Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Публикува
Преди 2 минути, nik1 said:

Интересният за мен е въпрос дали този който определя че някои е глупак и "тролаждия".. не е  по-голям глупак и "троладжия" от този когото сочи..Чувал си приказката "крадеца сочи крадеца"

 

Не разбирам какво ми казваш, сочи , троладжия, за какво става въпрос, да не би да си такъв?

  • Мнения 614
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува (edited)

Алва, здравей!:)

Много се радвам, че се появи!

Като слънце изгря, да ни светнеш по засукания казус за джендера.

Just now, Last roman said:

иначе 100% от мъжете също на някакъв етап от живота си са били жертва на насилие /вербално или физическо/, без значение дали от себеподобни или от представителки на нежния пол. Тях коя конвенция ги защитава? Правилно - никоя, защото всяка правова държава си има закони и регулации. Така че това нарочно пълно с неясноти и двусмислия недоносче да си върви в коша. 

Предлагам да се направи и една конвенция за защита на мъжете, за да не се сърдят.

:animatedwink:

Редактирано от Doris
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, Frujin Assen said:

 

Я да те питам аз нещо като юрист. Като нещо заслужаващо наказание е, ако мъжът настоява за секс, а жената не иска. Морално насилие. Как точно стрина Иваница от село Долно нанагорнище ще доказва, че мъжът и бай Иван я е псувал и заплашвал искайки си в 12 през нощта в спалнята. Свидетели няма, следи от побой няма... Как точно младо момиче ще докаже, че младеж я е ощипал или опипал в дискотеката, поискал си е и така я е тормозил. Особено ако никой не е видял или чул, пак така няма следи от насилие...

 Този въпрос е решен лесно в сега действащия закон. Домашно насилие се установява и по твърдение само на жената. 

  • Харесва ми! 2
  • Потребител
Публикува

Хубаво на действащия в България ЗЗДН е, че всеки един може да поиска и получи закрила, без значение дали е мъж или жена, съпруг или съпруга, баща майка и т.н. В закона няма дискриминация по полов признак.

  • Харесва ми! 4
  • Потребители
Публикува

Мислех да пусна тема, но са ме преварили.

Ситуацията с дебата за Истанбулската конвенция е типичен за българското общество. От една страна родните политици и разни други елементи с не особена добра репутация в обществото (по-скоро доста мразени и презирани, та да говорим, че имат репутация) заклеймиха нещо, което всъщност съвсем не е това, което твърдят. Медиите спуснаха димна завеса, тъй че да не се види за какво иде реч.

Всъщност става дума за конвенция срещу домашното насилие, а не за узаконяване на трети пол или еднополов брак.

У нас явно драмата е резултат от сблъсък на две крила на Партията - това на гейовете и това на пернишките традиционалисти. Първите виждат сгоден случай да промоцират идеята си за еднополови бракове. Нещо подобно на неотдавна отминалата поредна кампания на червените тролове за легализиране на марихуаната, че без нея все по трудно виждат светлото комунистическо бъдеще. Пернишките традиционалисти, които са и путинисти, не искат да се откажат от навиците си редовно да пердашат съпругите си, още повече, че в Русия със закон легализираха тази нравоучителна дейност.

А конвенцията определено не е цвете за мирисане. Основната идея е добра - да се вземат мерки срещу домашното насилие.

Лошото е, че тя е дело на определени лобистки кръгове. Затова въпреки прокламирането, че конвенцията има за цел да се бори за преодоляване на неравенството и закрила от насилието не само е доста далеч от тях, ами по отношение на дискриминацията даже е точно обратното.

Драмата с третия пол дойде точно от радикално дискриминационния характер на конвенцията. Ако тя имаше за цел да се бори с насилието, а не да създава привилегии за определени лобистки кръгове, то изобщо нямаше нужда да се описва в нея явлението трети пол и да се търси словесно богатство за обозначаването му. След като важи за всички хора като равни по чест и достойнство, тя ще защитава и отделните групи.

А защо целта е да се обособят определени групи? Ами защото формулировките са доста пространни и ако важат за всеки, то тогава те биха засегнали и кастите, които биха се оказали в изключително привилегировано положение.

Тъй че най-доброто решение е да се търси пълна редакция на конвенцията, като се премахнат дискриминационните текстове, които определят само отделни привилегировани групи и от друга страна по-тясно и по-ясно дефиниране на това, което трябва да се третира като домашно насилие. Сегашните прекалено разтегливи и още по-мъгляви текстове по-скоро ще създадат проблеми, отколкото да решат някакви.

