Несъществуването на Бога или невъзможното доказване на несъществуването

[ramus]

Що се отнася до самата тема - още от началото в нея е заложено ограничение - не точно до казуса представен в заглавието, а в "начина и техниката с която се 'доказвало'". По този начин, за автора на темата е най-любопитно чисто логическия й аспект, като тук въпроса за "бог" е само частен случай и съвсем отвъд фокуса му.

В съжденията по въпроса за БОГ няма как да не участват психичните аспекти на казуса за БОГ, при положение че понятието БОГ е най-широката и повторяема колективна проекция. Именно - на основата на колективното несъзнателно.

Въпроса за БОГ не опира въобще до математиката и казусите на логиката. Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт. Тя се ползва за двете, но в качеството си на вече елемент от ежедневието и битието... В този смисъл хем я има, хем я няма.

В психичните процеси това са сложни въпроси и разглеждането им чрез дуален изключващ принцип, са несъответствени и довеждат само до обърквания като всичко що е изписано и непрекъснато се репликира от някого, за нещо си негово.

ЧУВСТВАТА, красотата, усещанията... хем ги има, хем ги няма. Така са всички психични отражения - те са хем проявления, хем и символични обобщения и етикети за "психичната вселена", която в нея е напълно невъзможно да се "подбере" - дали тя е обективна или субективна... Защото е "отвъд" двете... И все пак - именно в нея е основата на казуса и на БОГ - че е плод на отражението на съзнанието и че то само в него има значение.

В този смисъл - ползването на математика и/или логика, както и философски размислителни упражнения, нямат никаква връзка със същността на казуса, а само с различни негови вторични значения и конкретни аспекти, спрямо една или друга условност.

Дали, кое, как и защо - се появява в отражението и после - в колективното отражение - вече е сложен казус, в който е нужно да се вземат предвид огромен брой частни разглеждания и много психологична информация. И всичко това да се "смели" и осмисли, докато се стигне до възможност за "синтез". Това е далеч нахвърлящо заложеното в тази тема.

 

Преди 12 часа, Втори след княза said:

но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог".

не само "днес".  Същността на РАЦИУМА поставя на друга плоскост на възприятие и отражение, мислене и разглеждане на света, без никаква необходимост от "бог".

Същността на рационалното отношение не е само "към света и живота", а също е наличен и аспект, който се нарича и "КЪМ СЕБЕ СИ". Рационално - и към себе си - а това се пропуска с лекота, защото в днешно време, "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ" все още е само наполовина, тя е с две лица, които са в конфликт помежду си. И това е естествено, защото РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ се опира на концепт, който обобщава множество висши когнитивни процеси, наричани общо РАЗУМ. А всичко това е твърде "младо" като образуване, в сравнение с хилядолетното друго "наследство". В този смисъл налице е едно елементарно раздвоение у всеки човек - уж иначе е с идеята че е "рационален", но неговото "социално опорно начало" продължава да се оформя чрез колективното несъзнателно и по механизмите на първичните сугестии, наречени "възпитание". А така се задава опорна система, в която нищо не е 'рационално', и през всичките епохи и вече отминали времена - никога не е било рационално. И е нямало смисъл да е било...

Твърде много хора пропускат това , защото е в самите тях. Това е въпрос до 'етапност' в развитието. Имало е хилядолетия в огромни и сложни натрупвания, при които самата идея за "рациум" е била стъпквана с насилие и кръв. От друга, обаче, в днешно време, твърде удобно Ирациума се прикрива, като водещо и основополагащо целият скелет на личността... И така - скелетае от атавизми, а "кожата" - като опаковка скриваща нещо съвсем друго "отдолу"...

Редактирано 6, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък.

В човешката психика и по-конкретно в нейните несъзнавани "части".

Няма известно научно съобщение някой да е открил чрез изследване с микроскоп или с други средства архетипи в мозъка.

[caress…]

Преди 2 часа, ramus said:

Никъде Юнг не поставя сред основните си 5 архетипи понятието БОГ. Както и въпроса каква е дисекцията, как се появяват, кои са основните процеси, явления и механизми в образуването, после и проявлението им... Юнг създава концепцията почти "наготово" и всички след него наговото си е ползват. За никого от ползващите не става ясно КАК ТОЧНО СА ИЗВЕДЕНИ, още повече че К.Г. е бил доста странна личност,  което често за същото се нарича народно "малко луд"...

Никъде Юнг не се занимава с въпроса за "морала", а изведен в горното е направо аматьорски и е лишено от каквато и да е сериозна обосновка, да не говорим за "синтез".

Освен това Юнг е нямал представа от съвременните изследвания и научни натрупвания, които са налице в сегашно време, макар това въобще да не касае това че въпросния КАРЛ си е просто употребен в горните думички... с цел да се напише нещо си и то да има някаква стойност да подпре убежденията на някого си.

Стойност за някого си, след като той привижда нещо си, може да е налице, но извън  щенията и потребностите на "инженера" на горното, няма никаква връзка със същността на казусите.

Spoiler

Юнг "Архетиповете и колективното несъзнавано": "Говоря «бог», мы высказываем некий образ….В основе этих образов лежат архетипы." 

Юнг: "…архетипов столько, сколько есть оттенков психического переживания и сколько есть типичных жизненных ситуаций".

