Истанбулската конвенция и "третия пол"

[laplandetza]

Преди 18 минути, Doris said:

Ами, ти нали беше специалист по мусулманското семейство, кога стана спец и по християнското? Тука представите за пълноценност и осъщественост са други, например устойчивост на брака, взаимно уважение...

Капиталистите първи вкараха жените в заводите, туй беше преди два века май. На всичко отгоре никкво линеене няма, ами пренаселване. Във всеки случай, светът не стои на едно място.

Имам опит с религиите, но пък съм непоправим безбожник и семейството ми е такова, както и целият род. Религиите, вярата ви , само поредните костйуми и дрънкулки, ползвани за оцеляване.Времената се менят, изниква необходимост от нови организации, настъпление и контранастъпление , като в тази игра няма да има победители, за мое щастие, всички сте от губещата страна , но ще отнеме още време.

Моята борба тук е да саботирам плановете на разни хора , ако в близко време се разбие този семеен модел , характерен за устойчивите етноси и нации, се развързват ръцете за социален моделаж, психорестиктивизъм и пр, с цели , които съвсем не са прогресивни в техният чист непрекрит вид.

Редактирано Януари 28, 2018 от laplandetza

[Skubi]

Представете си в бъдещето раждането на бебета стане по избор между половете....В семейството ще се договорят и хайде....Науката е способна вече...

 

[nik1]

Това е нещо като автоматичен генератор на  графики и бар-графове въз основа да данните на WVS за отношението  към семейство, работа,приятели, почивка, религия и политика

 

https://knoema.com/hxpxvpg/world-values-family-work-friends-leisure-religion-and-politics?variants=Family&country=Netherlands

https://knoema.com/hxpxvpg/world-values-family-work-friends-leisure-religion-and-politics?variants=Family&country=Romania

Редактирано Януари 28, 2018 от nik1

[Doris]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Имам опит с религиите, но пък съм непоправим безбожник и семейството ми е такова, както и целият род. Религиите, вярата ви , само поредните костйуми и дрънкулки, ползвани за оцеляване.Времената се менят, изниква необходимост от нови организации, настъпление и контранастъпление , като в тази игра няма да има победители, за мое щастие, всички сте от губещата страна , но ще отнеми още време.

Моята борба тук е да саботирам плановете на разни хора , ако в близко време се разбие този семеен модел , характерен за устойчивите етноси и нации, се развързват ръцете за социален моделаж, психорестиктивизъм и пр, с цели , които съвсем не са прогресивни в техният чист непрекрит вид.

Ами че това е безпринципност. Не ви интересуват устойчиви етноси, нито устойчиво семейство, ами май по-скоро моделът при който да може да и завъртите един зад врата на половинката. Пък ако не и харесва да я обвините във феминизъм.

[laplandetza]

Преди 3 минути, Doris said:

Ами че това е безпринципност. Не ви интересуват устойчиви етноси, нито устойчиво семейство, ами май по-скоро моделът при който да може да и завъртите един зад врата на половинката. Пък ако не и харесва да я обвините във феминизъм.

Изобщо не съм и помислил за моята съдба тук, днеска сме при вас, а утре може и да няма, всичко се случва, пък и често ни го случват.........

Разбира се е безпринципност, когато си метреса и на стария и на новия режим, там в частност няма принципи, това го има от древността, така и с религиите, когато се наложи се използват за оцеляване, но има неща които това не засяга и те са оцелели от дедите и сега са тук при мен.

Шамаромети и Шамарояди ще продължава да има на всякакви нива.Бих завъртял шамар на всеки, дори , ей тъй преди закуска, мога да му отнема живота,имам талант и за това, но нямам мисъл и желание Още глупости, или стига...........

Какво стана с моите семпли въпроси Кои, и Защо. Кои са хората съставили документа, да ги видим официално, да проучим миналото и връзките им финансирането в целия им житейски и творчески път, лесно ще стигнем до 2,3 организации с „Нестопанска„ глобална мрежа

[vvarbanov]

Преди 11 часа, Frujin Assen said:

Издаването 2-3-5-100 закона, конвенции, укази и прочее които са еднакви по смисъл по никакъв начин няма да помогне да се прилагат по успешно.

Еднакви по смисъл, но различни в подробностите.

За успешното прилагане  има наблюдаващи от "GREVIO е независим експертен орган, отговорен за наблюдението на прилагането от Конвенцията на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие"

Преди 5 часа, Frujin Assen said:

Добре де, обяснете ми, какво е лошото жената да стои в кухнята и да си гледа децата

Няма лошо.

Какво лошо има да имам пари?(Значи мога да ограбя някой).

Какво лошо има "жената да стои в кухнята и да си гледа децата"?(Значи мъжът и може да я набие за да стои в кухнята.

Няма нищо лошо, ако жената иска да си стои в кухнята.

 Въпроса не е дали е лошо или хубаво жената да стои в кухнята, а да не бъде насилвана да прави това против волята си.

Няма нищо лошо да разбереш това(стига да искаш де.)Няма и нищо лошо да не задаваш подвеждащи въпроси.

[laplandetza]

Преди 6 минути, vvarbanov said:

 

Няма нищо лошо, ако жената иска да си стои в кухнята.