  • Харесва ми! 4
  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, КГ125 said:

Пропагандаторите на тази конвенция сочат примери за домашно насилие като аргумент за приемането й. 

Кажете ми само какво общо с домашното насилие има текстът: 

"„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;"

"Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете."

 

Конвенцията съдържа също задължение държавите да извършват някакво "ОВЛАСТЯВАНЕ" на жените, с цел изравняването им с мъжете. 

Добре, ама в България жените са били на почит винаги. Следователно сега от нас се иска нещо повече от това което имаме. И то е всичко това, което побърква днешния запад в посока на радикалния либерализъм. 

 

ПП

И не, не е вярно, че един милион българи си бият жените. Ако беше така, всеки от нас щеше да го е видял и узнал по 20 пъти на ден. Това е статистика на НПО-тата, непроверена. 

Ето това е проблемът. Поради неправилният превод от английски, пол означава еди какво си. А всъщност не е така. Пол си е пол, а поведенията и моделите не са ПОЛ, а джендър, демек, социални роли.

  • Харесва ми! 1
  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Last roman said:

обичаш да се правиш на тъп, когато ти изнася. Та ако се узакони тъждеството между социална роля и пол, каквато е и целта на недоносената конвенция по подкрепящите я хомо-, транс- и пр. НПО-та  /защото уродливите умове, раждат уродливи продукти/, ще се получи ерозията на идентичността на европееца. А човек без идентичност е просто лесно манипулируема глина. Но това е и целта на ЕССР.

И къде пише да се озакони социални роля и пол?  Я дай цитат?

  • Потребител
Публикува
Преди 47 минути, КГ125 said:

"Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

2 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите."

 

Там, дето не е черно, е ОК. Ама там, дето е е убийствено!!! Какво значи да се преподават в училищата нестереотипни роли на пола? А? 

А защо трябва да се преподават стереотипните роли на  пола? Какво лошо има да се разискват и нестререотипните?

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 47 минути, КГ125 said:

Там, дето не е черно, е ОК. Ама там, дето е е убийствено!!! Какво значи да се преподават в училищата нестереотипни роли на пола? А? 

Ако погледнем оригиналният документ на английски, там е указано: non-stereotyped gender roles. Тоест не става дума за нестереотипни роли на биологическият пол, а за нестереотипни социални роли. Ако си припомним, какви са стереотипните за нашата култура: жената да гледа децата, да готви и да чисти, да се грижи за къщата, мъжът да е началник и да носи парите в къщи, мисля че много лесно можем да се досетим какви са нестереотипните роли - тоест тези, които нарушават стереотипа: жената да бъде началник и да издържа семейството, мъжът да се грижи за къщата (малка част от възможните варианти). Има ли нещо убийствено в тяхното преподаване, освен сбърканият превод (ангажиращият е английският)?

  • Харесва ми! 1
  • Потребители
Публикува

http://kultura.bg/web/фалшивият-скандал-с-истанбулската-ко/

07.01.2018 13:43
2
13307

Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция

KYanakiev.jpg

Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

Някои (а именно националистите в настоящото ни правителство) дори видяха опасност, при ратифицирането на Конвенцията страната ни да бъде, на основание на текстовете в нея, принудена да промени конституционното си определение за брака като „доброволен съюз между мъж и жена“. Накрай, бях удивен също колко лесно широки кръгове (претендиращи да принадлежат към художествената, академичната и т. н.) интелигенция са способни да се „самооблъчат“ от априорните си убеждения в съществуването на „световна конспирация“, съзирана от тях практически навсякъде.

Какво обаче ни свидетелства текстът на самата „Истанбулска конвенция“?

Първо – той е озаглавен „За превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (курсивът мой) и в него – ако си направим труда да го прочетем открай докрай (а това е възможно: документът е публикуван на български в https://rm.coe.int/168046246f ) – никъде, буквално в нито един пасаж, на нито един ред няма да срещнем понятия като „трети пол“, „еднополови бракове“, LGBT и т. под. Напротив: в член 1: „Цели на Конвенцията“ експлицитно ни се казва, че „настоящата Конвенция има следните цели: а) да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие; б) да допринася за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и да насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете, включително чрез овластяване на жените; в) да създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и домашното насилие; г) да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие; д) да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се възприеме интегриран подход за премахване на насилието над жени и домашното насилие.“ (курсивът мой).

