Несъществуването на Бога или невъзможното доказване на несъществуването

[КамелияМиладинов]

Преди 4 минути, ramus said:

Вие все повече давате основания че не сте биолог ...

Не е сериозно някой да му е нужно да дава "доказателства че нещо НЕ съществувало" - Йода, Дарт Вейдър, Дон Хуан, Малкият принц, баба Цуцулана, Хитмен, Спайдърмен или Ян Бибиян... нямат никаква нужда някой да доказва че те НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, но някой си имал преживяване че било обратното.

Субективните преживявания за преживяващия ги може да го заблуждават че преживяното е ИСТИНА. А вие въобще не прочетохте, нито схванахте всеки какво написа, само и само да изглежда че водите дискусия с някого. Не, не водите, защото нито четете, нито ви интересува такава. хващате удобно изречение и пишете нещо си там... но при всички случаи уклона е един и същ. Просто си карате по заученото и подготвеното... само и само че без креатора няма как нищичко да го има и добре че е той и вярващите в него.

Приключих с писането. Обещах на Втори след княза. Бъдете спокоен!

[vvarbanov]

Преди 15 часа, КамелияМиладинов said:

Разказах две реални случки, върху които човек може да поразсъждава преди да отрича нещо само защото няма доказателство за съществуването му. Не виждам кое е нерационално. 

Дали са реални ?

Някои хора говорят с умрелите, други с извънземни. И не само говорят но и ги виждат. Има и такива които са ходили на другия свят, връщат се и описват впечатленията си. Тъщата  си въобразяваше, че близките и я посещават и говореше с тях. Виждаше разни катаклизми от които нямаше и помен на другия ден. Въобще не е чудно ,че майка ти е говорила с бог. Нито, че първият лекар е поставил грешна диагноза .Такива неща стават всеки ден. Мисля, че на всеки се е случвало да го лекуват за едно , а да излезе друго.

Изключително много са случаите когато вярващите виждат и говорят с бога. Това обаче не се смята за доказателство за съществуването на всевишния.

Не виждам смисъл да обсъждаме нечии халюцинации. 

Редактирано Август 10 от vvarbanov

[Шпага]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Не виждам смисъл да обсъждаме нечии халюцинации. 

Е нали точно в това е проблемът. А именно, че има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално. 

[ramus]

Преди 1 час, Шпага said:

А именно, че има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално. 

И какво като "не може да се твърди"... и то "с абсолютна сигурност"? Вие с такъв тип 'сигурност' ли сте "сигурна че бог го имало"?

Винаги с вярващи в тяхното си хора се стига до проповедност и "търсене на сходни"... Винаги и има съвсем проста обосновка защо това е така.

Всеки сред личната си самозаблудна "реалност" има ясното усещане че преживява нещо и това е "истина". Никой не го интересува че и по време на сън се случва същото, особено при свързани и цветни сънища.

Сред всеки от нас дежури едно атавистично невронно ядро, което носим в наследство. То не се интересува въобще откъде идват сигналите от които то "конструира" т.н. "реалност". По време на сънуване тия сигнали идват "отвътре", но преживяванията които резултират са без разлика с "тия отвън" в будно състояние.

Също така е странно че в научен форум още не се разбират и различават значенията между РЕАЛНОСТ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ...

Да допълня че преживяване на "реалност" от вътрешно-конструирани сигнали не се реализира само "насън", а същите механизми работят и във формално "будно състояние". В какво състояние може да се нарече от двете разсеяният субект на шофьорското място, който си фантазира и бленува негови си "сънища", докато е на волана?

В какво състояние се стига до преживявания "извън тялото"? И че ако даден човешки субект изгуби границата за различимост между действителност и въображаемата си реалност, като потъва сред последната заради спасителни или компесаторни причини, то този субект "премества своята реалност" сред въображението и делюзиите си.

Всичко това са механизми заради които психиатриите са пълни с "въображаеми реалисти", които временно или напълно се "изгубват" в тях.

Няма по-изследвани феномени от религиозните. Просто за твърде много хора всичко в статиите за "когнитивни заблуди" сякаш не ги касае и става като "не съм от тях как' Сийке".