 Въпроса не е дали е лошо или хубаво жената да стои в кухнята, а да не бъде насилвана да прави това против волята си.

Няма нищо лошо да разбереш това(стига да искаш де.)Няма и нищо лошо да не задаваш подвеждащи въпроси.

Чакай сега, твоята мисъл е престъпна, ако жената не ще да стои в кухнята, а мъжът с Джендър „Мушмула„ не може да я вкара там, тогаз децата ши едат Дедовия на Бай ви Шорош, и тъй като неговия е с ГМО и прибавени хормони , които са токсични за Невампири , то децата ще се гледат нездравословно, антихуманно, със забавено умствено развитие и моралноемоциунална олигофрения Или няма кой да готви, смейство/ Капут!

[Doris]

Има кой, и мъжете могат да готвят , някои, които са способни и модерни. Тези способни мъже , които не се страхуват от равенството с жените ще предадат гените си на поколението, останалите ще имат проблем със или без конвенция .

[Frujin Assen]

Преди 21 минути, Doris said:

Има кой, и мъжете могат да готвят , някои, които са способни и модерни. Тези способни мъже , които не се страхуват от равенството с жените ще предадат гените си на поколението, останалите ще имат проблем със или без конвенция .

Модерните мъже, които си описала по принцип се женят помежду си, защото жените не са им интересни. Огромната част от феминистките също са или стари моми, или лесбийки. 

За да е успешен един брак се иска любов, разбирателство и компромиси, а не с дива агресия (феминистките) или да се обръща на тирания (мъжете насилници).

[laplandetza]

Преди 18 минути, Doris said:

Има кой, и мъжете могат да готвят , някои, които са способни и модерни. Тези способни мъже , които не се страхуват от равенството с жените ще предадат гените си на поколението, останалите ще имат проблем със или без конвенция .

Дааа, сигурно така ще е, наистина ще останат модерните , там в либералния Китай, оная светлата Индия, братски британски Пакистан , Пакистанска Великобритания, Турскокйурдска Германия, Гал(мангал)ска Франция , ЛатиниоАфрикански съединени щати, Базалкохолна Русия и целия прогресивен свят с милярдите борци заполовосексуално равенство в Него, Ейй, без майтап , ние сме минало, динозаври от стара епоха и деца не мовем да правим, и Асан не мове, Айше е ялова, а бай Кадри  къдри на белите девойки косите

[dora]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Образованият родител който отглежда деца и крепи семейство произвежда продукт с огромна прибавена стойност за Обществото,

Абсолютно вярно, но няма нищо нередно в това този образован родител, произвеждащ  безценен семеен продукт в полза на обществото, да е бащата

Споменавате някъде по-горе обезпечени финансово  образовани жени, които не работят, а отглеждат деца.

Това не е напълно така, познавам няколко. Под обезпечени в случая се разбира жени на главни управляващи директори на международни компании, примерно.

Те наистина не работят, но една от причините за това е, че по пътя на кариерното израстване на съпруга нерядко е трябвало за продължителен период от време да сменят държавата, в която живеят, защото той е бил командирован да управлява офис в друга държава, която е направило това те също да работят почти невъзможно. Само докато научат езика на дадена държава, съпругът е бивал преместван в друга и така нататък, докато те се позабравили това, което са учили и това, което са можели да работят. Междувременно от нямане на кой знае какви занимания са родили по две-три деца.

Тези жени обаче не отглеждат децата си, децата се отглеждат от гледачки. Вкл. защото майчинството се е превърнало в затвор, в тегоба. Защото извън него, те нямат нищо.  Основните им занимания са пазаруване на скъпи вещи, редовно преоборудване, реконстроиране и промяна на семейните имоти, занимания с благотворителни дейности и множество лични хобита, от артистични такива до екстремни спортове, с които да запълват времето си и да избягат от чувството си за безполезност. Те нямат чувство за мисия, нямат цели за постигане, нямат проблеми за преодоляване и радости за изпитване поради предното. Имат съпрузи, които работят по дванадесет часа в денонощието, а понякога и повече.

И добре възпитани деца, това е вярно. Но не от тях, а защото децата им посещават най-добрите училища и колежи в държавите, в които са живели.

Ако днес питате една жена, но ако наистина я питате, иска ли златен кафез, никоя няма да го пожелае със сърцето си. И че майчнството - когато е без всякаква друга алтернатива -  е кафез, реално.

Ако питате една жена, но честно, не според това, което се очаква да ви каже, да ви поговори за майчинството, тя ще ви разкаже за постнаталната депресия, не само хормонална, а и заради това, че ненадейно си вързан на строг каторжен режим за нещо, което не може и секунда без теб, но с което дори не можеш да общуваш, за да си върнеш под формата на радост инвестицията  от непрекъсната грижа, хроночно недоспиване и раздяла с всяка свобода (включително тази да можеш да си измиеш зъбите, без да слушаш с половин ухо дали отрочето не се е съудило, не се е обърнало по лице, за да се задуши и дали след малко няма да нададе кански, изкарващ те от пантофите ти писък, че е гладно - така плачат в началото, с неотложност все едно за тези пет секунди, преди майката да е направила лъвски скок към креватчето, светът ще се свърши). Ще ви разкаже за това как на осемстотното подреждане на едно и също влакче и гукане на нерзбираем език й се иска по-скоро да си прегризе единия крак, отколкото да го подреди за осемстотин и първи път, но няма как. Ще ви разкаже за това, че е приключила с интереса си към киното, с интереса си към книгите или с възможността просто така да седне и да изпие едно кафе без да гледа дали детето не си е защипало пръстчетата на вратата на някой шкаф, не е паднало от балкона, не е съборило нещо върху себе си и не е повърнало върху пердето. Всичкото това докато с едната си ръка разбива в биберон кондензирано мляко, а с другата се опитва да сготви. И че всичко това не е само сега, а в различни вариации е до края на живота й.