Юнг "Психология и алхимия":
 "В религиозной сфере общеизвестно, что мы не можем понять какую-либо вещь до тех пор, пока не переживем ее внутри себя, потому что внутренний опыт устанавливает связь между психе и внешним образом или убеждением как отношение или соответствие подобные отношениям между sponsus и sponsa*. Соответственно этому, когда я говорю, что Бог есть архетип, то подразумеваю, что этот "тип" в психе. Слово "тип", как известно, происходит от !!!!; -"ударять" или "запечатлевать", таким образом, архетип предполагает субъекта воздействия. Психология как наука о душе должна посвятить себя этому предмету и остерегаться переступать свои пределы метафизическими утверждениями или другими исповеданиями веры. Начни она утверждать Бога даже как гипотетическое начало, она неминуемо потребует возможности доказательства Бога, превосходя этим свою компетенцию. Наука может быть только наукой ; не существует "научных" исповеданий веры и подобных этому contradictiones In adiecto**. Мы ничего не знаем о происхождении архетипа как и о происхождении психе. В компетенцию психологии как эмпирической науки входит лишь установление того, возможно ли этот отпечаток определить как "Богообраз". Ничего положительного или отрицательного о возможном существовании Бога при этом не высказывается, равно как и архетип "героя" не утверждает его действительного существования."

Комичното е колко самозабвено Рамус се носи в сънищата на РАЗУМА си, приемайки клатещата се илюзия на собственото убеждение за реалистично положение на нещата. При което не желае да обръща внимание на собствената недостатъчна запознатост и оскъдна информираност.

Убежденията на Рамус обаче са само мислени мехури. Тяхната главна роля е да намаляват тревожността (неврозата) и да го убеждават в онази реалност, която мехурчетата рисуват. Изплува убеждението и съзнанието веднага се потапя във виртуалния свят, свято вярващо в неговата убедителна реалност. Получава се така, че същността на проблема не е нито в чувствата, нито в РАЗУМА, а изключително в преживяванията на Рамус за тях. Но колкото и да се говори за безполезността на безпокойството, РАЗУМЪТ от такива благи, психотерапевтични съвети не става по-медитативен, защото убежденията продължават да убеждават, а организмът през целия си живот гони призрачни хоризонти в опитите си да се самообясни, да се самоизгради, да се самодокаже…

Убежденията, били и разумни, обаче са си все същите ментални проекции. Разликата между тях и мисловния поток е в това, че именно тези мисли, без каквото и да било съмнение, послушно се приемат за истина, сякаш са основата на самия живот…

Полезно е да умееш да се съмняваш в собствените убеждения. Искрено. Ние не знаем с точност какво е психика, нито съзнание. Никой не знае. Полезно е човек да разбира и приема този факт, а не да изгражда от себе си един уморен от света и хората "многознайко".

Психолоанализата се занимава с “лова” именно на такива изкривяващи чистото възприятие илюзии, както и с проверката на всичките ни психични бъгове за реалистичност.

Редактирано 6, 2018 от caress…

[caress…]

Преди 14 часа, Втори след княза said:

но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог". Нима за регулирането на правните отношения някъде в кодексите пише Бог? ... е, може в някои мюсюлмански страни...

Това, че архетипът "Бог" не участва "буквалистки", дали обаче означава, че на психично ниво не оказва никакво влияние (над изграждането на социалните системи)?…Все пак всичко това се гради от хора за хора. "Човек е мяра за всички неща". Или както Хилман пише в "Митът на анализата":

Цитирай

…архетипният императив изисква от мен да поема отговорност (в морален, прагматичен, этичен и всякакъв друг смисъл) за това, по какъв начин използвам въображението си (дори негови отделни образи) както във външната, така и във вътрешната си реалност. 

В каква степен хората сме действително "отговорни", неминуемо се отразява качествено и количествено на състоянието на отделните социални системи.

[caress…]

Преди 2 часа, ramus said:

ЧУВСТВАТА, красотата, усещанията... хем ги има, хем ги няма.

Дори и РАЗУМЪТ е често неуловим - хем го има, хем го няма…

[ramus]

Преди 1 час, caress… said:

Дори и РАЗУМЪТ е често неуловим - хем го има, хем го няма…

Леко, спокойно... защитата и нужните атаки пак се изсилиха в ония русла, посоки и изкази, в които си бяха преди 4 години. Иначе се писа че... "рамус май пишел и смислени неща, но се искало и друга нагласа в четящите (цитирам по смисъл, от друг форум), друго отношение, друго състояние". С идеята че ти сякаш си ги открила. но... се оказа леко лицемерно. И всичко пак си стана, каквото си беше, думите пак се заповтаряха... Щото Изричащата ги е отново в поредната си вътрешна въртележка, от която може би никога не е излизала.  

Задължителните забежки по чувствата и емоциите и значението им за вселената, човека, природата, океаните, въздуха, водата, слънцето, атомите... - пак са задължително налице. Самоотвежената защита , със задължителното ритуално кълване и упражняване на реторика... Всичко си е едно безкрайно повторение и уверенията как всичко се е променило се оказаха обикновени голи думи, скрити зад някакви лични намерения... 

Всичко има своите основания, всичко има своят си контекст (включително - същото се съотнася и за ЮНГ). Личните движения вероятно се наричат "развитие", пък и има и значение "кой " - ги нарича...

Преди да се чете и позовава се иска и все пак нещичко да се разбира. Ти да не би да видя че в основните психични 5 архетипа в неговата система, той е внесъл и думичката "бог"? А в собственото написано - същата думичка била "единствена", уникална и универсална по значение и сякаш "вечна"... Да му се не види тоя Карл - как и защо в този случай той не я поставил като единствена и основна сред всички човешки архепити... Без да споменавам въобще че горните думи. Надцакването  и замерянето чрез цитати, си е просто друга форма на конфронтации от съвсем маймунски характер.