Както се вижда, във всички декларирани цели на Конвенцията се говори за борба с насилието над жени, което се допълва и с понятието „домашно насилие“, за което пък в чл. 2, 1 (справедливо) е отбелязано, че „засяга предимно жените“.

По-нататък в текста на Конвенцията (чл. 4) се осъждат всички форми на „дискриминация срещу жени“, а в чл. 12 („общи задължения“) се казва, че „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ (курсивът мой – т.е. за промени в идеята, че например „ролята“ на жената е да се подчинява, а на мъжа да „господства“, „ролята“ на жената е да си седи в къщи и да се грижи за дома, а на мъжа – да поддържа „социални контакти“ с приятели, колеги и т.н.). В същия член специално е отбелязано (и това намирам за изключително важно), че „позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. С други думи, няма да бъдат приемани като оправдание за насилието нормативните например в определени религиозни традиции (ислямската) или етно-културни обичайни „правосъзнания“ (напр. ромската) убеждения, че жената принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да сключва сделки, да я продава, залага и т.н. А с това по същество се издигат в ранг на върховно право европейско-християнските идеи за равноправието на половете („Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“, Гал. 3:28).

В чл. 32 на Конвенцията по-нататък се залагат мерки срещу насилствено сключване на бракове („Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че сключените насилствено бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани“). Което впрочем също ограничава – поне на територията на ЕС и на страните, които биха приели да подкрепят тази Конвенция – възможността да се практикуват като легални, присъщи на други култури и религиозни традиции форми на брак (напр. т.нар. „имамски бракове“, уговаряни още в малолетството на жената, бракове, решавани не от брачущите се, а от техните родители, религиозни водачи и т.н.). А с това се ограничават определени крайни следствия, можещи да се извлекат от идеологиите на т.нар. „мултикултурализъм“. От това, мисля си, „консерваторите“ у нас и в Европа трябва да са напълно доволни.

Като актове на насилие в чл. 38 специално са описани „осакатяванията на женските гениталии“ (курсивът мой): „а) обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора на жена; б) принуждаване на жена да понесе някой от изброените в буква а) актове или предоставяне на такава възможност; в) подбуждане, принуждаване или предоставяне на възможност момиче да понесе някой от изброените в буква а) актове (курс. мой)“. Мисля, че би трябвало да се досещаме в кои религиозни и най-вече културни „традиции“ тези осакатяващи актове се смятат за „нормални“. Е, Конвенцията предписва те да се криминализират за всички, които живеят на територията на Европа – дефинира ги именно като „насилие“ и „осакатяване“ (на жените), а не като „обосновани от културната традиция“, на която са присъщи „специфичности“.

Накрай, в членове 44 и 59-61 се гарантира неприемливостта на екстрадицията на жени, жертви на насилие, в страни, в които това насилие над тях би могло да бъде продължено или тепърва извършено, т.е. гарантира се, че жени с неуреден (бежански) статут в Европа няма да бъдат връщани там, където са станали (или биха могли да станат) жертва на насилие.

Направих този по-подробен преглед на съдържащото се в „Конвенцията“, за да се убедят онези, които все пак няма да си направят труда да прочетат нейния не тъй обширен текст, какво всъщност тя съдържа и към какво е насочена (какво защитава и на какво се противопоставя). Сега ще се обърна към онези нейни текстове, които станаха повод за шумотевицата около нея и за развихрянето на „конспирологичните“ теории по неин адрес.

Собствено, доколкото успях да се ориентирам, текстовете, които „притесняват“ са (точно) три.

Първият, цитиран в публикацията на моя приятел Петър Москов (и заслужил пълното съгласие с неговото тълкуване на консервативния ни, уважаван колега Огнян Минчев, а оттам и съгласието на сума фейсбук-„специалисти“) е текстът на член 3, в, в който се дават определения на употребяваните в Конвенцията основни понятия. „„Пол“ – цитира П. Москов едно от ключовите „определения“ – означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. „Искам да припомня обаче – възразява тук Москов – че „пол“ е биологично детерминирана характеристика на индивида (фабрично така сме направени)… Полът е норма, а не наименование за различни медицински или социални отклонения“… И да – той би бил съвсем прав с това си възражение, ако не си затваряше очите първо – за контекста, в който въпросната „дефиниция“ е дадена в Конвенцията, и второ – не се заблуждаваше (не искам да мисля, че ни заблуждава) по отношение на оригиналния текст на цитираната и както ще покажа неточно преведена на български език дефиниция.