Преди десетилетия, когато жените не са били образовани, тази роля вероятно се е приемала по-леко, защото е била неизбежна. Но днес са, и подреждайки влакчето от кубчета за осемстотин и първи път, те знаят, че няма да прочетат препоръчаната книга, няма да отидат на любимия си концерт, няма да защитят докторската степен, на която се надяваха, или поне не сега. Някой друг път. Ако такъв дойде.

Ето защо на една жена й е нужно да работи.

Е, ако вие предпочитате да държите своята вкъщи, това е личен избор. Но питате ли я?

Редактирано Януари 28, 2018 от dora

[sir]

Преди 2 часа, Doris said:

На всичко отгоре никкво линеене няма, ами пренаселване.

Къде има пренаселване?

[laplandetza]

Преди 6 минути, dora said:

Абсолютно вярно, но няма нищо нередно в това този образован родител, произвеждащ  безценен семеен продукт в полза на обществото, да е бащата

Споменавате някъде по-горе обезпечени финансово  образовани жени, които не работят, а отглеждат деца.

Това не е напълно така, познавам няколко. Под обезпечени в случая се разбира жени на главни управляващи директори на международни компании, примерно.

Те наистина не работят, но една от причините за това е, че по пътя на кариерното израстване на съпруга нерядко е трябвало за продължителен период от време да сменят държавата, в която живеят, защото той е бил командирован да управлява офис в друга държава, която е направило това те също да работят почти невъзможно. Само докато научат езика на дадена държава, съпругът е бивал преместван в друга и така нататък, докато те се позабравили това, което са учили и това, което са можели да работят. Междувременно от нямане на кой знае какви занимания са родили по две-три деца.

Тези жени обаче не отглеждат децата си, децата се отглеждат от гледачки. Вкл. защото майчинството се е превърнало в затвор, в тегоба. Защото извън него, те нямат нищо.  Основните им занимания са пазаруване на скъпи вещи, редовно преоборудване, реконстроиране и промяна на семейните имоти, занимания с благотворителни дейности и множество лични хобита, от артистични такива до екстремни спортове, с които да запълват времето си и да избягат от чувството си за безполезност. Те нямат чувство за мисия, нямат цели за постигане, нямат проблеми за преодоляване и радости за изпитване поради предното. Имат съпрузи, които работят по дванадесет часа в денонощието, а понякога и повече.

И добре възпитани деца, това е вярно. Но не от тях, а защото децата им посещават най-добрите училища и колежи в държавите, в които са живели.

Ако днес питате една жена, но ако наистина я питате, иска ли златен кафез, никоя няма да го пожелае със сърцето си. И че майчнството - без всякаква друга алтернатива, е кафез, реално.

Ако питате една жена, но честно, не според това, което се очаква да ви каже, да ви поговори за майчинството, тя ще ви разкаже за постнаталната депресия, не само хормонална, а и заради това, че ненадейно си вързан на строг каторжен режим за нещо, което не може и секунда без теб, но с което дори не можеш да общуваш, за да си върнеш под формата на радост инвестицията  от непрекъсната грижа, хроночно недоспиване и раздяла с всяка свобода (включително тази да можеш да си измиеш зъбите, без да слушаш с половин ухо дали отрочето не се е съудило, не се е обърнало по лице, за да се задуши и дали след малко няма да наддаде кански писък, че е гладно). Ще ви разкаже за това как на осемстотното подреждане на едно и също влакче и гукане на нерзбираем език й се иска по-скоро да си прегризе единия крак, отколкото да го подреди за осемстотин и първи път, но няма как. Ще ви разкаже за това, че е приключила с интереса си към киното, с интереса си към книгите или с възможността просто така да седне и да изпие едно кафе без да гледа дали детето не си е защипало пръстчетата на вратата на някой шкаф, не е паднало от балкона, не е съборило нещо върху себе си и не е повърнало върху пердето. Всичкото това докато с едната си ръка разбива в биберон кондензирано мляко, а с другата се опитва да сготви. И че всичко това не е само сега, а в различни вариации е до края на живота й.

Преди десетилетия, когато жените не са били образовани, тази роля вероятно се е приемала по-леко, защото е била неизбежна. Но днес са, и подреждайки влакчето за осемстотин и първи път, те знаят, че няма да прочетат препоръчаната книга, няма да отидат на любимия си концерт, няма да напишат докторската степен, която се надяваха да напишат, или поне не сега. Някой друг път. Ако такъв дойде.

Ето защо на една жена й е нужно да работи.