Отгоре на всичко - цитатите, които си намерила да се 'подпреш' всъщност дори не си ги зачела внимателно - просто с гугъл, квото се намери така, общо. Ако поне се беше замислила нямаше да ги вадиш за патерица... Без да допълвам за 'морала' и единственото основание да го имало било "бог" и че без морал нямало да има социално битие...

Лема - ама дори не е с дилема, а си е ли(ри)чна митологема.

Хубаво е иначе човек да учи... особено и с помощ от интернет, но не е достатъчно. И да рисуваш рамус по един или друг форум - сигурно носи нещо на Рисуващата. Със сигурност обаче - не и разум. Вероятно нещо нейно си... Чудесно!!! - да живеят ползите...

Редактирано 6, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 21 часа, ramus said:

Що се отнася до самата тема - още от началото в нея е заложено ограничение - не точно до казуса представен в заглавието, а в "начина и техниката с която се 'доказвало'". По този начин, за автора на темата е най-любопитно чисто логическия й аспект, като тук въпроса за "бог" е само частен случай и съвсем отвъд фокуса му.

В съжденията по въпроса за БОГ няма как да не участват психичните аспекти на казуса за БОГ, при положение че понятието БОГ е най-широката и повторяема колективна проекция. Именно - на основата на колективното несъзнателно.

Въпроса за БОГ не опира въобще до математиката и казусите на логиката. Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт. Тя се ползва за двете, но в качеството си на вече елемент от ежедневието и битието... В този смисъл хем я има, хем я няма....

Точно така. Смисълът на темата е, че не може да се докаже несъществуването на каквото и да било, в частност на Бога. 

Впоследствие бе споменато, че независимо от несъществуването на Бога, съществува вяра в Бога и това никой не отрича, т.е. психическите или информационни процеси и конструкти на мозъка са факт, но не са доказателство за съществуване на обект. (Пегас и т.н.)

Отричането на математиката и логиката като средство за познание в която и да е област я отдалечава от науката и по същество я прави изкуство, разказ, митология. Това не е трагично, напротив, но още не е точна наука.

Доколкото разбирам, по темата, не отричате, че не може да се докаже несъществуването на Бога, а само твърдите, че той съществува като психически конструкт у човека. Нали така?

Лично аз съм на същото мнение. 

[ramus]

Преди 53 минути, Втори след княза said:

а само твърдите, че той съществува като психически

не, ще повторя с други думи:

Когато става въпрос за разглеждане на психичната сфера, като специфичен реал (вселена), спрямо нея е невъзможно да се ползва логика, основана на дуален изключващ тип ( или/или) - най-елементарната, между другото. Невъзможност се получава поради неадекватност. Поради същото в психичната сфера не върви ползването на математика... нито философия...

Това не пречи всеки, който с каквото си е свикнал да се опитва да си "чупи" негови си аналогии, но това не е разглеждане по същество, не е навлизане в дълбочина.

Сега - защо пиша всичко това - защото каквото и да е разглеждане, което и да е сравняване, които и конструкти да се въвеждат, отхвърлят, съждават, извеждат... каквото и да се прави - мисленето е само производно на възприетието и отражението при всеки човешки субект. В този смисъл - всичко в битието на човека се определя в неговата психична сфера. Вкл. и казусите които се въвеждат в тази тема. А проблемът на психичната сфера е - че е непозната за 'ползващите я'. А без нейното познаване... без да се взима под внимание нейните специфични особености, за изменение и изкривяване на възприятието и отражение при определени стимули, включително и такива генерирани в самата нея - всяко извеждане му липсва "корена", липсва му ядрото и същината се губи. Няма как да се реализира синтез, когато фрагментите са подбрани и им липсва най-определящата им компонента...

Именно заради това ползването на дуалности от типа "съществува или несъществува", има или няма... са само упражнителни и са адекватни за опростени схематични представни постулати и конструкти от "частни случаи". Няма как това да доведе до каквато и да е практическа полза - защото нищо в практическия живот не е опростено и схематично... и статично...

Въпроса за БОГ, в същината си, не е философски въпрос, нито е логичен. Той е част от етапното съзряване в прехода между ХОМО, по пътя му към САПИЕНС. Той е част от биг-пикчъра на развитието и има характерен вектор, който е възможно да се проследи. Но в човешката история, по-голямата част от събитията и динамиката, е основана на наследството и влиянието на ХОМО, в човека. Така е и досега.

Или - съвсем опростено и в конкретиката на зададения въпрос - конструкта "бог" е колективна психична проекция, породена и съставена от психични особености в отделната личност, при специфични особености в нейната структура и динамика спрямо начина по който й е необходимо да конструира и реализира "битие". От отделната личност, повторено и резониращо - се превръща в колективно, и оттам преминава в колективното несъзнавано и преминава в готов схематичен вид по каналите на несъзнателната обработка, репликирайки се чрез репликация през всеки нов колективен член.