А контекстът е следният: целият член 3 от Конвенцията е озаглавен „Определения“, направени „за целите на настоящата Конвенция“, т.е. не изобщо, а за нейните цели. Оказионално сиреч под употребяваните понятия в Конвенцията ще се има пред вид: „а) „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот; б) „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“. И ето в подточка в) е казано, че (пък) под „пол“ за целите на Конвенцията (която е срещу насилието над женския пол) се има предвид „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“ (курсивът мой).

Веднага трябва да ни направи впечатления, че така цитираното определение звучи нелогично. „Пол“, казва се в него – са определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за…(!) жените и за мъжете“. Но нали „мъжете и жените“ са именно (двата) пола. Как така „пол“ ще са техните „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, при това – които „определено общество смята за подходящи за тях“? Нещата веднага стават ясни, ако текстът, от който П. Москов е направил „обезпокоеното“ си заключение, се прочете в оригинал – т.е. в английския текст на Конвенцията. А там е казано – цитирам буквално – „gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men“. Както се вижда „определението“, което цитира Москов, съвсем не е – както си мисли той – определение за „пол“ (на англ. думата е „sex“), а за… „gender“. И сега нека открия на моя приятел (а и на всички, които до захлипване препубликуваха коментара му), че с понятието „gender“, което, повтарям, собствено се дефинира в Конвенцията – въобще не се определя „биологично детерминираната характеристика на индивида“ (мъж или жена). За тази биологично-детерминирана характеристика, пак казвам, в английския език се употребява друга дума – думата „sex“. Но следователно, напрежението, възникващо около дефиницията, се дължи на елементарна подмяна (дошла с нейния български превод или умишлено, не зная). Понятието „gender“ на английски език означава именно социалната, традиционна и културна роля, която дадено общество приписва на… определения „пол“ („sex“). Може да се каже: Gender-ът, това е съвкупността от определените „мъжествености“ или „женствености“, които дадено общество смята за подобаващо присъщи на съответния пол (sex) – на мъжкия или женския. За сведение – на български (макар и неточно и описателно) gender се превежда напоследък като „социален пол“ (впрочем така е и в член 4 от Конвенцията).

Разясненото току що значение на gender – нека уверя – е утвърдено в научната (медицинска и социална) мисъл и тук „определението“ в Конвенцията просто го повтаря. Виж например как го разяснява страницата на Medicine, Nursing and Health Sciences (Monash) University в Австралия: „По същество:

Полът се отнася до биологическите различия; хромозомите, хормоналните профили, вътрешните и външните полови органи.

Gender описва характеристиките, които едно общество или култура свързва с присъщото на жената или на мъжа, с мъжественото и женственото.

Тъй че докато полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е един и същ във всяка култура, онова, което означава полът от гледна точка на gender ролята като „мъж“ и като „жена“ в обществото, може да бъде твърде различно в различните култури (курсивът мой).

От гледна точка на социологията „gender ролята“ се отнася до характеристиките и поведенията, които различните култури атрибутират на половете. Онова, което означава да си „истински мъж“ във всяка една култура, изисква мъжки пол плюс онова, което нашите различни култури определят като мъжествени характеристики и поведения; по същия начин една „истинска жена“ се нуждае от женски пол и женствени характеристики.“[2]

Да, факт е, LGBT-движенията също са усвоили „gender“ като свое основно понятие (и дори са придали академична валидност на своите занимания като „Gender Studies“). Това е довело до внедряването на допълнителна (именно LGBT) конотация в самия термин. Според LGBT дейците „мъжкостта“ и „женскостта“ могат да бъдат и социално избрани от индивидите с определен sex (полови) „роли“. Та ето, акцентирането на (или подвеждането по) тази разпространила се конотация при прочита на Истанбулската конвенция е подвеждащо и по същество представлява подмяна, която се състои в това, че при една очевидно базисна (в документа) употреба на понятието gender от неразбиране или злонамереност вниманието се фокусира именно върху тази LGBT конотация, а с това се привижда „разчовечаващ“ стратегически смисъл. В документа обаче – пак ще кажа – „социално изградена роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подходящо да се приписват на индивидите“, е не „полът“ (sex) – ако бе така действително биологичният пол би се релативизирал и разтварял в социално-изградилите се роли, поведения и дейности, които индивидът избира или обществото му приписва. В документа като социално изградената роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подобаващи за мъжа и жената, се определя gender-a, а той е различен от „sex“-a.