Е, ако вие предпочитате да държите своята вкъщи, това е личен избор. Но питате ли я?

Има разум в написаното, харесва ми. Има разлики между образован и умен. И двете са голяма ценност , едното може да си купиш, да ти купят, другото е прокълнаване за цял живот и никой не те пита искаш или не. За семейство са нужни общи цели, а те са в моя общ случай Деца, 2, 3, 4, или колкото се случи и е по силите на общността, семейство или род. Ние го приемаме като война, такава за оцеляване, ако се отпуснеш, изгубиш порядъка, ще те смачкат, губиш  децата носят последствията, те са и само те онова което всъщност е вкарало двама човека в този военен пакт, всеки убива част от себе си за да имат шанс бъдещите „войници„ елементарно е . Ако не става, пропадат възможности, губиш в играта, а времето....... цък, цък, часът на истината, равносметката, вече си история. Така грубо, но всъщност не е това, работи този който има смисъл, работим и двамата, съпругата е с 2 професии и работи когато и е удобно, доволна е, имаме и домашни помощници, близки от балканите, при нас са когато е нужно, като например сега.  Личностното развитие , ако бъде покрито с кариерно, говори за несъстояла се личност, а такива в моето семейство в близко време не е имало.

[Skubi]

Преди 35 минути, dora said:

.........

Ето защо на една жена й е нужно да работи.

Е, ако вие предпочитате да държите своята вкъщи, това е личен избор. Но питате ли я?

Само да забележа....Гореописаното наистина от 10, 9 жени го преживяват като наказание. Като тормоз, хамалогия. Като себеотрицание и наказание затова, че е жена....Флустриращо е така да се отгледат 1-2-3 и повече деца...Горките. Може би затова раждат в семействата от десетилетия само по еднички...

Но има Майки на които не. Може би защото достатъчно много страдат затова което на други им иде ей така....След 10 години лекарски и ментален тормоз ни се роди син и после веднага дъщеря. Жена ми с две дипломи, класна в специално училище, от деня на определянето на бременоста извади неплатена отпуска и 6 години прекара в къщи радвайки се всеки ден на тези работи, от живота  които на много други е непоносимо. Живот с депресии, нервни и други разтройства....

Е да, имахме и помощ, защото докато кърмеше, баба ми и готвеше всеки ден/нали да има мляко/ и аз от работа отивах за гозбата, която я носех в къщи. За чистене и гладене имаше платена жена която по 2 пъти на седмица за 1-2 часа идваше...

Най-чудесните 6 години бяха, на семейството ни.

[Самодива]

1 hour ago, dora said:

Ако днес питате една жена, но ако наистина я питате, иска ли златен кафез, никоя няма да го пожелае със сърцето си. И че майчнството - когато е без всякаква друга алтернатива -  е кафез, реално.

Ако питате една жена, но честно, не според това, което се очаква да ви каже, да ви поговори за майчинството, тя ще ви разкаже за постнаталната депресия, не само хормонална, а и заради това, че ненадейно си вързан на строг каторжен режим за нещо, 

Отговарям:

Не съжалявам, че не вписвам в тази бройка нещастни жени. Не съм имала депресии, не съм работила повече от 10 години след раждането на детето, съпругът ми не е от описаните шефове на международни компании или посланик. Мога да кажа, че това бяха най-щастливите ми години, нито за един миг не съм се чувствала зависима или непълноценна. Никога не ми е било държано сметка какво съм правила по цял ден или какво съм купувала  /единствената банкова карта, на която превеждаха НЕГОВАТА заплата бе у мен/.

И наистина не съжалявам, че не искам да нося няколко дини под една мишница.

Редактирано Януари 28, 2018 от Самодива

[scaner]

Както виждаме, има различни жени.

Изборът на роля може да бъде личен, може да бъде наложен. Независимо какъв е, конвенцията е призвана да защитава от насилие, свързано с тази и всякакви други роли, които жената може да е избрала (или да и е наложена) в социума. Така че да не се отвличаме само колко е хубава едната страна на медала, защото не е само тя, даже съвсем не е само тя. Статистиката за насилието ясно го показва.

[laplandetza]

Преди 2 часа, scaner said:

Както виждаме, има различни жени.

Изборът на роля може да бъде личен, може да бъде наложен. Независимо какъв е, конвенцията е призвана да защитава от насилие, свързано с тази и всякакви други роли, които жената може да е избрала (или да и е наложена) в социума. Така че да не се отвличаме само колко е хубава едната страна на медала, защото не е само тя, даже съвсем не е само тя. Статистиката за насилието ясно го показва.

Конвенцията ще ви създаде още нещастия и проблеми, като в статистиките наизкачат още мургави братя и сестри, така ще ги сложат вред

[Skubi]

Преди 28 минути, laplandetza said:

Конвенцията ще ви създаде още нещастия и проблеми, като в статистиките наизкачат още мургави братя и сестри, така ще ги сложат вред

Ами до ларландците с почти бели коси и розовички кожички и ирландците със своите червени коси и луничави кожи се смятът за мургави....