Трудно е да се борави с "има ли го или го няма" при положение че за всеки, който е основал идентичността си на готовата схема, около конструкта "Бог", съставена и поднесена в готов конструиран внимателно вид - за него, в него се поражда изживяване, че "бог го има"... За такъв, при който е основан на друг тип идеологична конструкция - ще е онова, на което той е основан. И пак за него - го има, но извън същото - го няма. Кое е "отвън", кое е "отвътре" - всичко това е твърде условно, и същото важи и спрямо 'има' и 'няма'. Въпроса за "ВЯРА" също не се разглежда в пълнота и дълбочина... тук разглеждащите и ползващите го, нямат дори основи в неготово разбиране, а е от огромна важност и значение за всяко битие... Без изключение!!!

Няма математика в това, защото липсва количественост и задаване на "еталон". Правени са опити да се математизира психологията... и - провал, поне досега. Просто това не е "начина", според мен. Има други начини и без математика, но пак подреденост, систематизация... и най-вече - усвояване на уменията за боравене с относителности и условности, вероятности и възможности, неопределености... Всичко това неимоверно усложнява отражението, да не говорим - за неговата житейска приложимост... Но е възможно.

Изключително трудно е да се формира, възпита и задълбочи специфична форма на отражение, при която основните й параметри са насочени към субектните вътрешни процеси. За целта е нужно да са вече създадени и "узрели" за работа специфични вътрешни групи невронни схеми като предварително условие. Това се среща изключително рядко... но се среща. За вас това вероятно не е от значение, но вие самият имате специфична склонност, да реализирате самонаблюдение и специфичен интерес към собствените си "движения"... Все още този 'интерес' е неорганизиран и все още остатъците и инерциите на 'наследствата' са силен фактор, но са налице някои характерни особености... Вие единствен сте си направили свои собствени теми, сред които извеждате голяма част от това, което е вашето "отвътре"... В тях вие сте с идея че пишете едно... но всъщност извеждате и много друго, което за вас е "невидимо"...

Няма как да се получи какъвто и да е практицизъм, докато се ползват неадекватни инструменти, спрямо онова, което те се 'ползват'. Не е възможно с мотика и търмък да се направи прецизна операция на очите, примерно... както и обратното - да се копаят и околтучват домати, с лазер и скалпел.  Умението на Ползващия инструментите, включва и адекватен подбор, разбира се - и достатъчна "наличност", плюс много практика във владеенето и боравенето с тях... Много знания, много опит... който се трупа и наслагва в комплексни процеси.

Редактирано 7, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 19 минути, ramus said:

Когато става въпрос за разглеждане на психичната сфера, като специфичен реал (вселена), спрямо нея е невъзможно да се ползва логика, основана на дуален изключващ тип ( или/или) - най-елементарната, между другото. Невъзможност се получава поради неадекватност. Поради същото в психичната сфера не върви ползването на математика... нито философия...

Все пак, психологията, пък и историята, макар и създадена отдавна, не се развиват като точни науки. Надявам се това да е етап на натрупване на феномени и търсене на връзки. Това, че алхимията векове наред е ползвала метафори и резултатите й са били нееднозначни, й е дало основата след един период да стане сравнително точна наука.

Архетиповете в психологията, се надявам, да не са вечен инструмент, а удобна метафора, която ще бъде заменена от научен термин и заедно с други термини ще създадат непротиворечив език за поне малко по- точна наука.

Мисля, че отказа  от методи и  достижения на математика, философия, пък и коя да е наука, за да можем да разберем психиката е непрактично. Сектантството в психологията, мисля, че е погрешно. Това да се съберат една група единомишленици, с техен си език и обяснения е по- близо до алхимията. Не, че нещо... но химията е по- точна.  

Все пак, връщам се в началото на темата. Доказване несъществуването на архетипове е невъзможно.  

[ramus]

непрактично е да се доказва НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ и НЕСЪЩЕСТВУВАЩ. Дали архетипове или "големия зелен каменояд", или пък - чорапеното чудовище... без разлика.

Това е само за упражнения, но без приложно значение. Дори и за упражнения, само като преходни към по-сериозни занимания, като тяхна евентуална подготовка...

Наивно е да се постулира каквото и да е извеждане, а то да е основано на 'или-или'. Това са някак си "ученически първи стъпки в логиката и абстрактното мислене"... Но не и да се спре дотам. Дори при изчислителната техника това вече е минал етап и служат само за 'основни стъпки' към усложняването в посока на паралелности и едновременности.

Колкото до "точност в психонауките" -

Та вие самият нямате как да изведете 'защо точно е важно, онова, което ви е важно'? Защо това ви е интересно, защо това можете, защо това искате, стремите, защо така ви се "струва"... дали ви се струва, дали е така... дали математиката или е Математѝка - кое на кого "служи"... Каква точност, каква "наука", математика или логика??? 

Редактирано 7, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Архетиповете в психологията, се надявам, да не са вечен инструмент, а удобна метафора, която ще бъде заменена от научен термин и заедно с други термини ще създадат непротиворечив език за поне малко по- точна наука.

Ако бъде измислен по-добър термин, със сигурност ще бъде въведен в употреба. И да, архетип е работен термин, който има съотвествени съдържания, дефиниции, определения в науката Психология.

Преди 21 часа, ramus said:

Хубаво е иначе човек да учи... особено и с помощ от интернет, но не е достатъчно. И да рисуваш рамус по един или друг форум - сигурно носи нещо на Рисуващата. Със сигурност обаче - не и разум. Вероятно нещо нейно си... Чудесно!!! - да живеят ползите...

Все още очаквам с нетърпение житейската психология на Рамус, публикувана редовно, като "авторска", в течение на повече от 15 години в различни български форуми, със завидна настървеност, похвално постоянство и непреклонна убедителност на първооткривател, да намери най-сетне своето заслужено признание в научните среди. И името Рамус най-после да бъде поставено сред плеядата от имена като Фройд, Юнг,Вунд, Фром, Найсер и т.н.

