Псевдосимулации и обсъждане на сценарии

[Bruchpilot]

Това се опитвам да кажа - чак сега придобиват необходимите технически възможности за да осъществят такава концепция. Справка - създаването на "Кайра"-та на МиГ-27.

[Bruchpilot]

03:00 часа местно време. Беше настанало затишие в боя. Руските изтребители бяха обхванали българския бряг като в клещи и патрулираха в зоните си. Разузнавачите опипваха брега с радарите си, а самолетът за раидиоелектронна борба се мъчеше да подави българските станции. В оперативния център  тъкмо се чудеха колко още ще продължи “почивката”, когато изненадващо южно от Калиакра, от пределно ниска височина изскочиха четири самолета, които от ход атакуваха цели в района на Топола и Каварна. Руските машини обаче този път не се задоволиха само с една атака и започнаха да обикалят в търсене на още мишени. Единствения комплекс, който можеше да ги достигне беше Волхов-ът, но бригаден генерал Сомлев не искаше да дава разрешение за стрелба – едно бяха дрони или единични самолети, друго цяла четворка неидентифицирани точно ударни самолети. Непредизвикани обаче, те започнаха да разширяват кръга в който разузнаваха до опасни за отбраната размери. Сомлев вече нямаше избор и заповяда на майор Шиндрасков да действа. Отново докладите му привлякоха вниманието в командния център – разчетът се подготвяше да изстреля две ракети по цел с азимут 220, курс север, разстояние 32 километра, скорост 960 км./ч. Веднага щом дойде съобщението за пусковете, на големия екран се видя как руските самолети завиват обратно на юг и със снижение, на форсаж изчезват над морето, фактически надбягвайки пуснатите по тях ракети.

- Поне ги подплашихме! – възкликна капитан Амазонлийски.

- Възможно е, но не съм убеден. Може просто да се укриват над морето. – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев и в 03:06 часа местно време заповяда поредния сеанс на станция "Петранка". Тя бързо потвърди оттеглянето на ударната четворка, но откри и два Су-34 дебнещи навъртре в морето, отново на юг от Калиакра. Не по-лоша беше вестта, че директно към позицията на Волхов бавно се беше промъкнало не какво да е, а цял руски Форпост. Сомлев веднага рязко нареди:

- Майор Шиндрасков незабавно да свали този дрон! Не трябва да го допускаме да приближи повече!

Офицерите и войниците веднага се втурнаха да предават заповедите и данните за целта, а капитан Амазонлийски мрачно отбеляза:

- Онези Су-34 като нищо чакат само нещо да се включи за да го атакуват.

- Да, но ако дронът идентифицира точно позицията, ще могат да атакуват така или иначе. По-добре да се опитаме да ударим поне него. – отвърна Сомлев.

Напрежението растеше, докато хората на Шиндрасков изстреляха две ракети по Форпоста азимут 100, курс 240 от разстояние 30 километра. Дали поради малката цел, дали поради силните смущения, които бяха по азимут 065-089 спрямо станцията и двете ракети пропуснаха. Без да се бави разчетът изстреля още две, които за щастие поразиха руския дрон. Никой не се зарадва този път, тъй като всички осъзнаваха опасността – Волхов-ът сега беше беззащитен пред руските самолети.

- Дано да извадим късмет! – промърмори полугласно бригаден генерал Сомлев.

03:08 часа местно време. В командния център бързо установиха, че този път Фортуна им беше обърнала гръб. Двата Су-34 моментално се издигнаха и изстреляха няколко ракети.

Чуха се задавени псувни и бързо отправени предупреждения, докато всички безпомощно наблюдаваха как бавно обновяващите се метки на ракетите напредват към позицията на Волхов-а и се загубват някъде точно над нея. В изведнъж залата настана гробна тишина, нарушавана само от пукането на радиовръзките и шума на климатичната инсталация. Мрачното настроение продължи още няколко минути, докато от Шабла не постъпи сравнително добра вест – опитният разчет беше засякъл и сам стрелбата от страна на руските самолети, и майор Шиндрасков, знаейки, че са беззащитни беше заповядал всички да напуснат постовете си и да се отправят към укритията. Петдесетте секунди, които бяха необходими на ракетите да достигнат целта си, се бяха оказали достатъчни за да бъде спасен разчета, макар и за сметка на техниката. Неприятното беше, че Волхов-ът беше напълно унищожен от бойните глави на ракетите Х-38МКЕ – същите, които по-рано бяха ударили и позицията на С-125 край Варна.

Скоро загубата на комплекса започна да се отрязява на отбраната – точно пред Варна от смущенията изплува нов Форпост, който безнаказано започна да облита крайбрежието, при това не къде да е, а в опасна близост до позицията на укриващия се С-300.

- Дали са го открили? – сепна се капитан Амазонлийски.

- Дано да не са! – отвърна бригаден генерал Сомлев – Но не можем да стоим и да чакаме, рискувайки някой ударен самолет да се промъкне незабелязан. Незабавно С-300 да се пребазира на по-навътре в сущата. А този дрон, в момента в който попадне в обсега на нещо да бъде свален на всяка цена!

- Да, но така ще загубим възможността да обстрелваме самолети, летящи на малка височина над морето – възрази Амазонлийски.

- Нямаме избор – категорично каза Сомлев.

На всичкото отгоре, няма и минута по-късно още един Форпост нахално зае позиция, този път над Бургаския залив.

 

03:32 часа местно време. Форпостът бавно облиташе българския бряг и в оперативния център следяха всяко негово движение. След поредния си завой той се насочи на юг и навлезе малко по-навътре в залива, може би за да провери пораженията по база Атия. Именно близо до нея се спотайваше и българският КУБ, който прикриваше южното направление. Без да се замисли бригаден генерал Сомлев нареди:

- Ако дронът влезе в обсег, разчетът да го свали на всяка цена! След което искам буквално да поставят нов рекорд и да са на път към нова позиция за по-малко от пет минути! Нека подготвят всичко предварително.

Офицерите предадоха заповедта и командирът на разчета докладва, че са в готовност. Чакането беше мъчително, като буквално през няколко секунди се правеха разчети дали Форпостът е навлязъл в зоната на поражение. В момента, в който това стана, КУБ-ът моментално изстреля четири ракети – всички искаха максимално кратко излъчване и сигурно попадение. Оказа се, че разходът на ракети си беше струвал – азимутът на дрона беше много близък с този на излъчваните от руснаците смущения и веднага след като комплекса започна работа операторите изпитаха затруднения, в резултат на което едва третата ракета порази машината. Командирът бързо докладва и изчезна от ефир, без дори да изчака поздравленията.

 

03:38 часа местно време. На по-малко от двеста и петдесет километра от там, полковник Голованов най – после водеше самолетите си към брега. Дори от там бяха засекли излъчванията на КУБ-а, но все още се намираха твърде далеч за да могат да направят нещо по въпроса. Загубата на скъпия Форпост обаче не беше съвсем безсмислена – той беше установил позицията на комплекса още преди доста време и сега натам се промъкваха на пределно ниска височина четири Су-24М. Пусковете само бяха потвърдили предположенията какво се намира там и бяха дали абсолютно точни координати на атакуващите самолети. Дори докладът от Ту-214Р, че целта започва да се движи не смути Голованов. Разузнавачът, чрез въздушния команден център, можеше да продължи да предава данни за местоположението на целта на ударната четворка. Щом вече знаеха какво точно търсят, не беше проблем да го следят. “Дано само там долу да няма скрито още нещо, за което не знаем!” – помисли си полковник Голованов, докато съсредоточено наблюдаваше данните за излъчващите български станции.

 

03:45 часа местно време. Изведнъж на големия екран изплуваха четири неизвестни цели движещи се на югозапад. Тъй като летяха много ниско, почти бяха над брега, когато бяха разпознати като Су-24М. Въобще нямаше съмнение къде ще ги доведе настоящият им курс – приближаваха директно към КУБ-а, който все още се пребазираше. На офицерите и войниците от оперативния център им оставаше единствено безпомощно да наблюдават ситуацията и да се надяват пилотите да пропуснат. Руските самолети летяха целеустремено. Без да се суетят излишно построиха атаката и преминаха точно над последната известна позиция на комплекса, след което завиха и се изтеглиха ниско над морето. В оперативния център със смесица от безсилие и надежда очакваха новини. Изминаха няколко минути, но все така нямаше вести от командира на КУБ-а. Малко по-късно от разчета 23мм оръдия, които прикриваха една от запасните позиции на комплекса дойде лошата новина, че той е ударен силно по време на марша и е почти напълно унищожен.

- По дяволите! – изухна бригаден генерал Сомлев. Идеше му да хвърли нещо по монитора.

Всички се бяха умърлушили, само един от офицерите се обърна и тихо докладва:

- Господин бригаден генерал, с изключение на една Оса доста на север от Бургас, нямаме други сили в района. Южният сектор е открит...

Сомлев само мрачно кимна, капитан Амазонлийски погледна големия екран със свиреп поглед, след което промълви “Отивам да проверя защо се бавят съюзниците...”, и бързо излезе. От към коридидора се чуха звучни псувни.

 

03:52 часа местно време. Въпреки неуспехите, в оперативния център работата продължаваше. Отново възвърнал самообладанието си, бригаден генерал Сомлев заповяда ново включване на станция "Петранка" за да се установи дали не се промъкват самолети от вече открития юг. Тя отново работеше по схемата петнадесет секунди работа, четиридесет и пет мълчание, но поради напрегната обстановка и опасността от възвърналите се руски патрули въоръжени с противорарарни ракети, щеше да направи само два сеанса. Двете минути изминаха бързо и от "Петранка" докладваха, че не са успели да засекат нови контакти, въпреки че бяха съсредоточили своето внимание специално на юг. За сметка на това, малко след като станцията изключи, бяха засечени две ракети, които на голяма височина и скорост вече навлизаха на българска територия – явно изстреляни по станцията. За щастие поради режима на работа не бяха успели да се закрепят за излъчванията, като скоро се отклониха от курса, след което се загубиха от екрана.