[dora]

Преди 8 часа, Самодива said:

Отговарям:

Не съжалявам, че не вписвам в тази бройка нещастни жени. Не съм имала депресии, не съм работила повече от 10 години след раждането на детето, съпругът ми не е от описаните шефове на международни компании или посланик. Мога да кажа, че това бяха най-щастливите ми години, нито за един миг не съм се чувствала зависима или непълноценна. Никога не ми е било държано сметка какво съм правила по цял ден или какво съм купувала  /единствената банкова карта, на която превеждаха НЕГОВАТА заплата бе у мен/.

И наистина не съжалявам, че не искам да нося няколко дини под една мишница.

Съгласна съм, хората са различни - някои по-лесно се вписват в ролята на очакваното от тях, други по-трудно, а някои не се вписват изобщо. Аз също не съм имала послеродова депресия, но това не значи, че това, което описвам, го няма, нито че тези, които не се вписват, нещо са сбъркани.

Макар и самообвинението да го има  - точно защото от останалите се очаква, че едва ли не майката всеки път ще подскача от гащите си от възторг, когато бебето пак е напълнило памперса и той е протекъл върху чаршафите, как ще забрави всичко, което иска или мисли за себе си, как с радост ще приеме обстоятелството, че единственото й друго обкръжение е или детето, или групичката други майки по градинките, чийто членски състав в едната си крайност се състои от полупсихясали от скука поради безмилостната повтатяемост на майчинските задължения жени, а в другата - от тези, дотолкова вживели се в новата си роля, че започнали да си говорят в множествено число: "днес папкахме кашичка два пъти и после паднахме на главата си" (явно всички паднахте на главата си), и така нататък

Това при условие, че каквито и дитирамби в прехвала на жената-майка да се пишат (основно от мъжете), реално майчинството не се оценява, не се счита за постижение. А за дълг, който трябва безплатно да се посреща с неистова радост. Щото социалната роля така повелява.

В моята държава затова майките в първите няколко месеци редовно попълват формуляри, проверяващи психическото им състояние. Защото когато не се вписват в ролята си добре, но не могат да избягат от нея, това значи бърнаут, прегаряне, а това не се отразява добре на никого.

Редактирано Януари 29, 2018 от dora

[Atom]

Преди 13 часа, dora said:

Но в този контекст (съгласни ли сте, че мъжът основно трябва да изкарва парите в семейството, а жената основно да се грижи за домакинството и семейството), той няма как да бъде прочетен другояче, защото е ясно за какво става дума.

Не знам Дора. Образът на професионалната жена-домакиня, т.е. жена на която единственото занимание е това да стои в кухнята и де си гледа децата, в масовия случай е познат на българите само от киното и литературата.  По времето на социализма тази "професия" беше почти унищожена. Освен това в сравнение с останалите страни от ЕС ние сме толкова бедни, че това изобщо не се поставя като дилема. Българката по подразбиране трябва да работи - тя няма избор.

Т.е. българският отговор според мен би трябвало да се чете - "да, И това (жената основно да се грижи за домакинството и семейството)", докато отговорът на хората от западна Европа е "не, не и само това". Това много ясно се вижда от статистиката:

Като изключим Финландия и Швеция, всички останали развити страни са след България. Това обаче не е всичко. На запад много голям дял от заетостта е на непълен работен ден, а според българските разбирания хората които работят part-time едва ли не си стоят в къщи - това не е "пълноценна работа"

Обърни внимание на числата. За България, подобна заетост е пълна екзотика и практически липсва. От другия край на графиката е Холандия, където почти 80% от заетите жени работят на половин работен ден.

С други думи като зададеш подобен въпрос на западняците най-вероятно получаваш отговор "О не, жената не трябва да се грижи само са домакинството, тя трябва да се реализира и професионално" И го правят........ на непълен работен ден. На същия въпрос българите ще ти отговорят "да, и това трябва да се върши" И го правят....... през почивните дни или след като свърши 8 часовия работен ден.

Редактирано Януари 29, 2018 от Atom

[Last roman]

Една интересна статия за джендър двуличието и извращенията, които подхранват на запад:

Потресаващи примери от Западна Европа за двойните стандарти на джендъра

Казвам се Таня, на 23 г. съм и тази година ще завърша лингвистика в Университета в Глазгоу. Работя почасово като устен преводач с български/английски (public service interpreter) в една агенция. Преди бях редактор на новините за студентската телевизия (https://gust.tv/cast-and-crew/tanya-zhekova/), пишех и за разни издания (One Europe, Glasgow Guardian) Знам, че темата за Истанбулската конвенция е може би вече твърде изчерпана, но тъй като засега живея и работя в чужбина и съм се сблъсквала с определени случаи както лично, така и чрез медиите тук, ми се стори полезно да обобщя някои неща, които може би не са съвсем познати в България и са свързани с проблема около приемането й.

Защо някой би бил против конвенция, която твърди, че се бори срещу насилието над жени и защо понятията „джендър“ и „социална конструкция“ будят такива притеснения?

„Джендър“ проблематиката, която вече години тресе западните постмодерни общества, в България беше просто екзотичен термин, споменаван помпозно от носители на експертиза и от цветната палитра НПО-та, борещи се за равенство и социална справедливост. Дебатът около конвенцията обаче сблъска и обикновените граждани с непознати досега философии и понятия. Те произлизат от течения, чужди на българското общество, които предизвикват известни страхове и притеснения за бъдещата насока на страната. 