За да може българската форумна публика най-после да си отдъхне. 

Редактирано 7, 2018 от caress…

[Втори след княза]

Преди 2 часа, ramus said:

непрактично е да се доказва НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ и НЕСЪЩЕСТВУВАЩ. Дали архетипове или "големия зелен каменояд", или пък - чорапеното чудовище... без разлика.

...

Колкото до "точност в психонауките" -

Та вие самият нямате как да изведете 'защо точно е важно, онова, което ви е важно'? Защо това ви е интересно, защо това можете, защо това искате, стремите, защо така ви се "струва"... дали ви се струва, дали е така... дали математиката или е Математѝка - кое на кого "служи"... Каква точност, каква "наука", математика или логика??? 

Отива при лекаря симулант. Лекарят трябва да установи, че оплакванията са несъществуващи. Тъй като това не може да се докаже, той установява съществуването на нормални показатели.
Не по- добре: Отива момче и казва, че е момиче. Лекарят не може да докаже несъществуването на женски полови органи,  остава със съмнение и пише "бах-мам-къв-си джендър"
Това по приложната стойност на доказването на несъществуването в науките в помощ на хората. За правото говорихме накратко и също толкова сериозно  по- горе.

Цялото това упражнение, отразено в заглавието е необходимо, за да не се смята някой за тъп, само защото не може да докаже несъществуването, а  и да не се опитва да го прави.

По отношение това, колко много НЕ зная за психологията, направо ви е бедна фантазията. От друга страна психологията се ползва от статистическите и математически методи при психодиагностиката и социално- психологическите изследвания. В психоанализата още не ги ползват, освен може би за оценка на излекувани/неизлекувани пациенти. Засега набират феномени, които ще осмислят по- късно.

[Incorrectus]

 

On 6.02.2018 г. at 12:02, ramus said:

Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт.

Много авторитетно мнение, няма що. Пък после се чуди, Рамусе, защо никой не те разбира. Защото пишеш глупости, затова. Понятието (концепт) "Бог" е едно от основните във философията. А логиката е основен инструмент за правилно мислене във философията. Психологията е дял на философията, а от нач. на XX век се еманципира, но без да скъсва връзката с философията.

Преди 3 часа, caress… said:

със завидна настървеност, похвално постоянство и непреклонна убедителност на първооткривател

То е защото за него се отнася казаното от Фройд в "Отвъд принципа на удоволствието": "...нарцисизмът не е перверзия, а либидното допълнение към егоизма на самосъхранителния нагон..."

[ramus]

Преди 10 часа, caress… said:

За да може българската форумна публика най-после да си отдъхне

... и да може да се публикуват "леми" - като горната ли? Относно "основния и универсалния архетип"... и то набедено от горкия Карл... Изглежда това също минава за "четене" - произволното смесване и позоваване на имена, дърлене и хапане по форуми на подходящи подбрани за целта кандидати, пред които да се поиграе "казачок" от готови набори игри и роли. Но пък - "леми"... ееееййййй - супер...

Колкото изреждането и съчиненията на диагнози на рамус - от всички възможни разновидности. Иначе точно от диагностицираните най-много получи диагнози рамус. Щото той е един прост форумен аматьор, но пък неговите диагностици, до един с много знания, цитиращи, умни и сладодумни... И страшно нахакани. Ама само по форумите - щото на форуми е разтягането и имитациите, и мимикрията - текат с лекота, особено ако са тренирани. Но във форумите лесно се запомня, щото остава написаното. И форумите помнят какво е написано. И скайпа помни, и чатовете "помнят"... най-много диагнози получих - именно от пълни аматьори точно в онова, в което иначе те го играят на много отворени...

Така и не се научих да понасям лицемерието и лъжата... Но не се и научих да ги разпознавам навреме - вече толкова години... А има си хора които това им е основата на живота... и са толкова добри актьори... Да живее ползата и всичкото в нейно име. И същите хора с лекота се научили да раздават диагнози, да раздават етикети... докато живеят "форумния си живот", чрез форумните си лица и маски, докато си компенсират "другия живот" - някъде извън форума. Щото да си артист... си е просто инстинкт, при това - защитен. И лесно може да мине за интелигентност - само да се изиграе подходящо.

Е, при мен мина. Беше добър опит и се вързах за някакво време, въпреки скептицизма. Ако това беше целта - аплодисменти и признание... И за още можеше, ако отвътре не беше избило отново. Игра, игра... ама все някога си избива отвътре. Щото там... отвътре - сигурно само Юнг знае какво е... Или тия, дето си леят думичките зад щитовете на едно или друго име - от тия, популярните, имената на един или друг колорит и апологет, сред една или друга поредна прочетена "наука"... Толкова по въпроса, който така или иначе вече е изчерпан и е вече минало... Минало, дето от време на време продължава да 'чука' по форумите и да си играе повторенията на безкрайната си игра...

Редактирано 7, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 8 часа, ramus said:

Е, при мен мина. Беше добър опит и се вързах за някакво време, въпреки скептицизма. Ако това беше целта - аплодисменти и признание... И за още можеше, ако отвътре не беше избило отново. Игра, игра... ама все някога си избива отвътре. Щото там... отвътре - сигурно само Юнг знае какво е... Или тия, дето си леят думичките зад щитовете на едно или друго име - от тия, популярните, имената на един или друг колорит и апологет, сред една или друга поредна прочетена "наука"... Толкова по въпроса, който така или иначе вече е изчерпан и е вече минало... Минало, дето от време на време продължава да 'чука' по форумите и да си играе повторенията на безкрайната си игра...