Не разбираме ли, следователно, какво се казва тук? Казва ни се, че определени общества свързват с пола (изрично е казано – на жените и мъжете) определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, които „се смятат за подходящи за тях“ и следователно не се смятат за „подходящи“ за противоположния пол. Така например – „определени общества“ (патриархалното, някои религиозни и т.н.) смятат за „подходящо“ за жените поведение подчинението от мъжа и за „неподходящо“ заемането на ръководни функции в бизнеса и държавното управление. Смятат за „подходящо“ за жените да покриват лицата си и за „неподходящо“ да се показват публично с открито лице. В някои среди в България смятат за „неподходяща“ за жената „роля“ дори тази да шофира (която „роля“ е подходяща само за мъжа). И ето: целта на Конвенцията е да предупреди, че Съветът на Европа (европейското човечество) не приема за никакво основание тяхната визия за gender-а на (по-специално) женския пол (sex) да оправдава описаните в членовете на документа актове на дискриминации, насилия, осакатявания и принуждавания. Казва, че: да – gender е съвкупността от „социално изградени (т.е. от определения социум изградени) роли, поведения, дейности и характеристики“, които определеният социум смята за подходящи за жените и мъжете, но че определени роли, поведения, дейности и характеристики, които дадени общества смятат за подобаващи за (по-специално) женския пол, Конвенцията смята за дискриминативни и тяхното налагане пряко волята (или непозволяване) на жените определя като „насилие“.

Това е. А че е тъкмо това, става вече неоспоримо ясно от обяснителния доклад към Конвенцията, който ще цитирам сега и за който нямам обяснение защо отсъства от публикувания български превод на документа. Ето неговите пояснения: (43) Терминът „gender” под тази дефиниция няма за цел да измести термини като „жени“ и „мъже“, употребявани в Конвенцията… (44) Терминът „насилие над жените, основаващо се на социалния пол (gender)“, е употребен (на различни места) в Конвенцията и се отнася до насилието, което е насочено срещу жената, защото е жена или засяга жените непропорционално… Този израз следва да се разбира като целящ закрила на жените от насилие, което е резултат от „gender” стереотипите и специфично обхваща жените (курсивът мой).[3]

Вторият текст, който ни е привел Петър Москов (и който, видите ли, трябва да ни докаже, че в документа се прави подмолен опит на децата ни да бъдат внушени в училище определени идеи, свързани с „нормалността“ на „нетрадиционни сексуални ориентации“), е следният. Цитирам го първо по начина, по който ни го поднася Москов – т.е. с изпуснатите от него думи (отбелязани с многоточия, което трябва да ни осведоми, че изпуснатото е маловажно или не казва нищо по-различно от цитираното). И тъй: „Страните – цитира Москов чл. 14 „Образование“ на Конвенцията – предприемат където е подходящо стъпки за включване… на нестереотипни форми на пола… в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

От цитата на Москов излиза, че ратифициращите Конвенцията страни се задължават да предприемат стъпки за включване на учебен материал за „нестереотипните форми на пола“. И ето – моят приятел разгорещено заявява, че искрено се развълнувал от „перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на баща му“ (подразбира се, да бъде просвещаван за различните „нестандартни сексуални ориентации на мъжкия пол“). Което – възклицава той в заключение е същинско отваряне на „вратата за узаконената лудост“.

Вижте обаче, какъв е пълният текст на член 14 от Конвенцията (в болд отбелязвам пропуснатото в цитата на Петър Москов): „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола (англ. – gender), взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ Сравнете сега двата цитата и си дайте сметка за манипулацията, която (волно или неволно, не мога да съдя) извършва с нас П. Москов. От неговия цитат на чл. 14 излиза, че Конвенцията препоръчва учащите се да бъдат запознавани с нестереотипните роли на пола (т.е. на „sex“-а, на биологичния пол), като навежда мисълта към нестереотипните му от биологично естество роли. От оригиналния текст на Конвенцията обаче става ясно, че отново се имат предвид нестереотипните роли на gender-а, т.е. на онези „роли“, които определени общества смятат за „нестереотипни“, „неподходящи“ за мъжкия или женския пол. Например – ролята на жената да бъде самостоятелен субект, да решава самостоятелно своя брак, и т.н. И които „роли“ безспорно се смятат за „нестандартни“ за gender-а ѝ от редица „общества“, с чиито практики Конвенцията се бори. Именно затова в текста на член 14 е казано, че учебен материал, свързан с тези „нестандартни роли“, е добре да се включва в програмите на учащите се „където е подходящо“ (с цел сиреч, да се променят в благоприятна посока вижданията на учениците за тези „нестандартни роли“). Съвсем безспорно е, че прочетен изцяло и този чл. 14 говори за виждания върху социалните „роли“ на жените и мъжете, а не за (нестандартните) сексуални роли на всеки един от тези два биологични пола.