 

04:07 часа местно време. Тъкмо в оперативния център всички се бяха поуспокоили, когато изневиделица отново дойде доклад от командира на разчета 23мм оръдия, разположени южно от Атия, че руски самолети за втори път са атакували КУБ-а, въпреки, че от него не беше останало много. На мига всички се вторачиха в големия екран, на който районът около Бургас изглеждаше абсолютно чист.

- Достигнали са сушата без въобще да ги засечем! – невярващо възкликна капитан Амазонлийски.

Офицерите продължиха да се взират в екрана, където най – после се появи информация за неизвестен контакт, който премина над един от курсиращите камиони с 23мм зенитни оръдия и отново се изгуби. Чак две минути по-късно, вече дълбоко над морето, бяха засечени четири контакта, които се оттегляха на североизток. Неприятното чувство в оперативния център допълни и новината за унищожението на камиона, над който бяха прелетели руските самолети.

- Направо целенасочено зачистват юга. – обърна се капитан Амазонлийски към бригаден генерал Сомлев.

- Определено, а ние нямаме там никакви резерви и сега сме направо като голи охлюви! – отвърна той, след което се обърна към един от пултовете и каза на офицера седнал там:

- Предайте на всички да побързат с подготовката на изтребителите за бой! Пилотите също да се готвят. Най – вероятно ще им се наложи отново да летят.

 

04:31 часа местно време. През последните двадесетина минути беше царяло затишие, въпреки очакванията на бригаден генерал Сомлев, който беше предполагал по-сериозна офанзива към вече оголеният юг. Поне неочакваната пауза беше позволила българските МиГ-ове да бъдат подготвени за полет и те вече само чакаха заповед за излитане. Но поне за момента цели нямаше, макар над морето, наред с изтребителните патрули и разузнавателните самолети явно да имаше още нещо. То обаче продължаваше да тъне или в смущенията или в отраженията от морето, като българските оператори само от време на време хващаха по нещичко, съвсем за кратко. Въпреки риска, идващ от самолетите за подавяне на въздушната отбрана, които недвусмислено облитаха брега, Сомлев се видя принуден да заповяда поредното включване на станция "Петранка" за проверка на юга и съмнителните сигнали. След кратка работа операторите докладваха, че са успели за момент да пробият смущенията и съмнителните контакти са се оказали просто смяна на въздушното прикритие. Но успокоението отново беше измамно краткотрайно – само две минути по-късно, когато отново станцията беше включена на излъчване, бързо дойде съобщение, че съвсем близо до Варна са засечени четири Су-30СМ, които на пределно малка височина летят на югозапад.

04:35 часа местно време. Съобщения за самолетите вече постъпваха и от другите постове, но въпреки това не можеше да се отрече, че са се промъкнали незабелязано и са изнедадали отбраната. Четирите машини навлязоха над сушата около Добри Дол  продължиха навътре в българска територия. От оперативния център нито бяха имали достатъчно време да издадат предупреждение за околните позиции, нито да съставят някакъв план за действие и сега им оставаше само почти бездейно да наблюдават развитието на обстановката. Руските машини отново минаха близо до една от вездесъщите Оси, но командирът й докладва, че предпочита да не стреля веднага, а да изчака най – удобния момент. На големия екран се видя как самолетите завиха рязко – явно в отговор на обстрел, след което направиха широк кръг на юг и се оттеглиха.

- Колко точно контакта се изтеглиха над морето? – попита бригаден генерал Сомлев.

- Четири контакта! – бързо отвърна един от войниците, наблюдавайки екрана си.

- Значи Оса-та не е уцелила... – замислено каза капитан Амазонлийски.

Скоро, разочарован се включи и командирът на машината. Бързо обясни, че са останали незабелязани до последния момент и са изстреляли две ракети по последния самолет от убийствено близко разтояние. Но едната ракета е била отклонена от примамка, а втората пилотът е избегнал с убийствена маневра, на няма и петдесет метра от земята.

 

04:37 часа българско време. Лицето на полковник Голованов направо гореше под шлема. “Както се ядосвам тези дни, нищо чудно да ме свалят от полети заради проблеми с кръвното!” – помисли си той. Негодуваше, защото виждаше, че партизанската тактика на българите дава резултат. Бяха следили навлязлата над българска територия четворка като ястреби, готови да се спуснат при първия признак за работа на противовъздушната отбрана. Веднага щом Оса-та беше започнала да излъчва, Голованов беше изстрелял две ракети, а друг от пилотите му още една. Но още докато те летяха, полковникът разбра, че няма да улучат – първоначално оръжията държаха стабилен курс, но още преди да стигнат брега се отколниха на северозапад, явно подлъгани от други излъчвания. “Тези гадни засади, които правят, определено имат ефект. И за момента ние не можем да им се противопоставим...” – обърна се към щурмана си Голованов и се намръщи, чудейки се какво друго могат да предприемат.

04:55 часа местно време. Капитан Амазонлийски за пръв път от доста часове влезе в оперативният център усмихнат и обяви на всеослушение:

- Дами и господа, току що говорих с колегата от щаба на НАТО. Най – после имам добри новини! Въпреки, че сърбите отново са отказали да пропуснат през своето въздушно пространство самолети на съюзниците, един АУАКС скоро ще заеме позиция над Унгария. Втори Е-3 е на път към Румъния, както са и четири полски Ф-16. Румънците също подготвят авиацията си за действие, като само чакат пристигането на подкрепленията от съюзниците. От Западна Европа към нас вече лети и първата вълна американски самолети - шест Ф-15С и четири Ф-15Е от 48th Fighter Wing вече презареждат над Германия. От там всеки момент ще излетят още шест Ф-16 бл.50 от 52nd Fighter Wing, заедно с транспортните самолети за персонала. И това не е всичко – въпреки, че гърците доста са пошикалкавили, в крайна сметка са били принудени да пропуснат през своето въздушно пространство четири Тафуна от 36º Stormo, които също са на път. Всички съюзнически сили трябва да пристигнат след около два и половина часа!

В оперативния център избухнаха радостни възгласи, които дълго не стихнаха. Капитан Амазонлийски с весело изражение се приближи към бригаден генерал Сомлев.

- Това вече наистина са добри новини! – усмихна се и той и предложи на колегата си чаша горещо кафе.

- Да, най – после помощта е на път. – отвърна Амазонлийски, сядайки на пулта с чаша в ръка.

Сомлев погледна големия екран и вече сериозно добави:

– Сега остава само да издържим още два часа и половина!

[Warlord]

Ей! Такива вевесарски вълнения не бях изпитвал от прочитането на мемоарите на Стоянов насам
Без бъзик.

Историята за Трънски, Ихтамнетов & co също е забавна.

Решението за десант в София обаче освен че е лудост не виждам и с какво може да помогне на правителството.

Как точно се води симулацията? От разделени на два отбора участници или общо гласуване какви биха били най-очакваните действия от двете страни?

И калкулатора реално някакъв софтуер от съществуваща игра ли е?

[Bruchpilot]

Благодаря, старя се да е интересно 

Софтуерът е CMANO - ира, но доста реалистично направена, определено е най-доброто което съм виждал в тази област. На базата на нея има съвсем истински военен симулатор, който обаче не се продава 

За съжаление в момента няма възможост двете страни да се управляват от двама /или повече/ различни човека. Опитвам се да намаля влиянието на този фактор, като включвам нови идеи и предложения "в движение" - така се родиха доста интересни ситуации.

[Warlord]

Супер. Давай с продължението тогава. Не може така да свърши на най-интересното
Може и някоя игра да се разиграе от няколко участници на базата на тоя софтуер или подобен. Могат да казват поотделно какви са действията им, а един гейм-мастър (ти в случая) да ги задава в калкулатора и да оповестява резултатите.

[Bruchpilot]

05:30 местно време. В последния половин час отново беше настъпила оперативна пауза в руската операция и персонала на оперативния център си беше позволил да отдъхне набързо. С малко повече спокойствие бяха систематизирани и прегледани последните доклади и на базата на тях бяха извършени някои смени на позиции. Дори остана време изгладнелите офицери и войници в бункера да се подкрепят със сандвичи и горещо кафе, така, че когато бавно руската активност започна отново да нараства, всички бяха съсредоточени.

На големия екран от смущенията бавно изплува четворка Су-30М2, които се насочиха към българския бряг на голяма височина. Когато наближиха брега обаче се спуснаха по-ниско и започнаха да кръжат в близост до позицията на Оса-та, стреляла за последно преди час. Тя вече беше сменила местоположението си, но все още беше в близост и можеше да бъде открита. А руските самолети определено търсеха нещо. Командирът на машината съобщи, че държи руските машини под наблюдение, но ще остане прикрит докато не изникне добра възможност за стрелба. Играта на криеница продължи още минута – две, до момента в който Оса-та не изстреля практически от упор две ракети по водещия самолет. Руският пилот дори не промени курса си, явно изненадан, но неговият “Хибини” отново свърши пъкленото си дело и моментално отклони първата ракета. За всеобщо съжаление втората пропусна и Оса-та попадна в изключително опасно положение с четири вражески машини в непорсредствена близост. Командирът й явно осъзна това, защото бързо изтреля още две ракети по последния самолет, който беше с курс директно към комплекса и можеше да атакува веднага. Този път руският летец не беше изненадан от пусковете и започна бясно да маневрира, но още първата ракета повреди машината му, а втората безпогрешно ликвидира вече лесната цел. Командирът забързано докладва за успеха и за това, че се опитва максимално бързо да се изнесе от позицията, и да се скрие. На големия екран руските машини направиха по още няколко еволюции, много приличащи на заходи за атака, след което се оттеглиха. Настъпилата след кратката но яростна схватка нервна тишина в оперативния център, скоро беше нарушена от съобщение – Оса-та беше погинала под градушка от бомби.