Всяка празнота между реалните си познания човек има склонност да запълва с проекциите си. Хората почти винаги са убедени, че познават истинския характер на "другите" и дори точно знаят какви са, за какво си мислят, какво ги мотивира. Нещо повече - често сме убедени, че някакъв си човек се явява носител на всички "лоши" качества, които не можем да различим в самите себе си. В очите ни тези хора са затънали в "грехове", които в никакъв случай не са нашите собствени.  

Разумният човек следва да бъде много внимателен да не проектира собствената си Сянка, тъй като психиката е препълнена с възможни за проектиране илюзии…

Представи си човек, който е толкова смел, че желае да изчисти психиката си от всичките й проекции, и веднага ще видиш човек, осъзнаващ каква гъста и дълга сянка се точи след него… Такъв човек неминуемо ще се сблъска с нови проблеми и конфликти. Той ще се превърне, преди всичко, в сериозен проблем за самия себе си, тъй като повече няма да бъде в състояние лицемерно да твърди, че "другите хора" постъпват така и така, че те са неправите, нито ще може да се "разочарова" от тях, защото е заживял в дома на самосъсредоточението. Такъв човек е осъзнал не само на думи, че всичко несправедливо и пошло, което се случва в света, се случва в него самия, че това е неговата собствена Сянка. Такъв "измислен" човек ще е намерил практично решение в себе си за огромната част от социалните проблеми, така характерни за нашето време. Ще знае, че причината за тези проблеми са отровените от взаимни проекции отношения. Но кой може да различи собствените си проекции, ако не е в състояние да види в себе си онази тъмнина, която сам подсъзнателно проектира?

Развитието на съвременната психология значително подпомогна разбирането за множество процеси в самите нас. Боговете, изначално живели със своята свръхчовешка сила и красота по върховете на планините, в пещерите и в океаните, на по-късен етап се слели в идеята за един-единствен Бог, а не толкова отдавна Бог стана Човек. Днес боговете живеят в психиката на обикновения човек, но продължават да са все така могъщи и да предизвикват предишния трепет, независимо от новите си "дрешки" - т.нар. "психични функции". Хората си мислят, че държат управлението на психиката си в собствените си ръце, дори създават за нея наука. На практика обаче, психиката е тази, която създава психическия субект и дори самата възможност за съществуване на осъзнатост. Психиката дотолкова е отвъд осъзнатостта, че последната може да бъде сравнена с малък, тесен остров насред океана. За това не е чак толкова важно съществуват или не съществуват Богове, както и съответните доказателства за тяхното (не)съществуване. Защото ако еволюционния процес на "детрониране" на Боговете или на изчистване на проекциите продължи, то и божественото, и демоничното ще се завърнат естествено точно там, където винаги са били - вътре в самия човек, съвсем не подозиращ за тези процеси…

[ramus]

1 hour ago, caress… said:

Развитието на съвременната психология значително подпомогна разбирането за множество процеси в самите нас.

кои са тия "нас"? - дето "разбирате множеството процеси..."? Или изискването е публиката и лектора да се инициират, чрез ползването на подобни реторичните трикчета. Защо е толкова предпочитана тази изтъркана клишираност, взета като готови модели на лектор пред публика, с баналносите които се ръсят, като за партийно събрание или неделно училище. Чудесни са художествените похвати, но написаното е твърде плитко. Съвсем плитко. Щото сериозното познание и познавача не се познава по ползването на поетични метафори, а по информационната и познавателна стойност. А тук - такава липсва. Какво имам предвид - взимам напосоки, за пример:

1 hour ago, caress… said:

Днес боговете живеят в психиката на обикновения човек, но продължават да са все така могъщи и да предизвикват предишния трепет, независимо от новите си "дрешки" - т.нар. "психични функции".

"основни психични функции"

1. Усещане
2. Емоция/чувстване
3. Желание/импулс
4. Въображение
5. Мислене
6. Интуиция
7. Воля - централна сила на психиката
8. Аз/Его - центърът на съзнанието..."

==================

Така, сега заместваме в горното изречение, "при дрешките" - и се получава пълна информационна и смислова боза, доста ферментирала зад художествените и поетични похвати... Полетът на фантазията, дар-словото... но имитацията е че се говори нещо смислено... както и благите напъствия, съвети... :

1 hour ago, caress… said:

Разумният човек следва да бъде много внимателен да не проектира собствената си Сянка, тъй като психиката е препълнена с възможни за проектиране илюзии…

Иначе е чудесно, когато се играе на обръщения към публиката и се имитират баналности от общо естество. Чудесно е, когато просто се чете, запомня и комбинира, за да се ползва за личния театър пред огледалото, в който се разиграва сценката на говорителя и публиката... Но същината си остава точно толкова далеч... колкото е и преди имитацията и играта.

Редактирано 8, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 20 часа, Втори след княза said:

Цялото това упражнение, отразено в заглавието е необходимо, за да не се смята някой за тъп, само защото не може да докаже несъществуването, а  и да не се опитва да го прави.

Е, то опитите не създават проблемите. Те идват от "Опитващия". А и човек все пак трупа опит най-вече от "грешки". Но дори и - като упражнение...

