Боспорска сетка

[vvarbanov]

Археологическия метал е подложен на корозия в почвата.В почвата той се запазва по зле, отколкото извън нея.Какви са особенностите на почвата като корозионна среда.Наличието на влага и разтворените в нея соли, правят почвата електролит и предизвикват електрохимическа корозия на метала.Увеличението на влажноста на грунта затруднява достъпа на кислород и забавя пасивацията на метала.

Химическият състав на средата, т.е. нейният киселинен, основен или неутрален характер, е определящ фактор за корозионния процес.С увеличаването на концентрацията   корозията обикновено се ускорява.

Корозионната активност на почвата зависи от химическия състав на средата т.е. нейният киселинен, основен или неутрален характер,

В по-голямата част от случаите, с изключение на много сухи почви подземната корозия на металите   има електрохимичен механизъм.

Междукристалната корозия  е един от видовете местна метална корозия, която води до селективно разрушаване на границите на зърната.

Заради междукристална корозия, среброто става крехко и често може да се види, че повърхността на корозиралия обект от сребро се състои от малки зърна.Размерът на зърната по време на кристализацията зависи от броя на частиците от неразтворими примеси, които играят ролята на готови кристализационни центрове.Това са кристалите на сплавта, образувана при охлаждане на стопената маса. И тъй като точката на топене на различните компоненти е различна, кристализацията на компонентите в сплавта се извършва на различни етапи на охлаждане. Например, точката на топене на сребро е + 963 ° C и мед + 1083 ° С. Когато температурата се понижи на повърхността на всяко зърно, медта първо се втвърдява и концентрира, а среброто замръзва по-късно и се концентрира вътре в самото зърно. В действителност процесите на кристализация са много по-сложни и зависят от много фактори, но смисълът остава същият. Границите на зърното са обогатени с по-малко благородни метали и примеси. Междукристалната корозия възниква точно по границите на тези зърна, в резултат на което връзката между тях се губи. Тази корозия може да достигне много дълбочина и на пръв поглед не се вижда. Понякога всичко изглежда стабилно, но всъщност цялата структура на метала е нарушена.

Когато тази корозия напредне, може зърната да започнат да падат и повърхността става на малки кратери.

Другият ефект от на междукристалната корозия е, че на повърхноста на монетата се образува слой (няколко микрона) от по висока проба сребро.Така нареченото корозионно обогатяване.

При отсичането на монетите кристалографската ориентация на зърната се променя и се появява деформационна текстура. Тя е резултат от едновременна деформация на зърната по няколко направления с приплъзване.

Именно тази текстура образува характерната Боспорска сетка(мрежа) на някои монети.След междукристалната електрохимичната корозия тази мрежа се откроява ясно. 

 

 

[Курти Вълчанов]

Благодаря!