Накрая от Конвенцията бива цитиран (най-вече от фейсбук-диспутантите) и чл. 4 – единственият, в който се споменава за (различна) „сексуална ориентация“ и се употребява понятието „социален пол“ (редом с просто „пол“). Само че в този член въпросните понятия са споменати в контекст, нямащ абсолютно нищо общо с някакво (евентуално) „узаконяване“ на „различната сексуална ориентация“. Ето целият разискван текст на чл. 4: „Страните осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като: – включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип; – забраняват дискриминацията срещу жени, включително чрез използване на санкции, когато е уместно; – отменят закони и практики, които дискриминират жени. Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

Прочитайки текста, следователно, ние научаваме, че Конвенцията предписва мерките за защита правата на жертвите да се прилагат без всякаква дискриминация на някое от изброените основания. Сиреч, казва, че жертвата на насилието не бива да бъде третирана по друг начин освен като жертва, ако примерно има – „нестандартна“ сексуална ориентация. С две думи, ако жената, жертва на насилие, се окаже примерно хомосексуална, мерките за защита на нейните права не бива да бъдат (дискриминативно) по-различни от тези по отношения на хетеросексуалната. На което, струва ми се, не би могъл да възрази дори и най-страстният хомофоб.

Не мога да не отбележа и появяващото се в българския превод на чл. 4 словосъчетание „социален пол“, с което този път е преведено английското gender. За мен остава неясно защо в чл. 4 то е преведено по този (относително по-адекватен) начин, а в предишния чл. 3, който цитираше П. Москов, е преведено (подвеждащо) като „пол“. Не е сериозно, а както виждаме може да доведе до далеч отиващи недоразумения – в официален документ едно понятие от оригиналния текст да бъде превеждано по два различни начина.

В заключение: и в трите текста, върху които се „зацепват“ конспиролозите, при внимателното и коректното им прочитане не може да се открие нищо от приписваното на документа като цяло. Би могло убедено да се заяви дори, че Конвенцията е по-скоро консервативна по дух. Тя, бих казал, отговаря по някакъв начин на страховете на редица люде, че с изпълването на европейското пространство с представители на общества, принадлежащи на други (не-европейски, не-християнски) религиозни и културни традиции, в които отношението към жените и нормите за позволено по отношение на тях е различно и противоречащо на европейското, техните практики биха могли да се разпрострат на континента ни. Е, Конвенцията показва, че Съветът на Европа не е склонен да допусне това и не се поддава на определени крайности, изводими от идеологията на „мултикултурализма“.

Чак се чудя как определени хора (като уважавания ми колега Огнян Минчев и други мои близки), които в изтеклите месеци ни занимаваха с далеч отиващите свои опасения от „проблема с мигрантите“, прочетоха в текста на документа не все пак един удовлетворителен за тях отговор на тревогите им, а нещо съвсем, съвсем друго. На представителите на „коалиционните партньори“ на ГЕРБ в парламента и правителството, на представителите на БСП не се учудвам. Те чисто и просто изпълняват своята задача да всяват недоверие към Европа въобще, да промъкват (при всеки удобен и неудобен случай) идеите за „евразийска алтернатива“ за страната ни. Защо други обаче вдигнаха този шум? Защо въобще в България всичко, идващо „от Запад“, се чете през „конспиративни очила“ и затова се чете по този абсурден начин: през фейсбук, избирателно, с фиксация върху три от 81 члена на съответния документ?

За всичко това си заслужава да се помисли по-сериозно. И аз възнамерявам да го направя в Портала.

_________________________

[1] Вж. П. Москов, http://www.mediapool.bg/petar-moskov-konventsiyata-ot-istanbul-otvarya-vratata-na-uzakonenata-ludost-news273787.html
[2] http://www.med.monash.edu.au/gendermed/sexandgender.html
[3] Explanatory Report to the Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, Istanbul, 11.V.2011, p.8, https://rm.coe.int/16800d383a

 
 
KYanakiev.jpg
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
 
 
 
  • Потребител
Публикува

Имайте предвид, че покрай литература и история на децата се преподават доста СТЕРЕОТИПНИ представи за социалната роля на мъжа на и жената, напълно неадеквитни към момента. Ами трябва и малко осъвраменяване, то училището е за това.