 

Преди 20 часа, Втори след княза said:

От друга страна психологията се ползва от статистическите и математически методи при психодиагностиката и социално- психологическите изследвания

То всички ползват едни или други методи и похвати. Както се вижда - и в науките се ползват едни други, и по форумите тече "ползването"  - на едни или други похвати, с лични цели. В края на краищата целите... Математиката е само инструмент на статистиката. Чрез статистиката се представят резултати, но тяхната интерпретация и възможностите за синтез - вече не е по силите на самата статистика, нито на математиката. Те са само инструменти.

А иначе - едно чувство, плюс още едно чувство не правят "две чувства". Няма как.

Нито чувството се дели на "малки чувства" чрез дроби. няма как.

Фантазията - не виждам как може да се представи чрез цели... или прости числа, нито да се изведе в уравнения. Извеждат се все пак зависимости, но техния комплексен характер е проблема.

Има положения, в които едни инструменти са невалидни и неадекватни спрямо тяхното задълбочаване. Вече написах по това - статистика и математика... не са инструментите за подпомагане при вникване и структуриране на психичните знания и техните натрупвания. Поне аз самият не виждам как, но и не че съм великия познавач и говорител на 'психичното', нито на математиката или статистиката.  В тия посоки аз съм обикновен и прост емпирик и практик, като също ползвам всичко от гореизброеното. И съответно - къде се греши, къде се отсява...

Редактирано 8, 2018 от ramus

[Шпага]

On ‎6‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 12:02, ramus said:

Що се отнася до самата тема - още от началото в нея е заложено ограничение - не точно до казуса представен в заглавието, а в "начина и техниката с която се 'доказвало'". По този начин, за автора на темата е най-любопитно чисто логическия й аспект, като тук въпроса за "бог" е само частен случай и съвсем отвъд фокуса му.

В съжденията по въпроса за БОГ няма как да не участват психичните аспекти на казуса за БОГ, при положение че понятието БОГ е най-широката и повторяема колективна проекция. Именно - на основата на колективното несъзнателно.

Въпроса за БОГ не опира въобще до математиката и казусите на логиката. Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт. Тя се ползва за двете, но в качеството си на вече елемент от ежедневието и битието... В този смисъл хем я има, хем я няма.

В психичните процеси това са сложни въпроси и разглеждането им чрез дуален изключващ принцип, са несъответствени и довеждат само до обърквания като всичко що е изписано и непрекъснато се репликира от някого, за нещо си негово.

ЧУВСТВАТА, красотата, усещанията... хем ги има, хем ги няма. Така са всички психични отражения - те са хем проявления, хем и символични обобщения и етикети за "психичната вселена", която в нея е напълно невъзможно да се "подбере" - дали тя е обективна или субективна... Защото е "отвъд" двете... И все пак - именно в нея е основата на казуса и на БОГ - че е плод на отражението на съзнанието и че то само в него има значение.

В този смисъл - ползването на математика и/или логика, както и философски размислителни упражнения, нямат никаква връзка със същността на казуса, а само с различни негови вторични значения и конкретни аспекти, спрямо една или друга условност.

Дали, кое, как и защо - се появява в отражението и после - в колективното отражение - вече е сложен казус, в който е нужно да се вземат предвид огромен брой частни разглеждания и много психологична информация. И всичко това да се "смели" и осмисли, докато се стигне до възможност за "синтез". Това е далеч нахвърлящо заложеното в тази тема.

 

не само "днес".  Същността на РАЦИУМА поставя на друга плоскост на възприятие и отражение, мислене и разглеждане на света, без никаква необходимост от "бог".

Същността на рационалното отношение не е само "към света и живота", а също е наличен и аспект, който се нарича и "КЪМ СЕБЕ СИ". Рационално - и към себе си - а това се пропуска с лекота, защото в днешно време, "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ" все още е само наполовина, тя е с две лица, които са в конфликт помежду си. И това е естествено, защото РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ се опира на концепт, който обобщава множество висши когнитивни процеси, наричани общо РАЗУМ. А всичко това е твърде "младо" като образуване, в сравнение с хилядолетното друго "наследство". В този смисъл налице е едно елементарно раздвоение у всеки човек - уж иначе е с идеята че е "рационален", но неговото "социално опорно начало" продължава да се оформя чрез колективното несъзнателно и по механизмите на първичните сугестии, наречени "възпитание". А така се задава опорна система, в която нищо не е 'рационално', и през всичките епохи и вече отминали времена - никога не е било рационално. И е нямало смисъл да е било...

Твърде много хора пропускат това , защото е в самите тях. Това е въпрос до 'етапност' в развитието. Имало е хилядолетия в огромни и сложни натрупвания, при които самата идея за "рациум" е била стъпквана с насилие и кръв. От друга, обаче, в днешно време, твърде удобно Ирациума се прикрива, като водещо и основополагащо целият скелет на личността... И така - скелетае от атавизми, а "кожата" - като опаковка скриваща нещо съвсем друго "отдолу"...

Добавил си към постинга си, типично в твоя стил, разни назидателни псевдо мъдрости. Липсва ти чувство за мярка - напълно ти лисва

[ramus]

Преди 12 минути, Шпага said:

Добавил си към постинга си, типично в твоя стил, разни назидателни псевдо мъдрости. Липсва ти чувство за мярка - напълно ти лисва

И... да липсва - какво? А кое точно е "мярката" - у кого е, как е...