 

5:50 часа местно време. Настроението в залата още беше лошо, когато изненадващо беше засечена много бавна цел в непосредствена близост до българския бряг.

- Почти няма съмнение, че това е Форпост! Колко близо се е промъкнал мръсникът! – възбудено каза капитан Аманонлийски.

- Да, това би обяснило внезапно нарасналата успеваемост на руските атаки – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев – И виж на къде се насочва сега!

Действително курсът на руския дрон го отвеждаше в непосредствена близост до една от Оси-те разположени край нос Емине.

- По дяволите! – изпсува капитан Амазонлийски – Вече е твърде късно да я преместим, тъй като със сигурност ще я видят. А и да стои на място също не е безопасно, оптиката на Форпоста със сигурност е достатъчно добра да я идентифицира. По-добре да пробват да го свалят!

- Да но руснаците със сигурност са подготвили капан. Стрелбата означава подлагане на голям риск за загуба Оса-та! – мрачно отвърна генерал Сомлев.

Междувременно Форпостът вече нахално летеше практически над брега, без съмнение разкривайки всичко по пътя си. Бригаден генерал Сомлев замислено промълви:

- Вече не ни остава друг избор освен да го свалим. – след което добави вече високо и твърдо – Нека Оса-та да го свали на всяка цена! Предайте на команидра, че най – вероятно ще попадне под удар веднага, така, че нека да стреля от максимално изгодна позиция, след което да изчезва! Пожелайте му успех!

Заповедта беше предадена и с напрежение всички наблюдаваха как руския дрон бавно навлиза в обсег. Скоро към него полетяха две ракети и за всеобщо облекчение още първата го порази фатално. Естествено ответната реакция не закъсня и на големия екран се появи метка на противорадарна ракета изстреляна от югоизток. Но руският Су-34, който беше най – близо до Оса-та, беше закъснял с няколко секунди и въпреки, че изплува от смущенията на голяма скорост, насочен точно към нейната позиция, кратката работа на българските зенитчици, не му беше позволила да стреля. Въпреки това, макар и само една, противорадарната ракета представляваше опасност. Но за радост на всички в оперативния център тя се подлъга и се самоликвидира. Закъснелият с намесата си Су-34 се повъртя още малко в опит да предивика някаква реакция, но тъй като такава не последва екипажът му беше принуден да се оттегли под прикритието на смущенията. Операторите на радарите обаче докладваха, че докато е траела схватката са успели да видят някакво съмнително ехо дълбоко над морето, но не са успели да идентифицират нещо по – точно. Без да се замисля бригаден генерал Сомлев заповяда отново кратка работа на "Петранка", с цел до колкото е възможно да се разкрият руските сили и намерения. Скоро станцията започна да излъчва и успя да пробие смущенията поне до толкова, колкото своевременно да види как руските Су-34, натоварени със задачата да подавят българските радари, отново се втурнаха като хрътки към нея. Операторите бяха принудени отново да изключат станцията за да не бъдат обстреляни, но успаха да потвърдят както наличието на много ясни конатки над Черно море, така и на съмнителни, и неточни отражения на изток и югоизток.

- Там определено се крие нещо – промълви капитан Амазонлийски.

 – Дано само не разберем твърде късно какво е! – намръщено отвърна бригаден генерал Сомлев.

 

5:56 местно време. Мистерията скоро започна да се разплита малко по малко. Една голяма безформена метка започна да се приближава към брега и бавно радарните оператори успяха да отсеят от нея група от четири самолета поели курс към Бургаския залив. С приближаването машините бяха разпознати като Су-30СМ. Скоро друга такава метка  - най – вероятно отново цяла група самолети се насочи още по-на юг. Четворката Су-30 набра височина и скорост още над морето и с целенасичена маневра 06:04 часа нападна отново и доунищожи позицията на С-125, разположена на север от Бургас.

- Веднага докладвайте за поражения по техниката и личния състав! – рязко се обърна към една от работните станции бригаден генерал Сомлев. Скоро офицерът рапортува:

- Материалната част е изцяло извън строя. Последната останала пускова установка е унищожена, както и тази, която разчетът се е опитвал да ремонтира. За щастие са получили своевременно предупреждение и личният състав не е засегнат о нападението.

Това съобщение зарадва всички в оперативния център, но черните облаци продължаваха да се сгъстяват над българските защитници. Югът беше напълно открит и с изключение наблюдателните постове и малкото допотопна зенитна артилерия. Бригаден генерал Сомлев намръщено погледна големия екран и се замисли. Жуженето на оперативния център сякаш стихна за момент за да не смущава мислите му. Скоро той се обърна към капитан Амазонлийси:

- Всички самолети и пилоти да са готови за излитане! Нека се включи и запасната станция, дано да успеем да открием нещо повече.

 

6:06 часа местно време. "Петранка" отново започна да опипва небето. Над морето бързо бяха изолирани от смущенията множество контакти – явно на изток от нос Емине се събираше голяма група вражески самолети. На юг обаче мъглата на смущенията, подпомагана от разстоянието беше по-гъста от всякога. В отчаян опит да внесат малко светлина относно руските действия, операторите на станция "Петранка" рискуваха втори сеанс и бързо си платиха за смелостта – почти веднага бяха засечени две противорадарни ракети. Въпреки, че станцията веднага прекрати излъчванията, този път те не се подлъгаха и всички вторачиха разтревожен поглед в големия екран, на който метките на ракетите бързо напредваха непосредствено към българския радар. 

 

6:07 часа българско време. Полковник Голованов напрегнато слушаше натовареният ефир и бързо сменящите се съобщения. С триста зора бяха получили разрешение от въздушния команден пункт да заложат капан на обзорната станция, която вече няколко пъти се беше включвала само за кратко и беше избягвала обстрел. Бяха уточнили приблизителното й местоположение, но беше твърде на запад за да бъде безопасно атакувана от ударните групи, а кратките й включвания не позволяваха точен обстрел с противорадарни ракети. За това Голованов беше предложил хитрост - един самолет от тройката Су-34, която беше натоварена с подавяне на българските радари, беше имитирал повреда, като беше предавал в открит текст и демонстративно се беше оттеглил. За да поддържа заблудата въздушния команден пункт привидно беше издал заповед за излитане на резервния самолет и беше променил порядъка на патрулиране на останалите два самолета, уж с цел да покрият сами целия район. Междувременно демонстративно повреденият Су-34 беше заел позиция колкото се може по-близо до брега и колкото се може по-ниско над водата. Горивото му беше вече на привършване, когато най – после капанът се задейства. Екипажът не успя да реагира при първото кратко излъчване на българския радар, но за техен късмет българите отново активираха станцията и руските летци моментално изстреляха две ракети. Интензитета на съобщенията отново се покачи докато двете ракети летяха безпогрешно към станцията, въпреки, че тя прекрати излъчванията веднага след като ги откри. От въздушния коменден пункт съобщиха за попадения точно в района, в който бяха триангулирали българската станция и доволния глъч по радиото се засили още повече. Голованов също се усмихна, но преди да се зарадва наистина, искаше да види със собствените си очи димящите останки на радара.

 

06:10 местно време.

- Командирът на станция “Петранка” току що докладва – обърна се и каза на висок глас един от офицерите – Ракетите са пропуснали радара, но едната е паднала на няма и седемдесет метра от тях! Изглежда, че не са нанесени поражения на техниката, но ще отнеме известно време да проверят всички системи!

Офицерите и войниците в оперативния център сякаш в един и същ момент въздъхнаха с облекчение. Капитан Амазонлийски с усмивка си помисли, че и той самият със задържан дъх беше чакал събощението от разчета.

Успокоението за пореден път тази нощ се оказа кратко. Няколко минути след радостното съобщение, на големия екран се появи информация за нова група самолети, която летеше на средна височина в посока Китен. Машините, които бяха сравнително бързо идентифицирани като Су-30М2 приближаваха брега на голяма скорост. Въпреки, че след злощастната атака над Безмер, руснаците летяха предпазливо и не навлизаха дълбоко в българска територия, тази група явно имаше други намерения. Преминаха брега на голяма скорост и достигнаха почти до Средец. Бригаден генерал Сомлев беше на косъм от това да заповяда на двойката от Граф Игнатиево да излети и да ги пресрещне, преди руснаците да завият и да започнат демонстративно да баражират на юг от Бургаския залив.

- Явно се опитват да ни предизвикат да ги обстреляме – каза капитан Амазонлийски, докато наблюдаваше маневрите на руските пилоти – Или търсят скрити цели.

- Е, точно там вече няма какво да открият – с горчивина в гласа отвърна генерал Сомлев.

Междувременно радарните оператори докладваха, че с доста късмет са успели да засекат много неизвестни самолети далеч над морето и много на юг – почти до границата с Турската изключителна икономическа зона.

- На ти, булка, Спасовден! – измърмори бригаден генеал Сомлев и се обърна към капитан Амазонлийски – Ето какво пряват тези толкова на юг – разчистват пътя на голяма ударна група!