Затова нека видим какво се случва в държавите, в които тези движения са в разцвета си.

Постмодерен феминизъм. Участничките в това движение се борят по цяла гама от много важни въпроси, като например начина, по който мъжете седят в метрото и носенето на бурка като символ на женска еманципация. Въпреки че представляват малък процент от населението, най-радикалните между тях изглежда оказват огромно влияние върху основните медии и дори законодателство в много западни страни. 

През ноември миналата година в Швеция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване, въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на живо. Самото шведско законодателство използва феминистката идея за revoking consent, т.е. "отмяна на съгласието“. Според феминистки групи съгласието може да бъде отменено по всяко време, дори и по време на самия акт или след приключването му. През декември 2017 г. Швеция внесе проектозакон, който разширява още повече дефиницията за съгласие, изисквайки то да е „изрично“. 

Самата Истанбулска конвенция изброява множество проявления на насилие, невключващи физически контакт и без ясна дефиниция (чл.33, 34, 36b и 40 – „нежелано вербално или невербално поведение“), и подписалите страни се задължават да ги криминализират. Съответно множество наглед невинни действия могат да бъдат възприети като насилие. 

Конвенцията още във въведението си твърди, че жените са „исторически принудени да бъдат в подчинена позиция“ и са масово жертви на насилие, включително принудителни бракове, осакатяване на гениталиите и „престъпления на честта“. Да припомним, че тя се предлага от Съвета на Европа и се подписва от европейски държави, където подобни традиции не съществуват. 

Истина е, че с имигрантските и бежански вълни към Западна Европа и в частност Германия, жестоки обичаи като осакатяване на гениталиите на жените действително са привнесени и се практикуват все по-масово. Но каква е практическата реалност при борбата с подобни престъпления в имигрантските общности?

Двойни стандарти. През 2014 г. серия репортажи на Андрю Норфолк разкриват, че в британския град Ротерхам са изнасилени повече от 1400 момичета на възраст между 11 и 16 години. Престъпленията са извършени в период от 15 години и местната власт и полиция са били наясно със случаите, но умишлено са потулвали и игнорирали оплакванията, тъй като извършителите са от пакистански произход и е имало страх от обвинения в расизъм.

Упорството на Норфолк дава резултат и националните власти организират допитвания, които  довеждат до присъди за извършителите.

http://glasove.com/categories/na-fok

ова обаче изглежда не променя атмосферата на страх и войнствена политическа коректност. Случаят не получава подобаващо внимание от страна на медиите (със сигурност много по-малко от скорошните недоказани обвинения в Холивуд) и либералните издания упорито отричат ролята на страха от расизъм. В същото време депутатката от лейбъристката партия Наз Шах пише в Туитър: „Тези момичета от Ротерхам и всички други места трябва да си затворят устите. В името на многообразието (diversity)”. След публичното възмущение и искания за оставка, тя изтрива поста си. BBC пък пита зрителите си в Туитър дали репортажът им за Ротерхам е бил „расистки“.

Всеки, който е живял в Западна Европа, е наясно със специалните протекции на които се радват имигрантски и малцинствени групи, особено що се отнася до „културни различия“. Тези въпроси естествено не са споменати в конвенцията и не е ясно как точно тя ще се съчетае с политиките на мултикултурни протекции и дали действително важи еднакво за всички.

От нестереотипни роли до „джендър“ флуидност. Мнозина споделиха страховете си, че конвенцията ще нормализира и институционализира нова категория пол, т.нар. „трети пол“, а други заклеймиха тези безпокойства като назадничави и несъстоятелни, тъй като официално предмет на текста е борбата с насилието. В текста уверено се твърди, че изкореняването на „закостенели“ възприятия и стереотипи, касаещи ролите на пола е адекватна стъпка към намаляване на проявите на насилие към жени. Така например, член 14 от конвенцията задължава включването на учебни материали по „нестереотипни полови роли“ в „задължителната училищна програма и всички нива на образование в страната“; Член 3 определя пола като „социално конструиран

и роли“; Член 12, т.4 предвижда мерки за изкореняването на нрави, традиции и „стереотипните роли на мъжете и жените в обществото“.

„Джендър“ образователни методики, съчетани с иновативно сексуално образование, от години се прилагат в някои западни общества. Така например в Швеция съществуват детски заведения като Егалия, където възпитатели и деца вместо „тя” и „той” трябва да използват неутралното в шведския език местоимение „hen“.  Неотдавна Vice показаха ежедневието на едно полово неутрално семейство,  където социалните роли на пола и вкъщи, и в детската градина варират независимо от биологичния пол. Мика например е дете, чийто биологичен пол е мъжки, но чиято социална роля може да бъде различна всеки ден. Единият от родителите на Мика е Дейл – той е интерсексуален и бива наричан Mapa (съчетание от Mum /мама/и Papa /татко/). Дейл насърчава децата си всекидневно да експериментират със своя „джендър“ и счита, че несигурността и безпокойството, произтичащи от това, са незначителна цена за постигането на истински социален прогрес. Нещо повече – той твърди, че дори този метод на възпитание да нарани психическото здраве на детето, то си го „заслужава“, тъй като е родено с привилегии – бяла кожа, в богата държава с висок стандарт. Джендър мейнстриймингът в страни в Европа се осъществява също и посредством включващо сексуално образование – например съгласно препоръките на немския Федерален Център за Здравно Образование.  От години в сила в Германия, документът насърчава методи, които разкриват на деца до четири години „правото им да се изследват половата си идентичност“, а при тези до 12 години -  „полова ориентация, разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен пол“, и „удоволствие, мастурбация и оргазъм“. 