За твърде много хора заблудите са спасителната им черупка сред която екзистенцират, несправяйки се с житейските предизвикателства и кризи. Но именно с тия кризи се израства и те са "маркерите " за развитие към зрели индивиди.

И така - двете дами, които толкова възторжено и самоубедено се хвърлят на "амбразурата" как "със сигурност някой си бил убеден че бог го имало".. Те като малки не са ли били убедени че "чорапеното чудовище" също го е "имало под леглото"?

Субективизма е сложна територия сред която е твърде лесно да се мине границата на различимост между взаимодействието с действителния и физически контекст и тоя, дето се конструира отвътре чрез подбрана и организирана смесица от паметови и въображаеми "сигнали".

Налице се сложни механизми, от които всеки от нас черпи полза, защото може да се "пренесе" или направо "промени" преживяванията си. Преживяванията... са сложен и важен психичен феномен, защото всички хора започваме живота си определяйки именно по тях екзистенцията си. Именно това е и етимологията на думичката - ПРЕ - ЖИВЯ-ване... В това е тяхното огромно защитно значение, но както е относно всичко друго - въпросът е "МЯРКАТА", в случая - границата на различимост, защото потъването отвъд една "точка" дава невъзможност да се върне някой на тази "граница".

Редактирано Август 10 от ramus

[Шпага]

Преди 8 часа, ramus said:

И какво като "не може да се твърди"... и то "с абсолютна сигурност"? Вие с такъв тип 'сигурност' ли сте "сигурна че бог го имало"?

Винаги с вярващи в тяхното си хора се стига до проповедност и "търсене на сходни"... Винаги и има съвсем проста обосновка защо това е така.

Всеки сред личната си самозаблудна "реалност" има ясното усещане че преживява нещо и това е "истина". Никой не го интересува че и по време на сън се случва същото, особено при свързани и цветни сънища.

Сред всеки от нас дежури едно атавистично невронно ядро, което носим в наследство. То не се интересува въобще откъде идват сигналите от които то "конструира" т.н. "реалност". По време на сънуване тия сигнали идват "отвътре", но преживяванията които резултират са без разлика с "тия отвън" в будно състояние.

Също така е странно че в научен форум още не се разбират и различават значенията между РЕАЛНОСТ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ...

Да допълня че преживяване на "реалност" от вътрешно-конструирани сигнали не се реализира само "насън", а същите механизми работят и във формално "будно състояние". В какво състояние може да се нарече от двете разсеяният субект на шофьорското място, който си фантазира и бленува негови си "сънища", докато е на волана?

В какво състояние се стига до преживявания "извън тялото"? И че ако даден човешки субект изгуби границата за различимост между действителност и въображаемата си реалност, като потъва сред последната заради спасителни или компесаторни причини, то този субект "премества своята реалност" сред въображението и делюзиите си.

Всичко това са механизми заради които психиатриите са пълни с "въображаеми реалисти", които временно или напълно се "изгубват" в тях.

Няма по-изследвани феномени от религиозните. Просто за твърде много хора всичко в статиите за "когнитивни заблуди" сякаш не ги касае и става като "не съм от тях как' Сийке".

За твърде много хора заблудите са спасителната им черупка сред която екзистенцират, несправяйки се с житейските предизвикателства и кризи. Но именно с тия кризи се израства и те са "маркерите " за развитие към зрели индивиди.

И така - двете дами, които толкова възторжено и самоубедено се хвърлят на "амбразурата" как "със сигурност някой си бил убеден че бог го имало".. Те като малки не са ли били убедени че "чорапеното чудовище" също го е "имало под леглото"?

Субективизма е сложна територия сред която е твърде лесно да се мине границата на различимост между взаимодействието с действителния и физически контекст и тоя, дето се конструира отвътре чрез подбрана и организирана смесица от паметови и въображаеми "сигнали".

Налице се сложни механизми, от които всеки от нас черпи полза, защото може да се "пренесе" или направо "промени" преживяванията си. Преживяванията... са сложен и важен психичен феномен, защото всички хора започваме живота си определяйки именно по тях екзистенцията си. Именно това е и етимологията на думичката - ПРЕ - ЖИВЯ-ване... В това е тяхното огромно защитно значение, но както е относно всичко друго - въпросът е "МЯРКАТА", в случая - границата на различимост, защото потъването отвъд една "точка" дава невъзможност да се върне някой на тази "граница".