 

06:18 часа местно време. Изведнъж тревожни съобщения огласиха оперативния център – мъгляви и контакти се бяха появили съвсем близо до брега. Изведнъж като по команда цели осем самолета се издигнаха на 700-800 метра височина и на форсаж се насочиха към Варна. Още преди машините да бъдат идентифицирани цял залп от ракети беше изстрелян точно по посока на пребазиращия се в този момент комплекс С-300 и една от прикриващите маршрута му Оси.  Офицерите и войниците в бункера успяха само да отправят само няколко светкавични предупреждения, преди метките на изстреляните ракети да се изгубят над района на вероятните им цели. По някаква причина, ракетите изстреляни към Оса-та, явно се отклониха от курса, загубиха целта и започнаха да обикалят в кръг, до момента в който се самоликивидираха. За всеобщо облекчение и командирът на С-300 скоро съобщи, че руските ракети са паднали зад конвоя и не са причинили щети. Но вместо отбой, той веднага получи нова порция лоши новини – стрелялата четворка самолети, междувременно определени като Су-34 се оттегляше, но тяхното място веднага бяха заели четири Су-30СМ, които застрашително приближаваха. Единствено Оса-та стоеше между руските изтребители и беззащитния С-300, загубата на когото означаваше неминуем крах на българската отбрана. Наясно с с положението, командирът й докладва, че следи целите и чака удобен момент за стрелба, въпреки опасността за собствената му машина. Почти от упор разчетът изстреля по две ракети против водещите два самолета, но въпреки нищожното време за реакция явно отново комплексът “Хибини” спаси руските самолети от попадения. Още докато първата двойка панически маневрираше, втората изстреля две ракети, после още две. Обстреляните машини също завиха и също пуснаха ракети по Оса-та, след което четворката се събра и се отправи към морето.

По същото време в оперативния център цареше пълна тишина. На всички беше ясно, че повече няма да получат съобщения от командира на машината. Бригаден генерал Сомлев погледна на големия екран данните за бавното придвижване на комплексът С-300, след което се обърна към един от пултовете:

- Колко време им остава докато достигнат новата позиция и се развърнат?

- Не по-малко от двадесет минути, господин бригаден генерал! – моментално отвърна войникът.

Генерал Сомлев отново погледна неясните сигнали над морето, отразени на екрана и замислено каза:

- Много е, а руснаците излежда вече надушват къде са! – след което се обърна към друг от офицерите и добави – Ще трябва да вдигнем двойката МиГ-29, приземила се в Долна Митрополия за да ги прикрият. Моля предайте заповедта!

[Du6ko]

[Warlord]

Абе тия руснаци за 1 ден загубиха повече самолети и дронове отколкото за цялата война в Сирия, не им ли е време да се отказват вече, много нерентабилно започва да става?
И къде по дяволите още се моткат съюзниците?!

[Bruchpilot]

Преди 21 часа, Warlord said:

Абе тия руснаци за 1 ден загубиха повече самолети и дронове отколкото за цялата война в Сирия, не им ли е време да се отказват вече, много нерентабилно започва да става?
И къде по дяволите още се моткат съюзниците?!

Имаше нещо като анкета по този въпрос - мнозинството реши в полза на екшъна  А и не цялото им въоръжение е модерно, съответно риска е по-голям. 

Съюзниците естествено чакат последния момент за да се намесят 

[Bruchpilot]

06:22 часа местно време. Навън вече се беше развиделило, но оперативния център продължаваше да тъне в тъма, с труд пробивана от слабото осветление и сиянието на мониторите. На големия екран се виждаше двойката МиГ-29, която се приближаваше към Варна за да започне игра на котка и мишка с много по – добре въроъжените руски патрули. Нападателите бяха наситили със смущения ефира и комуникацията със самолетите беше почти невъзможна. Пилотите трябваше да разчитат само на собствените си сили и остарелите си радари, също страдащи от смущенията.

Изведнъж пристигна тревожно съобщение от наблюдателен пост разположен близо до границата с Турция, за множество самолети близо до брега с курс на запад. Радарните оператори обаче не успяваха да засекат нищо и след като съобщението не беше дублирано, внезапно възникналото напрежение отново бързо спадна – вероятно и умората вече си казваше думата. Отново вниманието се насочи към големия екран където двата български самолета буквално танцуваха в опит да примамят руските пилоти в обсега на българската противовъздушна отбрана. От своя страна руснаците се опитваха да изненадат българските си колеги, но без самите те да приближават брега. Въпреки огромното превъзходство в обсега на новите руски ракети, до момента не се беше стигнало до стрелба. Малко, по малко, уморените мъже се поразведриха и започнаха с нарастващ ентусиазъм да коментират маневрите и майсторството на двете страни, сякаш обсъждаха оспорван футболен мач.

Неочаквано, като гръм от ясно небе, дойде забързан доклад за руски самолети на еверозапад от Царево. Веднага след него дойде още един, също така припрян и преди някой да успее да каже и дума, трети, вече ужасяващо подробен – за четири транспортни Ил-76 с курс на запад, поддържани от четири Су-30 и два Су-34.

            - По дяволите... – успя само да промълви капитан Амазонлийски.

Дори бригаден генерал Сомлев изглеждаше шокиран от напълно неочакваното развитие на събитията и му бяха необходими няколко секунди за да се опомни и да започне да действа:

            - Незабавно вдигайте двойката от Граф Иганатиево и самолета от Безмер. Опитайте се да предадете на двойката МиГ-29, които са във въздуха за новата цел!

Смълчаните от изненадата мъже и жени трескаво започнаха да действат, отърсвайки се от вцепенението.

            - Господи, в Южна България освен няколко Оси нямаме абсолютно нищо! Как ще ги спрем само с изтребители? – разтревожено попита капитан Амазонлийски.

            - Можем само да се надяваме, че нашите пилоти ще успеят! – с въздишка отвърна бригаден генерал Сомлев, след което добави мрачно – Или, че поне ще ги забавят достатъчно...

 

06:30 часа местно време. Офицерите и войниците в оперативния център с изненада установиха, че единия от бългрските МиГ-ове се отклонява на юг. Явно в забързаните маневри се беше отклонил от водача си и не беше успял да го открие или да се свърже с него. Но изглежда, въпреки смущенията, пилотът беше чул отчаяния зов за помощ и сега като хрътка надушила дивеч бързаше на юг, само на броени метри от земята. В залата отново започна да се надига глъчка – до последния човек стискаха палци за успеха на българския летец. За негово щастие безумният му полет на пределно ниска височина явно пречеше на руснаците да го забележат. Скоро машината направи плавен завой и през пукота на радиостанцията се чу накъсано съобщение, за открита цел и изтреляна ракета.

Няколко секунди по – късно на големия екран се видя как руската охрана реагира и от своя страна изстрелва две ракети по българския самолет. Въпреки сигурно влудяващия вой на системата за предупреждение българският летец не трепна до момента в който с изтънял от напрежение глас един от радарните оператори не докладва за възможно попадение, а от наблюдателните постове не започнаха да постъпват съобщения за голям самолет, падащ обвит в пламъци. Офицерите и войниците нямаха време да се зарадват, тъй като съдбата на българският пилот още висеше на косъм. Той обаче с искусна маневра не само успя да скрие самолета си зад възвишение, обърквайки руските ракети, но докладва, че напада отново друга цел. Руският ескорт обаче също беше нащрек и веднага отговори с още две ракети, този път от доста по – малко разстояние. Това принуди българският самолет бързо да предприеме защитни маневри и ракетата му пропусна мишената си. За щастие и руските ракети не достигнаха целта си – първата беше отклонена от диполни отражатели, а втората избягната с маневра в последния момент. С уморен глас  българският пилот докладва, че се оттегля с минимален остатък гориво. Руснаците не го преследваха, тъй като си имаха свои проблеми – към тях на форсаж се носеха още три българси машини.

 

06:38 часа местно време. МиГ-ът от Безмер беше използвал суматохата за да се приближи до транспортните самолети незабелязано. Тъй като вече сражението беше много по – близо до базите на българската авиация, вързката беше сравнително добра и в командния център се чу докладът на пилота, че е обстрелял един Ил-76 и излежда е улучил. Въпреки това радарните оператори съобщиха, че той продължава да лети. Междувременно руската охрана беше успяла да понавакса и да изстреля една ракета по българския МиГ. Поради сравнително голямото разстояние, пилотът му я заблуди с лекота и се опита да се сближи с целите, но този път беше отрязан от охраняващите Су-та и посрещнат с цял залп от три ракети. Въпреки бясното маневриране и изстрелването на отражатели, летецът скоро докладва, че машината е улучена и се налага да катапултира. Отново в командния център прозвуча звучна псувня...

 

06:41 часа местно време. Въпреки своят неуспех, пилотът на МиГ-а от Безмер беше успял да спечели време за своите колеги. Двойката от Граф Игнатиево успя да достигне боя, но моментално беше изненадана от две ракети въздух - въздух, изстреляни от не кой да е, а от Су-34. Двойката без проблем се справи с обстрела и отново атакува настървено, но секундите, които бяха загубили маневрирайки, позволиха на руското изтребително прикритие да се приближи. Моментално започна бясно маневриране и машините постоянно скъсяваха разстоянието помежду си, докато буквално не се вкопчиха една в друга. Скоро сутрешния сумрак беше осветен от блясъка на ракетите с малък обсег, които като метеори се носеха към целите си. Светещи гирлянди от топлинни капани зачертаха фигури в небето, а ранното слъце оцветяваше в сребристо облачетата диполни отражатели. Въпреки отчаяните си манерви, българските летци не можеха да се противопоставят на по-добре въоръжените руснаци. В командния център с ужас чуха как едната от българските машини е ударена от ракета с топлинно насочване и пилотът беше принуден да катапултира. Неговият колега успя да избегне още две ракети, но това го постави в изключително неблагоприятна позиция и той беше отново нападнат от поддържащите Су-34. Без височина и скорост самолетът му стана лесна плячка. Той само успя да докладва, че двата двигателя са извън строя и вижда пожар, преди да скочи. Мрачна тишина обзе оперативния център – никой не смееше да проговори, дори дори докладите секнаха, докато офицерите и войниците с отчаяние гледаха как руските самолети възстановиха формацията и курса си. Съвсем неочаквано руските изтрбители завиха на запад и оставиха Ил-овете само под охраната на Су-34.