Подобни „образователни“ инициативи са довели до бум на т. нар. състояние на gender dysphoria сред тинейджъри и малки деца (на български може да се преведе като обърканост или неопределеност по отношение на пола). Извършват се операции на деца в много ранна възраст – наскоро в Австралия има случай с операция на четиригодишно дете.  Във Великобритания и САЩ масово се основават клиники за смяна на пола за непълнолетни. Към момента в Кралството има 8 такива. В периода 2016-2017 повече от 2000 деца са посетили тези клиники – или около 50 всяка седмица. В сравнение с данните от 2009 г. има увеличение от 2500 процента.

Британското правителство е обявило, че от 2019 г. ще има задължителни часове по сексуално образование, включващи транссексуалност и полова идентичност във всички основни и средни училища. Родителите няма да имат право да откажат участие на децата си в тези часове. Тези, които са против транссексуални идеологии, рискуват децата им да бъдат отнети от социалните служби.

Норвежката служба Barnevernet е известна с честото отнемане на деца от семействата им. Най-фрапантният случай е от 2015 г., когато румънското семейство Бонариу губи петте си деца (най-малкото от които е бебе на три месеца) заради „християнска индоктринация“. Това не е първият подобен случай. 

Университетско проучване в самата Швеция показва ясно, че хората, претърпели операция за смяна на пола, са в много по-висок риск от опити за самоубийство и психични проблеми. Друго проучване от Университета в Калифорния пък установява, че няма съществена разлика между претърпели и не претърпели операция по отношение на опитите за самоубийства и психични проблеми – всички са в много висок риск, достигащ 90% и повече. Т.е. всички полово неориентирани хора страдат в много по-голяма степен от психични проблеми и имат суицидни мисли. 

Може би някой ще каже, че примерите, дадени тук са твърде крайни. За съжаление обаче, това не са единични случаи и тенденцията е проблемите да се задълбочават. Национални и транснационални организации лобират за все по-агресивното налагане на „джендър“ идеологии и повечето се замаскират зад идеята за човешки права и защита на дадени групи. 

Усиленият обществен дебат по темата е положителен знак, защото българското общество ще трябва да се сблъсква все по-често с този въпрос. Добре е да помислим не само дали искаме да подпишем тази конвенция, но и какво следва след нея.

---
Където е цитирана конвенцията, преводът е на автора от оригиналния английски текст. 

 

Коментарът е написан за "Гласове", заглавието е на редакцията

 

us/news/potresavashti-primeri-ot-zapadna-evropa-za-dvojniya-standart-na-dzhendyra

Редактирано Януари 29, 2018 от Last roman

[dora]

Преди 39 минути, Atom said:

Не знам Дора. Образът на професионалната жена-домакиня, т.е. жена на която единственото занимание е това да стои в кухнята и де си гледа децата, в масовия случай е познат на българите само от киното и литературата.  По времето на социализма тази "професия" беше почти унищожена. Освен това в сравнение с останалите страни от ЕС ние сме толкова бедни, че това изобщо не се поставя като дилема. Българката по подразбиране трябва да работи - тя няма избор.

Т.е. българският отговор според мен би трябвало да се чете - "да, И това (жената основно да се грижи за домакинството и семейството)", докато отговорът на хората от западна Европа е "не, не и само това".

Обърни внимание на числата. За България, подобна заетост е пълна екзотика и практически липсва. От другия край на графиката е Холандия, където почти 80% от заетите жени работят на половин работен ден.

 

Съгласна съм напълно за икономическия императив в българския случай. Но не съм съгласна, че стереотипът го няма

Възможността на майките да работят на непълен работен ден (това не е половин работен ден, а от 28 часа непосредствено след раждането,  32  след първата година и до 36 часа впоследствие) в Холандия обаче се балансира и с това и бащите имат възможността (и най-вече желанието!) да не работят на пълен работен ден при раждане на дете. В немалко семейства нещата са организирани така, че и двамата работят на 32 часа. Това означава, че детето е на грижите и на двамата си родители, общо взето поравно, в общо четири от седемте дни в седмицата. В другите три то може да ходи на детско заведение. В Холандия има и квоти за жените на ръководни позиции. Затова и нито майчинството, нито домакинската работа се превръща в затвор или в доживотна присъда за единия от родителите. И като цяло децата са от най-щестливите в Европа. Защото бащата не е "мамо, кой е този непознат мъж, който всяка неделя реже печеното месо на вечеря" (това го има на холандски), или този, който веднъж дневно или веднъж седмично идва от тежестта на положението си да се разпореди за това или онова, да раздаде правосъдие и после да се скатае от всякаква отговорност, до следващата показна проява на това кой командва парада.