Рамус, написах това "има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално" във връзка със заглавието на темата. И по-точно с "невъзможното доказване на несъществуващото". 

Напразно си се разлял/олял с многословния си постинг.

Но ако можеш да докажеш НЕсъществуването на това, което наричаш халюцинация, давай...

[Gravity]

Преди 9 часа, Шпага said:

Е нали точно в това е проблемът. А именно, че има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално. 

Какво означава реално нещо, ако то е недостъпно за наблюдение от никой друг(независимо какви инструменти използва) освен за този, който разказва за неговите видения?

[vvarbanov]

Преди 10 часа, Шпага said:

Е нали точно в това е проблемът. А именно, че има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално. 

Най напред тежестта на доказване лежи върху изказващия твърденията . Второ тия твърдения трябва да бъдат фалсифицируеми, а те не са .

Това е типичен пример на "Чайникът на Ръсел"

"Чайникът на Ръсел (понякога наричан небесният чайник или космическият чайник) е аналогия, направена за първи път от философа Бъртранд Ръсел (1872-1970), за да илюстрира защо философската тежест на доказване, особено що се отнася до религията, пада върху този, който изказва научно нефалсифицируеми твърдения, а прехвърлянето ѝ върху опонента е нелегитимно. Ръсел пише, че ако твърди, че един чайник обикаля в орбита около Слънцето някъде между Земята и Марс, би било безсмислено да очаква хората да му повярват само защото не могат да му докажат, че твърдението му е невярно. Аналогията с чайника и днес често се споменава в спорове за съществуването на Бога."

[ramus]

Преди 2 часа, Шпага said:

докажеш НЕсъществуването

аз мога и да пиша, но мога и да чета. Не се доказва НЕсъществуване - вие прочетохте ли.

Освен това - понятието ДОКАЗАТЕЛСТВО сред философията има едно значение, а сред религията и популисткото ежедневие -  на "потвърждение".

А в какъв раздел е тази тема и кой написа ( философски, разбира се ) 
 

On 9.08.2024 г. at 20:04, Шпага said:

Бог съществува - със сигурност съществува! - за тези, които вярват в Него

както и следното:
 

Преди 2 часа, Шпага said:

има случаи, в които не може да се твърди с абсолютна сигурност дали е ставало дума за халюцинации, или за нещо реално

Многобройните условности, които са заложени сред това изречение са само реторичен трик, защото "абсолютната сигурност" е само абстракция, никога не е била налице сред субективния или обективния свят и с нея или заради нея не се "твърди" каквото и да е, защото е "невъзможно условие" или несъстоятелен аргумент.

Така, че рамус, освен да пише, може и да чете. А вие?

Само да напомня, че историята на темата отпреди 6 години е запечатала и някои други... " не толкова философски вметки, твърдения и ... повторения относно рамус.

Редактирано Август 10 от ramus

[ramus]

Преди 2 часа, Gravity said:

Какво означава реално нещо

Преди 11 часа, ramus said:

 не се разбират и различават значенията между РЕАЛНОСТ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ...

РЕАЛНОСТ - се изгражда сред психичния свят като моделно и схематично отражение на "ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА".

Всеки човек борави с действителния контекст около себе си през своята отражателен модел, който за него става РЕАЛНОСТ.

Реалност - може да се изгради и без основната роля на ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА относно нея.

Редактирано Август 10 от ramus

[Incorrectus]

Преди 2 часа, Gravity said:

Какво означава реално нещо, ако то е недостъпно за наблюдение от никой друг(независимо какви инструменти използва) освен за този, който разказва за неговите видения?

Точно това е същността. Всъщност, реални са, но само за този, който ги преживява. Но не са обективни, т.е. валидни за всички. Във философията думите „реалност“ и „съществуване“ са синоними. Такива преживявания може да представляват интерес само за личната психология на конкретния човек, но не казват нищо за обективния свят или за бог, който е литературен персонаж, възникнал в миналото по същия механизъм. Някой авторитетен шаман казал за своите видения и другите безрезервно повярвали, че те са обективни... Затова Върбанов правилно ги определи като халюцинации.