми стана ясен, е колко ще струва първото начинание. Действително спускаемата платформа "Феникс" е доста евтина... но в сравнение с останалите мисии на НАСА. Тя би струвала около порядъка на $300-400 милиона долара - достъпна за предпремач от порядъка на Мъск. Но достъпна ли е за Бас Лансдорп? На уебсайта на Mars One ^[3] пише, че от основаването на инициативата през 2011 година досега са събрани $1 милион долара - чрез частни инвестиции, спонсорства, партньорства и други. Макар че това е забележителна сума за един любителски проект, сумата е крайно недостатъчна за реализация на роботизирана мисия до Марс от типа на "Феникс". Това, което може да се направи в рамките на тези пари, е да се реализира сравнително амбициозна CubeSat мисия, вероятно тя може да е дори междупланетна, а не околоземна. Например проектът "Лайтсейл" на Планетното общество събра $1.24 долара чрез групово финансиране (краудфъндинг), но за цялостното изпълнение на мисията, кулминирало с изстрелване през 2015 година, бяха вложени общо $6.6 милиона ^[4] - близо седем пъти повече, отколкото разполага Mars One. 

Мисля вече да спра с анализа и да ви представя ексклузивното интервю, което успях да взема от Бас Лансдорп близо половин час след приключването на събитието в Mall Paradise:

Светослав Александров: Така, вие казахте, че имате споразумение с Lockheed Martin или United Launch Alliance? 

Бас Лансдорп: Да, ние имахме споразумение с Lockheed Martin, където те разучаваха използването на платформата "Феникс" за използване за нуждите на Mars One, правилно. 

Светослав Александров: Добре, какъв е настоящият план? Ще използвате ли все още платформата "Феникс"?

Бас Лансдорп: Да, все още е такъв планът. 

Светослав Александров: Можете ли да дадете график кога това ще се случи?

Бас Лансдорп: Да, това ще е през 2022 година според текущия график за първата безпилотна мисия, производна на "Феникс". 

Светослав Александров: Добре, бих искал да попитам, понеже Илон Мъск спомена, че няма намерение да стандартизира "Фолкън Хеви" за пилотирани полети и освен това се отказва от "Червения Дракон" в полза на ракетата "Биг Фолкън" (BFR). Това ще промени ли вашите планове?

Бас Лансдорп: Не, ние ще строим космическата станция в орбита и после ще изпратим екипажа там, така че нямаме проблем да използваме различен тип стандартизирана ракета да изпратим хората до малката космическа станция, която ще отиде до Марс.

Светослав Александров: Смятате ли, че е нужна тежкотоварна ракета?

Бас Лансдорп: Тежкотоварната ракета е необходима за екипировката, за компонентите на космическата станция, но не и за хората.

Светослав Александров: И като си говорим за надуваеми хабитати, говорили ли сте с Робърт Бигълоу? Смятате ли да ги обсъдите с него?

Бас Лансдорп: Ние не сме говорили с Бигълоу, но има други компании, които правят космически надуваеми компоненти, например Thin Red Line в Канада.

Светослав Александров: Така че той не е единственият?

Бас Лансдорп: Не, той не е единственият, правилно. Засега предполагаме, че ще е Thin Red Line, но се надяваме, че ще има и още с надуваеми компоненти. 

Светослав Александров: Отказахте ли се от плана за риалити шоу на Марс? 

Бас Лансдорп: Ние никога не сме имали план за риалити шоу на Марс, само журналистите имаха тоя план, но ние искаме да има материал, ние искаме да разкажем историята точно както Нийл Армстронг бе заснет докато той стъпваше надолу по стълбата и затова искаме да направим материал, защото там е стойността. Трябва да разкажем на света за марсианските изследвания, ето защо го правим.

Светослав Александров: О да, и имам един последен въпрос. Обичам да играя компютърни игри, особено онлайн игри. Ще мога ли да играя World of Warcraft там?

Бас Лансдорп: Ха, ха, о да, но разбира се, не в реално време.

Светослав Александров: О, но това ще е проблем за онлайн играта.

Бас Лансдорп: Не, онлайн ще можете да играете само с вашите приятели за Марс.

Светослав Александров: Да де, но ще е само малък екипаж на Марс. Ще е скучно.

Бас Лансдорп: Да, ще трябва да почакате. С World of Warcraft ще трябва да чакате, докато дойдат повече хора.

Светослав Александров: Окей, благодаря ви. 

 

И накрая, още някои интересни моменти от сесията с въпроси и отговори след лекцията:

1. Лансдорп се е виждал с Илон Мъск, но не е успял да разговаря с него.  

2. Адриана Маре смята, че може да сме замързили Марс с микроорганизми, тъй като предишните мисии "Вайкинг" не са били така щателно стерилизирани като съвременните.

3. Лансдорп не смята, че тераформирането на Марс е реалистично към настоящия момент, това ще е хиляда пъти по-голямо начинание.

4. Лансдорп очаква първото кацане да е на северното полукълбо на Марс. 

5. Адриана Маре казва, че не знаем как биха изглеждали извънземните, единственото, което имаме за сравнение, е нашата Земя.

6. Лансдорп подчерта, че предпочита да няма тесни връзки с правителствата, иска да подбере най-добрите хора от цял свят.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2136-2018-bas-lansdorp-bulgaria

[Last roman]

честно казано - целият проект си е прах в очите, макар че те бяха първите, които набраха значителни финанси чрез crowdfunding /вкл. и моя милост се включи с едни 15 еврака/.

Мечтата, която продадоха на изгладнялото за космически приключения човечество си я биваше, но понастоящем реализацията й е на ниво 'идеен проект' или по-точно - кръчмарски приказки.