  • Глобален Модератор
Публикува

Страните гарантират, че предприетите на основание на настоящата глава мерки: .... 

– са насочени към овластяване и икономическа независимост на жените жертви на насилие;

 Какво значи „овластяване“ на жените и икономическа независимост? Някой ще им даде пари за второто – ок. Но овластяване? Никой не обяснява тоя термин, което значи, че са възможни всевъзможни тълкувания.

4. Предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител.

Ако жертвата не иска да подаде жалба, насила ли ще я заведат в центъра? Непрецизен текст – трябва да пише „Възможността за ползването на услуги“

 

Член 21 — Помощ за индивидуални/колективни жалби

Страните трябва да осигурят на жертвите информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за индивидуални/колективни жалби.

Каква ще е тая колективна жалба за домашно насилие? От целия блок?

Член 40 — Сексуален тормоз

 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за налагане на наказателни или други правни санкции за всички форми на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица накърняване на достойнството на дадено лице, по-специално когато то създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение.

Тая дефиниция отваря страхотна възможност за злоупотреба с право, защото тя не ни казва какво е сексуален тормоз и как той се отличава от обикновения, нормален, човешки флирт.

 

Член 43 — Прилагане на наказателните престъпления

Какво, в името на вси светии, значи „наказателно престъпление“???? Пардон, колеги, ма какво значи това?

3 За целите на наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 36, 37, 38, и 39 от настоящата Конвенция, страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че тяхната юрисдикция не е подчинена на условието деянията да са криминализирани на мястото, където са извършени.

Това значи, че ако някое деяние не е престъпление във вашата страна, могат да ви съдят за него в друга, например в Швеция……. ?!?

 

Член 54 — Разследване и доказателства

Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че във всяко гражданско или наказателно производство доказателства, свързани със сексуалната история и поведение на жертвата, ще се допускат само при релевантност и необходимост.

Т.е. ако някоя професионалистка или някой професионалист се оплаче от домашно насилие, няма да гледаме историята на оплакванията й/му в миналото ли? Ами ако от това се издържа?

 

Член 60 — Молби за убежище, основани на пола

1 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.

2 Страните осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията на Конвенцията, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, кандидатите следва да получават статут на бежанец съгласно съответните приложими инструменти.

Сиреч иде един от Африка, заявва, че се чувства жена и остава тука!!!!!! Това осъзнавате ли какво значи?

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Глобален Модератор
Публикува

С цялото ми немалко уважение към проф. Янакиев, ама това в статията са неговите МЕЧТИ как да изглежда Конвенцията, но не и правно издържано тълкуване. Закономерно изводите му са грешни. 

 

„Страните гарантират, че предприетите на основание на настоящата глава мерки:

 

– са насочени към овластяване и икономическа независимост на жените жертви на насилие;“

 

Какво значи „овластяване“ на жените и икономическа независимост? Някой ще им даде пари за второто – ок. Но овластяване? Никой не обяснява тоя термин, което значи, че са възможни всевъзможни тълкувания.

 

„4. Предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител.„

 

Ако жертвата не иска да подаде жалба, насила ли ще я заведат в центъра? Непрецизен текст – трябва да пише „Възможността за ползването на услуги“

 

 

„Член 21 — Помощ за индивидуални/колективни жалби

Страните трябва да осигурят на жертвите информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за индивидуални/колективни жалби.

 

Каква ще е тая колективна жалба за домашно насилие? От целия блок?

 

 

„Член 40 — Сексуален тормоз

 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за налагане на наказателни или други правни санкции за всички форми на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица накърняване на достойнството на дадено лице, по-специално когато то създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение.

 

Тая дефиниция отваря страхотна възможност за злоупотреба с право, защото тя не ни казва какво е сексуален тормоз и как той се отличава от обикновения, нормален, човешки флирт.

 

Член 43 — Прилагане на наказателните престъпления

 

Какво, в името на вси светии, значи „наказателно престъпление“???? Пардон, колеги, ма какво значи това?

 

 

„3 За целите на наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 36, 37, 38, и 39 от настоящата Конвенция, страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че тяхната юрисдикция не е подчинена на условието деянията да са криминализирани на мястото, където са извършени.

Това значи, че ако някое деяние не е престъпление във вашата страна, могат да ви съдят за него в друга, например в Швеция……. ?!?