- Сигурно заради боя са свършили горивото... – тихо похвърли капитан Амазонлийски, все така вторачен в големия екран, след което въздъхна – Но това не подобрява положението ни най – малко.

Между руските сили и София вече нямаше нито един български самолет.

 

06:52 часа местно време. Оперативния център още не се беше отърсил от шока, когато изневиделица дойде ново неочаквано съобщение – от наблюдателните постове на Галата визуално са открити три Ил-76, летящи към Варна само на 90 метра височина. Още преди другите да се опомнят бригаден генерал Сомлев вече даваше заповеди:

- Разчетът на полковник Димопусков моментално да задейства всички средства и да свали транспортните самолети! Осите също да бъдат в готовност! Трябва да ги свалим без оглед на загубите!

Войниците и офицерите моментално се хвърлиха към пултовете си за да предадат заповедта възможно най – бързо. Почти веднага дойде потъврждение от Димопусков, че радиолокационните средства са активирани и че като Ил-76 са опознати не три, а четири контакта. Като добре смазана машина разчетът моментално отправи по една ракета към всеки от тях. В командния център даже нямаха време да се развълнуват, когато полковникът докладва за четири попадения, прекратяване на излъчването и започналата смяна на позицията. “Може и да е твърде късно да сменят позицията!” успя само да си помисли бригаден генерал Сомлев, преди един от офицерите възбудено да съобщи, че радарните оператори са засекли четири противорадарни ракети изстреляни от към морето. Отново поради картката работа на радара, ракетите не бяха успели да се закрепят стабилно и се подлъгаха по излъчванията на един стар обзорен радар, разположен чак близо до Русе, като паднаха след като свършиха горивото. Скоро полковник Димопусков съобщи, че благополучно са поели на път към новата си позиция, но им остават само пет ракети...

 

06:56 часа местно време. Междувременно другата група руски машини неумолимо напредваше към столицата. Бригаден генерал Сомлев беше в почти в безизходица и го знаеше. Групата летеше твърде далеч и твърде ниско за да бъде атакувана от С-200. На всичкото отгоре нямаше никакво съмнение, че двата Су-34 са въоръжени с противорадарни ракети и единствената им цел е да попречат на евентуална стрелба от страна на комплекса. Но времето все така неумолимо изтичаше и не му оставяше много възможности за действие...

- Предайте информация за целите на С-200! Да активират всички средства! – обърна се към офицерите за свръзка бригаден генерал Сомлев.

Докато те работеха, капитан Амазонлийски тихо каза:

- Ако не се издигнат, нямаме никакъв шанс!

- Да, така е! Но ни остава само да се надяваме, че поне ще ги уплашим и ще предизвикаме някое необмислено действие... – замислено отвърна генералът.

 

- Готовност едно! Очаквайте в зоната на поражение единична цел, азимут 100-105, височина под 1000!" 

Кап. Пистънев се сепна, неусетно беше задрямал, а само преди минута сякаш машинално изпълняваше КФ (контрол на функционирането). "Стегни се, мамка му!" - изръмжа на себе си и раззтегли мускулите на лицето си в "мамунска муцка", както казваше малката, когато гледаха по Дискавъри как сюрия павиани крещяха и се зъбеха на животните, имали неблагоразумието да се доближат до пасмината им.... Дори не усети как беше затворил (а може би и не беше затворил) очите си и се беше отнесъл в нещо подобно на сън.... Явно адреналинът след удара по позицията вече беше се изпарил и умората внезапно го беше изненадала и беше задрямал под  монотонното бръмчене на кабината.... 

Гласът от КП продължи: 

-"Разстояние - 120! ..... докладвай дали набл'давате целта с вашите средства за целеуказване"!

 -"Разбрано!" - отговори заместник-командир на дивизиона. 

"Какво става? Тези вече над Пловдив ли са? Нима изгубихме изтребителите?" - тревожни мисли препуснаха в главата на Пистънев.... В трескавите часове на подготовка, когато стана ясно, че немислимото ще се случи, а именно че страната ни ще бъде обект на агресия от "братята славяни", Пистънев беше успял бегло да си отбележи някаква обща информация за диспозицията на малкото останало от родните ЗРВ и с колегите се опитваха да свържат информацията, която паникьосаните репортери предаваха на фона на отломките и бомбените кратери с това, което стигаше като информация до тях по други канали....За момент сякаш пак усети примката на гърлото си, както когато преди няколко часа Бесалски мълчаливо му показа таблета си със снимката на смазаните и изгорели "ЗиЛ"-ове с окривените цеви на 23-мм "Зушки", които стърчаха от тях и окървавеното кепе с родния камуфлаж, висящо от обгорената хвойна, сякаш някой нарочно го беше сложил там... 

"На нас ни се размина, един път, ще издържи ли отново стомната?" - помисли си Пистънев и хвърли поглед към колегите. Може би и те си мислеха същото. От КП на дивизиона веднага дадоха разпореждане на разчета на П-14 и ПРВ-17 да търсят целта в указаният сектор....Явно разговорът с КП ПВО продължи на закрит канал, защото разчета в К-2 не чу нищо повече, нямаше и команда за това колко ракети да минат на подготовка.... Съобразителният Морелов без да чака докладва:

 -"Готовност за подготовка на 4 ракети, 2 ракети с отказ!" 

След малко гласът на заместник-командира избоботи: 

-"На подготовка - 3 ракети! Разчет - готовност за работа по закрита цел!" 

"Ама че работа! Ще стреляме по Пловдив ли?" - зачуди се Пистънев.... Не беше останала и следа от сънотворната мътилка в главата му и той беше целият в слух.... Междувременно командата към момчетата с ПЗРК, които заемаха позиции около дивизиона се бавеше, което също беше много странно. "Окото на Мордор", както галено наричаха П-14 може би все пак докопа нещо, въпреки смущенията, но момчетата от висотомера мълчаха, явно отново бяха получили отказ. Заместник-бащицата пак се включи, щяха да работят по ЦУ от РТВ и тяхната П-14, явно целта идеше ниско и се губеше в рехавото радиолокационно поле на татковината..... "Прасетата в НС така и не успяха да добутат проекта за нови радари или по-скоро го набутаха при този за изтребителите, демек никъде...."- заключи Пистънев. 

- Целта е с азимут 110, височина под 1000! Разстояние - 120".

На фона на утринното небе РПЦ-то завъртя антенните си рефлектори на изток, подобно на платноход, който се опитва да улови вятъра. С-200 излезе в ефир на пълна мощност и започна секторно сканиране по указаният азимут.

 

 

Минутите минаваха, но на индикаторите освен фоновият шум, не се виждаше цел. Отвреме навреме колегите от СРЦ-то докладваха разстоянието и азимута до целта, но на индикаторите нямаше нищо. Пистънев погледна за пети път показанията на селсините - РПЦ-то беше на стопора по епсилон и "метеше" сектора на търсене с киловати енергия, но безуспешно...

Внезапно на индикатора се появи метка! По Д-В индикатора се разля широкоспектърен сигнал с множество съставляващи - класически "турбинен ефект" от многомоторен самолет. Пистънев погледна мощността на сигнала - явно беше голяма машина! "Дали не са пратили някое Ту-22 да удари Пловдив или София? С такъв спектър прилича на четиримоторник! Тези блядове да не са пленили пътнически самолет и да опитват диверсия???" - мислите се стрелкаха в мозъка на Пистънев докато се опитваше да хване на АС някоя съставляваща на сигнала - целта се движеше с ниска радиална скорост спрямо дивизиона и сигнализацията за преминаване в режим "Честотна модулация" предупредително светеше. Пистънев набързо прещрака селектора, но загубата на мощност доста оряза ширината на спектъра и той бързо го върна на позиция "Изкл'.

За щастие при този широк спектър винаги можеше да се "закачи" за някоя съставляваща, която "стърчеше" извън "зоната на режекция".... Разчетът отработи АС, когато внезапно сигналът изчезна и светна индикаторът "Пролонгация"! Пистънев тъкмо стигна до "майката" в класическото българско хайку за такива случаи, когато пръстът му се заби в червеният бутон, а едновременно с това целта отново изпълни екрана. Явно летеше много ниско и се покриваше в особеностите на релефа. Така или иначе целта беше извън гарантираната зона за поражение. Пистънев знаеше какво трябва да се направи, но знаеше и колко опасно е това - "изделията" на С-200 нямаха самоликвидатор и при загуба на сигнал от целта, "Маленкий Союз", както го наричаха самите му създатели можеше да прелети няколко стотин километра преди да се забие в земята. България беше твърде малка и населена за такъв експеримент, дано и от КП осъзнаваха това... А и този огромен самолет - какво по-дяволите си мислят тези "Ивановци"? Целта беше вече на 100 км разстояние, Пистънев гледаше как ту изчезва, ту се появява на индикатора и очакваше всеки момент дивизионът да избълва трите ракети, които се "печаха" на пусковите. Ако сигналът пропаднеше за по-дълго време, те щяха да загубят захват, не се знаеше и дали ще удържат на прегряването при полета в по-плътната атмосфера на малка височина.... 

 

 

07:01 часа местно време. Изненадващо в оперативния център се понесе ново забързано съобщение – още осем Ил-76, подхождащи от към морето на пределно ниска височина са били открити визуално от батарея 23мм оръдия.

- С всички сили напират мръсниците! – с яд избухна капитан Амазонлийски – А С-300 е още в движение!

Без да се поддава на емоциите, бригаден генерал Сомлев леко повиши глас:

- Руските транспортни самолети да бъдат моментално обстреляни с всичко налично, без оглед на ответния огън! Трябва да паднат на всяка цена!