Още повече че до 2031 г. на Марс със сигурност ще са стъпили я мъсковците, я китаягите. Демек проектът на практика ще е безсмислен.

Редактирано Март 24, 2018 от Last roman

[Joro-01]

Преди 14 часа, Last roman said:

честно казано - целият проект си е прах в очите, макар че те бяха първите, които набраха значителни финанси чрез crowdfunding /вкл. и моя милост се включи с едни 15 еврака/.

Поне за тези 15 еврака на времето, можеш ли сега да присъстваш безплатно на прзентацията?

Тя все пак е някаква отчетност за работата по проекта, а оня ти дължи отчет.

[Joro-01]

За малко да го объркам тоя с плоскоземец в началото.

Както и да е, плоскоземецът Майк Хюз е свършил повече зрелищна и експертна работа от него, аз май юе чакам той да дойде.

[Last roman]

1 hour ago, Joro-01 said:

Поне за тези 15 еврака на времето, можеш ли сега да присъстваш безплатно на прзентацията?

Тя все пак е някаква отчетност за работата по проекта, а оня ти дължи отчет.

е, ти пък - хората ако почнат да пускат всеки спонсор на аванта /щото целта на тези презентации е допълнително набиране на средства/ и до тропосферата няма да стигнат

 

[Frujin Assen]

Докато на Марс не намерят "нещосиидиум", който е 5 пъти по мощен от ядрената сила няма да има никакъв смисъл там да се основава колония. 

[laplandetza]

Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Докато на Марс не намерят "нещосиидиум", който е 5 пъти по мощен от ядрената сила няма да има никакъв смисъл там да се основава колония. 

А защо колония......, няма да пребивават дълго хора там, имам в предвид Хора

Заселването , достигането , постоянното интелигентно присъствие на Марс отваря нова Игра , която силно се надявам да излезе извън човешки, Земен контрол.

[Frujin Assen]

Преди 4 часа, laplandetza said:

А защо колония......, няма да пребивават дълго хора там, имам в предвид Хора

Заселването , достигането , постоянното интелигентно присъствие на Марс отваря нова Игра , която силно се надявам да излезе извън човешки, Земен контрол.

Нищо не разбрах от това което си написал...

[Amazonski]

Цялата работа изглежда странна. Освен абсурдните финнансови параметри, не мога да си представя как с 15 изстрелвания на FH, ще се стартира самоподържаща се колония, пък била тя и само от 4 човека. Тези 15 изстрелвания ще закарат на Марс 250 тона оборудване и материали при абсолютно идеални условия. За сравнение МКС тежи 400 тона...

Вярно че ехнологите много са се развили откакто е проектирана МКС, но в тези 250 тона ще влизат хиляда неща. Жилищни модули, тежко оборудване за рециклиране на кислород, голямо количество вода, тежък транспортьор, сондажно и изкопно оборудване, храна, скафандри, почва(минерали)...списъка е безкраен.  

Ако бяха написали примерно 50-60 изстрелвания и около 1000 тона на Марс, тогава бих казал, че е по-скоро възможно при изключително внимателно планиране и перфектен инженеринг. И при предварително проучена площадка с лесен достъп до вода в чисто състояние(лед). И при гарантирано минимум едно изтрелване на материали(хората отделно) към Марс месечно, за неограничен период от време. 

[SAlexandrov]

Mars One претърпя фалит!

На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на събитието през март 2018-та година. Photo credit : Svetoslav Alexandrov

10 февруари 2019 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Частната инициатива Mars One претърпя банкрут. Новината бе съобщена от участници в мрежата Редит, които от своя страна се позоваха на регистрите на градския съд Базел.

"Чрез решение от 15-ти януари 2019 година, Градският съд на Базел декларира компанията за фалирала ефективно от 15 януари 2019 г. 3:37 pm. Компанията се счита за разтрогната", се съобщава в съобщението. 

Напомням на читателите, че на 23-ти март 2018-та година, Бас Лансдорп, основателят на компанията, пристигна в България и изнесе публична лекция. След лекцията успях да взема интервю от него (цялото интервю можете да прочетете на този линк). Идеята на Mars One бе за еднопосочни мисии до Марс с цел ефективно заселване на планетата. Инициативата набираше кандидат-астронавти. В реалността обаче тя никога не предложи ефективен план за осъществяването на целите си. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2591-2019-mars-one-bankruptcy

[Frujin Assen]

Преди 9 часа, SAlexandrov said:

Mars One претърпя фалит!

На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на събитието през март 2018-та година. Photo credit : Svetoslav Alexandrov

10 февруари 2019 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Частната инициатива Mars One претърпя банкрут. Новината бе съобщена от участници в мрежата Редит, които от своя страна се позоваха на регистрите на градския съд Базел.

"Чрез решение от 15-ти януари 2019 година, Градският съд на Базел декларира компанията за фалирала ефективно от 15 януари 2019 г. 3:37 pm. Компанията се счита за разтрогната", се съобщава в съобщението. 

Напомням на читателите, че на 23-ти март 2018-та година, Бас Лансдорп, основателят на компанията, пристигна в България и изнесе публична лекция. След лекцията успях да взема интервю от него (цялото интервю можете да прочетете на този линк). Идеята на Mars One бе за еднопосочни мисии до Марс с цел ефективно заселване на планетата. Инициативата набираше кандидат-астронавти. В реалността обаче тя никога не предложи ефективен план за осъществяването на целите си. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2591-2019-mars-one-bankruptcy

Поздрав от Бас Лансдорп за всички участващи в проекта!

Човека взе парите, каза чакай малко дръжте му петите...

Редактирано 11, 2019 от Frujin Assen