Използвах малък и избледнен шрифт, поради съображения... Изглежда че те са пренебрегнати, а после се оказва че Пишещият е този, който "му липсвали мерки". И то не какво да е - ЧУВСТВОТО за мярка му липсва... А то не е "чувство", да не говорим за "мярка"... Но - и да липсват, какво? -  ще влезна в ада, примерно.

Като гледам колко много други неща 'липсват', едновременно с това се маскират като "наличности", даже "излишества"... Сигурно рамус е основният представител на "липсите на чувства и мерки" в темите и форума.  Е, добре, нека да е.

Редактирано 8, 2018 от ramus

[Шпага]

On ‎6‎.‎2‎.‎2018‎ г. at 16:26, ramus said:

Иначе се писа че... "рамус май пишел и смислени неща...

Така е, получават се понякога и в твоите писания смислени неща. Но за съжаление се оказва, че те се дължат предимно на случайността. Изглежда в твоя случай е валидна "Теоремата за безкрайната маймуна", според която, ако една маймуна произволно и неограничено по време натиска бутоните на клавиатурата, все някога ще "сътвори" и смислени неща, дори изключително смислени - като "Хамлет" например

[ramus]

съжалението е чудесно. И "случайността". Изглежда дори нямате идея какво точно визирам, но пък си имате своя рецитация, която е нужно да блесне без всякаква връзка с онова, което се позовава.

Теоремата за безкрайната маймуна - чудесно. А има ли теореми за съвсем маймунските писания и изяви - из форумите или живота... Щото ползването, реакциите, подражанието и имитацията - дори и маймунките ги могат.

Между другото лекотата с която се премина от темата отново посока рамус... е някак слабост на няколко пишещи сред форума. Поредните изхвърляния и реактивности... едни им пада пердето, други се качват по метлите. Пък и нали било форум - излейте си мъката, остротите, ирониите и негативизмите... то и без това форумът за толкова хора си е просто мегдан за разтуха и преповторения на театъра пред огледалото...

Редактирано 8, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 51 минути, ramus said:

Така, сега заместваме в горното изречение, "при дрешките" - и се получава пълна информационна и смислова боза, доста ферментирала зад художествените и поетични похвати... Полетът на фантазията, дар-словото... но имитацията е че се говори нещо смислено... както и благите напъствия, съвети... :

Донякъде е комичен опитът ти да изобличиш моята некомпетентност, тъй като ефекта, който търсиш, се обръща срещу теб. Причината за това е собствената ти некомпетентност и непознаване на обсъжданата материя… Мисля, че е пределно ясно за всеки разумен човек, че във "ферментиралият ми художествен похват", става дума за архетипи и техните основни, психични функции - обуславяне процеса на възприятие на света, на събитията и яленията, които ни заобикалят. И за да не разводнявам повече с "благи съвети", ще си послужа с цитат,

Цитирай

В конечном счёте, понятие Бога есть необходимая психологическая функция, иррациональная по своей природе: с вопросом о существовании Бога она вообще не имеет ничего общего. Ибо на этот последний вопрос человеческий интеллект никогда не будет в состоянии дать ответ; в ещё меньшей мере эта функция может служить каким бы то ни было доказательством бытия Бога. 

 Карл Густав Юнг. Архетип и символ. Проблема души современного человека

на който попаднах на съвсем случаен принцип в Гугъл. Ех, каква съм късметлийка. 

[ramus]

 

Преди 35 минути, caress… said:

Донякъде е комичен опитът ти да

... да представяш неща, които не ги разбираш, само защото думички си приличат и ползваш компютърно търсене по съвпадението им. Но няма как компютъра да разбира смисловите значения. Също както и ти:

Както и предишните цитати, които дори не си беше направила труда да прочетеш, за да забележиш колко ти е различен коментара и нуждата заради която ги ползваш, от смисловото и прагматично съдържание. Поредния пример за същото е и "последното":

Т.н "психични функции" - в предишните думички:

Значи "така наречени" - но от кого наречени?... "така"? ... Написах според психологията кои "функции" се имат предвид, когато се говори за "ПСИХИЧНИ ФУНКЦИИ". Сега - в поредния си намерен, без никакъв късмет, цитат, става въпрос за съвсем частен смисъл на Юнг, (по отношение на думичката "психична функция") ползван само като част от личните му тези и размисли... А така извадени от контекста - направо са кръпка и компрометират дори самият ЮНГ.

Разбира се Юнг е последното нещо, което всъщност те интересува, защото неговото написано е само за плънка и подложка на личните упражнения и заигравки и всичко се върти около едно просто и голо използване... Нещо, в което не си оригинална, защото това е широко използван масов похват и се подражавате едни други, пък то това си е израз на... ясно какво.

Затъваш от пример в пример. Това все пак си е твоя работа, и няма никаква граница да се изживееш на компетентна и разбираща, но в изказаното няма смислов пълнеж, няма лично осмисляне, няма опит, а упражения в  популярна и популистка реторика и художествени похвати. Всичко това - с леки подправки на податки, имена и цитати - колкото да добие тежест някаква.

Редактирано 8, 2018 от ramus

[laplandetza]

Крахът на Психичната функционалност ot Вътрешните Проекции във Високоетажноста на Диспансера.

[Втори след княза]

Извинете. Нека открием нова тема, защото тази промени смисъла си.

Моля, да не се приеме за плагиатство, но ще цитирам за начало мнения от тук.

Имам колебания дали тема за психология да е във философия, но нека приемем, че ще обсъждаме философските основи на психологията.

Съжалявам, че се намесвам във форумните нрави  , но се надявам да е за добро.