Забързано и с видимо напрежение офицарите и войниците се хвърлиха към постовете си за да известят всички за надвисналата опасност. Междувременно руските машини се бяха издигнали над брега и се бяха появили на радарите. На големия екран се виждаше как руския десант неумолимо напредва към явната си цел – летището. Вече над самия град първата четворка транспортни самолети навлезе за кратко в обсега на една от Осите разположени на север от Варна. Изстрелите бяха далеч от сигурни, но командирът й не се поколеба и докладва, че атакува целите с четири ракети. Притаили дъх всички очакваха резултатите от стрелбата – на големия екран се видя как руските машини реагираха на обстрела и развалиха формацията си, като повечето отново изчезнаха от радара. Всички отново стихнаха в очакване на съобщенията от наблюдателните постове и другите сили на място. Измина цяла мъчителна минута, преди командирът на Осата обстреляла руските самолети да съобщи, че със сигурност са улучили две машини, но останалите изглежда маневрират за да възстановят формацията си.

 

07:05 часа местно време. Напрежението в българската отбрана беше достигнало пределната си точка. Бригаден генерал Сомлев добре съзнаваше, че силите са обтегнати до скъсване и че именно сега е моментът, който ще предопредели поражението или победата. Припряните и неврни съобщения се нижеха едно след друго, всички действаха почти механично, без да откъсват поглед от двете групи руски транспортни самолети – едната напредваща към София, другата спотайваща се някъде около Варна.

- Какви са новините от капитан Пистънев, кога ще могат да стрелят? – за пореден път попита бригаден генерал Сомлев.

- Ситуацията е без изменения, господин бригаден генерал. Имаме пряка вързка и капитанът ни предава информация в реално време, но все още нямат стабилен захват – руснаците летят много ниско и постоянно се губят!

Вече някъде над Старосел и Панагюрище руската група започна бавно да променя курса си.

В същия момент войник буквално влетя в командния център и връчи съобщение на капитан Амазонлийски. Почти заеквайки той обяви на висок глас:

- Съобщение от щаба на НАТО! Първата четворка италиански Тайфуни ще прекоси българската граница след 11 минути!

В първия момент изглежда никой не осъзна новината и всички се вторачиха в капитана. В следващия обаче, някой ентусиазирано извика “Гледайте, гледайте!”. Погледите моментално се отправиха към големия екран, на който се виждаше как плавният завой, който бяха започнали преди минута руските транспортни самолети незабелязано беше завършил и те бяха поели обратен курс. Миг по-късно гръмна и съобщение от поста на Галата – тежките руски машини и прикритието им се оттегляха навътре в морето. Секунда – две оперативният център беше обзет от пълна тишина, след което бурните възгласи заглушиха всичко.

- Ураааа, победааааааа! – изкрещя някой, колкото му глас държи.

За пръв път от десетина дни насам, бригаден генерал Сомлев си позволи да се усмихне.

 

 

 

Няколко седмици по-късно:

Подполковник Фланкьов замислено гледаше ниското северно слънце, увиснало ниско над вековната тайга и се чудеше на превратностите, които живота носи. Допреди дни беше сигурен, че с кариерата му е свършено, дори че го чака нещо много по-лошо, а сега! Разследването по повод неуспеха на удара с крилати ракети нанесен от неговата група беше приключило и както той, така и екипажите му бяха изцяло оневинени. А само преди няколко часа командирът на авиополка му беше събощил, че тъй като скоро предстои да се пенсионира, е препоръчал Фланкьов да заеме поста след него и е получил потвърждение, че предложението му ще бъде прието!

Подполковник Фланкьов тръгна бавно покрай стоянката и с неудоволствие си припомни неприятните моменти, които беше преживял покрай разследването. В крайна сметка се беше оказало, че завода производител е пробутвал в изделията си бракувани компоненти, още от съветско време, а ги е остойностявал като нови. Съответно разликата беше пълнила джоба на директора на предприятието. Фланкьов печално се усмихна, когато се сети, че сега работниците, които нямаха нищо общо с цялата работа, щяха да бъдат принудени да работят двойни смени поне до следващия ленински съботник, докато директорът се беше отървал само с крупно отчисление от незаконните си приходи в полза на неназована черна каса. От друга страна ако се вярваше на клюките, съпругата му била толкова бясна, че е пропуснала с есенното си пазаруване в Милано, че била поканила майка си на гости за цял месец, а дъщерята на директора, специализираща в Белгия, въобще не му говорела, след като не получила джип за рожденния ден. “Така че, остава неясно кой е наказан по-жестоко!” засмя се на ум подполковник Фланкьов.

 

Сравнително близо до него, Трънски се суетеше в малката си дача. Тази вечер той и другарите Мизиев и Врабчев щяха да празнуват успешния край на първата  работна седмица от новия си живот. Докато се приготвяше той също си мислеше за съдбата. В крайна сметка тяхната не беше оказала толкова лоша – въпреки неуспеха, руските им друари не бяха забравили за тях и с тихото съгласие на служебното българско правителство, което искаше да избегне тежки и показни съдебни процеси, ги бяха извели от родината с условие никога повече да не се завръщат. След като преминаха проверка и разпити, заради заслугите им бяха дали правителствени жилища, автомобили “Жигули” и ги бяха устроили работа. Трънски бързо беше станал член на управляващата партия, и беше назначен за бригадир в помената станция на голямо рибно стопанство в далечния север, а другарите Мизиев и Врабчев бяха заели длъжности в консервната фабрика към стопанството. Първата седмица на новото им работно място беше приключила успешно, с преизпълнение на плана, и тримата се бяха уговорили да отпразнуват подобаващо в кръчмата на малкото селце, което вече наричаха дом.

Трънски се огледа в старото, леко потъмняло огледало и пристъпи към вратата. После, сякаш се сети за тукашния вечерен хлад, бързо се върна, облече полушубката си. Бавно и внимателно закрачи, джвакайки в гъстата кал, в която се беше превърнала главната улица, към кръчмата, където пиейки лют самогон, тримата другари щяха да се отдадат на славни спомени за неуспялата си революция...

 

Доста по-на юг от тях полковник Голованов седеше в малката си рибарска лодка и мрачно се взираше в спокойната вода. Когато бойните действия бяха приключили едвам беше дочакал авиополка да се върне на домашното си летище и моментално беше излязъл в отпуска, почти самоотлъчвайки се. Да, знаеше, че щеше да има разследване, комисии, разпити и прочее и очакваше всеки ден да го призоват, но просто му беше писнало и искаше да се махне, поне за малко. Още преди да замине беше написал просторен доклад, в който точно беше описал действията на авиополка и както подобава на всеки командир беше посочил, че той еднолично е отговорен за действията на своите летци и в крайна сметка за неуспехът им. Това сигурно щеше да му коства кариерата и в началото беше бесен, но колкото повече мислеше, толкова повече цивилният живот започваше да му се струва не чак толкова лоша перспектива.

За да се разсея беше решил да заведе цялото семейство извън града и да прекара поне малко време с тях, преди да се върне и да застане пред хората, които щяха да решат бъдещето му. Но за съжаление дори безгрижните игри на децата и риболова не успяваха да го откъснат от лошите мисли.

Телефонът на полковника извъня. Голованов въздъхна ядосано – идваше му да хвърли това проклето нещо в езерото! Но в место това той погледна екрана, на който се виждаше, че се обажда заместникът му и тревогата отново го заля с пълна сила.

- Да! – само изръмжа Голованов.

- Господин полковник имам и добри и лоши новини... – нерешително започна заместникът му.

“Че какви пък може да се добрите новини?” зачуди се за миг полковника, преди отново да изръмжи:

- Казвай!

- Ами имало е нещастен случай по време на прием организиран от Върховния! Генерал Ватников, заместникът му, още няколко офицери от щаба на окръга и генералния щаб, изглежда са яли чер хайвер, който е имал много високо съдържание на арсен, цианид и полоний! Малко по-късно всички те са починали! Службите за започнали разследване как е било възможно да се случи това на празненство от такъв висок характер, но за момента няма резултати. Освен това, поради нещастния случай, комисията, която трябваше да разглежда действията на командването и в частност нашия авиополк е разформирована...

Полковник Голованов остана безмълвен с телефона в ръка, докато асимилираше информацията.

- Господин полковник, чувате ли ме? – притеснен от паузата попита замуесникът му.

- Да, да, просто новините ме изненадват!  - замислено отвърна Голованов.

- Всички сме изненадани и опечалени от неочкваната и трагична кончина на генерал Ватников! – с официален, равен и безличен тон каза събеседникът му.

“Изненадани и опечалени, ама другия път!” засмя се на ум полковника, а зместникът му продължи:

– Има и още нещо – вече имаме назначен нов командващ, генерал Савицки. Той ме помоли да Ви предам, че можете спокойно да удължите почивката си и когато се почувствате достатъчно отпочинал да се явите при него.

- Това вече наистина е неочаквано, моля благодарете му от мое име! – вече с много по-спокоен тон отвърна Голованов.

- Разбира се господин полковник, а аз ще поддържам огъня докато се върнете! Довиждане! – каза заместникът му и затвори.

Полковникът бавно прибра телефона. “Брей, ставали и чудеса!” помисли си той и се ухили. Погледна към брега, където трите му деца лудуваха край водата, а съпругата му ги гълчеше с престорена строгост. Тя видя, че я гледа и му махна с усмивка. Голованов отвърна на поздрава и изпрати въздушна целувка, което накара съпругата му да повдигне вежди в престорена изненада и звучно да се засмее, преди децата да я задърпат отново за участие в някаква игра. А полковникът с видим ентусиазъм се захвана с въдиците и мислено се закани да хване толкова голяма щука, че да накара колегите си да позеленеят от завист.