Въпросът не е в това кой колко работи, а в правото на избор на жената. И това право да се уважава, без тя да се счита нещо за нефелна като жена, ако не желая да се впише в "традиционната" роля на слугинаж и саможертва.

И със сигурност да не се подлага на психически тормоз и бой, ако не се вписва.

Редактирано Януари 29, 2018 от dora

[Last roman]

от раждането на детето, майките работят 24 часа дневно, 7 дни в седмицата без отпуски по празниците. И така продължава докато детето не се почувства готово да бъде заведено на ясла/детска градина, което е до голяма степен индивидуално. У нас нещата са доста статични и неадекватни. Ама като знам какво е оттатък океана, пак е опция поне две години майката да не се занимава с глупости като ходене на работа.

[nik1]

Ролите днес не пасват, днес защото за жената го има натискът на обществото да работи, (мама и тате, обществото са изучили  момичето, жената. не за да гледа децата цял живот, а за да се релизира професионално), така и на финансовия натиск..

==================================

Иначе аз лично мога да ви кажа че съм отгледан и отраснал в щастливо патриархално семейство (по-точно от патриархален тип, дядо не ми беше "Ной", отношенията бяха базирани на взаимно разбирателство), в което няма драми, няма  депресии,  няма насилие, семейство в което баба ми беше домакиня, но това е семейство от първата половина на 20 век..

Това бяха най-щастливите ни години на мен и на брат ми..

Дядо и баба ни отгледаха по собствено желание и настояване, Майка ми и баща ми живееха на друго място, в собствено жилище, и ни идваха на гости (аз така го приемах), когато са свободни. Понякога бяха изнервени, но най-вече не можеха да комуникират с нас, а  нямаха и опит, и аз право да ви кажа, не ги харесвах..

 

Апропо:Не всичко беше наред с това семейство ,не беше идеално,
-Парите не достигаха, бяхме бедни, но това не ни правеше впечатление..

-Дядо ми имаше малка слабост към разговори жените от квартала /или поне така се говореше, той може да не е правил нищо сериозно,а само да се е заговарял с жените от квартала, такава му беше работата, мебелост,  или по-скоро жените да са го харесвали,/, а ролята на менторът и човекът които държи здраво морала и "тоягата" беше на нежената му по-голяма сестра, учителка му, с която живеехме в един двор,и в една къща, (Къщите бяха три, но живеехме в двете)

============================

Това е далечно минало, което няма да се върне... Нещата са промени коренно за четири поколения...

 

 

Редактирано Януари 29, 2018 от nik1

[nik1]

1 hour ago, dora said:

Съгласна съм напълно за икономическия императив в българския случай. Но не съм съгласна, че стереотипът го няма

Възможността на майките да работят на непълен работен ден (това не е половин работен ден, а от 28 часа непосредствено след раждането,  32  след първата година и до 36 часа впоследствие) в Холандия обаче се балансира и с това и бащите имат възможността (и най-вече желанието!) да не работят на пълен работен ден при раждане на дете. В немалко семейства нещата са организирани така, че и двамата работят на 32 часа. Това означава, че детето е на грижите и на двамата си родители, общо взето поравно, в общо четири от седемте дни в седмицата. В другите три то може да ходи на детско заведение. В Холандия има и квоти за жените на ръководни позиции. Затова и нито майчинството, нито домакинската работа се превръща в затвор или в доживотна присъда за единия от родителите. И като цяло децата са от най-щестливите в Европа. Защото бащата не е "мамо, кой е този непознат мъж, който всяка неделя реже печеното месо на вечеря" (това го има на холандски), или този, който веднъж дневно или веднъж седмично идва от тежестта на положението си да се разпореди за това или онова, да раздаде правосъдие и после да се скатае от всякаква отговорност, до следващата показна проява на това кой командва парада.

Въпросът не е в това кой колко работи, а в правото на избор на жената. И това право да се уважава, без тя да се счита нещо за нефелна като жена, ако не желая да се впише в "традиционната" роля на слугинаж и саможертва.

И със сигурност да не се подлага на психически тормоз и бой, ако не се вписва.

Да вметна

Стеретипите не са се променили много за три-четири поколения, въпреки промените в културата и начина на живот, и сега освен работеща и професионално реализирана и допринасяща за семейния бюждет, от жената се очаква да бъде и майка и домакиня

Наслагват се стари стереотипи, върху културни окачвания и култура и става миш-маш, и трагедия (пиеса) по български :
От жените се очаква да бъдат "супермени", а от мъжете все още - да имат добри и стабилни доходи и да осигуряват семейството,  Ще го повторя Последното не е възможно капитализмът не дава на всички мъже /хора/ тези възможности,  при капитализма има и безработица..

Апропо:Очакването че жената трябва да работи и да допринася за семейния бюждет е също част от културата ни (това не следва само от физическото продължаване/оцелявеане като вид)

Ако бяхме на културното нивото на циганите, сигурно можехме на живеем с 15-20 лева на ден, говоря за това което знам от циганите- "трябват ни 15-20 минимум , жената да сготви една тенждера", но ние имаме друга народопсихология и култура, мислим за спестяване, осигураване, мислим за жилище, образование,здраве, почивка, бъдеще и т.н.

Редактирано Януари 29, 2018 от nik1