 

„Член 54 — Разследване и доказателства

Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че във всяко гражданско или наказателно производство доказателства, свързани със сексуалната история и поведение на жертвата, ще се допускат само при релевантност и необходимост.“

 

Т.е. ако някоя професионалистка или професионалист се оплаче от домашно насилие, няма да гледаме историята на оплакванията й/му в миналото ли? Ами ако от това се издържа?

 

Т.1 и 2 в съвкупност значат ли, че НПО може да ви оказва помощ и подкрепа – айде не на вас, но на децата ви ….. дори и БЕЗ вашата жалба?

 

„Член 60 — Молби за убежище, основани на пола

 

1 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.

 

2 Страните осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията на Конвенцията, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, кандидатите следва да получават статут на бежанец съгласно съответните приложими инструменти.

 

Сиреч иде един от Африка, заявва, че се чувства жена и остава тука!!!!!! Това осъзнавате ли какво значи?

  • Харесва ми! 2
  • Глобален Модератор
Публикува

А, да. 

Резерви са недопустими по самата конвенция. Тake it or leave it. Така е написана. 

Освен това има огромен пропуск - не съдържа гаранции срещу злоупотреба с право, даже напротив, насърчава го. 

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 3 минути, alvassareiro said:

Овластяване означава,че жените имат постъп до власт.

Но каква? За целите на предотвратяването на домашното насилие каква власт на жената или изобщо на жените се има предвид??? 

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 11 минути, alvassareiro said:

Имайте предвид, че покрай литература и история на децата се преподават доста СТЕРЕОТИПНИ представи за социалната роля на мъжа на и жената, напълно неадеквитни към момента. Ами трябва и малко осъвраменяване, то училището е за това.

Неадекватни в какво? Осъвременяване в какво конкретно? И защо за това е нужна Конвенция? 

  • Глобален Модератор
Публикува
Just now, alvassareiro said:

Ами има се предвид борба с предрасъдъците, че жените трябва да си седят вкъщи и не бива да им се дава власт.

У нас такива предразсъдъци няма от 1900 г. насам. 

А конвенцията изобщо не казва това, което казваш ти. Така е, като не те слушат :)

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 15 минути, alvassareiro said:

Имайте предвид, че покрай литература и история на децата се преподават доста СТЕРЕОТИПНИ представи за социалната роля на мъжа на и жената, напълно неадеквитни към момента. Ами трябва и малко осъвраменяване, то училището е за това.

Тъй де , там е проблема - в ,,осъвременяването".Щото едно е примера с жената работи и издържа , мъжът гледа , глади и готви (лошо няма - и аз искам така , ма друго ми се падна от тотото - гледам , готвя , бачкам и издържам , само гладенето съм оттървал) , друго е като се пуснем по течението и на 4-годишни деца започнем да им промиваме мозъците и да ги вкарваме в ролеви игри на семейство с две майки , двама бащи , родител 1 , родител 2 и т.н. докъдето ви стигне въображението.Може и семейството да е отмряло , но лично аз не желая някой да се бърка в моето и да казва кой ще кара влака.

п.с.що се отнася до насилието нас жени и деца , мисля че там държавата трябва да си влезе в ролята  с цялата сила на репресивния апарат и да действа.

Редактирано от ДеДо Либен
  • Харесва ми! 3
  • Upvote 1
  • Потребител
Публикува

Ами неадекватни са. Налагат идеята, че жаната трябва да си седи вкъщи ,да готви, че е собственост на мъжа, и тн и тн-, представи от 19 века. Ама сега не е 19 век.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 25 минути, alvassareiro said:

А защо трябва да се преподават стереотипните роли на  пола? Какво лошо има да се разискват и нестререотипните?

Може, ама в 10-ти клас. А тука отваря възможността да се ошашавят децата още в 1-ви. 

  • Потребители
Публикува
Цитирай

Предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител

Все пак продължавам да се чудя дали в раздела Право да не пусна паралелна дискусия, но се опасявам, че и там неизбежно ще стигне до джендърите.

Има пакет от мерки за закрила и идеята е, че дори да не поиска да бъде съден съпругът й, да може да потърси някоя от другите мерки. Идеята е, че много жени биха искали да не ги бият, но не биха искали съпругът им да бъде тикнат в затвора, а тя сама да се чуди как да издържа децата. Затова се дава възможност да ползва само другите услуги без наказателното преследване.

И тъй като има много такива моменти за обясняване е добре да е в Право, но май и там ще бъде омацана, та затуй се чудя.

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!