 

Облечен в шит по поръчка костюм, Руслан Ихтамнетов забързано крачеше по Саутхамптън роу в Лондон, в опит да не закъснее за резервацията си за обяд. Той също беше усмихнат и имаше защо – не само се беше измъкнал сух от цялата каша, която беше настанала след провала на операцията в България, но дори беше успял да припечели покрай нея, и да си осигури спокойно местенце тук в Лондон. Разбира се не случайно беше избрал града – той беше една от финансовите столици на света, а и във Великобритания като цяло много се се интересуваха от къде идват руските пари, стига да са в местни банки.

Бързо след пристигането си, Ихтамнетов се беше ориентирал как стоят нещата,  беше се свързал с някои свои сънародници от по-сенчестия бизнес и беше започнал да се възползва от многобройните възможности за печалба, които предлагаше космополитния град. Нещата веднага бяха потръгнали, тъй като отново можеше да използва длъжността си в посолството като прикритие и имаше достъп до “черните сметки”. “Още някоя друга година и мога да мисля за пенсия!” – мислеше си Ихтамнетов - “Ще си купя вила на някое хубаво място, близо до морето и ще си взема една жена, и една любовница. Всъщност по-добре, две любовници, в крайна сметка ще мога да си го позволя!”.

В следващия момент една дама зави зад ъгъла пред него и веднага привлече вниманието му. “Като стана дума за любовници...” каза си на ум Ихтамнетов и я огледа – беше много привлекателна, облечена в официален костюм, ушит и продбран с несъмнен вкус, с дълга права кестенява коса, дискретно прибрана под елегантна шапка. Безупречният образ се допълваше от несъмнено дизейнерска чанта, семпли обувки с висок ток и неизменния за Лондон чадър.

Определено впечатлен, Ихтамнетов си помисли: “Тук съм с грешка – тази става направо за съпруга!” и се пребори с инстинкта да я зяпне открито, докато тя вървеше с премерена кръчка към него. Изведнъж камъче изхрущя под обувката на жената, тя стъпи на криво и залитна. Ихтамнетов, като олицетворение на джентълменството, моментално се втурна и успя да я хване още преди да е паднала на земята, въпреки че двамата се сблъскаха малко по-силно. Стреснато тя погледна нагоре към Ихтамнетов, като периферията на шапката й разкри красиво лице и изумително зелени очи.

- Много благодаря! – сконфузено промълви жената с безупречен британски акцент.

- Моля Ви, няма защо! Не всеки ден имам възможност да помогна на красива, млада дама! – незабавно включвайки чара си, отвърна Ихтамнетов.

Жената леко поруменя и дискретно се усмихна:

- Отново Ви благодаря и моля да простите моята непохватност!

- О, недейте, няма нищо за прощаване! Но определено бих се зарадвал ако вместо благодарности, приемете да ме придружите на обяд! – директно премина към въпроса руснакът.

Дамата видимо се смути, което накара Ихтамнетов да осъзнае, че е прекалил.

- Извинете, не исках да се натрапвам! И въобще къде са ми маниерите – трябваше поне да се представя! – веднага отстъпи той, подаде на дамата своята визитна картичка и добави – Ако все пак решите да простите отвратителното ми поведение, ще се радвам да откликнете на поканата ми някой друг път!

Дамата внимателно прочете луксозната, семпло оформена визитна картичка и хвърли към Ихтамнетов лукав поглед:

- Благодаря Ви още веднъж! Колкото до поканата Ви – ще помисля дали да се възползвам!

С все така лукава усмивка, жената се обърна и продължи с бърза крачка. Руснакът се ухили докато я гледаше как се отделечава. “Тази ми е в кърпа вързана!” – каза си под мустак и отново се отправи към ресторанта, в още по-добро настроение от преди. Няколко минути по-късно изведнъж усети бушуване в стомаха си, което бързо се усилваше. “Сигурно нещо в закуската не е било прясно!”, помисли си Ихтамнетов и почти се затича към ресторанта, обнадежден от възможността да ползва тоалетната там. Започна да го облива гореща пот и резките болки в стомаха и корема му до толкова се засилиха, че започна да преплита крака. Скоро му се зави свят и започна видимо да залита, докато полагаше усилия да се сдържи. Изведнъж, вече бегло осъзна, че тротоарът лети към него. Строполи се обзет от конвулсии и моментално се изпусна. Вонята беше толкова силна, че минувачите не посмяха да се приближат до него преди пристигането на парамедиците.

 

 

На две пресечки от там красивата дама чевръсто се качи в безлична, тъмна лимузина. До нея на задната седалка се беше настанил старомодно облечен, възрастен господин. Дамата му подаде чадъра си и възрастният господин го хвана внимателно, с два пръста, все едно хващаше мръсно бельо. Като видя това дамата се усмихна и му каза:

- Не се тревожете! Работи по-добре и от оригинала!

Възрасният господин също се усмихна, макар и малко нервно, и на свой ред плахо попита:

- Надявам се той не е....

- О, не, не, можете да бъдете спокоен! – бързо отвърна младата дама – На това което използвахме, нашите хора му викат “Жълтата река” или “Кафявото цунами”. В началото ще се чувства ужасно, но след месец – два ще е на крака и пак ще започне да прави бели!

- Слава богу! – с видимо облекчение отвърна възрастният джентълмен – Дори  за агенцията, която оглавявам ще бъде доста трудно да покрие убийство извършено в центъра на Лондон!

- Докато си говорим за покриване – смени темата младата дама и подаде на възрастния джентълмен странно изглеждащ мобилен телефон – Тук се съдържа информация за тайните му сметки. Със сигурност е кодиран, но мисля вашите хора ще се справят без проблем. Няма да е зле да го... освободите от излишните суми, преди да се е усетил.

- Да разбира се, ще се погрижа това да стане незабавно! – отвърна възрастният господин и прибра телефона в доста солидно изглеждаща кутия.

Двамата се умълчаха, загледани в минувачите, докато колата бавно се провираше през натоварения трафик в посока Гетуик. Когато наближиха летището възрастният господин отново поде разговор:

- Трябва да призная, че след като се запознах с продробностите относно Вашата задача съм силно впечатлен! Бих се радвал ако скоро ми се отдаде възможност да работя отново с такава красива и способна млада дама, като Вас!

- О, сър Антъни, Вие сте един непоравим ласкател! И аз бих се радвала ако скоро пътищата ни да се пресекат отново, но първо бих искала да си взема дълга почивка и да посетя някое топло и екзотично местенце! Може би дори Дубай! – звънко се засмя жената, която някога се беше наричала Анка Чапкънова.

[Warlord]

Бах, верно ли ги отказахме още преди да са пристигнали натовските подкрепления?! Сигурен съм обаче, че и по тоя случай щяха да се намерят русофили, които да възкликнат: - Еее, а по Бай Тошево време ако станеше нещо братушките и СИВ щеа да дойдат до 25 минути с все ядрените си оръжия!
Като дръпнем чертата май устискахме на максималния възможен предел, останаха ли ни въобще работещи самолети и Оси след ударите? Почвам да се замислям дали не искам да стане точно нещо такова (без жертви и сериозни разрушения разбира се) та най-накрая тиквениците от НС, а и от ЕС да се сетят, че не може без самолети и читава отбрана.

[Amazonski]

Според скромните ми, но упорито събирани знания на тема бойна авиация, сценарият на Пилот е напълно реален. Създаден е с доста труд. Доколкото съм виждал от други сценарии разработвани от тях, да работиш с този сложен симулатор се изисква второ висше образование. Отделно дарбата да пише увлекателно.

Иначе горното може да се случи, ако Цар Късмет и Съдбата са на наша страна, ако все още имаме сърцати военнни и ако за руснаците както в сценария това е някаква операция, като в Грузия, или Украйна и ни подценят(а те обожават да ни подценяват). И ако държат сметка за загубите. 

И да - почти нищо нямаше да ни остане. Дори при напълно оперативни 14 МиГ-29 с изключително съобразителни и смели пилоти, много късмет за Осите и старите системи от рода на Куб, и изключително кадърно изпозване на обзорните радари и С-300, за постигане на горната победа, практически всички щяха да са пожертвани. 

Разбира се, сценарият е доста песимистичен политически. В реалността НАТО ще изчисти нападателите още над Черно море. Най-много няколко крилати ракети да ни ударят, преди НАТО да превърне цялото море в зона забранена за полети. Колкото и да са мощни руските ВКС, в качествено и количествено отношени, от гледна точка на НАТО са регионална сила. Като флот, не знам дали ще се класифицират и като регионална сила. Достатъчно са силни, за да защитят собствените си брегове, обаче владеенето на акваторята на Черно море им е много извън възможностите.

[Warlord]

Прекалено много ако-та и късмет се натрупват, но да - би могло да протекат и така събитията в рамките на реалните възможности.
Струва ми се обаче, че надценяваш НАТО. Бързината на реакцията, взимането на единодушни оперативни решения и въобще намесата им. Ако това стане, Турция примерно като натовски член, ще вдигне ли нейните изтребители против руските? Ако не, откъде ще излетят другите натовски (кои точно ще са те и какви) и как ще изпреварят руските? Нашите радари ще ги прихванат чак когато са над Черно море непосредствено пред нашата акватория. Колко време ще трябва да се вземе политическото решение да ни помагат, да ги вдигнат от Италия/Австрия/Полша и да долетят дотук? Когато и ако това стане тука вече може да са станали страшни поразии.

п.п. Иначе адмирации и от мен и за работата със симулатора и за увлекателния художествен стил на изложението. 
Има ли идеи за нови симулации?

Редактирано Юли 17, 2018 от Warlord

[Amazonski]

Преди 5 часа, Warlord said:

Турция примерно като натовски член, ще вдигне ли нейните изтребители против руските?

Съдейки по това как безкомпромисно свалиха руския изтребител, бомбардиращ братчедите им, отговорът е - да. А тук ще е заложено далеч повече. Ако не реагират, НАТО олеква и Турция остава сама срещу доста агресивна голяма държава. Оставяме настрана, че България, като единственият им нормален съсед и портал към Европа, им е далеч по-важна, от онова племе сирийски помаци, заради което думнаха сушката.

И в крайна сметка, какво толкова рискуват? Като въоръжение В-В првъзхождат руснаците. Имат близо 200 съвременни изтребителя. Достатъчни за регионален конфликт. Практически и те са ядрена държава. Бомбите може и да се водят американски, но доколкото знам са под взаимен контрол.

Ако иде реч за Гърция - да, мисля че те ще се скатаят. Но аз изобщо не пишех за балканците. САЩ могат да предислоцират F-15 и F-22 с танкерите и логистиката буквално за часове. Авиано, Инджилик, Кипър, Румъния - където им харесва. Отделно, че само 6-ти флот може да откаже Русия от такава атака. Франция, Италия, Холандия, Англия и т.н. нали не мислиш че ще гледат отстрани, как Русия си развява байряка в задния им двор? ВСВ още не е забравена.  

Това което ме притеснява, не е че някой ще остави Русия (или Турция) да бомбят България. Притеснява ме, че при този сценарий САЩ могат да се решат на превантивен ядрен удар. Близо са до точката, коато ще могат да го направят на "приемлива" цена. Не е само ешалонираното ПРО. Новите системи за взривяване на Трайдънт точно над шахтите, лошото състоянние на руския флот и стратегически въздушни сили...да ще останат няколко мобилни системи като Ярс, но някой може да подцени ситуацията с надеждата, че 50 броя GBI, ще спрат десетината дежурни и оцелели след пърият удар Ярс, а огромният флот и стотиците SM-3 ще се справят с една-две оперативни АПЛМБР. 

[Warlord]

Турците думнаха Су-то защото бомбеше на тяхната граница по техните хора и техните интереси в Сирия. Освен това бяха сигурни, че американците после ще застанат зад тях. За нас обаче дали ще си дадат толкова зор? Всмисъл - със сигурност и те и американците ще са на наша страна, ама може и да е само на приказки и на демонстрации, в краен случай - пращане на съветници. Както беше в случая с Украйна и с Грузия.
Не мисля, че ще окаже влияние и лошото състояние на руския флот. Той няма да им трябва, самолетите им нашите радари ще ги хванат чак непосредствено пред нашата акватория. Евентуално ако има на Сарафово в този момент американски изтребители могаъ да ги пресрещнат на време (и ако получат заповеди за това разбира се), от Инджирлик няма да успеят.
Гърците и според мен ще скатаят, но румънците съм почти сигурен, че ще помогнат и могат и те да долетят навреме. Т.е. ще имаме 12 Ф-16-ки още, както и тяхното ПВО може да покрие част от северното ни крайбрежие предполагам. Но струва ми се, дори и да ги спрем поразиите ще да са доста по-страшни. Особено ако решат да ударят и по населени места.

[Frujin Assen]

Пак пишете неща които просто не са така. Обяснявам. Цялата работа със свалянето на руския Су-24 беше ПОЛИТИЧЕСКА!!! с много ходове напред. 

Какво ще помогне свалянето на 1 (един) самолет? НИЩО! От Вашингтон уговориха Ердоган да свали руски самолет. Идеята беше след това руснаците да свалят 5 турски. След което Турция да затвори Босфора за руски кораби. По този начин руснаците в Сирия щяха да се окажат без снабдяване и вече нямаше да можеха да летят. Оттам вече щяха да са принудени да се договарят със САЩ как и за какво да изоставят Асад.

Какво обаче се случи? Нервите на Путин издържаха и той не свали турски самолети. Американците решиха да повишат залога и поискаха от Ердоган да навлезе в Сирия. Идеята беше, че когато това стане руснаците ще бъдат принудени по някакъв начин да противодействат, което щеше да даде мотив да бъдат затворен Босфора. Обаче Ердоган не го направи, а се договори с Путин да пусне турската армия. Американците пък му устроиха военен преврат... и те така.

[Frujin Assen]

On 17.07.2018 г. at 16:20, Amazonski said:

Съдейки по това как безкомпромисно свалиха руския изтребител, бомбардиращ братчедите им, отговорът е - да. А тук ще е заложено далеч повече. Ако не реагират, НАТО олеква и Турция остава сама срещу доста агресивна голяма държава. Оставяме настрана, че България, като единственият им нормален съсед и портал към Европа, им е далеч по-важна, от онова племе сирийски помаци, заради което думнаха сушката.

И в крайна сметка, какво толкова рискуват? Като въоръжение В-В првъзхождат руснаците. Имат близо 200 съвременни изтребителя. Достатъчни за регионален конфликт. Практически и те са ядрена държава. Бомбите може и да се водят американски, но доколкото знам са под взаимен контрол.

Ако иде реч за Гърция - да, мисля че те ще се скатаят. Но аз изобщо не пишех за балканците. САЩ могат да предислоцират F-15 и F-22 с танкерите и логистиката буквално за часове. Авиано, Инджилик, Кипър, Румъния - където им харесва. Отделно, че само 6-ти флот може да откаже Русия от такава атака. Франция, Италия, Холандия, Англия и т.н. нали не мислиш че ще гледат отстрани, как Русия си развява байряка в задния им двор? ВСВ още не е забравена.  

Това което ме притеснява, не е че някой ще остави Русия (или Турция) да бомбят България. Притеснява ме, че при този сценарий САЩ могат да се решат на превантивен ядрен удар. Близо са до точката, коато ще могат да го направят на "приемлива" цена. Не е само ешалонираното ПРО. Новите системи за взривяване на Трайдънт точно над шахтите, лошото състоянние на руския флот и стратегически въздушни сили...да ще останат няколко мобилни системи като Ярс, но някой може да подцени ситуацията с надеждата, че 50 броя GBI, ще спрат десетината дежурни и оцелели след пърият удар Ярс, а огромният флот и стотиците SM-3 ще се справят с една-две оперативни АПЛМБР. 

НАТО вече олекна. Цялата дандания с Македония, Сърбия и прочее да се компенсира реалното отпадане на Турция от НАТО. Ердоган ВЕЧЕ отказа да започне конфликт с Русия. Какво рискува Турция при ядрена война? Естествено нищо! Само няколко милиона убити и половината страна в руини. Същото бих казал за цяла Европа. В Холандия например ще са супер щастливи да им праснат една две атомни бомби. Така де, какво рискуват?

[Du6ko]

Вчера един важен политик си изказа мнението за Балканците и по точно за Монтенегрите. Той каза че в дивите Балкани живеят силни но агресивни люде и НЕ ТРЯБВА заради такива несдържани люде да се рискува 3 Св Война. 

Едно време канцлера Бисмарк предупреждаваше Европа, че заради Балканите може да пламне Европа и Света и човека се оказа прав.

Човека който предупреди света за агресивните монтенегри е с  ранг дори по - висок от този на Бисмарк ! И дори е свързан донякъде с Балканите чрез Словения.

Редактирано Юли 19, 2018 от Du6ko

[Frujin Assen]

Най важното от горните сценарии.

"Бате Бойко трепереше на люлка стоейки пред американски посланик докато с пресъхнало гърло говореше -Ама моля ви господин посланик, дайте ни указания какво да правим... Ние сме верен натовски партньор. Посланик Пардю гледаше с презрезние жалкото държание на българския министър председател и беше неумолим - Ако е нужно ще жертваме България, а вие не се безпокойте имението във Флорида е готово да ви приеме, САЩ никога не забравя съюзниците си."

[Amazonski]

Преди 4 часа, Warlord said:

Гърците и според мен ще скатаят, но румънците съм почти сигурен, че ще помогнат и могат и те да долетят навреме.

Аз също мисля, че румънците ще се отзоват. Поляците също, но пък те са далеч и ще им трябва време да се предислоцират в румънски и български въздушни бази (ние не можем да приемем техните F-16-ки, но можем да поемем МиГ-29.). Колкото до американците, те до сега съюзник не са изоставяли, не виждам защо да започват тепърва. По-скоро западноевропейците биха се извъртяли, като мокра връв. 

[Warlord]

Преди 58 минути, Amazonski said:

(ние не можем да приемем техните F-16-ки, но можем да поемем МиГ-29.)

Хм, що да не можем? Как тогава миналата година примерно на Граф Игнатиево кацнаха американски Ф-35?

[Frujin Assen]

Преди 7 минути, Warlord said:

Хм, що да не можем? Как тогава миналата година примерно на Граф Игнатиево кацнаха американски Ф-35?

А самолетообслужваща техника? Ф-16 не е Блерио 11 от Балканската война да му налееш бензин от магазина с тубата, да провериш двигателя с клещи и чук, а на пилота да връчиш револвер и щайга ръчни гранати.

Редактирано Юли 19, 2018 от Frujin Assen

[Warlord]

Па нали хамариканците са тука? Имат бази (едната е летище), имат несъмнено и своя техника там.

[Frujin Assen]

Преди 4 минути, Warlord said:

Па нали хамариканците са тука? Имат бази (едната е летище), имат несъмнено и своя техника там.

"Там" (Безмер) не е "тук" Графа. Отделно Безмер не бойно летище, а просто се използва за свързочно. 

[Frujin Assen]

Допълнителна информация за МиГ-29 в България.

През 1989 в България са внесени 22 машини, от тях 18 са МиГ-29А, а 4 МиГ-29УБ. Учебно-бойните са условно боеспособни, тъй като за да има място за втората кабина е намалено мястото където е радара и такъв липсва. В периода 2006-2008 е възстановена годността на 16 машини, от които 12 бойни и 4 учебно бойни. Впоследствие 1 уб е загубен при катастрофа. Освен него са загубени още 1 бойни машини при катастрофа и още 1 е бракуван след неуспешен опит за ремонт в България. Така чисто теоретично имаме 4 резервни бойни машини.

Редактирано Юли 19, 2018 от Frujin Assen